#приятелство

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Напомняне: Това, че обичаш розата, не означава, че любовта ти ще накара бодлите и да паднат. Розата винаги ще идва с нейните бодли - те са част от нея.

h;

[lora-ns-world]

,, Мои приятели не са тези, с които да се чувам всеки ден. Приятел мога да те нарека, ако не се ядосваш на честите ми отсъствия, защото имам нужда да съм сама със себе си, но веднъж пиша ли ти,, Имам нужда от теб", да ме питаш какво има, а не да ми връщаш за липсата ми от света."

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[proekt-prosper]

“ Приятел е някой, който ти дава пълната свобода да бъдеш себе си. ”

- Джим Морисън

[lifequotes21]

Врагът ще се съгласи, но приятелят ще спори.

Руска поговорка и пословица

[slimarka]

Грешно е да мислиш, че любовта ще се роди след дълго приятелство и настойчиво ухажване. Тя е плод на душевна близост, и, ако тази близост не се прояви след секунда, то нея няма да я има нито след година, нито след поколение.

Халил Джубран

[vprki]

„Летни сънища“ в галерия „Париж“

Вече 22 години столичната галерия „Париж“ представя творби на съвременни художници, които работят в областта на фигуративното и наивистично изкуство, на магическия реализъм и хиперреализма. В момента в пространството ѝ  гостуват четиринайсет художници от Асоциация „Арт Наив България“, които творят в областта на наивизма и са представени около тридесет техни творби в експозиция, озаглавена „Летни сънища“.

Участват: Владимир Шунев, Галя Ромова, Елисавета Ангелова, Емануела Байракова, Изабел Немечек, Лиляна Дворянова, Люси Цонкова, Мариана Калъчева, Невена Ненова, Светлозар Стоянов – Свесто, Стела Стефанова, Стоян Божкилов, Юли Шумарев и Росен Рашев – Рошпака (гостуващ автор).

Във въведението към изложбата галеристката Надя Павлова, богослов, която в момента ��одготвя магистратура по изкуствознание в НХА пише: „Заглавието „Летни сънища“ отвежда зрителя в едни светове на слънце, море, цветове и щастие. Четиринайсет различни погледа, техники и сюжети, които претворяват света в изкуство, създават различни реалности и отвеждат отвъд видимото. Птици, хора, кучета, риби и ангели свободно шестват по своите пътеки и умно наблюдават. Очите на детето сякаш надничат от всички творби, а усещането е за свързаност и любов. Освен картини, участват и керамичните скулптури на Изабел Немечек, в които ще се срещнем с летящия Карлсон и четящия Пинокио. Обединяващата нишка между всички произведения е именно това общуване, което го има както вътре в самите картини, така и отделно със зрителя, защото всеки наблюдател изгражда своята лична реалност с произведението и така комуникацията става многопластова.

Наивизмът е изключително жизнеутвърждаващ стил, който не търпи мрак в себе си. Там има искреност, невинност и чистота, защото такива са детските очи и души. А тези художници творят именно през тази светлина и умеят да виждат света само с такива очи, злото за тях е невидимо, несъществуващо. Картините са техните убежища, а ние останалите - търсим пристан и утеха в тях.“

Свързва дългогодишно приятелство и общи проекти със семейството галеристите Борис и Надя Павлови, които създадоха галерията през април 2003 година в София от семейство Борис и Надя Павлови. Заедно с тях като партньори през 2017 година ние от фондация „Въпреки“ започнахме реализацията на проекти, посветени на културното пространство с много галерии на улица „Цар Самуил“, разположени на 250 метровия участък между улиците „Гладстон“ и „Денкоглу“. Проектът имаше своите три прекрасни издания, последното „Толерантността като култура“ бе през 2020. Но 2021 година Стефан Джамбазов напусна нашия свят и нямаше как да го продължим. Но от няколко месеца по инициатива на Борис Павлов с участието и на другите галеристи създадоха  прекрасната инициатива обединяващ галериите изложбен сезон „Посока Самуил“ всеки  последен четвъртък на месеца. През май реализираха на Първата групова изложба в пространството на галерия „Контраст“.

