#www.stoyanpetrov.eu

[stoyanpetrov]

„ДИАБУЛИМИЯ”– РАЗСТРОЙСТВОТО, ПРИ КОЕТО ДИАБЕТИЦИТЕ НЕ СИ ПОСТАВЯТ ИНСУЛИН, ЗА ДА ОТСЛАБВАТ

Какво характеризира това хранително разстройство

„Диабулимия” (ED-DMT1) е термин, с който се обозначава хранително разстройство, засягащо пациенти с Диабет тип 1. При което умишлено се ограничават дозите на инсулина, като търсеният резултат е отслабване или предпазване от напълняване. Терминът е образуван от комбинацията между ендокринното заболяване „Диабет“ и хранителното разстройство „Булимия нервоза“.

Както при повечето хранителни разстройства, така и при това факторите за развитието му са: физически, психически и социални.

Диабулимия наподобява Булимия нервоза по сходния стил на разстройството, с тази разлика, че страдащите от диабет тип 1, заместват характерните булимични симптоми (преяждане, повръщане, физическото натоварване), с рисковата практика да не си поставят инсулина, или да си поставят минимално количество с цел да отслабнат. Намаляването на инсулина води до неспособност на организма да преработва глюкозата. В резултат на това се повишава кръвната захар и тъй като тялото не може да я използва за енергия, тя започва да се изхвърля с урината. Така засегнатите от Диабулимия могат да ядат колкото и каквото си искат, без да пълнеят.

Въпреки че Диабулимия няма специално обособен диагностичен код, тя се класифицира като изключително рисково поведение, поради съзнателното манипулиране на убожданията с инсулин, което е предпоставка за развитие на сериозни усложнения, застрашаващи здравето на засегнатите.

Кои са сред засегнатите от Диабулимия

Американската диабетна асоциация съобщава, че жените с диабет тип 1 са три пъти по-склонни да развият хранително разстройство, отколкото жените без диабет.

Kанадски изследвания показват, че около 60% от жените, страдащи от диабет тип 1, са имали хранително разстройство до 25-годишна възраст.

Заболяването се среща предимно при:

Момичета (момчета), диагностицирани с диабет тип 1 в ранна детска възраст;

Интелигентни млади хора, с добро образование, преследващи съвършенство и перфекционизъм;

Хора с по-ниско самочувствие;

Живеещи във враждебна семейна среда, без помощ и подкрепа;

Хора със склонност към депресия.  

Публикация на Janice Dada в Today’s Dietitian ни информира, че по данни на проведено проучване сред подрастващи с диабет тип 1, 30% от младежите ограничават дозите на инсулина или не си го поставят с изричното намерение да отслабнат.

С настъпването на пубертета, безспорно започват и проблемите с поддържането на добрия контрол на кръвната захар. Някои от тях са свързани с характерния за пубертета цялостен хормонален дисбаланс, от който следват резки промени в нивата на кръвната захар, които са трудни за овладяване. Други причини са психологическите, например стремежът към бунт и отричане на съществуването на диабета, изразяващи се в системно нарушаване на диетата, с цел засегнатите да отслабнат и да се впишат в определена социална среда.

Преди да навлязат в бунтарската възраст, децата диабетици са под прекия надзор на родителите си. До тогава контролът какво ще яде детето, колко инсулин си убожда и какви са стойностите на кръвната му захар, се следят от родителите. С израстването, децата преминават в следващия етап от развитието си. Контролът налаган от родителите, се поема от самите тях. За повечето младежи товарът на самоотговорността носи както несигурност и притеснения, така и страхове. Затова е препоръчително родителите да обучат децата си в това да бъдат наясно с болестта си, да я приемат без съпротива и да следват медицинските препоръки, а не мимолетни модни тенденции.

Известно е, че сред на��-разпространените кризи в тийнейджърската възраст се нарежда темата, свързана с външния вид и вълненията около него. Преходът към емоционална зрялост, съчетан с вече натрупан опит, подбуждат у младежите желание да бъдат харесвани и приемани в обкръжението си. Те възприемат външния си вид като визитната картичка, с която се представят в обществото. Засилва се и чувствителността им към критика и обидни квалификации по повод на визията им. Преживяват емоционално подмятанията за вида им. Всичко това се отразява травмиращо и провокира стремеж към промяна. Точно в този етап между обидата и желанието за трансформация ако те не получат емоционална подкрепа и стабилност, попадат в капана на хранителното разстройство Диабулимия.

Всичко това се обяснява с типичното поведение за тийнейджърите да нарушават правилата. Да експериментират със себе си е също обичайна проява в пубертета. Когато излязат извън рамките на разумното поведение в храненето и поставянето на инсулина, те застрашават здравето и  живота си.  Склонността към подражаване и съизмерване ги поставят в неравни условия с връстниците им, недиабетици. Диабетиците напълняват по-лесно, което изисква от тях полагане на повече усилия, за да поддържат стройна линия. Това ги провокира да търсят „бърз и лесен начин“ за отслабване. Опитите им ги отвеждат до рисковата диабулимична практика, в която спират да си инжектират инсулин. По този начин те понижават теглото си, тъй като инсулинът е анаболен хормон, отговорен за растежа и приемането на основните хранителни вещества от организма.  Първоначално засегнатите от Диабулимия се чувстват добре, защото могат да консумират каквото и когато пожелаят, без ограничения. Килограмите им се топят, което им дава „фалшива утеха“. Настъпват и първите промени в поведението им. С тях започват и лъжите, които бележат ежедневието им. Крият консумативите и флаконите си с инсулин или го изпръскват все едно е употребен по предназначение. Страхът, че ще бъдат разкрити от родителите или лекуващия лекар, увеличава тревожността им. Поради тези обстоятелства, те отлагат посещенията при ендокринолога си. Отказват да си правят кръвни изследвания, за да не бъдат заподозрени и разкрити, защото са наясно, че продължителното поддържане на висока кръвна захар, се отразява на резултата от изследването на гликирания им хемоглобин, този показател дава информация за гликемичния им статус (между 8-12 седмици назад).

В отговор на тази практика организмът им ��апочва да функционира неп��лноценно. Появява се непрестанно чувство на умора, раздразнение и отоци по цялото тяло. Това са присъщи симптоми за хората, поддържащи висока кръвна захар. Резултатът от взетите „мерки“ в името на слабата фигура ги довежда до хранителното разстройство Диабулимия.

Както при повечето хранителни разстройства, така и при това са налични практики, свързани с криене и правене на нещо тайно.

Чрез проучване, продължило единадесет години, с обхват 234 жени с диабет тип 1, е изследвано дали ограничаването на инсулина, повишава риска от усложнения и смърт. В началото на проучването, почти една трета от жените участнички съобщили, че инжектират по-малко инсулин, отколкото им е предписал ендокринологът. Данните от него информират, че жените, които не употребяват инсулина в предписаните им дози, са три пъти по-уязвими от риск от смърт, в сравнение с тези, които са заявили, че го употребяват съгласно лекарските предписания. Изводите извлечени от изследването разкриват, че жените, които ограничават дозите на инсулина, имат усложнения в бъбреците и краката и умират по-млади (при средна възраст 45год. – 58 год.)

Предупредителни симптоми на Диабулимия

Емоционални и поведенчески:

Пренебрежително отношение към диабета;

Страх от ниски нива на кръвната захар;

Страх, че се напълнява от инсулина;

Силно безпокойство за формата на тялотo;

Избягване на хранене със семейството или на публични места;

Притеснения за инжектиране на инсулин пред другите;

Следване на прекалено строги правила на храните;

Прекомерно следене на теглото, калориите и порциите на храната;

Резки промени в увеличаването или намаляването на приеманата храна;

Прекомерни и / или  свръх физически упражнения;

Сънливост и повишена нужда от сън;

Странене от семейство и приятели;

Депресия и / или тревожност.

Физически:

Видима загуба на тегло;

Чести пристъпи на гадене и/или повръщане;

Постоянна жажда и често уриниране;

Чести инфекции на пикочния мехур;

Нередовна или липса на менструация (аменория);

Влошено или замъглено зрение;

Силна умора;

Суха коса и кожа.

Психологически:

Сред най-честите психологически фактори, оказващи влияние върху страдащите, се нареждат: стресът, склонността към тревожност и депресия; контрол на храненията и количеството храна; фиксиране в съдържанието на етикетите: следене на калориите и количеството захар в съдържанието им. На следващо място е необходимостта от ежедневно изследване на кръвната захар с глюкомер. Всичко това ги въвлича в стремежа за контрол и самоконтрол, и ги води до психологическо прегаряне и дискомфорт.

Психичните разстройства при хората със захарен диабет се проявяват под формата на обща нервност, безпокойство и страх. Тези състояния произхождат от честата промяна на стойностите на кръвната им захар и психосоматичните ефекти на диабета. В резултат на тези особености, те формират ирационални страхове, тревожно поведение, паника, депресивни разстройства.

За тях от първостепенно значение е, как се справят със стреса и дистреса в ежедневието си.

Според Ханс Селие, стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда. Той е естествена и нормална защитна реакция на организма. Съпътства човека през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Причините, предизвикващи стрес се наричат стресори. Стресът протича в три фази: тревога, съпротива, изтощение.

Дистресът, така нареченият „лош“ стрес, е следствие от продължителни психофизиологични натоварвания, които водят до изчерпване на дълбоките адаптивни ресурси на човека, от които за него могат да настъпят трайни физиологични и психични увреждания. На психично ниво могат да доведат до неврози, а в по-тежките случаи до психози. На физиологично ниво – повишено кръвно налягане, повишена кръвна захар;  главоболие; стомашни неразположения; болки в гърдите; проблеми със съня.

Според проучване, нивото на кръвната захар след преживени стресови ситуации се връща към нормата до 6 пъти по-бавно, от обикновено.

Нерядко проблеми в семейството или преживяна емоционална травма са в основата за отключване на  Диабулимия.

Усложнения

Диабулимията повишава риска от увреждане на бъбреците и може да доведе до необходимостта от диализа;

Засяга ретината и може да причини ослепяване;

Влияе върху периферното кръвоснабдяване и може да причини появата на диабетно стъпало, което в по-тежките случаи може да завърши с ампутиране;

Болката при диабетното стъпало може да се засили;

Може да има закъснение в месечният цикъл или липсата на такъв (аменория);

Забавено развитие;

Косопад и кожни проблеми;

Кетоацидоза поради регулаторните ефекти на инсулина върху въглехидраната и липидна обмяна.

Лечение и терапия при Диабулимия

Лечението на разстройството изисква мултидисциплинарен подход от екип включващ: ендокринолог, психиатър, диетолог, психолог, спортен треньор. При някой пациенти е необходимо да се приложи индивидуална медикаментозна терапия, назначена от психиатър. При по-тежки състояния се налага за��егнатите да бъдат хоспитализирани, за да им се окаже лечение в болнична среда.

Диетата е от решаващо значение за контрола на стреса и за понижаване нивото на кръвната захар, затова страдащите от Диабулимия се насочват към консултация с лекар – диетолог и лицензиран спортен треньор.

В помощ на лечението се явява работата с психолог в сферата на хранителните разстройства. Акцентът в психотерапията е: пациентът да се учи да възприема света и хората около него по нов начин, като вниманието му се насочва в придобиване на умения за справяне със стреса (дистреса); работа със страховете и комплексите му; изграждане на здравословна стратегия, ориентирана към себеприемане.

Неразделна част от лечението е подкрепата на семейната среда и приятелския кръг. Чрез нея, страдащият ще почувства грижата и любовта.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: medium.com

[stoyanpetrov]

2 ЮНИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ХРАНИТЕЛНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

Някои факти за хранителните разстройства:

Хранителните разстройства, включително Анорексия нервоза, Булимия нервоза и Хиперфагия (преяждане), имат най-високата смъртност от всички психични заболявания. Статистиката сочи, че в световен мащаб над 70 милиона души са засегнати от хранителни разстройства.

Много от хората с хранителни разстройства изглеждат външно напълно здрави, но всъщност са сериозно болни. Повечето хора вярват, че по външния вид могат да разпознаят човек с хранително разстройство. Не всеки случай на човек с хранително разстройство е видим за околните. При някои от хората с хранителни разстройства, изобщо не личи, че са болни.

Семействата на хората, засегнати от хранителни разстройства не винаги имат връзка с развитието на болестта у децата им. Дълги години се ширеше митът, че майките са фактор за появата на хранителни разстройства. Според последни данни този мит е развенчан, като е прието, че  хранителните разстройства са причинени от сложно взаимодействие на генетични, социални и екологични фактори. Семействата са тези, които биха повлияли благоприятното лечение на засегнатите.

Хранителните разстройства са сериозни заболявания, причиняващи кризи, които  пречат на личния и семейния живот. Те могат да бъдат с летален изход, ако не бъдат лекувани навреме. Нанасят тежки щети както на физиологията, така и на психиката на страдащите. Увеличават стреса на засегнатия и семейство му.

Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, те са сериозни заболявания, повлияни от психични разстройства. На хранителните разстройства, доста често им се приписват неправилни черти, като например, че са избор, суета или глезотия. Нека хората бъдат наясно, че хранителните разстройства имат по-сложен произход, отколкото си представят. Зад нездравословната амбиция по свръх ограничено хранене, се крие дълбоко вкоренена причина, която е дори невидима за самия страдащ. Това променя биологичното и психическото функциониране на индивида.

Хранителните разстройства засягат хора от всички възрасти, пол, етнос, раса, тип телесна конструкция и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус. Мит е, че хранителните разстройства засягат само жените, с добро материално състояние. Истината е, че сред засегнатите са както мъже, така и жени, семейства от различен етнически произход и хора с различен статус в обществото.  

Хранителните разстройства, носят както висок суициден риск (самоубийство), така  и сериозни здравословни усложнения. Всички хранителни разстройства – Анорексия нервоза, Булимия нервоза, Хиперфагия (преяждане) и др. увеличават риска от повишена смъртност. Здравословните усложнения включват нарушения във физиологията и психиката на болните. Самоубийството е сред често срещаните причини за смъртта на страдащите от хранителни разстройства.

Факторите, които причиняват хранителни разстройства, се отнасят до психо-био-социо предразположения. Настоящите изследвания показват, че приблизително 40% до 60% от риска за развитие на Анорексия нервоза, Булимия нервоза и Хиперфагия (преяждане), са генетично повлияни. Ето защо гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в отключването на хранителните разстройства. Хората, с високо генетични предразположения могат да отключат хранително разстройство дори само при леки безобидни задействащи събития в живота им. Хората, с ниска генетична предразположеност могат да избегнат отключване на хранително разстройство, въпреки че са изложени на многобройни рискови фактори от околната среда.

Несериозно е да се смята, че един единствен ген е отговорен за отключване на хранително разстройство. По-вероятно е това да са комбинация от предразполагащи гени и черти на личността, които взаимодействат с околната среда и увеличават риска за поява на хранителни разстройства.

Хранителните разстройства не са за цял живот и не са присъда. Те са напълно лечими, независимо дали индивидът има генетична предразположеност или няма такава. Добре е да се знае, че е възможно пълно възстановяване от хранително разстройство. Ранното откриване е изключително важн��.

Добрите новини са, че когато хранителните разстройства се открият в начална фаза на развитие и се лекуват правилно, засегнатите от тях се възстановяват бързо и дълготрайно.

Да кажем не на хранителните разстройства!

Автор: Стоян Петров, психолог

Източник: www.worldeatingdisordersday.org

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

„ДЕЙПНОФОБИЯ“ - СТРАХ ОТ ОБЩУВАНЕ/РАЗГОВОРИ ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ

Какво характеризира Дейпнофобията

Произходът на термина „Дейпнофобия“ е с древногръцки корени, произлиза от названията „δειπνο“- разговор на вечеря и „φόβος“ – страх, което означава страх от разговори по време на вечеря (хранене).

Дейпнофобията, спада от една страна към категорията на социалните тревожни разстройства, известни като социални фобии, а от друга страна към специфичните тревожни разстройства, популярни като специфични фобии. Характеризира се със силен страх и срам от социални контакти по време на хранене.

Американската асоциация по тревожност и депресия разграничава кога Дейпнофобията е Социално тревожно разстройство и кога е Специфично разстройство:

„Ако хората докато се хранят с други хора изпитват страх от това, че ще получат негативна оценка, се касае за Социално тревожно разстройство, а ако изпитват силен страх от определен обект (храна, продукт или др.), се касае за специфично разстройство (фобия).“

Срам от хранене пред други хора

Срамът от хранене на обществено място е лично преживяване, което може да е предизвикано от субективна или обективна ниска самооценка, вътрешно недоволство от себе си във връзка с извършена простъпка или преживяно травматично събитие в миналото, свързано с хранене пред други хора.

