#депресия

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Напомняне: Това, че обичаш розата, не означава, че любовта ти ще накара бодлите и да паднат. Розата винаги ще идва с нейните бодли - те са част от нея.

h;

[lenivets]

Как умерла моя мама (часть 1)

Моя мама всегда была очень энергичным человеком. Всегда что-то делала по дому или на огороде, с утра и до вечера. Ей даже предлагали отдохнуть, посмотреть телевизор, но она не хотела и только вечером, перед сном, позволяла себе посмотреть телевизор час или больше. Но потом, в году 2016(ей было 57) с мамой что-то произошло. У нее резко пропал аппетит и физическая сила. Она еле садилась в машину и вылезала из нее. А дома целыми днями лежала и ни чего не ела. Помню, я плакал, и просил Бога не заб��рать у меня маму. Маму положили в больницу, сделали ей капельницу, и она медленно стала идти на поправку. Физические силы постепенно стали возвращаться к ней, а с ними и аппетит. И, вот, уже стало казаться, что она стала такая, какой была раньше, до приступа не понятной болезни. Но на самом деле нам это лишь казалось. Год за годом, месяц за месяцем, день за днем физическая сила выходила из мамы, как песок высыпается из мешка с дырочкой внизу. Она стала не хотя идти утром на рынок, испытывая какую-то трудность, а в обед приходила уставшая, как будто весь день грузовик разгружала. В какой-то период она стала по утрам, перед уходом на рынок, плакать и говорить, как ей надоел рынок, и как она не хочет на него идти. С приходом домой мама стала все чаще смотреть телевизор и все меньше делать что-то по дому. Она все меньше радовалась жизни, говорила, что у нее депрессия, и стала выпивать по рюмке самогона в день, иногда, не каждый день, но частенько. Потом, в какой-то год у мамы стало так меньше сил, что папа стал помогать ей одеваться по утрам, перед поездкой на рынок, а при возвращении с рынка помогал раздеваться. Мама стала еще больше времени проводить перед телевизором, и совсем мало что делать по дому. Дошло до того, что у меня пол в комнате мог быть не подметен неделю и больше. В последние годы жизни мама чуть ли не каждый день плакала по утрам, говорила, как ей тяжело, и что она не хочет жить. Примерно за год до смерти маму стало бросать то в холод, то в жар. Случалось это временами, без какой-либо закономерности, и в любое время дня. И всегда, когда ее бросало в холод, у нее резко отнимались силы, настолько, что она не могла даже ходить. Потом она отлеживалась несколько часов и силы снова возвращались. И она в таком режиме прожила где-то пол года, идя каждый день на рынок. А врачи? А врачи не могли у нее ни чего найти. Ну немного давление повышенное, но у всех так бывает. Ну сахар повышен. Но у многих в ее возрасте он повышен. Гемоглобин был снижен. Сделали ей переливание крови, выписали таблетки, повысили уже гемоглобин, а ее проблемы никуда не ушли. Да, повышение гемоглобина придало ей немного физических сил, но лишь на время. В один из дней у мамы снова случился приступ, прямо на рынке, и папе пришлось срочно привозить ее домой. После чего папа решил сам ездить на рынок, а маме позволить приходить в себя и набираться сил. Но, �� сожалению, силы не приходили. Маме то становилось немного лучше, и она уже хотела идти на рынок или что-то делать по дому, огороду, то снова приходил озноб и упадок сил, и ни о каком рынке или работе по дому не могло идти и речи. И такие "качели" длились примерно пол года.

[zhora-koreshov]

Перевод комикса по УЦЦ

автор-@corpseacoast

Предупреждение: депресия

[lora-ns-world]

,, майната им''

,, Ще бъде вулгарно, но майната им. На всички, които ме гледате само в тяло. Секс мога да имам от всеки. Зная го, прилично хубава съм, омайвам с думи, с игри, да искаш да се доближиш. Най-лесно е за някой да спи с друг. Но сутрин, когато отвориш очи и искаш първото кафе кой ще те врънка че слагаш много захар или никаква? Кой ще ти каже ела да пушим, за да прек��ра време с теб преди да тръгне? Ми майната ви. Градите връзки с думи и ги погребвате два метра под земята с изневери и его затова не ви се получава. Всеки носи душа, секс всеки може да получи, а любов и грижа насреща? "

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

Размисли за връзката на приятелка която е в депресия и нищо не мога да направя за да я спася...

