#продължение

[witheringflowerofdreams]

Друг сезон е любовта ни

И август превърна се в убежище

на изпепеляващи от бурите

Надежди

че може би все някога и някъде

с теб

ще се намерим

Мойра

[fiirreflyy]

Уравнението на Пол Дирак

Най-красивото уравнение във физиката. То описва феноменът на квантовата връзка, в която се твърди, че ако две отделни системи взаимодействат една с друга в продължение на определен дълъг период от време и след това се разделят, можем да ги опишем като две различни системи, но те вече ще съществуват като една уникална система.

Това, което се случва на едната ще продължава да влияе на другата, независимо от разстоянието помежду им. Това се нарича квантово преплитане или квантова връзка. Две частици, които в някакъв достатъчно дълъг момент са били свързани, остават свързани завинаги, дори и да се намират на светлинни години една от друга.

Това се случва и с двама души, когато са били свързани с това, което хората наричат ЛЮБОВ!

(∂ + m) ψ = 0

❤

[snqg-v-slunchev-den]

,, … имало някаква глупава птица, наречена феникс, която на всеки няколко века си изграждала клада и се изгаряла на нея. Трябва да е била първи братовчед на човека. Но всеки път, когато се изгаряла, изскачала от пепелта и отново се раждала. Изглежда, че ние правим същото и го повтаряме отново и отново, но между нас и феникса има една дяволска разлика. Ние разбираме каква глупост току-що сме направили. Знаем за всички глупости, които сме правили в продължение на хиляди години, а щом знаем това и го помним, някой ден ще престанем да издигаме тези идиотски погребални клади и да скачаме върху тях.”

[vasetovp]

Че кой ви иска лукса?!

Различни са ��и били разбиранията за такъв явно.

И докато вие умирате за перфектни тела, скъпи дрънкулки и изкуствени отношения, аз бленувам за простички неща. С вложен смисъл.. И продължение..

Верността лукс ли е?

А уюта в нечие сърце?!

Любовта ако скъпа ви излиза, любов ли е?

И защо ми е да е Топ за всички, ако не е моя Топ?

А ако не ме изпълва мене, значи пълни нечий чужди мечти.

И да не е най-вървежен - за мен да е Важен!

Това, което е в мене, това ще търся и на вънка.

Да има кой да ми звънне кога ще се прибирам, че ме чака.. По премрежения поглед да знае, че съм имала скапан ден, да не пита как съм.

Достатъчно е чашите с любимото ми вино на масата да са две.

И след душ да ми дойде музата за говорене, за споделяне, за усмивки.

Да има в кой да се сгуша в отговор на целувка по челото.

Не ми трябват скъпите ви вечери.

Хляб и сол ще ям, ама в смях да е. И където си постеля, там да легна обичана.

Сутрин да се събуждам любима.

Какъв ти приказен сън, какви каляски?!

Моят сън ще се сбъдне ако има на кой да кажа "благодаря, че те има и ме търпиш"!

Лукс ли е?!

Нека бъда богата тогава!

[lora-ns-world]

,, Най много уважавам кафето сутрин с голям хел, Джак Даниелс с мед, хора, които говорят каквото чувстват, приятелите, които са с теб когато си долу и черния ротманс 80. И музиката, която пускаш да върви като продължение на душата ти, което чува и някой друг. "

Лора Н

[purple-little-fairy]

СВЕТУЛКАТА И ЗМИЯТА

Легенда разказва как змия преследвала светулка, за да я погълне. Тя правела всичко възможно, за да избяга от змията. В продължение на дни имало силно преследване.

След известно време уморената, изтощена светулка спряла и попитала змията:

- Може ли да ти задам три въпроса?

- Не съм свикнала да правя отстъпки, но все едно ще те изям, давай!

Първият ми въпрос е:

- Принадлежа ли към твоята храна?

- Не! Не! Не!

Въпрос номер две:

- Направих ли ти нещо лошо?

- Не, не! Не! Не!

Въпрос номер три:

- Тогава, защо искаш да ме изядеш?

- Ами, защото ти блестиш и това ме подлудява!

Изводът:

Често срещате хора, които ще ви критикуват, ще ви очернят, ще ви клеветят, ще ви осъдят, ще ви сложат етикет, дори да не сте им направили нищо и да сте били коректни и сърдечни.

