#слънчоглед

[intoartcenter]

Арт Камп Дъбене #3

Третото издание на Фестивал Арт Камп Дъбене ще се проведе от 21 -27 август на стадион Дъбене. Поканени са да участват 15 артисти от страната и един скулптор от САЩ.  В рамките на една седмица художниците ще осъществят своите проекти, които ще бъдат представени в изложба в края на форума ва рамките на един ден на 27.08. от 18:00 часа в сградата на АПК в центъра на с. Дъбене. Изложбата ще бъде подредена на по-късен етап и в Общинска Художествена Галерия - Карлово. 

По време на Арт Камп Дъбене ще се проведат различни акции из селото, които ще бъдат достояние на жителите и гостите на селото.

Програмата на фестивала включва творчески работилници за деца като: представяне на детски книжки, демонстрации на различни художествени техники и игри. През седмицата от вторник до събота от 20:00 ще има вечерни презентации на творците, фолклорна програма с участието на местни групи, DJ вечер и рок концерти на сцената на стадиона в Дъбене. Всички събития са отворени за широката публика. Заповядайте!

Участници:

Алексия Дюлгерова, Васко Славков, Десислава Атанасова, Джон Нортингтън (САЩ), Елена Панайотова, Женя Калева, Ивайло Симеонов, Лиа Каменова, Лиана Димитрова, Марта Събева, Милена Стамболийска, Миряна Михайлова, Надежда Кацаркова, Нено Белчев, Никола Цветанов, Николина Джановска

Гости:

Жени Лечева, Георги Ружев, Дарина Маркова, Елена Толстошеева, Ивайло Христов и участниците в музикалната програма

Събития

Презентации Начало – 20:00 часа - Стадион Дъбене

22.08. (вторник) – представяне творчеството на поканените артисти

Творчески работилници Начало – 11:30 и 18:00 часа - Стадион Дъбене. Подходящо за деца от 5 до 99 години.

22.08. (вторник) - 18:00 ч. - „Плъстена вълна“ с Милена Стамболийска. Времетраене 1:30 часа.

23.08. (сряда) – 11:30 ч. – Представяне на детската книжка "Тайният ключ или приключенията на Тит и Ярмина" от автора Жени Лечева - Творческа работилница - рисуване на герои по разказ. Времетраене 1:30 часа.

23.08. (сряда) – 18:00 ч. – „Текстилни отпечатъци“ – „Рисуване върху шпули“ с Лиа Каменова и Ивайло Симеонов. Времетраене 1:30 часа.

24.08. (четвъртък) – 18:00 ч. – Театрално представление „Малката ябълка“ по Беинса Дуно с разказвач Дарина Маркова. Представяне на детската книжка „Един слънчоглед“ от автора Елена Толстошеева. Времетраене 30 минути.

25.08. (петък) - 18:00 ч. - „Основни ритми на барабани за деца“ с Ивайло Христов (Blue Lemon) Времетраене 1 час.

Музика Начало – 20:00 часа - Стадион Дъбене

Фолклорна програма

23.08. (сряда) – „Женска певческа група за автентичен фолклор“ с ръководител Неда Лалова и „Женска фолклорна група за обработен фолклор“ с ръководител Мария Лалова;

Каравеловска вокално-инструментална група „Веселяци“ с ръководител Димитър Узунов

24.08. (четвъртък)  - DJ сет на Георги Ружев

В партньорство с Club Madrid Karlovo ще свирят следните рок банди

25.08. (петък) – Blue Lemon; Slathe; Dust

26.08. (събота) – Новите дрехи на царя; Exit Reality; Sutura

Акциии из селото

„Златно сечение“ – рисунки с деца и доброволци. Проект на Елена Толстошеева заедно с Дарина Маркова, Надежда Кацаркова и Алексия Дюлгерова

„Светлина на познанието“ – стенопис в детски отдел на библиотеката към НЧ „Христо Ботев 1898“. Проект на Надежда Кацаркова и Алексия Дюлгерова

„Оцвети с любов“ – оцветяване на черно-бели фотографии. Проект на Марта Събева

Художествени интервенции – Васко Славков

Изложба Място – Сградата на АПК – центъра на Дъбене

27.08.2023 (неделя) – 18:00 – Откриване на изложбата с произведенията създадени по време на Арт Камп Дъбене #3. Изложбата може да бъде видяна само в този ден, а на по-късен етап ще гостува в Общинска Художествена Галерия - Карлово

