#опера прима | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 5 months ago

Text

Великолепни ученици на Райна Кабаиванска в „Адриана Лекуврьор“

Кулминацията на юбилейната „Година на Райна Кабаиванска“ се превърна в неповторимо музикално преживяване от висока класа на 17 и 19 януари с две незабравими представления на шедьовъра „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа в Софийската опера и балет.

Спектаклите, изпълнени с емоция, вдъхновение и изключителна вокална сила, заплениха публиката, която и в двата дни изживя оперната магия, създадена от звездите на Школата на Райна Кабаиванска в Нов български университет. Бяхме част от щастливите зрители, препълнили до последн��то място в залата на 19 януари.

Двете представления, под режисурата на Юлия Кръстева и със сценографията на Алберто Троизи, събраха на сцената четирима изявени ученици на легендарната прима, които превърнаха героите на Чилеа в истински живи образи.

Припомняме, че премиерата на „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа бе на 29 ноември 2024 година в Национална опера и балет. Диригент-постановчик е Франческо Роза, режисьор Юлия Кръстева, сценограф Алфредо Троизи, костюми Весна Радович, хореограф Людмила Илиева. Постановката е посветена на 90 години от рождението на две от световнопризнатите ни оперни певици Александрина Милчева и Райна Кабаиванска.

Витория Йео (сопран, Южна Корея) плени сърцата на публиката с изпълнението си на Адриана Лекуврьор. Завладяващият глас и сценично присъствие добавиха изящество и страст към ролята, емблематична за творческия път на Райна Кабаиванска, която тя изпълнява с триумфален успех на най-престижните сцени по света в продължение на три десетилетия. Нейната интерпретация на героинята на Чилеа често е сравнявана с вдъхновителката на образа – легендарната Сара Бернар, и остава един от върховете в оперното изкуство.

Витория Йео

Витория Йео (сопран, Република Южна Корея) плени сърцата на публиката с изпълнението си на Адриана Лекуврьор. Завладяващият глас и сценично присъствие добавиха изящество и страст към ролята, емблематична за творческия път на Райна Кабаиванска, която тя изпълнява с триумфален успех на най-престижните сцени по света в продължение на три десетилетия. Нейната интерпретация на героинята на Чилеа често е сравнявана с вдъхновителката на образа – легендарната Сара Бернар, и остава един от върховете в оперното изкуство.

Вероника Симеони

Вероника Симеони (Италия) извая образа на принцеса Де Буйон с дълбочина и драматизъм. Нейният характерен мецосопран, познат от сцени като „Метрополитън опера“ и „Ковънт Гардън“, изпълни театъра с емоционална мощ. В ролята на Маурицио, с топлия си и богат глас, тенорът Джузепе Инфантино (Италия) доказа защо е считан за един от най-перспективните млади оперни артисти. Хе Канг (Република Южна Корея) покори публиката в ролята на Мишоне с изразителното си пеене и впечатляващо сценично присъствие.

Събитието се превърна в истински празник на оперното изкуство, който показа как традицията и вдъхновението, предавани от Райна Кабаиванска на нейните ученици от майсторските ѝ класове в НБУ, раждат нови звезди.

Уникалната поредица от събития „Годината на Райна Кабаиванска“ в чест на 90-годишнината на легендарната дива, организирана през 2024 г. завладя публиката в Париж, Лондон, Модена, София и Пловдив. Инициативата се проведе по идея на д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, основател и мениджър на майсторския клас на маестрата в НБУ.

Райна Кабаиванска и д-р Георги Текев в Театро „Павароти-Френи“ в Модена

„През годините стотици пъти съм ставал свидетел на това как Райна Кабаиванска вдъхновява хората с изкуството си, с морала и щедростта си. Тя е личност с призвание не само на голям артист, но и на всеотдаен преподавател и меценат. Това се дължи не само на големия ѝ талант, но и на огромната й щедрост. Нейното отношение към преподаването е, както тя казва, „дълг за продължаване на традицията в едно голямо изкуство“. За нея е важно да развива индивидуалността на всеки.“, споделя д-р Георги Текев.

За своята учителка Витория Йео казва: „Често ми повтаря: „Пей! Бъди артист!“ Бях притеснителна по характер и не можех да пея свободно, но тя ми вдъхва кураж с тези думи. Тя е велик артист на сцената и истински учител, който предава със сърце всичко, което знае, на учениците си. И обича да вижда напредъка и успехите им.“

Южнокорейското сопрано завършва оперно пеене в университета в Сеул и в консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма. С Райна Кабаиванска се усъвършенства от 2010 г. в майсторските класове в Нов български университет, Академия „Киджана“ в Сиена и Музикален институт „Веки-Тонели“ в Модена. Печели много международни конкурси, между които „Магда Оливеро“, „Пиетро Монджини“, „Мария Малибран“ и други. Стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в Нов български университет.

Италианското мецосопрано Вероника Симеони, което блести с изяви на световните сцени като „Метрополитън опера“ и „Ковънт Гардън“. През 2024 г. Вероника прави впечатляващи изяви като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ на Верди в Ла Скала, Милано, под диригентството на Рикардо Шаи, Амнерис в „Аида“ в Софийската опера и балет под диригентството на Франческо Роза. Дебютира и в Кралската опера на Мускат като Маркизата от „Дъщерята на полка“ от Гаетано Доницети. Участва и в концертите на Школата Кабаиванска Serata Belcanto в Парижката опера и в Бритън тиътър в Лондон.

Витория Йе и Вероника Симеони

За работата си с Райна Кабаиванска Вероника Симеони споделя: „Тя е изключителна жена – щедра, силна, много интелигентна и с чувство за самоирония. Може би, най-важното, което ми е предала е нейният кураж и ентусиазъм. Райна е оптимист винаги. За мен тя е опора и пример, който следвам.“

Особено благодатна в творческия път на Симеони е връзката ѝ с френския оперен репертоар. Кармен в „Кармен“ от Бизе, Селин в „Африканката“ от Маейрбер, Маргарита в „Проклятието на Фауст“ и „ Дидона“ в „Троянци“ от Берлиоз, Шарлот във „Вертер“ от Масне са нейни коронни роли, аплодирани от публиката в Италия, Испания, Германия, САЩ.

Работила е с големи диригенти от няколко поколения – Лорин Маазел, Юри Юркевич, Клаудио Абадо, Джанандреа Нозеда, Микеле Мариоти, Фабио Луизи, Рикардо Шаи, Марко Армилято, Даниел Орен, Мюнг Вунг Чунг, Зубин Мета, Джанпаоло Бизанти и други.

Витория Йе и Джузепе Инфантино

Италианският тенор с успешни изяви в големи италиански и международни театри Джузепе Инфантино. Той завършва оперно пеене в Консерваторията „Артуро Тосканини“ в Рибера. От 2018 г. учи с Райна Кабаиванска в майсторските класове в Нов български университет и Музикален институт „Веки – Тонели“ в Модена. Джузепе е трикратен стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ през 2019, 2020 и 2023 г. Печели награди от конкурсите „Марчело Джордани“, „Премио Ета и Паоло Лимити“ и други.

През 2022 г. прави международен дебют в Софийската опера и балет като Родолф в „Бохеми“ на Пучини. Между 2019 г. и 2022 г. участва във всички концерти, посветени на Лучано Павароти в Модена. През 2023 г. и 2024 г. участва в концертите на Школата Кабаиванска Serata Belcanto в Парижката опера, Академията Санта Чечилия в Рим и в Бритън тиътър в Лондон.

„За мен да бъда ученик на Райна Кабаиванска е голяма чест, защото тя е велика. Позната е по целия свят, а може би даже и във Вселената. Тя е човек с огромна душа ииндивидуалност. В артистичния свят - като сопрано, тя е божествена. Именно божествена. Това е прилагателното , с което може да се опише какво тя е постигнала в артистичния си живот. За мен да усвоя нейното знание и да го направя свое е нещо прекрасно, истинска чест.“ Казва Джузепе Инфантино за Райна Кабаиванска.

Хе Канг

Младият баритон с обещаваща кариера и награди от престижни конкурси Хе Канг (Република Южна Корея) завършва университета Йонсей в Сеул. Специализирал е в Академията за млади певци на операта в Хановер и консерваторията „Джузепе Верди“ в Комо. Към усъвършенстване с Райна Кабаиванска го насочва друг южнокорейски ученик на маестрата - утвърденият баритон Симон Лим, с кариера в най-големите оперни театри на Италия и Европа. От 2021 г. Хе Канг учи с Райна Кабаиванска в майсторските класове в Нов български университет и Консерваторията „Веки – Тонели“ в Модена. Хе Канг е трикратен е стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Лауреат е на конкурсите „Пиеро Капучили“ в Рим и „Вердиеви гласове“ в Бусето.

„От Райна Кабаиванска научих, освен да пея, и толкова много други неща. Благодарение на нагласата си, тя ни учи да бъдем добри хора. Много съм щастлив, че мога да уча с нея.“ споделя Хе Канг.

През 2024 г. южнокорейският баритон дебютира и в оперните театри във Флоренция като Фигаро („Севилският бръснар“ Росини) и в Парма като Ренато („Бал с маски“ на Верди). Следващото предизвикателство пред талантливия певец през 2025 година е ролята му на Силвио („Селска чест“ на Маскани) в Театро Павароти-Френи в Модена.

Витория Йео, Райна Кабаиванска и Вероника Симеони

В инициативата „Година на Райна Кабаиванска“ се включиха Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Фестивалът Опера Опън на Държавна опера – Пловдив, Посолството на Италия в България, Фантастико груп, Римската опера, Ла Скала в Милано, Парижката опера, Бритън тиътър в Лондон, Театро Павароти-Френи в Модена.

Припомняме, че през 2002 г. оперната прима учредява в Нов български университет фонд „Райна Кабаиванска“ за национални и международни стипендии на млади оперни певци. Така се ражда Школата Кабаиванска, излъчила изпълнители от различни националности, които днес се изявяват с признат успех по най-престижните оперни театри и фестивали в света.