Всичко това е така, защото, подобно на светулката, вие блестите в собствената си светлина, осветявайки пътя си.

Блестите, като светулката в нощта и е трудно за някои, да понесе, че светите,защото им липсва тази чиста вътрешна светлина и от вашата ги боли. Те живеят в нещастие.

Никога не се отказвайте да бъдете това, което сте!

~ Ани Ангелова

[vplovdiv]

За 12-ти път в продължение на цели две седмици от 18 до 30 септември, къщите и пространствата на Стария град ще се оживят от събития, посветени на популяризирането на духовното и историческо наследство на Трихълмието.

[roskindesign]

ДВУПОСОЧНО РАДИО при екип за сигурност?

Охранителите са изложени на опасност ежедневно, а двупосочните радиостанции могат да им помогнат да бъдат в безопасност – или да им помогнат да поддържат вашия бизнес, персонал и клиенти в безопасност. Ето основните причини, поради които охранителите се нъждаят от двупосочни радиостанции:

Постоянно свързани-

За разлика от комуникационните системи, базирани на телефона, двупосочните радиостанции за охранители предлагат специално покритие и капацитет за точни местоположения в обект. В допълнение, едно добре проектирано радио решение може да осигури изключителна устойчивост, мрежова сигурност, резервиране и наличност – които могат да бъдат ��ерсонализирани, за да отговорят на нуждите на крайните потребители.

Спешните случаи-

Ако вашият екип за сигурност комуникира чрез мобилни телефони, трябва да помислите какво биха направили в случай на прекъсване на мрежата? Със смартфон служителят ще трябва да извади телефона, да отключи устройството, да намери правилното приложение и или ръчно да въведе телефонен номер, или да превърти контактите си, за да намери съответното лице. Това може да отнеме ценно време, когато са необходими незабавни групови комуникации в отговор на спешен случай. От друга страна, двупосочните радиостанции могат да избегнат всички тези забавяния, те предлгат опцията незабавна комуникация със спешен телефон с натискането на един бутон.

По-добра защита-

Двупосочните радиостанции често имат невероятна издръжливост, като повечето модерни преносими радиостанции осигуряват и защита срещу проникване на вода/прах. В резултат на това радиостанциите могат да работят в тежки условия и издържат много по-дълго от мобилните телефони. Цифровите двупосочни радиостанции включват технология, която активно намалява фоновия шум, за да гарантира ясна гласова комуникация, идеална в претъпкани пространства и натоварени паркинги.

По-достъпни в дългосрочен план

Въпреки че двупосочните радиостанции имат по-висока първоначална цена от мобилните телефони, те често се оказват много по-рентабилни в дългосрочен план. Смартфонът ще има типичен използваем живот от няколко години, при което може да се очаква качествено двупосочно радио да работи надеждно в продължение на 8-10 години. Двупосочните радиостанции имат ограничени текущи разходи в сравнение с мобилни телефони и без договори за време за разговори или текстови съобщения. По-високите първоначални разходи също не трябва да бъдат бариера, с гъвкави пакети за наемане, лизинг и управлявани услуги, налични от Интегра-а! Вижте още тук: https://integra-a.com

[p-news]

Балканските винени звезди блеснаха на сцената на BIWC в Науса

Четиринадесетото издание на The Balkans International Wine Competition (BIWC) завърши тържествено в град Науса, Гърция – един от най-емблематичните винени региони на Балканите и родина на сорта Ксиномавро. В продължение на три дни международното жури на BIWC дегустира рекорден брой вина, което още веднъж показа колко богата, разнообразна и динамична е винената с��ена на региона. Кулминацията на…

[mihaylovblog]

153 години от рождението на д-р Илия Матакиев (1872 – 1946).

Той е български лекар, спасил град Пазарджик от холера, и войниците от 27-ми Чепински полк от замръзване, помогнал за развитието на културно масови дейности в Пазарджик.

Роден е на 09.06.1872 г. в Пазарджик. Там завършва четвърти клас, гимназия в Пловдив и медицина във френския град Нанси.

В България се завръща с почетна диплома за успех, а през 1899-а успешно полага държавен изпит. Отбива военната си служба след което е произведен в запасен санитарен подпоручик. Дългогодишната му лекарска практика допринася за безспорния напредък и модернизация на здравеопазването и санитарната дейност в Пазарджик.