При хората, страдащи от Дейпнофобия, срамът присъства като трайна нагласа, а причините за него могат да се търсят, както в личностните специфики, така и в характеристиките на социума.

Как можем да разберем кога се срамуваме и кога сме притеснени?

Има разлики между срам и притеснение, а те са следните: срамът е резултат от извършени постъпки в миналото, а притеснението е неловкост непосредст��ено преди извършване на някаква дейност в настоящето – например: изява пред многобройна аудитория, която ни тревожи и безпокои.

Притеснение от хранене пред други хора

Според изследвания, един на всеки десет души страда от неконтролируема и/или хронична тревожност.

Когато страдащите от Дейпнофобия изпитват притеснения да се хранят пред други хора, в главите им нахлуват негативни мисли и образи за предполагаеми ситуации, а въображението им създава сценарии, в които виждат себе си в ролята на злепоставени пред другите хора на публично място.  

Добре е да се уточни, че притеснението се превръща в проблем, когато човек усеща, че заради него не може да живее живота, който би искал да живее, или когато в резултат на него, губи мотивация и енергия.

Страх от общуване по време на хранене

Хората, страдащи от Дейпнофобия, се приспособяват трудно към другите хора поради страховете си, особено са чувствителни към критика, а основният механизъм за справяне в напрегнати моменти е да избягат от ситуации, които за тях са заплашителни.  

Открояват се с припряност, трудно се отпускат в социална среда, действат необмислено поради бързане, особено когато са обект на наблюдение. Пример за това могат да бъдат ситуации, в които поради силно притеснение, изпускат прибори докато се хранят или изливат чаша с напитка върху покривката на масата, окапват си дрехата с храна от бързане, задавят се и се закашлят, вследствие на бързо преглъщане на храната.

Характерно за страдащите от Дейпнофобия е, че във всяко свое действие виждат грешка. Чувстват се длъжни да се извиняват за всичко, включително и за неща, които не са сторили. Чрез поднасяне на прекомерни извинения, поставят себе си в по-нисша позиция спрямо другите, а тежестта на думите (извиненията) им олеква. С течение на времето, извиненията губят смисъл до степен, че другите спират да вярват в тях, дори те да са основателни.

При някои от хората с Дейпнофобия, се наблюдават наченки на делюзивни състояния, характеризиращи се с фантазии, представи и вярвания, че ще се изложат публично, като го възприемат по начин, съответстващ на неверните им убеждения, в резултат на което реакцията им е насочена към потвърждаване на грешното убеждение. Това състояние е познато като т.нар. „самоизпълняващо се пророчество“.

Социологът Робърт Мъртън дава следната дефиниция на понятието „самоизпълняващо се пророчество“:

„Самоизпълняващото се пророчество поначало е грешна постановка на ситуация, която провокира  такова ново поведение, което прави оригинално грешната концепция да стане истинна. Привидната валидност на самоизпълняващото се пророчество увековечава грешката, защото пророкът използва фактическият развой на събитията като доказателство, че той е бил прав от самото начало“.

При някои хора, Дейпнофобията е възникнала като специфична фобия, например –  (страх от храна), впоследствие състоянието е придобило черти на Социално тревожно разстройство, характеризиращо се със страх от ситуации, в които човек е обект на внимание от страна на другите. Страхът, че ще бъдат обект на наблюдение от околните, повишава тревожността, вследствие на което се изчервяват, изпотяват и разтреперват.

Страховете на хората с тази фобия, се засилват особено, когато трябва да се хранят в компанията на други хора. За тях това води до силно изтощителни страхове и ги възпрепятства да се забавляват на тържества, събирания или просто на вечеря с приятели.  

Дейпнофобията, може да е предпоставка за отключване на депресия и/или Отбягващо разстройство на личността (ОРЛ) поради чувство на изолация и липса на адаптация към социалната среда.

Американската психиатрична организация, включва Отбягващото разстройство на личността (ОРЛ) в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM IV-TR) и го определя като проникващ, но и разпространяващ се модел на социална задръжка, чувство за неадекватност и хиперсензитивност към негативно оценяване, започващи от ранното съзряване и налично при различни контексти.

Важно е да се отбележи, че Отбягващото разстройство на личността често се бърка с Антисоциалното личностно разстройство. Съществена е разликата между двете разстройства поради следните специфики:  

Отбягващото разстройство на личността, бележи своето начало през ранните периоди на зрялата възраст и се свързва с възприето или действително отхвърляне от страна на родители или връстници по време на детството. Характеризира се с модел на социално задържане (задръжки), чувство за неадекватност, крайна чувствителност за негативни отзиви и оценяване, отбягване на социални взаимодействия. Антисоциалното личностно разстройство се характеризира с неспазване на морални правила и културни норми, неспазване и нарушаване на правата на другите, манипулативно поведение.

Хората с Антисоциално разстройство на личността, се противопоставят, манипулират или отнасят към другите сурово или с безразличие. Те не показват вина или разкаяние за поведението си, докато при хората с Отбягващо разстройство на личността, отсъстват подобни характеристики.

Някои черти на хората с Дейпнофобия:

Тревожност и неувереност;

Ниска самооценка;

Недоверие;

Невротизъм;

Трудност при адаптация;

Интровертен тип темперамент;

Перфекционизъм;

Песимизъм;

Страх от критика.

Причини за Дейпнофобията

Учените, не са открили напълно каква е конкретната причина за възникването на Дейнофобията. Допускат, че тя е съчетание от гените, биохимията на мозъка, биологичните и физиологичните причини, факторите на околната среда и житейският опит.

Счита се, че унаследената предразположеност към хронично повишено психическо напрежение, е предпоставка за отключване на Дейпнофобия.

Лошото възпитание на деца поради разтрогнати семейства (развод), при които съществува отдалечаване на единия или двамата родители, смъртта на родител, също може да доведе до лоши социални умения. В резултат на тези обстоятелства, децата не знаят как да се държат и да се хранят, както и да общуват по време на официално събитие (вечеря), поради страх от злепоставяне по време на хранене.

Възпитание, при което отсъства любов, а присъства емоционално или физическо малтретиране, придружено от строга критика, насочена към крехката детска психика, също се явява причина за поява на Дейпнофобия.

Моделът, който е внесен чрез възпитанието на децата, играе важна роля и бележи изборите и предпочитанията им в бъдеще. Известно е, че децата не следват съветите на родителите си, а примерите чрез поведението, които им дават.

Ето защо психолозите препоръчват: ако детето проявява проблемно поведение, което тревожи родителите, то те на първо място следва да обърнат внимание на своето собствено поведение и отношение към живота, на своите чувства и емоции, а след това да търсят проблема у детето. Рядко се случва децата в по-ранна фаза на съзряване да имат собствени проблеми, които да са толкова сериозни, че да рефлектират върху поведението им.

Препоръчително е родителите да се отнасят с внимание към крехката детска психика, а ако усетят, че не могат да се справят сами, да потърсят съдействие от психолози, защото родителите са отговорни за нормалното психическо и физическо развитие на детето.

В някои семейства, родителите са по-необщителни и избягват социални контакти, вследствие на което децата, също ги избягват.  

Сред най-честите причина за развитие на Дейпнофобия, е травматичен епизод в миналото - обикновено в детството. Пример за това може да бъде ситуация, в която  по време на хранене детето е било подиграно или строго порицано от възрастен (или родител) за това, че не се храни подобаващо за маса, или не спазва етикет за хранене на публични места. Това преживяване може да се вкопчи в съзнанието на детето, причинявайки му дълбок страх от социални събития в бъдеще, в които се налага да се храни в компанията на други хора.

Някои от най-честите детски травми, които задействат съзнателен или подсъзнателен срам:

Свръх критикуващ родител;

Пренебрегване (физическо и емоционално) и изоставяне (дори привидно);

Тежки наказания, без особено голяма вина;

Родител в семейството, страдащ от алкохолизъм или наркомания;

Загуба (смърт на родител, брат, сестра в ранна възраст);

Емоционални, хранителни, личностни разстройства в семейството;

Среда на религиозен фанатизъм (свързани с много забрани);

Физическо или сексуално насилие в семейството или в социалната среда.

Проучванията показват, че хората с Дейпнофобия се чувстват самот��и, тъй като избягват социални събирания с хора. Някои от тях, стигат до употреба на алкохол или наркотични вещества като смятат, че ползвайки стимуланти ще се справят със социалните страхове. В крайна сметка консумацията на алкохол и наркотици, задълбочават проблемите им, а не ги решават.

Симптоми на Дейпнофобията

Симптомите на Дейпнофобията, са свързани с избягване на социални събития, които включват хранене (вечеря) с други хора.

1. Физиологични симптоми:

Повишена сърдечна честота (пулс);  

Усещане на задух;

Напрежение в мускулите;

Повишено изпотяване;

Главоболие;

Болки в стомаха;

Световъртеж или замаяност;

Гадене и/или повръщане;

Отпадналост;

Паника.

Бърза реч или невъзможност да се говори;

Сухота в устата;

2. Когнитивни симптоми:

Наред с физиологичните симптоми, Дейпнофобията се характеризира с наличие на изкривени вярвания и ирационални мисли, свързани със страх от хранене на обществени места в компанията на други хора.

Психологическото въздействие е свързано със страх от критика, присмиване и публично излагане, изразени в:

Неконтролируеми мисли, че всеки момент човек ще се изложи докато се храни;

Обсебващи идеи, свързани с критики, подигравки и присмиване;

Разстроено въображение по отношение на храненето с хора на маса;

Страх от загуба на контрол.

3. Поведенчески симптоми:

Поведенческите симптоми при Дейпнофобията, включват целия репертоар на човешкото поведение, свързан с бягство от застрашаваща ситуация.

Избягват се общи събирания, на които се яде;

Избягват се посещения у приятели или близки.

Дейпнофобията понижава настроението на човек, а това създава неудовлетвореност и недоволство от живота.  

 Лечение на Дейпнофобията

Дейпнофобията е значително по-рядко срещана фобия, за разлика от други фобии като например страх от височини (Акрофобия). Психиатрията е изпробвала различни медикаменти в лечението на Дейпнофобията, в резултат на това е установено, че някои лекарства, предписани на страдащите от тази фобия, дават неприятни странични ефекти, не я лекуват, а само потискат симптомите за известно време.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на страха от общуване по време на хранене с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Ключова роля в лечението на Дейпнофобията е работата с психолог, а основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си и да преодолеят ирационалните си страхове от общуване  с други хора по време на хранене.  

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на ��ялото. Също така се препоръчват и техники за самопомощ, с които да се понижава нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от лечението на Дейпнофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог        

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

„ДРИНКОРЕКСИЯ” – УМИШЛЕНО ПРЕСКАЧАНЕ НА ХРАНЕНЕ, ЗА ДА СЕ ПЕСТЯТ КАЛОРИИ ЗА ПИЕНЕ НА АЛКОХОЛ

Какво характеризира „Дринкорексията” (Drunkorexia)    

Американската психиатрична асоциация (APA) и Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) официално не са признали „Дринкорексията” като диагноза, класифицирана като хранително разстройство, но е необходимо да се знае, че тя е рисково и нездравословно поведение, което е предпоставка за развитие на хранителни разстройства – „Анорексия невроза” или „Булимия невроза”.

„Дринкорексията” спада към  категорията на обсесивните поведения, свързани с нарушения в храненето, като съществен признак на разстройството е, че засегнатите отлагат и ограничават приема на храна (калории) през деня, за да могат да пият алкохол през нощта.

Въпреки, че се проявява както при мъжете, така и при жените, състоянието по-често се практикува от млади момичета, с анорексични тенденции, издаващи страхове и притеснения от напълняване поради високото съдържание на калории в алкохола.

В общ план разстройството се свързва с използването на екстремни методи за контрол над теглото чрез гладуване и компенсиране с планиран прием на алкохол.

Медицински особености

От медицинска гледна точка е известно, че човешкото тяло не е пригодено да складира алкохол, затова то го преобразува почти веднага в енергия. Така на практика се стига до нарушения в процесите, свързани с изгарянето на мазнините и усвояването на хранителните вещества.

Калориите и отсъствието на хранителни вещества в алкохола се явяват пречка за функционирането на здравословния метаболизъм, а това подтиква тялото да спре изгарянето на мазнините.

Ограничаването на калориите от ядене за сметка на калориите от пиене носи рискове, които представляват голяма заплаха както за физическото, така и за психическото здраве на човека.

Диетолозите твърдят, че калориите приемани от алкохола са т. нар. - „празни калории“, защото нямат никаква хранителна стойност. Освен това в една алкохолна напитка калориите, които се съдържат в нея, са много по-концентрирани, в сравнение с много други приемани храни и напитки. Това се явява причина за неволното поемане на много повече калории, отколкото биха могли да бъдат погълнати.

Ето защо, хората с дринкорексично поведение се излагат пред опасност, тъй като в стомаха им няма съдържание на храна, която да забави усвояването на алкохола в организма, което би могло да доведе до повръщане или алкохолно отравяне.

Приемът на алкохол на празен стомах също така може да доведе до свръхконсумация, тъй като се изкривява преценката за изпитото количество, с което се повишава значително и рискът от физическо нараняване.

Поддържането на такова рисково поведение поставя засегнатия в риск от хронични здравословни проблеми, като болести на черния дроб и сърцето. Съществува висока вероятност от недостиг на жизненоважни витамини и минерали в организма на човек.

Всичко това, в съчетание с дългосрочните тенденции на анорексията върху организма, може да доведе до летален изход (смърт).

Симптоми при „Дринкорексия”:

Избягване на нормално хранене през деня;

Прием на алкохол в късните (вечерни) часове на гладно;

Объркване, промени в поведението и обилно изпотяване;

Фиксиране в етикети на храни за калориен състав;

Притегляне на порциите храна;

Изчисляване на калориите за порция хранене;

Четене на литература, в която се търси отговор на въпроса: „Колко е минимумът            храна, с която човек може да живее”;

Харчене на големи суми пари, без обяснение за какво са похарчени пред близките;

Тийнейджърите обикновено искат пари от родителите си, а при отказ са склонни           да  ги откраднат, за да си купят алкохол;

Поради честата консумация на алкохол, засегнатите често повръщат (тайно);

Налице е неравномерно дишане;

Нарушения във функциите на черния дроб;

Психо-емоционални разстройства (Депресия).

Все по-често налаганият модел за женска красота, насърчаван от средствата за масова информация, предизвиква състояние на хаос сред подрастващите. В свят пълен с нездрави модни тенденции и „болни еталони” за красота се създават пошли стереотипи, които младежите приемат за норма и стил на живот.

Психологически аспекти

Сред най-честите причини за възникване на разстройството се явяват нездравият социален натиск и желанието да принадлежиш към определен тип група в „модерното общество”. Нереалистичните стандарти за телесния образ формират когнитивни изкривявания у личността и тя приема наложената мода като стил и начин на живот.

Неуверената личност, стремяща се към подражание и търсеща одобрението на човек или група, е склонна да не удържи на натиска на средата и връстниците, и с жертвена готовност да следва нечий чужд модел или стил на поведение. Бърз пример давам със „социалното пиене”, в което си част от група с общ интерес и не си сам. Друг пример са наложените „социални стандарти за красота” при жените – слаба фигура, определен „клиширан калъп” на визия (устни, вежди, маникюр, коса и т.н), за да се впишеш и да си част от даден тип среда.

Не са рядкост случаите, в които хората чрез прием на алкохол изграждат механизми за справяне със стреса, тревожността и депресията – това се ползва като „бърза терапия” и илюзорно справяне с проблемите от вътрешния им свят. Ефектът, който търсят и намират в алкохола е временно облекчение или средство за бягство от плашещата ги реалност и чувството на безсилие.

При по-голямата част от страдащите от Дринкорексия се наблюдава стремежът да бъдат модерни, което за тях се явява стимул и мотивация да свалят килограми чрез отказ от храна. Често в анамнезата на пациентите, засегнати от разстройството се откроява тенденцията, в която е налице поведение, целящо отслабване и преминаващо в стремеж към контрол над тялото и теглото.

Първоначално те държат контрола над теглото и количеството алкохол, докато с времето и под булото на зависимостта го губят изцяло, което се явява и допълнителен стрес и страх за тях. Тогава се касае не за контролирана употреба, а за злоупотреба с алкохол. Крайната фаза, в която навлизат е алкохолната зависимост.

Водещите отрицателни ефекти на поражение, вследствие на алкохолната злоупотреба са трудностите в концентрацията и вземането на адекватни решения.

В по-напредналата фаза на разстройството засегнатите умишлено пият напитки до алкохолно отравяне, като индиректна форма на самостоятелно предизвикано повръщане.

