aanalizstruktura-blog - Tumblr blog

[aanalizstruktura-blog]

Показатели за оценка на финансовото състояние на банката

Оценката на способността на банката да генерира доход, в контекста на ефективността на управлението на свързаните с това разходи и рискове, се базира на редица показатели, основните от които са:

3.1. Възвръщаемост на собствения капитал. Възвръщаемост на активите

Новини от страната и чужбина Първа инвестиционна банка Всяка четвърта фирма в България се опасява от фалит Кратки новини: Утре ще бъде избран шеф на метеоролозите

Традиционни измерители на рентабилността на търговската банка са възвръщаемостта на активите (ROA) и възвръщаемостта на собствения капитал (ROE).

Възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) се определя като съотношение на нетния доход (след данъчно облагане), NIat, към общата стойност на собствения капитал, TE) на банката:

ROE = NIat / TE

Този базисен индикатор за рентабилност може да бъде представен като произведение от три финансови съотношения60:

1.        Марж на печалбата - съотношение на нетния доход след данъчно облагане (NIat) към реализираните приходи от дейността (TR):

PM = NIat / TR

2.        Оползотворяване на активите - съотношение на реализираните приходи (TR) към общата стойност на балансовите активи (TA):

AU = TR / TA

3.        Мултипликатор на собствения капитал – съотношение на общата стойност на балансовите активи (TA) към стойността на собствения капитал на банката (TE):

EM=TA/TE

Доколкото произведението на първите две съотношения е начин да бъде изведена възвръщаемостта на активите на банката (ROA), последната и мултипликаторът на собствения капитал са двете величини, от които може да бъде синтезирана възвръщаемостта на собствения капитал: 

Анализ на факторите, оказващи влияние върху възвръщаемостта на собствения капитал на банката може да се осъществи и чрез представянето и като произведение от следните четири съотношения:

-ефективност на управление на данъците, TME – съотношение на нетния доход след данъчно облагане (NIat) към нетния доход преди данъчно облагане (NIbt); отразява степента на използване на инструменти за оптимизиране на данъчната експозиция (напр. инвестиране в освободени от данъчно облагане бонове и облигации);

60 Значимостта на този модел за факторен анализ (DuPont analysis) произтича от възможностите, които той предоставя за идентифициране на проблемите, водещи до ниска или намаляваща възвръщаемост на собствения капитал и на активите:  

-                 Спадащият марж на печалбата свидетелства за намаляване на нетния доход, съдържащ се в единица приходи от дейността, възможни причини за което са: неадекватен контрол върху разходите; неподходящи модели на ценообразуване на предлаганите услуги; неефективни маркетингови стратегии.

-                 Понижаващият се коефициент на оползотворяване на активите е индикатор за нуждата от преразглеждане на провежданата политика в областта на управление на активите, в частност по отношение на доходността и микса на кредитния портфейл и портфейла от ценни книжа, както и на размера на недоходоносните активи;

-                 Намаляващият мултипликатор на собствения капитал насочва вниманието към структурата на финансиране на банката в посока на оптимизиране на съотношението между източниците на капитал - собствен и привлечен, в това число депозитен и недепозитен ресурс.

61 Това означава още, че рентабилността на банковата дейност, измерена чрез универсалния показател “възвръщаемост на собствения капитал” се намира в права връзка с възвръщаемостта на активите и в обратна зависимост от коефициента на достатъчност на капитала (известен още като степен на покритие на активите със собствен капитал).

-       ефективност на контрола на разходите, ECE – съотношение на нетния доход преди данъчно облагане (NIbt) и общата стойност на реализираните приходи (TR);  

-       оползотворяване на активите, AU;    - мултипликатор на собствения капитал, ЕM.

Върху нивото на рентабилност на банковите институции оказват влияние, както външни фактори - регулативните ограничения, конкурентната среда, икономическата политика на правителството, така и вътрешни фактори, по отношение на които институцията може да упражнява контрол: ефективност на използване на ресурсната база, управление на разходите, контрол и управление на риска.

Доколкото традиционните измерители на рентабилността, като възвръщаемост на собствения капитал, възвръщаемост на активите и доход на една акция, не осигуряват достатъчно информация относно това, в каква степен нараства във времето благосъстоянието на акционерите, алтернативен способ за измерване на ефективността на дейността, прилаган от банките, е икономическата добавена стойност (Economic Value Added, EVA)– концепция, която предполага определянето на остатъчната или икономическа печалба (разликата между нетната оперативна печалба след данъчно облагане, NOPAT (Net Operating Profit After Tax), и разхода за капитал). За прецизен анализ на рентабилността на ниво бизнес линия, се прилагат финансови съотношения от групата „рисково-претеглени измерители на рентабилността“, напр. рисковопретеглената възвръщаемост на капитала, RAROC (Risk-Adjusted Return on Capital), т.е. съотношението на нетната печалба, коригирана за риск и алоцирания икономически капитал.

 Stern, Stewart & Company въвеждат концепцията за пазарната добавена стойност (MVA) и свързаната с нея икономическа добавена стойност (EVA), с цел директно обвързване на рентабилността със създаването на акционерна стойност. Вж. Uyemura, D., Kantor, Ch., Pettit, J., ‘EVA for banks: Value creation, risk management and profitability management’, Journal of Applied Corporate Finance, 1996, vol. 9, no. 2, p. 94-109; Kimball, R., ‘Economic profit and performance measurement in banking’, New England Economic review, 1998, July/August, p.35-53.

Bankers Trust първи прилагат систематично т.нар. рисково-претеглена възвръщаемост на капитала (RAROC) през 1980-те. Впоследствие други финансови институции разработват свои варианти на същата концепция, в т.ч. RORAA, ROROA, RORAC, RARORAC и др.

Вж. James, Ch., ‘RAROC based capital budgeting and performance evaluation: A case study of bank capital allocation’, The Wharton Financial Institutions Center, University of Pennsylvania, Working paper 96-40, 1996.

[aanalizstruktura-blog]

Отчет за доходите

Отчетът за доходите на една банка е ключов източник за информация относно източниците и структурата на нейния доход.  Последният е индикатор за капацитета на банката да управлява риска и да увеличава капитала си.  

Новини от страната и чужбина ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите Уикендът на Леман: 10 г. от най-големия фалит. Научихме ли урока? Мениджърът на Шумахер: Очаквайте скоро добри новини

Приходи от лихви и разходи за лихви: основните източници за реализиране на приходи от лихви са финансовите активи от отделните категории: кредити и вземания (вкл. финансови лизинг); инвестиции, държани до падеж; финансови активи: държани за търгуване и т.н. Начисляването на приходи от лихви се преустановява, в случай, че кредитът е просрочен над 90 дни.  

