upi7er

[upi7er]

Your vision will become clear only when you can look into your own heart. Who looks outside, dreams; who looks inside, awakes.

Carl Jung (via thoughtkick)

[upi7er]

Тежеста на свободата

тежеста на отговорността за свободата може би по-скоро, сама по себе си свободата е желана, но отговорноста и тежеста от несвършената работа е нежеланния страничен ефект. отговорноста е свързана с деянията ни или липсата им.

Какво е свободата? защо тежи? тежи да съзнаваш че си можел да направиш нещо по-добре, или нещо е било в твоите ръце като отговорност, а вече не е и не може да бъде поправено. тежи осъзнаването и разбирането, на това че ти си в основата на своя живот и на бликзите ти хора също - поне до някаква степен, особено ако са малки. Отговорността за това да промениш това което виждаш че трябва да се промени и виждаш че никой не го прави. няма ли да го направи някой? се питаш, търсиш и гледаш, но виждаш само себе си. 

Искаме просто да повтаряме едно и също всеки ден правейки ограничен набор от действия, мисли и чуства, разнообразявайки го от време на време с нещо ново когато усетим нуждата. Сбободата ми е в това да съм на повториние, и да го избирам всеки ден. Защо ми е тогава свобода, правейки това което правя аз сама се убеждавам в ненужността си, подготвям се сама за това да я предам в някой друг. Естествените въпроси вследствие на такъв живот е за какво ми е тази свобода така или иначе водя празен живот, някой друг със сигурност би могъл да ми уреди по-добър живот, някой по-умен от мен, нека той да реши. Нека той вземе живота ми. Но защо не давам живота си на божественото в мен, а на нещо неясно отвън. Ако тази свобода не ми трябва защо я давам на някой конкретно, и не я давам на друг. Отдавайки свободата в ръцете на божественото, аз съм в готовоност да се лиша от физическите и чуствените облаги, а дори и от лъжливите умствени воали, докато отдавайки свободата си в ръцете на дяволското/лошото, аз се лишавам от индентичност, дори да ми бъде осигурен от дявола безкраен свят на удоволствия, той е управника който може да ме държи и в лишения, държи ме за моя страх от това да имам, имам удоволствия, притежания, да имам умствени способности, или по-скоро знания, защото истинските умствени способности не могат да се дадът, а да се отработят. там е основата на връзката с божественото в нас. 

[upi7er]

едно момиче ми беше дала книгата в ръцете веднъж но я отказах тъй като не чета измислени творби, е тази част ми хареса, има истина в нея

"...Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.

- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!

- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.

- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ трепна извътре.

- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?

- Хубави са! Питай ме пак!

- Талант как е?

- Дарба!

- Хубаво. А какво е концентриран?

- Концентриран - внимателен не е ли?

- Не е!

- Такъв, който... е събран в едно нещо.

- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.

- Не бях се замисляла, питай още.

- Имам няколко любими. Креативен какво е?

- Ами такъв, който измисля, умен...

- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?

- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.

- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.

- Харесва ми това с думите, искам още!

- Комуникация какво е?

- Да си говорят хората...

- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?

- Общуват... нали?

- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?

- Баланс!

- На български питам как е!

- Равновесие...

- Можело значи. А характер как е?

- Характер ли? Че това не е ли българска дума?

- Не.

- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...

- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.

- И как е характер на български?

- Нрав.

- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...

- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я помнят. Традиция как е?

- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.

- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?

- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...

- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на-родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?

- Питай.

- Енергия как е?

- Сила! - усмихна се Райна.

- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!

- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.

- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?

- Шегуваш се!

- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обикалят и дрънчат с хлопки и чанове?

- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.

- И къде са тези зли сили?

- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...

- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?

- Зли сили... не е възможно...

- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.