Борис и Надя Павлови на откриването на изложбата "Летни сънища" в галерия "Париж

Но да се върнем към експозицията „Летни сънища“ в галерия Париж…В годините сме писали за не една изложба в пространството ѝ. Художникът Росен Рашев- Рошпака, към когото имаме и лични пристрастия повече 25 години има вече почти 20 самостоятелни изложби в галерията, сега е един от участниците в нея. „Това ми е най-старата галерия. Миналата година ѝ правихме 20 (2023) години. Аз излагам в нея от самото начало. Сега вече стават 21-22 години.“ Сподели за „въ��реки.com” прекрасният художник – наивист по повод изложбата си „Рисунки“ миналата година в галерията. И продължи: „Харесвам Боби и Надя (галеристите) и пространството е много хубаво, естествено, но хората са най-важни за мен като присъствие, като отношение, като приятелство.“

Росен Рашев-Рошпака откриването на изложбата му в галерия "Париж", март 2025

Познаваме Рошпака и изкуството му, вероятно, вече повече от 25 години, благодарение на тях, но първоначално, като се връщам във времето на забележителния ни изкуствовед и художник Максимилиан Киров (1930-2003), който го представи съвсем млад във вече несъществуващата отдавна галерия „Витоша“. 2001 година Росен Рашев – Рошпака подреди в пространството ѝ изложба на два етажа. Тогава изкуствоведът го съизмери творчеството му с това на Димитър Казаков–Нерона. Росен Рашев е художник, който отдавна се е утвърдил на художествената сцена, изградил е своето лице, извървял е своя път и сега вече може единствено щедро да раздава на хората от своята вселена, която извира от сърцето му. Неведнъж сме писали за сияйните му творби, излъчващи любов към човека, към птиците, към света. Лошото у хората го натъжава, но винаги в творбите си, някои изпълнени със смесена техника – текстил живопис ни разказва красиви истории…/повече за него при нас може да прочетете тук/.

Няма да бъде преувеличено, че и настоящата изложба „Летни сънища“ ви дава и познание за наивистичното изкуство, което има своите традиции и у нас, макар и малко пренебрегвано.Тази свежест на колорита, заигравката с образността на един, уж, измислен свят, но всъщност, съществуващ, стига да имаш очи, носи своята прелест дори и за н��й-изкушения от голямото изкуство.

И за нас в изложбата, признаваме, има и изненада – участието на художничката Лиляна Дворянова. Тя работи в различни области на визуалното изкуство - фотография, дигитално изкуство, принт, концептуални форми, живопис, графика и илюстрация. През 2002г. завършва магистратура по философия, СУ “Св. Климент Охридски”, с магистърска теза в катедра “Естетика”. През 2004 завършва магистратура “Графичен дизайн” в НБУ, има докторска степен в катедра ”Изобразително изкуството“  ФНОИ, СУ „Климент Охридски”.

На плаката е картина на Лиляна Дворянова

Припомняме, че тя спечели голямата награда на биенале „Интуитив“,  заслужи статуетката с картината си „Едновремие“, представена миналата година в изложбата ѝ със същото заглавие в галерия „Етюд“. Международното виртуално биенале „Интуитив“ - България 2025 събра художници и скулптори от цял свят - близо 450 работи на 158 автори от 39 страни от пет континента се включиха в състезанието. Третото издание на Биеналето вече прави преглед на ново по-широко изобразително поле – това на интуитивното изкуство.

В последните години Лиляна Дворянова се изявява и като много интересен и различен илюстратор на книги. Илюстрацията я привлича, но за себе си признава, че всички картини, които създава са илюстративни като стилистика, раз��азват истории. Тя спечели награда "Златен лъв 2023" за най-добър цялостен издателски проект с визуалната си книга "Острови" в съавторство с майка си фината писателка Емилия Дворянова.( издателство "Изток-Запад")

Лиляна Дворянова /л/ с колегите си в галерия "Париж"

През май миналата година нейна книга беше включена в изложбата на илюстраторите на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня. Куратори на великолепния за първи път така изграден българския щанд бяха Свобода Цекова и Антон Стайков с надслов „Радост, тъга, надежда“. Тогава художничката сподели пред нас: „Прекрасно изглеждаше самият щанд. Много съм щастлива, че ми се обадиха да участвам. Не съм очаквала. Участвах с първата си книжка „Слончето, което искаше да лети“. И тъй като тя е по-философска история – има един щастлив и едни тъжен край явно се вписа в темата, която те бяха избрали.“ /Повече за Лиляна Дворянова може да прочетете при нас тук./

