#полша

[vprki]

Албена Грабовска: Надявам се моите книги да бъдат издадени на български

През месец ма�� Държавният културен институт към министъра на МВнР представи свои мобилни  експозиции във Варшава в рамките на различни международни събития и пространства по покана на Посолството на Република България и Културния институт в полската столица.

На 13 май в Публичната библиотека на Варшава посланикът на Република България Маргарита Ганева и директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева-Димитрова откриха фототипната изложба „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“, преведена на полски език.  Изложбата е от програмата на Държавния културен институт към Министъра на външните работи, реализирана съвместно с Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и се състои от 24 пана, представящи църкви и манастири, в които се съхраняват чудотворни икони и свети мощи, историята на всяка обител, легендарната биография на всяка чудотворна икона и обичаите, свързани с храмовите празници и празниците на светците, чиито мощи се съхраняват в тях. Повече за събитието може да прочетете тук.

От ляво на дясно: Калина Станчева, Албена Грабовска, Снежана Йовева, Божидар Славов и Н. Пр. госпожа Маргарита Ганева, посланик на България в Полша

Връщаме се към това събитие, защото след като се върна в София Снежана Йовева сподели пред „въпреки.com”, че сред многобройните гости, между които дипломати, учени, общественици на откриването, е присъствала е известната полска писателка от български произход Албена Грабовска. Решихме да я потърсим и разговаряме с нея, защото се оказа, че почти непозната у нас като автор. Единствената ѝ книга преведена на български, която е и дебютът ѝ е „Там, където се е родил Орфей“(2011). "Сантиментално пътуване до планината на предците и паметните места от детските ваканции" - така литературната критика в Полша e представила необичайна книга за Родопите. Д-р Албена Грабовска е дъщеря на поляк и родопчанка от Чепеларе. Макар родена и израснала в Полша, още през детството си научила майчиния си език, а всяко лято била изпращана на ваканции в Родопите. Книга е посветена на майка Катя, както е наричала с обич баба си…

Нашата среща с нея стана чрез интернет, разменяхме мейли и разговаряхме във виртуалното пространство с надеждата, че ще се видим и на живо…

Пани Грабовска, за съжаление, не съм чела Ваши книги, открих доколкото е възможно подробности около първата Ви книга „Там, където се е родил Орфей”. Само ще вмъкна, че Родопите са любимата ми планина. Разкажете ми подробно как решихте да я напишете и оттам началото на писателската Ви дейност?

Много се радвам, че обичате Родопите. Моите най-красиви спомен са именно оттам. Като дете през всяка ваканция бях в България, в Пловдив, където живееше баба ми и в Чепеларе, където, имаме етаж от столетна къща. Много години след моя брак със децата отидохме да видим Чепеларе. Тогава реших да направя ремонт на къщата, да имам дом в Родопите, да се върна към своите спомени. За съжаление, моите деца не говорят български, България за тях е една друга държава. Помислих си, че един ден ще си отида от този свят и те няма да знаят нищо, нито за втората ми родина, нито за нашите близки в Чепеларе и Пловдив. Ако решат ��а дойдат, няма да знаят при кого да отидат, към кого да се обърнат, с кого да разговарят.. Реших това всичко да напиша. И го написах. За нашия род, за Родопите, за историята на тази планина, за кухнята, за градове и селца, които биха могли да видят, като някой ден решат да дойдат. Описах също манталитета на родопчаните, особено на тези, които помагаха да направим ремонта. Описах доста подробно как с малките деца отидохме в Чепеларе и как всички ни се възхищаваха че пътуваме с малки деца.

Албена Грабовска

Книгата издадох сама, първоначално 12 книжки, които раздадох на роднини и приятели. Един от приятелите каза, че това, което е прочел било много интересно. Посъветва ме да изпратя книгата до няколко издателства- Поляците много добре си спомнят ваканциите в България през годините, когато единствено там можеше да се почине на топло и слънчево. Пратих книгата, тя много се хареса и веднага я приеха и издадоха(премиера февруари 2011). Имаше голям успех. Това беше началото. После написах няколко книжки за деца, свързани с моята професия (лекар -  невролог, епилепсолог), а после си дадох сметка, че имам желание да пиша романи. И така започнах.

От небългарски източници научих колко разностранна е писателската Ви дейност – от книги за деца, през сагата „Столетието на рода Винни” до криминални сюжети. Как подбирате темите си? Кое ви провокира да избирате своите сюжети и да разказвате истории?

На 14 май имах премиера на 27-та ми книга.Специализирам се в романи със силни образи на жени. Моите героини са силни, умни и се борят за себе си и своите семейства. Много често на заден план е историята на Полша. Тя е доста комплицирана исторически държава. Преживели сме руско, австрийско и германско робство, въстания, две войни и то само за две столетия. Това много влияе на хората, особено на обикновените хора, които трябва да се борят с голяма история, която влиза в техните къщи и живота им.

Имам много идеи, винаги е така е било с мен. Избирам темите старателно, винаги съзерцавам своята история със старателно избрана история и наратив. Затова пиша и криминални романи, и саги, и исторически романи.

Вие сте авторитетен писател с награди в Полша. Правили ли сте опити да се свържете с български издатели и преводачи от полски? ( Ние имаме чудесни полонисти и полската литература е много ценена и обичана у нас.)

Това е болна тема. Направих големи усилия веднага след като издадох „Орфей“. Не знам защо ми се струваше, че всички мои книги ще бъдат издадени на български…Първият опит беше много неуспешен. Книгата щеше да бъде финансирана от община Чепеларе. Те всичко направиха коректно. Помолиха ме да посоча преводач. Аз повярвах на едно младо момиче, което се обърна към мен с молба да дам шанс на младите преводачи. Дадох…Когато помолих да ми даде преведената книга, оказа се, че преводът е много лош. Имаше страшно много грешки. Момичето много слабо знаеше полски. Книгата беше странирана, но аз не можех да се съглася да бъде издадена. Намеси се професорката на младата преводачка, опита се да помогне…

Ако пропусна всички обидни мейли, които получих…книгата не беше издадена. След няколко години опитах пак и изпратих юридическите проблеми с Община Чепеларе, с която имах вече сключен договор. Те ми върнаха правата, за да намеря сама издател. Намерих (посочиха ми го). Междувременно моята майка (Мария Грабовска) преведе цялата книга на български. Издателят най-напред искаше да издаде 1500 екземпляра, после каза 500, след това станаха 250. Но най-големият проблем беше, че искаше да махна всички истории за Родопите, кухнята, литературата, географията. Общо 10 глави. Аргументът беше, че в България знаят всичко това и тези теми няма да ги заинтересуват. Не съгласих и този път книгата да излезе в този осакатен вид…

Албена Грабовска

Правих опит да издам романа „Костите на пророка“, защото действието се развива в Пловдив и се говори за богомилите. Никой не беше заинтересован. Преведох и 30 страници от моя роман „Lady M.”, но и тук не намерих желаещи. Последно говорих за „Столетието на рода Вини“, но ми казаха, че полската история няма да заинтересова българите. И така си остана…Сигурно не ми вярвате… Мои близки винаги ме питат „защо не искам да издам моите книги в България?“ И молят „хайде да издадем…“. Ми хайде!

