#прозра

[searuss8]

🍎СНОРКЛИНГ, ОГРОМНЫЙ ЗУБАРИК КРАСАВЕЦ 50 СМ🍎Diplodus puntazzo🍎ПОДПУСТИЛ ...

[silentangell95]

Страница от дневника ми

Тази година още повече взе да ми харесва. Чудя се колко още неща ще прозра до края и. Вчера се утвърди мнението което си бях изградила за майка. А именно, че е неуверена в себе си пълна с комплекси спрямо външноста си жена. Реши пред мен да коментира последните снемки които публикувах в фейса. Били хубави но е време да спра да нося тази рокля защото тя била къса а краката ми били вече едри. Тогава нищо не и казах. Вчера пък докато мереше дрехи започна да казва,че и били къси роклите,че имала дебели ръце. Тогава ми светна лампичката ,че всичките тези обидни и токсични думи които си казва на себе си ги използва и върху мен. Казах и ,че не е добре така да говори за себе си а тя ми каза ,че за нея тия неща са нормални и не се обиждала от това . От малка имам комплекси спрямо тялото ми . Обличала съм се както тя е смятала за добре. Буквално се криех под дрехите. Не желоех да и се виждат "дебелите" крака, стриите, целулита или някое друго несъвършенство. Сега осъзнах,че както и да изглеждам заслужавам уважение. През всичкото това време от живота си очаквах да ми каже, че няма значение в какви дрехи ходя а тези които ми търсят кусури и ме обиждат са реално нещастни коплексарчета. От малка смятах ,че неуважителното и критично поведение на майка ми към нея самата е пример достоен за подражание. Хора които ме харесваха такава каквато съм като баща ми ги смятах за посредствени нещастници които не разбират от нищо. Стремях се да бъда харесана от тия критикуващи и недоволни от себе си хора защото мислех,че това е начинът човек да стане по- добър и стойностен. Цялото това осъзнаване ме освободи от напрежението което грешният идеал който следвах ми създаваше всички тези години. От сега натаък няма да крия несъвършенствата си а ще ги нося гордо . Не се поддаваите и не слушаите тези които ви критикуват и ви търсят кусури. Те самите крият в себе си много комплекси и нещастни животи. Бъдете и търсете хора които винаги ще ви харесват такива каквито сте. Не съдете никои прибързано и се опитаите да видите причините провокиращи това му поведение. За това не съдя майка ми а я обичам и разбирам. Както и обичам баща си защото винаги ме е виждал като прекрасен човек въпреки, че аз не го оценявах.

[fiction-worthy-wind]

архитектурата на психето  е невидима, а алхимията му - непонятна за автопилотните сетива

наблюдавам и (пре)отикиравам детайли, уловени в алфа-състояния, без да се опитвам да разбирам микро-разреза на  невеществеността

(невъзможно е ��а прозра собствения си подкожен алгоритъм, защото съм в окото на бурята. но е възможно да го преобразувам..) 

алхимията е преодоляване и трансформиране:  на химичната преходност и очевидност :: на сянката отвътре  освобождаване от фиксацията на материята и път  към метафизичността на сърцевината отпечатъкът на мисълта  отвъд опита и травмата; енергията на сътворяването -- дълбоко, срещу съпротивлението на Егото

[laharpechimere]

Хиксът на видовете. Розата между тях.

По поемата на Уилям Шекспир ви отвеждам в света на Лукреция, похитената и похищаващата.

В този свят жената обширява качеството на вида си, повишава го, закалявайки, някои дори биха казали “преодолявайки”. 

В този свят мъжът замъглява чувството за чест, измисля план, присъщ на усойница и напада. 

Оксиморон на видовете? Или просто увъртане, просто хикс?

Но това не е предложение единствено и само към жените да еманципират “жената”, запознавайки я с друг вид качества, превръщайки я в човек (не в “мъж”), а е просто нещастно стечение на обстоятелствата за мъжа, ��зползващ лош оттенък от т.нар. “женско-в-себе-си”. Превръщането в човек не е нужно да бъде безкатегориално, не е нужно да е като лабиринт с допълнителен пушек, замъглява�� ориентацията ни все повече и повече. Тази инициация е нужна за осмислянето на качествата, които имаме в зародиш, но вероятно потушаваме от допълнителните подкатегории, които идват от названието, че съм “недоказал се още мъж” например. 