Тридесет години е главен градски лекар, още 25 години началник на здравната служба. Става инициатор за откриването на втора градска лечебница, на първия родилен дом, първата общинска аптека и старчески приют.

Д-р Матакиев е дружинен лекар на 27-и пехотен Чепински полк през Балканската и Междусъюзническата война, бригаден лекар на Втора армейска бригада, началник на полева болница в Добруджа.

През Първата световна война (1914-1918) е лекар в полева болница в Драма.

В продължение на половин век (1900-1946) се откроява яркото присъствие на на д-р Матакиев в обществения и културния живот на Пазарджик. Дълги години е председател и член на настоятелството на читалище „Виделина“. Той е първият председател на археологическото дружество „Бесапара“ и на музикалното дружество „Родопска песен“. На дружество „Еледжишки юнак“ е почетен председател и дългогодишен председател на Червения кръст.

Благодарение на активната му дейност става възможно създаването на градски музей и картинна галерия в Пазарджик; модернизира градската библиотека.

Придобивка за времето си е народният университет към читалище "Виделина". Има възпоменателни медали за Балканската и Първата световна война, почетен знак „Червен кръст“ - голям кръст без лента и други.

Умира на 14.01.1946 г.

Паметникът на 27-и пехотен Чепински полк в Пазарджик. Музика: българският военен марш „Весели в боя“ (1913)

[vprki]

„Подир думите“ след Панаира на детската книга в Болоня е в галерия Credo Bonum

Много хубаво е, че изложбата „Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги“ с куратори Антон Стайков и Свобода Цекова може да се разгледа в София в галерия Credo Bonum и да се види как се е представила България на 62-ия Панаир на детската книга в Болоня, 2025.

Панаирът с десетилетна история е много важен. Все повече трябва да говорим за Болоня и за това как ние се развиваме на фона на света в областта на детската литература и илюстрация. Изложбата, която се откри на 2 юни и продължава до 14-и събра в пространството ѝ автори, художници, издатели, университетски преподаватели, журналисти, почитатели на изкуството на българската детска книга и илюстрация, превърна се в истински празник

Изложбата, която първо бе представена на Международния панаир на детската книга в Болоня през април т. г. като част от българското участие с щанда Bulgarian Books for Kids, представи лицето на съвременната българска илюстрация. Кураторите ѝ Антон Стайков и Свобода Цекова предлагат на посетителите в галерията адаптариран вариант на експозицията, създадена в контекста на панаирния ни щанд в Болоня, за да предадат максимално картината на българското представяне на авторитетния форум.

Изложбата представя художниците: Дамян Дамянов, Елена Жаблянова, Ива Сашева, Ина Христова, Капка Кънева, Катрин Ефтимова, Кремена Ягодина, Кирил Златков, Кристина Тужарова, Люба Халева, Мария Гюлеметова, Мария Налбантова, Мила Янева-Табакова, Невена Ангелова, Росица Ралева, Сияна Захариева, Сотир Гелев, Ясен Григоров и Ясен Гюзелев. Наред с тях, посетителите ще могат да се запознаят и с още 25 творби на съвременни български илюстратори, част от изложбата „Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги“, с която се представихме на Панаира в Болоня, 2024 отново с куратори Свобода Цекова и Антон Стайков. В сегашния проект тя е представена под формата на интерактивна книга. И не на последно място – да разгледат всички книги, от които са селектираните за експозициите илюстрации. „В галерията има удобно разположени и места за сядане, така че всеки посетител да се чувства като у дома, за да може максимално да се потопи в света на детската илюстрация, който нашите куратори създадоха“, обяснява Елена Георгиева, проектен мениджър на Асоциация Култура и книжовност – организатор на изложбата.

Елена Георгиева/л/, Свобода Цекова /ц/ и Антон Стайков

Но е важно да дадем думата на кураторите, които пишат в предварителния си текст: „Тази изложба представя 19 български илюстратори на детски книги на 62-ия Панаир на детската книга в Болоня (31 март – 3 април 2025). Тя е своеобразно продължение и надграждане на селекцията от изложбата „Радост, тъга и надежда“, част от националния щанд на България в Болонския панаир през 2024 г. Стремежът ни е да направим актуална, макар и субективна, снимка на съвременната българска илюстрация. Да запознаем по-широка публика от любители и професионалисти със спецификите и постиженията ѝ, като се фокусираме върху богатството и разнообразието на художествени почерци.