[milon102]

Страх От Самота – Как Да Го Преодолеете И Да Живеете Пълноценно

Какво Е Страх От Самота?

Страхът от самота е силно емоционално състояние, при което човек изпитва тревожност, несигурност и дори паника при мисълта, че ще остане сам.

Това състояние може да бъде познато още като монофобия, аутофобия или автофобия.

Този страх често води до прекомерна зависимост от другите, ниска самооценка и дори депресия.

Защо толкова много хора се страхуват от самотата?

Защото обществото ни е изградено как да се справим със самотата върху социални взаимодействия и чувството за принадлежност е една от основните човешки нужди.

Негативни Страни На Страха От Самота

Страхът от самота има множество негативни последици

Зависимост от токсични връзки – много хора остават в разрушителни взаимоотношения само за да не бъдат сами.

Липса на самоувереност – човек започва да вярва, че не може да бъде щастлив сам.

Тревожност и депресия – постоянната мисъл за самота води до психически страдания.

Избягване на самостоятелност – човек не взема самостоятелни решения и винаги търси одобрение.

Как този страх пречи на живота ви?

Защото ви кара да правите избори, които не са във ваш интерес, само за да избегнете усещането за самота.

Как Да Се Справим Със Самотата?

Има няколко ефективни начина да се преодолее този страх:

Разбиране на корена на страха – трябва да разберете откъде идва страхът ви.

Работа върху самочувствието – когато ��ярвате в себе си, самотата няма да бъде проблем.

Развитие на хобита и интереси – ангажирането с дейности ще ви помогне да се чувствате добре дори сами.

Практикуване на самостоятелност – излизайте сами, пътувайте, прекарвайте време със себе си.

Потърсете професионална помощ – терапията може да помогне при тежки форми на монофобия.

Кой може да ви помогне в този процес?

Психолози, терапевти, близки приятели и хора, които са преминали през същото изпитание.

Лекарство За Самота – Съществува Ли?

В буквален смисъл няма „лекарство за самота“, но има начини да я намалите: https://tes.best/strah-ot-samota-1

Развиване на социални умения и търсене на качествени приятелства.

Работа върху вътрешния мир чрез медитация и саморефлексия.

Приемане на самотата като част от живота, а не като враг.

Кога страхът от самота може да стане опасен?

Когато води до депресия, паник атаки и неспособност за нормален живот.

Обобщение На Най-Важните Изводи

Страхът от самота е често срещан, но може да бъде преодолян.

Основният проблем е психологическата зависимост от другите.

Самоувереността и самостоятелността са ключови за преодоляването му.

Социалните връзки трябва да бъдат качествени, а не самоцел.

Професионалната помощ може да бъде полезна при силен страх от самота.

Заключение И Подтик Към Действие

Страхът от самота може да ви ограничи, но вие имате силата да го преодолеете.

Започнете още днес – направете нещо сами, което ви носи удоволствие.

Приемете самотата като възможност за личностно развитие, а не като наказание.

Вие не сте сами – вие сте със себе си, а това е най-важната връзка, която някога ще имате.

[the-dark-lord-writes]

депресия

[crocoley]

Дауж,грусть печаль и депресия.

Понял что полный лох в заведение друзей,и точто если потеряю тех с кем уже знаком ,то для меня это будет Game over,без возможности на возрождение и сожаления:_|

[p-news]

Всеки човек има нужда от психолог

Защо психичното здраве е също толкова важно, колкото физическото В съвременния свят, изпълнен с предизвикателства, бързи темпове и постоянна информационна лавина, едно остава безспорно: всеки човек има нужда от психолог. Не само онзи, който страда от тревожност, депресия или травма. Не само този, който преминава през развод, загуба или тежък етап. А абсолютно всеки човек, който има емоции,…

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Напомняне: Спри да симулираш комфорт там, където не пасваш. С причина е. Време е да си тръгнеш.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Тази Шехерезада – баща ми“

Всеки един човек, всеки един живот е една Шехерезада. Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик, за книгата на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“, издателство „Жанет 45“, 2024.

Покойният ми съпруг – Вихрен Чернокожев казваше, че ако всеки един човек седне и опише в една малка тетрадка живота си, ще се получи една своеобразна мрежа от тези животописи и животът ще добие друг смисъл. Той не харесваше понятието народопсихология.