От Снежана Йовева, директор на Държавния културен институт към МВнР на България, разбирам, че Вие поддържате връзка и с нашето посолство и културен институт във Варшава. Те не са ли Ви съдействали в тази посока? Между другото и Полският институт в София се грижи много за представянето на полската литература и изкуство в България, имат и богат библиотека. Мисля че, биха съдействали за Вашето представяне като писателка в България.

Разбира се, Българският културен институт във Варшава помага за промоциите на моите книги в Полша. Много им дължа. Редовно организират авторски срещи. На библиотеката на Полския институт в София редовно изпращам книги. Но като се обърнах с преводача, който намерих за подкрепа за получаване на грант, за да може да се преведе „Костите на пророка“, ми казаха, че те, все пак, не могат да се месят за това. Мисля, че ако дойда с преведена книга, те биха съдействали. Винаги подчертавам, че моите усилия да се представя в България не са свързани с желание за печалба.

Сподел��те малко повече за „Столетието на рода Винни” и неговата екранизация като телевизионен сериал, дори Вие сте участвали в епизодични роли. Пишете за историята на ХХ век, но с днешна дата ХХI е не по-малко тягостен и жесток. Близо до нас има ужасна война срещу независима и свободна Украйна…

„Столетието на рода Винни” е един чудесен сериен филм. Има четири сезона. Гледаха го средно 3 млн. в Полша и самата книга се продаде в 500 хиляди екземпляра. Никой в Полша нямаше проблем с това, че имам български произход, а пиша за историята на Полша. Напротив, наричаха ме съвест на народа и питаха откъде имам толкова красиво и оригинално име.

Да, успях да осъществя мечтата на детството и участвах в снимките. Това беше много трогателно за мен. Моите деца също участваха.

Вашата професия като лекар е посветена на много сложни не само диагнози, но и лични, дори екзистенциални проблеми на човека. Как тези познания и практика влияят на литературата, на писането Ви? Използвате ли опита си като лекар във Вашите сюжети?

Много влияе. Не непосредствено, в случаите, във формата, която избирам, която е доста научна във вида си. Написах три тома роман за историята на полската медицина (на фона международните научни събития), наречена „Успехите на Хипократ“. Действието се развива между 1850 и 1944 година. Много е интересна и оригинална, има много хубави отзиви. Сега са купени правата за сериен филм и се надявам догодина да можем да го видим.

Над какво работите сега? На кого първо показвате написаното?

След премиерата на мюзикъла "Мазуркски легенди"

Първо показвам на майка ми. Тя много добре умее да ми подскаже нещо, има свои предложения, коментари. Старая се да ги използвам. После книгата отива в издателството и започва редакция, коректура, промоция…Сега работя над криминален роман с медицински сюжет. Но едва преди няколко дни почнах да пиша. Правя още последни поправки на либрето на мюзикъл за живота на полската певица Анна Янтар, която загина в самолетна катастрофа едва на 29 години. Преди това написах либрето на два мюзикъла „Езерно време“ и „Коперник“ за живота на най-значимия полски учен  Николай Коперник. То е за репертоара на операта в Краков.

Нашето интервю с Албена Грабовска с въпроси и отговори по мейл бе в дните преди 24 май. А и съм убедена, че този празник трябва да почитаме всеки ден на годината. Затова я попитах на финала на нашата кореспонденция:       Каже нещо за нашите читатели в навечерието на 24 май.Тя ми написа  този път, за разлика от предишните си отговори, в които използваше латиница, на кирилица:

Мили читатели, приемете най-сърдечни пожелания за 24 май -  Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! И за мен в Полша това е важен ден! Бъдете винаги горди с вашата държава и родния си език и българската култура. Надявам се, че моите книги ще станат част от нея. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: личен архив на Албена Грабовска и на културния институт към МВнР

P.S. на „въпреки.com”: Не за първи път Снежана Йовева свързва хората от различни краища на света, особено свързаните с България. За нея това е мисия. Надяваме се книгите на ��лбена Грабовска да бъдат преведени и четени у нас. Не зависи само от преводачите, а и от издателствата. Но със сигурност си заслужава…

[ivo2023]

За да отбележи честването на Деня на град Калиш, градът беше домакин на делегации от своите градове партньори и побратимени градове: Хам (Германия), Ла Лувиер (Белгия), Отмон (Франция), Каменец-Подилски (Украйна) и Ловеч (България). Посещението на международните гости предостави възможност за укрепване на партньорствата, съвместно почитане на изтъкнати граждани на Калиш по време на тържествено заседание на Общинския съвет на Калиш и за честване заедно на рождения ден на града.

[naeminet]

Активността на инвестиционния пазар на недвижими имоти се засилва с ускорен темп, като най-силно това се усеща в Полша и Словакия. Азиатските компании проявяват все по-голям интерес към логистични и индустриални обекти, което подчертава разрастващата се динамика в сектора. #имоти https://naemi.net/tendentsii-i-prognozi-za-pazara-na-nedvizhimi-imoti-v-tsie-prez-2025-g/

[vplovdiv]

По време на проекта учениците създаваха коледни изображения в мрежа, използвайки броене на квадратчета и цветове. Децата са имали възможността да обменят идеи за Коледа, да споделят и научат как празнуват другите по света и да създават приятелства.

[theworldtodaybg]

Варшава рискува да повтори грешките от миналото

В началото на ХХ век, след разпада на Руската империя, Юзеф Пилсудски предложи идеята за т.нар. Междуморие �� конфедерация между Полша, Беларус, Украйна и Литва. Този период влезе в историята като Втората Речи Посполита. Но имперските планове на Полша от онова време завършиха трагично: през септември 1939 г. страната престана да съществува като независима държава. Изглеждаше, че ужасите на…

[rugbypodbg]

Финалният ден на Ръгби Европа обещава да бъде запомнящо се зрелище

Francisco Isaac Париж. Град на светлината, столица на романтиката, дом на Les Bleus и домакин на предстоящия финал на Европейското първенство по ръгби. В неделя френската столица ще посрещне Грузия, Португалия, Испания, Румъния, Холандия, Германия, Белгия и Полша за цял ден на вълнуващи моменти и майсторство, като четирите финала ще се играят на стадион “Жан Буен”, домашния терен на “Стад…

[krug-movement]

77 ФОТО ТВОРБИ НА АВТОРИ ОТ 16 СТРАНИ ГОСТУВАТ В АРТ ГАЛЕРИЯ КРЪГ & 77 PHOTO WORKS BY AUTHORS FROM 16 COUNTRIES ARE GUESTS AT KRUG ART GALLERY

Международната инициатива на двамата кърджалийци Антон и Любка Савови „Международен Фото салон Пловдив’2023“ тази година реализира юбилейното си 10-то издание и както всяка година отново гостува в родния град за Деня на Кърджали в партньорство с Арт движение КРЪГ. Международният Фото салон Пловдив’2023 се провежда под патронажите на FIAP /Международна федерация за фотографско изкуство/, HPS /Фотографскo общество на Гърция/, НСФА /Национално Сдружение Фотографска Академия “Янка Кюркчиева”/, а в тазгодишното издание автори и клубове от 42 страни, между които са Израел, Иран, Египет, Саудитска Арабия, Украйна, Русия, представят потенциала на 8-то изкуство фотографията като фактор за равнопоставено творческо сътрудничество, независимо от кризите в отношенията между държавите.

