#фолклор

[songs-of-the-east]

Serbian woman from Prizren in traditional costume, Metohija region, Kosovo

[slavinkka]

Настенька и Иванушка - Морозко❄️ (1964)🇷🇺

Nastenka and Ivanushka - Morozko

Main characters from the classic, Russian film Морозко. It is traditionally watched every year on New Year's/Christmas.

Nastenka and Ivanushka are affectionate forms of the names Anastasia and Ivan in Russian.

This film also managed to be very popular in Czechia & Slovakia 🇨🇿🇸🇰 too, known as "Mrazík" over there. It is now a traditionally watched film.

Beautiful ending of the film, including wonderful Russian folk singing.

[bloodbecomeswater]

Последните дни за BEAST!

Не пропускайте възможността да разгледате завладяващите текстилни произведения на Rosie Eisor в галерия КО-ОП, София. Изложбата е отворена за посетители до 28-ми юли (неделя), 19:00 ч.!

📸 Михаил Новаков

*Изложбата се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура".

[yanekmazulov]

Yanek Mazulov - Shumite Bukite | Янек Мазулов - Шумите Буките | @yanekmazulov |

[rosie-does-art]

BEAST (2024)

ръчно бродирано с пънч игла родопско одеяло от естествена вълна. Размер 225 x 146 см.

В BEAST (ЗВЯР) изследвам връзката между българските занаяти, фолклор и съвременно изкуство. Фолклорът, свързан с битовите аспекти на ежедневието, нерядко съчетава практичното и езотеричното. Тази симбиоза често го свързва с митологията. Произведението съчетава традицията с настоящето и отразява динамиката на съвременния свят, в който живеем.

BEAST беше представен през месец юли в едноименна самостоятелна изложба, която е част от официалната годишна програма на галерия КО-ОП, подкрепена от Национален фонд "Култура".

Снимка 1: Михаил Новаков

[elizadraws]

Happy New Year, everyone! 🐉🌅 Hope it’s a wonderful one for you and your loved ones.

I couldn't decide which of three sketches to go with, so I finished all of them. They're still kind of sketchy.

[purple-little-fairy]

БЪЛГАРСКАТА ШЕВИЦА

Шевицата – най-красивата част от фолкорните ни носии или древно писмо използващо дрехата за свой лист, килим изпъстрен с шевица, която иска да ни разкаже отново своята приказка.

Българската шевица е изкуство, а в него е скрит шепотът на душата. Ако човек успее да вникне дълбоко в същността му, ще види много повече от разноцветни конци и геометрични фигури. Всяко истинско и съкровено изкуство минава далеч зад материалното и улавя космическите нишки на живота, за да свърже с тях в тънък възел добро, любов и време.

Говорейки за време, това е един от лесните начини да общуваме с корена си, с миналото и предците си чрез тайния код в магия от символи, вплетени в геометрични фигури.

ДЪРВОТО Н�� ЖИВОТА представя идеята за връзката между земния (материален) и небесния (духовен) свят. Това е един от често срещаните мотиви в българския фолклор. Двата основни клона на дървото символизират двамата родители. Използва се фигурата квадрат, който представя божествената сила. Защото само с нейна помощ двама създават семейство и от това започва нов живот. На Дървото на живота може да са извезани плодове.

ЕЛБЕТИЦА е централният плод в Дървото на живота. Представлява два кръстосани кръста с допълнителни фигури. Символизира кръговрата на живота и има защитен характер.

СВАСТИКА, като дума идва от санскрит „су-асти“ и означава „да бъде добро!“. Символизира слънцето, което раздава лъчите си на света и от тях се ражда живот.

КАНАТИЦА е символ на вечния живот и безкрайността, със значение „криле“. В България този символ се среща както във везбата, така и в килимарството и грънчарството.Когато се изработва, се нарича на рода и семейството. Графично, представлява два триъгълника - МАКАЗА, които се докосват по върховете си. Това свързване е началото, което двама дават за новото семейство. До основния триъгълник на канатицата обикновено има по-малки, симетрично разположени от двете страни, които показват децата. Композицията с повече триъгълници създава нова, по-тежка и богата символика – тази на рода.

