#помня те

[bulgariansunshine]

Ако те помнех как седиш на стълбите във входа, как чакаш на спирката, как подритваш с мокрите кецове топки лепкав сняг, как се усмихваш сред уличната суматоха, как коленичиш пред мен, за да завържеш старите ми маратонки, как ми пращаш въздушна целувка, която се разтваря в заснежените клони… Ако те помнех, щях да полудея.

(Т.Д.)

[ladyschaoticmind]

Спомените с теб

нямат общо с мозъка.

Гледам те с очите,

помня те с пулса.

- Алхимия на душата

[ivan-hristov]

“Миналата нощ те сънувах. Подробности не помня, знам само, че се сливахме в едно. Аз бях ти, ти беше аз. Накрая ти някак лумна в пламъци.”

Франц Кафка, "Писма до Милена"

[iamstonecoldbabyy]

Тежиш ми в гърдите, но знам, че някой ден ще олекнеш, ще олекнеш. Ще забравя лицето ти, ще забравя пръстите ти, после ще забравя очите ти, смеха и накрая гласът ти. Ще изпитам силен страх, ако някой ден се озовем на едно и също място и ума ми си припомни гласа ти, някъде иззад гърба ми. Ще се опитам да се скрия или да избягам, но вероятно няма да успея и ще бъда принудена да погледна пак в очите ти и да се усмихна глупаво. А, ако не те срещна и те забравя, знай, че едно ще помня, душата ти, аз нея всъщност обикнах.

[my-mare-tenebrarum]

Помня, как жестоко Хацумомо со мной обращалась все эти годы и как я ее ненавидела, меня бы должен был вдохновлять этот план. Но возможность заставить Хацумомо страдать не доставляла мне удовольствия. Я вспомнила, как в детстве, плавая в пруду рядом с нашим «подвыпившим» домиком, я почувс��вовала ужасное жжение в плече. Меня укусила оса и пыталась освободиться от моей кожи. Я растерялась, но один мальчишка сорвал осу с моей кожи и держал ее за крылья. Все принялись решать, как ее убить. У меня очень болело плечо, и я, естественно, не испытывала к ней добрых чувств. Но у меня заболело в груди от мысли, что это крошечное существо ничто не может спасти от смерти, от которой его отделяли мгновения. Сейчас у меня возникли те же чувства по отношению к Хацумомо. <…> (с) Артур Голден. "Мемуары гейши".

[userlost11111]

“ Тъкмо да зараснеш и пак бъркам в теб.

За да те помня, трябва да те усещам.

По един или друг начин.

И понеже не искам да забравям, ме боли. “

- NPoetry

[li--ta]

Нет, интересное кино: те же люди, что звали меня буквально ангелом во плоти, неспеша, постепенно подрезали мне крылья при каждой попытке их распахнуть, и, сами того совершенно не помня, стоят теперь, хлопают глазками и свысока бросают в меня своими раньше-ты-была-лучше.

О, спасибо, Организация Объединённых Нормисов, я в курсе. И сейчас всеми силами пытаюсь пришить ободранные вами перья обратно.

[summersoullll]

Тенът ми от миналото лято изветря, но твоето докосване още ехти по тялото ми. За колко лета напред ще те помня?

[ibracadabraa]

Дядо щеше да има рожден ден днес. Той държеше на тези моменти. Планираше ги години напред. Покани ме на 90-ия си юбилей, когато беше на 88, което по моему си беше оптимистично, но дядо така си разбираше живота, така го и живееше. Любимите му подаръци бяха наши снимки в рамка, крем за бръснене и одеколон.

Дядо беше човек, който ме матираше в 4 хода на шах. Разцепваше ме на дузпи на 7-метрова врата, когато бях на 5. Научи ме да чета вестник, плюнчейки си пръстите и да слушам мачове по радиото.

До последно водехме разговори за семейството, за политиката, за спорта, тъй като той много ги следеше нещата. Достоен човек на разума и принципите беше. На последния си рожден ден, от който е снимката, не ме покани на следващия си и така разбрах, че вече се е изморил.

Сигурно, когато си постигнал семейство, дом, внуци, правнуци и име, от което да не се срамуваш, когато всичко си видял и толкова много хора си изпратил, се изморяваш. И си тръгваш, за да останеш спомен и пример.