Рискови фактори при „Дринкорексия”

Възникват във времето на пубертета (юношество);

Стрес факторът и несправянето с него;

Обща мозъчна биохимия и фамилна предразположеност;

Ниска самооценка, депресия, тревожност и импулсивност;

Травма от сексуално или физическо насилие;

Рисково и нездравословно поведение на родителите;

Неизградена близка връзка с родителите;

Отсъствие на внимание от страна на родителите в ранна детска възраст;

Нездравословни партньорски взаимоотношения;

Социален натиск на обществото, посредством социални медии и др.;

Идентифициране с лица от рекламни и модни медии.

Връзката между разстройството в храненето и приема на алкохол  

Учени от САЩ, провели проучвания по темата, разкриват, че хората, които страдат от хранителното разстройство са изложени на много по-висок риск от развитие на проблеми, свързани със злоупотреба с вещества.

Според данни от Националните здравни институти на САЩ – един на шест души имат проблем с приема на алкохол, а приблизително десет милиона американци страдат от потенциално животозастрашаващи хранителни разстройства.

Част от докладите им сочат, че при страдащите от „Дринкорексия” има по-голяма вероятност да се развият по-сериозни хранителни разстройства.

Лечението на това разстройство е комплексно и включва:

Индивидуална психотерапия;

Консултация с психиатър;

Индивидуална консултация с квалифициран лекар – диетолог, с който да се изготви  професионален и персонален хранителен режим;

Лечение в клиника за алкохолизъм.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

„ЛАХАНОФОБИЯ“ – ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ ОТ ЗЕЛЕНЧУЦИ

Какво характеризира Лаханофобията

Терминът „Лаханофобия“ е с древногръцки корен, произхожда от названията: λάχάνον – зеленчук (отглеждан в градина) и φόβος – страх, което означава страх от зеленчуци.

Лаханофобията спада към групата на специфичните тревожни разстройства, известни още като специфични фобии. Разглежда се като фобийно разстройство, когато предизвиква силен панически страх у човек, активиращ се от мисълта, че може да докосне, вкуси, помирише или види определен зеленчук.

По-голямата част от засегнатите от Лаханофобия изпитват страх към конкретен зеленчук, а по-рядко се срещат хора, фобийни към всички видове зеленчуци.

Какви са причините за Лаханофобия

Както при повечето видове фобии, така и конкретно при Лаханофобия, факторите за нейното възникване се свеждат до външни психо-травматични събития и вътрешни предразположения – наследственост, генетика и биохимията на мозъка, в съчетание с личностните особености на индивида и житейския му опит.

Сред най-честите причини за развитие на Лаханофобия, се откроява конкретно задействащо събитие – травмиращо преживяване в ранна детска възраст - т.нар. емоционална (психологическа) травма.

Психологическата (психическа) травма е: нараняване или нанасяне на вреда на психическото здраве на човека, вследствие на интензивно въздействие на неблагоприятни фактори на средата или силно емоционални, стресови въздействия на други хора върху неговата психика.

Практиката показва, че всеки човек, който е преживял травматично събитие реагира по различен начин. В повечето случаи хората се възстановяват бързо, без да имат последващи проблеми в дългосрочен план, но има и такива, при които едно травматично събитие е в състояние да създаде тежки психологически (психически) последствия.

Други причини за тази фобия са:

Възпитание в семейна среда - децата, отгледани от родители, които са предали модел на поведение (несигурност и неувереност), свързан с храненето и конкретно с определен зеленчук;

Минал опит -  травматично преживяване по време на хранене с някакъв зеленчук;

Генетичен фактор - децата на родители, които са наследили страх от зеленчуци от предците си, е много вероятно да наследят тези гени.

От психологическа гледна точка, страхът от зеленчуци се дължи на погрешни представи и вярвания, формирани в детството под въздействието на заобика��ящата среда. Пример за това е: детският страх, че семките от зеленчуците ще пораснат в корема на детето и в него ще има много зеленчуци. Това са важни моменти от емоционалното развитието на детето и следва всеки родител да ги обсъди с детето си, за да не гради то погрешни представи, които могат да прераснат във фобии.

Психосоциалните фактори увеличат значително шансовете за развитие на Лаханофобия, тъй като малките деца наблюдават родителите около тях и избирателно следват техните стъпки по отношение на хранене и предпочитания към храни, а това пряко оказва въздействие върху избора или отказа да ядат някои зеленчуци.

Характерно за децата е да отхвърлят някои зеленчуци с по-горчив вкус, а да предпочитат други с по-приятен вкус. Според д-р Джон Брифа, водещ специалист по хранене във Великобритания: повечето деца преминават през фази на различни капризи, но те рядко траят дълго. Опитите да принудите детето да консумира храни, които не желае, са в състояние да задълбочат проблема, а това да рефлектира в изграждането на психични бариери към определени храни. Д-р Джон Брифа препоръчва на родители, чиито деца не желаят да се хранят с някои зеленчуци, да ги пасират заедно с други плодове или зеленчуци, които обичат.

Много от децата се плашат от голямото количество порция храна пред тях. Подходящо е зеленчуците да бъдат предлагани на децата нарязани на малки порции в интересни формички, за да предизвикат интереса им визуално, а от там да пожелаят да опитат вкуса им.

В тази връзка са проведени проучвания, според които храната следва да се представя осем пъти на дете, за да бъде приета от него. Доказано е, че представянето на нова храна по позитивен начин, аранжирана в чиния, под различни формички (патенца, зайчета, мечета и др.), придава забавен и впечатляващ вид, а това увеличава шансовете децата да я опитат.  Препоръчително е тези опити да бъдат умерени, с оглед на това да се избегне всякакъв негативен опит, свързан с хранене на малкото дете, който би могъл да го травмира.

В помощ на родителите е препоръката да запознаят детето с храната, като го поощрят да участва в приготвянето й, а това на практика може да се реализира, например ако детето бъде насърчено да измие само зеленчуците, или да ги изсипе нарязани в тенджерата за готвене, или в блендера за пюриране. По този начин се увеличават шансовете детето да опита от зеленчуците.

Известни са случаи на хора, развили Лаханофобия поради негативно мнение на близък в семейството, който отрича консумацията на зеленчуци и го е представил като отвратителен акт. Пример за това е майка, чийто лицеизраз демонстрира ненавист към някакъв зеленчук пред малко дете.

Изследвания сочат, че децата на родители, при които се наблюдава редовн�� консумация на разнообразни видове плодове и зеленчуци, са по-склонни да ядат също повече плодове и зеленчуци, без да бъдат дълго убеждавани. Следва да се направи извод, че както при други значими моменти във възпитанието на детето родителите са пример, така и при здравословното хранене личният пример на родителите дава най-добър модел за подражание.

При някои хора, страхът от зеленчуци се е породил в детска възраст, когато са били заставяни да ядат зеленчуци, които не им допадат на вкус. Някои родители, наказват децата си, защото отказват да ядат зеленчуци. Следва да се отбележи, че храната не трябва да служи като средство за стимули – награда или наказание, тъй като това се отразява на психичната стабилност на децата и може в бъдеще да се прояви под формата на хранителна фобия, или хранително разстройство, вседствие на травматично преживяване в миналото. Апелирам към родителите да бъдат особено внимателни към храненето на децата си, за да растат те здрави, щастливи, обичащи и наслаждаващи се на вкуса на храната.

Съществуват случаи на хора с Лаханофобия, които в детските си години са наблюдавали как по листата на растенията в двора е имало гъсеници, червеи, или насекоми. Децата асоциират страха от тези буболечки със зеленчуците. Страхуват се, че ако ядат от тези зеленчуци ще погълнат някое пълзящо същество и то ще им влезе в корема.

През различните възрасти децата имат различни вкусови предпочитания. Според публикация на Dailymail е проведено проучване във Великобритания, обхващащо 1950 души, от което става ясно, че усещането на различни вкусове се променя у човек с възрастта. Според Керън Пол - експерт по храните и колектив, всеки човек достига възраст, на която започва да харесва храни с по-пикантен и богат вкус. Средната възраст, на която се случват промените в хранителните предпочитания е 22 години. Тогава средностатистическият човек започва да оценява по-сложните и силни вкусове, като козе сирене, чили сос и авокадо.

Според учените, промяната във възприятието на вкусовете се дължи на намаляването на броя на вкусовите рецептори с напредване на възрастта. Бебетата и малките деца имат около 30 000 вкусови рецептори в устната си кухина и поради тази причина по-силно натрапливите вкусове не са им приятни. Бебетата имат вродено предпочитание към сладко, а майчината кърма е богата на захар и мазнини. С възрастта в устата на човек остават едва една трета от вкусовите рецептори, като повечето от тях са разположени върху езика. Това обяснява защо едва тогава хората започват да предпочитат по-специфични вкусове.

Симптоми при Лаханофобия

Симптомите при хората, засегнати от Лаханофобия са: физиологични и психологически.

Физиологични симптоми:

Обилно изпотяване;

Разтреперване;

Горещи или студени вълни;

Чувство за задух или затруднено дишане;

 Усещане за задавяне;

Ускорен сърдечен ритъм (пулс);

Болка или стягане в областта на гърдите;

 Усещане за дискомфорт в стомаха;

 Гадене;

 Главоболие или световъртеж;

 Чувство за припадане;

 Изтръпване на крайниците;

 Сухота в устата;

 Позиви за посещение на тоалетната;  

 Свирене (шум) в ушите;

 Объркване или дезориентация;

 Хипервентилация;

Повишаване на кръвното налягане.

    2. Психологически симптоми:

Страдащите от Лаханофобия, може да изпитват един или повече от тези психологически симптоми наведнъж:

Страх от загуба на контрол;

Страх от припадане;

Чувство на страх и безпокойство;

Страх от смъртта;

Страх от микроби, налични в зеленчуците;

Чувство на вина, срам, самообвинения;

Странене от хората;

Чувство на тъга или безнадеждност;

Объркване, разсеяност или затруднена концентрация;

Гняв, раздразнителност, резки промени в настроението;

Паника, безпокойство и силен страх;

Бърза реч или невъзможност да се говори;

Плач, писъци.

Хората страдащи от Лаханофобия, избягват да посещават места, където растат живи зеленчуци, или пазари, където са изложени големи количества от зеленчуци, към които имат страх. Тези хора, стигат до там, че отказват да се хранят с ястия като пица или други храни, в които се съдържат зеленчуци. Това е причината да не посещават ресторанти, пицарии и други обществени хранителни обекти.

Лечение на Лаханофобията

Лаханофобията обикновено се лекува с помощта на психотерапия, а в редки случаи и при необходимост с медикаменти за овладяване на тревожността и паниката. Задължително лекарствата се назначават от психиатър по индивидуална схема. Самолечение не се препоръчва поради възможни нежелани реакции и влошаване на състоянието на страдащите.

Ключова роля в лечението на Лаханофобия е работата с психолог, а основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си и да преодолеят ирационалните си страхове, породени от зеленчуци.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на зеленчуците с други, които с�� по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също така се препоръчват и техники за самопомощ, с които да се понижава нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от лечението на Лаханофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог        

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

„ХРАНИТЕЛНА НЕОФОБИЯ“ –  СТРАХ ОТ НОВИ ХРАНИ

Какво характеризира хранителната неофобия

Терминът „Неофобия“ е древногръцки корени, произхожда от думите: νέος - нов  и φόβος – страх, което означава страх от новото.

Хранителната неофобия е в категорията на специфичните тревожни разстройства, известни още като специфични фобии. Характеризира се с прекомерен и неовладян страх от прием на нов вид храна.

Всеки човек има свое минало, опит, определени личностни черти, с които се отличава от другите; свои вкусови предпочитания, както и възприятия за храна, и за света като цяло. В тази връзка следва да се отбележи, че един от основните компоненти, които формират начина на съществуване, е търсенето на усещания. Срещат се хора, които са склонни да търсят и опитват нови предизвикателства, но има и такива хора, които се страхуват от новото и са фокусирани в познати и рутинни дейност��. В настоящата статия ще бъдат разгледани особеностите около хората, които изпитват силен страх от нови храни.  

Засегнатите от хранителна неофобия се хранят предимно с познати хранителни продукти, чиито вкусове обстойно са проучили и приели в списък с позволени храни. Преживяват силен ирационален страх само при мисълта, че ще опитат храна, която е извън листата с предпочитани храни.

Следва да се уточни, че хранителната неофобия се различава от други специфични фобии, като например: фобия от месо и фобия от плодове, тъй като при нея се касае за страх от нова храна (продукт) -  тоест, при фобията от месо, страхът е ясен и конкретен, а при хранителната неофобия, страховите стимули са много по-променливи, непредсказуеми и неясни.

Характерно за хранителната неофобия е, че има двупосочно въздействие върху човек -  от една страна, засяга пряко поведението, а от друга страна, причинява силна тревожност, когато човек е изправен пред предизвикателството да опита нов хранителен продукт.  

Хранителната неофобия засяга по-често малки деца, но се появява и при някои възрастни.

Хранителна неофобия при деца

Страхът от нови храни, първоначално е разглеждан като механизъм за оцеляване в полза на биологичната еволюция на човека, тъй като е предотвратявал поглъщането на потенциално токсични растения.

Според английския кулинарен критик Бий Уилсън (автор на книги в сферата на здравословното хранене и майка на три деца): хората получават афинитет към сладки храни още с вкусването от майчината кърма, или от млечните смеси, заместители на майчиното мляко. Според нея сладкият вкус на майчиното мляко остава отпечатък у човека за цял живот.

Хранителната неофобия засяга деца на възраст от 2 до 6 години, които са преминали фазата на кърмене и се хранят с разнообразна храна. Характерно за тях е да отхвърлят хранителни продукти с горчив вкус, съдържащ се в някои видове плодове и зеленчуци.

Резултати от проведени изследвания сочат, че децата си създават мисловна картина, съдържаща вида и аромата на приемливата за тях храна. Те отхвърлят всеки хранителен продукт, различен от формираната представа за него. Това е така, защото децата първо приемат храната визуално, а след това вкусово, като пряко я свързват със създадения визуален образ.

Други проучвания ни информират, че храната следва да се представя осем пъти на дете, за да бъде приета от него. Доказано е, че представянето на нова храна по позитивен начин, аранжирана в чиния, под различни формички (патенца, зайчета, мечета и др.), придава забавен и впечатляващ вид, а това увеличава шансовете децата да я опитат.  Препоръчително е тези опити да бъдат умерени, с оглед на това да се избегне всякакъв негативен опит, свързан с хранене на малкото дете, който би могъл да го травмира.

От медицинска гледна точка, хранителната неофобия, заема важни дялове в  педиатрията и детската психология.

Хранителна неофобия при възрастни

Известно е, че хранителната неофобия отминава в годините около пубертета (12-18 г.), но въпреки това се наблюдават случаи при възрастни хора, които се хранят само с няколко познати за тях продукти, като отказват да се хранят с непознати храни (вкусове) поради страх от тях.

Добре известна е ползата от редовното и балансирано хранене, чрез което човек набавя необходимите количества от най-важните хранителни вещества за организма. При засегнатите от хранителна неофобия, това се оказва непосилно, в резултат на което те страдат от хранителни дефицити, които са предпоставка за влошаване на здравословното състояние.

Според учени от САЩ, най-честите хранителни дефицити засягат някои метал�� и витамини:  

Дефицит на желязо. Според Световната здравна организация около 30% от хората по света не консумират редовно храни, богати на желязо, а това ги изправя пред риск от развитие на анемия и други здравословни проблеми. Статистиката сочи, че дефицит на желязо се установява по-често сред жените;

Дефицит на калций. Данни от проучвания сочат, че около една трета от тийнейджърите и над 10% от хората в останалите възрастови групи, не си набавят достатъчно калций с храната, вследствие на което имат здравословни проблеми с кости, с мускули, с хормоналната секреция и клетъчната регулация;

Дефицит на витамин В12. Тази форма на хранителен дефицит, попада в топ 3 в световен план, покрай бума на веганството и вегетарианството. Лишаването от някои животински храни, богати на витамин В12, е основна причина за някои здравословни проблеми. Според данни от проучване, над 60% от веганите и вегетарианците не набавят достатъчно В12, включително и бременните жени сред тях. Около 80% от децата, които не консумират редовно месо, също страдат от хроничен дефицит на витамин В12.

Друго проучване дава информация, че хранителната неофобия е в състояние да понижи качеството на живот, поради отказ от консумация на разнообразна храна, което увеличава риска от развитие на различни заболявания.

Отказът на хората в по-напреднала възраст да се хранят с разнообразни храни, е вследствие на лош зъбен статус, или стомашни проблеми, които са причина да избягват определени храни. Тези хора, не страдат от хранителна неофобия, тъй като при тях са налични възрастови изменения, дъвкателни и храносмилателни затруднения.