Лихвените разходи включват лихвата, платена по: финансови пасиви - държани за търгуване; определени по справедлива стойност в печалбата или загубата; оценявани по амортизирана стойност и др. Допълнителното подразделяне на лихвените разходи по инструменти и матуритети осигурява информация относно разходите за финансиране при отделните източници на финансиране на банката.

Нетният лихвен доход представлява разликата между лихвените приходи и лихвените разходи на банката. Като основен компонент на приходите от традиционната банкова дейност, този нетен доход следва да бъде поддържан стабилен. В среда на плаващи лихвени проценти, постигането на тази цел изисква активно управление: при кредитни пазари с нарастващи лихвени проценти, банките обикновено се опитват да коригират спрямо пазарните изменения лихвите по кредитите преди тези по депозитите и обратното.

Приходите от такси и комисионни са свързани с осъществяването на касово обслужване, парични преводи, гаранции и други услуги, предоставяни от банката; разходите за такси и комисиони са свързани с получени от банката услуги.  

Нетни печалби (загуби) от финансови активи и пасиви, държани за търгуване: обхваща доход от операции с включените в търговския портфейл ценни книжа, чуждестранна валута, акции и стоки. Този доходи се реализират  основно под формата на разлики между покупната и продажната цена на съответните инструменти (капиталови, лихвени инструменти и стоки и свързани с тях деривативи; валутна търговия; инструменти за кредитен риск и др.). Стабилността и устойчивостта на тази форма на доход са свързани с качеството на функцията „управление на пазарния риск“ и ефективността на съответните функционални процеси и приложими информационни технологии.  

Нетни валутни разлики: сделките в чуждестранна валута се отчитат в отчетната валута по официалния обменен курс, определен от централната банка на датата на сделката. Паричните активи и задължения в чуждестранна валута се отчитат по обменен курс, валиден в края на отчетния период. Курсовите разлики, възникващи от сделки и преоценка на валутни позиции, се признават в отчета за доходите.

Други оперативни приходи: включват доход, получен при осъществяване на дейности, свързани с инвестиционно банкиране; финансови консултации и др.  

Административни разходи: включват разходи за персонала (работни заплати, вноски в социални, пенсионни и здравни фондове и  др.) и общи административни разходи.

Амортизация: амортизацията е системно разпределяне на амортизируемата стойност на актива през неговия полезен живот (периодът, по време на който се очаква даден дълготраен актив да бъде на разположение за употреба от стопанския субект). Полезният живот на отделни материални дълготрайни активи може да бъде преразглеждан системно, ако очакванията се различават от предишните оценки; банките обикновено амортизират сгради за 25 до 50 години, движими активи и офис оборудване за 3 до 5 години; компютри - за 2 до 3 години.

[aanalizstruktura-blog]

Финансови пасиви

„Финансов“ е всеки пасив, който представлява договорно задължение за плащане на парични суми или друг финансов актив на друго предприятие или договорно задължение за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия (т.е. условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансов инструмент).  

Новини от страната и чужбина Петър Чобанов: ПИБ ще успее да изпълни предписанията без проблем Една четвърт от фирмите в България се опасяват от фалит заради просрочени вземания Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват

В баланса на банката се оповестява стойността на всяка от следните категории финансови пасиви:  

а) финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност чрез печалбата или

загубата, показващи поотделно:  

-определените като такива при първоначалното признаване, и  

-класифицираните като държани за търгуване; последните включват:  

-деривативни пасиви, които не са хеджиращи инструменти; и

-задължението за прехвърляне на ценни книжа, заети чре�� шортов продавач (предприятие, което продава ценни книжа, които все още не притежава).  

Финансовите пасиви се признават първоначално по справедлива стойност (полученото вложение), коригирана (в случай на финансови пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата) с разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия пасив. След първоначалното им признаване предприятието оценява всички финансови пасиви с изключение на пасивите, държани за търгуване, и деривативите, които са пасиви, по амортизирана стойност.

Финансовите пасиви, посочени в тази позиция, се разделят на няколко подпозиции: депозити от кредитни институции, депозити от институции, различни от кредитни, дългови сертификати (включително облигации), подчинени пасиви и други. Основен компонент на финансовите пасиви, държани за търгуване са задълженията, произтичащи от сделки да продажба с ангажимент за обратно изкупуване на ценни книжа. 

(„репо“).  Алтернатива на директното заемане на ресурс, репо-структурите често се използват за финансиране и/или подобряване на възвръщаемостта на портфейла от ценни книжа, държани за търгуване на банката. Репо-споразуменията са потенциален източник на лихвен или пазарен риск (свързан с базисните ценни книжа) и/или кредитен риск (риск от контрагента).  

б) финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност.  

Финансовите пасиви, оценени по амортизирана стойност включват следните основни компоненти:

-депозити от банки и други кредитни институции: позицията включва депозити, кредити и аванси, предоставени от банки (междубанкови пасивни операции); последните обикновено се разглеждат като волатилен източник на финансиране. Анализът на салдата по депозитите на междубанковия пазар е показателен за структурните особености на банковата система (например, по отношение случаите на финансиране на група от банки, осигурявано от отделен член на групата). Основни  причини за ползване на междубанково финансиране са: временни или сезонни нужди от ресурс; необходимост от съгласуване на входящия паричен поток със значително като стойност и неочаквано изтегляне на клиентски депозити и др.  

-депозити от клиенти, различни от кредитни институции: обикновено имат найвисок относителен дял в общата стойност на банковите пасиви; представляват вложения на домакинства и нефинансови предприятия под формата на разплащателни, набирателни, депозитни, спестовни, бюджетни и други сметки, деноминирани в местна или в чуждестранна валута. В тази група могат да бъдат отчитани и обезпечения по предоставени от банката кредити под формата на парична наличност и различни видове ескроу сметки, макар че тези средства могат да бъдат използвани само с определената цел.

Структурата и стабилността на депозитната база е от ключово значение при управлението на привлечения ресурс: позиции, като депозити на големи корпорации се отличават с по-ниска стабилност, поради високата степен на концентрация и активното управление; висок относителен дял на депозити, различни от стандартните, може да е източник на нестабилност и индикатор за предлагани от банката по-благоприятни условия по депозитите или кредитните улеснения, в сравнение с останалите банки. Анализът на депозитната структура предполага определяне на процента на основните (Core deposits), стабилните, сезонните и волатилните депозити;

-дългови сертификати (включително облигации); -подчинени пасиви; -други.

[aanalizstruktura-blog]

Деривативи – отчитане на хеджиране

Банката използва деривативни финансови инструменти, както за да отговори на финансовите потребности на своите клиенти, действайки като агент, така и за собствените си сделки. Тези инструменти включват сделки по покупка и продажба на валута, ценни книжа, форуърдни и фючърсни договори и валутни суапи на открития пазар. Деривативните финансови инструменти се признават първоначално по цена на  придобиване (включително разходите по сделката) и впоследствие се преоценяват по справедлива стойност. Справедливата стойност се определя на базата на пазарни котировки, модели за дисконтиране на парични потоци и други финансови модели за оценка, в зависимост от вида на дериватива. Деривативите се отчитат като активи, когато справедливата им стойност е положителна и като пасиви, когато е отрицателна.