Райна Кабаиванска

А през 2010 в София стартира и проектът „Школата Кабаиванска на голямата сцена“, създаден от Райна Кабаиванска, акад. Пламен Карталов и д-р Георги Текев. Целта е да бъдат представени младите артисти от Школата Кабаиванска като цялостни състави в оперни постановки и концерти, и да се отвори пътя на най-изявените от тях към международната сцена. Така връзката между постоянното учене и голямата сцена е реализирана. „За младите хора е много важно да стъпят на сцена. На сцената няма къде да се скриеш. Тя е увеличително стъкло, което показва какъв си всъщност. Там става ясно дали си артист.“ Споделя маестрата. “Винаги искам нещо ново да правя. Все още. И да давам”, каза още Райна Кабаиванска в годината на своя юбилей.

Двете представления на „Адриана Лекуврьор“ бяха красивото доказателство за думите ѝ и посоката, която следва десетилетия с любов и отдаденост. ≈

��въпреки.com”

Снимки: Крум Стоев, архив на НБУ

#Райна Кабаиванска #Витория Йео #Джузепе Инфантино #Хе Канг #Вероника Симеони #НБУ

0 notes

mishanazarov · 3 years ago

Photo

Профессионализм и скорость мастерства. На этаже 𝐔𝐆 пространство @beautyspacend ✂️ (at Опера прима) https://www.instagram.com/p/CZwvXHXIKJm/?utm_medium=tumblr

0 notes

saratovskievesti · 5 years ago

Photo

Рубрика "СВ-тайны". https://www.instagram.com/saratovskie_vesti/ Кумиры ЧЕТЫРЕ СЕСТРЫ или ИСТОРИЯ ОДНОЙ СЕМЬИ… Всем известна актриса Марина Влади - француженка с русского происхождения. Для нас она прежде всего вдова Влдимира Высоцкого и незабываемая колдунья из одноименного французского фильма. Однако ее настоящее полное при рождении – Екатерина Марина Владимировна де Полякова-Байдарова. Марина - самая младшая из дочерей, но не все знают что в семье кроме нее было три старших сестры. Глава семейства Отцом Марины Влади был Владимир Васильевич Поляков-Байдаров (1890- 952) - уроженец Российской Империи, он носил двойную фамилию и был одним из представителей большого и старинного семейного рода Поляковых. По одним данным, отец Марины Влади - Владимир Васильевич Поляков-Байдаров родился на Новогрудчине, в Минской Губернии (ныне - Белоруссия), а по другим сведениям - в Москве. Перед началом Первой мировой войны он начал выступать в российской опере в Москве. В 1914-м году с началом Первой мировой, Поляков-Байдаров окончил курсы пилотов и стал российским военным лётчиком, добровольно вступившим в ряды французской авиации (в Первую мировую Франция являлась союзницей России и после переговоров стран-союзниц в 1915-м году на западный французский фронт на добровольцами были отправлены русские экспедиционные военные бригады).  Владимир Васильевич изначально и не предполагал, что ему в итоге придётся остаться жить на чужбине, но в конце Первой мировой войны в России произошла большевистская революция и Владимир Васильевич Поляков-Байдаров был вынужден остаться во французской эмиграции. Находясь в эмиграции и вернувшись к мирной послевоенной жизни, он заново возобновил карьеру оперного певца и стал артистом русских оперных постановок в Театрах Парижа и Монте-Карло.  Будущие родители Марины Влади поженились в эмиграции. Женой Полякова-Байдарова стала Милица Евгеньевна Энвальд, эмигрировавшая из России в Париж в конце Гражданской войны. Она была дочерью российского белогвардейского генерал-майора и Георгиевского кавалера 4-й степени - Евгения Васильевича Энвальда (1862 - 1925). Милица Евгеньевна до Революции училась в престижном Смольном институте благородных девиц и кроме хорошего образования, успешно обучалась балетным танцам. В эмиграции стала прима-балериной Парижской оперы и Русского балета в театрах Монте-Карло. В парижской эмиграции, в семье Поляковых-Байдаровых родились четыре дочери и все четверо впоследствии стали актрисами (а старшая дочь позднее стала телережиссёром на французском ТВ): Ольга, Татьяна, Милица, Марина. Лапочки-дочки Дочери Поляковых всегда старались держаться вместе, привыкли опираться друг на друга. Девичьи радости и творческие удач�� каждой из сестер неизменно становились общими семейными победами. Ведь не случайно заглавной буквой псевдонимов сестер – Влади, Версуа, Варен, Валье – оказалась латинская «V», то есть «Victoria» – «Победа». Каждая из них по настоянию матери занималась классическим танцем, училась в хореографической школе Парижской оперы. Правда, ни одна из сестер Поляковых профессиональной танцовщицей так и не стала. Но каждая из была по своему очень талантлива. Все девочки, как и их родители, связали свою жизнь с искусством: три сестры стали актрисами, а одна – режиссером. ОЛЬГА (Ольга Варен) Ольге, самой старшей из сестер, в свое время выпало сняться всего в нескольких фильмах. Потом она недолго поработала в театре, но неожиданно для всех увлеклась телевидением. В начале 1960-х годов женщина-режиссер на TV было явлением уникальным! Ольга сумела быстро завоевать себе имя. Вместе с кинодокументалистом Жаном Ле Масоном снимала острые и талантливые киноленты по разным социальным проблемам, ряд которых, например «Алжирская война», даже запрещался к показу, чем «жертва империалистической цензуры» весьма гордилась и оценивала этот запрет выше любых наград международных кинофестивалей. Но позже Ольга оставила телевидение и вернулась в театр. Играла в инсценировке гончаровского «Обломова», в «Горячем сердце» Островского (на французский пьесу перевел ее муж Михаил Леснов). ТАТЬЯНА (Одиль Версуа) Татьяна была самой красивой из четверых девочек, самой первой принесла славу семье. Она раньше других начала сниматься в кино. Впервые она появилась на экране в 13-летнем возрасте. Но свой творческий псевдоним – Одиль Версуа – она обрела лишь спустя пять лет, «благодаря заботам» кинорежиссера Роже Лиенхардта. Постановщика фильма «Последние каникулы» все устраивало в исполнительнице главной роли, кроме ее имени и фамилии. Режиссер настаивал, чтобы девушка подыскала себе нечто более благозвучное. С именем проблем не возникло: Одиль – так звали героиню любимой Таниной средневековой легенды. Что касается фамилии, то тут пришлось поломать голову. Подсказала «натура»: фильм снимался под Лозанной, вблизи деревушки под названием Версуа. В 1948 году после выхода на экраны фильма "Последние каникулы", где Татьяна сыграла главную роль, от репортеров не стало отбоя! Репортеры осаждали дом Татьяны Поляковой. Рассказывая о профессиональных успехах сестры, Марина Влади непременно упоминала, что ее «крестным отцом» был не кто иной, как сам сэр Лоуренс Оливье. В 1952 году, когда Татьяна только начинала делать первые шаги на драматической сцене, в театр из любопытства заглянул выдающийся английский актер Лоуренс Оливье. Узнав столь примечательного зрителя, молодые актрисы старались вовсю. Буквально через месяц Таня Полякова получила из Великобритании приглашение на съемки. Только там она с удивлением узнала, что роль ей досталась исключительно благодаря рекомендациям Лоуренса Оливье. Именно с его легкой руки Татьяна затем снялась подряд в шести фильмах британских режиссеров. С Таней охотно работали ведущие французские кинорежиссеры – Мишель Девиль, Жан Деланнуа, Филипп де Брок, Робер Оссейн. Со временем за ней прочно закрепилось амплуа трагической, романтической, хрупкой и элегантной героини. Это та самая Татьяна, на похороны к которой в июне 1980-го не прилетел Владимир Высоцкий. Татьяна умерла от рака ровно за месяц до смерти Высоцкого. Марина, которая все делала, чтобы спасти Татьяну, тяжело переживала мучительный уход любимой сестры. Она очень просила Высоцкого приехать. Билеты в Париж были уже куплены, обещание дано, но он не прилетел... МИЛИЦА (Элен Валье) На театральной сцене первой из сестер Поляковых дебютировала Милица. У нее, как и у Татьяны, тоже сразу возникли проблемы с псевдонимом. Ее древнеславянское имя казалось странным и труднопроизносимым для французских зрителей. Помог случай, а точнее – фамилия героини пьесы, которую она исполняла – Валье. Она работала в театре «Ателье» у Андре Барсака, исполняя роль Анны Петровны в тургеневском «Месяце в деревне», играла в «Вишневом саде», который шел в Париже на русском языке. Кроме работы в театрах «Capucines» и «Tabarin», в знаменитом кабаре «Pigalle», Элен также успешно снималась в кино – в известном фильме итальянского режиссера Джузеппе де Сантиса «Рим, 11 часов», у Вуди Аллена, Клода Лелюша, Андре Кайатта, Робера Оссейна. Позже преподавала актерское мастерство в консерватории в Сен-Жермен-ан-Ле. После замужества и рождения детей Элен оставила актерскую карьеру, посвятив себя домашним хлопотам. МАРИНА (Марина Влади) Свой псевдоним Влади Марина взяла себе после смерти любимого отца, которого не стало, когда Марине было всего 13 лет. В детстве Марина посещала хореографическое училище при Гранд-Опера, но балериной так и не стала. Однако умение красиво двигаться и держаться на сцене пригодилось ей в кино, куда она попала уже в 11 лет. Это был фильм «Летняя гроза» (1949), в котором Марина сыграла вместе с сестрой небольшую роль. Тонкая, поразительная красота Марины стала известна публике еще с тех пор, как она ребенком появилась в кино. Она стала ведущей международной актрисой в середине 1960-х годов. Ее выбрали лучшей актрисой на фестивале в Каннах за роль в фильме Марко Феррери “Королева пчел” (1963 год). Она стала обладательницей премии имени Сюзанны Бьяншетти как лучшая молодая актриса на Каннском фестивале 1954 года за роль в фильме Андре ��айятта «Перед потопом». Достигнув к середине 1960-х годов пика известности как киноактриса, Марина Влади вновь обратилась к сцене. Так сложилось, что Марина, хотя и являлась самой младшей из сестер Поляковых, с юных лет была прирожденным лидером. Стремясь не отставать от старших, ей удавалось достичь большего по сравнению с ними. Но тем не менее мнения и советы сестер неизменно оставались для нее определяющими, самыми главными оценками! Робер Оссейн первый муж Марина Влади вспоминал: «Я первый раз увидел Марину Влади совсем ещё девочкой. Моя подруга-актриса пригласила меня в семью Поляковых - Байдаровых, в их большой дом в пригороде Парижа. Из четырёх сестёр Марина была младшей - хрупкая, голубоглазая, дьявольски красивая. Марине было тогда 16 лет, и я так в неё влюбился! Скупил в городе журналы с её фотографиями, размышлял, чем бы её покорить. И придумал! Пригласил её сыграть в моём фильме. Это было абсолютное нахальство, потому что Марина была звездой, а я только начинал. Через два годла она стала стала моей женой. Мы жили в огромном доме Поляковых: чаепития у самовара, беседы, игры... Быт большой русской дворянской семьи, который они перенесли в Париж. Этот быт и погубил нашу с ней семью. Марине не хотелось расставаться с сёстрами, родителями, с этим привычным укладом. А я больше не мог жить в колхоз��! Мне порой казалось, что я женат сразу на всех четырёх сёстрах. Последовали годы скандалов и ссор. Мы расставались мучительно - даже двое маленьких сыновей не смогли удержать нас вместе. Скажу одно: я очень любил Марину. Мы переписываемся, наши сыновья разъехались: Игорь на Гаити занимается добычей и продажей жемчуга, Пётр стал музыкантом». Вторым мужем Марины стал пилот и владелец авиакомпании в Африке Жан-Клод Бруйе. Их сын Владимир живёт на Таити. Поэт и актёр Владимир Высоцкий был супругом актрисы с 1970 по 1980 г.г. Марина стала его последней женой и является автором книги воспоминаний о нём — «Владимир, или Прерванный полёт…» (1987). В 2006 году в память о Высоцком Марина совместно с режиссёром Жаном-Люком Тардье поставила спектакль на французском языке «Владимир, или Прерванный полёт…» по одноимённой книге. Последним мужем актрисы Был врач-онколог Леон Шварценберг  (1981—2003). Совместное творчество Были у сестер и музыкальные творческие увлечения и успехи. В 1966 году сестры Поляковы выпустили свою первую пластинку-миньон с записью русских народных песен – «Уральская рябинушка», «Дуня», «Оранжевая песенка» в сопровождении небольшого оркестра – гармошки и балалаек. Чуть позже у необычного семейного квартета появился диск-гигант со старинными русскими и советскими песнями. Прошло еще совсем немного времени – и Марина рискнула уже соло записать на фирме «Шан дю Монд» целый концерт русских колыбельных. Тираж разошелся очень быстро, а работа Марины Влади была отмечена премией академии Шарля Гро. «ТРИ СЕСТРЫ» Чехова Дерзкая идея постановки на парижской сцене чеховских «Трех сестер» с участием сестер Поляковых впервые возникла в 1957 году. «Но тогда мы понимали, что творчески еще не созрели для ее осуществления, – самокритично признавала Марина. – Потом съемки в многочисленных фильмах…Но все эти годы мы много думали над чеховскими ролями и образами». Лишь через несколько лет эта мечта была все-таки осуществлена. В 1970-х Татьяна, Милица и Марина сыграют трех сестер в самой грустной пьесе любимого ими Чехова. Спектакль был по-своему уникальным. Впервые в истории чеховской пьесы все главные роли исполняли именно родные сестры: Марина Влади играла Ирину, Одиль Версуа – Татьяну, а Элен Валье – Машу. Они отработали в «Сестрах» целый сезон, дав за год почти 300 представлений, выходя на сцену почти каждый вечер. И практически каждый вечер во втором ряду в зрительном зале сидела их мама, любуясь своими талантливыми и красивыми дочерьми, которые по-прежнему оставались для нее девочками... Утраты В это время Татьяна уже была неизлечимо больна...Она долго боролась, но болезнь победила, и 23 июня 1980 года ее не стало. В 1988 году умерла Милица, а в 2009 году не стало самой старшей сестры, Ольги. Марина осталась одна…Одна из четверых сестер Поляковых- Байдаровых, удивительных, талантливых и бесконечно любящих друг друга... «Самое большое счастье – это жить. Вот моих сестер уже нет, потому я особенно остро это понимаю. И нужно жить не только за себя, но и за них. Это колоссальная ответственность. И большое счастье..." (Марина Влади)

