#прасе

[rosie-does-art]

The WILD SWINE in PICTOPLASMA Bulgaria!

Part of the exhibition "HEROES" in Rebonkers, Varna!

The exhibition will run until September 29th, after which it will be shown in Sofia as well.

Special thanks to Pictoplasma Bulgaria for organizing this wonderful event and for choosing me to be a part of it.

[p-news]

КЪСАМЕ СИНДЖИРА С "ГОЛЯМ ПРАС!" ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ САМО В КИНАТА

„Ето защо Тейлър Суифт ще е велик президент.“   Най-добрият ловец на животни е… прасе! Този септември емблематичните Aniventure и Cinesite обединяват сили и ни предлагат щуро и емоционално анимационно приключение, като никое друго – Голям Прас! Създаден по бестселъра на New York Times Pete and Pickles на отличения с „Пулицър“ Бъркли Брeтед, филмът ни среща с Голям Прас – изпечен ловец на…

[theesweetestnightmarex]

Ако те еба бих те карал, да грухтиш като ти е яко и са квичиш като те боли, и през цялото време ще те наричам свиня, прасе и всякакви производни унижения. Ще грухтиш като ти се празня на лицето и в косата и като ти пикая отгоре.

Имам лоши новини за теб

[purple-little-fairy]

ИЗТОЧНИКЪТ НА ЕНЕРГИЯ Е РЕЧТА

В будистката психология се казва, че основният източник на загуба на енергия е речта. Християнската религия учи: „Няма значение какво влиза в устата на човека, важното е какво излиза“. Някои хора използват този израз, за ​​да оправдаят стила си на хранене, който в много отношения прилича на стила на хранене на прасе - "яж каквото искаш и каквото видиш", като същевременно пренебрегват втората част от твърдението. Много аскети и светци отивали в уединени места, за да не ги подтиква нищо да участват в празни разговори. Във Ведите празните приказки се наричат ​​„праджалпа“. И именно това е едно от основните препятствия по пътя на духовния и материален прогрес. Първото нещо, по което съдим за един човек, е начинът, по който говори. Речта определя човека.

Почти всеки човек, който се интересува от йога, източна психология и философия, знае името на мъдреца Патанджали и неговия монументален труд по йога - "Йога сутри". Но малко хора знаят, че преди всичко той е написал не по-малко изключителни произведения, посветени на речта и медицината: съответно „Патанджала-бхашя” и „Чарака”. Патанджали Бхашя, като коментар върху граматиката на Панини, учи как да говорим правилно и как да конструираме речта си правилно.

Има тясна връзка между ума и речта, ума и тялото, ума и душата. Здравото тяло, здравият дух и здравата реч създават хармонична личност. Съвременните изследвания показват, че говорните грешки не са случайни. Те имат дълбока връзка с умственото развитие. Заекването и колебанието в говора се появяват при сериозно емоционално разстройство. Почти всички заболявания имат психосоматичен характер.

Всеки човек, който се стреми към съвършенство, трябва да стане преди всичко лекар, който лекува собственото си тяло; второ, специалист по граматика, който следи речта му; трето, философ, който пречиства съзнанието си и разбира Абсолютната Истина.

В живота на такъв човек не може да има място за физически заболявания, безразличие към себепознанието и за нарушена реч. Именно такъв човек мъдрецът Патанджали нарече йогин. И без значение с каква йога, с каква духовна практика се занимава човек, всичко казано по-горе се отнася за него в пълна степен.

Здравето и материалното благополучие зависят от речта. И това се отнася не само за духовните хора, но и за тези, които искат да успеят материално. Уменията за говорене и слушане се преподават много сериозно във всички бизнес училища. Дори в престъпния свят, за да се издигнете в гангстерската йерархия, трябва да можете да контролирате езика си. Там много реалистично цитират думите на Буда, че една дума може да убие човек. Три минути гняв могат да разрушат десетгодишно приятелство. Думите до голяма степен определят нашата карма. Можете да прекарате десет години в духовно развитие, благотворителни дейности, но след като сте обидили велика личност, можете да загубите всичко на всички нива и да деградирате в по-ниски форми на живот.

Откъде идва това? От обиди. Ведическата астрология казва, че планетата-сянка Кету е отговорна за обидите. Кету е планета, която дава бързи реакции, често моментално. Кету също дава освобождение. Но в негативен аспект. Тя наказва за обиди и неуважителна реч, бързо лишавайки човек от всичко, което е постигнал духовно и материално. Във ведическата цивилизация всеки човек е бил научен да внимава много с речта си. Докато човек не проговори, трудно се разпознава.

Можете да различите глупака от мъдрия човек, когато говори. Речта има много силна енергия. Експерти с фино зрение казват, че хората, които използват нецензурни думи, говорят грубо и обидно, веднага получават черно петно ​​на определено място на финото тяло, което след година-две може да се развие в раков тумор.

Речта е проява на жизнена сила. Най-важното нещо, за което езикът е предназначен за нас, е четенето на молитви, мантри и обсъждането на теми, които ни доближават до Божественото. Можете също така да обсъждате практически въпроси и да общувате с близки, ако е необходимо. Но най-важното е да не прекалявате.

Аюрведа казва, че речта е проява на прана. Прана е жизнената сила, Универсалната енергия. Колкото повече прана, толкова по-здрав, по-успешен, харизматичен и хармоничен е човек. Така че, на първо място, праната се изразходва, когато човек говори. Особено когато някой критикува, осъжда, предявява претенции, псува. Според статистиката 90% от всички кавги възникват, защото говорим лошо за някого. Най-успешните хора са тези, които говорят приятно и могат да контролират речта си. В Бхагавад Гита се казва, че аскетизмът на речта се състои в способността да се говори истината със сладки думи.

Хората, които говорят грубо, заемат последните места във всички йерархии. Това важи и за държавите като цяло. Имайте предвид, че страните с висока култура на речта са по-успешни - Япония, Германия и като цяло всички страни, които са част от Голямата осморка. Въпреки че в момента там се извършва културна дегенерация, която включва и деградация на културата на словото. И това оказва влияние както върху икономиката, така и върху духовния живот като цяло. На Изток човек, който просто не може да контролира речта си, се смята за много примитивен, въпреки че може да е професор на Запад.