Причини за хранителна неофобия

Причините за тази фобия, се свеждат до генетични, психосоциални, когнитивни, фактори на околната среда и някои личностни особености.

Изследвания показват, че хранителната неофобия се дължи на генетично предразположение. Ако някой от родителите има хранителна неофобия, то съществува повишен риск да се прояви и при детето. В тази връзка е проведено международно изследване на екипи от Финландия и Естония върху 10 000 двойки близнаци на възраст 25 г. - 74 г. в продължение на 7 години. Установено е, че при 78% от изследваните лица хранителните фобии са вследствие на наследствен фактор, а при 22% от тях хранителните неофобии са се развили, вследствие на факторите на околната среда, които влияят на единия близнак, но не и на втория. Заключението от това изследване е, че нежеланието на някои деца да опитват нови продукти, не е резултат от неправилно възпитание, а е заложено частично в гените.

Психосоциалните фактори увеличат значително шансовете за развитие на хранителна неофобия, защото малките деца наблюдават внимателно хранителното поведение и предпочитанията на родителите, а това оказва влияние върху отказа да ядат някои храни.

Съществуват хора, при които причината за поява на хранителна неофобия се корени в хранително отравяне, вследствие на което избягват храни или аромати, напомнящи им за отравянето и последвалите от него страдания.

От биологична гледна точка, обонянието може да се разгледа като опит на организма да предотврати навлизането на рискови хранителни продукти, като го предупреди за наличието на потенциално опасни елементи в околната среда. По този начин организмът може да разпознае полезната храна за оцеляването и да отхвърли тази, която не е полезна. Този механизъм е част от нашето биологично наследство от древни времена.

От психологична гледна точка, обонянието играе важна роля върху спомените и емоциите около тях. Чрез разпознаване на някакъв аромат човек може да се върне назад в ситуация от миналото, която да му предизвика емоции, каквито е преживял – положителни или отрицателни. Обонянието има влияние и върху диетата, защото е в основата на това, как бива възприет вкусът на храната.

Открита е връзка между хранителната неофобия и разстройство от аутистичния спектър (РАС) в детската възраст. Изследвания са установили, че тези деца проявяват силни предпочитания към определени храни със специфични текстури, цветове и вкусове. При част от тях, поради недоразвита орална двигателна мускулатура, се наблюдават предпочитания към по-меки или кремообразни храни като: кисело мляко, крем супа или сладолед, а при децата с развита орална двигателна мускулатура, се наблюдават предпочитания към хрупкави храни (зеленчуци) като моркови и др. Поради тези особености, ако децата биват заставяни да се хранят с непознати храни, те реагират с известна съпротива - вербална агресия или разрушително поведение; хленчене или плач.

Симптоми на хранителна неофобия

Симптомите на хранителната неофобия включват: физиологични, когнитивни и поведенчески симптоми.

1. Физиологични симптоми:

Повишена сърдечна честота (пулс);  

Усещане на задух;

Напрежение в мускулите;

Повишено изпотяване;

Главоболие;

Болки в стомаха;

Световъртеж или замаяност;

Гадене и/или повръщане;

Отпадналост.

2. Когнитивни симптоми:

Наред с физиологичните симптоми, хранителната неофобия се характеризира с наличие на изкривени вярвания и ирационални мисли, свързани с нови хранителни продукти. Психологическото въздействие е свързано със страха от непознати храни, които причиняват стрес и силно безпокойство.

Неконтролируеми мисли, свързани с храната;

Обсебващи идеи, свързани с храната;

Разстроено въображение по отношение на храната;

Страх от загуба на контрол.

3. Поведенчески симптоми:

Поведенческите симптоми при хранителната неофобия включват целия репертоар на човешкото поведение, свързано с бягство от застрашаваща го ситуация – т.нар. избягващо поведение.

Хранителната неофобия има социално въздействие:

Избягват се общи събирания (партита, купони);

Избягват се посещения на гости у приятели или близки;

Избягват се групови пътувания, поради страх от консумиране на нова храна.

Хранителната неофобия понижава настроението на човек, а това е предпоставка за лична неудовлетвореност и недоволство от живота.  

Лечение на хранителна неофобия

Лечението на хранителната неофобия изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се постави диагноза хранителна неофобия е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали има физиологична (и) причина (и), или се касае за състояние от психогенен произход. Ако изследванията не открият телесно заболяване, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от хранителната неофобия, като например свръх загуба на телесн�� маса, се препоръчва страдащите да бъдат подложени на медикаментозно лечение, назначено от психиатър. Това се налага, за да се овладее силния страх, придружен от пристъпи на паника.

Необходима е също така намесата на квалифициран диетолог, за да изготви индивидуален хранителен режим, към който страдащият да се адаптира постепенно.

Ключова роля в лечението на хранителната неофобия е работата с психолог, а основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си и да преодолеят ирационалните си страхове, породени от нови за тях храни.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на новите храни с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също така се препоръчват и техники за самопомощ, с които да се понижава нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на хранителна неофобия е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог        

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

„КАРНОФОБИЯ“ – ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ ОТ МЕСО

Какво характеризира Карнофобията

Терминът Карнофобия произхожда от латинската дума “carno”- месо и древногръцката дума Φόβος - страх, което означава страх от месо.

Карнофобията е в категорията на специфичните тревожни разстройства, известни още като специфични фобии. Характеризира се с патологичен, натраплив, ирационален и силен страх от месо. Следва да се уточни, че тази фобия не е следствие от човешкото състрадание, че е убито животно, за да послужи като храна, а произхожда от психо-травматично събитие, от което човек е изпитал отвращение от вида и миризмата на месо.

Карнофобията се проявява в пубертета между 12-ата и 18-ата година, но не изключва  вероятност за поява и в по-зряла възраст. Засегнати от нея са и жени, и мъже, но по-често се проявява при жените.

Според PsychCentral, специфичните фобии засягат повече от 1 на 10 души. Данни от изследвания сочат, че приблизително 12% от населението в даден момент от живота си е преживяло някаква фобийна проява. Друго изследване ни информира, че само около 20 % от фобиите при възрастните изчезват от само себе си.

Карнофобия – кога е фобия и кога отвращение от месо

Карнофобията се разглежда като фобийно разстройство, когато предизвиква силен панически страх у човек, активиращ се от мисълта, че може да докосне, вкуси, помирише или види месо. За разлика от състоянието на фобия, отвращението от месо предизвиква дискомфорт, но не и силен страх, последван от безпокойство, тревожност и паника.  

Карнофобията няма връзка с вегетарианството или веганството и не следва да се разглежда като неразвит вкус за месо по следните причини:

Вегетарианството е течение в диетологията, чиито последователи са изградили хранителните си режими предимно от растителни храни - плодове, зеленчуци, ядки, (някои от тях се хранят с млечни и яйчни продукти), но не консумират месо. Вегетарианството може да бъде възприето от човека поради различни причини: морални, здравни, религиозни, природосъобразни, културни, естетични или икономически.

Веганството, според публикация на The Vegan Society е: "Философия и начин на живот, чиято цел е да ограничи, доколкото е възможно и приложимо, всички форми на експлоатация и жестокост към животни, използван�� за храна, облекло или за всяка друга цел, като по този начин насърчава разработването и използването на алтернативни варианти, които не включват животински продукти и всичко това е в полза на хората, животните и околната среда. От гледна точка на храната, се приема практиката да се избягват всички продукти, получени изцяло или отчасти от животни."

Ето защо следва да се обобщи, че при вегетарианците и веганите, отказът от месо е обвързан с: екологични, морални, културни и др. обстоятелства, при които съществува осъзнат личен избор, докато при страдащите от Карнофобия, се наблюдава силен страх от месо, породен от травматична случка или събитие в миналото.

Причини за Карнофобията:

Конкретна причина за появата на Карнофобия не е известна, но се наблюдават някои фактори, допринасящи за възникването й.

При някои хора Карнофобията се е появила след консумация на месо, вследствие на което са развили тежка болест.

При други страхът произхожда от злополука по време на готвене на месо, например дълбоко са се порязали с нож, докато са транжирали месо в кухнята.

При трети отвращението от месо се е породило от посещение на кланица или месарски магазин, където са видели как се нарязва суровото месо.

Друг фактор, оказал негативно отношение у човек към месо е изображение (снимка в списание) на месо. Това често се случва в подрастваща възраст при по-емоционални и чувствителни тийнейджъри.

Известни са случаи на хора, развили Карнофобия поради негативно мнение на близък или роднина в семейството, който отрича консумацията на месо и го е представил като отвратителен акт. Пример за това е майка, чийто лицеизраз демонстрира ненавист към месо пред малко дете.

Преобладават случаите на хора, развили Карнофобия, вследствие на силно стресови преживявания по време на хранене. Например докато са яли месо, неволно са станали свидетели на акт на насилие, или някакво посегателство върху друг човек. Поради незряла възраст и отсъствие на опит са развили фобия от месо.

Съществуват и хора, които поради алергия към определен вид месо не го консумират. Тези хора не влизат в групата на страдащите от Карнофобия, тъй като при тях страхът от месо е подплатен от обективна причина - проява на алергична реакция в организма.

Симптоми на Карнофобията

Различни са симптомите на Карнофобия, но са лесно разпознаваеми. При някои хора само мисълта за месо, или разговор за него, е причина да получат тежък панически пристъп. При други хора, симптомите се проявяват при докосване или миризма на месо.

Физически симптоми:

 Учестено дишане;

Ускорен сърдечен ритъм (пулс);

Гадене;

Главоболие и световъртеж;

Болки (стягане) в областта на гърдите;

Повишено кръвно налягане, хипервентилация и дезориентация;

Свирене в ушите;

Сухота в устата;

Изтръпване и усещане за бодежи;

Мускулно напрежение и треперене;

Дефицит на желязо в организма;

Психологически симптоми:

Отказват да мислят за месо;

Страх от загуба на контрол, припадък и смърт;

Изпитват ужас, само��бвинение, срам и вина;

Изпитват страх от болести;

Социална изолация, чувство на безнадеждност и тъга;

Отчужденост, объркване и липса на концентрация;

Тревожност, резки промени в настроението, гняв и раздразнителност;

Панически атаки;

Депресивни разстройства. 

Хората с Карнофобия избягват да мислят, виждат, помирисват или чуват за месо. Това им създава ежедневни затруднения при пазаруване, в общуването с други хора, дори когато гледат телевизия в дома си. По-голямата част от тях, осъзнават, че страхът им е ирационален, но въпреки това не могат да контролират чувствата и мислите си по време на паника. Всички тези особености са предпоставка, страдащите от Карнофобия да попаднат в социална изолация.

Лечение на Карнофобия

Препоръчително е засегнатите от фобията да се консултират с психиатър, като опишат подробно симптомите си. След обстойно изслушване, лекарят ще прецени дали се касае за състояние, при което е необходимо страдащият да приема определено време медикаменти,  или ще бъде насочен към психолог или психотерапевт.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните мисли по отношение на месото с други, които са по-положителни. Променяйки негативните мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Желан резултат при лечението на тази фобия е човек да преодолее страховете си, да се научи да бъде сам помощник на себе си, контролирайки страховете си, а не те него.

Паралелно с психотерапията, се провежда обучителен тренинг, ориентиран към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също и техники за самопомощ, с които да се понижи нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от лечението на Карнофобия, е подкрепата от семейното обкръжение и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

„СИТОФОБИЯ“ – ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ ОТ ХРАНА

Какво характеризира Ситофобията

Терминът Ситофобия е с древногръцки произход. Образуван е от комбинацията между наименованията σῖτος – храна и φοβία – страх, което означава страх от храна.

Тази фобията е популярна и с другите й обозначения: „Цибофобия“ (Cibophobia) и „Ситиофобия“ (Sitiophobia).

Ситофобията спада към групата на фобийните тревожни разстройства. Характеризира се с това, че предизвиква постоянен ирационален страх у хората, породен главно от храната.

Според данни от проучвания, Ситофобията засяга и двата пола, но по-уязвими са жените, спрямо мъжете  (съотношение 9:1).

Причини за възникването на Ситофобията

Специалистите нямат еднозначен отговор на въпроса защо някои хора развиват Ситофобия. Проведени изследвания, ни навеждат на заключението, че тя възниква под влиянието на външни фактори (психо-травматични събития в ранна възраст) и вътрешни фактори (наследствени, генетични и телесни заболявания). В тази връзка следва да се обобщи, че основните причини, поради които възниква фобията у човека, от една страна се явяват – наследствеността, генетиката, биохимията на мозъка и някои телесни заболявания, а от друга – житейският му опит.

Ето и някои други допълнителни фактори:

Тенденция за хранителни разстройства в семейството;

Тревожност или невротичност;

Нелекувана депресия от дълго време;

Хронично чувство на самота;

Физически или емоционален стрес (травма);

Ниска само��ценка;

Дисбаланс в нивата на хормоните - допамин и серотонин;

Неправилно функциониране на страничното ядро на хипоталамуса;

Генетични дефекти;

Дълъг период на гладуване.

У някои хора, страхът им от храната е възникнал поради телесно заболяване, при което са изпитвали болки в областта на корема, след хранене. Пример за това е болестта на Крон, която протича с болки на различни места в корема, засилващи се след хранене и намаляващи след изхождане (дефекация). Друг пример са пациентите, преминали курс на химиотерапия, впоследствие на който по време на хранене се обострят болките им в областта на корема.

Отказът на хората да се хранят заради болки в корема, понякога се бърка с хранителното разстройство Анорексия нервоза, поради някои сходства в състоянията им, а именно ограниченията в приема на храна.  Следва да се поясни, че за разлика от състоянието при Анорексия, хората изпитват страх от напълняване, вследствие на който отказват да ядат, докато при страдащите от болки в корема, страхът им е породен от самата храна и физиологичния дискомфорт, последващ от нея.

При други хора, страхът от храната се е породил на базата на преживени психо-травматични събития (физическо или сексуално насилие) в годините около пубертета.

Негативното отношение към храната при някои хора, се е изградило поради страха им, че в нея се съдържат токсини и микроорганизми. Обикновено страховете в тази посока могат да бъдат насочени към почти всички видове храни или напитки.

Има и такива хора, които са фобийни към конкретни групи храни. Пример за това могат да бъдат млечните продукти. Те избягват всички храни и напитки, в чийто състав се съдържа мляко, тъй като изпитват ирационален страх, че ще се разболеят от някаква болест, ако ги консумират.

Срещат се хора, при които страхът им от някои хранителни продукти е вследствие на тежки алергии към: шоколад, яйца, мляко и млечни продукти, соя, брашно, фъстъци или други ядки, както и от риба, някои морски продукти от мекотели и черупчести - стриди, раци, миди, скариди. Тези хора не влизат в групата на страдащите от Ситофобия, защото при тях, страхът е подплатен от обективна причина - проява на алергична реакция в организма им.

Съществуват по-тежки случай на хора, страдащи от психични заболявания като Шизофрения, които поради заблуди и халюцинации отказват да се хранят и отхвърлят храната. Императивните (заповедните) им халюцинации ги подтикват да не ядат. Слуховата трансформация в такива случаи е насочена директно към човека. Гласът започва да общува с него и да му дава заповеди, на които той не може да се противопостави. Понякога хората в това състояние изпадат в кататоничен ступор. Това налага за тях да се полагат интензивни грижи, особено при липса на естествено хранене. Влошеното им състояние изисква, те да бъдат хранени чрез назогастрална тръба.

Ситофобията при страдащите от психотични депресии може да бъде мотивирана от заблуди, навяващи им чувство за вина (аз не заслужавам храна) или от заблуди, че нямат нужда да се хранят.

Някои черти на хората със Ситофобия:

Склонност към отключване на Ситофобия имат мнителните, тревожните, плахите и лесно ранимите хора. При някои от тях, се наблюдават симптоми, наподобяващи на обсесивно - компулсивно разстройство (ОКР). Те изпълняват в ежедневието си измислени ритуали, които отнемат от времето им, но по този начин намаляват тревожността си.

Хората,  страдащи от фобията са обсебени от манията да проучват и изследват произхода на хранителните вещества;

Изрядно нареждат продуктите в хладилника си, за да не се допират един до друг;

Опаковат всеки продукт поотделно във фолио за съхранение, с оглед да не попадне нещо заплашително за тях в храната им;

Често проверяват храната в хладилника;

Помирисват всеки продукт, въпреки че знаят, че е пресен;

За да са спокойни проверяват няколко пъти срока на годност на етикета, преди да вкусят от продукта;

Записват в тефтер от кои продукти са яли и какво количество са изяли;

Поддържат изрядна хигиена в хладилника си, почиствайки го всеки ден;

Измиват опаковката на абсолютно всеки продукт, купен от магазина, преди да го приберат в хладилника;

Избягват ястия, приготвени от други хора, тъй като не знаят точно какво има в тях и как са приготвени;

Избягват да ядат храна, която е приготвена преди ден поради страх от  интоксикация.