Международното 6-членно жури с председател италианският фотограф Пиерлуиджи Ризато тази година разгледа и оцени 5851 постъпили фотографии в 6 раздела /Черно-бяла и Цветна фотография, Природа, Фотожурналистика, Портрет и тяло, Градски живот/ от 42 страни, а до финалната селекция достигнаха 1272 фотографии на 330 автори от 40 държави. Най-добрите фотографии спечелиха 196 индивидуални награди, 11 награди (по статистика) за автори и 3 за фото клубове. Най-добър автор в салона, който получава - официалната светло синя значка на FIAP е българин - Явор Мичев, EFIAP. Най-високото отличие, Купата на 10 МФС Пловдив’ 2023 е за фотография на Мохамед Римон, EFIAP, FBPS, EUSPA HON.FICS HON.PESGSPC от Англия. Плакет за подгласника на голямата наград�� „Купата на салона“ е за фотография на Любомир Аргиров, EFIAP. Плакетът за най-добре представил се фото клуб е за India International Group /Индия/, следват ги Фотоклуб НЮЦОЙГ /Австрия/ и  Австрия и Фотоклуб ЕВРАЗИЯ /Русия/. За трети път тази година в предизвикателството участват и млади автори (16-21 г.) от Египет, Русия, Франция, Унгария, Оман и България.

Раздадени са и партньорски награди, като плакет „Награда за най-добро участие в салона“ от Фотографското общество на Гърция (HPS) спечели Абишек Бисак, AFIAP, EFIAP, HON.CPE, A.NPS,IIG/P, HON.PESGSPC, IIG/S2, A.CPE от Индия, а плакет за най-добре представил се чуждестранен автор (от организаторите Любка и Антон Савови) спечели Йозеф Хиншерлиетнер, EFIAP, MVÖAV от Австрия. Специален албум с близо 800 творби на автори от Фото салон’23 е отпечатан и ще бъде разпространен в 42-те участващи в 10-то юбилейно издание държави.

Гост изложбата „Избрано“ в Арт галерия Кръг се откри на 23 октомври /понеделник/ от 18:00 ч. и е отворена за посетители до 17 ноември’23. Представена е селекция от най-добрите творби на  автори от България, Англия, Индия, Белгия, Руска федерация, Италия, Австрия, Испания, Китай, Ирландия, Саудитска Арабия, Естония, Оман, Люксембург, Франция, Полша.

[moreotmetal]

След една немалка лятна хибернация (породена главно от мързелa на Тома) сме готови отново да ви разведем из безкрайните хектари на западноевропейската автомобилна култура. Този път, обаче, няма да правим безброй обиколки на стадион в Полша, пълнейки ��ъзнанията си с безброй огромни, хромирани джанти и градуси кембър, близки на температурата в Сибир. Този път ще се хванем за ръка по двама, ще се скрием от слънцето в огромната сграда на Класик Ремис и ще се насладим на елегантните, “джентълменски” европейски класики.

“Класик Ремис” е най‑ голямата частна колекция на (както може би се досещате от името) класически автомобили в цяла Европа. Разделена е в два различни града и се състои от привидно безброй коли от различни десетилетия. Ние се отбихме в локацията в покрайнините на Берлин, където в огромно тухлено хале охотно се криеха от слънцето стотина автомобила. Сградата спокойно събираше не само колите, но и офиси, магазини и сервизи които се занимаваха стриктно с една марка, и не знам дали беше случайно, но всеки механик си “ходеше” с колите, които го заобикалят. В сервизът за ягуари, измежду поне 10 E‑type екземпляра се беше подпрял мъж със зализана коса, сив потник, запасан в зелен карго панталон. С цигара в уста той се навеждаше и сякаш се губеше под безкрайният капак на един от ретро британците. Малко по‑ надолу трима старчоци с карирани ризи с къси ръкави барникаха двигател, прясно изкаран от 308 GTB. Из помещенията се криеха доста коли, за които знам безполезно много факти, което определено попречи на останалите от компанията да си разглеждат на спокойствие. Ако тръгна да говоря за всяка кола, знам че няма да се прочете и ще изляза досаден, затова съм избрал само най‑ забележителните и интересни модели, които имах честта да видя.

За начало ще започнем с тази Е‑класа. Като казвам Е‑класа умаловажавам постиженията на инженерите зад тази кола, но от друга страна нямам намерение всеки път да я наричам с пълното ѝ име, което е Mercedes 190E 2.5‑16 Evolution II. Типично в немски стил името е ненужно дълго, пълно с цифри и трудно за запомняне, но и пояснява всичко, което трябва на пръв поглед да знаем за автомобила. Първото трицифрено число се знае от всеки, както и буквата преди него. С малко интуитивна мисъл можем да достигнем и до извода че 2.5 и 16 са съответно литража и броя на клапани.

Остана само една въпросителна, защо Evo II? Защото в края на 80‑те в Щутгард решават, че фразата: “печели в неделя, продавай в понеделник” (звучи доста по‑ добре на английски) може позитивно да повлияе положително на доходите им. Затова започват разработка на състезателен автомобил с 2.3 литров мотор, готов да покорява трасетата на световният рали шампионат. Поради липсата на 4х4 технология и наличието на пълна доминация от страна на Ауди, Мерцедес решават, че опитът им в туринг състезанията ще е по‑ адекватен. Така те създават втори вариант с по‑ голям мотор и по‑ агресивни панели, с емблема сочеща право към купата на ДТМ шампионата. Така и става. Мерцедес успяват да се изкачат на върха на стълбицата, макар и само веднъж. Въпреки това, лично аз мисля че това е една от последните добре изглеждащи туринг коли и дръзвам да кажа, че ми харесва повече от опонента ѝ‑ а именно прословутото E30 M3.