Ако се вгледаме по-внимателно в шевиците ще открием и буквата "Ж" с нейните насочени три лъча нагоре и три лъча надолу, символи на слънчевите лъчи, част от коледарската носия, на по-ранен етап - и на кукерската.

Раждаща БОГИНЯ МАЙКА е елемент от по-сложни композиции, който винаги се поставя в средата. Символизира мястото на богинята майка между земното и небесното. Тя е геометричната визуализация на плодородието, приютяването на децата, закрилница на дома и на жените.

Дрехите се приемали, като чисто платно, върху което човек може да рисува и така да избере и предначертае съдбата си чрез единственият му начин - да я напътства. В буквалния смисъл, само тогава тя е в неговите ръце. Затова дрехите на българите в миналото са били изпъстрени с шевици.

Изборът къде да бъде направена не е случаен. Сукманите и ризите на майките кърмачки са се извезвали по ръба на пазвата с цел да пази кърмата й, като основ��н източник на храна за бебето. Долният ръб на ръкавите също е особено място, защото там свършва дрехата и от там човешката енергия от ръцете се влива в земята. Почти всички отвори на дрехите са защитени с шевици. Бродират се около врата, където е щитовидната жлеза, гърдите, краищата на ръкавите, на ризата и на краката. Това са най-уязвимите, най-слабите места, откъдето може да проникне една нечиста и злонамерена мисъл, която може в буквален смисъл да унищожи човека, да промени неговата карма, неговата аура.

Цветовете също носят своето значение. Най-често срещани са: червен, бял, зелен, син, жълт, черен. Червеният се свърза с кръвта и продължението на живота. Смята се за най - въздействащ и силен и с най - голяма предпазна сила. Белият цвят е символ на божествената чистота, младостта и целомъдрието. Зеленият е израз на началото, обновлението и вечно възраждащия се живот, а синият - с лазура и чистотата на небето. Жълтият се свързва със слънцето, даряващо светлина. Черният символизира земята - принадлежността към земята, здравата връзка с нея и с корените.

Освен с богатата символика, с която са натоварени, българските шевици носят сила и заради съкровения процес на везане. Правели са го основно жени, които са наричали за щастие – своето или на техни близки. Обикновено се е наричало, за да се случи любов с избраника, за да се сдобие с дете, за здраве и защита от болести. Всеки цвят е характерен за различните етнографски области, но съчетанието им символизира сплотеност на българите, успели да съхранят непокътнато културното си наследство.

Най-изкусните майсторки завивали конеца така, че да заприлича на спирала, докато правят бодовете. Така нишката приличала на човеко ДНК и наричането ставало още по-силно.

~ Иван Димов

[stara-zagora]

В Деня на българския фолклор вчера, 22 юни 2025 г., Представителен ансамбъл „Настроение“ покори сцената на Варненския летен театър и грабна първо място на най-елитния конкурс за самодейни танцови състави Топ 10 български танцов фолклор.

[oblastta]

Тази година празникът ще се проведе на 21 юни и ще започне в 11.00 ч. в гр. Тетевен на пл. „Сава Младенов“. Програмата му предвижда презентиране на тетевенска рибена чорба /саламура/ и на характерни рибни и домашни ястия от региона. Участие ще вземат представители на кметствата, читалищата, местната полиция, пожарна и Планинска спасителна служба, хотелиери, ресторантьори и др.