Всички тези особености са предпоставка, хората със Ситофобия да попаднат в социална изолация. Те се страхуват, че няма да могат да скрият фобията си от приятелите, колегите и семейството си. Това допълнително повишава тревожността им и ги провокира все повече да избягват срещи и събирания с други хора.

Храни, които провокират страхове у хората със Ситофобия:

Нетрайни хранителни продукти. Хората, чийто страх е провокиран от храни като яйца, мляко, майонеза, месо, пресни плодове и зеленчуци, се страхуват, че могат да се разболеят, след като ядат от тях;

Недопечени хранителни продукти. Страхът от болести, предавани чрез храната, кара някои хора да избягват храни, които могат да бъдат опасни, ако не са сготвени добре. Често страдащите от Ситофобия препичат храната до степен на прегаряне;

Страх за срока на годност на храната. Страдащите от тази фобия се страхуват, че оказаният срок на опаковката на даден продукт, не е истински. Те силно вярват, че срокът на годност е по-кратък от посочения. Според тях, щом продуктът е отворен от опаковката му спира да бъде годен за повторна консумация;

Остатъци на храна от предния ден. Страдащите от фобията вярват, че ако изядат храна, останала от вчерашния ден ще се разболеят;

Храна приготвена извън дома (ресторант, магазин, павилион).     Хората с тази хранителна фобия не консумират приготвени ястия в ресторанти, дори и в домовете на приятелите си, защото се страхуват, че не са видели с очите си годността на продуктите. Подлагат на съмнение и хигиената по време на приготвянето на     храната.

Симптоми на Ситофобия:

Макар че причините за отключването на Ситофобията могат да бъдат различни, симптомите й се характеризират с:

Повишено кръвно налягане;

Разтреперване;

Зачестен сърдечен ритъм;

 Паника;

Задух;

Болки в областта на гърдите;

Стягане в областта на гърдите;

Сухота в устата;

Разстроен стомах;

Бързо говорене или внезапна неспособност за разговор;

Силно изпотяване;

Замаяност;

 Гадене;

Повръщане;

Усложнения от Ситофобия

Нелекуваната Ситофобия, нанася тежки поражения на страдащите от нея, особено ако са в подрастващата възраст. Тя допринася за провалите в училище, на работното място, в личните взаимоотношения с другите хора, в социалния живот и интимния живот. Поради системно недохранване, засегнатите от тази фобия страдат от дефицити на вещества и микроелементи, които им нанасят сериозни здравословни проблеми.

Ето някои от тях:

Дефицит на внимание;

Отслабване на имунитета;

Остеопороза и счупвания на костите;

Занижено либидо и безплодие;

Забавяне в развитието при децата;

Хронична умора;

Опадане на зъбите, зъбни ерозии и кариеси;

Суха и сбръчкана кожа;

Анемия;

Аменория ( липса на менструален цикъл);

Сърдечни аритмии;

Тежка дехидратация, която може да доведе до шок;

Тежко недохранване;

Гърчове в резултат на загубата на течности от ексцесивна диария или повръщане.

Лечение на Ситофобия

Лечението на Ситофобията изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се диагностицира човек със Ситофобия, е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали има физиологична (и) причина (и), или се касае за състояние от психогенен произход. Ако изследванията не открият телесно заболяване, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от фобията, като например свръх загуба на телесна маса, се препоръчва страдащите да бъдат подложени на медикаментозно лечение, назначено от психиатър. Това се налага, за да се овладее силния страх, придружен от пристъпи на паника, които изпитват и стават причина за  отказ от хранене изобщо, което застрашава здравето и живота на засегнатите от фобията.

Необходима е също така намесата на квалифициран лекар-диетолог, за да изготви индивидуален хранителен режим, към който страдащият да се адаптира постепенно.

Ключова роля в лечението на Ситофобията е работата с психолог. Основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на храната с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също и техники за самопомощ, с които да понижават нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на Ситофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: factdr.com

[stoyanpetrov]

„ФАГОФОБИЯ“ – СТРАХЪТ, ЧЕ ХРАНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕГЛЪТНАТА

Какво характеризира Фагофобията

Терминът „Фагофобия“ има древногръцки произход. Образуван е от съчетанието между понятията: „φαγεῖν‘ - „ям“ и „Φόβος“ - „страх“.

Фагофобията е в категорията на специфичните тревожни разстройства, популярни още като специфични фобии. Характеризира се с проява на тревожност и ирационален страх у хората, породени от мислите им, че няма да могат да преглътнат сдъвканата храна. Това им създава дискомфорт, поради затруднението в храненето, което се явява причина, те да изключват определени групи храни от менюто си.

Характерно за страдащите от фобията е, че изпитват страх още преди да погълнат храната, което формира у тях очаквания, че ще се задяват и изложат. Това е причината, те да се усамотяват по време на хранене.

Симптомите им постоянно се изменят: с течение на времето стават по-чести, което им се отразява на психологическия комфорт, а от там и на качеството им на живот. Наред с тези особености, настъпват и сериозни усложнения в здравословното им състояние.

Не са рядкост случаите, страдащите от Фагофобия да не могат да опишат правилно симптомите си пред лекаря, което дава неточност в снемането на анамнезата им и се отразява на поставянето на диагнозата им. Пример за това може да бъде болката от полепването на храна по хранопровода. Според медицината, това би могло да е Дисфагия, но засегнатите могат да я описват като болезнено преглъщане, известно в медицината като Одинофагия.

Поради сходството в симптомите, Фагофобията бива бъркана с „Псевдодисфагията“ (страх от задушаване). Необходимо е да се прави разлика между двете състояния. При Фагофобията страхът е породен от самия процес на преглъщане, докато при Псевдодисфагията страхът се поражда от мисълта, че преглъщането ще доведе до задушаване. Често и на двете фобии им се преписват медицинските диагнози – „Дисфагия“ (трудност при преглъщане) и „Одинофагия“ (болезнено преглъщане).

Какви са симптоми на Фагофобията

Физиологични симптоми:

Увеличена сърдечната честота;

Затруднено дишане;  

Усещане на задух;

Напрежение в мускулите;

Главоболие;

Световъртеж или замаяност;

Повишено изпотяване;

В някои случаи и припадъци;

Болки в стомаха;

Гадене и/или повръщане.

Затруднения при прием на хапчета;

Загуба на интерес към повечето храни и течности;

Видима загуба на тегло;

Тревожност, общо безпокойство, депресия.

Когнитивни симптоми:

В допълнение към физиологичните симптоми, Фагофобията се отличава и с наличието на когнитивни симптоми, засягащи мислите на страдащите, че сдъвканата храна няма да може да бъде преглътната. Именно тези ирационални схващания са причина за задълбочаването на фобията им.

Поведенчески симптоми:

Страдащите от фобията, избягват храни с по-твърда структура, а в по-сериозните случаи, отказват напълно да се хранят;

Избягват да се хранят на обществени места, заобиколени от хора;

Ако им се налага да се хранят в заведение, те избират от менюто храна, която се преглъща лесно (сладолед, кремове, кремсупи, леки десерти и пюрета).

Психологически особености

Поради особеностите в състоянието си, страдащите от фобията, попадат в социална изолация. Те отказват да се срещат с приятелите си, ако ги поканят на обяд или на вечеря. По същата причина избягват да се хранят и със семействата си.

Голяма част тях са преживели травмиращо събитие, с��ързано с храната. Пример за това може да бъде неволевото връщане на съдържимо от хранопровода или стомаха им обратно към устната им кухина. Според медицината това е Регургитация. Преживяват стрес, тъй като състоянието им не се предхожда от симптоми на гадене и напъни за повръщане, както е при типичното рефлекторно изпразване на съдържанието на ��томаха.

Съществуват случаи, при които хората са развили Фагофобия, вследствие на силно стресови преживявания по време на хранене. Например докато са се хранили, неволно са станали свидетели на акт на насилие, грабеж или някакво посегателство върху друг човек.

Друг пример е: човек докато е преглъщал по-обемно хапче се е случило така, че се е задавил. Вследствие на това той е преживял уплах, които му се е отразил негативно.

Хранене и Фагофобия

При някои страдащи от фобията, страхът им, че няма да могат да преглътнат залъка си, ги заставя да нарязват на ситно храната си и да пасират всички продукти, които ще консумират. Дори накисват хляба във вода, за да са сигурни, че ще го преглътнат без проблем.

Храненето е процес, на който е добре да отдадем сетивата си, за да се насладим на вкуса от храната, докато я сдъвкваме бавно.

Още в миналото, аристократите са се откроявали с наличието на ритуали по време на хранене. Консумирали са бавно сервираните им ястия на трапезата, без да се разсейват с разговори. В съвремието, повечето хора по време на хранене гледат телевизия и разговарят помежду си. Това се отразява на здравето и теглото им.

Според диетолозите, моментът на засищането с храна при хората настъпва около 20 минути след началото на храненето. При бавно регулирано сдъвкване на ястията.

Родителите, понякога сдъвкват по-твърдата храната на малките си деца, защото нямат още зъби, с които да дъвчат. По този начин детето се наслаждава на вкуса й и я поглъща лесно.

Ако се вгледаме в хранителното поведение на растителноядните бозайници, ще установим, че те сдъвкват бавно храната си и тогава я преглъщат, докато хищниците поглъщат цели парчета месо, без ги да дъвчат.

Дъвченето е процес, чрез който храната се смачква и смила с помощта на зъбите. С него започва и първият етап на храносмилането, който цели увеличаване на повърхността на храната, което да позволи по-ефикасното ѝ разграждане от ензимите в стомашно-чревния тракт. Технически, по време на дъвчене, храната се позиционира от бузата и езика между зъбите. С дъвченето храната става по-мека и по-топла, а ензимите в слюнката започват да разграждат въглехидратите в нея. След като се сдъвче добре, храната се преглъща гладко и навлиза в хранопровода. Посредством перисталтиката се пренася към стомаха, където става вторият етап от храносмилането.

Дъвченето е най-вече несъзнателно (полуавтономно) действие, но може да се регулира и съзнателно с помощта на подходящи техники.

Когато човек е изложен на силен стрес и напрежение, се стимулира симпатиковата нервна система. Повишава се сърдечният ритъм (пулс), дишането зачестява, съпроводено от мускулно напрежение. При някои хора тревожността се изразява с мускулно напрежение в областта на врата и шията, което им създава усещане на заседнала буца в ��ърлото. Този симптом на тревожността, може да засили страха им да преглъщат храната.

Понякога Фагофобията е съпроводена от други особености в хранителното поведение при хората. Тъй да се каже отвращението от даден хранителен продукт. Да вземем за пример хората, насилващи се да се хранят с храна, която ги кара да се чувстват дискомфортно. Случва се при тези, подлагащи се на диети с гозби, които не са по вкуса им, но ги спазват само защото са хит - например сред известните личности от телевизионния екран. Ето защо е необходимо хората да следват препоръките на специалистите по хранене, а не да се подлагат на нездравословни диети, които ги отвеждат до кабинетите на специалистите по психично здраве – психолози и психиатри.

Най-новите изследвания, проведени в САЩ върху страдащите от „Фагофобия“, ни информират, че в някои случаи в мозъка им се наблюдават изменения и то конкретно в областта, отговаряща за функциите на хранопровода. Данните показват, че при 13 % от пациентите, с фобията, са открити действителни аномалии.

Лечение на Фагофобията

Лечението на фобията изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се диагностицират хората с Фагофобия, е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали те имат физиологични причини, вследствие на които не могат да преглъщат, или се касае за състояние с психогенен произход. Ако изследванията не открият телесна болест, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от Фагофобията, като например екстремната загуба на телесна маса (Анорексия), се препоръчва страдащите от фобията да бъдат подложени на медикаментозна терапия, назначена им от психиатър. Това се налага поради силния страх, който изпитват, придружен от пристъпите на паника, довеждащи ги до отказ да се хранят изобщо, което застрашава здравето и живота им.

Необходима е също така помощта на квалифициран лекар-диетолог, който да изготви подходящ индивидуален хранителен режим с въвеждащи порции при хранене. Като се започва с течна храна – супи, бульони, нектари и течности. Целта е страдащите да придобият увереност в себе си и да свикват постепенно с процеса на преглъщане.

Ключова роля в лечението на Фагофобията е работата с психолог. Основният акцент в нея е поведенческата терапия, с която засегнатите от фобията се учат да придобият увереност в себе си. С придобиването на увереност, стъпка по стъпка в менюто им се добавят и по-гъсти храни. Адаптирайки се към тях, продължават напред, докато стигнат до приема на сухи храни.  

Чрез техниките от когнитивното преструктуриране, страдащите се учат да заместват негативните мисли, че няма да могат да преглътнат храната с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят емоциите, свързани с тях, което ги води до благополучие.

Паралелно с психотерапията, на страдащите от фобията се провежда обучителен тренинг по придобиване на умения и техники за релаксация и отпускане на тялото, целящи да намалят нивото на възбуда на нервната им система.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на Фагофобията е подкрепата от семейната среда.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: webconsultas

[stoyanpetrov]

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СИНДРОМЪТ НА НОЩНОТО ХРАНЕНЕ И КАК ТОЙ ВЛИЯЕ НА ПСИХИКАТА НИ

Синдромът на нощното хранене е хранително разстройство, характеризиращо се с често повтарящи се епизоди на хранене през нощта, придружени с промени в циклите на съня. Съществува известна степен на коморбидност при това разстройство с Булимия без повръщане, но това което го откроява от нея е, количеството на консумираната храна по време на нощта.

През 1955 година американският психиатър Д-р Алберт Стънкард пръв е описал синдрома, а понастоящем той фигурира в DSM-5 в категорията „други хранителни разстройства“.

Характерно за синдрома е консумацията на 25% или повече от общия дневен калориен порцион в периода след вечерното хранене и/или при нощно събуждане. За да е наличен синдромът у човек, то съществуват следните пет асоциирани симптома:

Липса на апетит в сутришните часове;

Желание (подтик) да се яде през нощта;

Формиране на убеждение, че човек трябва да яде, за да може да заспи;

Потиснато настроение;

Трудно заспиване нощем.

Синдромът на нощното хранене засяга както жените, така и мъжете, с лек превес сред жените. Възрастовата рамка за отключването му е в ранната зряла възраст (обхваща годините от късно тийнейджърство до двадесет годишна възраст). Обикновено засегнатите, особено децата, рядко съобщават за проблема си с нощното хранене. У засегнатите се отчитат по-високи резултати за наличие на депресия, ниско самочувствие и отвращение от собственото хранително поведение. Според медиците  при страдащите от синдрома нощните нива на хормоните мелатонин и лептин са намалени.

С какво се характеризира синдромът на нощното хранене

При това хранително разстройство, наднорменото тегло и затлъстяването са често срещани състояния. Хората с този синдром, изпитват чувство за липса на контрол в хранителното си поведение. Те поглъщат храната лакомо, за кратък период от време, без да я сдъвкат добре, както съветват медиците. Парадоксът при това състояние е, че в повечето случаи тяхната реална нужда от храна не кореспондира с физиологичната им нужда, но въпреки това те продължават да ядат, дори и при появата на чувство на пренасищане и физически дискомфорт. Ето защо, предпочитат да се хранят отделно от околните, за да избегнат неудобството. Обикновено след това им поведение, изпитват чувство за вина, разкаяние и срам, от което се повишава тревожността им.

Добре балансираното меню включва храни, които се приемат в различни часове на деня, с равен диапазон между храненията. Страдащите от хранителното разстройство през деня не се хранят равномерно, а поглъщат обилно количество храна във вечерните часове на денонощието. До тук се стига, защото те не приемат схематично закуска, обяд и вечеря, а нощно време изпадат в пристъп на остър глад, който бива овладян с обилно количество калорична храна. Често за страдащите този модел се явява и вид „спасение“, за да могат да заспят.

Кои са причините за появата на синдрома на нощното хранене

Причините за развиване на синдрома на нощното хранене се отнасят до биологични, генетични и социални фактори, в допълнение от характеровите особености на личността в емоционален план.

Данни от проучване, публикувано в Cell Reports сочат, че ставането през нощта, вследствие на глад, може да се дължи на генетично предразположение. Синдромът на нощното хранене може да се появи, когато гените, които синхронизират моделите на хранене и тези на съня  са нарушени. Това променя времето за хранене, което в крайна сметка води до преяждане и натрупване на излишни килограми. В проучването е установено, че засегнатите от това състояние са 1% – 2% от хората, а симптомите включват събуждане през нощта и невъзможност да се заспи без да се приеме храна преди това.