Кармата се определя от нашата реч. Важно е да запомните, че ако критикуваме някого, ние поемаме негативната карма и лошите черти на характера на този човек. Ето как действа законът на кармата. И също така вземаме качествата на човека, когото хвалим. Ето защо Ведите ни призовават винаги да говорим за Бог и светиите и да ги възхваляваме. Това е най-лесният начин за постигане на божествени качества. Тоест, ако искате да придобиете някакви качества, просто трябва да прочетете за някой светец, който ги притежава или да обсъдите качествата му с някого.

Отдавна е отбелязано, че придобиваме качествата на човека, за когото мислим и съответно говорим. Ето защо дори западните психолози съветват да се мисли и говори за успешни и хармонични хора.

Но колкото повече егоизъм и завист имаме, толкова по-трудно ни е да говорим добре за някого. Трябва да се научим да не критикуваме никого. Този, който ни критикува, ни дава положителната си карма и ни отнема лошата. Ето защо във Ведите винаги се смята за добро, когато ни критикуват.

Как речта работи с нашата карма? В Махабхарата се казва, че ако сте планирали нещо, ако искате да направите нещо, не казвайте на никого за това. След като сте го казали, е с 80% по-малко вероятно да се случи, особено ако сте го споделили с ревнив, алчен човек. Защо хората, които говорят малко и мислят, постигат повече? Те не губят енергия. Друго просто правило, свързано с речта е, че ако сме направили нещо добро на някого и сме се похвалили с това пред другите, то в този момент губим положителната карма и всички плодове на благочестието, които сме спечелили с това действие. Самохвалците постигат малко. Затова никога не трябва да се хвалим с постиженията си, защото в този момент губим всички плодове, които сме спечелили до този момент.

Истинска история:

Ученикът се приближава до учителя и пита:

– Съветвате да живеем с отворен ум. Но тогава целият ум може да отлети, нали?

- Просто си затвори плътно устата. И всичко ще бъде наред.

Мислите определят речта, затова е важно да не мислим лошо за никого. Колкото по-хаотични мисли имаме в главите си, толкова повече те се проявяват в езика ни и толкова по-неподредена ще бъде речта ни.

Който мисли ясно, говори ясно.

Има и друго ниво – да се научиш да приемаш критика.

Едно от качествата на ума е, че той може да се оправдае във всяка ситуация. Колкото по-ниско е нивото на един човек, толкова повече извинения чувате от него. Дори и да е извършил най-отвратителното престъпление, такъв човек, без да се изчервява, се оправдава. Един от основните показатели за човек, който е на високо ниво на развитие, е, че той спокойно изслушва критиките, отправени към него.

Правила за разумна реч:

Трима йоги медитират в пещерата. Изведнъж чуват някакъв звук, издаван от животно. Един йогин казва: Беше коза. Минава година. Друг йогин отговаря: „Не, беше крава.“ Минава още една година. Третият йогин казва: "Ако не спрете да спорите, ще ви напусна."

Първото правило на разумната реч е да преброите до 10, преди да кажете нещо грубо. Това може да изглежда глупаво. В началото едва ли ще можем да броим до 3. Но от друга страна, ако отговорите след кратка пауза, тогава отговорът ви ще бъде много по-разумен, защото първото нещо, което идва на ум, когато ни критикуват, карат ни се, е желанието да се оправдаем и да отговорим остро в отговор. Затова се научете да мислите 5-10 секунди, преди да отговорите. Освен всичко друго, това ще намали излишното емоционално напрежение. Човек, който се занимава със самореализация, говори много малко и замислено. В биографиите на някои велики хора се казва, че те никога не са реагирали веднага на обвинения и като цяло са се опитвали да не казват нищо в гняв. Отлагания са разговора за друг ден или докато се уталожат страстите. Защото знаели, че докато гневът и раздразнението влияят на речта им, последствията ще бъдат тъжни, а понякога просто разрушителни.

Второто правило на разумната реч е, че не е нужно да стигате до крайности. Бог се проявява в малки неща, а Сатана в крайности. Не бива да се дава обет: „Ще бъда ням като риба“. Особено ако сте ярък екстроверт по природа, тогава това може само да ви навреди. Ако вашата психофизическа природа е такава, че трябва да говорите много, тогава говорете така, че вие ​​и околните да имате полза от това. Затова бъдете открити и приятелски настроени и най-важното – живейте съзнателно. Важно е да запомните, че нашето ниво се определя от малки, незначителни действия - как сме реагирали на грубост в магазин, какви емоции започват да ни завладяват, когато сме „незаслужено“ критикувани и т.н.

Три нива на речта:

Човек на високо духовно ниво, в доброта, на когото е казано нещо лошо за някого или който е видял или чул нещо оскверняващо, може дори да се почувства физически болен. Може да се почувства като напляскан с пръст. Такъв човек винаги говори истината с приятни думи. Съзнателно произнася всяка дума и всяка дума носи хармония на този свят. В речта има много безвреден хумор, често за себе си. Такива хора почти винаги са здрави и щастливи.

Хората в страстта са много чувствителни към критика, те могат да говорят с часове с голямо удоволствие на теми, свързани със секс, пари, икономически просперитет, политика, обсъждане на покупки, говорят за себе си с добри думи, саркастично обсъждат някого и т.н. Обикновено говорят бързо. Хуморът обикновено е вулгарен и свързан със секса. Обикновено в началото на разговора те изпитват голямо удовлетворение и приповдигане, но след такива разговори се чувстват празни и отвратени. И колкото по-високо е нивото на съзнание, толкова по-силно е това чувство.

Този стил на говорене води до деградация на всички нива.

Невежите се отличават с това, че речта им е пълна с обиди, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи и пр. Всички думи са пропити с гняв и омраза. Когато такъв човек отвори устата си, има чувството, че стаята е изпълнена с неприятна миризма. Следователно, ако кажете на такъв човек нещо добро за някого, той може да се разболее. Такива хора, като правило, съзнателно или несъзнателно провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергията на гняв, раздразнение, негодувание, завист, защото са настроени на тази вълна и се хранят с тези по-ниски разрушителни емоции. Хуморът им е „черен“, пълен с подигравки и радост от нещастието на другите. Те са в илюзия от началото до края. Вселената третира такива хора с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо развиват психични заболявания. Не можете дори да сте близо до тях, още по-малко да общувате с тях. Обикновено рядко се среща човек, който постоянно да е само на едно ниво. Смесените типове са по-често срещани или типът на човек може да се промени доста бързо.