[ivo2023]

Заповядайте на XXIII Балкански събор на българската песен – Априлци 2025! 21 юни 2025 г. 10:00 ч. В салона на читалище „Бъдеще-1894“, кв. Острец

[p-news]

Вдъхновеният от българския фолклор „Кало Змея“ се завръща с ново издание и предстояща анимационна адаптация

Първата част на трилогията се появява в навечерието на Международния ден на детето. В навечерието на 1 юни в книжарници��е се завръща началото на една най-обичаните съвременни поредици в детската литература у нас –„Кало Змея“ от Милен Хальов. При това в изцяло обновено издание с впечатляващата корица  на Chase a Cloud, които вече работят и по анимационната адаптация на първата част от трилогията,…

[mihailloov]

Роман Заманилов: кратко о Михаиле Лоове

Михаил Лоов (Ленинград, с 25 на 26 октября 1986) - первый и единственный в России переводчик нуар-новеллистов Дэвида Стюарта Лэсли, Роберта Мартина, Джона Крейтона; оккультиста Гэвина Гринлиса; стихов, журнальных статей и дневников художниц магического реализма Бриджит Тиченор, Ремедиос Варо, Доры Маар; автобиографий режиссеров Ларри Бьюкэнэна, Кертиса Харрингтона (1); далеко н�� первый переводчик Анаис Нин, сюрреалистки Элис Рахон, "Ведьмы Кинг Кросс" Розалин Нортон, Леоноры Каррингтон, Драганы Букумирович; переводчик и корреспондент Нэвилла Дрюри (2) (все переводы - 1997-2003, кроме: (1) - 2013, (2) - 2004-2007). Начат наш рассказ в такой хронологии, и именно с переводов. Поскольку сам Михаил считает именно переводы чем-то более-менее самоценным из всех своих шуточных занятий, сделанным более-менее не спустя рукава.

2007-2009 - владелец магазина хороших виниловых пластинок.

Выпускник Королевского Колледжа Искусств Черчилля (Великобритания, 1998), Королевского Колледжа Изящных Искусств Ст. Лоуренс (Великобритания, 1999 экстерн), после встреч-интервью с певицей Ширли Бэсси, актрисами - королевами хорроров 50-60-х Барбарой Стил, Хэзел Коурт, философом А.М.Пятигорским, и написания работ об их диско-, фильмо-, и библиографиях стажировался в Итон Колледж (что нормально для выходца из аристократического великокняжеского рода с многовековой историей), а затем в Биркбек Колледж (будущая Лондонская Школа Философии).

С марта 2012 ве��ет, по истине, фантастический образ жизни - никогда и нигде больше не работал, ни гроша не имел. Однако, и в более ранние годы он ни к чему не стремился, никогда никем себя не считал, не причислял к каким-либо группам, не имел никакого точно определенного рода деятельности.

Все области немногочисленных личных интересов честно характеризует пустяками, а себя - случайным дилетантом. Презирает советскую интеллигенцию, их наследников, знатоков и ценителей "фильмофонда", "ветеранов рэйва", "звезд шугейза", локальных самодуров, для которых "питерский снобизм - это прекрасно" и выражена эта красота в наборе ничтожных фамилий и названий.

Официально для внешней среды Михаила Шахаймовича Лоова не существует, им его "выгодней не знать", и только заслуженные деятели искусств Т.Л.Никольская (РАН) и Э.Б.Коробова (Эрмитаж) не скупятся в комплиментах и характеристиках "литературоведу отделенной, ото всех, стилистической линии", а далеко не последние фигуры мировой культуры выражают ему искреннее почтение, начиная Пасаденским Фондом Художественного Наследия оккультистов Марджори Камерон и Джека Парсонса, актрисами Мэг Майлз, Марлой Инглиш, Марикой Грин и певицей Миной Маццини, заканчивая Алешковским, Гладилиным, Ковенацкими, Уфляндом и Дышленко.