Я се опитай да си представиш езика като една п��сен. Звуците в нея играят по техен си начин и създават тяхна си музика. Знаеш, че не може една песен да бъде преведена дословно на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но играта на звуците ще се препъне. Ще се препъне равновесието. Новите думи ще тежат по друг начин, друго ще им е хорото на тях. И ще вземат да я килнат песента. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо ли? Защото всеки народ си има негова памет и нрав и различно се е движил напред. Ама да се върнем сега на нашата песен. Опитай се да заместиш в „Хубава си, моя горо!“ десет думи с английски със същото значение. Или поне пет. Или дори само една. Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се изкриви. Ще приспи ли някой детето си с такава песен? Магда ти е рекла, че човекът има корен - онова нещо,

което е памет на род и народ. И че в него е силата ни, волята ни за живот. Родният език, на който като деца проговаряме, е неразделна част от този корен. Той е жив! Какво му се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го пренебрегваме... Обичта и омразата са две страни на отношението, така ли е? Знаеш как работи тази сила, нали? Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш - той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява... Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят... И точно така умира един език...

" Стопанката на Господ "

Розмари Де Мео

[upi7er]

Питагор

въпроси за всеки ден: 

Какво направих днес? Какво не направих днес? Какво не направих днес, а трябваше?

правила на питагорийската школа:

- по-добре е за държавата в нея да има добри нрави, отколкото добри закони, тъй като нравствеността е основата на зкаоните

- ако имаш верни приятели, може да успееш и без молитва към боговете

- покланящият се на разума се кланя на всички богове едновременно

- истинската добродетел е в любовта към мъдростта, прилагана в живота

- не плачи, ��ко те застигне беда, а запретни ръкави и пази сълзите за чужди нещастия

- говори малко, пиши още по-малко

- измервай желанията си, претегляй мислите си, изчислявай думите си

- не се удивлявай - удивлението създава фалшиви богове

- бъди приятел на истината до мъченичество, но не ставай неин защитник до нетърпимост

- нека единствения ти бог бъде съвестта

- бъди равнодушен и към похвали, и към клевети

[upi7er]

Човек без цел е като човек без глава.

Асирийска поговорка и пословица

[upi7er]

Свойства на мисълта

мисълта е средство на съзнанието. 

Какво представлява съзнанието, подсъзнанието и мисълта.

Подсъзнанието

там има само информация, то не носи болка, нито радост, а значи не различава 

мисленето има свойство да проектира и надежди и проблеми. човек може да изпадне в надежди за бъдещето и да не поема никакви действия.

[upi7er]

 Принадлежноста на мисълта

20.08.2022 нощни размисли

Фотография - Владислав Терзийски

Видеоклип - Иво Величков

цитирам:

“ ролята на мисленето не е да е позитивна, ролята на мисленето е да бъде критично. да може да отсява доброто от лошото. нашето съзнание трябва да прецени кое е вредното и кое е полезното и съответно да не допуска вредното. за да има позитивно мислене, човек трябва да има пър��о мислене.” 

“какво се случва е второстепенно, важно е ти как приемаш това което се е случило.”

[upi7er]

Индивидуалност - пътят към себе си

фотография от   Емилиан Примов

Самата дума носи значение. Синонимите са своеобразие, отличителност, самостоятелност. В самостоятелноста не визирам просто умението да се справяш сам, което само по себе си не значи да нямаш нужда от някой или напук да не искаш помощ когато е нужно, а значи да стоиш сам изправен без да бъдеш подпрян от никой, освен себе си, значи да имаш вътрешна опора, а тя се изгражда. 

Намирането на отличието в себе си от другите е път навътре. Досега съм търсела навън не малко, но намирам само другите, но не и себе си. Намерих и пътеводител към себе си. Не е грешно да търсиш навън, до момента в който не намериш това което си търсил и тогава е време да погледнеш навътре.

Вътре е наука, точно колкото и отвън. Начина по който изучаваме външния свят са еднакво приложими и за вътрешния ни свят. Един от законите на Хермес Трисмегист гласи - каквото е горе, такова е и долу. Тоест двата свята са подобни, огледални за да сме по-точни, има и български шевици запазили символно това послание. И сега като си представя колко е безкраен физическия свят започващ с нашата слънчева система, а после галактика, други такива до безкрай, си задавам въпроса, ами как е възможно отражението на това да е вътре в нас? а още по - интересното е, че аз съм открила едвам някаква точка от това в себе си. А дори до сега не ми е хрумвало, че всичко вътре е едно преживяване а аз съм наблюдател, което значи че ако се отделя от мислите си и от чуствата си, заблудите, желанията, копнежите, грижите, абе всичко, ако махна всичко, пак имам себе си, тоест съм отделна от тези неща, както отвън имам тяло и то е отделено от околната среда, така навътре. ...