Новини от страната и чужбина Първа инвестиционна банка Над една четвърт от фирмите се страхуват от фалит заради просрочени вземания Вечерни новини: Силен отзвук от бруталното убийство в Русе, разликата между ГЕРБ и БСП се топи

Промените в справедливата цена на деривативните финансови инструменти, държани за продажба, се включват в отчета за доходите.

Материални активи

Материалните активи включват земя и сгради, ползвани от кредитната институция при упражняване на дейността й, офис-оборудване (компютърни системи и др.), транспортни средства (леки и инкасови автомобили и др.), офис-обзавеждане, АТМ, други амортизируеми активи. 

Нематериални активи

Позицията включва две подкатегории: репутация и други нематериални активи (компютърни програмни продукти, лицензи и  др.).

Активи за препродажба

В позицията се включват: сгради, земи и оборудване, държани за продажба в процеса на обичайната дейност. Тези активи са придобити в резултат на реализация на обезпечение по необслужвани кредити.

               Инвестиции в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия

        Активите в тази позиция се отчитат чрез приложение на капиталовия метод.  

              Други активи

    Позицията включва салда по транзитни сметки, разсрочени плащания и аванси, както и други активи, които не са отчетени в останалите позиции на баланса.

Депозити от централни банки

Най-честата причина за ползване на финансиране от централната банка са възникнали изменения в изискуемия обем на задължителните минимални резерви в  резултат на флуктуации в привлечените депозити, когато банката не е предвидила правилно дневната си позиция по отношение на резервите е принудена да заеме ресурс за покриване на недостига или когато се нуждае от временна финансова подкрепа. Кредитите от централната банка с по-дълъг срок се свързват по-скоро с необичайни ситуации, които може да са резултат от глобални или регионални проблеми, имащи отношение към въпросната банка.

[aanalizstruktura-blog]

Счетоводен баланс на търговската банка

Парични средства и парични салда при централни банки

Позицията включва: касовите наличности, разплащателните сметки на банките при БНБ, задължителните минимални резерви при БНБ, средствата на всяка банка, съхранявани в БНБ във връзка с Резервния обезпечителен фонд, наличностите в банкоматите и изпратените от банката пари на път.  

Новини от страната и чужбина Fibank в подкрепа на българския бизнес Бaxpeйн ce cпacи oт фaлит c $10 милиapдa финaнcoвa пoмoщ oт cъceдитe cи Новини и събития от 10 октомври 2018 г.

               Финансови активи

Банките класифицират финансовите активи (различни от парични средства) в следните категории: финансови активи, определени по справедлива стойност в печалбата или загубата; инвестиции, държани до падеж; кредити и вземания и финансови активи на разположение за продажба.

-„Финансови активи, определени по справедлива стойност в печалбата или загубата“: в позицията се включват: а. финансови активи, държани за търгуване; б. финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата - определени като такива.  

„Финансов актив“ е:  всеки актив, който е: а) пари; б) договорно право за получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие; в) договорно право за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия; или г) инструмент на собствения капитал на друго предприятие.

Ръководството на банката определя класификацията на финансовите активи при придобиването и първоначалното им признаване; принадлежността към съответната категория се преразглежда към всеки отчетен период.

По силата на МСС 39, всички финансови активи и финансови пасиви, вкл. всички деривативи първоначално се оценяват по себестойност, която представлява справедливата стойност на предоставеното или получено насрещно възмездяване на финансовия актив или пасив (плюс печалби или загуби от хеджиране). 

Финансов актив (или пасив), държан за търгуване, е такъв актив, който е бил придобит или поет главно с цел получаване на печалба вследствие на краткосрочните колебания в цената или дилърския марж. Даден финансов актив следва да се класифицира като държан за търгуване, ако независимо от причината за неговото придобиване той е част от портфейл, за който има доказателства за скорошна история на краткосрочно извличане на печалба . Деривативните финансови активи (както и деривативните финансови пасиви) винаги се класифицират като държани за търгуване, освен ако не са специално определени като ефективни хеджиращи инструменти. Ценните книжа за търгуване първоначално се признават по цена на придобиване, включваща и разходите по сделката, а впоследствие се оценяват по справедлива стойност въз основа на котирани пазарни цени. Всички реализирани или нереализирани печалби и загуби, свързани с ценните книжа за търгуване, се отчитат като печалба (загуба) от операции с ценни книжа.  

-Инвестиции, държани до падеж са финансови активи (различни от деривативи) с фиксирано или определимо плащане и фиксиран падеж, които предприятието има положителното намерение и възможност да запази до падеж с изключение на кредитите и вземанията, възникнали първоначално в предприятието. Категорията включва инвестиции с фиксиран падеж като дългови ценни книжа и неотменимо конвертируеми преференциални акции, котирани на активен пазар (при условие, че не са отнесени към финансовите активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата – определени като такива). След първоначалното признаване финансовите активи от тази категория се оценяват по справедлива стойност с отчитане на разликите от преоценките в текущия финансов резултат.

-Кредити и вземания са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, които не се котират на активен пазар; те са създадени от предприятието посредством директно предоставяне на пари, стоки или услуги на даден дебитор, с изключение на онези, предоставени с намерение да бъдат продадени незабавно или в близко бъдеще, които трябва да се класифицират като държани за търгуване.  

Към тази категория активи могат да се отнесат: срочните парични депозити при други банки с падеж над 3 месеца; вземания с договорен характер; предоставени кредити (в т.ч. под формата на дългови ценни книжа). Същите се разпределят в две позиции: кредити и аванси, разпределени по икономически сектори:  централно правителство, кредитни институции, некредитни институции, предприятия (корпоративни клиенти) и експозиции на дребно (банкиране на дребно), и дългови инструменти. Кредит, придобит от предприятието под формата на участие в заем от друг кредитор, се счита за възникнал в предприятието, при условие че е финансиран от него на датата, на която кредитът е бил предоставен от другия кредитор. Независимо от това придобиването на дял в пул от кредити или вземания, например във връзка със секюритизация, представлява покупка, а не отпускане (възникване в предприятието), защото предприятието не е осигурило пари, стоки или услуги директно на основните дебитори, нито е придобило участие посредством съвместно участие с друг кредитор на датата, когато са били отпуснати заложените кредити или вземания. Също така сделка, която по своята същност е покупка на по-рано отпуснат кредит - например заем към преглед за обезценка, по метода на ефективния лихвен процент. Онези, които нямат фиксиран падеж, се оценяват по себестойност.  

В тази секция от изложението са използвани значенията на съответните категории, съдържащи се  в МСС 39.