0 notes

depo196 · 6 years ago

Photo

🐉Сегодняшний рассказ о полочниках 💥Опера-Прима 👌🏼2015, которые собираются в Италии в корпусах из деревянного массива, на динамиках ❤️Сканспик и кроссоверах на компонентах 🔥Mundorf. 🌏https://www.youtube.com/watch?v=-GWrU_rNUKE . . #opera #prima2015 #hifi #hi-end #loudspeaker #stereo #хайэнд #хай-фай #хайфай https://www.instagram.com/p/B3L4D2WnhSx/?igshid=19sdvlj7u4fom

#opera #prima2015 #hifi #hi #loudspeaker #stereo #хайэнд #хай #хайфай

0 notes

lidiya-sargsyan · 6 years ago

Photo

Меня мама всегда учила отвечать на зло добром, любить тех, кто ненавидит меня, и не обращать внимания на то, что происходит плохое в жизни. Мои родители учили меня делать акцент на хорошем. Искать цветок в грязи и бриллиант в стоге сена. И я благодарна им за это. Я вижу лучи света сквозь тучи. Я вижу самое лучшее 🌴🌈 (at Опера прима) https://www.instagram.com/p/Bu4OORolf-E/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=8tpjk8zmxrbx

0 notes

telegid · 5 years ago

Text

В конце прошлого года успешный тандем солиста Национального балета Нидерландов Константина Аллена и примы Нацоперы Наталии Мацак в балете «Баядерка» вдохновил артистов на новое сотрудничество.

Наталья Мацак: па для папы (интервью)

22 февраля в Национальной опере они вновь встретятся на одной сцене, чтобы станцевать два одноактных балета – «Пахита» и «Шехеразада». Наталия впервые станцует «Пахиту» в Украине, а Константин осуществит свою давнюю мечту и дебютирует в «Шехеразаде» в партии Золотого раба, которым покорил мир Вацлав Нижинский!

Національна опера: репертуар на лютий 2020

Специально для этого вечера разрабатываются эксклюзивные костюмы и украшения. Известно, что ради репетиций этого балета один из с��мых востребованных танцовщиков современности Константин Аллен прилетит из Нидерландов в Киев за четыре дня до эксклюзивной премьеры.

«Когда Константин танцевал в Киеве «Баядерку», все думали, что это индийский танцовщик, а у него просто такая редкая и необычная для балета внешность. Добавьте к этому технический набор и пластику, а для «Шехеразады» это очень важно, ведь партию Золотого раба считают эталоном мужской красоты», – рассказала Наталия Мацак.

This slideshow requires JavaScript.

Обе постановки насыщены эмоциями, яркими костюмами и большим количеством людей на сцене. В один вечер зрители смогут погрузиться в аристократичную классику и горячий Восток.

Наталия Мацак – прима Национальной оперы, лауреат конкурса имени Сержа Лифаря. На сцену Национальной оперы впервые вышла в 18 лет, а теперь танцует ключевые партии классического репертуара во Франции, Италии, США, Швейцарии, Греции.

Константин Аллен – солист Национального балета Нидерландов, родился в США, вырос на Гавайях, танцевать начал в 5 лет. В 2007 году получил бронзовую медаль на конкурсе Youth American Grand Prix в США, работал в Штуттгартском балете, а с 2018-го присоединился к труппе Нидерландского национального балета.

В свое время партию Пахиты танцевали все известные балерины XX cтолетия – Матильда Кшесинская, Анна Павлова, Тамара Карсавина, Ольга Спесивцева.

«Шехеразада» – легенда балетной классики, ее премьера отгремела в 1910 году в Париже во время сезонов Сергея Дягилева.

Напомним, увидеть балет «Пахита» и «Шехеразада» в исполнении Наталии Мацак и Константина Аллена можно будет 22 февраля в Киеве на сцене Национальной оперы. Билеты тут.

This slideshow requires JavaScript.

Прима Нацоперы Наталия Мацак и премьер Национального балета Нидерландов готовят новое прочтение мировых шедевров В конце прошлого года успешный тандем солиста Национального балета Нидерландов Константина Аллена и примы Нацоперы Наталии Мацак в балете «Баядерка» вдохновил артистов на новое сотрудничество.

#Баядерка #Константин Аллен #Наталья Мацак #нацопера #опера #пахита #премьер балет #прима-балерина #шехерезада

0 notes

larsjohanson · 5 years ago

Text

19 сентября в ресторане Harvey & Monica состоится премьера нового сезона проекта «Опера Прима». Слияние двух искусств – оперы и гастрономии – рождает уникальный формат и дарит незабываемые впечатления.

Анастасия Черноволос (сопрано) — солистка Palais des Congres de Paris (Париж), приглашенная солистка Московского академического Музыкального театра К. С. Станиславского и В. И. Немировича-Данченко, ученица народной артистки СССР Елены Васильевны Образцовой.

В программе сольного оперного вечера — популярные арии из опер зарубежных композиторов и классические произведения. Специальный гость проекта — финалист проекта «Голос», лауреат международного конкурса «Новая волна», солист театра Александра Градского Эмиль Кадыров.