Незнам от къде даже да започна, чуствам и виждам безкрайноста на вселената вътре в себе си, и благодаря за това преживяване. То е като онова мечтаното пътуване, толкова красиво, само че и безкрайно.  Замислих се как се ориентираш в безкрая?  Първо се връщаш и почваш от себе си, от точката в която си сигурен и това си ти. А после определяш посоката

[upi7er]

фотография от  Емилиан Примов

Нощни мисли 19 август 2022

Тема - другите и аз

Всички преживявания които се случват в моята глава и така наречен моя свят са ми доста специфични, лични и специални, до момента в който не разбера че и доста други хора преживяват съвсем подобни мисли, чуства, дилеми, страхове, копнежи, абе май почти всичко. И в това има нещо което хем прави моето преживяване по реалистично, тоест по обективно започвам да го преглеждам, последиците от решенията които бих взела, и бъдещето си като цяло, започвам да очертавам по-ясно на базата на преживяванията на другите и реалноста им от постъпките им, и моята реалност и бъдеще и започва да придобива все по-ясна и реална форма. В миналото остава фантазията за това че може да правиш каквото ти се прави днес и безкрайно да мечтаеш и да се надяваш на някакво магично бъдеще. Твърде са очевидни приликите, да не кажа едно към едно, и понеже себе си се виждам като герой в много специален филм специално създаден за мен, ми е трудно да видя отстрани колко всъщност е очевидно бъдещето ми както е това на другите хора, естествено ако изключим случайни обрати. Но дори и това би могло да се предвиди.

Най-странно е как е възможно всички да преживяваме едно и също нещо, и то по доста подобен начин, ние едно ли сме, или ... Тревожи ме къде е индивидуалноста - различното в мен, щом и преживяванията и моделите на поведение и какво ли още не е толкова сходно с другите. Кое прави ме прави мен. Кое ги прави другите. Имам теория, че сме едно и също поставено в различни места, времена, тела, условия и т.н. повлияни от различни фактори и това обуславя различноста ни. Помислих малко, до тук е така, но не само вънщните фактори обуславят различноста ни. Това което виждам- еднаквоста, показва нивото на което се намираме. Понеже съм виждала и различни, доста по-развити индивидуалности от мен, смятам че това е ниво. Ниво което ни води от групово съпреживяване към различно и индивидуално, тоест ние пак ще съпреживяваме груповото, но то ще е на отделен слой (както слоевете във фотошоп -леъри) вече имаме нов леър-слой който е индивидуален, с това ще се различаваме един от друг, с това ще съм примерно не просто клетка от една ръка, а клетка от десния ми малък пръст, който изпълнява специфична функция, и заради тази функция му е било дадено индивидуално съзнание, за да се разшири живота все едно на тази ръка. Ако е била ръка но без пръсти, и после са се индивидуализирали части на на ръката 5 на брой и са се превърнали в пръсти. Това развитие дава възможност за по-разнообразна работа която може да свърши сега ръката, може да държи молив, да рисува, да шие и т.н. 

Индивидуалноста е различна, и нова, тя не е като другите а значи тя не гледа навън към тълпата, а навътре в своето възприятие, изучава себе си. Изучаването е пътят към придобиването и разбирането на себе си. В изучаването са важни обективните неща, тези на които се опираме, от опита ни със живота. 

[upi7er]

Архетипи

Женски:

предимно жените са 50% основно едно и 50% променящи се други

момиченце/детенце, любовница, кралица, майка

Мъжки:

предимно мъжете са 75% едно и 25% променящи се

търговец, творец, откривател/мисионер, управител

Човек е възможно да бъде в ниската степен на архетип�� си, а също и да си слага маска, тоест да не бъде в своя архетип а да имитира друг за свой основен.

[upi7er]

Много полезна информация за арехитипите които всеки от нас носи. 4 за мъжете и 4 за жените, от които 2на2 са мъжки и женски, както и ориентирани навътре или навън. 

[upi7er]

Просто скочи сега

Когато и да се налага да скачаш направи го още преди колебанията, а ако започнат, без да ги слушаш скочи, последен шанс е това. После няма да си вярваш, момента сам ще те предизвика, а щом го прави значи можеш. От теб не изискват повече от това което можеш.