И още – знае се, че и писането и четенето са своеобразна библиотерапия. Невидимите нишки, които свързват пишещия и четящия не могат да бъдат заменени дори от кла��ическото изреждане на асоциативни изкази на Фройдовата кушетка.

Томас Ман казва, че всеки читател намира себе си в някого от героите на книгата и правдиво откриваме, че авторът е велик творец.

И си мисля, в тази толкова полифонична книга, колко ли хора ще се идентифицират с героите, с начина им на живот, със случващото се на душевната ни сцена, макар, че текстът е написана като монолог.

Георги Господинов с новата си книга „Градинарят и смъртта“ прави това – създава връзка, мрежа, в която вплита душите ни. И той го прави по неговия си талантлив начин – искрено, докосващо ни, поетично, редуващо пропадания и извисявания и, разбира се – катарзисно. Георги Господинов е имал нужда от своята терапия – да се зарови в словото и да облече човешката си мъка и загуба в спасителната одежда на изкуството.

Книгата започва с крайно лапидарното, което съдържа всичко и овладява цялата по-нататък разказана Шехерезада: „Баща ми беше градинар. Сега е градина.“.

Австрийската психиатърка Елизабет Кюблер-Рос ни научи, че при всяка загуба и скърбене ние минаваме през пет етапа: отричане, гняв, уговаряне, депресия, приемане. Всички минаваме при загубите си през това и трябва да си дадем време, търпение и обич да се справим.

Георги Господинов на Майсторския си клас на “Аполония”, 2023

От своята  лична история на загуба и скърбене Георги Господинов прави и екзистенциално, и философско, и културологично, и надвременно четиво.

Това е четиво, написано с безпощадността на битието и всекидневието и наред с това – с финеса и нежността на цяла палитра от чувства, на които сме способни.

Епизодът, например, когато баща му изрежда безбройните си болести пред лекаря е великолепен пример как една банална случка става история, става мит, става хуманност, става култура. Този зареден с невротичност, както повърхностно би се възприело, разказ се превръща в изповед, в народопсихология, в свещенодействие. Човек, особено боледуващият (физически или душевно, макар че всичко е психосоматично) просто има нужда да бъде изслушан. Той има нужда да бъде зачетен, като човешко същество и личност. Да бъде уважено неговото страдание. Да почувства грижата за себе си. И това е половината от оздравяването.

Георги Господинов с книгата си ни дава един урок по търпеливост, по синовност, по съпричастност, по достойнство. Защото всички ние, със свойствените си дискомфорти и дисфункции искаме, по възможност, да живеем достоен и човешки живот.

Фройд казва, че животът ни не е нищо особено, но е единственото, което имаме. И, че човекът заплаща своите цивилизационни достижения с невроза.

И разказът на Георги Господинов се лее през устата на бащата, като Омировата „Илиада“ и като най-доброто изпод перото на Ивайло Петров и Йордан Радичков. И тогава разбираш, че има едно нещо само, пред което българинът, както казваше Ивайло Петров, стои със свалена шапка в ръцете си. И това нещо се казва смърт, но и безсмъртие. И този баща ще остане отвъд смъртта чрез своите рози, череши, сливи, с цялата си градина. И с думите си: „Няма страшно“. Тези думи, с които си даваме кураж и, с които искаме да дадем кураж и на децата си.

През разказа в кабинета на лекаря става нещо чудотворно. Това не е рутинен лекарски преглед на поредния пациент. Това е свещенодействие. Това е самият живот, вкопчил се в своята градина: „Изброяването на неговите болести, наистина, звучеше епично като изброяването на корабите в "Илиада". Даже беше още по-обилно и картинно, като изковаването на щита на Ахил. Всичко имаше в тези истории - и небето, и земята, и двата града, и селото с всичките му сезони, лете по жътва, есен по гроздобер, зиме по Коледа, а клането на прасе беше отделна глава, така го разказваше, че кръвта шуртеше в кабинета и изцапа малко бялата престилка на доктора, но той, заслушан в разказа, дори не помръдна. После баща ми разказа за градината, уж започна с болките в кръста, докато копаел, но разказът така се разлисти в рози, череши и сливи, че цялата стая разцъфна. А ехографът в ръката на доктора се разпъпи като лале и вече нямаше да намери и сянка от метастази.“

Този магически реализъм на Георги Господинов, да прескача от епоха в епоха, от година в година и от топос в топос, та до съвремието в лекарския кабинет  и ��сичко в една неразделима амалгама, прави винаги стилът му разпознаваем в многогласието на съвременната ни литература, дори и ако текстът не носи подписа му.