Говорейки за БМВ‑та, или по‑точно за М, няма как да не споменем бащата на всички, носейки този бадж от близо половин век. И не, не е прочутото М1, което всички знаят като първата кола, носила трикольора на баварците. Първият автомобил с тези цветове всъщност е бил прелестният 3.0 csl от 1973г.

По‑ известен като “Батмобил”заради екстравагантните си панели, наборите на този дядо печелят общо шест титли от европейския туринг шампионат, като 5 са последователни. Този дядо е и първият, който показва трите цвята, световно известни днес. Синият, изваден директно от баварското знаме, червеният от в последствие провалена сделка за спонсорство с Тексако и лилавият по средата, който е смесица от двата. БМВ наскоро пуснаха и нова версия, за да отпразнуват 50‑тия рожден ден на дядката с напомпана, по‑ широка версия на новото М4, което струва 780,000 долара. Кофти.

В категорията старост и рядкост, следващият и последен екземпляр за днес бие предишните два. Бие ги и по красота. С много. През далечната 62‑ра, когато всичко е било черно бяло, и когато дядо Енцо е бил още чичо, е започнато и производството на серията “250” със своите няколко подверсии. Версията, на която ви се наслаждават очите в момента е 250GT Lusso. Модел достатъчно луксозен за бизнес срещи през седмицата и достатъчно напомпан за пистата през уикенда. Точно за пистата бил създаден и двигателя‑ 3‑ литров “Колумбо” V12, зареден с 250 конски сили. През 60‑те!

От 3.0 csl са произведени 1000 бройки, от Мерцедеса с дългото име‑ малко над 500. От великолепното Лусо са създадени едва 350 бройки в цял свят. Цената на колата варира, но нейна близка роднина, 250 GTO, държи рекорд за най‑ скъпата кола, продадена на аукцион за скромните 50 милиона долара.

Списъкът грам не свършва до тук, но аз ще. Впечатлиха ме не само колите, но и бащите с децата си, разхождащи се меланхолично измежду антиките. Входът за музея е безплатен и можеш да го посетиш по всяко време на деня за колкото си искаш време, за да надуеш главите на хората около теб, както направих и аз.

[drugaliga]

Ultrace е един гигант, от когото ме е страх. Страх ме е, защото задачата да опиша по адекватен начин всичко, което видях в рамките на няколко часа, е просто неадекватна. Защото скокът между българската и световната сцена е толкова голям, че дори не намирам остроумни сравнения. Страх ме е и че прекалено бързо направихме този скок, и че след него сцената в България ще ни се вижда като просто аматьорска.

Но от друга страна няма как да не пиша за това събитие. Кой съм аз, че да не пиша за него? Затова сега сядам, гледайки намръщено в телефона си, търсейки начин да напиша най‑ добрата статия досега, за най‑ голямото автомобилно събитие в Европа.

Преди да заминем с Иван си говорихме колко трудно е дори да се обясни семпло самото събитие. Не можехме да го наречем “тунинг”, защото думата в България има доста по‑ различен смисъл.

Не можехме и да го сложим под шапката на някоя марка или стил, защото флотилията, обгръщаща стадиона, домакин на събитието, се състоеше от българска Самара, както и от Ферарита на японци, имащи на свое име колички “Hot Wheels”.

Затова отговорите на Иван при въпроса: ‑“Какво точно ще правите в Полша?” Той отговаряше семпло: ‑“Ще гледаме коли, които най‑вероятно няма никога повече да видим.” Приемах го на шега, но си нямах и на идея колко е прав.

Още пристигайки на стадиона изпитах чувство, което не бях изпитвал от малко дете. Чувство на припряност, което не можех да сдържа, колкото и силно да се опитвах.

Всячески се стараех да запазя самообладание, но се усещах как крача все по‑бързо към огромната опашка, чакаща да влезе, да не би някой да ме изпревари и да влезне преди мен. Макар и хората да се движеха бързо, ми се стори че мина цяла вечност, защото зад оградата, която обикаляше стадиона, вече се виждаха част от колите.

Преминаването на точно тази ограда беше като пистолет, стрелящ във въздуха и даващ знак, че малкото ти останало време тече, в което ти трябва да видиш абсолютно всяка една кола. Бойна стратегия бе бързо съчинена‑ не спирай да ходиш. Тя беше и стриктно следвана, което ни позволи да направим три обиколки на стадиона, да разгледаме околните паркинги и дори да влезнем в малка шано част на сградата, в която се криеха още няколко автомобила.

Няма да описвам обстойно всички автомобили, защото за мен е крайно невъзможно. Иван, обаче, се е справил със задачата изящно, като показва ресурсът, времето и уменията, които са вложени във всеки автомобил.

На кратко‑ зверски тръшнати, супер скъпи и редки коли, които най‑ вероятно никога няма да стигнат до източна Европа. Най‑ впечатляващи от тях бяха винтидж състезателите, участвали в Група Б, Льо Ман и безброй туринг състезания, за които е нужна отделна статия.

Стана време за тръгване. Всички бяхме изморени, дехидратирани, гладни и хванали аграрен тен. Всичко това, за да си причиним тревожност, че вече няма да гледаме със същото око на сцената обратно у дома. Това беше единствената ми мисъл. Примесено с щастието беше и чувството за притеснение, че може би ще загубя вълнението, което ми носят автомобилите.

Но всъщност е точно обратното. Осъзнавам, че виждайки огромните бюджети, големите играчи и екзотиката, ще мога истински да се насладя на забравената на полето или в гараж антика, която пази в себе си душа и истории, заслужаващи да бъдат разказани.

Благодаря на компанията, която подобри цялата екскурзия експоненциално.

Благодаря ти, Вроцлав, за незабравимия ден. До догодина.

[damjanmilovski123]

Померан, Немски Шпиц: Миниатюрно куче с огромен чар

Померанът несъмнено е една от най-очарователните и популярни малки породи кучета в света. Тези малки топчета от пухкава козина успяха да завладеят сърцата на любителите на кучета по целия свят. Но какво прави померанския шпиц толкова специален? В тази статия ще разгледаме по-подробно тази очарователна порода.