Начало выступления в 20:00, сбор гостей в 19:00.

Гастрономический партнер ужина — компания Caviar Master

Бронь столов по телефон�� +7 (495) 778-80-99

Harvey & Monica

Котельническая наб., 31

+7 (495) 778-80-99, +7 (495) 778-81-99

harveyandmonica.ru

19.09 Опера Прима: Анастасия Черноволос в ресторане Harvey & Monica

19.09 Опера Прима: Анастасия Черноволос в ресторане Harvey & Monica 19 сентября в ресторане Harvey & Monica состоится премьера нового сезона проекта «Опера Прима». Слияние двух искусств – оперы и гастрономии – рождает уникальный формат и дарит незабываемые впечатления.

#Москва #Музыка

0 notes

antennadaily · 5 years ago

Text

Начало выступления в 20:00, сбор гостей в 19:00.

Гастрономический партнер ужина — компания Caviar Master

Бронь столов по телефону +7 (495) 778-80-99

Harvey & Monica

Котельническая наб., 31

+7 (495) 778-80-99, +7 (495) 778-81-99

harveyandmonica.ru

#Москва #Музыка

0 notes

mashavysotskaya · 8 years ago

Photo

в Опера прима

0 notes

vprki · 6 months ago

Text

Красив финал с „Адриана Лекуврьор“ за юбилейната за Райна Кабаиванска година

Юбилейната за Райна Кабаиванска 2024 година ще има своя грандиозен финал на 17 и 19 януари в Софийската опера и балет с две специални постановки на „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа. В чест на голямата прима, спектакълът събира звезди от Школата на Райна Кабаиванска в Нов български университет.

Райна Кабаиванска като Адриана Лекуврьор

Ролята на Адриана Лекуврьор е емблематична за творческия път на Райна Кабаиванска. Тя я изпълнява с изумителен успех по целия свят в продължение на 30 години.

В текста на Екатерина Дочева във „въпреки.com” на 27 ноември по повод юбилея на знаменитото мецосопрано Александрина Милчева написа: “Колко незабравим биваше спектакълът, когато пееха заедно с Райна Кабаиванска – рядко може да се чуе толкова симултанно драматургично мислене от две певици, с роли на съперници в творбата и в същото време фантастични съмишленички по отношение на вокалния стил, на спецификата на конфликта, на емоционалната дисциплина, на сценичното поведение.“

Действието на операта се развива в Париж през 1730 г., а в основата на сюжета е реалното съперничество между принцеса Ди Буйон (Александрина Милчева) и легендарната актриса Адриана Лекуврьор (Райна Кабаиванска), почитана от самия Волтер. За интерпретацията си на Адриана Лекуврьор от Чилеа Райна Кабаиванска е сравнявана с вдъхновителката на образа изключителната актриса Сара Бернар.

Райна Кабаиванска и д-р Георги Текев в Театро „Павароти-Френи“ в Модена

Спектаклите на 17 и 19 януари са финален акцент в „Годината на Райна Кабаиванска“ – уникална поредица от събития в чест на 90-годишнината на легендарната дива, по инициатива на д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, основател и мениджър на майсторския клас на маестрата в НБУ. В инициативата се включиха и Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Фестивалът Опера Опън на Държавна опера – Пловдив, Посолството на Италия в България, Фантастико груп, Римската опера, Ла Скала в Милано, Парижката опера, Бритън тиътър в Лондон, Театро Павароти-Френи в Модена.

Витория Йео, Райна Кабаиванска и Вероника Симеони

На сцената на Софийската опера и балет ще се представят Витория Йео, Вероника Симеони, Джузепе Инфантино и Хе Канг. Всеки от тях е доказал своя талант на най-престижните оперни сцени по света и сега ще блесне в постановката на с режисьор Юлия Кръстева и сценограф Алберто Троизи в София.

В ролята на Адриана ще се представи Витория Йео (Република Южна Корея) – сопран със забележителна международна кариера, дебютирала в някои от най-престижните театри по света. Сред коронните роли на Йео са „Мадам Бътерфлай“, „Аида“, „Норма“. През 2024 г. Витория Йео затвърждава звездния си статут с превъплъщения като Дездемона в „Отело“ на Джузепе Верди в Римската опера под диригентството на Даниел Орен и като Лейди Макбет в „ Макбет“ на същия композитор в изключителната зала на Токийската филхармония под диригентството на Мюнг Вунг Чунг.

Витория Йео

Вероника Симеони

Италианското мецосопрано Вероника Симеони, което блести с изяви на световните сцени като „Метрополитън опера“ и „Ковънт Гардън“, ще бъде принцеса Де Буйон. През 2024 г. Вероника прави впечатляващи изяви като Принцеса Еболи в „Дон Карлос“ на Верди в Ла Скала, Милано, под диригентството на Рикардо Шаи, Амнерис в „Аида“ в Софийската опера и балет под диригентството на Франческо Роза. Дебютира и в Кралската опера на Мускат като Маркизата от оп. „Дъщерята на полка“ от Гаетано Доницети. Участва и в концертите на Школата Кабаиванска Serata Belcanto в Парижката опера и в Бритън тиътър в Лондон.

��жузепе Инфантино

Италианският тенор с успешни изяви в големи италиански и международни театри Джузепе Инфантино влиза в ролята на граф Маурицио. Джузепе Инфантино завършва оперно пеене в Консерваторията „Артуро Тосканини“ в Рибера. От 2018 г. учи с Райна Кабаиванска в майсторските класове в Нов български университет и Музикален институт „Веки – Тонели“ в Модена. Джузепе е трикратен е стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в Нов български университет през 2019, 2020 и 2023 г. Печели награди от конкурсите „Марчело Джордани“, „Премио Ета и Паоло Лимити“ и други.

През 2025 му предстои дебют като Пепе в „Палячи“ на Леонкавало в Театро Павароти-Френи в Модена и като Маурицио в „Адриана Лекуврьор“ в Софийската опера и балет.

Хе Канг

Младият баритон с обещаваща кариера и награди от престижни конкурси Хе Канг (Република Южна Корея) ще се представи на сцената на Софийската опера в ролята на Мишоне.

Хе Канг завършва университета Йонсей в Сеул. Специализирал е в Академията за млади певци на операта в Хановер и консерваторията „Джузепе Верди“ в Комо. Към усъвършенстване с Райна Кабаиванска го насочва друг южнокорейски ученик на маестрата - утвърденият баритон Симон Лим, с кариера в най-големите оперни театри на Италия и Европа. От 2021 г. Хе Канг учи с Райна Кабаиванска в майсторските класове в Нов български университет и Консерваторията „Веки – Тонели“ в Модена. Хе Канг е трикратен е стипендиант на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в Нов български университет за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Лауреат е на конкурсите „Пиеро Капучили“ в Рим и „Вердиеви гласове“ в Бусето.

През 2024 г. южнокорейският баритон дебютира и в оперните театри във Флоренция като Фигаро („Севилският бръснар“ Росини) и в Парма като Ренато („Бал с маски“ на Верди).

Следващото предизвикателство пред талантливия певец през 2025 година е ролята му на Силвио („Селска чест“ на Маскани) в Театро Павароти-Френи в Модена.

Финалът на концерта за юбилея на Райна Кабаиванска с учениците ѝ в Модена

„Годината на Райна Кабаиванска“ е не само честване на невероятния творчески път на Райна Кабаиванска, но и послание за бъдещето – за значението на отпечатъка, който великата дива поставя върху развитието на оперното изкуство, младите таланти и хуманизма.

Райна Кабаиванска с част от учениците си на юбилейното ѝ тържество в Модена

А през 2010 в София стартира и проектът „Школата Кабаиванска на голямата сцена“, създаден от Райна Кабаиванска, акад. Пламен Карталов и д-р Георги Текев. Целта е да бъдат представени младите артисти от Школата Кабаиванска като цялостни състави в оперни постановки и концерти, и да се отвори пътя на най-изявените от тях към международната сцена. Така връзката между постоянното учене и голямата сцена е реализирана. „За младите хора е много важно да стъпят на сцена. На сцената няма къде да се скриеш. Тя е увеличително стъкло, което показва какъв си всъщност. Там става ясно дали си артист.“ Споделя маестрата. “Винаги искам нещо ново да правя. Все още. И да давам”, казва още Райна Кабаиванска в годината на своя юбилей.

Райна Кабаиванска

В годините не само във „Въпреки“, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща се личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./ ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ, Giulia Zuccheri и личен архив

#Райна Кабаиванска #НБУ #Георги Текев

0 notes

vprki · 6 months ago

Text

Светът се прекланя пред изумителната Райна Кабаиванска

На 15 декември италианският град Модена се превърна в сцена на величие и почит към една от най-ярките звезди на оперното изкуство – Райна Кабаиванска. В деня на нейния 90-годишен юбилей, Театро „Павароти-Френи“ отвори вратите си за тържествен концерт, посветен на дългогодишния ѝ принос към света на музиката, изкуството и развиването на млади оперни таланти.

Съобщават от НБУ. Празникът, организиран от оперния театър, общината и Консерваторията „Веки-Тонели“, събра градския елит. От сцената кметът на Модена, Джан Карло Муцарели, и директорите на Театро “Павароти-Френи” Алдо Сизильо и на консерваторията „Веки-Тонели“ Джузепе Модуньо отправиха затрогващи поздравления към великата българска певица. Официални гости от България бяха д-р Георги Текев, изпълнителен директор на Нов български университет и член на Настоятелството на НБУ, продуцент на Майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ, Владимир Николов, оперативен президент на Фантастико груп - основен партньор на Майсторския клас, мениджмънтът на Райна Кабаиванска за България.

