witheringflowerofdreams

[witheringflowerofdreams]

Когато сме на една ръка разстояние броя атомите – контрапункт или дисонанс...

вселената отброява

голи сме

ще

се

или

няма

да се пречупи/м

...

не разбирам достатъчно добре от музика,

на границата на пускането – кой ��анр сме?

– Мойра

[witheringflowerofdreams]

" На тия двамата им личеше,

гледаха се с такова обожание,

обаче отдалече..."

- Димитър Димов / " Тютюн"

[witheringflowerofdreams]

Синият тефтер Толкова пъти оставал сам по масите на света, гледайки си часовника, зяпайки хората, драскайки нещо, с неудобство, разбира се, в същия този тефтер черен, зелен, син и бял през годините. Чакате ли още някой, питат келнерите, чакате ли някой? Още не знам, казвам, може да закъснее, казвам, може никога да не дойде. – Георги Господинов

[witheringflowerofdreams]

Искам да те вдишам, да те усетя ръката ти по лицето ми, моята ръка по твоето. Искам да те вкуся, бавно извивката на устните, края на клепачите .. скулата ти. Да те докосна е друго време, друг свят, кожата ми става сатен от предсказания за едно друго време в което моите атоми са и твои атоми и кинетиката между нас няма стени тялото ми е твое и ти си моето тяло когато те докосна се разтварям във себе си ** защото ти и аз сме едно

Мойра

[witheringflowerofdreams]

She’d never been seaside before, and there was an indescribable charm to having one’s hair tousled by the wind and every sound dampened by the rush of waves and the wind in her ears.

Belladonna – Adalyn Grace

[witheringflowerofdreams]

„Кого живея?”, Костас Монтис

[witheringflowerofdreams]

питат ме някакви хора: позитивен ли съм, негативен ли съм; чашата е празна, пепелникът е пълен, душата е по средата - филип филипов

[witheringflowerofdreams]

[witheringflowerofdreams]

Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а белег от биноклите, с които поддържам денем своите илюзии. Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа." Добромир Тонев

[witheringflowerofdreams]

И на кого му трябва да има смисъл, ако сам си вярва, че се издига. И защо ми трябва да се залъгвам, че има смисъл, че не се губя.

Bloodrush - Сам

[witheringflowerofdreams]

Аз няма да умра като хората. Аз просто ще престана да те сънувам. Любомир Левчев

[witheringflowerofdreams]

“Love is a form of prejudice. You love what you need, you love what makes you feel good, you love what is convenient. How can you say you love one person when there are ten thousand people in the world that you would love more if you ever met them? But you'll never meet them. All right, so we do the best we can. Granted. But we must still realize that love is just the result of a chance encounter. Most people make too much of it. On these grounds a good fuck is not to be entirely scorned. But that's the result of a chance meeting too. You're damned right. Drink up. We'll have another.”

Charles Bukowski

[witheringflowerofdreams]

seeking, yearning, reaching hands

[witheringflowerofdreams]

Друг сезон е любовта ни

И август превърна се в убежище

на изпепеляващи от бурите

Надежди

че може би все някога и някъде

с теб

ще се намерим

Мойра

[witheringflowerofdreams]

И август превърна се в убежище

на изпепеляващи от бурите

Надежди

че може би все някога и някъде

с теб

ще се намерим

Мойра

И август превърна се в подслон

на изгорелите от слънцето

Надежди

че може някак си във лятото

с теб да се намерим

Мойра

[witheringflowerofdreams]

"Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива."

- Александър Балабанов в писмо до Яна Язова

[witheringflowerofdreams]