От изложбата в Credo Bonum

Селектираните художници са представители на няколко поколения – някои от тях са утвърдени автори, други тепърва ще градят своята кариера. Излагаме по една илюстрация от конкретна книга и подготвителни рисунки, които повдигат завесата към творческия процес. Сканирането на QR код води към добавеното съдържание в сайта на проекта booksforkids.bg

Добавеното съдържание в сайта включва база данни в компактен формат с информация за представените художници и издания. Там ще прочетете кураторските текстове, ще разгледате галерия с илюстрации, подготвителни рисунки и детайли от книжното издание, ще узнаете повече за авторите, ще се запознаете с тяхната биография, с други техни книги. В настоящата изложба и придружаващия я каталог сме приобщили за удобство и селекцията от изложбата „Радост, тъга и надежда“ от миналата година. Лице на проекта ни през 2024 г. беше мечето на Кирил Златков от книгата „Когато искам да мълча“ (автор Зорница Христова). Този хипнотичен образ спечели много почитатели по време на панаира в Болоня, а последвалото издание на италиански в „Орекио Ачербо“ (Orecchio Acerbo) и в превод на Нева Мичева за кратък период претърпя цели три тиража и продължава да се радва на вниманието на публиката.

Люба Халева

Тази година мечокът „предава щафетата“ на Светльо и приятеля му Куче, г��рои от книгата „Меко казано“ на обичания български класик Валери Петров. Илюстрирано от Люба Халева, изданието е част от наградената през 2019 г. с „Христо Г. Данов“ поредица. В настоящата изложба „Подир думите“ е включена и „Копче за сън“, илюстрирана от Мария Налбантова, от същата поредица /на издателство Colibri б.р./ , както и книги, удостоени с други български и международни награди, като „Приключенията на Пинокио“ с художник Ясен Гюзелев, дебютната „Упупа Утъркули“ (автор Таня Петкова), илюстрирана от Катрин Ефтимова, авторските книги на Мария Гюлеметова Beyond the Fence и „Приспивни песни за феи и чудовища“ на Сотир Гелев…

Мария Налбантова

Искаме да подчертаем, че тази селекция съвсем не е класация, нито претендира за изчерпателност – тя е още една стъпка напред в популяризирането на българската детска книга и по-конкретно – на илюстрацията. Именно затова в щанда на Bulgarian Books for Kids тази година център бе изложбата. Илюстрацията за деца в България има своя традиция, своите силни и по-слаби периоди. Нейното развитие, естествено, е повлияно от исторически събития и обществени промени, но и от важни липси или присъствия – като тези на знакови книги, достигнали в превод до българските деца. Техните илюстрации са формирали вкуса както на поколения читатели, така и на художници, които от своя страна повлияват на стила на по-младите поколения.

Мария Гюлеметова

В този кръговрат роля имат и художествените училища и академии, а несъмнено и издателите, чиито политики и практики влияят на вида и художествените качества на илюстрованите детски издания. Но истински съдбовна е ролята на илюстратора: ловец, който тича подир думите, магически преводач в образи. При всеки художник процесът от текст към изображение е индивидуален, но най-често започва със скицирането. При някои подготовката за илюстрациите отнема дълги месеци. Както е например с Мария Гюлеметова в забележителната ѝ книга Beyond the Fence. Тя прави стотици моливни, тушови и акварелни рисунки, преди да намери образа на деспотичното момче и неговия приятел – питомно прасенце, което копнее за свобода.

Тодора Радева /л/, Кирил Златков и Мила Янева-Табакова/д/

Кирил Златков от своя страна рисува в скицник с туш и перо, превръщайки емоционалните състояния в метафори. Люба Халева работи върху обикновена копирна хартия А4 с моливи, за да композира финално великолепните си колажи във Фотошоп. Виртуозните рисунки на Ясен Гюзелев за „Пинокио“, сякаш решават крайния резултат още на този етап – композиция, типажи, жестове са толкова убедителни, колкото в отпечатаната книга. За нас остава привилегията да можем да погледнем работата на художника отблизо. И да открием в него онова малко дете, поглъщало жадно книгите на своето поколение, което дорисува и доразказва историите, за да ги калибрира към личния си вълшебен свят.“