Това наистина зависи от:

•компанията, която избираме – на работа, в свободното време... Например, след като сме започнали да общуваме със страстен човек, след няколко минути може да се окажем активно въвлечени в дискусия на политици. Въпреки че преди 10 минути не ни е пукало за тях.

• места. Например в казина, нощни клубове, близо до бирени сергии, наркосборници. Обсъждането на духовни теми е трудно да си представим. Ако едно място е пронизано със страст и невежество, тогава речта, чута там, ще бъде съответстваща.

• време. Например от 21:00 до 02:00 часа е времето на невежеството, така че точно по това време искате да отидете на невежо място, да гледате невеж филм, да говорите на невежи, в най-добрия случай страстни теми. Утрото е по-мъдро от вечерта - това е народна мъдрост. Отдавна е забелязано, че това, за което сте говорили вечер и особено ако сте взели някакви решения, съжалявате сутрин или поне виждате в различна светлина. Ето защо, спазването на едно просто правило - никога не вземайте решения вечер и като цяло говорете възможно най-малко по това време - ще направи живота ни много по-щастлив и ще ни спаси от много проблеми и нещастия. Неслучайно всичко в природата по това време спи. Чували ли сте някога птици да пеят по това време?

В края на седмицата можете да проведете тест, за да видите каква реч е доминирала през седмицата. Ако в доброто, тогава ще бъде лесно да забележите как хармонията и щастието навлизат в живота ни. Ако в страст и особено в невежество, тогава естественият резултат ще бъде болест, депресия и нещастие.

Важно правило е да се отървете от претенции. Първата стъпка към любовта е благодарността. На този свят малко хора благодарят на някого. По принцип всички изразяват оплаквания, скрито или явно. Но е важно да запомните, че ако не благодарим на някого, това означава, че започваме да критикуваме и да предявяваме претенции, без винаги дори да го осъзнаваме. Службата не е само някакъв вид физическа помощ, на първо място, това означава да помогнете на човек да развие съзнанието на Бог, да дадете своята любов, да доближите човек до Божественото.

Всичко, което правим без любов, носи само нещастие и разруха, колкото и благородно да изглежда отстрани. Учителите учат, че всяка секунда или се приближаваме до Бо��, или се отдалечаваме от Него. Всяка ситуация е урок. И трябва да благодарим на Бог за всяка изпратена ни ситуация. Всевишният е Всеблаг и всяка секунда ни желае само добро. Всяка секунда е посветена на нашето обучение.

Щом имаме оплаквания, сърдечният ни център се блокира. Най-честите оплаквания са от съдбата, от другите, недоволство от себе си и света. Претенциите се изразяват не само с думи, но преди всичко с мисли, тон, стил на общуване и отношение към живота. Всяка ситуация ни е дадена, за да можем да работим върху себе си. Колкото по-малко хармонични сме, колкото по-напрегнати сме, толкова по-сурови уроци ще научим. Но веднага щом започнем да приемаме ситуацията, настъпва релаксация и следователно тази ситуация бързо ще се разреши.

Аюрведа казва, че не можете да се отървете от болестта, освен ако не я вземете. Това е първата стъпка към изцелението и разрешаването на всеки проблем - пълно приемане отвътре, като Божия благодат, на тази болест и нещастие, а на външен план трябва да положите всички усилия, за да го разрешите. Ако не приемем ситуацията, тогава повече от 90% от нашата енергия ще отиде в нейното „дъвчене“. Тялото ни може да се справи с всяка болест. Също така можем да се справим с всяка ситуация и да излезем победители. Ако ни бъде поставен някакъв вид изпитание, това означава, че можем да го издържим. Бог не дава изпитания, превишаващи нечии сили. Вместо да се оплакваме, трябва да свикнем да благодарим на всички. Оплакванията са първата стъпка към болестта и нещастието.

Трябва да проследите колко благодарност имате и колко оплаквания имате към другите. Ще откриете, че често имаме повече оплаквания, отколкото благодарности.

Претенциите идват от ума и фалшивото его.

Ом Шанти

[whasky-blog]

CHRIST-MASS (MURDER) ИЛИ: ЗА ДА ПРИКЛЮЧИМ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ С ПРОБЛЕМА КОЛЕДА И МАСОВИТЕ ИСТЕРИИ, КОИТО ТОЙ ПРЕДИЗВИКВА

Текст В. Трандов (за Списание 1, 2008 г.)

БЕШЕ ТОЛКОВА ОТДАВНА

Канал Едно още беше Първа програма. Имаше и Втора но и тя беше същият боклук. Актьорите се наричаха артисти и бяха „заслужили”, „народни” и обикновени. Имаше ТПК и ТКЗС. Имаше СССР, а България се наричаше НРБ. Киселото мляко беше един единствен вид и се продаваше в стъклени бурканчета, които след употреба се връщаха в магазина. Супермаркетите се казваха „Хранителни стоки”. Имаше също така „Нар-маг”, „Дет-маг”, „Хо-ре-маг”. Във всички тях се продаваха безобразно евтини неща, за да могат хората да ги купуват с безобразно ниските си заплати. Обикновено нещата, които се продаваха, бяха едни и същи, с редки изключения, като например – банани и портокали, по Нова година. По Нова година, защото Коледа тогава нямаше.