Част от участниците

Вероятно, за всеки един авторите в изложбата „Летни сънища“ може да се разкажат интересни истории. Надяваме се един ден да го направим. Не всички от участниците успяха да дойдат на откриването, но всички бяха щастливи, че са заедно /на водещата снимка с Надя Павлова/, което е по-силно от личните амбиции. А сега, зарадвайте се на експозицията в галерия „Париж“, която продължава да е изложена в пространството ѝ до 8 юли. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на галерия Париж и Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Някога в далечната вече 1991 година именитият ни кинорежисьор Костадин Бонев направи прекрасен документален филм „Ловци на сънища“ за балканските наивисти. Ще ви разкажем за него, вероятно…Споменаваме го само заради думичката сънища. А в името на истината, всеки има своите сънища, независимо в кой край на света ги сънува, но понякога те се срещат…, в една изложба, например.

[p-news]

ЛЕГЕНДАТА ОЖИВЯВА С КАК ДА СИ ДРЕСИРАШ ДРАКОН ОТ УТРЕ, 13 ЮНИ, САМО В КИНАТА

Щом прекрачите в света на Бърк, няма да искате да го напуснете!   От утре, 13 юни, легендата за необикновеното приятелство между млад викинг и могъщ дракон оживява в нова, впечатляваща форма на големия екран с Как да си дресираш дракон. Зрелищна игрална адаптация на обичаната от милиони анимационна поредица, новият филм запазва вълшебното очарование на оригинала и ни предлага осезаемо,…

[missourimiso]

🥄 Една малка лъжичка, голямо значение

Когато решихме да направим първия си giveaway, знаехме, че не искаме просто да подарим бурканче мисо и да приключим с това. Искахме да споделим не само продукта, а и философията зад него. Затова започнахме да мислим – какво би допълнило бурканчето Missouri Miso по най-смисления начин? Какво говори същия език като ферментацията? И отговорът дойде почти естествено – бамбукова лъжичка.

🍱На пръв поглед това е просто прибор. Нещо малко. Но всъщност тя носи в себе си много повече, а именно грижа, уважение към храната и внимание към процеса. Бамбукът е естествен материал, който е едновременно лек, здрав и възобновяем. Това го прави устойчив избор, особено когато говорим за продукт като мисо, който сам по себе си е резултат от търпение, природен ритъм и нежна грижа.

🍚Мисо не е нещо, което просто се изсипва от буркана. То е жива храна, чувствителна към контакт с метални прибори, особено ако те не са от неръждаема стомана. Металът може да повлияе на вкуса, а понякога дори на бактериалния баланс в самата паста, особено ако лъжицата влиза многократно в буркана. Това може да изглежда като дребен детайл, но когато ферментираш нещо с месеци, дори дребните неща имат значение. Затова в Япония и други култури, където ферментацията е ежедневие, често се използват дървени или бамбукови прибори – те не само предпазват структурата и вкуса на продукта, но и носят определено спокойствие и ритуалност в приготвянето на храната.

🍜Да използваш бамбукова лъжичка за мисо е като да направиш една крачка по-близо до храната, която ядеш. Тя не е студена и безлична, тя е топла и естествена, точно като самата паста. С нея не просто загребваш, а участваш в нещо. Вкусът на мисото не се променя магически, но усещането ти за него – да. Все едно улавяш част от нещо по-голямо от самото ядене. И точно това искаме да дадем на един от вас – не просто подарък, а жест. Покана към осъзнатост. Напомняне, че понякога най-хубавото в кухнята не е в сложните рецепти, а в простите неща, направени с внимание.

🥢Затова с giveaway Missouri Miso ще подарим и тази специална лъжичка. Тя не е брандирана, не е лъскава, но е истинска. Избрахме бамбук не само защото е практичен, а защото е символ на устойчивост, гъвкавост и живот. Както и самото мисо: нещо, което се променя бавно, живее дълго и създава вкус, който остава.

🤍Ще се радваме тя да попадне в ръцете на човек, който ще я използва с удоволствие. Независимо дали ще мерите с нея точно количество за супа, ще разбърквате марината или просто ще я оставите до бурканчето си в кухнята – тя е част от едно малко кулинарно приятелство. От нас за вас.

🐲Открийте инструкциите за н��шия Giveaway на instagram.com/missouri.miso

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Напомняне: Спри да симулираш комфорт там, където не пасваш. С причина е. Време е да си тръгнеш.