В периода на лабораторните проучвания, специалистите установяват, че когато генът, който контролира биологичния часовник е „заглушен“, гладът се появява във времето, отредено за сън. Мутациите на същия ген, които имат отношение и към нарушенията на съня, водят до повече време прекарано в спане.  Според експертите гените работят заедно, за да поддържат процесите на спане и хранене синхронизирани, а нарушенията в някои от тях водят до нарушение в навиците на хранене или тези на съня.

Причините за появата на синдрома на нощното хранене са комплексни и касаят хранителните навици и отношението към храната. Често хората в по-млада възраст изграждат навици, които пренасят и в по-зрелите си години. Типичен пример за това е студентският стил на живот и хранене. Друг пример за това са ангажираните хора, които увлечени в своя труд, пропускат обедното хранене, което е предпоставка за свръхконсумация в късните вечерни часове.  

Сред причините място заема и стресът, водещ до обилна консумация на предимно бърза и нездравословна храна. Придружаващите го особености са: намалено внимание, нарушено запаметяване, лесно избухване, агресивност и честа тъга.

Друга причина би могла да бъде спазването на различни диетични режими, които в повечето случаи водят до неуспехи в свалянето на килограмите и до разстройване на нервната система.

Фактор е и отсъствието на умения за приготвяне на домашна храна в семейството, поради ангажираност на родителите, търсещи и преследващи кариерна изява.

На следващо място се нарежда тревожната тенденция, предимно сред младото поколение, за прекомерна консумация на бързи храни. Въпреки че има достъпна за всеки информация по отношение на вредата от тях, повечето ги консумират, неосъзнавайки, че те не са им в помощ, а по-скоро биха влошили качеството им на живот.

Характерни черти на страдащите от синдрома на нощното хранене:

Повишено или наднормено тегло;

Честото спазване на различни диетични режими, от които не е налице положителен ефект;

Депресия или тревожност;

Алкохолизъм или зависимост към наркотици, медикаменти и др;

Перфекционизъм и стриктно следене на телесното тегло;

Високи нива на самокритика и негативна самооценка.

Психологически аспекти

В условията на съвременното забързано общество и наложения модерен ритъм на живот, правилното хранене се оказва нелека и нелесно постижима цел. Когато е налице хранително поведение ориентирано към лишения от храна през деня и компенсирането му чрез свръхприем нощем, се касае за хранително разстройство, което бива възприемано погрешно като нещо нормално. 

Опитът показва, че хората, страдащи от депресия, дистрес или от злоупотреба с вещества са по-предразположени към развиване на синдрома на нощното хранене.

Често в основата на това разстройство присъства стресът и тревожността, с характерните му прояви в хранителното поведение – целодневен глад и последвало го вечерно преяждане, а в по-напредналата фаза на синдрома: безсъние и компулсивно хранене през нощта.

Поради отсъствието на апетит през деня това състояние наподобява ‚Анорексия нервоза, а неовладяното нощно преяждане - Булимия нервоза. Редуването на двата типа поведение е силно рисково както за физическото, така и за психичното здраве.

Според медиците, засегнатите от синдрома на нощното хранене имат нарушение на хормоналния ритъм, оттам и биологичният им часовник е обърнат, което дава отражение и в обмяната на веществата.

Обикновено хората със синдрома не предприемат мерки за лекуването му и в посока на редуциране на наднорменото си тегло. Те се чувстват безсилни да се справят с излишните килограми, натрупани чрез преяждане в нощните часове. Това им поведение поражда у тях чувство на срам и вина. Криейки своя проблем обаче, те все повече се въвличат в лабиринта на преяждането.

Доста често нощните пристъпи на силен глад са продиктувани и от депресивност и ниска самооценка. По същество, депресията е често следствие от хранителни нарушения.

Обективно погледнато, нощта е време за покой и пълноценен сън, а не за хранене. Ако изключим вероятността човек да не е със синдром на нощното хранене, то консумацията на каквато и да е храна в нощните часове не е полезна, тъй като знаем старото правило, според което не следва да си лягаме с пълен стомах.

Пълноценното хранене през деня и главно в сутрешните часове, зарежда и тонизира телата ни, така ние се подготвяме за активност през деня. Докато приемът на храна непосредствено преди сън, не се отразява положително, поради обстоятелството, че тялото е в поготовка за покой и не се нуждае от много енергия. Именно поради това, поетите калории през нощта не се усвоят, а се складират под формата на мазнини.

Ако откриете тези индикации у себе си или ваш близък, е препоръчително да потърсите консултация със специалисти по хранителни разстройства:

Повече от два пъти седмично се събуждате през нощта, за да ядете;

Предпочитате да консумирате повече сладкиши, въглехидрати и нищестени храни;

Нямате апетит след като станете от сън;

Страдате от липса на сън или безсъние за период от четири нощи в седмицата;

Усещате пориви за хранене преди да легнете да спите;

Връхлитат ви натрапчиви мисли, че ако не ядете няма да можете да заспите нощем;

В лошо настроение сте, потиснати сте предимно вечер преди лягане;

Изпитвате силна загриженост за формата и размера на тялото си, но се чувствате неспособни да следвате какъвто и да било диетичен режим.

Терапия и лечение на синдрома на нощното хранене

Както при другите видове хранителни разстройства, така и при това, терапията изисква мултидисциплинарен подход, като първата стъпка е човек да осмисли и признае проблема пред себе си.

Следващата стъпка е, да се потърси консултация с лекар. Ако лекарят, чрез изследвания не установи съществен медицински проблем, следва да се потърси консултация с психолог в сферата на хранителните разстройства, с който да се работи в посока откриване източника на проблема, провокиращ нощните епизоди на хранене.

С психологическата подкрепа и екипна работа между вас и психолога, бихте могли да промените хранителните си навици. Когнитивно-поведенческата терапия, оптимизирането калорийните стойности на приеманите храни, терапията на стреса и умерените физическите упражнения са също допълнителни благоприятни фактори в лечението на синдрома на нощното хранене.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

ПАРАСКАВИДЕКАТРИАФОБИЯ – ИРАЦИОНАЛЕН СТРАХ ОТ ПЕТЪК 13

Авторът на термина „Параскавидекатриафобия“ е американският психотерапевт д-р Доналд Доси, който пръв квалифицира страха от петък 13-ти като фобия.

Понятието е образувано от думите „декатриафобията” (страх от числото 13) и „параскевифобията”  (страх от ден петък). Той счита, че сложното за изговаряне наименование е като метод на терапия за възникналите без никаква причина ирационални страхове. Според него, ако страдащите от тази фобия успеят да произнесат наименованието й няколко пъти без ��решка, то те биха могли да се освободят от нея.

Милиони хора в световен обхват са формирали ирационален страх от петък 13-ти. Често в основата на този страх е залегнала вярата в суеверия. Тя е особено състояние на човешкото възприемане на някои събития от живота. Чрез нея хората сформират предразсъдъци и заблуди, които ги обвързват с изпълнение на определени ритуали, като носене на талисмани, избягване на числото 13, страх от черни котки и др.

Вярванията на хората, че на „фаталната дата и във фаталния ден” ще им се случи нещо негативно са техни дълбоко вътрешни убеждения, които осъзнато или не, властват над разума им. Страхът е  техен  „господар”, а суеверието е избор на подчинено бягството от него.

Уповаването в суеверия не зависят от нивото на интелекта, нито от придобития образователен ценз. Суеверният ум се среща както сред неуките, така и сред големите учени.  

В българския фолклор и традиции суеверията се обясняват с народните поверия на предците ни. Но в интерес на здравия разум, е редно да се отбележи, че не всички народни традиции и обичаи са достойни за почитане, и трябва задължително да се спазват.

Данни от проведено проучване зад океана сочат, че една четвърт от респондентите участвали  в него, свързват числото 13 с лошия късмет. Именно тази група хора е най-вероятно да бъдат разтревожени в дни като петък 13-ти.

Делът на засегнатите от параскаведекатриафобия е между 17 и 21 милиона американци. Симптомите на параскаведекатриафобия варират от умерена тревога до тотална паника и отказ за излизане извън дома.

Такива хора се открояват с отсъствие на себепознание и липса на увереност в себе си. Често, чувството им за самота, празнота и нещастие ги теглят към вярата в суеверия, свързани с лошия късмет и евентуалните поражения. Това е вид бягство от реалността, а е и начин да се почувстват сигу��ни в нещо, което не е сигурно, но поддържа все пак вярата и надеждата им.   

Из историята на суеверията за петък 13-ти

Едни свързват суеверието с френския крал Филип     IV, който на 13 Октомври 1307 година е издал заповед за унищожаването на     тамплиерите, на които са преписвани множество смъртни грехове, включително     магьосничество;

Други свързват петък 13 с библейските времена и     главно с разпятието на Иисус Христос (Разпети петък). Съществува и вярване     за такива хора, че Юда Искариотски е 13-ят апостол, за който се знае, че е     предал Христос;

Според древноримските легенди, магьосниците са се     събирали на групи по 12, а 13-я в групата са считали за самия дявол;

Според „лъженауката” нумерология числото 13     „страда“ заради неговата позиция след 12, колкото и нелепо да звучи това     за всички нас. Нейните  последователи обвързват отсъствието на 13 с     това, че има 12 месеца в годината, 12 зодиакални знаци, 12 богове на     Олимп, 12 племена на Израел, 12 апостоли на Бог Иисус Христос;

Повече от 80 % от небостъргачите нямат     13-и етаж;

Много летища пропускат 13-ата писта;

Немалко хотели са без 13-ти етаж или 13-а стая;

Във Формула 1 няма болид с номер 13;

Улиците във Флоренция нямат номер 13.

Обективна причина за този ирационален страх с елементи на параноя, не съществува, тъй като няма никакви достоверни доказателства, които да свързват нещастните случки назад в историята с конкретните ден и дата.

Не забравяйте, че петък е краят на работната седмица и следват почивните дни.  А след числото 12, следва 13.  Ако черна котка мине пред вас, е добре да си припомните, че  сте човек, а не малка сива и страхлива мишка. Ако ви се счупи огледалото, просто си купете ново, за да се погрижите за вида си. Четирилистната детелина е красива, когато е сред природата, а не в портфейла ви.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: internet

[stoyanpetrov]

ХРАНИТЕЛНОТО РАЗСТРОЙСТВО МЕГАРЕКСИЯ (MEGAREXIA) И НЕГОВИТЕ ОСОБЕНОСТИ

Какво характеризира хранителното разстройство мегарексия

Мегарексията е значително по-непознато хранително разстройство за разлика от пълната му противоположност - анорексията. Разликата между двете разстройства е, че засегнатите от мегарексия възприемат себе си като слаби, а в действителност са с килограми над нормата. Оглеждайки се в огледалото те не осъзнават, че са с по-голямо тегло, а възприемат себе си като по-слаби от това, което виждат.

Общото при повечето хранителни разстройства е, че се засягат способностите за обективна преценка, което изкривява сетивната реалност, а от там и възприемането на собственото тяло по начин, различен от действителния. При мегарексията това е в основата на проблема.

Психологически аспекти

Хората с мегарексия демонстрират нереалистично чувство на задоволство и гордост от излъчването на пълното си тялото като свързват наднорменото си тегло с жизненост и сила.

Характерно за тях е воденето на нездравословен начин на живот, придружен от свръх прием на „кухи калории” - храни съдържащи големи количества захар, пържени храни, тестени и др.

Хората засегнати от мегарексия формират изкривени вярвания, че кантара не отчита правилно килограмите им и категорично отричат да повярват на реалните цифри от дисплея.

При опит от страна на техните близки и приятели да се засегне темата за килограмите, те веднага отклоняват разговора в друга посока с мотив, че се чувстват добре и не се тревожат за здравето си.

Обикновено те са хора, които са били стройни и слаби в миналото и отказват да приемат в настоящето новия си вид - с наднормено тегло.

Основен проблем тук е, че отричайки натрупаните килограми, те продължават да консумират вредни храни, а това увеличава драстично теглото им.

Какви са основните симптоми при мегарексията

налице са изкривявания във възприятията по отношение на външния вид – човек             вижда себе си като по-слаб от колкото е в действителност

нездравословни хранителни навици – безкритичен прием на силно калорични                    храни

носене на дрехи с по-голям размер от обикновения

избягване на огледала, в които човек може да се огледа в цял ръст

предпочитат да виждат в огледалото само лицето си

отбягват да се снимат в цял ръст

не обичат да пазаруват

Какъв е рискът за здравето при засегнатите от мегарексия

��иабет

хипертония

сънна апнея

атеросклероза

инфаркт на миокарда

метаболитен синдром

ракови заболявания

психичен дискомфорт

липса на важни хранителни вещества, поради отказа да се консумират плодове и зеленчуци.

Как се лекува хранителното разстройство мегарексия

Както при всички хранителни разстройства и тук в основата на лечението е индивидуалната психотерапия, чрез която личността да разпознае проблема си и да се освободи от изкривените възприятия за собственото си тяло.

Препоръчителен е цялостният подход в лечението на мегарексията, който включва:

психологически консултации с психолог в сферата на хранителните разстройства

при необходимост преглед от психиатър

консултация със специалист по хранене и диететика

мотивация и физическа активност с квалифициран спортен специалист

Ранното разпознаване и адекватната терапия спомагат за пълното възстановяване от хранителното разстройство.

Превенция на хранителното разстройството мегарексия

Най-добрата превенция срещу това и повечето хранителни разстройства е себепознанието и себеприемането. Препоръчително за всеки е да приеме себе си такъв, какъвто е, с всички негови недостатъци и достойнства. Всеки носи своя ярка индивидуалност и отличаващ го стил, което би могло да се приеме като богатство за всички нас хората.

Друг етап в превенцията е установяването на осъзнат и отговорен начин на живот, който включва индивидуален и балансиран режим на хранене, придружен от редовна физическа активност.

И не на последно място – обичайте себе си!

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: internet

[stoyanpetrov]

КАКВО ХАРАКТЕРИЗИРА ЛИПОФОБИЯТА

Произходът на думата липофобия е гръцки. Образува се от липос — „дебел“ и фобос — „страх“, т.е. страх и отбягване на тлъсти храни.

Липофобията е сравнително по-рядко срещана, за разлика от другите видове фобии. Придобива популярност едва през последните 40 години.

Липофобията засяга еднакво представителите и на двата пола — жени и мъже. Това, което я характеризира, е паническият страх, който завладява личността само при мисълта, че ако консумира тлъста или мазна храна ще напълнее.

Психологически аспекти

Това, което отличава засегнатите от липофобия е недоволството от външния им вид. Обективно погледнато в 90% от случаите същите не страдат от наднормено тегло и нямат дори предразположение към него.

В основата на липофобията е страхът от мазнини, защото индивидът свързва приема им с негативните последствия -  като затлъстяване, инфаркт, инсулт, диабет и други социалнозначими заболявания.

По външни признаци жертвите на този страх не изглеждат като хора, които се страхуват да качат няколко килограма, но вътрешно това е свързано с много страхове и притеснения, което им се отразява стресиращо и негативно.

Такива хора имат свои списъци с позволена и забранена храна. Те много строго следят какво консумират и ако нарушат леко своите принципи на хранене, и приемат някаква храна от забранения списък, то това става повод за самообвинения и угризения към стореното от тях.

Социални аспекти

Важно е да се отбележи, че всички ние като представители на съвременното общество сме подвластни на модни тенденции и течения, които понякога са в основата на нашите ирационални страхове и изкривени представи за телата ни, килограмите и външния ни вид като цяло.

Това, което виждаме всеки ден от рекламите и техните послания са често недостижими цели за повечето от нас и е правилно всеки да приеме собственото си тяло и да гледа на себе си като личност, а не само като на физика.

Основни симптоми на липофобията

предпочитания за консумиране на определени видове     храни — предимно нискокалорични и не мазни;

прием на прекомерни количества вода;

строго избягване на храни съдържащи мазно и     тлъсто;

периодично чувство на страх от покачване на     килограми;

Препоръки към засегнатите от липофобия

препоръчително е да осъзнаете, че прекомерната     консумация на мазнини води до редица негативни последици в здравословен     аспект, но пълното изключване от менюто им, също може да окаже своите     негативни страни.

пълноценното и здравословно хранене включва     разнообразен прием на различни групи храни, а не концентриране само в една     група, превръщайки я в основен стандарт за хранене.

важно е да знаете, че здравословните мазнини     играят ключова роля не само за доброто състояние на тялото, а и за     поддържането на добра психическа форма и настроение.

балансираният прием на полезни мазнини оказва     положително въздействие в борбата с умората и спомага за контролирането на     теглото.