Помня те, дядо.

Илиян Любомиров

[kalina1]

Ти си момиче от морето. Винаги ще помня солта по кожата ти, пясъка по дланите ти и слънчевите лъчи, вплетени в косите ти. Морският бриз винаги ще ме отнася към едно по-хубаво време — времето, прекарано с теб. Спомените ме заливат като вълни. Ти си момиче от морето. Разбира се, че никога няма да те забравя.

[iwatasblog]

Който е казал, че този,

който ти е разбил сърцето

утре ще страда и ще те

търси, е глупак.

И не че не се връща,

много тъпкано си се връща

просто няма да се сети, че

кармата му е от теб.

Аз не знам колко сърца съм

разбила по пътя си, но знам,

че са ужасно много,

не им помня имената,

но запомних името на този,

който разби моето.

[lorasfeelings]

Скъпи Дядо,

Помниш ли ме? Времето заличава много рани, забравя лица, спомени и става някак по-лесно. Връщам се назад, но нямам конкретни моменти, които да помня. Истина е забравих как изглеждаше. Превърна се в избелял спомен. Изчезна от съзнанието ми. Но едно нещо не можаха да ми вземат- емоциите и любовта. Обичта, която помня не може да се забрави. Запечатана е много дълбоко в мен. Изминаха общо седем години. Без теб. Избягах от голямата къща, от града и от семейството. Всяка година си казвам колко много съм пораснала и след това разбирам, че съм все така малка. Уча се сама. Падам, губя се и плача. Трудно се намирам. Често си задавам въпроса ,, Какво щеше да е сега, ако беше тук?” А, щеше ли да се гордееш с мен? Знам, че виждаш всичко, което се случва. И понякога много ме боли, защо съм станала такъв човек. Защо чувствам всичко толкова силно. Смирена съм. Усмихвам ти се. Ще се видим някога, някъде. Ще ти разкажа за всички книги, които съм прочела. Защото само ти ме слушаше истински. Няма да лъжа, все още мразя съдбата, че те взе от този свят.

Душата ми е щастлива, защото си част от нея

Твоята внучка

[pich07]

Помня онези Видински улички,

и раздялата с твоите приятелки.

И послевкуса за последна среща,

но аз не мислех така.

Не те исках за нощ или час.

Нямаше да ми бъдеш за нощ.

Исках те за две а останах три.

Не казах, за последно е.

Научих всеки калдаръм до вас.

Всичко започна през тази есен септемврийска.

За това до днес есен идва ли,

всяко листо е цвете.

Всяко цвете е твоята блага усмивка.

Всеки кестен до нашата кръчма е топлата ти детска душа.

Толкова уютна, като настанил ни

топъл хотел в твоя град

докато навън вали.

Помня онези Видински площади,

там твоите приятелки

съдеха ме, че си ми за нощ.

Надявам се още за амнистия.

Ще я имам ли наистина?

Костадин Андонов

[chrisheart1973]

В бара ще те чакам...

Тази вечер ще те чакам в бара...

Надявам се да дойдеш до зори...

С бутилка и пакет цигари...

Ще пия... За да спре, да ме боли..!

Липсата ти вече ме събаря...

Сърцето ми разкъсано... Кърви...

Душата ми в копнежите изгаря...

Тялото ми в страстите... Гори..!

Чакам те..! Запалил съм цигара...

Поръчах си поредно питие...

Подпирам се... Едва стоя на бара...

Не помня, колко алкохол поех..!

Погледът ми вече се размазва...

Барманът ме следва със очи...

Чашата отново ми е празна...

Бавно ми налива... И мълчи..!

Чакам те..! Подпрял съм се на бара...

Видимо пиян и уморен...

Паля си последната цигара...

А теб те няма... Няма те до мен..!

Може би е време да си тръгна...

И в бара вече музиката спря...

Утре продължавам... Ще се върна...

Липсваш ми..! Ще дойдеш ли? Ела.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

New Beginning

27.09.2023

Лондон

[iamstonecoldbabyy]

Помня тъжните ти очи, помня колко много исках да те докосна, да докосна устните ти, да докосна тялото ти, каквото и да беше станало щеше да ми хареса. Знам, че всичко с теб щеше да ми хареса, нежността ти, дълбочината на очите ти, студените ти ръце как исках да ги сгрея, как исках да те опазя, как исках да те обожавам до болка.