Историята на померанския шпиц

Померан, Немски Шпиц, често наричан просто "Pom", първоначално идва от региона на Померания в Североизточна Европа, който днес включва части от Германия и Полша. Предците на Немски Шпиц са били по-големи кучета за впряг, които са били широко разпространени в този регион. С течение на времето тези кучета са били селективно развъждани, за да се намали размерът им и да се подчертае косматото им великолепие. Померан Немски Шпиц Външен вид и характер Померан са известни със своя поразителен външен вид. Те са малки, но изпълнени с индивидуалност. Гъстата им, пухкава козина, която се предлага в различни цветове и шарки, със сигурност е една от най-забележителните им черти. Гривата на козината на Pom им придава царствен външен вид, който често ги кара да изглеждат като "миниатюрни ловци". Характерът й е толкова впечатляващ, колкото и външният й вид. Тези кучета са интелигентни, жизнени, игриви и много привързани. Имат силна воля и независим характер, но в същото време са изключително лоялни към стопаните си. Померан са смели и често подценявани, защото са толкова малки. Те са отлични кучета пазачи и ще направят всичко, за да защитят семейството си. Грижа и здраве Грижата за померан изисква известно внимание. Гъстата им козина е склонна към сплъстяване и изисква редовно разресване, за да се предотврати заплитане. Въпреки малкия си размер, те имат много енергия и изискват ежедневни упражнения и умствена стимулация. Тъй като са толкова привързани, не трябва да се оставят сами, тъй като това може да д��веде до поведенчески проблеми. По отношение на здравето, Немски Шпиц са предразположени към някои генетични заболявания като луксация на патела (луксация на капачката на коляното) и проблеми със зъбите поради малката си челюст. Следователно редовният ветеринарен преглед и балансираната диета са от решаващо значение, за да се гарантира, че тези кучета живеят щастлив и здравословен живот. Померанът несъмнено е куче, което завладява сърцата на хората. Въпреки малкия си размер, те имат големи личности и са прекрасни другари за тези, които са готови да им дадат вниманието и любовта, които заслужават. Ако търсите малко куче с голям характер, Немски Шпиц може да бъде идеалният избор за вас. Но не забравяйте, че тези малки топчета пух изискват много грижи и внимание, за да живеят щастлив и здравословен живот.

Видни личности и техните верни другари - померан (джудже шпиц) като домашни кучета

Кучетата винаги са били популярни спътници на хората и знаменитостите не са изключение. Една порода, която беше особено в светлината на прожекторите през последните години, е померанът. Тези очарователни малки кучета са спечелили своето място в сърцата на много знаменитости. В тази статия ще разгледаме някои известни личности, които са имали Немски Шпиц като свое лоялно домашно куче. Немски Шпиц си играе с друго куче Померан вкъщи - Никол Ричи: Известната актриса и моден дизайнер Никол Ричи е известна с любовта си към кучетата. Тя притежаваше очарователен померан на име Фокси Клеопатра. Никол Ричи и Фокси бяха неразделен дует и често бяха виждани заедно. Фокси беше не само чаровен спътник, но и моден аксесоар на червените килими, където блестеше под светлините на прожекторите. - Елвис Пресли: Легендарният „Крал на рокендрола“ Елвис Пресли също е имал померан на име Суит Пи. Това малко куче често придружаваше Елвис на турнета и стана любим член на антуража му. Елвис Пресли беше известен със страстта си към кучетата, а Sweet Pea несъмнено беше един от любимите му. - Парис Хилтън: Известната наследница и риалити звезда Парис Хилтън е поредната знаменитост, която си пада по породата померан. Тя притежаваше няколко померана през годините и нежно ги наричаше своите „малки лъвчета“. Нейният най-известен Немски Шпиц, Тинкърбел, беше истинска звезда в началото на 2000-те и придружаваше Парис Хилтън, където и да отиде. - Моцарт: Известният австрийски композитор Волфганг Амадеус Моцарт също е бил любител на кучетата и е притежавал померан на име Пимперл. Въпреки че това е било през 18 век, това показва, че любовта към тези малки кучета е вечна. - Кралица Виктория: Британският монарх кралица Виктория имаше особена привързаност към кучетата и особено към Немски Шпиц. Тя притежаваше няколко померана и изигра значителна роля в популяризирането на породата през 19 век. Всъщност тя беше отговорна за намаляването на породата, тъй като предпочиташе помераните в своя мащаб. Тези знаменитости са само няколко примера от многото хора, които са се радвали на компанията и любовта на Немски Шпиц. Тези малки кучета не само имат сладък външен вид, но и големи личности, които привличат хора от всички сфери на живота. Ясно е, че померанът е не само моден аксесоар, но и верен приятел, който обогатява живота на своите стопани.

Кученца и щрихи с четка: Помераните в историята на изкуството"

Връзката между изкуството и животните е източник на вдъхновение за художници по света от векове. Една особено очарователна и популярна порода кучета, померанът, играе специална роля в историята на изкуството. В тази статия разглеждаме картини, в които померанските шпицове са увековечени като очарователни модели. - „Помераните“ от Томас Гейнсбъро (1780): Тази завладяваща картина на известния английски портретист Томас Гейнсбъроу изобразява два горди померана. Изобразени в богат пейзаж от буйна зеленина, кучетата излъчват елегантност и чар. Тази картина е ранен пример за това как Немски Шпиц са увековечени като символи на статус и любими домашни любимци в света на изкуството. - „Кралица Виктория и принц Алберт с техните деца“ от Франц Ксавер Винтерхалтер (1846): Тази емблематична картина изобразява кралица Виктория и принц Алберт с техните деца и техните любими померани. Кучетата са ясно поставени в центъра на изображението, контрастиращи с кралския блясък. Кралица Виктория е имала привързаност към тази порода и е изиграла важна роля в нейното популяризиране. В тази картина кучетата са изобразени като близки спътници на кралското семейство. - "Померанско куче" от Карл Райхерт (19 век): Австрийският художник Карл Райхерт е известен със своите реалистични животински портрети и картината му "Померанско куче" не прави изключение. Тази картина представя добре поддържан померан в детайлен интериор. Отдадеността на художника да изобрази кучето в целия му блясък и грация е забележителна. - „Лестър Скуеър през нощта“ от Уилям Логсдейл (1888): Тази атмосферна картина улавя нощния живот на площад Лестър в Лондон. Сред минувачите и осветените сгради можем да видим померан, който се разхожда със стопанката си. Тази картина улавя ежедневието и радостта, която хората изпитват, когато водят любимите си кучета в света. - "Немски Шпиц в зимната гора" (Модерно изкуство): Съвременните художници също са увековечили красотата и изяществото на померанския шпиц в своите творби. Тези съвременни картини често изобразяват Немски Шпиц в различни сценарии, подчертавайки техните отличителни черти, като техните пухкави палта и жизнени личности. Присъствието на Pomeranian Pomeranians в историята на изкуството показва, че тези малки кучета са оставили траен отпечатък не само в реалния свят, но и в художественото представяне. Те представляват красота, изящество и дълбоката връзка между хората и животните, която непрекъснато е вдъхновявала изкуството. В света на изкуството Pomeranian Pomeranians несъмнено са вечни музеи, които радват както артисти, така и зрители. Животните имат дълга и значима история в изкуството и тяхното присъствие и представяне в различни форми на изкуството са важни по няколко причини: - Символика и метафора: Животните често се използват като символи и метафори за представяне на човешки характеристики, емоции и идеи. Например, лъвът може да представлява сила и смелост, докато пеперудата може да символизира промяна и трансформация. Тази символика разширява обхвата на изразяване на художника и му позволява да предава сложни идеи по прост и достъпен начин. - Връзка с природата: Изобразяването на животни в изкуството напомня на зрителите, че те са част от естествения свят. Това може да помогне за повишаване на осведомеността относно проблемите на околната среда и опазването на дивата природа. Животните в произведенията на изкуството също могат да насърчат разбирането и признателността към природата. - Културно значение: В много култури определени животни имат специално културно или религиозно значение. Използването на такива животни в изкуството може да предаде важни културни истории и традиции. Например кравите са свещени животни в индуизма и често се изобразяват в индийското изкуство. - Естетика и красота: Животните често са естетически приятни и вдъхновяващи. Техните форми, цветове и движения могат да стимулират артистичното въображение и да увеличат визуалната привлекателност на едно произведение на изкуството. Изображенията на животни могат да обогатят художественото разнообразие и креативността. - Емоционален резонанс: Животните могат да предизвикат силни емоционални реакции. Изобразяването на животни може да предизвика състрадание, радост, носталгия или други чувства. Художниците често използват тези емоционални връзки, за да създадат по-дълбока връзка между зрителя и произведението. - Наративен потенциал: Животните могат да играят важна роля в историите и разказите. В произведенията на изкуството те могат да илюстрират разказ или сюжет и често действат като герои или символи, които развиват историята. - Вдъхновение за художници: Дивата природа предоставя на художниците безкраен източник на вдъхновение. Наблюдението и изучаването на животни може да помогне за задълбочаване на разбирането на формата, движението, анатомията и поведението. Това може да се отрази в качеството и дълбочината на техните произведения на изкуството. В заключение, животните са важни в изкуството, защото обогатяват символични, естетически, емоционални и наратив��и измерения. Те помагат да се разказват истории, да се предават идеи и да се създаде по-дълбока връзка между художника, произведението на изкуството и зрителя. Животните в изкуството са не само красиви изображения на природата, но и културни и емоционални символи, които обогатяват художественото преживяване. Прочетете други интересни статии от нашия уебсайт като: Северна Македония Read the full article