решението не е в пълното игнориране на мазнините, а в здравословния избор     на такива.

грижата за себе си е важна и всеки преди всичко я  дължи първо на себе си.

не позволявайте личните ви страхове да изкривяват реалността.

Лечение на липофобия

Лечението на липофобията е комплексно и включва, освен индивидуални консултации с психолог в сферата на хранителните разстройства и консултации с квалифициран специалист — диетолог, под чийто контрол да се изработи индивидуален хранителен режим, с цел постепенно да се захрани засегнатото лице и да се завърне към нормалния начин на живот, с пълноценно хранене и без страхове.

Автор: Стоян Петров, психолог 

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

ЗАЩО ПОДЛАГАНЕТО НА ДРАСТИЧНИ ДИЕТИ ВЛИЯЕ НЕГАТИВНО НА ПСИХИКАТА НИ

Какво всъщност е диета

Из историческите летописи за диетите се откриват данни, според които коренът на думата „диета” (diaita) е с древногръцки произход. Древните гърци са използвали „диета“ като понятие за „начин на живот”. В буквален превод думата е означавала „нещата, които ядем”. Има и други данни, според които думата диета (diet) произлиза от старофренската дума (diete), което означава  „храна, ядене, подаяние”.

В исторически план не съществува запис, сочещ че диетите са строги хранителни режими, целящи редуциране на излишните килограми. Те са се ползвали само и единствено при необходимост и то предимно с лечебна цел.

Във времето и под въздействието на различни модни течения, човечеството придава съвсем нов имидж на диетите. По този начин диетите от „начин на живот” се превръщат в „начин на сваляне на килограми”. Тогава стартира и една значително опасна епоха в модата на диетичното хранене и поведение.

Из хронологията на диетите

Първите диети за сваляне на килограми са създадени за придирчивите аристократи от династията на френския кралски двор, които са се откроявали със изискан стил и вкус към естетиката на външния вид.

Викторианският стил в модата при жените също оказва влияние. В името на модата, жените от тази епоха са били последователки на изключително тънката талия. Често са стигали до крайности, измъчвайки се чрез притискане със стегнати корсети.

В средата на XVII век човечеството е узряло за идеята, че излишните килограми са признак за „мързел” или болест. Заслуга за това има английският лекар д-р Бантинг, който публично е прокарвал революционните идеи, че най-тежките храни са тези, които съдържат големи количества захар и нишесте. В подкрепа на своите твърдения и с оглед защита на правотата си,  лекарят изключил от менюто си картофите, макароните и всички сладки храни. По този начин свалил повече от 20 килограма за няколко години, което описал и публикувал в научен труд. Този труд предизвикал огромен интерес в Европа и Америка, което го превръща в „модерния подход” за сваляне на килограми.

Хронологията продължава с навлизането на пластичните операции, чието първоначално предназначение е било да се помогне на войниците, пострадали в Първата световна война, да се възстановят от пораженията на куршумите. С времето тези операции се превръщат от хуманни в разкрасителни корекции на телата при жените.

Следват силните маркетингови периоди в рекламите, които чрез посланията си  поощряват хората към определени действия. Пример за това са кутията цигари, чийто слоган  подканва да се посегне към тази марка, вместо да се яде нещо сладко.

Идва модата на течните диети, чиито послания са да се пие продукт за отслабване, разтворен в чаша вода. Минава се през плодовите и млечните диети. Пик бележи зелевата диета, която се превръща в тотален хит сред хората. Модерни стават лекарствените препарати за отслабване и диетите със седативен ефект, в които се приемат хапчета за сън, за да се спи дълго и да не се яде.

Развитието при диетите продължава с издаването на видео касети с режими и упражнения за слаба фигура. Настъпва парадоксалната вълна - модата на неквалифицирани фитнес инструктори да изготвят хранителни режими в залите. Ръст бележат тенденциите от нисковъглехидратни и протеинови диети, през хранителни добавки, до в днешно време - диети с високо съдържание на мазнини.

Човешката психика и физика са пряко свързани. Когато има промяна в психиката, това неимоверно се отразява и на физиката.

Хората водени от стремежа да отслабнат, прибягват до драстични диети с идеята да се впишат в идеалната представа за „модерния” външен вид, в който слабата фигура е на почит. От една страна модата диктува правилата, а от друга страна стои изборът дали ще бъдем последователи на тази мода. Често изборът да сме „модерни” крие доста рискове, а понякога коства и здравето ни. Лъскавите предизвикателни снимки от билбордовете и телата от рекламите се превръщат във все по-актуален модел на подражание и преследван стил. Човек, издигащ в култ нечие чуждо тяло, което не отговаря на индивидуалната му телесна конструкция, преживява болезнено сблъсъкът между своите фантазии и реалността. Това поставя началото на объркването и поемане пътя на заблудата, тласкайки доста младежи към хранителни и депресивни  разстройства.

Въпреки че всеки е чувал или чел съветите на медиците и диетолозите, че драстичното сваляне на килограмите не е полезно за физическото и за психическото ни здраве, човечеството продължава сляпо да следва различните течения в света на диетите.

Според водещи американски диетолози и специалисти по здравословно хранене, крайните лишения и ограниченият прием на храна, лишава човешкия организъм от значими за него хранителни вещества, което нанася вреди на физическото и психическо му здраве. Анализът на редица проучвания, свързани със спазване на строги диетични режими сочи, че освен намаления (ИТМ) индекс на телесна маса, са налице и странични ефекти като нарушен обмен на веществата. Експертите са установили, че приемът на обичайни хранителни продукти и редовната физическа активност позволяват по-бързо да се постигне добра физическа форма ��ез нужда от строги диети и драстични лишения. Ето защо, категоричното мнение на специалистите по хранене е, че вслушването в собствения организъм е крайно необходимо.

Мъжете или жените са по склонни да се подлагат на драстични диети

Обикновено жените са по-склонни да се подлагат на драстични диети с цел да бъдат стройни и слаби. Пленени от актуалните модни тенденции и стремежа към подражание, те се подлагат на екстремни диети, в които се преследват светкавично бързи резултати. Причина за по-слабия успех в диетите при жените се явява рязкото намаляване на храната, което често погрешно се превръща в начин на живот, за разлика от мъжете.

Представителите на нежния пол са по-склонни редовно да се подлагат на диети, но те се изкушават и по-често, за разлика от мъжете, които решат ли да се освободят от излишните килограми се посвещават изцяло на идеята.

В психологически и физиологически план на мъжете им е по-лесно да си поставят цел и да я следват. Те са и по-силно мотивирани затова и по-лесно се разделят с натрупаните килограми. Имат положително отношение към диетата и вярват в успеха си.

Мотивацията за отслабване е различна при двата пола - жените се подлагат на диета водени от постигането на естетическия външен вид, докато мъжете се подлагат на диета по здравословни причини. Обикновено жените подхождат емоционално, а не рационално, което допълнително усложнява диетата им.

Разликата в изпълняването на диетата и при двата пола е, че жените се отказват много по-бързо ако не са налице резултати в кратък срок, за разлика от мъжете, които са последователни и следват своята цел в по-дългосрочен план.

Драстичните диети влияят на психичното ни здраве

Личността, която с времето е сформирала опит в рязкото сваляне и качване на килограми и разчита периодично на това – издава симптоми на хранителни нарушения и пихо-емоционални проблеми. Често този тип хора превръщат храната от естествена потребност за живот в неестествен враг на своето съзнание.

Фиксацията в слабата фигура се превръща във фанатична идея, която рефлектира върху реалистичната самооценка на личността по отношение на собственото тяло и цялостен външен вид. Личността започва да не приема себе си, отнася се враждебно и обявява война на тялото си като отказва да приеме  всичките свои физически недостатъци.

Тук психическите страдания са породени от влизането на личността в омагьосания кръг между своя измислен идеал, на когото подражава и обективната действителност, в която се намира. Този бурен кръговрат между фантазии и действителност е сред най-честите капани, в които влиза неуверената личност по пътя към хранителните разстройства. Личността влага целия свой потенциал - психически и физически в подхранването на илюзиите си и всичко друго около нея се превръща в незначително и маловажно. Следва продължително изтощаване и изчерпване на психическата енергия  на човек, което го води до чувство за лична неудовлетвореност. Когато неудовлетвореността се срещне с преследването на илюзорния модел, личността поставя себе си в затвора на своята заблуда. А няма затвор без съд и присъда – именно загубата на връзката със своето Аз, самочувствието и себеуважението се явяват тежка присъда от себе си към себе си.

Подлагайки се на драстична диета, човек програмира мозъка си, че за определен период от време ще се доставя оскъдно количество храна на организма. В следствие продължителното лишение от храна тялото активира механизъм за оцеляване, мозъкът подава сигнал за криза, което води до използване на складираните резерви мазнини, за да се набави необходимата енергия за нормалното функциониране на жизненоважните процеси в човешкия организъм.

След свалянето на килограмите идва ред на мозъка да се настрои, че периодът на диета е свършил, а той от своя страна изпраща сигнали до тялото, че кризата е минала. Ако след края на диетата, човек се завърне към старите си хранителни навици се задейства йо-йо ефекта на диетите. Всичко това се отразява негативно на тялото и влияе пряко на психика му.

Защо да не се подлагаме на драстични диети

Когато човек се подлага на драстични диети:

· лишава себе си от разнообразно хранене, което води до загуба на ценни хранителни вещества.

· подлага организма си на продължителен глад и влиза в режим на оцеляване, ето защо, започва да трупа мастни резерви, вместо да ги разгражда. Този процес се дължи на факта, че естествената реакция на тялото ни е да ни предпазва.

· забавя обмяната на веществата. Хормоните, отговарящи за чувството за ситост се понижават, а това води до остро чувство на глад - така наречения „вълчи глад”.

· губи мускулна маса, което влияе на метаболизма. Мускулът тежи, за разлика от мазнините, които са леки и обемисти.

· е склонен след края на свръх ограничаваща диета да започне да преяжда.

· чувства тежка умора, изтощение и чувство за безсилие, поради дефицити в хранителното си меню.

· е склонен да развие анемия, косопад, нарушен сън, проблеми със стомашно-чревния тракт, хормонален дисбаланс, проблеми с нервната система и отслабване на имунната система.

· е в условията на психо-емоционален стрес и психологически срив, вследствие лишенията и отсъствието на резултати.

· той чрез драстичното бързо сваляне на килограми, съчетано със загубата на мускулна маса губи еластичността на кожата си и тя увисва, което особено за жените се явява допълнителен повод за стрес и негативни емоции.

· нанася сериозни последици върху здравето си – непълноценното хранене, рано или късно оказва влияние на физическото и психическото здраве.

Какво включва и изключва разумното диетично поведение

Интелигентното и здравословно отслабване не включва драстични диети и следване на ниско дефицитни режими, от които може да настъпи траен и негативен ефект върху човешкото здраве. Организмът е жива система, която има нужда от разнообразно хранене, за да работи нормално.

В общ план неуверените в себе си хора не харесват дадена част от своето тяло, за разлика от уверените, които приемат себе си такива, каквито са и живеят в хармония със своите слабости. Те са щастливи, удовлетворени и се наслаждават на своя вътрешен мир и комфорт. За тях е характерно доброто самочувствие, което не се базира изцяло върху външния вид, а е функция от качествата на личността в цялост.

Щастливите и уверени личности не вземат килограмите твърде насериозно - за тях са просто числа. Това, че са леко напълнели не ги сломява, тъй като те нямат време за самосъжаления. Предпочитат да бъдат щастливи и запълват мислите си с положителни емоции, които ги тласкат към все по-положителни моменти.

Уверената в своя потенциал личност, не се подлага на изтощаващи драстични диети, а предприема индивидуален режим на хранене, който следва последователно във времето и се наслаждава на храната в ежедневието си. Тя е наясно, че така организмът няма да възприеме този процес като стрес, а ще се адаптира към промените постепенно и плавно.

В помощ на диетичния режим на хранене се явява и ежедневната физическа активност, благодарение на която се изгарят поетите калории и се поддържа тялото в добра физическа кондиция. Комбинирането на подходящ хранителен режим с физическа активност, минимизира загубата на мускулна маса и не забавя обмяната на веществата.

Допустимо е в редки случай да се прибегне до краткотрайни ограничителни диетични режими с цел сваляне на няколко килограма, поради посещение на тържество или събитие, което изисква естетическо излъчване. Но от съществена важност е след края на режимът, човек да не се връща към обичайния си начин на хранене рязко.

По-важни са хранителната стойност и качественият състав на диетата, а не количеството калории.

Масова заблуда сред човечеството е, че чрез драстични лишения и броене на калориите се отслабва качествено и трайно. Отслабването е нелек и небърз процес - той е свързан както с нашата мотивация, така и с вътрешната работа на собствения ни организъм. Затова е правилно да следваме своя ритъм, а не външния мотив и амбиция. Често човешкото невежество, в съчетание с бърз стремеж към промяна на тялото, води до сериозни последствия и поражения на психиката. В условията на заобикалящата ни динамика и ежедневен стрес е добре всеки да си даде реална сметка дали, подлагайки се на бърза диета, си помага или вреди.

Препоръчително е да се постави акцент върху темите:

защо аз искам да отслабна;

какъв е моят приоритет;

каква е моята разумна цел.

От съществена важност е изграждането на индивидуален план за действие, в който човек да следва своя ритъм и да се движи със своето темпо спрямо биологичната си индивидуалност. Биологичната интуиция на организма ни е критерий, за това как ние се движим в рамките на своя индивидуален план за отслабване.

Полезно е да осъзнаете, че диетата, която прави вашата най-добра приятелка и е тотален хит сред масата хора, може да не е успешна за вас, поради различие в индивидуалните ви биологични особености. Не винаги дадена диета се оказва успешна за голям брой диетици (хора на диета).

Изборът на индивидуална и добре балансирана диета е сериозна тема, която е редно да не се пре��ебрегва. При необходимост от адекватна помощ в съставянето на хранителен режим, е добре да се потърси консултация с квалифициран лекар, специалист в сферата на диетологията, а по отношение на психологическата подкрепа, да се потърси консултация с психолог - вещ в хранителните нарушения.

Ако вие желаете да отслабнете и да бъдете в помощ на своята промяна, то е необходимо да се разделите с емоциите и поведението, които ви връщат назад към старите навици на хранене. Положителната промяната в стила на живот влияе пряко на храненето ни.

Потърсете разбиране и подкрепа от най-близкото си обкръжение – семейството, така вие ще имате верни помощници в реализирането на вашата промяна. Когато сте екип, обединен в една обща цел, то вие увеличавате шансовете си за успех и постигане на трайни резултати, а това е предпоставка за удовлетвореност и мотивация за борба.

Не се притеснявайте да бъдете различни. Позволете си да се приемете макар и с коремче, и със заоблени форми. Вие имате стойност и сте личност, а не само тяло и килограми.  Обичайте себе си!

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

РАЗГОВОРЪТ ЗА КИЛОГРАМИТЕ МЕЖДУ ЛЕКАР И ПАЦИЕНТ Е ДЕЛИКАТНА ТЕМА

Разговорът по отношение на килограмите е деликатна тема, когато се касае за консултация между лекар и пациент. По-голямата част от пациентите с наднормено тегло биват посрещани още на прага на лекарския кабинет с думите:

"Трябва да отслабнете!" "О, ти си директно за операция!" "Заради килограмите сте в това състояние!" "Вижте се, с тези килограми как искате да сте?!" "Не ми харесвате хич с тези килограми!"

Пациентите, чувайки това за себе си от позицията на авторитета на лекаря, остават с чувство за неразбиране, обида и заклеймяване от медицинската професия, което поражда у тях трайно впечатление, че единственото, което виждат у тях е размерът, формата на тялото и килограмите им.

Ако погледнем в обществото и се огледаме добре, ние виждаме как хората с наднормено тегло биват повод за осмиване, подигравки, физическо и психологическо неглижиране, което води до дискриминация. Често на тях се гледа като на ниско интелигентни, лакоми и мързеливи, което не винаги кореспондира с обективната действителност.

Според американско проучване, проведено от екипа на професор Кимбърли Гудзун от медицинския университет "Джонс Хопкинс" в гр. Балтимор, е установено, че общопрактикуващите лекари се отнасят значително по-добре към слабите пациенти, отколкото към тези с тегло над нормата.

Учените, участвали в изследването, са установили, че личните лекари не се отнасят по-малко професионално към пациентите с наднормено тегло, когато става дума за диагнозата и лечението им. Но начинът на общуване с тях се откроява значително от този с по-слабите пациенти.

Проучването сочи, че при отсъствие на емпатия между лекуващ лекар и пациент намалява ефективността на медицинските съвети. Според д-р Гудзун, когато лекарите изразят повече съчувствие, пациентите по-стриктно спазват лекарските препоръки за здравословна корекция в начина им на живот.