БОГ ВИСОКО ЦАР ДАЛЕКО

Основната версия е, че Коледа е забранена по време на комунистическия режим, тъй като е християнски празник, а църквата, както знаем, не се ползва с добро име между комунистическите труженици, окупирали властта след окупацията на руснаците. Ако погледнем по-внимателно обаче, ще си спомним, че Коледа не е само християнски празник – тя по-скоро заменя езическите празници по случай рождения ден на бога-слънце с празник по случай рождения ден на един от последните пророци. Тази замяна се извъшршва по много умел и сръчен начин. А именно – Борис I, широко скроен и модерен за времето си монарх, усеща последния тренд в Европа, покръства се тайно, след което се заема да въведе подопечното си население в новата практика. Първо избива всички интелектуалци, които се опълчват (заедно със семействата им), после изпраща просветени духовни лица да разяснят кое как ще се случва от тук нататък. То звучи горе долу така:

„Уважаеми граждани и селяни. Със заповед номер едикой си на Министерството на Празниците и народните веселия се отменя досегашното напиване по случай раждането на Слънцето и се заменя от напиване по случай раждането на Божия син, а денят, в който се извършва въпросното напиване, ще се нарича Коледа”.

Поводът за напиване никога не е бил най-важният фактор за нашите ширини, така че празникът, въпреки новото си име, продължава да бъде много популярен и обичан, още повече, че всичко друго си остава същото.

Всъщност хората по целия свят, през цялото си съществуване, са празнували по това време на годината, факт, който си има съ��сем практично обяснение – зимното слънцестоене (около 22 декември в северното полукълбо), след което денят започва да става по-дълъг. Понеже независимо от разликите в техния темперамент, характер, стил и сексуални навици, всички хора предпочитат светло и топло пред студено и тъмно.

ПУЦАЙ КУМЕ

Всички хора, освен това, имат нужда от опорни точки, от нещо, което да ги направи като всички останали. Имат нужда от няколкото „суперважни” момента в годината, които да им позволят да преминат през всички останали не-толкова-важни моменти, без да изперкат от скука или от тъпотия. Независимо дали цяла година копаш на нивата, затваряш буркани с кисело мляко във фабриката или цъкаш на компютъра в офиса, ти знаеш, че ще дойдат Коледа, Великден, Еньовден, Гергьовден, Девети септември, Десети ноември, Трети март, Хелоуин, Свети валентин, Свети Петър, Христос или Мохамед и ще можеш да „разпуснеш”, каквото и да означава за тебе това. И никой не може да каже нищо лошо за разпространените начини на разпускане – както заколеното и изядено прасе, така и двайсетдневният шопинг с инвестирани в него две-три месечни заплати, са обусловени от народния опит, а той е единственият сто процента неприкосновен фактор, защото е въпрос на статистика. Ти може би предпочиташ да разпуснеш, като се изкачиш на връх Мусала и пиеш там чай, това си е твой личен проблем, докато не се окаже, че статистически погледнато си мнозинство. Дотогава трябва да се съобразяваш с реалността – пръжки с лук, буре с вино и стрелба от балкона – и да се изнасяш възможно най-далеч всеки път, когато някой празник почука на вратата.

ГРУХТЯЩО ПРАСЕНЦЕ „ДИЕТА“

Как всъщност се стигна дотук? Или по-точно, как един „светъл, семеен празник, съхранил традицията, обичаите и изконните български качества”, който по някакъв начин е успял да оцелее през годините на тотална забрана, се превърна в истерично карнавално събитие с все по-малка духовна стойност и все по-широк времеви диапазон на действие. Днес коледните истерии започват малко след лятната отпуска – къде ще празнуваме със семейството, къде ще празнуваме с приятели и къде – с колегите, какво да подаря на гаджето, на жената, на мъжа, на детето, на майка ми, на баба ми, на бабата на жена ми, на лелята на мъжа ми... Животът преди коледа се превръща в ��жасно и непосилно бреме, а всички комуникационни канали весело ни обстрелват с възможни решения на горните дилеми.

Например: „Ново забавно предложение за подарък за Вашите близки и приятели – грухтящо прасенце „Диета“! Всичко, което трябва да направите е да поставите прасенцето в хладилника. Всеки път когато го отваряте, напомнящо „Грух-Грух“ ще Ви държи далеч от вредните храни!”

Или: „Интересно предложение, с което да изненадате Любимия човек и семейството – Любовни макарони! Те имат форма на сърчица и са предназначени за консумация – както всички останали познати макаронени изделия.”

(И двата примера са реални коледни предложения от популярен български сайт за шопинг.)

Коледа, от десетина години насам, е Празникът на китайските пластмасови боклуци и на червения пластмасов старец, който кима и похотливо се подсмихва от всеки ъгъл. Този факт е широко дискутиран и коментиран, има си и своето много просто обяснение.

СТАНИ СТАНИ НИНЕ

В новия български фолклор „коледно намаление” и „ коледна промоция” вече окончателно са изместили понятия като „бъдник” или „коледари” (бъдник е дебел дънер, отсечен през деня преди коледа, който трябва да гори през целия период на коледните празници и служи едновременно за парно и телевизор през дългите коледни вечери). Коледата по времето на бъдника и коледарите се празнува в семейството и е съпроводена от най-различни дълбоко символични актове. Приготовленията (разбирай готвенето) започват няколко дена по-рано и в тях участват всички членове на семейството. Единствените, които могат да ходят по улиците и да вдигат шум на коледа, са въпросните коледари – млади несемейни мъже. Те обикалят от къща на къща и пят песни за щастие, здраве, плодородие, пеят също специални закачливи песни на неомъжените моми, а домакините трябва да ги черпят с вино и да им дадат храна и пари, за да ги накарат да си тръгнат. Накрая, когато младите мъже вече са толкова пияни, че не могат да ходят, се прибират кой откъдето е, и бъдни вечер приключва. Празниците продължават няколко дена, след което всички се отдават пак на всекидневните си задължения.

Никакъв Дядоколеда, никакъв Дядомраз. Никакви подаръци. Няма и причина да ги има – пазарната икономика със своя вездесъщ Брутен вътрешен продукт, като единствен показател за благоденствието на народа, са ��онятия от далечното бъдеще. Хората все още не измерват щастието си в мегапиксели или конски сили, а смятат, че живеят добре, ако са здрави, обичат се и имат какво да ядат.