Райна Кабаиванска и д-р Георги Текев в Театро „Павароти-Френи“ в Модена

На сцената, за да изразят своята почит и благодарност, застанаха учениците на Райна Кабаиванска от нейните майсторски класове в Италия и България. Сред тях бяха както изгряващи таланти, така и утвърдени изпълнители като Вероника Симеони, Витория Йео, Джузепе Инфантино и Хе Канг. Изпълненията на арии от Моцарт, Росини, Верди и Пучини под съпровода на оркестъра на Консерваторията „Веки-Тонели“ с диригент Паоло Андреоли предизвикаха истински възторг у публиката. Особено емоционален и изненадващ момент настъпи, когато световноизвестното италианско сопрано Мария Агреста се появи на сцената, коленичи пред своята маестра и се разплака от вълнение, а Райна Кабаиванска я прегърна сред овациите на залата.

Мария Агреста

Кулминацията на вечерта настъпи, когато Кабаиванска излезе на сцената със своите 14 ученици. Публиката в залата с бурни аплодисменти, викове и френетично тропане с крака изрази безкрайната си любов и уважение. Финалът на вечерта беше ознаменуван с общо изпълнение на „Tanti Auguri“, което обедини публиката и артистите в неповторима празнична еуфория.

Тържествата продължиха с коктейл, на който присъстваха над 200 гости. Тортата за юбилея беше разрязана лично от Кабаиванска, която сподели пред медиите: „Аз живея с младите. Вървя по пътя си с моите млади и никога не си спомням, че съм на 90 години.“

Учениците на Райна Кабаиванска в Модена на юбилея ѝ

Припомняме, че във вечерта на юбилея Българската национална телевизия излъчи запис на концерт от Античния театър в Пловдив в чест на Райна Кабаиванска, с участието на седем международно признати артисти от Школата ѝ в Нов български университет.

Финалът на честванията за юбилея на Райна Кабаиванска ще бъде поставен на 17 и 19 януари 2025 г., когато Софийската опера и балет ще представи два спектакъла на „Адриана Лекуврьор“ Чилеа с участието на елитни имена от Школата на Кабаиванска - Витория Йео, Вероника Симеони, Джузепе Инфантино, Хе Канг и София Соловий. Българската публика ще се наслади на вокално майсторство и артистизъм от световна класа и ще стане част от „Годината Кабаиванска“, поредица събития по инициатива на д-р Георги Текев, отбелязващи в България и по света юбилея на оперната прима. Адриана Лекуврьор е от най забележителните роли на Кабаиванска, но всъщност коя не е изключителна.

„90 години минаха бързо и хубаво. С вашата обич, с обичта на моето семейство и преди всичко в изкуство, в пеене, в музика. Това дава сила, това дава и жажда за живот. Благодаря ви, много!“ – с тези думи Райна Кабаиванска за пореден път доказа, че нейното изкуство и дух са неподвластни на времето.

Ние живеем от месеци в „Годината на Райна Кабаиванска“. Седмица преди 90-ия си рожден ден Райна Кабаиванска получи своя златна звезда в единствената в света Алея на славата на оперното изкуство. Мария Калас, Лучано Павароти, Франко Дзефирели и други най-велики оперни творци, също са почетени в този изключителен монумент в родния град на Джузепе Верди Бусето. По-късно същата вечер Райна Кабаиванска беше специален гост на Ла Скала в Милано за откриването на сезона със „Силата на съдбата“ от Верди, роля в която тя е триумфирала в целия свят.

“Лесно е да се каже какво е Райна Кабаиванска за света на операта”, споделя д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, основател и мениджър на майсторския клас на Райна Кабаиванска в България. “Световна оперна актриса със знаменита кариера, на върха на нейното поколение, между първите пет на XX век. Но това не е достатъчно. Според мен тя е неразгадан феномен. Преди всичко заради специалния си характер, устремен към свобода и справедливост, който води ред обстоятелства след себе си, и невероятната си щедрост. Райна Кабаиванска прави една кариера, която е необичайна. Не само защото нейният репертоар е много широк и нетипичен за сопран от този стандарт, но и затова, защото тази кариера е построена изцяло според желанията на артиста, несъобразена с изискванията на режисьори, на директори на театри, на мениджъри и вдъхновена от емоционалното съприкосновение с публиката. Мисля, че и поради това Райна е една от най-обичаните оперни актриси”, коментира Георги Текев.

Райна Кабаиванска

Певческата кариера на Райна Кабаиванска е изключителна. В продължение на 55 години тя е на сцените на всички световни оперни театри - Метрополитън в Ню Йорк, Ковънт гардън в Лондон, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид, Лисеу в Барселона, Виенската опера, Баварската щатсопера, Большой театр, Театро Колон в Буенос Айрес, в главните оперни театри на Италия - Ла Скала в Милано, Римската опера, Арена ди Верона, Театро Реджо в Торино, Театро Масимо в Палермо, Театро Сан Карло в Неапол, Театро Комунале в Болоня, както и във всички други италиански оперни театри.

През 2010 в София стартира и проектът „Школата Кабаиванска на голямата сцена“, създаден от Райна Кабаиванска, акад. Пламен Карталов и д-р Георги Текев. Целта е да бъдат представени младите артисти от Школата Кабаиванска като цялостни състави в оперни постановки и концерти, и да се отвори пътя на най-изявените от тях към международната сцена. Така връзката между постоянното учене и голямата сцена е реализирана. „За младите хора е много важно да стъпят на сцена. На сцената няма къде да се скриеш. Тя е увеличително стъкло, което показва какъв си всъщност. Там става ясно дали си артист.“ Споделя маестрата. “Винаги искам нещо ново да правя. Все още. И да давам”, казва още Райна Кабаиванска в годината на своя юбилей.

През 2002 г. оперната прима учредява в Нов български университет фонд „Райна Кабаиванска“ за национални и международни стипендии на млади оперни певци. Така в последните петнадесет години се ражда Школата Кабаиванска, излъчила изпълнители от различни националности, които днес се изявяват с признат успех по най-престижните оперни театри и фестивали в света.

В годините не само във „Въпреки“, а и в други медии, в които сме работили, както винаги отбелязваме, Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща се личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./

Райна Кабаиванска с част от учениците си в Театро „Павароти-Френи“ в Модена

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна отдаденост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Като реакция на нашите публикации и не само чести присъства определението „Велика българка!“ Сигурно е така, но Райна Кабаиванска е преди всичко изключителна личност. Тя принадлежи на света, негово богатство, с феноменално присъствие на талант, артистизъм, щедрост, посвещение като човек. А ние, както много хора по света, които обичат изкуството имаме шанса тя да е сред нас… Да е честита, здрава, обичана, да продължава своя невероятен път в музиката и сърцата на хората! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ

#Райна Кабаиванска #НБУ #Георги Текев #Италия #Модена

0 notes

vprki · 6 months ago

Text

Кралицата Райна Кабаиванска…

„ Не се чувствам на 90, особено тази вечер в най-великия театър на света. Да пееш е прекрасно. Да бъдеш в театър е едно чудо. Щастлива съм, защото животът ми минава между стените на театрите!“ сподели великото сопрано Райна Кабаиванска пред италианската телевизия преди седмица в Ла Скала в Милано при откриването на сезона със „Силата на съдбата“ на Верди.

А днес 15 декември е нейният рожден ден, но ние живеем от месеци в „Годината на Райна Кабаиванска“. Седмица преди 90-ия си рожден ден Райна Кабаиванска получи своя златна звезда в единствената в света Алея на славата на оперното изкуство. Мария Калас, Лучано Павароти, Франко Дзефирели и други най-велики оперни творци, също са почетени в този изключителен монумент в родния град на Джузепе Верди Бусето. По-късно същата вечер Райна Кабаиванска беше специален гост на Ла Скала в Милано за откриването на сезона със „Силата на съдбата“ от Верди, роля в която тя е триумфирала в целия свят.

д-р Георги Текев и Райна Кабаиванска

Още два празника очакват Райна Кабаиванска по повод нейния юбилей. На 15-ти декември в Театро Павароти – Френи в Модена, в тържествен концерт ще се представят артисти от школата на Райна Кабаиванска в Нов български университет. 8 млади таланти и 4 утвърдени имена - Вероника Симеони, Витория Йео, Джузепе Инфантино и Хе Канг. В средата на януари елитната четворка, допълнена с друго голямо име от Школата Кабаиванска София Соловий, пристига в София за два спектакъла на операта „Адриана Лекуврьор“, посветени на рождения ден на тяхната обичана Маестра. На 17-ти и 19-ти януари в Софийската опера и балет българската публика ще се наслади на вокално майсторството и артистизъм от световна класа и ще стане част от „Годината на Райна Кабаиванска“, поредица събития по инициатива на д-р Георги Текев изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, отбелязващи в България и по света юбилея на оперната прима.

Други две събития ще зарадват почитателите на Райна Кабаиванска навръх рождения ѝ ден. БНТ ще излъчи Галаконцерта в нейна чест от фестивала Опера Опън в Античния театър в Пловдив през септември, а в Нов български университет ще бъде открита изложбата „Моите будители“, проект на Фантастико груп, посветена на артистична, преподавателска и благотворителна дейност на Райна Кабаиванска. Изложба, която мече бе експонирана във фоайето на Националната опера и балет и в Градската градина пред "Народния театър "Иван Вазов".

Инициативите под мотото „Годината на Кабаиванска“ започнаха с четири поредни спектакъла на операта „Аида“ през м. януари и продължиха с оперните концерти “Serata Belcanto” в Българския културен институт в Париж (м. февруари) и Britten Theatre в Лондон (м. май), с прожекция на документалния филм “La Scuola Kabaivanska” с режисьор Найо Тицин в кино „Люмиер“ (м. юни), с Оперна гала в чест на Райна Кабаиванска, съвместно с Държавна опера – Пловдив в Античния театър в Пловдив (м. септември), с галаконцерт на XXIV Международен майсторски клас в Софийската опера и балет и с организираната от партньорите ни от „Фантастико груп“ изложба „Моите будители“ (м. октомври).