[lora-ns-world]

,, Из спомени от лято 2023"

,,Миналото лято не бе лошо. Това лято обаче ще направя така, че когато дойде есента, да не съжалявам за нищо. "

Снимки от Равда, България

Лора Н

[aditoivanova]

Малко, но всичко

Какво е нужно на човек? Слънце. Усмивка. И друг човек. Близките хора да са добре. Да усеща присъствието им. Да е с чисти мисли. Да не се страхува. Да знае, че има решение за всичко. Ако наляво е тъга, да се обърне надясно. Там е усмивка. Ако вляво е замярван със злоба, то вдясно ще е даряван с приятелство. Ако вляво е самота, то вдясно ще е този, който го обича. Да е уверен в това, което прави. И да е спокоен. Малко, но всичко.

Явор Перфанов

16.04.2025 г.

Г. Оряховица

:)

[purple-little-fairy]

УСПЕХЪТ НА ДРУГИТЕ

През 1896 г. великият изобретател на електрическата крушка, Томас Едисон, работел върху проектирането на автомобил, когато разбрал, че един млад служител в неговата компания е създал експериментален модел на автомобил. Едисон се запознал с този млад човек, Хенри Форд, по време на фирмено събитие в Ню Йорк и останал дълбоко впечатлен от идеята му за автомобил с бензинов двигател. Самият Едисон, който до този момент разглеждал електричеството като възможен източник на енергия за превозните средства, въодушевено насърчил Форд с думите:

"Младежо, това е бъдещето! Ти го откри! Мис��я, че си на прав път! Насърчавам те да продължиш своята работа!"

Вдъхновен от уважавания изобретател, Хенри Форд продължил своята дейност, което в крайна сметка довело до създаването на автомобил, който не само променил индустрията, но и го направил изключително богат.

На 9 декември 1914 г. лабораторията и фабриката на Томас Едисон били разрушени от пожар. По това време той бил на 67 години, а щетите били толкова големи, че застраховката не можела да покрие загубите. Още преди пепелта да изстине, Хенри Форд му предоставил чек на стойност 750 000 долара, придружен от бележка, в която пишело, че ако е необходимо, може да получи още средства.

През 1916 г. Форд преместил дома си в съседство с този на Едисон. Когато впоследствие Едисон бил прикован към инвалидна количка, Форд също си взел такава, за да могат да се състезават заедно.

Томас Едисон помогнал на Хенри Форд да повярва в себе си, а това създало приятелство за цял живот.

Поука:

Не завиждайте на успеха на другите. Ако не можете да спечелите състезанието, помогнете на този пред вас да постави нов рекорд. Вашата свещ не губи от светлината си, когато запали друга. Следвайте този пример за подкрепа и взаимопомощ!

~ мрежата

[p-news]

По-цветен, по-забавен, по-опасен! „Зоотрополис 2“ през ноември само в кината

Добре сме ви сварили в града на безкрайните изненади! Преди близо десет години Дисни ни отведоха в невероятно красивия животински мегаполис Зоотрополис, който спечели сърцата на публиката по цял свят със своята оригинална идея, ексцентрични герои, остроумен хумор, социална сатира и най-вече с емоционално въздействащия си разказ за приятелство, доверие и предразсъдъци. Този ноември стягаме…

[silentangell95]

Ретроспекция 2024г. 1 част

Началото на годината започна с това, че с наще бяхме в Бургас. Посетихме спектакъла  “Жив е той…” посветен на Христо Ботев в който взе участие хорът на Анчето. На Богоявление пък ни бяха хванали в кадър на видео което беше от общината. На едно от любимите ми заведения Republic ми бяха препубликували на тяхната страница в Facebook едни снимки които бях правила там докато седим с родителите ми. С майка ходихме на две филмови предпремиери на Пулсът на танца и Гунди- Легенда за любовта. За първи път присъствах на предпремиера където можех да видя някои от актьорите и хората които са участвали в направата на филма. Беше вълнуващо изживяване. Посетихме с наще премиерата на книгата Балерината Колдамова където самата жена присъстваше. Ходихме и на Coca‑Cola The Voice Happy Energy Tour 2024.

