whowasnoone

[whowasnoone]

Егоистично ли е да търсиш изкупление

задържайки болка в себе си, че да го заслужиш.

[whowasnoone]

Думите празни останаха си в тъмни нощи

Посрещахме с теб изгрева всяка вечер

Говорейки за всичко

Обещанията останаха си тук в тази стая

Любовта замина си покрай действията

Думите празни останаха си в тъмни нощи

[whowasnoone]

В нощи като тази

Проклинам мозъка си че сънувам как ме търсиш

Проклинам нощта че не е тиха да заспя и в съня си аз да се изгубя

Проклинам себе си че толкова ми пука, че ми липсваш

В нощи като тази

Проклинам Вселената че пак да се влюба завеща ми

Проклинам звездите че греят

Проклинам луната че свети

В нощи като тази

Мога да си представя живота ми без теб

Проклинам че не е такъв който мога да живея

[whowasnoone]

Агония

Толкова малка, кратка дума. Чужда за много, описателна за други.

Какво значи тя всъщност?

За мен е горенето на кожата ми, огъня в душата ми. По-горещ от хилядите огньове в Ада.

За мен е как сърцето ми тежи, главата ми пулсира.

За мен агония си ти.

[whowasnoone]

I guess we truly are done then.

[whowasnoone]

Ако трябва да съм честна с някой

То поне със себе си мога

Плаче ми се

Плаче ми се за теб, за нас, за какво беше и

за глупостите поради които вече не е

Плаче ми се че има шанс да го изгубя

че има шанс да се наложи да те гледам

от разстояние

без да мога устните ти да целуна.

Плаче ми се, че може с теб да ми се наложи

дистанция да спазвам

Плаче ми се,

че може допира ти повече да не усетя

Плаче ми се, че сърцето си разбивам

само при мисълта да те изгубя.

Седя и мисля

за тебе само

и всичко което ми се ще да имаме.

А да поплача не мога.

Направя ли го

ще се разпадна.

[whowasnoone]

В мрачните нощти всичко в което винаги намирам утеха си ти.

Тук до мен в леглото

С нежни ласки ме приспиваш

Мозъка ми да спасиш се опитваш

Тук до мен, шепота ти ехти

Не си отивай ти, дишай и се бори

Сили даваш ми да продължа

Но колко ли време още мога да оцелея в тази вечна

война.

[whowasnoone]

Помня

Какво ли беше аромата на цветя през ранна пролет?

А да усещаш полъха преди буря?

Да се насладиш на мириса на сутрешна роса

Помня ли изобщо вече какво е да съм жива?

[whowasnoone]

В градината лежеше лъвче. Малко, сладко и невинно със смело сърце, но сълзи на очите.

В градината под сянката на череша, то лежеше и плачеше. Времето се смръчи и заедно със сълзите на лъвчето започна на ръми. Скоро започнаха и мълнии да кънтят и небето да разцепват с всеки техен проблясък.

Лъвчето само бе, никой друг до него нямаше. Сълзите стичаха се и с капките едно ставаха и земята ги попиваше.

В бурята сокол летеше, видимо объркан и изгубен. Вятър го вееше към градината да кацне и да се скрие.

И така сокола срещна лъвчето. Кацна пред муцунката му и с клюн потупа го леко по главата.

Срещнаха очи и се разбраха.

Сокола сгуши се, перо откъсна си от крилата и с него сълзите попи от затворените на лъвчето очи.

И в този момент, бурята от нещо страшно, превърна се в утеха. Под клоните на тяхната череша те лежаха сгушени докато отмине. И когато спря и слънцето проби през мрачни облаци, лъвчето и сокола заедно останаха.

Два разлипни пътя, един станаха.

Световете се оплетоха, а лъвчето завинаги си имаше перо с което сълзите си да попива докато сокола повече да се изгуби не можа.

Заедно с перото бе подарил и своята душа.

[whowasnoone]

В очите ти открих желание

грабнах го с пълни шепи, че от него да полетя

В красотата ти открих поезия

грабнах я с пълни шепи, че от нея да не се заслепя

В ума ти открих пъзела

грабнах го с пълни шепи, че да ти го наредя

В думите ти открих смисъла

грабнах ги с пълни шепи, че да го разбера.

В целувката ти открих звездите

грабнах ги с пълни шепи, че да мога да се насладя

Това открих в теб преди да те опозная

Чудно ми е какво ли друго с времето ще разгадая.

[whowasnoone]

В нощта в която те видях

Очите ти съзрях

И осъзнах

Че не случайно тебе точно срещнах

[whowasnoone]

Живота до тук

Ме научи че приятелите, макар и да не искаш

Си отиват дори след години заедно

Живота до тук

Ме научи че любовта, макар и да е споделена

Не винаги се получава, не винаги остава

Живота до тук

Ме научи че кариерата, макар и да я заслужаваш

Не винаги ще успяваш

Живота до тук

Ме научи че да живееш, макар и да не знаеш как

Пътя ти все ще се показва

Живота до тук

Ме научи че най-важното, макар и да не виждаш

Не е всичко това

Живота до тук

Ме научи че да си щастлив, макар и да е момент

Винаги ще е целта.

[whowasnoone]

Надявам се един ден да осъзнаеш колко много съм те обичала сега, че да продължавам все към теб да вървя.

Надявам се един ден да осъзнаеш, че доеи болката е била за добро

Надявам се да разбереш, че обичам те, но

Пред това да съм ти изтривалка и да съм добре

Се налага себе си за избера

[whowasnoone]

Ако си способен да намираш мрака

в най-светлият ден

Не забравяй

Очите пригодени към тъмнина

Могат да намерят искра

дори в най-мрачната нощ.

[whowasnoone]

Толкова много километри разстояние и пак усещам те до мен как гледаш ме.

Близко до водата отново, пак ти бдиш и виждаш ме.

Навън вали, поройно сипе се дъжда.

Само неговия шум ехти,

а някъде далеч бушува и океан пълен с разбити мечти.

И пак все си ми ти

deus ex machina.

[whowasnoone]

Обичам те.

Но тези думи повече няма да ти ги кажа сигурно.

[whowasnoone]

Не съм мислела че за тебе баш има какво още да ме боли.

Очевидно обаче ще си има, за цял живот нещо.