[mihaylovblog]

01.09.1939 г. – Германия напада Полша, започва Втората световна война (1939 – 1944) Снимка: https://www.gettyimages.com/

[newzealandvisaa1]

NEW ZEALAND Official Government Immigration Visa Application Online FOR BULGARIAN CITIZENS - Официално заявление за виза за Нова Зеландия от правителството - NZETA Електронно разрешение за пътуване в Нова Зеландия - NZETA Няма нужда да чакате или да се редите на дълги опашки в консулството, за да получите своята електронна виза за Нова Зеландия сега. Evisa Нова Зеландия е проектирана да го направи по-бърза и лесна, като просто попълните формуляра, предоставите плащането с валидна кредитна карта и накрая в рамките на няколко часа ще получите своя ETA Нова Зеландия. Важно е да вземете предвид тези точки, преди да кандидатствате за eta виза за Нова Зеландия: Приложението за електронна виза за Нова Зеландия, което предлагаме, ще бъде разгледано за посетителска или студентска виза. Издадената ета за електронна виза за Нова Зеландия ще бъде валидна за период не по-дълъг от 90 дни с цел туризъм, посещения, ваканции, обучение и работа. Evisa за Нова Зеландия не е приложима за граждани и жители на Нова Зеландия или Австралия. Британските граждани могат да държат електронния формуляр за разрешение за пътуване в Нова Зеландия не повече от шест месеца. Ще бъдете помолени да предоставите доказателство, че имате достатъчно пари, за да се издържате финансово в Нова Зеландия при пристигането си. От 1 октомври 2019 г. ще бъде задължително да имате електронна виза преди пътуване до Нова Зеландия, а именно NZ-eTA. Стъпките за получаване на eTA NZ трябва да бъдат направени преди очакваната дата на пътуването до Нова Зеландия. Формулярът трябва да бъде попълнен онлайн. Туристическа виза за Нова Зеландия, бизнес виза за Нова Зеландия и медицинска виза за Нова Зеландия. Вземете виза за Нова Зеландия или NZ ETA или NZETA evisa по имейл, вместо да посещавате посолството на Нова Зеландия. Онлайн формуляр за кандидатстване за виза за Нова Зеландия е достъпен за всички жители на САЩ, Европа, Обединеното кралство, Австралия, Нова Зеландия и Канада. Онлайн заявление за виза за Нова Зеландия, онлайн заявление за виза за Нова Зеландия, онлайн заявление за виза за Нова Зеландия, онлайн заявление за виза за Нова Зеландия, evisa Нова Зеландия, eviza за Нова Зеландия, бизнес виза за Нова Зеландия, медицинска виза за Нова Зеландия, туристическа виза за Нова Зеландия, виза за Нова Зеландия, виза за Нова Зеландия, виза за Нова Зеландия онлайн, виза за Нова Зеландия онлайн, виза за Нова Зеландия, виза за Нова Зеландия, Evisa за Нова Зеландия, eviza за Нова Зеландия, бизнес виза за Нова Зеландия, туристическа виза за Нова Зеландия, медицинска виза за Нова Зеландия, център за кандидатстване за виза за Нова Зеландия, виза за Нова Зеландия за корейски граждани, виза за Нова Зеландия от Корея. спешна виза за Нова Зеландия, спешна виза за Нова Зеландия. Виза за Нова Зеландия за германски граждани, виза за Нова Зеландия за граждани на САЩ, виза за Нова Зеландия за граждани на Нова Зеландия, виза за Нова Зеландия за граждани на Нова Зеландия, виза за Нова Зеландия за Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, , Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство Electronic Travel Authorization New Zealand - NZETA No need to wait or consulate in long queues at the embassy to get your NewZealand eVisa now. The Evisa New Zealand has been designed to make it more quick and simple by just filling the form, providing the payment with a valid credit card and finally within a few hours you receive your E T A New Zealand. It is important to consider these points before you apply for an eta visa New Zealand: The e visa New Zealand application we offer will be considered for a visitor or student visa. The eta for New Zealand eVisa issued will be valid for a period not exceeding 90 days for the purpose of tourism, visits, holidays, study and work.

[theworldtodaybg]

Полша търси начин да обърне гръб на Украйна

Неотдавнашните изявления на министъра на външните работи на Полша Радослав Сикорски за необходимостта на Киев да се разрешат нанасянето на удари с ракети дълбоко по Русия, а също съобщенията за взлома на интернет-сайта на института за национална памет на Украйна може би показват опитите на полската страна да се изгаври с администрацията на президента на Украйна Зеленски заради нежеланието му да…

[my-soul-7]

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Куражът на Стоян Радев да постави Брехт днес и сега…

 „Мъките на войната, но и ползите от нея, спокойствието на мира, но и неговата разглезеност, грижата за хората, но и вроденият им егоизъм, възвишената човешка мечта, но и оскотяването, свободата да избираш, но и умишленият отказ от нея – в “Майка Кураж и нейните деца” тези сблъсъци търсят своето разрешение.“ Пише към въведението към постановката в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ режисьорът ѝ Стоян Радев.