USA MAKE MY DAY

Нека да приключим и със спекулациите – Дядо Коледа НЕ е измислен от Кока Кола. Всъщност първата комерсиална употреба на брадатия старец е рекламата на джинджифилова бира от американската фирма White Rock Products Corporation, през 1923 година. Не е съвсем ясно кой точно е първоизточникът на Дядо Коледа, но дядовци с подобни на неговите характеристики съществуват в много митологии. Дълги години той е бил просто добър старец, който носи подаръци на бедните. Образът се изчиства и добива сегашния си вид през 19 век в САЩ, където различните народности смесват холандски, германски и общохристиянски поверия, за да стигнат до Дядото, който носи подаръци на послушните деца на Коледа. Много по-късно Кока Кола популяризира образа и го облича задъжително в червено и бяло и го превръща в още един от символите на консуматорското общество.

ДЖИНГЪЛ БЕЛ

По време на соца в в България, както и в повечето други страни от блока, се появява социалистическият еквивалент на Дядо Коледа – Дядо Мраз. Като изключим името му, всичко друго си остава същото – Дядото е с брада и в червено, носи подаръци на послушните деца, взима ги на коленете си и се смее похотливо. Появява се и Снежанка, вероятно за да внесе feminine touch в иначе леко мачисткия сюжет и в същото време да подчертае образа на еманципираната социалистическа жена. В първите години след смяната на режима през 1989 да говориш за Дядо Коледа вместо за Дядо Мраз е един от маркерите за самоопределяне и показател за политическите пристрастия. Хората започват да празнуват масово Коледа, пазарът на пуйките отбелязва прогресивен възход, а шопингът бавно, но сигурно се налага като основна подготовка за Коледните празници, изкоренявайки малкото останали традиционни християнски или езически практики. В резултат днес, докато в новопостроения лъскав МОЛ тълпата жадно и ефикасно употребява „коледните промоции”, пред входа малко циганче с червена коледна шапка пее: „Джинга, бе, джинга, бе, джинга аре бе!..”, подканвайки минувачите и за един друг вид коледно милосърдие.

ТОЛКОВА ОТДАВНА ЛИ БЕШЕ

Ти беше дете. Беше на гости на баба си и дядо си. Баба ти разточи кори и направи баница. Дядо ти излезе на двора и нацепи дърва. После излязохте навън, направихте снежен човек и се търкаляхте в снега. Когато се върнахте запалихте огън, пихте чай, дядо ти тайно си сипа и малко ракия в него. Баба ти сготви постни сарми, боб, направи погача, дядо ти наряза туршия и свари ошав. После седнахте до огъня, ядохте, дядо ти разказа за пореден път онази история от казармата. Накрая, след като се беше понапил, изпя коледарската песен, която беше изпял в годината, в която се е оженил за баба ти. Баба ти се просълзи. После всички се прегърнахте и се радвахте, че сте заедно.

[vprki]

Критичен поглед: Думата „евтаназия” се прилага само за хората, не за прасетата

Преди няколко години от трибуната на Народното събрание се роди думата финализирам, която продължава да дразни езиковото чувство на много българи, ратуващи за чистотата на речника ни. Написа за „въпреки.com” проф. Владко Мурдаров, езиковед, преводач, преподавател, интелектуалец, провокиран от материала ни за „Забранените думи“ във „въпреки.com”.

Думата се появи, след като вече там се беше пръкнала стартирам, която по смисъл е неин антоним. Общото между тези думи е, че от гледище на словообразуването правилно и в двете е използвана чуждата наставка ир, която според законите, действащи в езика ни, обикновено се присъединява към чужда по произход основа, за да се създаде нова лексикална единица у нас. Със същата наставка беше изградена и думата входирам, която срещна най-голяма съпротива. Всъщност особеното при нея беше, че тук наставката беше залепена към родната по произход основа вход. Въпреки критиките обаче думата вече се налага в речта и много хора я употребяват.

Може би не е случайно, че тази “свинска драма” дойде у нас точно в годината на прасето според източния хороскоп. А ето как вижда Гoдинaта нa Зeмнaтa Cвиня (пoзнaтa oщe ĸaтo Гoдинa нa Глигaнa и Гoдинa нa Πpaceтo) художникът Захари Каменов. Всяка година в навечерието на настъпването на Новата източна година, той подготвя своя визия за съответната зодия

Сега дойде ред на думата евтаназирам, с която се описва ликвидирането на свинете, заразени от африканска чума. Според ��аконите на езика думата е  изградена съвсем правилно – използвана е отново наставката ир, залепена към чужда основа. Онова, което смущава в тази дума обаче е смисълът на избраната основа. Думата евтаназия означава „облекчаване на смъртта при нелечима болест  на човека”. Очевидно в тази ситуация журналистите, които създадоха думата и заразиха с нея и политиците, се ръководят от  идеята, че свинете трябва да бъдат ликвидирани хуманно. Само че те забравят, че евтаназията се прилага при хората – дори с тяхно съгласие. Така че новата дума просто не може да се употребява  в случая и вместо нея трябва да се даде предпочитание  например на умъртвявам.

Възприемането на евтаназирам се дължи на идеята, че тя звучи като неутрален термин и затова веднага започна да се използва. Пак като термин беше възприет и глаголът загробвам, въпреки че и той не е подходящ, а много по-добре е да се говори за _заравям _– заравяне на умъртвените свине. Това не са изолирани случаи, които доказват, че не умеем да си служим добре със средствата на езика ни. Забелязвали ли сте, че когато умре домашният любимец в едно семейство, хората, пазещи цялата си обич към него, казват, че той е починал, въпреки че глаголът може да се употребява само, когато се говори за човек. Общо може да се каже, че представата ни за хуманност при назоваване на някои явления, свързани с животни, ни подвежда да се увлечем и така се появяват изрази, които на пръв поглед изглеждат нормално, но ако се замислим, будят нашите възражения. Заключава проф. Мурдаров като изключителен експерт по български език. 

