#dynaphos | Explore Tumblr posts and blogs

snimoblog-blog · 8 years ago

Text

Samyang AF 50mm и 14mm за Sony E байонет. Част 1/2 - 14mm 2.8

Винаги съм искал да започна такава дейност - да пиша ревюта за фото техника. Mалко си падам, както казват, gear head и обръщам повечко внимание на техниката, която ползвам. Да се надяваме, че това ще е добро начало. Вече от няколко години снимам с камери Сони и наскоро ми предложиха да пробвам новите автофокусни модели обективи на Samyang.

Oпитът ми с марката до момента е с доста от ръчнофокусните модели и там впечатленията ми обикновено са били - страхотна оптика за парите си, но често много лоша механика. Колко проблеми имах с 35мм 1.4 веднъж за канон байонет, а след това и за пентакс... Затова подходих скептично, но се оказа, че от Самянг са вдигнали нивото.

Имах планирано ходене по планините точно преди да взема двата обектива и реших, че ще е добра възможност да натрупам малко снимков материал, различен от това, което може да се щракне в града. Особено полезно беше за 14-ката, която си е правена за пейзаж и астро фотография, а във Варна звезди няма. Затова започвам с нея, Samyang AF 14mm f/2.8 ED AS IF UMC e различна оптична схема от ръчнофокусния предишен модел. Първо е по-малък, второ работната отсечка е по-къса и трето корпуса е направен от по-приятни материали, поне на пипане ми се струва метален. Лично за мен, липсата на резба за филтри е минус, но не всички са като мен и съм сигурен, че има хора, на които ще допадне.

Както се вижда на снимката долу, някои от алтернативите са по-едри и по-тежки.

1. Canon 16-35 2.8 II или 4.0 IS версията донякъде е без значение, но в началото на FE камерите, когато нямаше ултра широки обективи, доста често се ползваха канонските. Има някои уловки, освен очевидните като размери, тегло и т.н. Основният проблем с канонските ултра широки е, че са проектирани за канон сензори. Те използват много по-тънък АА филтър, който участва в оптичната схема и всички сони камери го имат под една или друга форма (няма модел без такъв). Той променя пречупването на светлината отиваща към сензора. Поради този факт на канонските ултра широки, които са сложени на сони сензори, им се изкривява фокусната равнина и често краищата на кадъра са меки.

2. IRIX 15mm 2.4 това е нов играч на пазара с много обещаващи параметри - филтърна резба (95mm), влагозащита (според версията), ръчнофокусен, по-тежък с над 150гр, определено по-обемен и изискващ допълнителен адаптер (на снимката горе е с Metabones MK4), добавящ още към размерите и теглото. Още не съм пробвал как се държи, но мен лично г��баритите му веднага ме отказват.

3. Sony/Zeiss FE 16-35 4.0 е малко по-дълъг, по-тежък и по-скъп с доста, но да има резба за филтри, удобството да зумираш, оптична стабилизация… и цената е двойна плюс 1 стоп по-малко светлосила, което може да е решаващо нощем. Като цяло обаче, това е най-добрият ултра широк обектив за сони камери с Е байонет до момента.

4. И сега да споделя малко факти за звездата на шоуто Samyang AF 14mm f/2.8 ED AS IF UMC. Оставих го за накрая, защото трябваше да покажа някои алтернативи, за да се добие представа защо този е различен и съответно подходящ за хората търсещи по-доброто. За кого е този обектив - човек търсещ светлосилен, малък, лек, евтин, качествен, ултра широк обектив за Е байонет, и нямащ проблем с липсата на филтърна резба.

Ще започна веднага с негативните страни на обектива: - AF с А7r беше много неточен* може би заради липсата на фазов фокус, защото A7rII нямаше проблеми. - AF във видео с A7rII не беше винаги използваем, но това не е фатално за ултра широк. - предната капачка е единственото ниско качествено нещо излизащо от кутията след разопаковането. На фона на останалите неща е зле. - байонета е малко хлабав, на А7 и на А7r може да не приляга плътно към камерата, но това може да се пише проблем и на самите камери. На A7s/7sII/6300/6500/7rII проблеми няма. - ръчният фокус е електронен и странно, но ако се водим по отчитаното от камерата звездите са на фокус на 4m от сензора на камерата. Добрата новина е, че нямах никакви проблеми с фокусирането. Ръчният фокус няма да става за видео, както почти всеки електронен ръчен фокус. - при определени светлинни условия забелязах странно оцветяване на краищата на кадъра(4те края), нищо сериозно и непоправимо в пост процеса. - аф мотора се чува, макар и рядко. Все пак не е безшумен като на обективи за много пари, не е и шумен като на FE 50 1.8 или други по-евтини модели. - няма резба за филтри. * проблемът лесно се заобикаля като се изключи опцията да показва реалния експожър в Live View Display. Така камерата фокусира на каквато й е удобна бленда, а не както аз я мъчих на F11 или F16. След като направих настройката, АФ не е грешал, и ��начително намаля хънтенето до нива нормални за А7r с обектив Sony. И сега след като изредих проблемите е ред на положителните страни: - обективът е много подобрен като усещане за материалите. - остротата е поне един клас нагоре спрямо стария ръчнофокусен модел. - ужасната дисторсия на стария модел я няма. Този има лека “бъчвовидна” дисторсия, която дори без профил се оправя без проблем в роу конвертор. - блендата е нова със 7 леко заоблени ламели, което прави страхотни 14 лъчеви и ненатрапчиви звездички при попадане на силни точкови източници на светлина в кадър (лампи нощем или слънцето денем). - доста прилично се държи срещу светлина, флеърите не са много и по-важното е, че не са дразнещи. - комата е доста добре контролирана и снимането на звезди се получава много добре. - почти никакви аберации. - изцяло вътрешно фокусиране (нищо не се случва външно по време на фокусирането), което има предимно само плюсове.