Едно разтърсващо театрално забавление по рецепта на Бертолт Брехт

Дори когато се занимава със сериозни теми, театърът ни носи развлечение, доставя ни удоволствие. Има низши и висши видове развлечение — театърът обхваща и едните, и другите. Има по-слабо и по-силно удоволствие — последното произтича от голямата драматургия, то е по-богато и с повече последици. Това пише Бертолт Брехт, авторът на пиесата “Майка Кураж и нейните деца” (1939) и сам доказва, че и най-драматичният сюжет може да бъде пресъздаден така, че зрителите да се забавляват и едновременно с това активно да разсъждават върху събитията, оживели под прожекторите на сцената.

Бертолт Брехт

„Майка Кураж и нейните деца“ (на немски: Mutter Courage und ihre Kinder) е драма, написана от Бертолт Брехт по време на емиграцията му в Швеция през 1938 и 1939 година. С налагането на национал-социалистическата диктатура в Германия, където са изгаряни и неговите книги, той напуска родината си. Две години след написването ѝ (1941) драмата е представена за пръв път в Цюрих. Действието се развива между 1624 и 1636 г., по време на Тридесетгодишната война. Разказва се за историята на продавачката майка Кураж, която опитва да развива своята търговия чрез войната и така загубва трите си деца.

Бихме нарекли смел избор и решение Стоян Радев да постави знаменитата пиеса на Брехт, но това е и кураж от страна на Сатиричния театър да я прибави към афиша си. Той пише пиесата, когато Хитлер влиза в Полша, през 1939 г. Но герой на пиесата не е някой водач, а малки хора, които подкрепят националсоциализма. И заедно с това големият автор, сякаш предчувства какво ще последва – кошмарът на Втората световна война. Тя е актуално в днешния ден, защото погледнато глобално всички говорят за мир, а колко печелят, всъщност, от войната…В прочита си Стоян Радев е верен на големия драматург, като изгражда забележителен спектакъл. У нас в годините малцина режисьори са посягали към драматургията на Брехт, но кои режисьори! За това малко по-късно в текста.

Стоян Радев при връчване на наградата "Кукерикон" на Сатиричния театър "Алеко Константинов", 2024

Преводът на „Майка Кураж и нейните деца“ е на Димитър Стоевски. Сценографията е на Никола Тороманов, костюмите – на Свила Величкова, музиката – на Милен Кукошаров, пластика – Теодора Попова, драматург Михаил Тазев. В ролите са Албена Спасова (Майка Кураж), Асен Мутафчиев, Пламен Великов, Никол Георгиева, Борислав Захариев, Симеон Гълъбов, Димитър Баненкин, Иван Панев, Стефания Кочева, Мартин Желанков, Сотир Мелев и Анна Станчева. Забележителен постановъчен екип и кастинг на Стоян Радев, избор, който предопределя този великолепен спектакъл.

През изборите, които правим в живота си, ние даваме мотив на някой човек да излезе начело и да започне да извършва безобразия и зверства. После е лесно да посочим него като виновник, пише Брехт. Той пише тази пиеса, когато Хитлер влиза в Полша, през 1939 г. Но герой на пиесата не е някой водач, а малки хора, които подкрепят национал-социализма.

В контекста на днешния ден, а във времето през тези вече 85 години, национал-социализмът може да бъде заместен като дума с други –изми, за диктаторите да не говорим. Живеем го този живот, без да сме повярвали, че ни се случва в 21-ви век, когато се надявахме, че ще сме от поколението без войни. Но, не! Точно това е смелостта, въображението и изборът на Стоян Радев, извън голямото предизвикателство да посегне към драматургичния текст на Брехт, от когото като че ли българските режисьори и театри малко се притесняват, като проследим в годините или респектът им него не им позволява да поемат риска да го поставят.

Признавам, че когато на пресконференция в началото на сезона директорът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Калин Сърменов, по повод първите премиери, които гледахме, обяви, че предстои „Майка Кураж и нейните деца“ на Брехт с режисьор Стоян Радев се впечатлих много. С огромно нетърпение и любопитство очаквах представлението. От моя гледна точка смятам с днешна дата, че то е ще от най-добрите за сезона.

„Майка Кураж и нейните деца“ е театър, в който малки хора хвърлят големи сенки, казва пред БТА режисьорът Стоян Радев по повод премиерата на пиесата от Бертолт Брехт в Сатирата.

„Зрителите ще видят как малката фигура на актьора проектира една голяма сянка на фона. Ние, занимавайки се с история, се занимаваме със сенки. Все по-рядко ставаме свидетели на събитията. Затова аз казвам: Ето, вижте, кой хвърля сенките. Защото, ако видиш сянката, тя понякога изглежда величествено и героично, а всъщност един малък човек извършва някаква малка ежедневна подлост. И ако ти не виждаш него, а само сянката, ти се струва, че това, което той прави, е значимо и оправдано, че има възвишени мотиви“, допълва режисьорът.

Но, както показва историята това не е така. Виждаме го и сега в един не по-малко трагичен контекст от времето, когато Брехт пише знаменитата си пиеса. Режисьорът е събрал великолепен постановъчен екип, който хем създава епохата по драматургичен текст, хем ни въвлича в сенките около нас. Успяваме ли с личната си чувствителност и съизмеримост  да оценим пред каква дил��ма ни изправя Стоян Радев като хора. Само си представете – всички са против войната – агресори и миротворци, поне на думи, а войната е продължаващият печеливш бизнес. И без статистиката е известно…В този смисъл „Майка Кураж и нейните деца“ е вечен текст, до кога, едва ли могат да предвидят и най-големите оптимисти…

С работата си по него Стоян Радев, според нас, успява да създаде един от най-емблематичните си спектакли, благодарение и на въображението на сценографа Никола Тороманов-Фичо, който прави от сцената усещане за конкретност и едновременно с това колелото, в което се въртим от векове, все така агресивни и безпомощни към войната. Свила Величкова с костюмите си ни вкарва в епохата от 30 годишната опреди векове, но и в облицовката на войната, ��оято винаги е война и белотата в облеклото ( дъщерята на майка Кураж) е обречена…Музиката е на Милен Кукошаров, пианист, прочут с виртуозните си импровизации, класически музикант, но със специални пристрастия към джаза. Да не забравяме, че един от композиторите, с които работи Брехт е Курт Вайл, ученик на Феручо Бузони, а най-известната му творба е музиката към пиесата "Опера за три гроша". И за почитателите на джаза като мен, е известно, че съвременните джазмени импровизират, ако това е думата по неговата музика. Независимо, че  автор на музиката към знаменитата постановка Брехт 1949 година на сцената на Дойчес театър в Берлин  в сътрудничество с Ерих Енгел и с Хелене Вайгел в ролята на Майка Кураж, Паул Десау пише музиката. Постановката предизвиква широк отзвук. Тя става повод около Брехт да се сформира актьорска трупа, която впоследствие получава наименованието „Берлинер ансамбъл“.