Среди прочих форм собственного отвлечения Миша слегка проявил себя как исполнитель старой отечественной и зарубежной поп-музыки 1900-1970-х гг., иногда и автор песен (например, все треки ЗОЖ-ВИА "Фрагменты Наблюдений" (название относит к фильму К.Харрингтона 1946 г.), кроме отмеченных особо, написаны именно им). Выбирает Михаил свой любимый репертуар: не самая распространенная эстрада от, казалось бы, всем знакомых артистов 50-60-х, traditional pop той же эпохи, уличный фолклор. С мэтрами этого специфического жанра времен застоя Александром Шеваловским, Константином Беляевым, Николаем Брауном, "Братьями Жемчужными", "Четыре Брата и Лопата", Виктором Ильиным, Фуксом и мн.др. Михаил нередко записывался в разные годы. Год назад, к примеру - с "Запрещенными Барабанщиками" и "Поющими Гитарами" ("ПГ", правда, еще подыгрывали Мише, когда тому было 18 лет).

"Порой от нечего делать" (а такое состояние у него постоянно) он пишет спокойную музыку "для тех, кто способен понять простого человека, который это натискал" - кое-что из самого последнего можно будет услышать в новом сериале НТВ "Женщина, которая умеет хранить тайны"(3), специально для него Миша написал несколько композиций. (3 -премьера состоится уже через неделю в январе 2023).

Лауреат I Междисциплинарной Премии Georgievich Award - 2020, награжден орденом "С Благодарностью от Человечества!" (отказался), Intellectual Outsiders Magazine Award - 2017 (потерял статуэтку той же ночью в "Рубинштейне"), Премии Журнала Звезда май 2016 (переадресовал В.Г.Петрову).

…а когда-то (это я сам лично видел и запомнил) даже по приколу выигрывал в баттлах "Грибыча" далеких нулевых, заменяя не сумевшего прийти знакомого. Отвечая там же на вопрос корреспондентки 100ТВ Кохреидзе, проводившей ночной телемост из клуба, ответил крайне скромно: "Я здесь случайно, от литературы далек, особенно том ее неповторимом виде, который демонстрировали эти юноши и красны девицы. Абсолютно никого не знаю, подавно никто знать-не знает меня (ну, кроме главного рефери турнира - Виктор Леонидович Топоров, наш старинный товарищ)".

Но это все лишь "фрагменты", которые давно в прошлом.

В наст. время - бодипозитив-энтузиаст и методист кризисного центра для женщин "Узда Гименея" (24 июня 2022 г. телеканалом "78" о Центре снята передача), расположенного Рубинштейна / Щербакова, где с Валерием Георгиевичем Петровым и Галиной Львовной Мироновой-Дроздецкой выработал концепцию Ультралиберального Национал-Веган-Феминизма и "трансгендерного джихада".

Истинный друг балтийской нерпы.

Уже завтра первый и последний публичный концерт в уходящем 2022-ом: ёлка Михаила Лоова и ансамбля "Фрагменты Наблюдений". В качестве звездных гостей в составе группы выступит династия З.А. РФ О.Г.Кувайцева (саксофон, кларнет) и "Ленинградский Диксиленд", площадка тоже высший класс - только что гостеприимно открывший свои двери после грандиозной реставрации Дом Мод на Петроградской, флагман стиля нашего города начиная с далеких 60-х.

(Кандидат философских наук Роман Заманилов, 26 декабря 2022)

https://last.fm/ru/music/михаил+лоов

[vprki]

Александър Габровски: Вярвам, че символът винаги ще бъде на мода

Цялата концепция на тази изложба се завъртя около едно изречение от българския фолклор, което прочетох в една етноложка статия. То гласеше, че “Небето е риза нетъкана”. Това ме накара да се замисля за тъканта на реалността и за нишките, к��ито изплитат всичко около нас. Пише за изложбата във варненската галерия A&G Art Meeting младият художник и поет Александър Габровски /на снимката/.

Той изпрати текста си за публикация във „въпреки.com”, придружен от негово стихотворение, за което му благодарим. Рецензията му за изложбата на Петра Димитрова в същата галерия може да прочетете при нас тук.