Там ми се сбъдна мечтата на живо да видя Мила Робърт. Тръгнахме си от концерта с пълна торба кола, минерална вода с вкус и оризов чипс. В края на лятото с група хора ходихме до Варна. Посетихме резиденция Евксиноград. Самата резиденция отвън и отвътре както и градината бяха уникални. Сбъдна ми се още една мечта да бъда там. За коледните празници този път наще решиха да ги прекараме в Бургас. Беше много ��ко защото все в Карнобат сме си ги прекарвали. Ходихме да гледаме как пускат светлините на елхата и обиколихме коледните къщички и базарчета. Анчето си купи кола която е марка Peugeot и и се спуска тавана. Ходихме с нея до Сарафово. За първи път ходих там и ми хареса. Тя ми подари албум на Молец на който много се изкефих. Когато излезе албумът им миналта година само си казах, ех колко ще е яко и аз да го имам. Ето, че не закъсняха нещата. Освен това ги видях и на живо на Летен Никулден. Отидох сама там но концерта им ми беше мед за душата. Анчето ми направи и една свежа фотосеси�� лятото. С нея се видяхме и още няколко пъти. На 10-тия юбилей от нашето приятелство тази година по взаимно съгласие сложихме край на нашите отношение. От началото на годината не вървяха нещата и в момента сме спрели всякаква комуникация. За първи път не присъствах на рождения и ден. Тя ми е само наемател вече. Направи 1 година от както е при мен. Калина също не ме покани за първи път на рождения си ден и нито сме се чували нито сме се виждали от тогава. Стоян идва в България но тъй като бях в Бургас не успяхме да се видим. С Виктория също не сме се виждали тъй като си имаше ангажименти в София. Вуйчови за последна година идват в Бургас заради проблема с паркирането в центъра. От догодина се завръщат в Карнобат. Ивка и Десито ме поканиха за първи път на техен рожден ден. Михаела която е сестра на моя починала позната ме покани на банкет по случай сватбата и. Покрай това, че ресторанта беше близо да сладоледите на крайбрежието се видях и с Стоян който за поредна година работеше там. С Росито най- накрая се видяхме. Запозна ме с дъщеря си Никол даже им бях на гости в Меден рудник и се разходихме из квартала. Беше ми интересно защото за първи път ходя там. Започнахме с нея по-често да се чуваме и от време на време да се виждаме. Филип пък ме заведе до Ченгене скеле. Там също не бях ходила и ми хареса. С Жакито моята психоложка също си писахме. Тя ми беше голяма подкрепа през цялата година. Реми стана на две години. Аз бях решила да си празнувам рождения ден сама в Бургас. Тогава дори и не подозирах за зъбната афера която се задава и ще продължи до края на годината. Добре, че беше моя стар познат и зъболекар Краси. Откри ми се зъбна гангрена която лекувах един месец плюс приемане и на медикаменти една седмица. Ходих по този повод за първи път да ми правят зъбна снимка. Освен това чудо до края на годината подновявах пломби под които се беше нароил кариес, счупи ми се част от зъб които ходих да запълвам, лекувах и кариес, падна ми и пломба, чисти ми се и се запълва междузъбно пространство. Смених три кабинета. Пълна програма минах както казах вече. Краси моят герой.

[e-cvete]

Жълтите рози - значение и произход ℹ️ Розите са най-популярните цветя в света. Според цвета им, те носят различни послания и са подходящи за различни поводи и получатели. Ако червените рози са ясният символ на любовта, то жълтите рози носят различно послание. Днес ще се спрем на жълтите рози. В следващите редове ще научите повече за техния произход, значение и послание. ℹ️ Произход на жълтите рози Жълтите рози идват от Близкия изток. По-конкретно, те са открити в Афганистан и Югоизточна Азия през 18 век. Въпреки че са се появили много по-късно от розовите и червените рози, жълтите рози са спечелили специално място в сърцата на тези, които ценят веселите цветове, жизнерадостното настроение и пъстротата на живота. ℹ️ Какво символизират жълтите рози? Жълтото е жив и весел цвят, синоним на оптимизъм и щастие. Жълтите рози се свързват със слънцето и неговата животворна топлина, като по този начин се превръщат в символ на топлина и приятелство. Цялата статия може да прочете в нашия блог за цветята и техния пъстър и необятен свят - линк в коментарите. #рози #рози🌹 #roses #yellowroses #yellowroses💛 #магазинзацветя #зацветята

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Напомняне:

искаш ги, но нямаш нужда от тях. Не забравяй да правиш разлика.