Но нека преминем към малко кадри с обектива.

Това беше един от първите кадри, които щракнах. Първите три бяха брак, докато разбера какво става с AF. Първо минах на ръчен фокус. Ето снимката в размер 24мп - линк ^ направена с ръчен фокус.

Това е кроп от сгрешен от АФ кадър и ръчно фокусирания, когато по-късно накарах А7r да фокусира нещата си дойдоха на мястото и си снимах с АФ.

Понеже нямах филтри за този обектив, а и ме домързя да нося статив, го сложих на А7rII и пуснах матричната стабилизация. Приятна изненада се оказа остротата на най-затворените бленди. Щеше да е проблем да омеква много там, понеже все пак е 2.8 обектив, лещите са големи и по-трудно се докарва по-дълбок фокус, но мисля че дори на F22 е напълно използваем. Възможно е да има леки мекости по краищата на тези кадри заради матричната стабилизация, която работи по повечко оси и може да изтилти леко сензора.

Голям размер F22 ^

Голям размер F16 ^

Ето и два кадъра на 2.8 с повечко дефокус на минимално фокусно разстояние и един на близко до него такова.

Eто два кадъра с флеър, мисля че е абсолютно в рамките на обичайното за такъв тип обектив. Toва са най-лошите флеъри, които успях да изкарам от обектива.

Един кадър от статив направен на всички бленди през един стоп и под него 100% кропове от 42мп файлове:

Ето и един кадър от колега в интернет, с който ще илюстрирам какво имах предвид под приятни, ненатрапчиви звездички от точкови източници на светлина. Това е огромно подобрение спрямо предишни модели на марката, които ползваха проста 6 ламелна бленда, генерираща прекалено симетрични и отвличащи вниманието звезди с 6 лъча. Тези за мен са перфектни - меки с 14 лъча. Има хора, които предпочитат по-силни ефекти, каквито дават обективите на Cosina (Zeiss, Voightlander, …), но за мен те са прекалено отвличащи вниманието. Все пак, надали искаме в кадрите точно звездичките да са важният елемент.

Следват няколко кадъра на архитектура, където ще си проличи дисторсията. Която е доста по-приемлива от на ДСЛР модела. Не съм изправял нищо.

голям размер ^

Да продължим с още външни кадри от различни ситуации:

голям размер ^

И последно, но не на последно място ето семпли от астро пейзаж :).

голям размер ^ нека се има предвид, че това е единичен кадър и не е събиран от няколко, за да се намали шума. Пускам го голям с цел да илюстрирам какво се случва с краищата на кадъра при снимка на звезди на отворена бленда.

Ето един кадър само със звезди, събран от 5 експожъра по 15сек, на 6400 исо, бленда 2.8. На големия размер може да се види, че има някакъв проблем с горния десен ъгъл. Не е така фокусиран както другите, но според мен е в рамките на нормалното. Срещал съм и по-големи проблеми на пъти по-скъпи обективи.

голям размер ^ голям размер на единичен кадър без стакване ^

Този кадър направих извън селото с идеята да хвана небето и селото в един кадър. Долната част е стакната от 3 кадъра, а небето е от 5.

Като заключение бих казал, че обективът ме остави с приятни впечатления. Приятен инструмент с добри възможности и според мен съвсем разумна цена като вземем предвид, че има по-скъпи обективи за АPS-C сензори, дори и ръчнофокусни от по-луксозни марки. Самянг бяха изчезнали от нашия пазар, но сега Dynaphos са се захванали да ги внасят сериозно и предполагам обслужването на гаранцията при необходимост няма да е както беше преди с други вносители. Като любител на бюджетни производители, предлагащи качество на ниска цена, ще следя какво още ще пуснат. Учудващо беше, че именно Самянг пуснаха първи нейтив FE обективи, при това с авто фокус, преди марки като Сигма, Тамрон и Токина. Но да се надяваме, че ще има и други. Клиентите (ние) само печелят от конкуренцията. Tук е и мястото да благодаря на Dynaphos за предоставените обективи за теста!

Следва част 2 - Samyang AF 50mm f/1.4 FE

0 notes