От лошите мисли не можеш да се отървеш. Колкото и да го мислиш, мислейки го - саваш възможност да се умножи мисълта за това. така работи нашата мисъл, тя умножава това което си заредил. Така че зареди с полезни мисли и мечти за да се възпроизведат повече - това е закон.

Постепенната промяна е лишение от мотивация, което е лишение от напредък. 

[upi7er]

Но не това искаш, а да се видиш с него днес Тупти в теб и усещаш, че полезно е И, че то иска само да бъдеш с него днес Един разговор не ще да навреди Най-много да ме спаси от беди Чувам го - радостно тупти, крещи И то като тези думи е изпълнено с мечти

[upi7er]

Приемане

В предисловие на зародилото се желание за промяна стои цялата ми същност проявена досега. 

Искам да я мразя, често се обръщам към отрицанието на тъмнината в мен, покривайки я с фалшиви илюзии, за това че всичко е наред. Лъжа към себе си и към другите. Дори когато си мислех, че не се лъжа, намирам още. Като бездънна яма плуват всички те - лъжи, ревност, отказване и непукизъм, себеомраза, бягство, егоцентризъм. В учуда съм как може толкова много грозота да се крие в един привидно симпатичен човек - поне така ме виждат другите. Не остана добро, една капка ми трябва, но истинска.

Признанието и приемането на това което е. Лъжите са мои непрекъснато навсякъде си служа с лъжа. Не мога да си имам доверие за това. Те са оправдания, търсене на кусур в другия, бягайки от истината за себе си, и криене от очите на другите, за да не видят как удрям дъното с всяка противоречаща на себе си и своите разбирания постъпка. Преследвайки повърхностни и предметни желания и удоволствия се посветих в служба на тялото си, на навиците си, на привързаностите си, които чисто машинално поддържат тялото ми живо, докато вътре всичко е замряло, спряло.

Моята визитна картичка и идеалистична но лъжлива представа за нещо което не съм, но и дори не вървя в тази посока. Истината е, че съм човек, но само външно, а вътрешно го няма. Дадено ми е да съм човек, но не съм го изработила, пропилях красивото което съм виждала в себе си, ако не е било и то лъжа. Виждах в хората добро, дори в тези които привидно ми се струваха грозни и това ме караше да си мисля че съм добър човек, заради това което виждам. Сега м�� е срам да гледам, виждам срама от себе си в очите на хората, виждам как мога да се възползвам и от какво в своя полза, не виждам хората и душите им, болезнените им очи, надвесените гърбове, тъжно паднали устни, не забелязвам това, гледам само тези на които има за какво да им бъде завидяно, и виждам своето отражение на изпусната младост и красота, съдя по външен вид и по материалистични облаги - успехи, притежания и възможности. Останах сляпа за душата, за невидимото, което преди така ме вълнуваше.

Сама стигнах тук. Старах се да не правя нищо и да не ми пука за нищо и никой. Затова сега нямам никой истински човек до мен, и нямам истинско занимание, изпразних всичко което имах, усещам някакви последни капки искри, които тъй лесно могат да се допропилеят, и просто да загасна, без дори да съм била запалена. Това е то живота на едно подобие на човек.

Уподобение. Уподобих се на масата, заобикаляща ме. Превърнах се в част от нея и се изпразних от съдържание, дадено ми при раждане. Един цитат незнам на кой често ме подсеща: 

 „Ако четеш само книгите, които всички други четат, можеш да мислиш само това, което всички останали мислят.“

По тази логика, правейки всичко което правят останалите те превръща в подобие на тях, а повечето от тях самите са подобия.

“За съжаление, часовникът тиктака, часовете се изнизват. Миналото се увеличава, бъдещето се смалява. Възможностите стават все по-малко, съжаленията – все повече.”

изчерпах се

[upi7er]

Лъжите

Писна ми от лъжи, писна ми от мен, нагла, грозна, ревнива, сополива, пред нищо не се спирам стига да съзирам угода за стомаха, или за ммнима изгода изгнила, дори и ябълка червива на чревоугодничката стига. нищо не подбира, качество или нищо.

не подозирах как съм била винаги пълна, мислех че не ми стига, ситоста не изпитах, а всъщност платното бяло съм оцапала в тъмни нюанси и ме поглъщат