В този своеобразен юбилеен цикъл, посветен на голямата оперна актриса и голям поддръжник и приятел на НБУ, участие взеха едни от най-изявените представители на Школата Кабаиванска, стипендианти на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ от България, Италия, Грузия, Хърватия, Украйна и Южна Корея – Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Вероника Симеони, Джузепе Инфантино, Мила Михова, Рейналдо Дроз, София Соловий, Тони Незич и Хе Канг, както и лауреатите от XXIV Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска и Нов български университет.

Припомняме, че премиерата на „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа бе на 29 ноември в Национална опера и балет. Диригент-постановчик е Франческо Роза, режисьор Юлия Кръстева, сценограф Алфредо Троизи, костюми Весна Радович, хореограф Людмила Илиева. Постановката е посветена на 90 години от рождението на две от световнопризнатите ни оперни певици Александрина Милчева и Райна Кабаиванска.

Райна Кабаиванска като Адриана Лекуврьор

"Лесно е да се каже какво е Райна Кабаиванска за света на операта", споделя д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, основател и мениджър на майсторския клас на Райна Кабаиванска в България. "Световна оперна актриса със знаменита кариера, на върха на нейното поколение, между първите пет на XX век. Но това не е достатъчно. Според мен тя е неразгадан феномен. Преди всичко заради специалния си характер, устремен към свобода и справедливост, който води ред обстоятелства след себе си, и невероятната си щедрост. Райна Кабаиванска прави една кариера, която е необичайна. Не само защото нейният репертоар е много широк и нетипичен за сопран от този стандарт, но и затова, защото тази кариера е построена изцяло според желанията на артиста, несъобразена с изискванията на режисьори, на директори на театри, на мениджъри и вдъхновена от емоционалното съприкосновение с публиката. Мисля, че и поради това Райна е една от най-обичаните оперни актриси", коментира Георги Текев.

Райна Кабаиванска

В своя публикация във в. „Капитал“ Петър Барбалов, сценарист на филма “La Scuola Kabaivanska” и мениджър „Комуникации“ на Майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ припомня: „Райна Кабаиванска свири на пиано от дете. Докато разучава музикалното произведение, винаги го изпява. Учителка в девическата гимназия в София забелязва таланта ѝ, включва я в училищния хор. В Консерваторията започва да се обучава като мецосопран. Една от ариите, върху които работи, е "Mon cœur s'ouvre à ta voix" от операта "Самсон и Далила" на Сен Санс. Впоследствие, в класа на проф. Илия Йосифов, блясват качествата ѝ на сопран. След завършването Райна Кабаиванска заминава за Италия, където учи с оперната певица Дзита Фумагали-Рива. Печели два оперни конкурса - "Акиле Пери" и "Виоти". Забелязана е и получава първите си роли. Сред тях е Мими от "Бохеми" на Пучини в театъра в Сан Ремо. Следващото стъпало е Академията за млади певци на "Ла Скала". Кандидатства и е приета с арията "Ah, je suis seule" от операта "Таис" на Масне.

Райна Кабаиванска като Неда в "Палячи" на Леонкавало

След няколко месеца в академията на "Ла Скала" Райна Кабаиванска дебютира на сцената на първия италиански оперен театър като Аниезе от "Беатриче ди Тенда" от Белини. На следващата година дебютира в "Ковънт гардън" в Лондон като Дездемона в "Отело" от Верди и в "Метрополитън" в Ню Йорк като Неда от "Палячи" от Леонкавало. Така още на 27 години тя вече е завоювала "тройната корона" на трите най-важни оперни сцени в света.

Критиката я посреща с възторг: "Една изненада, едно ново откритие. Една млада артистка, за която тепърва ще се говори много", La Notte,1961. "Най-добрата Дездемона! Възхитително присъствие и силна индивидуалност, съчетани с несъмнен чар. Гласът й е прекрасен, тонът е остър и сладък, качества, които подхождат на характера на героя", The Financial Times, 1962. "Изключителна артистка! Като Неда чувствена и страстна, като Коломбина истинска кукла. Най-важното от всичко, разбира се, е, че може да пее", Musical America, 1962.

Тройната победа насочва вниманието на оперния елит към младата българска певица. Сол Хюрок, мениджър на най-големите оперни звезди от двете страни на океана, включително на Борис Христов, ѝ предлага договор. Кабаиванска отказва. Приема обаче предложението на Рудолф Бинг, генерален директор на "Метрополитън опера" в Ню Йорк, да се представя в неговия театър през всеки сезон в следващите 12 години. Музикалният директор и откривател на Райна Кабаиванска за "Ла Скала" маестро Антонино Вото ѝ осигурява осем дебюта в следващите две години в най-важния оперен театър. Неговият лондонски колега маестро Джордж Шолти също ангажира красивата българка за две години напред в "Ковънт гардън". Всичко това е напълно достатъчно за признанието на един от най-големите тенори на века и неин сценичен партньор в Лондон - Марио дел Монако: "Тя е най-обещаващата звезда на своето поколение."

Райна Кабаиванска като Чо Чо Сан

Знаменитият артист се оказва и точен пророк – Райна Кабаиванска започва своята бляскава кариера, която е повече от 55 години…Но и продължава като невероятен преподавател с изключителна всеотдайност и посвещение на младите певци.

„Пее на десетки сцени годишно в Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия в компанията на най-големите артисти на епохата. Блестящата дебютантка вече се е превърнала в primadonna. Знаков момент за новия й статут е откриването на сезона в "Ла Скала" с операта "Ернани" от Верди през 1969 г. На сцената са още Пласидо Доминго и Николай Гяуров. Друго изключително събитие е откриването на новия оперен театър в Торино през 1973 г. с операта "Сицилиански вечерни" от Верди. Той е чакан 40 години и е най-модерният в Европа. Събитието е почетено от управленския и артистичен елит на Италия и Европа. В главната роля е Райна Кабаиванска, а режисьор е Мария Калас.

Мария Калас и Райна Кабаиванска

През 1974 г. в Болоня е дебютът ѝ в "Травиата" под режисурата на Марио Болонини. Изпълнението на Кабаиванска вдъхновява големия режисьор да заснеме и филма "Дамата с камелиите" с Изабел Юпер. През 1978 г. във Виена и Залцбург е представен "Трубадур", режисиран и дирижиран от Херберт фон Караян с Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго. Австрийската телевизия излъчва спектаклите, а Караян изпраща факс, в който пише: "Вашата интерпретация и от вокална, и от артистична гледна точка остава завинаги модел на перфектност." Пише още Петър Барбалов в своя забележителен текст.

А интервю пред Светлана Димитрова за сп. „Култура“, 2018 година, Райна Кабаиванска си припомня, как е отишла на прослушване при знаменития маестро на прослушване по негова покана. Тогава била нашумяла с изключителното си изпълнение на оперната сцена с Неда в „Палячи“ на Леонкавало. Отишла с корепетитора си. Но Караян ѝ казал, че не иска да му изпее Неда, а от сопрановата партия на Реквием на Верди. Корепетиторът се притеснил, защото не носел нотите на произведението. Тогава Райна седнала на пианото и сама си акомпанирала…

Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго на откриването на сезона на Миланската скала, 2024

През 2010 в София стартира и проектът „Школата Кабаиванска на голямата сцена“, създаден от Райна Кабаиванска, акад. Пламен Карталов и д-р Георги Текев. Целта е да бъдат представени младите артисти от Школата Кабаиванска като цялостни състави в оперни постановки и концерти, и да се отвори пътя на най-изявените от тях към международната сцена. Така връзката между постоянното учене и голямата сцена е реализирана. „За младите хора е много важно да стъпят на сцена. На сцената няма къде да се скриеш. Тя е увеличително стъкло, което показва какъв си всъщност. Там става ясно дали си артист.“ Споделя маестрата. “Винаги искам нещо ново да правя. Все още. И да давам”, каз��а още Райна Кабаиванска в годината на своя юбилей.

проф. Боряна Ламбрева, д-р Георги Текев и Райна Кабаиванска в началото на Майсторския клас, 2023

Но държа да споделя един личен спомен…Преди много години, бях гимназистка или студентка с майка ми отидохме националната опера на спектакъла „Дон Карлос“ на Верди с участието на Райна Кабаиванска като кралицата на Испания Елизабета, Адриана Стаменова – принцеса Еболи и Никола Гюзелев – крал Филип…Все едно е било вчера. Тогава гледах и слушах за първи път Кабаиванска. Бе невероятно, казах си: „Това е Кралицата на операта!“ И това остана завинаги…

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна отдаденост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно ��огатство, с феноменално присъствие на талант, артистизъм, щедрост, посвещение, а ние имаме шанса тя да е сред нас… Да е честита, здрава, обичана, да продължава своя невероятен път в музиката и сърцата на хората! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и личен архив

#Райна Кабаиванска #Георги Текев #Петър Барбалов #опера #НБУ

0 notes

vprki · 10 months ago

Text

Уроците на Райна Кабаиванска за себеотдаване и посвещение на изкуството

В юбилейната за Райна Кабаиванска 2024 г. Майсторският ѝ клас с Нов български университет отбеляза нов рекорд - близо 100 млади певци от 18 държави кандидатстват за участие. Заради рекордния наплив прослушванията ще се проведат в два поредни дни - на 12 и 13 септември, в Софийската опера и балет. Съобщават от НБУ.

Маестра Кабаиванска ще избере десет млади певци, с които ще работи три седмици. „Нащрек съм за избора си на ученици. Трябва голяма концентрация, защото за мен е важно да намеря къде има някакво огънче, артистът къде е. Всички пеят, всички имат глас, обаче трябва да успееш да надникнеш отвъд него и да намериш интелигентност под вълнението.“ Споделя световната прима на операта.

Майсторският клас на Райна Кабаиванска и НБУ, създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ, отдавна се е превърнал в институция с международен авторитет, поставяща София на световната оперна карта.