Проф. Владко Мурдаров - снимка Стефан Джамбазов

Не е тайна, че при някои съмнения в правописа и пунктуацията много ��олеги, а и не само те му звънят и питат или се ровят в правописните речници, на които той води екипа от автори. И винаги е търпелив към нашите вероятно понякога и глупави въпроси, чиито отговори би трябвало да знаем още от времето, когато сме имали добра и строга учителка по български език, ако сме имали, разбира се. Тук е моментът да припомним нашия разговор с него преди време точно в тази посока, когато той сподели: „Моята болка е, че публичните личности, които започнаха да говорят в последните години, за голямо съжаление не разполагат с много богат речников запас. Техният речник е страшно ограничен. Разбира се, има хора, които говорят интелигентно, но при повечето при тях всичко е клише. Даже тези дни ровех и си видях, че преди няколко години съм писал в някакво интервю, че езикът, който слушаме в момента, е съчетание от клишета и жаргон. Сега обаче към това се добавя и диалектното звучене. То, като че ли беше позатихнало, но напоследък започна отново да се появява. Това е очевидно някаква болест, от която страдат публичните личности. Винаги съм повтарял, че езикова култура означава да умееш да превключваш, да знаеш пред кого говориш, за кого пишеш и така да си подбереш и начина, по който говориш и пишеш”.

В разговора коментираме и конкретни имена, но за нас си отчитаме, че като че ли тези хора са ни ясни и в този наш разказ не заслужават особено внимание, поне за нас като журналисти – не ни се пише и говори за тях. Тези мисли споделя и проф. Мурдаров. „Мен ме интересуват повече младите хора, по какъв начин говорят те. Винаги съм казвал едно и си моля студентите в НАТФИЗ да четат. И съм най-доволен от едно нещо, затова не съм съгласен, когато говорят и вадят някакви статистики, че българинът не бил грамотен, защото не чете. Първо, какво значи да четеш, ако се качите на последния етаж на НАТФИЗ на „Раковска”, ще видите горе – библиотеката е пълна със студенти, които четат. Вярно, може би не четат книгите, но четат в интернет. Ние просто забравяме, че четенето в интернет е също четене. Онази глупава формулировка „мишката ще изяде книжката” няма значение, ти четеш, още повече когато говорим за младите хора. На тях с оглед на професионалното им развитие им е необходимо да открият по-новите неща. Ще ги открият в интернет, защото по-новото не е излязло още като книга. Говорим за типа специализирана литература. Това е за четенето, но иначе не мога да не кажа, че и техният речник обед��ява много. Защото, ако си помислите, следете какво е положението в имейлите, които си разменят, за да видите с колко малко думи се оперира. Скоро си говорихме точно с моите студенти за значението на емотиконите, че тези емотикони започнаха вече да изместват цели изречения и след това се затрудняваш, когато ти трябва да изразиш това с думи. Тоест нормалното развитие е, че речта на тези хора, които тепърва ще стават публични личности, е също доста бедна”. Не без съжаление казва професорът. После през смях си говорим за думите, които навлязоха в речника ни и почти насила трябва да използваме, например, подготвяйки някакъв проект, който трябва да „мине”. Владко Мурдаров има своето обяснение, дори проявява толерантност и оптимизъм.

„Това е мода”. Припомня си как преди няколко години реагирахме заедно на определението му за „входирането” и какво стана. „В края на краищата входирането си влезе в речника ни. Преди време се подигравахме на думата „ваканцувам”, но и тази дума навлезе. Тоест, независимо от всички критики, тези думи, които в началото дори изговаряме с по-друга интонация, т.е. да се подиграем, че ще ги използваме, след това при тях бързо махаме и кавичките, и особената интонация. И те си заживяват нормално в речника ни. Сега, съвсем наскоро ми се обадиха да ме питат „до кога всичко ще бъде иновативно?” Мода е, не можеш да го изгониш. Много често се получава така, че хората дори не знаят какво означават новопоявилите се думи, но ги „плескат” в речта си, защото е модерно. Непрекъснато се сблъскваме с тази тенденция. Спомнете си само за онази грешка на бившия министър на финансите Симеон Дянков, който направи синодалните старци – феодални, когато ставаше дума за хората от БАН, просто защото той очевидно не знаеше какво значи синодален. Не съм сигурен обаче, дали е знаел и какво значи феодален… Просто двете думи са му прозвучали по сходен начин.

Така става например сега с думата „креативно”, без да помислим, че почти всяка дейност на човека е креативна. Успокоението ми при модните думи е, че  те живеят активно 4-5 години и постепенно минават на заден план, защото се появява нещо ново.” Прояви тогава оптимизъм езиковедът, който с книгите си, с предаванията си, с говоренето си всячески учи всички на нас на добър, грамотен български език. Ние обаче в момента получаваме постоянно покани за „ивенти”, пишем в проектите си колко са „иновативни” и ни е много приятно да ни оценят като много „креативни”. И чакаме времето, когато ще се появят нови модни думи, които да ги заместят. Оставаме в очакване и на българските им еквиваленти. Както читателите ни, така и ние, за да решим дали да ги употребяваме, а и да не ги забравяме.

Тук е мястото отново да припомним нашата скорошна публикация в сайта ни за „забранените” думи във „въпреки.com”, може да я прочетете тук. И ето откъс от нея: _„Възглед; гледище; излет; заплаха; общувам; хижа; влак _– все красиви български думи, нали? Кое ли ги обединява, освен че са благозвучни, вероятно стари, автентични и български, наследство от предците ни? Общото е това, че за разлика от повечето думи в нашия език, имат един и същи прочут създател. Те са измислени и въведени в българския език от видния езиковед, литературен историк, филолог, библиограф и първи ректор на Софийския университет – академик Александър Теодоров – Балан”. Това написа в свой текст преди време един млад човек - Иво Владимиров в сайта „Българска история”. И добави за акад. Балан: „Една доказана и значима личност, допринесла с упорития си труд за утвърждаването на българския език според съвременните стандарти”. Акад. Балан се е стремял да обогати езика и да го превърне в това, което е днес 160 години след рождението му, което ще се навърши на 27 октомври. А на 12 февруари се навършиха 60 години от кончината му.

Интересно е, че днес по-често свързваме името му с някои незлобливи шеги, започнати още от неговите съвременници. Прословут е например пуризмът му – желанието да заменя всякакви чуждици с българските им съответствия. Така се раждат оцелели и до днес „лафове“ като „драсни – пални - клечица“-та, която трябвало да замени „вносната“ дума кибрит. Друг е въпросът, че ��ъпросната „клечица“ мнозина приписват на Иван Богоров, а други – на поета Кирил Христов, иронизиращ академика. Макар и значително по-сигурно и  слабо непознато е, че още щяхме да наричаме влака „трен”, ако не беше лексикалното остроумие на академик Балан, отбелязва още Иво Владимиров.