Метафоричността да минаваш от един наративен пласт в друг, от жанр в жанр и да създаваш една Вселена от успоредени, а не линейни времена и места е нещо, което ни прави част от тук и сега, но и частица от света, „от небето и земята“. Георги Господинов има изумителната дарба да вдъхва живот, да оживява предметния свят по Далчевски. Ето разказът ще се разлисти в цвете и дървета, а ехографът ще разцъфне в лале. И всичко става, като в детска приказка живо и дишащо. Тази игра с жива и нежива материя е типично Георгигосподиновско изобретение. То не е характерно само за тази му последна книга.

Писателят живее във фантастичния свят на анимирането. Както в зората на човечеството, нашите праотци са анимирали тотема. Това е присъщо още за нормалните невротици, каквито сме и ние, и за децата. Една от главите в книгата на Фройд „Тотем и табу“ е озаглавена „Анимизъм, магия и всемогъщест��о на мислите“. Праотецът ни е смятал, че думите творят реалността. И това е доказано и в съвремието от квантовата физика. Действието се случва първо във въображението ни. И неслучайно децата в играта си са в една гранична защитена реалност, както, например е конфиденциалната в психодраматичната сесия.

Георги Господинов в литературен клуб "Перото" в НДК, 2016, снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

Мислите и думите са енергия. Това става и в разказа в кабинета на лекаря. Думите на баща му осъществяват това всемогъщество на мислите и превръщат думите в кръв, обагрила бялата престилка на лекаря или цвете, в което ще разцъфне ехографът. Като във вълшебна детска приказка. Това придава едно особено символно послание. Тук реализъм и магичност са в специфичен танц. Думите творят друга реалност в спиралата на живота. Затова бащата говори и изрежда, не спира, защото знае – спре ли –ще загуби битката.

Книгата на Георги Господинов носи атавизма на праисторията и Несъзнаваното, и наред с това лексиката на модернизма. Тук всичко е и изконно, и модерно. И тази амалгама прави идеите, наратива, метафорите на Георги Господинов самородна субстанция. Защото всичко е закодирано в една Вселенска матрица. И всичко е едно: от ембриона до свития в също такава форма от болките си човек, който отива в Безграничието.

И друга отлика и нюанс има изказът на автора – това, че всичко е „човешко, твърде човешко.“ (Ницше). Тук няма преднамерена маниерност, а простота, която се родее с класиката.

На последните страници от текста Георги Господинов написва единайсет пасажа, които започват все с едни  и същи  думи-въпрос, които са риторика на вътрешната ни сцена: „Не знам какво да правя…“. И тук са и градината, и инструментите, и кучето Джоко, и празните буркани, и празниците, и майка му, и още, и още – до единайсет. Може би най-обобщаващото е: „Не знам какво да правя с всички въпроси, които ще се появят напред“.

Георги Господинов пише в епилога, че е искал написаното да е „съдбовно и леко“.

Дали има такава комбинация или е оксюморон (несъчетаеми неща)?

Да, и този път Георги Господинов е успял да говори на сърцето ни и съдбовно, и леко. И докато четем се сбъдва казаното в началото, че „това не е книга за смъртта, а за тъгата по живота, който си отива“.

Текст: Росица Чернокожева

На „Аполония“ тази година  писателят Георги Господинов за трети път след 2021 ще проведе своя Майсторски клас по творческо писане.

Георги Господинов представя участниците в Майсторския си клас на “Аполония”, 2023

На 1 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия е неговата авторска вечер, като тогава ще е премиерата на книгата му „Градинарят и смъртта“ – първата му след Международната награда „Букър“ (2023). Тя се публикува с логото на издателство „Жанет 45“, редактор Биляна Курташева, художник Люба Халева. Първата ѝ среща с публиката е в Созопол на 40-ото издание на Фестивала с участието на актьора Владимир Пенев и музиканта Михаил Йосифов само няколко дни, след като излиза от печат в края на август. Следобедът на годината, както Господинов нарича този месец.

Четири години след „Времеубежище“ Георги Господинов представя „Градинарят и смъртта“ – първата си книга след Международната награда „Букър“ (2023).