Неконсолидирано предприятие със специално предназначение, отпуснат с цел осигуряване на финансиране на покупки на кредити, предоставен от други страни - не представлява кредит, възникнал в предприятието. Кредит, придобит от предприятието при бизнескомбинация, се счита за възникнал в придобиващото предприятие, при условие че е бил класифициран по подобен начин от придобитото предприятие. Кредит, придобит посредством синдикиране, представлява кредит, възникнал в предприятието, защото всеки кредитор участва в предоставянето на кредита и осигурява пари директно на дебитора.

Последващата оценка на кредитите и вземанията е: а. амортизираната стойност с приложение на метода на ефективния лихвен процент (при активи с фиксиран падеж); б.цената на придобиване (себестойността) (при отсъствие на фиксиран падеж).

Финансови активи на разположение за продажба са онези финансови активи, които не са кредити и вземания, инвестиции, държани до падеж, или финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата. Финансовите активи от тази категория се предвижда да бъдат държани за неопределен период от време и евентуално продадени при нужда от ликвидност или при промени в лихвените проценти, обменните курсове или цените на капиталовите инструменти. Тези инструменти включват депозити на паричния пазар, както и някои дългови и капиталови инструменти.  Отчитат се по справедлива стойност, а когато такава не може да се определи надеждно – по цена на придобиване за капиталовите инструменти или по амортизирана себестойност за дълговите инструменти. Печалбите и загубите, които възникват в резултат от преоценката им се признават директно в собствения капитал, в преоценъчни  резерви, с изключение на загубите от обезценка, лихвения приход изчислен по метода на ефективния лихвен процент и печалби и загуби в резултат от промяната във валутните курсове, които се признават директно в текущия финансов резултат. При освобождаване от инвестиции на разположение за продажба, банката включва натрупания преоценъчен резерв във финансовият резултат за текущия период.

[aanalizstruktura-blog]

ИКОНОМИКА НА ТЪРГОВСКАТА БАНКА

Финансовата информация за ТБ се съдържа в два основни документа – счетоводен баланс и отчет за доходите. Балансът представя финансова информация за банковите активи, пасиви и собствен капитал към определен момент във времето. Отчетът за доходите представя основните категории приходи и разходи и нетната печалба или загуба на банката за определен период от време. Финансовите институции осъществяват и дейности, намиращи задбалансово отражение; последните създават печалби (или загуби) за ТБ, отразени в отчета за приходите и разходите.

Новини от страната и чужбина Summertime jazz с Fibank Експерт: Институтът по криминалистика е във фалит, как да разкрива престъпления ВСИЧКИ НОВИНИ

Както другите финансови посредници, търговските банки улесняват трансфера на свободния паричен ресурс от икономическите агенти с излишък (нетни спестители) към тези с дефицит (нетни заематели). Техните финансови характеристики отразяват до голяма степен наложените от регулаторните органи оперативни ограничения и специфичните особености на обслужвания пазар. Първо, предвид изпълняваните функции, в баланса им преобладават финансовите активи и пасиви. Второ, значителна част от банковите пасиви са платими до поискване или имат краткосрочен падеж; повисоката честота на предоговаряне при този сегмент от привлечения ресурс предполага съществено изменение в лихвените разходи при краткосрочни изменения в пазарните лихвени проценти, респ. потенциални проблеми, свързани с алокацията на активите и определянето на цената им. Трето, банките оперират с по-малък относителен дял на собствения капитал в източниците на финансиране, отколкото нефинансовите компании, което означава по-висок финансов лийвъридж и волатилност на доходите.  

Банковите операции са стопански операции, свързани с осъществяването на банкови сделки, които предизвикват изменения и трансформации в активите, пасивите и в собствения капитал на банките.  

Пасивните операции изразяват формирането на собствения капитал на банките и мобилизирането на привлечения капитал.  

Активните операции показват направленията за инвестирането (пласирането) на набрания чрез пасивните операции капитал.  

Посреднически или комисионни са операциите, които не намират пряко отражение по счетоводния баланс на банката (консултантски, агентски, попечителски услуги и др.).

[aanalizstruktura-blog]

Електронно банкиране

Електронното банкиране обхваща банкови услуги и операции, извършвани посредством отдалечен достъп на клиента до неговата сметка и обслужвани и реализирани посредством електронни дистрибутивни канали – PC банкиране, телефонно банкиране, интернет банкиране и мобилно (GSM) банкиране. 

Новини от страната и чужбина Лесно и забавно: Децата вече могат да плащат с гривни, Как? С дебитните карти за деца и тийнейджъри от Fibank Цветан Василев си призна - „Искам фалит за „Сръбска фабрика за стъкло“! Импресариото на Шуми: Скоро очаквайте добри новини

Последните  са разработени за банкиране в реално време и използват Интернет среда, при спазване на определени принципи на сигурност при осъществяване на комуникацията между клиента и банката (при което се използва криптирана, защитена сесия за достъп до съответните услуги). Този, т. нар. „виртуален банков клон“, позволява на клиентите на банката  да наблюдават движенията по всички свои сметки, открити в банката, както и да извършват активни операции чрез платежни карти. Интернет банкирането осигурява техническа възможност на клиента на банката да предава по електронен път платежни нар��ждания, както и да получава информация и извлечения за състоянието и движенията по банковите си сметки от всяка точка на света. Мобилното банкиране е интегрирано решение за банкиране в WAP среда от мобилен телефон, при което се използва сесия в рамките на микро-браузъра на мобилния телефонен апарат за достъп до съответните услуги; този тип банкиране осигурява техническа възможност на банковия клиент да предава по електронен път платежни нареждания, както и да получава информация и извлечения за състоянието и движенията по банковите си сметки по всяко време от мобилния си телефон.

  PC банкирането е насочено към бизнес-клиенти и им позволява да се грижат за фирмените финанси директно от своя офис. Телефонното банкиране дава възможност за денонощен достъп и управление на личните средства на клиента чрез автоматична банкова система, която го насочва гласово при изпълнение на желаните операции.   

[aanalizstruktura-blog]

Матрични модели на организация

представляват комбинация на два или повече принципа на организационна структура.

-Двуизмерен матричен модел: например, комбинация на функционалния модел и модела на ориентиране към отделните групи клиенти; този модел позволява вземане на решение, максимално съответстващо на потребностите на банката и на клиента, доколкото се отчита мнението по дадения въпрос на двама служители, всеки от които отговаря за своята сфера на дейност.

Новини от страната и чужбина Fibank внедри платформа Oracle Exadata Обявиха фалит на фирма във Видин заради забавени заплати на служители Новините днес

Използването на двуизмерен матричен модел, съчетаващ функционално структуриране и такова според групите клиенти, обикновено води до формирането на подразделения, осъществяващи продажбата на продукта (“front office”), от една страна и подразделения, осъществяващи администриране, контрол върху изпълнението и отчитане  на операциите и проектите, от друга (“back office”).