[9-liquid-morphine-9]

Разбрах за теб от хората. Никога няма да успея да напиша всичко, което чувствам и искам, буцата ми е на гърлото и ми пари при всяко поемане на въздух. Разглеждам снимки, намирам една на която съм още дете, 6 години преди да разбера и преди изобщо да се случи. Поглеждам се, напълно нормална снимка, тук сме на кръщенето на брат ти. Качвам нагоре и гледам всичките походи със семейството ти, гледам моретата, гледам усмивката и очите ти, които се смеят и радват на живота. Ти беше първият ми най-добър приятел. Всъщност си и винаги ще си най-добрия човек, когото познавам. Помня старото игрище с тревата и двете огромни футболни врати, което ти обожаваше и ходехме постоянно, а докато стигнем до него слушахме музика от старите телефони. Знаеш ли, че точно там на старото ни любимо място построиха игрище на любимия ти футболен отбор.

Най-добрият човек.

Хващам се, че стискам зъби, когато мисля за теб, което е често, мисля те. Искам да знаеш, че когато ми липсваш винаги те сънувам, но в сънищата ме объркваш. Искам да ми разкажеш какво усещаше, дали знаеше,че аз не знам, защото никой не ми каза? Болеше ли те, за какво мислеше, искаше ли аз да дойда, беше ли те страх? Знам, че искаше да имаш бал и знам с каква кола искаше да бъдеш, но друго не знам. Аз научих от чуждите деца. Тогава ме наръгаха с ръждив нож, това мога да ти кажа аз. Шест години след снимката на която бях дете на абсолютно същото място те видях след като разбрах от другите хора. Видях те да лежиш безжизнен, видях те лилав и син. Ти се усмихваше.

Прости ми, че не успях да те целуна и докосна, прости ми, че ме беше страх от най-добрия ми приятел и от най-добрия човек в живота ми. А ти знаеш ли, че те сложих върху кожата ми, но цветовете ги няма, защото бях още дете и в мазилото имаше алкохол, а не знаех? Знаеш ли, че губя всеки най-добър приятел след теб, знаеш ли, че мразя онази песен и не мога, просто не я понасям, когато я чуя никога не е докрай. Знаеш ли, че се натъпках с няколко вида хапчета, а до мен беше поредната фигура, която ме предаде? Вървях до огромния дървен затвор в който беше и ругаех асфалта по който знаех, че ще мина за последен път с теб, а след това, след това, след този момент живота трябваше да продължи, аз да се върна без теб и никога, никога, никога повече да не мина пътя с теб. Знаеш ли, че аз последна оставах винаги пред най-тежкия камък, който мразя с цялото си съществуване, докато другите са много напред? Знаеш ли, че последна се разплаках от всички? Знаеш ли, че се обвинявах, хората ме накараха да се обвинявам, не знам как да се справям, но продължавам. Най-добрия човек. Ти си първият човек на когото позволявах да ме пази от лошите деца, ти си и единствения човек, който споделяше с мен пакетчето чипс и кутийката сок, а аз знаех, че ти не обичаш да споделяш. Знаеш ли, че другите деца не приемаха и не разбираха твоето положение, избягваха те и ме питаха какво ти има. "Специален е. И много обичлив." Ти си единствения човек, когото познавам, имащ по-голямо сърце от моето. Кажи ми как, как, как да продължавам и да бутам, когато трябва да пазя и помня по-голямо сърце от моето? Нека се пръсне, нека спре, нека си дойда при теб и нека за един безкраен път да сме аз, ти и старата футболна топка. Ти си едната частица от семейството, която липсва и е при втората най-любима частица. Ви�� бяхте отнети от мен през несъзнателната част от живота ми, твърде рано, твърде малко ожулени колена и скъсани шорти. Ти и той. Третата частица, моята най-любима е още със жизнени показатели, това е твоята майка. И знаеш ли, от години съм в съзнателен период, но сега не мога, не мога да спя на твоето легло, не мога да бъда около твоята майка, а така искам. Толкова се изпълних с яд и гняв и не знам, не знам как да те нося и как да се справям. Но бутам, ритам.