Историята на един баща, един син и едно последно разсъмванe –  милостива и безмилостна едновременно.

„Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плу��ащи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“ ≈

„въпреки.com”

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“ и "Жанет 45"

[toomuchinmysystem]

Не изобщо не си в депресия

[balloons12]

в депресия съм откакто Зара заряза Нед

[purple-little-fairy]

Някой беше казал, че изпитанията се дават на човек според силите му...

На най-силните се дава самота. Това е привилегия на морално зрелите хора.

Самотата плаши слабите. Озлобява ги, изтощава ги, опустошава ги, унищожава ги. За силните самотата не е причина за депресия нито трагедия.

Тя е съзнателен избор. Време и възможност за само-развитие и себе-познание. Зона на комфорт, начин на живот. Самотата е глътка чист въздух или по-точно , място, където отиват да подишат. Самотата също така е и качество на характера – способността да не изискваш и не очакваш нищо от другите.

Хората, които не се страхуват от самотата, не се страхуват от нищо..!

~ Лия Русс

[milon102]

Страх От Самота – Как Да Го Преодолеете И Да Живеете Пълноценно

Какво Е Страх От Самота?

Страхът от самота е силно емоционално състояние, при което човек изпитва тревожност, несигурност и дори паника при мисълта, че ще остане сам.

Това състояние може да бъде познато още като монофобия, аутофобия или автофобия.

Този страх често води до прекомерна зависимост от другите, ниска самооценка и дори депресия.

Защо толкова много хора се страхуват от самотата?

Защото обществото ни е изградено страх от самота върху социални взаимодействия и чувството за принадлежност е една от основните човешки нужди.

Негативни Страни На Страха От Самота

Страхът от самота има множество негативни последици

Зависимост от токсични връзки – много хора остават в разрушителни взаимоотношения само за да не бъдат сами.

Липса на самоувереност – човек започва да вярва, че не може да бъде щастлив сам.

Тревожност и депресия – постоянната мисъл за самота води до психически страдания.

Избягване на самостоятелност – човек не взема самостоятелни решения и винаги търси одобрение.

Как този страх пречи на живота ви?

Защото ви кара да правите избори, които не са във ваш интерес, само за да избегнете усещането за самота.

Как Да Се Справим Със Самотата?

Има няколко ефективни начина да се преодолее този страх:

Разбиране на корена на страха – трябва да разберете откъде идва страхът ви.

Работа върху самочувствието – когато вярвате в себе си, самотата няма да бъде проблем.

Развитие на хобита и интереси – ангажирането с дейности ще ви помогне да се чувствате добре дори сами.

Практикуване на самостоятелност – излизайте сами, пътувайте, прекарвайте време със себе си.

Потърсете професионална помощ – терапията може да помогне при тежки форми на монофобия.

Кой може да ви помогне в този процес?

Психолози, терапевти, близки приятели и хора, които са преминали през същото изпитание.

Лекарство За Самота – Съществува Ли?

В буквален смисъл няма „лекарство за самота“, но има начини да я намалите: https://tes.best/strah-ot-samota-1

Развиване на социални умения и търсене на качествени приятелства.

Работа върху вътрешния мир чрез медитация и саморефлексия.

Приемане на самотата като част от живота, а не като враг.

Кога страхът от самота може да стане опасен?

Когато води до депресия, паник атаки и неспособност за нормален живот.

Обобщение На Най-Важните Изводи

Страхът от самота е често срещан, но може да бъде преодолян.

Основният проблем е психологическата зависимост от другите.

Самоувереността и самостоятелността са ключови за преодоляването му.

Социалните връзки трябва да бъдат качествени, а не самоцел.

Професионалната помощ може да бъде полезна при силен страх от самота.

Заключение И Подтик Към Действие

Страхът от самота може да ви ограничи, но вие имате силата да го преодолеете.

Започнете още днес – направете нещо сами, което ви носи удоволствие.

Приемете самотата като възможност за личностно развитие, а не като наказание.

Вие не сте сами – вие сте със себе си, а това е най-важната връзка, която някога ще имате.

[navtora]

[contra-spem--spero]

“Казват, че работата лекувала всичко. Не е вярно, често дори не предизвиква умора; най-много да изпаднеш в невротична депресия.”

“Папагалът на Флобер”, Джулиан Барнс