-Матрични модели с множество измерениия: основават се на комбинацията на три или повече принципа (продуктова ориентация, сфера на дейност, географска ориентация, групи клиенти).

Създаването на подходяща организация на банката не е еднократен процес. В първоначално възприетата организационна структура могат да се внасят изменения в процеса на развитие на банката, предвид измененията в сферата на дейност, промяната в приоритетите, развитието на нови продукти и услуги. Реорганизацията може да е следствие от осъществено сливане, поглъщане, саниране.

Организационната форма следва функциите, като банките обикновено са организирани така, че да осъществяват присъщите им роли, колкото е възможно поефективно. Тъй като по-големите банки по принцип изпълняват по-широк кръг от роли и предлагат повече услуги, размерът на банката е съществен фактор за начина, по който е организирана. Освен функциите и размера на банката, правителственото регулиране също играе важна роля за разнообразието на банковата организация. 6.2.Банкиране чрез клонова мрежа и унитарни банки

Един от най-важните компоненти на услугите, осигурявани от банките, е удобството; през по-голямата част от банковата история това е означавало локализация. Новите технологии за съхраняване и трансмисия на финансова информация са намалили значимостта на физическата локализация като главна детерминанта на избора на банка от страна на клиента и са извели на преден план навременният достъп до банкови услуги. Независимо от предлаганите услуги от една банкова организация, тя трябва да ги направи достъпни за публиката; каналите за това включват: един или повече клонове – физическа локализация, необходима за предоставяне на услуги на публиката; ATM и POS терминали; електронно банкиране.

По отношение на тяхната структура, банките могат да бъдат класифицирани като: банки без клонове (унитарни банки), банки с клонове и хибридни форми.

Унитарните банки предлагат всички свои услуги от един офис, въпреки че малък набор от услуги (като приемане на депозити или инкасиране на чекове) могат да бъдат предлагани чрез АТМ и POS терминали, свързани с компютърната система на банката. Този тип банкови организации са много типични за САЩ.  Една от причините за относително големия относителен дял на унитарните банки в САЩ, е бързото формиране на нови банки, дори в епохата на електронното банкиране и тенденцията към сливания между лидери в индустрията. Повечето нови банки започват дейност като унитарни организации, отчасти защото техният капитал, мениджмънт и служители са силно ограничени, докато банката не успее да се развие и да привлече допълнително ресурси и професионалисти. Днес повечето щати позволяват откриването на клонове в рамките на щата. Създаването на клонове позволява навлизането в нови пазарни области и географско диверсифициране с цел редуциране на риска, произтичащ от използването на единствен офис за привличане на клиенти и генериране на доход.

[aanalizstruktura-blog]

Организационна структура на банковото предприятие

Банковите системи в отделните държави имат подобни черти, но и различия, основно по отношение на детайлите на банковата организация и техника. Нарастващата ефективност на международната комуникация и тенденцията всяка страна да възприема практики, доказали се като успешни другаде, водят до постепенно отслабване на тези различия.

Новини от страната и чужбина Първа инвестиционна банка 7 основни грешки на начинаещите бизнесмени, които водят до фалит ДРУГИТЕ новини: Ара се готви за София

Основни модели на организационна структура на банката

Спецификата на банковата дейност предопределя необходимия набор от структурни подразделения на кредитната организация.  

Линейни модели на организационна структура на банката

-Функционален модел: структурните подразделения на банката се определят в съответствие с предлаганите банкови продукти и изпълнявани операции (кредитиране, депозитна дейност, разчетни и касови операции, валутни операции, операции с ценни метали, гаранции и поръчителства, доверителни и други операции); този модел се счита за класически и най-разпространен.

-Модел, при който е обособяват три отделни зони на дейност:  дейности по “търговско банкиране”, дейности по “инвестиционно банкиране” и “довер��телна банкова дейност”. Осъществяването на първите предполага тясно взаимодействие с кредитния пазар; на вторите – с паричния и капиталовия пазар; на третите – с пазара на услуги по управление на имущество.

-Модел, ориентиран към географията на пазара: тази структура е присъща на универсалните банки, работещи в области и региони със строго определени граници; в съответните региони се създават дъщерни компании, отговарящи за дейността в региона; в останалата си част организационната структура може да е подчинена на  първия или втория модел.

-Модел, ориентиран към групите клиенти: всяка такава група се характеризира с определени интереси и потребности, респ. се нуждае от специфично обслужване, осъществявано от отделно подразделение.

[aanalizstruktura-blog]

Регулиране на ликвидността

Новини от страната и чужбина Търгово предложение за Първа инвестиционна банка на цена от 2.43 лв. Нискотарифна авиокомпания обяви фалит и провали плановете на стотици пътници Централна обедна емисия новини – 13.00ч. 09.10.2018 Това е сферата на банково регулиране, най-тясно свързана с паричния контрол. Основните инструменти за регулиране на ликвидността са:

- минимални задължителни резерви в много страни регулаторните органи изискват от банките поддържане на определен минимум ликвидни резерви, определен като процент от привлечените депозити. Първоначално тази интервенция е била мотивирана от необходимостта да се държат определени (сигурни и ликвидни) активи, като покритие на задълженията на банките и в частност на техните депозити, платими на виждане. Днес, минималните задължителни резерви обслужват функции, различни от първоначално заложените: за системите, които ги използват, те са средство за контрол от страна на централната банка върху паричното предлагане (чрез изменение на процента на тези резерви, централната банка може да контролира количеството пари, създадено от банковата система).  

Поддържането на задължителни резерви е свързано с увеличение в нетната регулаторна тежест за финансовите институции, когато размерът им надвишава този, който дадена институция счита за необходим за управление на нейната ликвидност. По принцип, всички банки биха избрали да държат известен размер парични резерви, дори нелихвоносни такива, за да отговорят директно на ликвидните и транзакционни нужди  на клиентите си; за добре управлявана финансова институция оптималното ниво на тези резерви обикновено е ниско, предвид алтернативните разходи, свързани с поддържането им (особено, когато същите не се олихвяват).  

Този инструмент е загубил значението, което е имал; в центъра на банковото регулиране днес е капиталовата адекватност и в редица страни отсъства изискване за поддържане на минимални задължителни резерви.  

Свързан с управлението на ликвидността елемент на повечето регулаторни структури е изпълняваната от централните банки функция „кредитор от последна инстанция“ – предоставянето на кредити на търговски банки, изпитващи неотложна потребност от ликвидност, която не може да бъде осигурена от други източници. Успоредно с ролята, която изпълнява за предотвратяване на ликвидни кризи на системно ниво, това рефинансиране и по-точно, неговата цена изпълнява основна функция при провеждането на паричната политика (повишението на сконтовия процент на централната банка, по принцип, намира отражение в нарастване на краткосрочните пазарни лихвени проценти).  