Когато лекарят подходи с емпатично общуване и успее да предразположи пациента, тогава се получава здрава и успешна връзка между лекар и пациент, а това води до по-силна лична ангажираност от страна на пациента към лечението.

От психологическа гледна точка, най-подходящият начин за изграждане на емпатично общуване между лекар и пациент, е да се помогне на другия да се почувства разбран и приет. Емпатичното отношението на лекаря е форма на израз на загриженост и хуманност към пациента. Ето защо, повдигането на въпроса за килограмите изисква адекватна и деликатна преценка – кога, как и какво да се каже на пациент с наднормено тегло.

Ключов момент в темата за килограмите, е когато пациентът е споделил за своите здравословни неразположения – това могат да бъдат симптоми на задух, болки в стави, диабет и други социалнозначими заболявания. Когато пациентът е споделил своите симптоми и оплаквания, именно тогава е точният момент, в който да му бъде насочено вниманието към промяна в режима на хранене и редуциране на теглото.

В повечето случаи подходът на медиците не е правилен, тъй като зад наднорменото тегло на пациент често се крие хранително или тревожно-депресивно разстройствo. Голяма част от засегнатите са опитвали различни видове диети и програми, но не са постигнали успех, не защото не го желаят, а защото някъде, някога, дълбоко вътре в тях е имало или има нерешен емоционален конфликт, или травмиращо събитие, което ги връща назад в лабиринта на собственият им омагьосан кръг. Често този тип пациенти са жертви на йо-йо ефекта при диетите, което пряко се отразява, както на биохимичните процеси в организма, така и на психичното здраве и благополучие.

Когато лекарят подходи с емпатия и положително отношение към пациента, и се възползва от постигнатата доверителна връзка лекар-пациент, то би могъл да направи стъпка към консултиране на пациента за редуциране на телесното тегло и промяна в хранителните и двигателни навици.

Например:

На пациента да му бъде споделено под формата на въпрос:

"Знаете ли, че наднорменото тегло е една от причините за повишеното кръвно налягане при вас?"

Този подход е по-приемлив за пациента, тъй като свързва пряко теглото с конкретен здравен проблем. По този начин човек осъзнава, че за да подобри здравните си показатели, е необходимо да постъпи с лична ангажираност и съдействие към терапията.

Важно е да се има предвид, че начинът на повдигане на въпроса определя доколко успешен ще бъде човек в отслабването. Каквото чуе пациентът, това и ще изпълни! Ако информацията му бъде сведена в разбираем за него стил, с нужното уважение и емпатия, то шансът в успешното лечение нараства многократно. Пациентът е приел съвета, почувствал е разбиране от страна на лекаря и това го мотивира да се справи със здравословния си проблем.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

[stoyanpetrov]

БУЛИМИЯ НЕРВОЗА И КАК ТЯ ВЛИЯЕ НА ПСИХИКАТА И ЗДРАВЕТО НИ

Какво характеризира Булимия нервоза

Терминът "Булимия" /βουλῑμία/ е с древногръцки произход и означава „свиреп глад“. Заболяването датира от 1895г., а негов откривател е френският психиатър д-р Пиер Бриг. Болестта е приета от Американската психиатрична асоциация (APA) и е налична като диагноза в Диагностичното и статистическо ръководство за психичните разстройства (DSM-5). В Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ) диагнозата е с код: МКБ F50.2

Булимия нервоза спада към групата на невротичните психични и хранителни разстройства, характеризиращи се с повтарящи се епизоди на преяждане (консумация на необичайно големи количества храна за кратък период от време) и последващи неестествени ритуали за прочистване (самопредизвикано повръщане), придружени от периоди на гладуване, прекомерни физически упражнения и/или злоупотреба със слабителни средства, диуретици и пречистване на дебелото черво (клизма), вредящи на физиологичното и психичното здраве на човека.

Какво причинява Булимия нервоза

Конкретната причина за хранителното разстройството не е известна към момента в науката. На базата на дългогодишни проучвания и изследвания, се стига до извода, че то е комбинация от психологични, биологични и социални фактори, допълнени от личностните черти, емоциите, мисловните модели на индивида и факторите на околната среда, които са от значение за болестта. Тя има тенденции да се развива в семейства, като засяга родители и деца, което предполага, че предразположеността към разстройството не изключва наследствен фактор.

Първите генетични изследвания, проведени от частни организации по темата датират от средата на 90-те години в Европа. Темата е изследвана и от американските учени от Университета в Северна Каролина, САЩ. Изследователите са провели експерименти сред близнаци и осиновени с цел анализ на генетичната наследственост и влиянието на факторът семейна среда, за да се установи каква е тежестта на тези компоненти за проявата на хранителното разстройство.

Според данните от проведените генетични изследвания на Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik - Genetics and Epigenetics of Eating Disorders, (2011) се установява, че при хората, представители на бялата раса, значителна роля има наследствеността за проявата на синдрома.

От изследване на Klump (2009), проведено в САЩ е видно, че до 50%  вероятността за развитие на хранителното разстройство се дължи на генетично предразположение след пубертета. Преди него гените носят незначителен до нулев риск. Наследствеността носи информация, която е от значение за боледуващите, но тя няма тежест на присъда над тях, защото човек би могъл да положи усилия и грижа за себе си, въпреки генетичното предразположение към болестта.

Заболяването има тенденции да се развива в периодите между 15-30 годишна възраст. Засяга предимно представителите на женския пол, но не изключва мъжкия пол. И при двата пола е характерно поведението на криене и тайно, бързо, и обилно хранене, последвано от чувство за вина, срам и отвращение от поведението си. Следва период на компенсаторно поведение (прочистване), изразено в самопредизвикано повръщане, гладуване, интензивни физически натоварвания и други характерни за болестта ритуали от които настъпват физиологични и психологични  промени.

Промени на физиологично ниво

Стоматологични промени

Промените в устната кухина могат да бъдат първите прояви на Булимия нервоза. Проявите се дължат на хранителен дефицит на калций (Ca), желязо (Fe) и витамини от групата (B) и (D). Недостигът на калций води до деминерализация на зъбите, а недостигът на витамини от групата (B) до промени на лигавицата на устната кухина и венците. Ако пациентът с Булимия консумира храни с достатъчно калций, но с недостигът на витамин (D) калцият не се усвоява добре от организма. Недостатъчното желязо може да подпомогне развитието на язви в устната кухина. Недостатъчното количество на витамин B3 (Ниацин) допринася за лошия дъх и развитие на ракови заболявания. При неправилно хранене се нарушава трофиката на меките тъкани и венците, което води до лесното им кървене. Венците се зачервяват, подуват, развива се възпаление на гингивата. Поради дехидратация на организма устните са зачервени, напукани и сухи. Подуват се слюнчестите жлези. Всички тези обстоятелства могат да бъдат избегнати или сведени до минимум, ако пациентите получат правилна информация и указания от лекуващия ги дентален лекар.

Храносмилателни промени

Честото повръщане води до отделяне на повече стомашна киселина, която „мие” зъбите. Външната покривка (емайла) се загубва, зъбите променят цвета си, формата и големината си, стават крехки, полупрозрачни. Приемът на топла или студена храна и течности се затруднява поради свръхчувствителността на зъбите. Краещата на зъбите стават тънки и се чупят лесно. Развиват се кариеси. Развива се дегинеративен артрит на темпоромандибуларните стави. Те се намират там, където се свързва челюстта с черепа. Пациентите изпитват болка при отваряне и затваряне на устата, не могат да дъвчат добре. Възможна е появата на главоболие. Слюнчестите жлези се подуват, подът на устната кухина става твърд и болезнен.

Предизвиканото повръщане може да доведе до зачервяване, драскотини и натъртвания в устната кухина особено на горната повърхност – твърдото небце и „мекото небце” наречено (увула).

Неправилното хранене води до храносмилателни разстройства – подуване на корема, болка, повишена киселинност на стомашен сок, рефлукс на стомашен сок в хранопровода, гастрид, язви на стомаха, руптура на стомах и хранопровод, нарушена чревна резорбация на хранителни вещества, дехидратация на организма, нарушен мотилитет на червата – редуване на запек и разтройство.

Промени на психологическо ниво

Както при повечето психични разстройства свързани със злоупотреба на различни вещества и Булимия нервоза може да се разгледа като злоупотреба с храна, с цел  да се разрешат дълбоко вътрешни емоционални конфликти и проблеми залегнали у човека с/без генетично предразположение към болестта.

Често началото на това разстройство започва с недоволство и отричане на собственото тяло. Скритата амбиция за контрол, перфекционизмът и стремежът към моделиране и рамкиране на чувствата, емоциите и тялото, също оказват влияния над болестта.

Когато човекът е неспособен да се справи с чувствата и личните си проблеми, възникнали в битието му, и ползва храната като инструмент за овладяване на емоциите си, става податлив към отключване на хранителни разстройства.

                                                               Стоян Петров - психолог

Редуващите се периоди на обилно хранене (преяждане), последвалото отвращение от поведението, чувството за вина и срам, страхът от напълняване, включване на мерките за очистване са силно стресови преживявания както за организма, така и за психиката на страдащите от хранителното разстройство.

С течение на времето се изгражда порочен кръг, от който им е трудно да излязат, защото епизодите на преяждане и повръщане се превръщат в неконтролируем цикъл и неосъзната за тях вътрешна потребност,  неподдаваща се на критиката и волята им. Всички усилия за противопоставяне на затвърденото им „булимично поведение”  са увенчани с неуспех. Това ги плаши допълнително, защото осъзнават собствената си немощ пред болестта. Засилва се страхът и себеотричането им. Често те изпитват самота, поради самоналожената си изолация. Предпочитат да не развиват лични взаимоотношения с околните, поради страха от неудобрение, ако болестта им бъде разкрита или призната.

Характерни са честите промени в настроението им, вариращи от емоционални изблици до депресивни състояния. Те фиксират вниманието си в телесното тегло, което се колебае в двете посоки, нагоре-надолу. Присъщо за тях е повишената чувствителност към подмятания от другите относно теглото и външния им вид. При някои от тях се наблюдава склонност към самонараняване, злоупотреба с вещества и опити за самоубийство.

Хората, страдащи от Булимия нервоза имат ниска самооценка, ирационални страхове, свързани с повишаване на теглото им. Понякога визуално изглеждат добре с нормално тегло отговарящо за възрастта и ръста им, но вътрешно са блокирани от тревога, срам и страх от напълняване.

В анамнезите на страдащите от Булимия нервоза се открояват тенденции за неправилно хранително поведение и неправилно изградено отношение към храната, изразяващи се в спазване на драстични диети за отслабване, периоди на лишения и гладуване.

 Поради нискокалоричното хранене организмът им реагира чрез сигнали за глад, които увеличават нуждата и желанието им за ядене. Всичко това води до „булимичен синдром” – пристъпи на неудържимо влечение към храната, последвани от епизоди на компенсаторно поведение.

Степента на развитие при болестта Булимия нервоза се определя от честотата на компенсаторното поведение:

Лека форма: от 1-3 епизоди на компенсаторно поведение в     рамките на 1 седмица;

Умерена форма: от 4-7 епизоди на компенсаторно поведение в     рамките на 1 седмица;

Тежка форма: от 8-13 епизоди на компенсаторно поведение     в рамките на 1 седмица;

Свръх тежка форма: над 14 епизоди на     компенсаторно поведение в рамките на 1 седмица.

От психологическа гледна точка „булимичните пристъпи”, в които изпадат те ги водят към механизирано и бързо нервно поглъщане на големи количества предимно висококалорична храна, която се приема и като помощно средство за „краткосрочна терапия” с цел „анестезиране на чувства и емоции”.

Приетата висококалорична храна първоначално им създава „фалшиво усещане” за сваляне на напрежението и облекчаване на тревожността им, докато не навлязат в следващото за тях изживяване – това на отвращението и срама от погълнатото количество храна, виновността, гузността и страхът от напълняването, който за тях е като ехо на писък, връщащ се при тях със силно стресово въздействие. Ето защо, за да преодолеят последиците от преяждането и чувствата свързани с него, те приемат за нещо „естествено“ автоматичното преминаване в компенсиращ режим на поведение.  

Пациентите с Булимия нервоза, психологически преживяват епизодите си като нещо опасно, нежелано и застрашаващо, което противоречи на психическата им настройка и съзнание. Макар, че не споделят с обкръжението си, те вътрешно оценяват поведението си като нещо много срамно, неестествено, което ги срива психически и емоционално.

Булимия нервоза обикновено е коморбидна диагноза (едновременно съществуване на две и повече страдания у един и същ пациент) с други психологически разстройства от тревожно-депресивния спектър. При някои от страдащите се наблюдават множество психични състояния, заедно с хранителното разстройство.

Според (Jona M. Rushing, BS, Laura E. Jones, MS, Caroline P. Carney, MD, M.Sc. (2013) седемдесет на сто от страдащите от Булимия нервоза злоупотребяват с вещества, включително тютюневи изделия, алкохол и лекарства като стимуланти или хапчета за отслабване. Почти една трета от тях са засегнати от алкохолизъм, придружен от големи депресивни разстройства и посттравматични стресови разстройства.

Фактори на средата оказващи влияние при пациенти с Булимия нервоза:

Ниско самочувствие поради вербална злоупотреба;

Натякване или натиск от семейството или     приятелите по отношение на килограми и пълнота;

Особености в културните норми на привлекателност,     тиражирани в медийното и интернет пространства;

Крайности в мисленето и възприемането - „Да си     дебел е лошо“ и „Да си слаб е добре“;

Свръхконтрол на родителите, които не позволяват     на децата си да  изразяват свободно и открито емоциите си;

История на сексуално посегателство или насилие.

Какво не е Булимия нервоза

Tя не е съзнателно направен избор и е редно да не     бъде гледано на болестта като  прищявка;

Tя не е глезотия, а е сериозна болест, която би     могла да доведе до летален изход (смърт);

Tя не е болест, която се придобива задължително     под въздействието на семейството;

Tя не е обвързана с пол, възраст, етнос,     сексуална ориентация или социален статус в обществото;

Tя не е болест изцяло зависеща от гена на човек;

Tя не е болест, от която човек не може да се     излекува.

Усложнения при пациенти с Булимия нервоза:

ерозия на зъбния емайл;

чувствителност на зъбите към топла и студена     храна;

подуване;

рани в устната кухина;

гингивити;

ерозия на хранопровода, руитури на хранопровода и     стомаха;

язвена болест на стомаха;

синдром на раздразненото черво;

дехидратация на организма;

забавен сърдечен ритъм, сърдечен арест, сърдечна     недостатъчност;

неравномерен пулс;

ниско кръвно налягане – колапс, замаяност;

хормонални нарушения – аменория (липса на     менструация);

загуба на либидо;

безплодие;

кожни промени – мазоли, суха кожа;

мускулни промени – умора, спазми, причинени от     електролитнитния дисбаланс;

летаргия.

Възстановяване и лечение при пациенти с Булимия нервоза

Лечението е комплексно и изисква отчитане на физическото и психическото състояние на човека. В началната фаза хранителното разстройство може да се преодолее чрез помощта на психолози, работещи в сферата на хранителните разстройства. Те ще определят психологическото състояние на болния. Провеждат се терапевтични сесии с акцент – придобиване на умение за формиране на нормални хранителни навици (модели). Индивидуална психотерапия включва, придобиване на способност да се прекъсва цикъла на безконтролно преяждане и последвал епизод на прочистване. Както и да се придобие увереност в управлението на емоциите в посока по-здравословни отношения с храната и възвръщане контрола над храненето.

В по-напредналата фаза на разстройството е необходима намесата на психиатър, за да се назначи подходяща медикаментозна терапия.

Булимия нервоза може да се излекува. Добре е да се знае, че колкото по-рано се открият симптомите на болестта и се потърси помощ, толкова повече се увеличават шансовете за успешен резултат в лечението й.

Ако разпознаете признаците на Булимия нервоза описани по-горе в себе си или при ваши близки, е най-правилно да се отнесете с внимание към проблема, без притеснения да потърсите помощ от специалист. Живеем в съвремието, в свят, в който е лесно да направим крачка напред към осъзнаване на проблема ни и неговото лечение. Много по-трудно е да останем в затвора на вътрешния си страх и срам, без да направим тази първа крачка и да потърсим адекватна помощ от специалистите по психично и тел��сно здраве. Бъдете спокойни, психолозите и психиатрите работят дискретно, никой от тях не би си позволил да прекрачи прага на етичното отношение и професионалната тайна при упражняване на професията си.

Автори:

 Стоян Петров - психолог ;

 Д-р Ружа Салмон -  дентален лекар

Снимка: unsplash