XXIV Международен майсторски клас ще завърши с Галаконцерт на 2 октомври, 2024 г. на сцената и с оркестъра на първия ни оперен театър под диригентството на Маестро Найден Тодоров. Тогава ще бъдат обявени и стипендиите от благотворителен фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Над 100 стипендии е присъдил от създаването си през 2002 г.

Още едно, грандиозно по замисъл събитие, е блестящ акцент в юбилейната година на Райна Кабаиванска. На 15 септември в Античния театър в Пловдив по покана на фестивала Опера Опън, в партньорство с Нов български университет и с подкрепата на посолството на Италия в България, седем международно известни артисти от Школата на Райна Кабаиванска ще представят вдъхновяваща програма, проследяваща основни моменти от кариерата на българското сопрано. Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Вероника Симеони, Мила Михова, Рейналдо Дроз, Тони Незич и София Соловий ще преведат публиката на Античния театър през вдъхновяващо музикално пътешествие, което ще премине през Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Виенската опера, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид и много други сцени, в които славата на Кабаиванска живее.

Райна Кабаиванска, д-р Георги Текев и Александрина Михайлова

Школата Кабаиванска създава поколения оперни артисти с разпознаваем стил и майсторска техника, научени да изразяват артистичната си свобода. „Гордея се, че когато моите ученици пеят по света, могат да кажат: „Аз учих и в България,“ казва Райна Кабаиванска.

Райна Кабаиванска е сред най-значимите оперни певици на нашето време. Дебютът ѝ в Театро Ла Скала в Милано през 1961 г. е началото на една прекрасна кариера на сцените на всички големи театри и концертни зали по света. В своята 55-годишна артистична кариера е изиграла незабравими роли от репертоар, който е поразителен със своята широта.

Райна Кабаиванска е носител на множество държавни отличия, сред които Кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги към Република Италия, Командор на Ордена на изкуствата и литературата на Френската република, орден Стара планина.

В последните 25 години Маестра Кабаиванска преподава в Нов български университет в София, Accademia Chigiana в Сиена, Музикалния институт "Веки-Тонели" в Модена. Десетки млади певци по върховете на световните сцени са шлифовани в нейните майсторски класове.

Райна Кабаиванска

За инициативата към НБУ се присъединяват Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Столична община, Българските културни центрове в Париж и Лондон, Посолството на Италия в България, Театро Лучано Павароти в Модена, Театро Масимо в Палермо, Театро Ла Фениче във Венеция и много други.

Припомняме, че Майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ. Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

Проф. Богдан Богданов (1940-2016), Райна Кабаиванска и Георги Текев

През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов (1940-2016) и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 100 стипендии на млади оперни певци.

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка. Припомняме, че миналата година на 3 май артисти от майсторския клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет за първи път се представиха на престижната сцена в Академия „Санта Чечилия“ в Рим с Concerto di Belcanto. Концертът се организира от Ротари Италия 8020 и Нов български университет и бе с благотворителната кауза за подпомагане на млади оперни певци от Школата на Райна Кабаиванска.

А тази година световната оперна прима Райна Кабаиванска беше приета с почест в Академичния корпус на Академия „Санта Чечилия“ в Рим, който включва личности като Салваторе Акардо, Фабио Бионди, Рикардо Шайи, Даниеле Гати, Фабио Луизи, Джакомо Манцони, Рикардо Мути, Антонио Папано, Маурицио Полини, Салваторе Скиарино, Уто Уги и други.

Райна Кабаиванска

В годините не само във Въпреки, а и в други медии, в които сме работили, винаги Райна Кабаиванска е била на нашето внимание като световно призната звезда на оперното изкуство, забележителен педагог, но преди всичко като щедра и раздаваща личност, трудно сравнима с артисти от нейната величина. /Може да прочетете тук./

Райна Кабаиванска продължава своя забележителен път на личност с изключителна щедрост към младите таланти и да предава опита си на световна звезда от оперните сцени. Тя е световно богатство, а ние имаме шанса тя да е сред нас… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Крум Стоев, Александър Томпсън, архив на НБУ

#Райна Кабаиванска #НБУ #Богдан Богданов #Георги Текев

0 notes

vprki · 1 year ago

Text

Изключителна почит за Райна Кабаиванска от Академия „Санта Чечилия“

Световната оперна прима Райна Кабаиванска влиза в Академичния корпус на Академия „Санта Чечилия“ в Рим, който включва личности като Салваторе Акардо, Фабио Бионди, Рикардо Шайи, Даниеле Гати, Фабио Луизи, Джакомо Манцони, Рикардо Мути, Антонио Папано, Маурицио Полини, Салваторе Скиарино, Уто Уги и други, съобщават от НБУ.

Мария Калас и младата Райна Кабаиванска

Райна Кабаиванска и Георги Текев на прослушване, 2023

2024 година е юбилейна за Райна Кабаиванска. По инициатива на д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет, поредица събития, посветени на великата дива, се обединяват в „Годината на Кабаиванска“. Сред тях е XXIV Международен майсторски клас на Райна Кабаиванска и НБУ, който ще стартира с прослушване на 12 и 13 септември в Софийската опера и балет.

Припомняме, че майсторският клас на Райна Кабаиванска в НБУ е първият в България и е създаден през 2001 г. от д-р Георги Текев, Изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ.

Райна Кабаиванска в зала "България", декември 2023

Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността.

Проф. Богдан Богданов (1940-2016), Райна Кабаиванска и Георги Текев

Досега в майсторските класове на Райна Кабаиванска са се обучавали повече от 240 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка.

Припомняме, че миналата година на 3 май артисти от майсторския клас на Райна Кабаиванска в Нов български университет за първи път се представиха на престижната сцена в Академия „Санта Чечилия“ в Рим с Concerto di Belcanto. Концертът се организира от Ротари Италия 8020 и Нов български университет и бе с благотворителната кауза за подпомагане на млади оперни певци от Школата на Райна Кабаиванска. Сред официалните гости бяха д-р Георги Текев, изпълнителен директор на НБУ и партньор на Кабаиванска в нейните образователни и артистични проекти, настоящият и бившият управители на Ротари клуб – региони Лацио и Сардиния Гуидо Франческети и Франческо Мартино де Карлес, представители на дипломатическия корпус, ръководството на Академия „Санта Чечилия“. Събитието бе част от проекта “Creative UE Opera out of Opera 2” на Академията, съвместно с Ротари Италия 8020 и НБУ. Като специален поздрав към Райна Кабаиванска бе излъчено изпълнение от неин концерт в Академия „Санта Чечилия“ през 1998 година. /Повече за събитието може да прочетете тук/.

Райна Кабаиванска

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#Райна Кабаиванска #НБУ

0 notes

vprki · 1 year ago

Text

С красивата музика на Брамс, Радиооркестъра и маестро Георги Димитров

С великолепен концерт в зала „България“ започна Новата година за Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР под диригентството на маестро Георги Димитров. Бляскава програма с произведения на Йоханес Брамс, някои от които не се изпълняват често у нас. И за начало Адажио за струнен оркестър на Красимир Кюркчийски, написано през 1959 г., когато е 23 годишен и все още студент на проф. Панчо Владигеров.

Изящната творба на младия композитор тогава дава знак, както се доказа във времето, че му предстои да се развива като един от забележителните ни талантливи автори, сътворил музика, наситена с красота и дълбочина в изразните средства.

Последва музиката на Брамс с две не толкова често изпълнявани у нас негови творби „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ оп.53, написана по фрагмент от "Зимно пътешествие в Харц" от Гьоте и е свързана с топлите чувства на композитора към Джули, дъщеря на Клара и Роберт Шуман. Солистка бе мецосопраното Йоана Кадийска. „Песен на съдбата“ за хор и оркестър е един от шедьоврите на Брамс, написан по поемата на Хьолдерлин. В стиховете се противопоставят свободните небесни създания и хората, принудени да живеят на сляпо. Третото произведение бе знаменитият Втори клавирен концерт на Брамс си бемол мажор, оп. 83 със солист Емануил Иванов.

Красимир Кюркчийски (1936-2011)

Прекрасно подбрана програма от маестро Георги Димитров, драматургично изградена в почит и възхита от музиката на великия романтик Йоханес Брамс. Изящното Адажио за струнен оркестър на Красимир Кюркчийски, единствената не-Брамсова творба в програмата на вечерта сякаш ни подготви като настроение и хармония към следващите изключителни произведения на големия композитор.

Йоана Кадийска, мецосопран, щатен артист на Държавна опера Бургас, започва музикалната си кариера като солист на Детския радиохор към БНР, с диригент акад. Христо Недялков. Там е забелязана от забележителната оперна прима Александрина Милчева, която става неин първи вокален педагог. Завършва оперно пеене в НМА „П. Владигеров“, в класа на проф. Свилен Райчев и през 2015 получава своята диплома за магистър със специалност класическо пеене. През 2013 печели стипендия от Фондация „Борис Христов“ за Оперна студия в Националната академия „Санта Чечилия“ – Рим, където специализира със сеньора Рената Ското, вокален педагог Анна Ванди и маестро Чезаре Скартон. В годините развива вокалните и сценичните си умения при редица изтъкнати педагози и оперни певци с международно признание, между които: Александирна Милчева, Калуди Калудов, Анна Томова – Синтова, Карло Коломбара, Фиоренца Косото, Бруна Балиони, Лариса Гергиева и други. През 2018 участието ѝ в майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци към Фонд „Райна Кабаиванска“ ѝ печели стипендия и тя продължава обучението си в Модена, Италия. През 2022 става носител на първа награда от Първия национален конкурс с международно участие на името на големия български баритон със световна слава Стоян Попов.

Йоана Кадийска

В „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ (диригент на хора Любомира Александрова) чух за първи път на живо талантливата Йоана Кадийска с топъл и плътен глас проникновено и с чувственост се представи в тази сложна музика.