Ясен Гюзелев

С днешна дата след хубавото представяне на страната ни на Панаира в Болоня Свобода Цекова споделя пред БНТ:  „Изложбата имаше придружаващи инструменти от селекцията тази /направена от Вал Стоева, Антон Стайков и Анна Хаджимишева -б.р./  и миналата /Зорница Христова, Вал Стоева и Кристина Тужарова – б.р./  година и щандът беше един кошер непрекъснато влизаха хора, излизаха, връщаха се. Ние бяхме в една много конкурентна среща – бяхме точно срещу китайската изложба на илюстрацията и поглеждахме малко суетно настрани, защото при нас беше по-пълно. Но да се върнем на изложбата в галерия Credo Bonum , на които благодарим, че толкова гостоприемно ни приеха.

Сотир Гелев

Ние се постарахме една изложба, която е в контекста на панаирния щанд да я адаптираме към пространството на галерията. На откриването имаше много хора и е много приятно да видиш щастливи хора. И не на последно място самите илюстратори споделиха, че за първи път с такъв респект някой им обръща внимание. Може би заради качествата на репродукциите, начина, по който са рамкирани. Срещнаха се, споделяха си.

Капка Кънева

Защо трябва да говорим за Болоня, защото когато говорим за детска илюстрована книга – това е мястото в света и реално България не е присъствала 60 години на ��ози най-престижен форум. Има няколко спорадични участия, но като национално присъствие е културен пропуск, който не е просто неприсъствие на щанд, а е пропуск на опит, на обмен на всички тези пластове на сътрудничество, който там се случва. Ще е много добре тепърва да ходят студенти от специалност илюстрация, илюстратори, автори. Надяваме се да има дългосрочна държавна политика в тази посока.“

Дамян Дамянов

Това са изключително важни неща за българската държавна политика в областта на културата и изкуството и неведнъж сме ги коментирали във „въпреки.com”, включително и  по повод българското участие в годините на Венецианското биенале на изкуствата.

И двамата куратори са категорични, че не бива да гледаме на такива форуми притеснено, защото сме малка държава и дадоха пример с великолепните щандове на Балтийските страни Естония, Латвия и Литва. Имат сериозна държавническа подкрепа  - авторите им  пътуват, имат последователно съдействие да бъдат превеждани. Свобода Цекова и Антон Стайков имат наблюдение как всички тези детски книги, с които поколения възрастни хора израстват с култа към тях, защото Панаирът е посветен и на бизнес отношения, на продаване на права на автори и илюстратори, но там главните герои са възрастните, които се занимават с детски книги.

Кристина Тужарова

Убедени сме, че изложбата в Credo Bonum, сътворена с позна��ие, въображение и обич към детската книга, нейните създатели и малките читатели, ще привлече освен специалистите и много хора от различни поколения. Заслужава си. Сама по себе си тя е не само драматургически решена като пътешествие в света на прекрасни детски издания, а и е своеобразно произведение на изкуството като експозиция.  

От изложбата в Credo Bonum

За не малко от илюстраторите, които ни представиха в Българския павилион на 62-рия Международен панаир на детската книга в Болоня сме публикували текстове във Въпреки или най-малкото сме акцентирали специално върху илюстрации, представяйки книги. Специално внимание сме отделяли и на професионализма и максимализма на Свобода Цекова и Антон Стайков в техните общи проекти /може да прочетете тук и тук/.

От изложбата в Credo Bonum

В рамките на изложбата организаторите са подготвили срещи, дискусии и с чуждестранни гости, специалисти в областта на детската книга. На 8 юни (неделя) от 16.30 до 19.00 ч. предстои разговор със словашката илюстраторка Хана Крижанова и участието на художника Кирил Златков и доц. Капка Кънева (художник, преподавател в НХА). Събитието е посветено на едно от най-престижните събития за илюстрация в Европа и света – Биеналето на илюстрацията в Братислава, което тази година отбелязва своето 60-о издание. Програмата включва представяне на най-важните детайли около организацията и възможностите за участие в Биеналето, както и запознаване отблизо с професионалното портфолио и творческите постижения на Хана Крижанова.