Организатори

ОХГ – Карлово ИНТО Арт Център Дъбене Артистичен директор – Пенка Минчева Асистент - Женя Калева Озвучител – Стайко Читов Партньори – Club Madrid Karlovo, НЧ „Христо Ботев 1898“ Домакин - Кметство Дъбене в лицето на г-н Николай Ковачев С финансовата подкрепа на

Община Карлово Частни лица Генерален спонсор – Генчо Христов

[proekt-prosper]

“ Слънчогледите вечер обръщат своите пити надолу. А може би търсят все още слънцето, което е вече под нас, в другото земно полукълбо. ”

- Здравко Кисьов

[greenhatstory]

нюанси в жълто

НЮАНСИ В ЖЪЛТО Картина първа - КРЪГОВРАТ Изгрев. Лято. Залез. Жълти пламъци в камина насред тежък снежен ден. Картина втора - РОДИХ СЕ В РАННА ПРОЛЕТ Черно кафе в жълта чашка. Розова покривка. Ваза от стъкло, пълна с жълти цветове. Жълт прашец, посипан от пчела. В ранна пролет - разцъфнал в жълто храст. Жълта тичинка на бяло цвет��. Карирана покривка в синьо, чаша лимончело. Жълти слънчогледови поля. Картина трета - ОБИЧА(М)Ш Жълта рокля. Жълти песъчинки пясък. Двойка жълти папа��али, сгушени в зелени палмови листа. Жълта шапка. Жълто колело на езерния бряг. Жълти пеперуди насред чисто синьото небе. Жълти пити пълни с мед. Къща боядисана в жълто, постороена на скала. Картина четвърта - ОТИВАМ СИ Жълта чанта. Жълт автомобил. Жълти класове от жито. Пожълтели есенни листа. Жълт, сварен мамул преди да го отхапеш. Светофарът свети жълто. Колебание. Дали да спреш или да преминаваш. Жълтите очи на демон. Картина пета - МЪЛЧА / ИЗЧЕЗНАХ / ОТИДОХ СИ Пожълтели хора. Жълта смърт. Жълта свещ. Потъмнели страници на стара книга. Миризма на старо. Жълто одеало. Картина пета - ПРЕРОДЕНА - НАУЧИХ СЕ ОТНОВО НА ОБИЧ, НА МЕЧТИ, НА ЖИВОТ Две момиченца - дължат се за ръка и тичат срещу вятъра, облечени в жълти рокли. Жълтото мечта е - да я рисуваш, да я чувстваш, да я живееш. В ред обратен и в кръговрат.

-N

[bialpiper]

[paradisetears]

След всеки сън с теб

когато се събудя

се питам.

А ти някога сънувал ли си ме ?

[strandjanews]

България поиска от Европейската комисия да въведе извънредни мерки във връзка с смущенията в пазара на зърното

На неформално заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, която се прове на 14-16 септември, България е поискала от Европейската комисия (ЕК) да приложи извънредни мерки за oвладяване на кризата на пазара на зърното. Тази позиция е била изразена

На неформално заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, която се прове на 14-16 септември, България е поискала от Европейската комисия (ЕК) да приложи извънредни мерки за oвладяване на кризата на пазара на зърното. Тази позиция е била изразена от заместник-министъра на земеделието Георги Събев. „ … до средата на август има внесени над 650 000 тона маслодаен слънчоглед с произход…

[upi7er]

Индивидуалност - пътят към себе си

фотография от   Емилиан Примов

Самата дума носи значение. Синонимите са своеобразие, отличителност, самостоятелност. В самостоятелноста не визирам просто умението да се справяш сам, което само по себе си не значи да нямаш нужда от някой или напук да не искаш помощ когато е нужно, а значи да стоиш сам изправен без да бъдеш подпрян от никой, освен себе си, значи да имаш вътрешна опора, а тя се изгражда. 

Намирането на отличието в себе си от другите е път навътре. Досега съм търсела навън не малко, но намирам само другите, но не и себе си. Намерих и пътеводител към себе си. Не е грешно да търсиш навън, до момента в който не намериш това което си търсил и тогава е време да погледнеш навътре.