Регулаторен мониторинг

Всички финансови институции, в това число банките, са обект на регулаторен мониторинг в различна степен. Регулаторът извършва надзор над лицензираните банки за установяване поддържането на съответствие с регулаторните изискванията и реагира на нарушенията на последните чрез система от принудителни административни мерки.

Други типове регулации

В националните регулативни рамки на отделните страни могат да бъдат включени различни допълнителни категории ограничения, като: регулиране на кредитната алокация (кредитиране на важни за обществото сектори като жилищно строителство и селско стопанство); регулиране на защитата на потребителите;  географски ограничения на дейността; регулиране на ценовата политика (лихвените проценти) и др.

[aanalizstruktura-blog]

Регулиране на платежоспособността:  изисквания за капиталова адекватност

Капиталовата структура на банката, както на всяко предприятие се състои от собствен капитал и дълг. Търговските банки са институции, които оперират при много висок лийвъридж. По-ниският относителен дял на финансирането чрез собствен капитал, при равни други условия, означава по-слаба защита срещу риск от неплатежоспособност за кредиторите на банката (в т.ч. депозитори). 

Новини от страната и чужбина ПИБ проучва възможности за влизане на нови инвеститори Политическият маразъм завършва с фалит Преглед на международните новини до 13 часа

Чрез изменение в изискуемото ниво на собствен капитал спрямо общата рискова експозиция на банката (капиталовата адекватност, регулаторните органи могат директно да влияят върху степента на риск, на който са изложени последните. В допълнение, регулаторите обикновено създават схеми за застраховане (гарантиране) на депозитите в банките като допълнителен механизъм за превенция на банкови бягства и паника от страна на депозиторите и съответно, на потенциалната ерозия в депозитната база при системни смущ��ния.

Депозитно застраховане За да бъдат избегнати епизодите на банкова паника и разходите на обществото, свързани с тях, правителствата създават схеми за депозитно застраховане (гарантиране). Тези схеми са основани на (предварително или последващо) събиране на премийни вноски от страна на банките в компания (фонд) за депозитно застраховане, в замяна на което техните депозитори се ползват с гаранция по отношение на депозираните суми до определен максимален размер, в случай, че банката изпадне в несъстоятелност. В регулирана среда, наличието на система за гарантиране на депозитите може да повиши доверието в банките, но в същото време може да породи проблема “морален хазарт”.  Последният възниква,  когато наличието на гаранция редуцира мотивите за мониторинг от страна на депозиторите по отношение сигурността на техните спестявания. Друг израз на моралния хазарт е поемането на прекомерен риск от страна на застрахованите банки (в сравнение с този, при който биха оперирали в отсъствието на депозитно застраховане); когато цената на застраховането не е съобразена с рисковия профил на съответната регулацията за капиталова адекватност е система за измерване на собствения капитал, достатъчен (адекватен) за абсорбиране на загуби, свързани с кредитния, пазарния и оперативния риск, при които оперира банката. Начинът за определяне на регулаторно изискуемия собствен капитал и капиталовата адекватност на търговските банки е представен в темата  “Пасиви и пасивни операции на банката”.

институция, а се прилага еднаква за всички (плоска) премийна (застрахователна) вноска, се наблюдава имплицитно „субсидиране” на опериращите при висок риск банки от по-ниско рисковите такива. Основният механизъм за предотвратяване на този тип поведение е регулирането на дейността на търговските банки. В широк смисъл, целта на банковото регулиране е да се осигури сигурност и стабилност в банковата система; непосредствената цел на банковото регулиране, обаче, е запазването на финансовия интегритет на системата за депозитно застраховане.

[aanalizstruktura-blog]

Регулиране на навлизането в бизнеса “банково дело”

Първият вид регулаторни ограничения са насочени към определяне на фирмите, квалифицирани да развиват дейност като кредитни институции. Осъществяването на банкова дейност изисква лицензиране от страна на съответния регулаторен орган, т.е. навлизането в банковия сектор е контролирано, както и обхватът на позволените дейности по силата на даден лиценз. Взети заедно, бариерите за навлизане и регулациите, отнасящи се до обхвата на дейността, влияят върху стойността на лиценза на финансовата институция и размера на нейната нетна регулаторна тежест. Банковият лиценз предполага достъп до определени привилегии (напр., „мрежа за сигурност“), функциониране в условията на  олигопол и придържане към определени задължения и ограничения.

Новини от страната и чужбина Преизбраха Цеко Минев за председател на БФ Ски Красивата Кристиана докара Джино до фалит, ето защо Вечерни новини: В очакване на разкрития за убийството в Русе, България е против екоцелите на ЕС

 Към тази категория регулации могат да бъдат отнесени ограниченията, свързани с откриването на клонове (в страната или чужбина), сливанията и изкупуванията и др. Съгл. Закона за кредитните институции, за извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ.  Такъв се издава, ако са изпълнени едновременно определени условия; БНБ може да не включи в лиценза за банкова дейност определени сделки или дейности, за извършването на които прецени, че заявителят не е квалифициран или не са налице други изисквания, установени в закон. Без писмено разрешение на БНБ банките не могат да: извършват банкови сделки извън обхвата на издадения лиценз; изменят наименованието си, обозначено в лиценза; се преобразуват; намаляват капитала си; учредяват или придобиват контрол върху банки със седалище в чужбина и др.

Портфейлни ограничения  

Регулаторната рамка на банковата дейност може да включва различни ограничения, свързани с формирането на определени категории балансови активи и пасиви, като:

-инвестиции в акции и други форми на дялово участие в капитала на нефинансови институции

Директното участие на банките в собствеността на нефинансови институции (в частност, когато е съчетано с наличие на кредитен ангажимент между страните) е свързано с допълнителен кредитен риск за банката, поради което е обект на специално регулиране. Регулаторните режими в отделните страни се различават съществено в това отношение: в САЩ, законът Глас-Стийгъл (Glass-Steagal Act) от 1933 г. е забранявал на търговските банки да държат корпоративни акции, предоставяйки функциите по поемане на емисии ценни книжа на инвестиционните банки. В други страни (Германия, Швейцария, Холандия, Швеция, Австрия, Белгия, Люксембург), банките включват в инвестиционните си портфейли акции на нефинансови корпорации; банката не само осигурява на тези фирми услуги по търговско и инвестиционно банкиране, но има решаваща роля в корпоративното управление. Японският модел на банкиране се основава на конгломерати от индустриални и финансови фирми („keiretsu”).