Росица Ралева

В контекста на яркото българско представяне Панаира на детската книга в Болоня, 2025, и на настоящата изложба в Credo Bonum  вярваме, че организаторите от наша страна и екипът, с който работят са вече с мисъл за престижния форум през 2026 година. Надяваме се, че и държавните институции ще подкрепят, както се полага българското участие с талантливите ни автори и илюстратори. Те, всъщност, представят красивото лице на страната ни. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[missourimiso]

🥣 Историята на мисо: от древни храмове до твоята кухня

Когато отвориш бурканче мисо, в него няма просто паста от соя. Има време. Има култура. Има история, която започва преди повече от 1300 години и продължава да се развива днес, а вече и в нашите български кухни.

Мисо не е нова мода. Не е откритие на нутриционисти или кулинари от XXI век. То е храна с дълбоки корени, създавана от ръце, които са разбирали стойността на времето и търпението. Историята му започва най-вероятно в Китай, още в първото хилядолетие пр.н.е., където съществували ферментирали пасти, наричани "цзян": комбинации от зърна, бобови растения и сол, оставени да ферментират с помощта на диви микроорганизми. По време на династията Тан (VII–X век), будистки монаси пренасят техниката на ферментация в Япония, заедно с философията на дзен и идеята за храната като част от духовната практика.

Така се ражда това, което по-късно ще се нарече „мисо“. В началото това била храна за елита и духовенството: скъпа, трудоемка за производство и съхранение. Използвала се не само за ядене, но и като разменна монета, а в някои райони — дори като данък. ��остепенно, с развитието на селското стопанство и разпространението на техниките за ферментация, мисо става все по-достъпно. По време на феодалните войни в Япония (период Сенгоку), мисо се носело от самураите като концентрирана и питателна храна по време на поход. Един малък къс ферментирала соя, който съживявал духа преди битка.

През Едо периода (1603–1868), Япония преживява време на мир и културен разцвет, и именно тогава мисо се превръща в нещо, което днес бихме нарекли „домашна класика“. Появяват се различни регионални стилове: бяло мисо в Киото — по-меко и сладко, червено мисо в Нагоя — по-солено и дълбоко, смесени варианти в Токио и Осака. Всяко семейство започва да има своя рецепта, често предавана от поколение на поколение.

Но мисо не е просто съставка, то е отражение на една култура, в която храната се възприема като нещо живо. Ферментацията е процес, който не търпи бързане. Понякога пастата ферментира с месеци, дори с години. В нея участват не само продуктите, но и въздухът, сезонът, дъбовите бурета, а и самият човек, който я създава. Това е „slow food“ в най-чистата му форма, много преди тази концепция да стане популярна в Европа.

Днес, мисо е една от най-важните и обичани съставки в японската кухня. Използва се в супи, сосове, маринати, дресинги, а понякога дори в сладкиши. Но и извън Япония, интересът към мисо расте, а хората започват да преоткриват ценността на ферментиралата храна, не само заради вкуса, но и заради ползите ѝ за здравето. Мисо е естествен пробиотик, подпомагащ храносмилането, богат на витамини и минерали, и в същото време напълно растителен.

В Missouri Miso ние подхождаме към тази история с уважение. Не искаме да я променяме, а да я пренесем тук, в съвременната българска кухня, с нейната собствена култура и вкусове. Затова правим мисо бавно, в малки партиди, по традиционен начин. За нас, това не е просто продукт. Това е продължение на една хилядолетна нишка, която минава през храмове, бойни полета, фермерски пазари и в крайна сметка достига до твоята лъжица.

Когато опитваш мисо, опитваш миналото. Но също така и бъдещето. Един вкус, който остава, независимо от епохата.

Прочети повече за мисо в официалния японски уебсайт, https://miso.or.jp/

[stara-zagora]

На 11 април 2025 г., в 14:50 ч., във Второ районно управление в Стара Загора е постъпил сигнал от 80-годишен мъж, който съобщил, че в продължение на повече от година е бил подложен на физически тормоз от своя 53-годишен син.

[bgautodir]

Тези, които търсят средно голям спортен автомобил, който е по-луксозен, със сигурност са открили, че на този пазар има може би повече възможности, отколкото в който и да е друг момент от автомобилната история.

[vplovdiv]

Тъй като основната дървесна растителност, с която е създаден лесопарка, в голямата си част е пределна за нея възраст, експертите препоръчват да се извърши възобновяване. В отделни части  това ще стане по естествен начин, за което има много добра основа.