Стоян Радев като режисьор много мъдро и деликатно създава ансамбъл, в който е забележителното изпълнение на Албена Павлова като Майка Кураж. Самата тя споделя пред БТА: “Вървяхме в атмосфера на абсолютна свобода това. Работата със Стоян Радев за пореден път ми доказва, че свободата е много опасно нещо. Защото ти можеш да си позволиш неща, които тотално да изкривят характера на героя ти. Трябва да имаш много ясни ориентири и Стоян Радев беше абсолютно подготвен – за всяка една дума, реплика и ситуация. Дава ти свободата, за да види докъде ще стигнеш. Изпробва твоите актьорски граници и едновременно с това те насочва където иска да стигне в цялото.“ Тази актриса играе с очите си, предният ред, на който бях, ми позволи да усетя това, да ме завладее, а и не само мен в публиката. Изключителна актриса с опит с познание, но да се въплътиш в Майка Кураж е не просто предизвикателство, а истинско изпитание. И тя се справя с него като изключителна актриса!

И тук ще се върна във времето в контекста на Брехт, неговата „Майка Кураж и нейните деца“ и не само, защото трябва да се знае… “След като през 1930 г. Николай Фол поставя в театъра на Петър К. Стойчев "Опера за три гроша" със заглавието "Опера за пет пари", а Боян Дановски през 1932 "Майка" и "Решението" ("Мярката") с колектива "Трибуна", до пробива на бургаската режисьорска четворка с "Майка Кураж" на Юлия Огнянова през сезон 1958/59 минават цели 26 години, през които Брехт напълно отсъства от българските сцени. Инфилтрацията на фашизъм, войната и липсата, меко казано, на поощряващи импулси от Източен Берлин след първите опити на завърналия се Брехт обясняват голяма част от дължината на тази пауза. Тя е характерна за приемането на Брехт в много други страни и засега поне никой не е извадил от архивите на културно-политическите институции доказателства за някакъв специфично български принос.“ Текст,  прочетен от драматурга Константин Илиев на международен семинар на тема "Актуалността на Брехт в края на нашия век" (3 и 4 април 1998, София). 1958 година - пробив. След "Майка Кураж" в Бургас още през следващия сезон на сцената на софийския Държавен сатиричен театър се появява "Артуро Хи" (постановка на Боян Дановски и Методи Андонов), само една година по-късно отново с "Майка Кураж", само че на Моис Бениеш, Брехт (Олга Кирчева в ролята на майка Кураж) влиза в самата крепост на традиционния български театър - сградата, в която водим сега този разговор (Народния театър).

Следват до днешна дата още 53 постановки, така че общият брой на сценичните, радио- и телевизионни реализации на Брехтови пиеси в България е 59, като най-много поставяната, редом с всевъзможните адаптации на "Опера за три гроша", е "Сватбата на дребния буржоа" - 9 пъти. Никой в течение на изтеклите почти седем десетилетия няма конкретни впечатления от всичките тези шейсет постановки, за да направи аргументирана съпоставка на качествата им; когато все пак се споменават режисьори, оставили трайна следа в усвояването на естетиката на немския театрален реформатор, не може да бъде пропуснато името на отрано теоретизиращия и късно практикуващия Брехтов привърженик Леон Даниел. Аз лично смятам, че пазарджишката и софийската постановка на "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" се числят към най-значителните постижения на българския театър през последните десетилетия. Като своеобразна и много полезна демонстрация на спецификата на немската театрална традиция при поставянето на Брехт бих искал да отбележа "Малкият Махагони" на Димитър Гочев в Русе през сезон 1978/79.“

Този текст На Константин Илиев, е по-дълъг и много личен, публикуван е в тогавашния в. „Култура“. Може да прочетете тук. А той завършва: „Написах тези страници главно за да проверя доколко смислен е бил опитът ми преди петнайсет години да обърна внимание върху едно елементарно правило от тактиката на пехотата във всички времена: Че не може сигурно да се върви напред, когато зад гърба ти остават неовладени височини. Заглавието на онази статия от 1983 беше "Върхът Брехт". Върхът още не се е слял с равнината.“ Това е, толкова години са минали…

И тук ще си позволим още един цитат, макар и „изваден“ извън контекста от анализа "Режисурата в България 1944 – 1989: Между метода и стила, а също между родното и чуждото“ на проф. Ромео Попилиев от списание „Homo Ludens“ брой 22/2019: Още в Бургаския театър Юлия Огнянова поставя „Майка Кураж” на Бертолт Брехт, но като цяло пътят на немския театрален реформатор на българска сцена се оказва труден и на практика незабележим. Брехт се превръща повече в дискусионен проблем, а не толкова в практическо усвояване. По този начин остава по-скоро чужд, отколкото свой. Страстният му апологет Леон Даниел успява да превърне в театрално събитие негова пиеса едва в края на 80-те години и това е „Господин Пунтила и неговият слуга Мати”. В началото на 70-те Никола Петков поставя „Опера за три гроша” в Пловдив, около средата на десетилетието Младен Киселов прави „Мъжът си е мъж” в Младежкия театър, а в края на 70-те Димитър Гочев, превърнал се след двадесетина години в един от най-значимите германски режисьори, поставя с успех „Възход и падение на град Махагони” в Русенския театър. Но това е твърде малко.

Всъщност и след Промяната от 1989 г., с прословутото падане на Берлинската стена, Брехт – не само със своите текстове, но и със своя сценичен метод – не получава по-значим прием в българския театър и остава по-скоро чужд за него.“

Припомняме всичко това, защото спектакълът в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ на „Майка Кураж“ на Стоян Радев ни предизвика по много причини и смислени посоки. И сме убедени, че той ще остане във времето като една от най-добрите постановки. Едно театрално представление не се появява на сцената извън контекст. Брехт продължава да е тук в 21-ви век, стига да бъде интерпретиран така, както го е направил Стоян Радев с екипа си днес и сега.

Албена Павлова като Майка Кураж

И, колкото и да е парадоксално ще завърша този текст с едно стихотворение на Брехт от 1942 година.

МАСКАТА НА ЗЛОТО

На стената ми виси дървена японска маска

На зъл демон, изписана със златен лак.

Съчувствено разглеждам

Изпъкналите жили по челòто, издаващи

Как уморително е да си зъл. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Петър Петров, архив на Сатиричния театър „Алеко Константинов“