Вътре е наука, точно колкото и отвън. Начина по който изучаваме външния свят са еднакво приложими и за вътрешния ни свят. Един от законите на Хермес Трисмегист гласи - каквото е горе, такова е и долу. Тоест двата свята са подобни, огледални за да сме по-точни, има и български шевици запазили символно това послание. И сега като си представя колко е безкраен физическия свят започващ с нашата слънчева система, а после галактика, други такива до безкрай, си задавам въпроса, ами как е възможно отражението на това да е вътре в нас? а още по - интересното е, че аз съм открила едвам някаква точка от това в себе си. А дори до сега не ми е хрумвало, че всичко вътре е едно преживяване а аз съм наблюдател, което значи че ако се отделя от мислите си и от чуствата си, заблудите, желанията, копнежите, грижите, абе всичко, ако махна всичко, пак имам себе си, тоест съм отделна от тези неща, както отвън имам тяло и то е отделено от околната среда, така навътре. ...

Незнам от къде даже да започна, чуствам и виждам безкрайноста на вселената вътре в себе си, и благодаря за това преживяване. То е като онова мечтаното пътуване, толкова красиво, само че и безкрайно.  Замислих се как се ориентираш в безкрая?  Първо се връщаш и почваш от себе си, от точката в която си сигурен и това си ти. А после определяш посоката

[zarryb]

Have a lovely weekend! ☀️🌻✨ . . . #sunflower #suncolors #summer #weekend #herestotheweekend #tournesol #слънчоглед #ihavethisthingwithyellow #allthingsbotanical #moodforfloral #alliseeispretty #ひまわり #repurpose #yellow #smile #behappy #besunny #theartofslowliving #liveauthentic #livethelittlethings #thehappynow #visualsoflife #nothingisordinary (at London, United Kingdom) https://www.instagram.com/p/Bz3CrBkjE1b/?igshid=q17wwxlgwxa0

[offcialportalbulgaria]

БЕРТА - зърнопроизводство 

 БЕРТА ООД произвежда и реализира зърнени култури.Дейността си развива в Димитровград. Културите, които се произвеждат са: ечемик, царевица, пшеницак, слънчоглед.

[estarioll]

15/05

[ferdagagov]

Спомняйки си за баща ми

#

Спомням си, бях малка,

a селото

в което ме заведе - уж толкова голямо

и някак чудех се как,

все пак за разлика от града ни

хората тук

до един се поздравяват

И питат "Как си?"

щипят бузи

И моите, и на другите деца

И после махат за довиждане,

с пожелание за деня,

без да споменат за друга среща

просто знаейки,

че пак ще има

скоро, може би..

поне една.

Спомням си, бях малка

А двора ни на село - един голям

И аз изгубих се сред слънчогледите

на баба,

за да избера най-красивия от тях.

Ти намери ме тогава,

вдигна ме с ръце

И аз от радост, че те виждам

дръпнах с ръчичка големия ти мустак.

Помня как само се засмя,

а след това

ме пусна на земята

Посочи с пръст “земните слънца"

(както ги наричаше ти)

целуна ме и по челото,

и ми каза

" Миличка, внимавай кого и как обичаш"

не те разбрах тогава,

но и не попитах,

просто гушнах те веднага.

А ти отиде да работиш

и останах пак сама със

жълтите цветя.

Тях обичах.

както и

зеленикавите очи на мама,

за които

всеки ден слушах с някак нова изненада,

както слушах

и твоите слова,

и сладките ти думи.

веднъж ми казваше

как виждаш нея и във мен

друг път ми говореше за някоя история

от годината

в която си я срещнал,

за нощта, в която си я хванал за ръка

и си я помолил да избягате -

не за сватба или

друга щуротия

а просто за любов,

защото така ви се обича.

После сте се скрили сред полета

от слънчогледи,

като нашите на село.

И сте изчакали да съмне,

а мама е откъснала един.

Закачливо те ударила със него

и обърнала глава встрани

и ти си знаел вече..

колко много си приличаш

с цветето й във ръка.

Очите й били твоите земни слънца

А ти онзи захласнат гледач по тях..

Спомням си, бях малка

как разказваше за нейното присъствие

най-вече,

и аз успявах да си я представя до теб,

приседнала, слушайки за всичко онова,

което сте преживели заедно.

Но веднъж

когато почнах да пораствам,

без да знаеш

те видях да плачеш в коридора

на нейна снимка.

Беше от моментите

в които отново си осъзнал,

че другаде я няма

и навсякъде освен на този лист хартия

Тя отсъства.

И тогава разбрах

какво става със един слънчоглед,

когато слънцето го няма.

и какво става със един човек

когато за липсата на друг човек

издигне каменна студена плоча.

Разбрах и думите ти, татко.

Думите от онзи слънчев и невинен ден.