Произведението има специално място в репертоара на Георги Димитров. Нека се върнем малко във времето. Той дирижира концерта на Софийска филхармония и Националния филхармоничен хор на 3 февруари 2005 година, когато солистка е Александрина Милчева, първият педагог на Йоана… В програмата на концерта е и „Песен на съдбата“.

Маестро Георги Димитров

По този повод тогава музикалният критик Екатерина Дочева пише във вестник „Култура“: „Две най-силни, вдъхновени вокални произведения от Брамс очертаха втората част на концерта – „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ (солистка Александрина Милчева) и "Песен на съдбата" за хор и оркестър. В първата творба голямата българска певица потърси своеобразно метафизично въздействие с повече нон-вибрато и наситено със "студени" тембри фразиране; мъжете от Националния филхармоничен хор (диригент Люба Пешева) ѝ партнираха, колкото могат. Хорът бе проблематичен и в "Песен на съдбата", една творба по Хьолдерлин, в която диригентът успя да постигне трансцендентност във внушенията най-вече през оркестъра, който "обгърна" и надделя хора, доколкото е възможно. Независимо от недостатъчното качество на хоровото присъствие, чрез изграждането и постигнатото в интерпретацията на тази финална за концерта творба Георги Димитров за пореден път по най-категоричен начин наложи мисълта, че е всъщност Художественият ръководител, от който спешно се нуждае Софийската филхармония - заедно с принадлежащия ѝ хор, разбира се. Което, при обърнатата с краката нагоре система у нас и липсата на елементарна загриженост, продължавам да причислявам към графата "несбъдваеми". А защо?“ Няма да коментираме тук онова време в Софийска филхармония, а и не затова припомнихме.Само ще добавим колко много се промени в тези години Националния ни първи оркестър и слава, Богу! Неведнъж сме писали за това…

На 58-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ 2018 на 23 март маестро Георги Димитров дирижира Оркестъра и хора на Държавна опера, Русе, като в програмата на концерта отново е „Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър“ със солистка талантливата Андреана Николова. Тя също е била в майсторски клас на маестра Александрина Милчева.

Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР

За Симфоничния оркестър и Хора на БНР ще припомним, че вече в далечната 1983 година на 11 ноември те изпълняват произведението под диригентството на знаменития Руслан Райчев, а солистка е Христина Ангелакова. По-възрастното поколение помни този забележителен концерт.

Но да се върнем към концерта на радиосимфониците на 8 януари 2024. Вероятно, според идеята на маестро Георги Димитров кулминацията му настъпи във втората част, когато солистът Емануил Иванов заедно с оркестъра изпълниха Концерт за пиано и оркестър N 2 в си бемол мажор, оп. 83 на Брамс.

Йоханес Брамс (1833-1897)

През 1882 г. Йоханес Брамс завършва своя Концерт за пиано №2 (опус 83), посветен на неговия учител Максен. Той е поканен от Ханс фон Бюлов да организира премиерата на концерта с Майнингенския дворцов оркестър – това поставя началото на сътрудничеството му с херцога на Майнинген и с Фон Бюлов. Концертът съдържа един от най-сложните текстове и е атестат за техническа и музикантска зрелост на пианиста. Затова неслучайно концертът е определян като симфония с облигатно пиано.

В този контекст Емануил Иванов прекрасно вникна и интерпретира сложния нотен текст в хармония с оркестъра взаимовръзка с диригента. От всяка негова нова изява прозира колко много работи за непрестанното си развитие. Не е за подценяване усещането за специално разбирателство между него и радиосимфониците. Само ще ��рипомним виртуозното му изпълнение на 28 април миналата година заедно с тях, когато под диригентството на маестро Росен Миланов изпълни Концерт за лява ръка за пиано и оркестър в ре мажор на Морис Равел.

Емануил Иванов

За първи път гледахме и слушахме Емануил Иванов с рецитал в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Фестивала „Пиано Екстраванганца“ 2019 година, създаден и организиран от именития ни пианист и педагог Людмил Ангелов. Зашемети ни, независимо, че залата не е с най-добра��а акустика за подобни концерти. Пианистът бе едва 20 годишен, но всичко което в анонса за фестивала си маестро Ангелов разказа за него надмина очакванията ни. Емануил Иванов 2019 година завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда вече в седемдесет и петата си годишна /създаден е през 1949 година/ си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени малко над 30 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и даде широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени.

Само да припомним, че през 1957 конкурса печели изключителната аржентинската пианистка Марта Аргерич едва на 16 години, една от големите изпълнителки на нашето време. Българското участие в този престижен конкурс има своя богата история. Сред призьорите в надпреварата са били изтъкнати наши пианисти като Иван Дреников /1964 г./, Божидар Ноев /1965 г./, Стела Димитрова / 1969 г./, Боян Воденичаров /1981 г./, Ралица Пачева /1999 г./, а в журито на конкурса са били проф. Люба Енчева, Константин Ганев, Любомир Пипков, Антон Диков. Емануил Иванов печели конкурса „Бузони“ в изключителна конкуренция - участват 27 изключителни пианисти от Австралия, България, Германия, Грузия, Италия, Канада, Китай, Латвия, Русия, Чехия и Япония. Журито се състои от световноизвестни имена на клавирното изкуство, сред които Тил Фелнер, Паоло Арка, Роланд Пийлман, Лиу Шикун, Татяна Зеликман, Джорд Стийл и други. Емануил Иванов, печели първа награда, следван от Шиори Кувахара от Япония (втора награда) и Гиорги Гигашвили от Грузия (трета награда).

Емануил Иванов

Това постижение на 20-годишния музикант беше последвано от концертни ангажименти в някои от най-престижните зали в света. Свързан с отличието му на конкурса „Феручо Бузони“ бе соловият рецитал през февруари 2021, който Емануил Иванов изнесе в разгара на пандемията Covid-19 в Миланската „Ла Скала“. В едночасовия концерт, без публика, предаван на живо онлайн, младият пианист изпълни „Фантазия“ от Бузони по тема на Бах, клавирния цикъл „Огледала“ от Равел и Соната № 5 от Скрябин. Коментарите, изписани от стотици меломани в интернет, бяха заслужени суперлативи.

Емануил Иванов участва в много фестивали в България, а също така има солови рецитали във Франция, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Обединеното кралство и Полша. В момента той продължава своето музикално образование в Англия.

Всъщност, разказахме всичко това, провокирани от концерта-преживяване на Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР под диригентството на маестро Георги Димитров с млади талантливи солисти, за да се върнем и във времето, защото нищо не се появява, включително и на концертния подиум изведнъж, а има своя път. Не винаги бляскав, но със стремеж към хоризонта, колкото и да сме скептични понякога.

Йоана Кадийска и маестро Георги Димитров

Но да погледнем напред. Предстои авторитетният Международен фестивал „Мартенски музикални дни“, чието 63-то издание ще се проведе от 15 до 31 март 2024 г. в Русе. Фестивал, който Въпреки сложността на живота ни не само с днешна дата успява да съхрани и да се развива на европейското равнище като музикален форум, за което сме писали неведнъж. Вече е известна програмата му, където ще се представи по традиция и Радиооркестърът под диригентството на маестро Георги Димитров. Програмата на концерта, обичайно за него има своята драматургия Арам Хачатурян – Адажио из балета „Спартак“, Сергей Прокофиев – Концерт за пиано №1/ сътворен 1911 година, докато авторът е все още студент в Петербургската консерватория/ и Дмитрий Шостакович - Симфония № 9 /Премиерното ѝ изпълнение е на 3 ноември 1945 в Ленинград от Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински и после в Москва на 20 ноември. .„Искаха от мен фанфари, ода“ – споделя композиторът в спомените си, записани от Соломон Волков. „Те искаха да напиша величествена Девета симфония. Всички прославяха Сталин и аз трябваше да се включа в това безбожно дело.“ След известното Постановление на Политбюро на ЦКП ВКП(б) от 14 февруари 1948, в което и Шостакович е обвинен във формализъм, тя, заедно с други негови творби, била забранена и не е изпълнявана до 1955г./

Емануил Иванов

Солист на концерта с радиосимфониците е Емануил Иванов. Той ще има и рецитал в рамките на фестивала на 19 март, като ще изпълни Л. В. Бетовен – Соната оп.2, №, Б. Барток – Соната, Sz.80, Л. В. Бетовен – Соната оп.78, М. Равел – Gaspard de la nuit и Ф. Лист – Мефисто валс №1, S.514.

В неформален разговор с Ива Чавдарова, артистичен директор на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ тя сподели, че всяка концертна програма се уточнява в диалог с диригента, с изпълнителя и тя не е избрана просто така, а носи и своето послание към публиката. Като музикант и мениджър тя допълни, че Емануил Иванов е явление като пианист, а Георги Димитров е диригент от висока класа и присъствието в програмата на Фестивала е винаги специално и очаквано.

Емануил Иванов и маестро Георги Димитров

Не съм музикант по образование, а един редови меломан като много други. Но не мога да не споделя лично усещане, преди всичко от концертната зала, че по някакъв почти необясним път Георги Димитров като диригент, който някои наричат аристократ на пулта и младият, много талантлив пианист Емануил Иванов са свързани с начина, по който интерпретират музиката, която изпълняват. На пръв прочит с известна дистанцираност „аз съм сам на сцената и преживявам сам това, което правя с музика. /лично мое разсъждение –б.а./ Но, всъщност, не е съвсем така, те ни въвличат в музиката като зрители, слушатели, без да натрапват себе си, за да откриваме светове.

Ей така любимата музика на Брамс в прекрасни изпълнения създаде мой личен разказ за минали, настоящи и бъдещи истории, без да са изчерпателни и аналитични, а неподредена мозайки на един меломан в опит за статистика, ако изобщо един концерт може да влезе в подобни рамки. А иначе, обичам Брамс много, един от най-любимите ми композитори и благодаря за този концерт…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Здравко Петров, архив на БНР

#Брамс #Георги Димитров #Емануил Иванов #Йоана Кадийска #Критичен поглед #Зелма Алмалех

0 notes