Законът за кредитните институции предвижда определени ограничения по отношение общия размер на квалифицираните дялови участия на банката в дружества, които не са кредитни институции, финансови институции, дружества за извършване на спомагателни услуги или застрахователи (както и по отношение вложенията в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи). -големи експозиции

Към категорията регулации “портфейлни ограничения” се отнасят и изискванията, насочени към диверсифициране на активите на финансовите институции, респ. определящи допустимия размер на риска от концентрация на експозиции. За да се ограничи загубата, която дадена банка или банкова група може да понесе в резултат от такава концентрация, се въвеждат ограничения по отношение предоставяните от банките кредити на отделни лица или икономически свързани лица, изразени като процент от техния собствен капитал (капиталовата база).  

[aanalizstruktura-blog]

Регулиране на търговските банки

Начинът, по който банките формират портфейли и действат като информационни процесори до голяма степен е повлиян от съществуването на множество регулации и ограничения за дейността им.  

Новини от страната и чужбина Шефът на ските Минев похвали Сани и призова за трасета Карловската болница пред фалит без парите от Касата Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Депозитните институции са силно регулирани поради важната роля, която играят във финансовата система: депозитите на виждане са основен инструмент, използван от индивидите и бизнес единиците за извършване на плащания, а провеждането на паричната политика на централната банка се осъществява чрез банковата система. Поради тяхната значимост, депозитните институции се ползват със специални привилегии, като достъп до правителствено гарантиране на депозитите и кредитор от последна инстанция. Необходимостта от осигуряване на тази “мрежа за сигурност”[1] за банките, в защита на депозиторите от риска от фалит на тяхната банка, е едно от обясненията за съществуването на банково регулиране. В контекста на общата теория за публичното регулиране, банките са обект на регулиране, защото банковите фалити генерират негативни външни ефекти, както по отношение на техни клиенти и други банки, така и по отношение функционирането на макроикономиката.

Основанията за наличие на публично регулиране на банките включват необходимостта: да се защити сигурността на публичните спестявания; да се контролира паричното предлагане за постигане на целите на паричната политика на централната банка; да се осигури правно равен достъп на публиката до кредит и други финансови услуги; да се осигури общественото доверие във финансовата система, така че спестяванията да бъдат насочвани към продуктивни инвестиции, а плащанията на стоки и услуги да се извършват бързо и ефективно; да се подпомогнат сектори на икономиката, които имат специални кредитни нужди (жилищно строителство, малък  и среден бизнес, земеделие) и др.

Докато причините за банково регулиране са добре известни, възможните отражения на регулирането върху банковата индустрия са обект на дебат. Пълното елиминиране на възможността за банков фалит, елиминира също така ползите от пазарната дисциплина по отношение банковото поведение, и по-специално поемането на риск,  и ненужно ограничава появата на нови конкуренти, към които клиентите на фалиращите банки могат да се обърнат, за да си осигурят необходимите услуги. Въпреки че регулирането може да е от полза за обществото, то е скъпо, както директно (възнаграждения на надзорни органи, административни разходи за банките), така и индиректно (чрез изкривяванията, които създава: “регулаторни данъци”, чиято тежест се поема от потребителите на заемен ресурс, продуктови неефективности и намалена конкуренция).

Кейн описва взаимоотношенията между банковите регулатори и банкерите като “регулаторна диалектика”. Идеята му е построена върху концепцията на философа Хегел за промяната, състояща се от три стадия: теза; антитеза; синтез. Противопоставянето съществува, защото регулациите имат действието на данък, който банките се опитват да избегнат. Естеството на тази борба произхожда от различните цели на регулаторните органи и банковите мениджъри. Когато търпят принуда в действията си (регулиране), банкерите търсят  начин да заобиколят рестрикциите; регулаторите реагират, като се опитват да елиминират възможностите за това (ререгулиране); продължаващото по тази схема противоборство Кейн нарича “регулаторна диалектика”. Освен това, регулациите: стимулират създаването на финансови иновации (като начин за заобикаляне на ограниченията); създават стимул за по-слабо регулирани видове финансови посредници да се опитват да привлекат клиенти на по-силно регулираните фирми. Когато посредническата функция ерозира (поради причини от различно естество, в частност регулирането), се наблюдава процес на отлив на временно свободен ресурс от финансово-кредитни институции към неопосредствания от финансови институции пазар на заемен капитал; връщане към директното финансиране (Disintermediation).  Този процес се наблюдава по отношение както на активните, така и на пасивните банкови операции, доколкото банките губят както депозити (които биват привлечени от други фирми, предлагащи финансови услуги, например, взаимни фондове), така и кредити (заместени от инструменти на директното финансиране, напр. търговски ценни книжа).

Ползите и разходите от регулирането е трудно да бъдат съизмерени, защото ползите може да бъдат краткосрочни, а пълните разходи да станат “видими” след много подълъг период. Регулациите трябва да бъдат балансирани и ограничени, така че:  банките да могат да развиват нови услуги в отговор на търсенето на публиката; конкуренцията в сектора “финансови услуги” да остане достатъчно силна, за да осигури разумни цени и адекватно количество и качество на услугите за публиката; решенията на частния сектор да не бъдат изкривени по начин, който би довел до  погрешна алокация и загуба на оскъдния заемен ресурс.

[aanalizstruktura-blog]

Банката като „информационен процесор“

Търговската банка може да бъде разглеждана по три основни начина или аспекта: 1. Като „информационен процесор“; 2. Като регулирана фирма; 3. Като портфейл или баланс.  

Микроикономиксът на финансовото посредничество до голяма степен е построен върху разбирането за специалната роля, която играят банките по отношение придобиването на “вътрешна” информация относно кредитополучателите и за смекчаване проблемите на асиметричната информация при директното финансиране.

Новини от страната и чужбина Кралев и Цеко Минев поздравиха Жекова Владимир Каролев: Топлофикацията в София върви към фалит ВИЖТЕ НАЙ-АКТУАЛНИТЕ НОВИНИ ОТ СВЕТА НА PEUGEOT

Традиционно застъпвана е тезата, че банките се ползват от сравнително предимство пред другите пазарни участници, по отношение генерирането и обработването на информация и по този начин способстват за редуциране проблемите на асиметричната информация при финансовото договаряне. Това се дължи на специфичната информация, която придобиват при изпълнението на допълващи се функции в голям мащаб. При извършването на съхранение на депозити, платежни транзакции и търговски функции, банките осъществяват мониторинг на информация за клиентски сметки, в частност на потенциални и действителни кредитополучатели. 

Този мониторинг включва събиране, анализ, съхранение, допълване и актуализиране на информация. В това отношение, банките наподобяват комуникационни фирми, доколкото действат като икономически единици, които създават мрежови взаимоотношения, чрез които обработват и разпространяват информация. Съществуват много изследвания, обаче, които установяват тенденция към отслабване на това предимство, в частност, по отношение на големи корпоративни контрагенти: поради повишената прозрачност и степен на разкриване на информация от страна на последните, с цел получаване на добър рейтинг и съответно достъп до капиталовия пазар или защото тези корпорации развиват високо технологична дейност, която изисква софистицирани умения за оценка на кредитен риск.  