Ще внимавам кого и как обичам.

Но, може да се случи,

да поема риска,

в това да срещна любовта

през младите и ранни мой години.

Любов, която един ден ще мога да наричам стара,

но никога и остаряла.

Както твоята остана с мама.

(въпреки всичко).

Ferda Gagov

[keeptolking]

Розата никога не може да бъде слънчоглед,  а слънчогледът никога не може да бъде роза.  Всички цветя са красиви по свой начин.

[slancho-gled]

Щях ли

Ако можех да не съм все мрачна,

да не тлея, само за да прогоря,

ако нямах сянка като буря страшна,

щях ли да съм нечия звезда?

Щяха ли да гледат към  жарта ми

като към изгряващия сърп?

Щяха ли да търсят любовта ми,

вместо тихичко да ме изпратят с гръб?

Ако цяла бях от тичинков  прашец,

ако очите ми не гледаха земята,

щях ли да съм нечий слънчоглед,

щях ли да съм  повече от вятър?

- Д. Т.

[teenyweenynightghost]

Еуфория

Емоция, хиляди сапунени балончета, бълбукащи в мен. Угар, горящ под лъчите на пламенното слънце, Филцова шапка на къдравата ми коса и аромат на слънчоглед, Облак мек като риза от сатен, Разбой - тънка нишка, прекарана през прежда напред, назад, напред, назад, Илюзия за спокойствие пред буря, която никога не е спирала Яростта на разбиващите се в тъмните скали вълни - последен шепот от морските дълбини. (This one was written as a draft a while back, but edited after our second conversation, (I think), so yeah I finished it, because of you, babe. It's an acrostic poem, too - Euphoria!)

I don’t even fucking know how to react to these. Just imagine me sitting on the bathroom floor, trying to not wake my dad up and a foolish smile on my face

[vasetovp]

– То юмрук всеки има. С юмрук е до тука се стига.

Чичо ми, и той беше пчелар като мене, та преди да

пристъпя към брачното ложе ми каза: На овошките пепеляна вода се налива. Инак клюмват като глас на старец, когото тежко са излъгали.

А на жената трябва нежност да се дава, синко. Една капка мед и стига. От липа ли ще е, акациев ли, от слънчоглед или паламида, ама мед да е! Сладко да и стане и все при теб да иска да стои, `

в очите да те гледа и други очи да не вижда. Ти да си и медът. Не с катран да я заливаш ката ден. Голямата сила и голямата слабост за мъжа е любовта. Трябва да я милееш с цялата сила на сърцето си, да и чуваш мислите, да и усещаш сърцето радостно ли е или ревливо. Пък няма сила на земята, дето да спре жена, реши ли да си иде от тебе.

– С що да ме спре? Той една добра дума не е казал в живота си.

– Може пък и да не знае. Ама незнанието не е

оправдание.

Из " Йова разказва", Ивелина Радионова

[zoya-k]

" Чичо...А какво е майка ?.."

Едно дете към мене

приближи, бях седнал в парка,

под липата..

Погледна ме със сините очи -

" Дай, чичо " - каза и

протегна си ръката. То беше

малко, може би на пет,

момченце русо, рошаво и

мръсно...Подадох му

пакета слънчоглед, а то във

малката си шепа ръсна....

Седна до мен, зачопли

мълчаливо, поклащайки си

босите крака. До нас

врабчета скачаха игриво,

а на земята беше слязла

пролетта..

" Какво е това ? " - попита

в миг детето и сочеше

нагоре със ръка.

Погледнах аз, а горе във

небето летяха три красиви

хвърчила.

" Това са хвърчила. Не си ли

виждал ?"

" Не съм "- и гледаше в

захлас, а после някак сбърчи

вежди -" Такива птици

не съм чувал аз !"

Детето питаше за всичко -

за облаците, тревата

и дъжда. ��ъде отива

Слънцето,когато над земята

спусне се нощта.?

Доколкото можах му

отговарях, за друго вдигах

рамене, а то не спираше

да пита, дори не мислеше

да спре. " А зайчетата

малки где живеят ?

В къща или на дърво ? "

" В хралупа - казах - с майка

Зайка. Тя пази ги от всяко

зло "

Едно дете - красиво, рошаво

и мръсно...

Със тъжен поглед....като

на ранена чайка...

Погледна ме и тихо ме

попита:

" ЧИЧО....А КАКВО Е МАЙКА "? 😢

- Емил Стоянов