На авторството на Балан  продължава да се приписва и до днес ироничното писмо, създадено от негови съвременници, което имитира изказа на академика, адресирано до просветния министър Иван Вазов: „Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кървотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети – непрестанни. При това младосърдие и якотелесие, бива ли да ме подхвърляте на изпъдица?“. Добре познато е и шеговитото  произведение на Смирненски „Баланиади“, завършващо със строфата: „Гърбосложен на кревата, аз жадувам твоя стан и в унесница благата стих въртя a la Balan.“

Разбира се, ние не си поставяме цел да изчистим езика по подобие на Балан. Но все пак думи от днешния компютърен и дигитален жаргон могат да бъдат избягвани. Изходът е в образованието и то не само на учениците, а и на политиците ни, общественици, медии и всички, които използват езика ни за общуване и споделяне. А ние сме готови да публикуваме във „въпреки.com” още „забранени” от нас грозни думи и мнения за тяхното наличие или не в българския език. Важно е да се говори по тези теми, пък някой все пак може и да се замисли… Очакваме вашето мнение по тези въпроси. А ние ще продължим да пишем по темата. ≈

[wondergirl803]

[brandnewbuilders-blog]

[strandjanews]

Откриват ловният сезон. Заради Африканската чума по свинете, ловът ще се провежда при стриктни мерки за биосигурност.

В събота откриват ловния сезон. На първи октомври се открива ловният сезон за дива свиня и местен дребен дивеч.

В събота откриват ловния сезон. На първи октомври се открива ловният сезон за дива свиня и местен дребен дивеч. Индивидуалното и груповото ловуване на дребен местен и водоплаващ дивеч ще се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за официални празници, а след 1 януари водоплаващ дивеч може да се ловува и в сряда. Ловът може да да се извършва само през деня, един час преди изгрев и един час…

[citynewsmk]

Бака Прасе објави скриншоти од Жељко Митровиќ! Еве какви закани...

Бака Прасе објави скриншоти од Жељко Митровиќ! Еве какви закани…

Богдан сега објави видео на својот канал, каде реши да зборува за позадината на проблемот и за сето она што се случувало меѓу него и Жељко. изјавив дека ми должи пари. Бидејќи ми должи пари, имавме соработка и не ми плати. Потоа ми вика: “Ми направи голема штета со тоа. Какви пари ти должам? Зошто не ја кажа фирмата, туку мене?”. Па, разговарав со тебе, ми должиш пари. После тоа ми се јавува и ми…

[keeptolking]

Мъжът трябва да си плаща сметките и греховете...

Мъжът на жената

трябва да е висок

една глава над нея

да се повдига на пръсти

за да го целуне.

Трябва да има брада

поне на шест дни,

за колкото е сътворен света,задължително да има

бръчки, белези и спомени.

Препоръчително е да

тежи над 80 кила,

да няма прекалено

много мускули.

Трябва да е водил битки

загубени и спечелени,

да си е чупил

кости, да познава

болката от счупеното

заздравяващо на криво,мъжа на жената,

трябва да познава

свободата, да шофира,

да знае как се включва втора на мотор.Трябва да има сила,да зареди петнадесетия

патрон в пълнителя.

Мъжа на жената,

трябва да е бил с жени нито прекалено много нито прекалено малко.

Трябва да уважава

майката, жената,

достойните бойци,

да слуша класическа музика,

да слуша и духова,

да слуша природата.

Трябва да е гледал балет,театър, как се коли прасе,

как се дере заек.

Бог да е в гърдите му,

смел хипохондрик,

възпитан циник

Трябва да е крал поне веднъж жена,пари,

сърце..

Трябва да почита старите,бедните,

лудите.

Без страх от самотата.

Без деца по задължение.

Трябва да поема рискове.

Трябва да си плаща сметките и греховете.

- Мартин Стратиев

[pllamena]

Аве ей свиньо, виж се на какво мязаш преди да определяш хората на "чикибойци" и тем подобни. Някаква задръстена, комплексирана свиня дето си избива комплексите над хората в тъмблър щото знае, че като поства порно съдържание ще й обръщат внимание. Най-жалкия начин за привличане на внимание. И тръгнала мазната, комплексирана свиня да обеснява на хората, че били спрели, нямали перспектива и тем подобни, сякаш им знае живота. Тъп боклук. Никой не го ебе дали ти е през тлъстия гъз, защото знаеш ло каква е твоята перспектива? Кланницата ��а Коледа, прасе гнусно. Само за това ставаш.

U can eat my pussy

[flyarabella]

Notre Dame

Когато видят дима от изгарянето й, земните царе, които са блудствали с нея и са живяли в разкоша й, ще ридаят и ще я оплакват.

Откровение Йоан 18:9

Пролетта бе разпиляна, непостоянна, с кратки дъждове и слънчеви дни, които почти те карат да се потиш. Пролетта беше открехнатия прозорец, краткия дъжд следобед, плисналия се смях по паважа и желанието за бира на слънце. Пролетта бе в Париж. Улиците - пусти, душата на Ана пълна. Палтото й беше скъпо, тежко, с цвят на люляк. Забрави го на една пей��а до Риволи. Тръгна си с отмерена стъпка, тракаше с токчета по мокрия паваж, опитваше се да държи главата си високо горе и да не плаче. Молеше се да завали пак, за да оправдае размазания грим. 7 години и накрая той я остави. Не можел да забрави отведнъж за семейството си. Той остави нея, тя остави палтото с цвят на люляк. Заваля тихо точно пред Нотр Дам.

Лятото миришеше на дим. Насякъде насядали хора, пот, тълпи, смрад. Фестивал, на който хора има, но ред няма. Лятото бе от онези лета, който нямат начало и край. Не помниш кога е дошло, не знаеш кога ще си тръгне. Молиш се само слънцето да се скрие и изобщо не ти дреме за комарите. Бирата свърши, а те се запознаха на опашката пред тоалетните. Запознаха се е силно казано. Захапаха се. 20 разменени реплики, въргаляне в чужда палатка. Музика и хора, които ги прескачат. Смях и разговор на изгрев слънце. След като разголиш тялото си идва ред и на душата. Ти си моето танго, в свят на салса и меренге. Мая каза да през есента.  В катедралата звучеше танго.