Или как се достига до взора на голямата картина, погледната от трансцендирания Аз? Чрез инициацията — кратката дума, обхващаща колосална част от лутанията ни.

А розата, както е нарисувана на картината на Giuseppe Maria Crespi — Tarquin and Lucretia, е унифициращото. Мъжът и жената имат чувственост, въобще хората имат чувственост. Как я прилагат? Някои — агресивно, някои — едва доловимо. Това количествено разграничение не е презумпционно отредено и обрекло единия или другия вид, а е избор и донякъде същност на човешкия организъм, изразяваща се в ситуация.

Лукреция побеждава Тарквиний по човешки начин, а именно — избира да потърси справедливост, загърбвайки чистотата си. Но това геройство ѝ струва Ахиловата чест. Струва ѝ човешкият живот, защото е станал съвършен, а всяко такова нещо свършва, щом достигне апогея си. 

Може би историята зад случката с Лукреция е един блян на Шекспир, елегантно повдигащ завесите на “неоправданите”, за да се изразяват с красив ум (логос), а и едва ли не към зараждането на философия като към начин на живот, като първият показващ нагледно този постулат бил още Питагор с невероятното влияние на питагорейската школа, влияела около 8 века върху формирането на западната култура. Тук Шекспир кръстосва шпагите и поставя въпроси, на които вероятно сам се чуди. И накрая, досущ като Александър Велики, разсича Гордиевия възел с един от най-завладяващите и описващи всичко, което искам да кажа, стихове:

“От извора отпил, не го мъти.”

По аналогизъм с Аристотеловите “Категории” бих искал да дам друг оттенък върху същия проблем: без вид има род, но без род няма как да има вид. Затова приоритизираме. Едното ни прави по-различни и по-отчетливо определени, но то не е изконното, а е едната част от всичко.

(Първостепенният род е субстанцията. 

Тялото е вид на субстанцията.

Одушевеното тяло е вид на тялото.

Живото същество е вид на одушевеното тяло.

Разумното живо същество е вид на живото същество.

Човекът е първостепенен вид.

Сократ и Платон са видове на човека.)

Как да прозра нещо повече от вида си? Мислѝ за хикса и розата между него.

Ако не успееш, бъди похитен от Лукреция.

ваша арфа,

Химера

посети инстаграма ми: @laharpechimere​

[denemasyon-blog1]

Пудровые бровки-пиксельное напылениеПосле заживления они станут легкими и прозра...

http://denemasyon.enteresanhayatlar.com/?p=1906 Пудровые бровки-пиксельное напылениеПосле заживления они станут легкими и прозра... - http://denemasyon.enteresanhayatlar.com/?p=1906

[sovetnik3]

Список налоговых гаваней опубликован на офсайте Евросоюза

Европейский Союз представил на своем официальном сайте список государств, которые не имеют необходимой финансовой прозра... Читать дальше »

[picalev]

Невидимая Третья мировая

В России накоплен критический объем тревожной информации о работе Пентагона над биологическим оружием, и Москва уже начинает жестко реагировать.На заседании Совета по развитию гражданского общества и правам человека 30 октября Владимир Путин публично поинтересовался, с какой целью собирают биологический материал представителей различных этносов? Вероятно, президент немного лукавил, ведь российские спецслужбы располагают полной информацией о сборе биологического материала.Ситуация в целом прозра... Читать дальше »

[krek001]

Когда закрываю глаза­, я погружаюсь в морс­кую бездну. Без дна и­ света. Я тону и мне ­страшно. Я боюсь того­, что может скрыватьс­я там, в темной толще­ воды. Знаю, что он т­ам. Безымянный бог мо­ря, он так долго был ­погружен в глубоковод­ную тьму, что его гла­за стали почти прозра­чными. Его лицо никог­да ничего не выражает­, маска безразличия и­ отчуждения. Но он вс­егда там, смотрит на ­меня из глубины и жде­т. Ждет, когда утону.­ Он заберет мою душу,­ сделав меня одной из­ тысяч маленьких светящихся рыбок, беспокойно плавающих в темноте рядом с ним. Он ждёт. А я все тону, и н­е могу открыть глаза. ❇❇❇ "Морской монстр" Акрил, бумага, 21×49.