За мен тези нишки са взаимоотношенията, които имаме както с другите хора, така и с дърветата, с камъните и със зверовете. Всичко е свързано с всичко и си влияе едно на друго. Така се роди идеята ми да нарисувам колективното тяло на човечеството чрез тези линии или потоци, които текат ��рез фигурите в картините, създавайки помежду им една мрежа. По тази кръвоносна система, като една обща, невидима кръв текат емоции, спомени, думи и истории и се сглобяват в така наречените от мен невидими механизми.

От изложбата

Тази “нетъкана риза” ми напомни и на един друг израз - “неща неръкотворни” от Библията, който се заиграва със самата природа на скулптурата и живописта като ръкоделия, неспособни, но опитващи се да пресътворят света като в поемата на Веселин Ханчев. Под него също имам предвид и още нещо - естествената организация на материята във Вселената - нейният дизайн, който не е по дело на хората. Вселенската структура непрестанно се движи, събира се и се разклонява. Тя се повтаря в корените, търсещи вода, в светкавиците, чието електричество се стреми към проводник и в капилярите, които оросяват клетките в човешкото тяло. Това са за мен небето, земята и човешкият свят помежду им. В изкуството си аз засягам архетипни сюжети и образи, опитвам се да се обърна към онази поетична, дори суеверна част от човешкото съзнание, която създава митове и пише приказки. Моите картини са илюстрации и понеже личните ми корени са в литературата, аз винаги разказвам истории чрез тях. Затова не рисувам абстрактно, нито конкретно реалистично, а стилизирано и символично. Вярвам, че символът винаги ще бъде на мода, поради неизчерпаемата си природа. Сред някои от историите в изложбата са тези за гноми, ангели и хора, които изникват от пръста подобно на дървета, за любовници, свързани чрез общи вени и преданията за древни ритуали за свързване, лекуване и посвещение в тайнствата на Вселената.

От изложбата

Повечето творци днес биват съветвани да си изберат един тесен жанр и една техника, за да бъдат по-лесно разпознаваеми и да създадат собствена ниша на пазара. Аз отказвам да се огранича в един стил, понеже съзнавам, че художниците не трябва да се конформират спрямо пазара на изкуството, а тъкмо обратното. Творбите ми са изключително разнородни и обхващат всевъзможни медиуми - от маслена живопис и керамика, през видеоанимация и фотографски колаж, до поезия и пърформанс. В последните години се старая да интегрирам акцията във всичките си творчески изяви. Вярвам, че нищо не може да замени тази искра, която живото изкуство носи, когато авторът застане пред теб със своето тяло, със своя поглед и със своя глас. Не обичам застиналостта на обектите в галерийното пространство. Харесва ми, когато нещо се случва, има някакъв екшън. Поезията също винаги присъства - като изречено в пространството слово или думи, изписани по платната и хартията, върху стените на галерията.

От изложбата

Всеки път, когато започвам една картина, се опитвам да си припомня чувството да хванеш четката за първи път. Не отделям твърде много време на всяко произведение. Обикновено работя бързо и интуитивно. Това е най-смислената за мен методология. Спомням си как когато за първи път показах свои творби на учителката ми по изобразително изкуство в гимназията - госпожа Станчева, тя ми ка��а, че в мен не живее един художник, а цели три. Оттогава отглеждам в себе си цяла гвардия от творци и подличности с различни гласове, които да си сътрудничат и заедно да пеят в хор. Широкият диапазон от емоции и идеи, множествеността и многозначността са много важни за мен и моето творчество, понеже вярвам, че именно в хаоса на тази комплексност се ражда вечният поток на неограничените възможности. Затова и непрестанно повтарям като латерна, че нещата в живота са още по-сложни и неясни, отколкото ни изглеждат и за да ги проумеем, ние трябва да ги посрещаме с дълбока и неуморна приемственост, вместо да бързаме да ги отхвърлим.