Есента е едно угоено, блатно прасе. Симпатично животно, което не иска нищо от теб. Нищо! Няма я лятната енергичност, нито зимната детска радост, няма я пролетната умора. Можеш да бъдеш каквото си искаш. Ако имаш сили да искаш каквото и да е. Той не можеше да стане от леглото. Опитваше се, напрягаше се целият. Изпъваше жили, пръстите на краката му изтръпваха от напрежение. Гледаше тавана и си казваше, че е време. И тогава идваше черното. Болка, агония, мисълта, че няма смисъл. Отказваше се така, както започваше - от раз. Прекарваше дни наред в леглото. Успяваше да стане от него, само заради тоалетната и заради котката. И заради тоалетната на котката. Хазяйката ще го изхвърли, ако се разсмърди из входа. Знаеше, че с тия комшии е така. Лягаше по гръб и поглъщаше с поглед тавана. Голямото бяло. Хвърли се от 12 етаж. Напрегна цялото си тяло, стана от леглото, отвори прозореца и скочи. Нямаше черно вече. Нямаше и бяло. Погребаха го, когато листата падаха. Майка му държеше на литургия в катедралата, защото Господ и обществото са преди всичко. Приятели нямаше, само роднини. Камбаните биха 4 пъти.

Зимата е запален огън във варел. Грозен, почернял, пари като го пипнеш, ама му се радваш, защото е полезен. Зимата е синият порцеланов чайник с бамбукова дръжка. Влачиш го от апартамент, в апартамент с ясното убеждение, че нявсякъде ще има маса, на която да го сложиш. Сякаш този чайник ще направи от всяко място дом. Зимата е същата - докато не се появи, не осъзнаваш че нещо ново се е случило.

Изгоря зимата. Пламна като факла. Горя часове наред, напук на хилядите противопожарни системи. Хората се събираха на тъпли, а тя не гаснеше. Сякаш искаше да си отиде. Да си тръгне от този свят, но не тихо. Искаше да си тръгне с трясък, да блъсне вратата, да изгори в пламъци, а човеците, онези които я бяха съградили, да гледат безмълвно. Изгоря, а с нея изгоряха хиляди мечти, спомени, светове. Стотици хорски истории си отидоха с нея. Нотр Дам остаря като катедрала, но си отиде като светица на клада.

[otvadkoritsite]

Михаела Колева - Депресарят Далчев

Михаела Колева – Депресарят Далчев

Есе на Михаела Колева за творчеството на Атанас Далчев.Есе за Далчевото прасе. Как то със зла умисъл в неговия сън се появи и всякаква страст за живот излови. После смърдящо то върху гърдите му се настани като задушаваща истина да тежи. Като свиня дебела нощта се просна. Залезът отново ми напомни за тревожната краткотрайност и невъзвратимост на всички неща. Есен е, дори когато е пролет, дори…

[mkhop16]

Пита со бреза - Ковал Ју.И.

Пита со бреза - Ковал Ју.И.

Приказна за момците кои отишле во шумата за јагоди. Тие собраа бобинки во конзерви, а најголемите и зрели бобинки беа нанижани на сечилото од тревата со зборовите: „Треба да ја зацврстиме свињата!“

Прочитана пита со бреза

Браќата Мохов и yурка влегоа во шумата да берат бобинки, а јас сам.

И, иако одев сама, а тие береа бобинки, ние сè уште бевме таму цело време. Одам, а сега yурка ��е гледа од страна, а потоа и некој брат Мохов.

Turnе се свртам настрана за да молчам, додека друг брат Мохов лази од грмушките. Овие браќа беа особено вознемирувачки - тие се бореа со лименки, се фрлија со вредност или одеднаш почнаа да викаат:

Пита со бреза - Ковал Ју.И.

- Треба да ја зацврстиме свињата! Треба да се закачи свиња!

Yурка беше потивка, но кога дојде во прашање свињата, таа исто така извика со сите сили:

- Треба да ја зацврстиме свињата! Треба да се закачи свињата!

- Еј! Викав. - Кого задеваш таму?

- прасе! - едногласно одговорија браќата Мохов.

- Кое друго прасе? Доведи ја овде!

Б��аќата Мохов и yурка скокнаа од грмушките со конзерви во рацете, не се виде свиња.

- Каде е свињата? - строго прашав.

- Еве, - рече yурка и ми подаде сечиво трева на која беа нанижани јагоди.

„Јагоди“, реков.

- Јагоди, - се согласи yурка. - Но само - свиња.

Погледнав поблиску и видов дека бобинки нанижани на стеблото се особено големи, особено зрели, црни со густо црвенило. Тој го симна Бери од стеблото, го стави во устата и сфати дека има и посебен вкус. Едноставна јагода има сончев вкус, но тука има шумски, мочурлив, мрачен вкус.

Долго време, очигледно, ова Бери созреа, се здоби со сонце и сок, стана најдобро од јагоди.

Најдов соодветно сечило трева, го извадив стеблото од него и, заедно со момците, почнав да берам бобинки и да викам:

- Треба да ја зацврстиме свињата! Треба да се закачи свињата!

Наскоро, сечилото од тревата стана тешко од јагодите нанижани на неа. Убаво беше да го носам, да го мавтам, да го погледнам.

До ручек, лименките од момците беа полни, и јас боцкав пет лопати трева во свињите. Седнавме да се одмориме. Wouldе имаше залак за јадење, но никој од нас не зеде двопек или леб во шумата.

- Треба да ја исецкаме свињата! Извикаа браќата Мохов.

- Она што го собравме - ќе го носиме дома, - рече yурка. - Чекај, ќе испечам пити.

Пита со бреза - Ковал Ју.И.

 Таа извади лист од гранка од бреза, завиткаше пета со јагоди и ми ја подаде како најстара.

- Што е тоа? Прашав.

- Пита со бреза. Јадете

Пита со бреза се покажа како многу вкусна. Мирисаше на јагоди и сонце, шумско лето, длабока шума.

(Ил. Багин П.)