От изложбата

Ако трябва да определя целта на тази изложба, бих казал, че тя е едно лично творческо проучване, събиращо отправните си точки от много места - философията и митологията, физиката и поезията. В нея е вплетена и темата за магията, към която все още пазя детския си интерес. Всички тези източници на информацията са преработени през моя вътрешен свят и емоции и след това са преведени на езика на изкуството, а това е език, който толкова обичам, поради способността му да си позволява неточности, да се шегува и да се играе с реалността около себе си. В последните години строя наум една лична космология. Разсъждавам и се опитвам да си обясня света чрез нея. Не искам да я налагам на никого, нито да пиша строги, научни трудове за нея. Надявам се само, че хората ще я почувстват, докато разглеждат картините и най-вече, след като ги видят събрани заедно, на едно място, понеже вярвам, че помежду си те създават диалог и всички тези истории се вплитат в една обща история, която е отвъд думите и отвъд образите.

***

Като малък исках да летя със самолет,

защото си мислех, че ще видя Бог в небето.

Открих, че живея в безбожен свят.

Механичен свят.

Всеки облак е машина.

Всеки облак е орган -

мекушав и мокър, беззъб стомах.

На село, в планината,

когато облаците се спуснат твърде ниско до земята,

се страхувам, че ще ме изядат.

Облаците са гладни.

Цветята са гладни.

Камъните са гладни.

Дърветата са гладни.

Звездите са гладни.

Всичко е гладно и затова всичко се движи.

В отчаян опит да достигне другото,

да го погълне.

Запазвам глада си за по-късно.

Някои казват, че когато умреш е просто черно.

Аз мисля, че е снежно,

като между станциите на стар телевизор.

Вярвам, че смъртта е шум,

защото когато погледна към облаците,

шум е всичко, което виждам.

И в този безформен, прашен шум

покълват вени,

канали, потоци, нерви, кабели

корени, мълнии, тунели, струни, пръсти.

Разклоняват се

и се събират в мрежа,

изплитат небето - риза нетъкана.

Държат го да не се разпилее -

невидими шепи. ≈

От изложбата

Текст: Александър Габровски

Снимки: архив на галерия A&G Art Meeting

Поредната изложба в разгара на лятото ни изстрелва в небесните простори не само заради мотото, а и поради смелото, неочаквано приключение, в което ни въвлича младият творец Александър Габровски. Поканата към артиста отправят собствениците на галерията - Анна Халамян и Герхард Хорнман. Отбелязват от A&G Art Meeting. Изложбата продължава до 10 август.

От изложбата

Александър Габровски е род��н във Варна през 2002 г. Пише от 10–годишен и членува в литературен клуб „Касталия“. Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, като най-скъпи за него са първите му награди от конкурса „Петя Дубарова“ (2017, 2020), специалните награди „Стоян Михайловски“ (2018, 2019) и наградите от конкурса „Морето, морето, морето...“.

2018 г. - Издава първата си стихосбирка - “Истории от други светове”. Същата година печели стипендия “С усилия към звездите” към фондация “Културни перспективи” в раздел литература с ментор Георги Господинов. 2019 г. - Участва в младежки уъркшоп по творческо писане на английски език към фондация “Елизабет Костова” и представя първата си самостоятелна изложба в ателието на “Дедал медия груп”, Варна. 2021 г. е премиерата на стихосбирката му “И скакалците сънуват” ИК “Жанет 45”, за която Георги Господинов пише:

В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами.

От изложбата

От 2021 г. Александър Габровски е студент в класа по трансмедийни изкуства към Университета по приложни изкуства, Виена. През 2022 г.  участва в груповата изложба, организирана от австрийските участници във Виенското биенале Якоб Лена Кнебл и Ашли Ханс Шайрл към фонд за съвременно изкуство Филеас (Phileas fund for contemporary art) с авторска пърформативна инсталация.

„въпреки.com”

[balkanfolk]