[aanalizstruktura-blog]

Възникване на банките

Терминът “банково дело” в съвременния му смисъл, приемане на пари на депозит и предоставянето им под формата на кредит срещу лихва, е с относително късен произход. Първите “депозитни банки” са били създадени през средните векове в Италия, където през 1406 г. е основана Banco di San Giorgio (някои от тях – като Monte dei Paschi, основана в Sienna през 1472 г. – съществуват и до днес), но най-ранните, подобни на съвременните емисионни банки, са били тези, създадени в Амстердам (1609 г.) и Хамбург (1619 г.).  

Новини от страната и чужбина Най-красивите БГ наследници South African Airways обяви фалит Вечерни новини: Нищо с пътя на Своге не е наред според доклад, БСП отива "при народа"

В исторически план, първата дейност на банките е била паричната обмяна. Това се илюстрира от етимологията на думата “банка”: обозначението за банка, както в гръцкия (trapezitai), така и в италианския език (banco), се свързва с масите, върху които са извършвали операциите си “обменителите на пари” в гръцките градове, респ. сарафите през Ренесанса. Оригиналният произход на думата може да се проследи назад във времето до древната Римска империя, където размяната на чуждестранна валута в местна е била извършвана в специални заградени дворове, наречени “macella” върху дълги скамейки, “bancu”, откъдето са произлезли впоследствие думите “banco” и “bank”. Ако към тези ранни значения се прибави и това на френската дума “banque”- каса, ковчежничество, могат да се обособят двете базисни функции, които е изпълнявала първоначално банката:

1.Съхранение или функцията по контрол на риска,

2.Транзакционна функция, включително посредничество или двупосочно заемане на средства.

Най-ранните известни банки – храмовете - оперирали именно като място за съхраняване на богатство. Те са били сред първите места, където е възникнала нуждата от пари и обмяна на пари. 

Втората, исторически обусловена, дейност на банките - управлението на депозити - е свързана с обмяната на пари. Ранните депозитни банки са били доста примитивни; през повечето време депозитите са имали негативна възвръщаемост, защото са били съхранявани в трезори, вместо да бъдат инвестирани в продуктивни дейности. Ако депозиторите са приемали за предимство да разменят монети за по-слабо ликвидна форма на пари, това е било обусловено основно от необходимостта от съхранението им на сигурно място, намаляващо риска от загубване или грабеж. За да се развият функциите по съхранение на депозити е трябвало да бъдат изпълнени две условия: повишаване на икономиите от мащаба при технологията за съхранение и мотивацията за агента, отговарящ за депозита (чрез предложения контракт или просто чрез мониторинг), да не го инвестира рисково.

 Затова, първоначално, не се е очаквало тези депозити да бъдат предоставяни на кредит; депозитните банки не се е предполагало да бъдат кредитни банки и, както може да се предположи, депозитните банки са се опитвали да изградят репутация на безрискови, доколкото доверието на депозиторите е зависело от това. Дейността по осигуряване на платежни услуги е покривала едновременно функциите “управление на сметки” на клиенти и “осигуряване на окончателност” на плащанията, т.е. гаранцията от банката, че дългът на “платеца” (който е получил стоките или услугите, включени в транзакцията), е бил уреден чрез трансфер на пари към “получателя”. Произходът на банкирането като дейност, свързана с обслужването на депозити, до голяма степен се свързва и с дейността на златарите в Англия през 17-ти век и постепенното им превръщане в банкери.

[aanalizstruktura-blog]

Банкови системи. Универсални и специализирани банки

Традиционно финансовите системи са разграничавани условно по отношение на доминиращия начин за доставка на финансови услуги: финансовите системи на Германия и Япония, от една страна и тези на Великобритания и САЩ, от друга, представляват два алтернативни модела за свързване на финансовите институции и реалния сектор. Първият тип система е центрирана около финансовите пазари, а вторият – около банките. Тази традиционна типология на финансовите системи е обект на дебат; отсъства единно мнение по отношение принадлежността на икономиките на развитите индустриални държави към едната или другата система днес. Тя е свързана до голяма степен, обаче, с концепцията за универсалното банкиране - предоставянето на повечето или всички финансови услуги, респ. съчетаването на търговското банкиране (привличане на депозити и предоставяне на кредити) и инвестиционното банкиране, в рамките на дадена банкова структура. Тази концепция има отношение към структурата на банковите системи на САЩ и Великобритания, за които в продължение на десетилетия е било характерно регулаторното разграничаване на търговското от инвестиционното банкиране.  

Базисна тенденция в развитието на финансовите и в частност, банковите системи,  свързана с технологичния прогрес, консолидирането на пазарите в международен план и дерегулирането на географските и продуктови ограничения, е осъществяването на финансова дейност под формата на  финансови конгломерати. В Европейския съюз, този процес е стимулиран от Втората банкова директива (1989), в съответствие с която банките осъществяват универсално банкиране, ангажирайки се, директно или чрез дъщерни дружества, в други финансови дейности, като факторинг, лизинг и инвестиционно банкиране.  Актуалната правна рамка на банковото дело в Европейския съюз е разработена в съответствие с приложимия модел на универсалното банкиране. В САЩ, законът  Грам-Лийч-Блайли (Gramm-Leach-Bliley Act) от 1999 г. отстранява много от ограниченията, наложени от закона Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act) от 1933 г., по силата на който не е било допустимо едновременното осъществяване на търговско и инвестиционно банкиране в рамките на една банкова структура. Подобни реформи са осъществени в Япония след 1999 г.  

Съвременната икономическа теория класифицира банковите функции в четири основни категории: а. осигуряване на достъп до платежна система; б. трансформация на активи; в. управление на риск; г. генериране и обработка на икономическа информация и мониторинг на кредитополучателите. Едновременното осъществяване на всички посочени функции е типично за универсалните банки, за разлика от специализираните.  

Видове финансови посредници. Депозитни институции

Финансовите институции в една икономика могат да бъдат разграничени на депозитни и недепозитни институции.  Депозитните институции, с основен представител банките, осъществяват приемане на депозити и предоставяне на кредити директно на кредитополучателите. За разлика от тях, небанковите финансови посредници (застрахователни компании, пенсионни фондове и различни видове инвестиционни посредници) доставят капитал основно посредством покупката на ценни книжа на капиталовите пазари. Банките могат да бъдат разграничени от останалите финансови посредници въз основа на следните четири основни критерия:

а. основната категория пасиви на банките – привлечените депозити - представляват финансови задължения с фиксирана стойност (независеща от реализираната доходност от портфейла активи); б.депозитите, по принцип, са краткосрочни (със срок, значително по-кратък от този на активите). в. висок относителен дял от пасивите им са платими на виждане; г. активите и пасивите до голяма степен са непрехвърляеми (с изключения, като депозитните сертификати и секюритизацията на кредити).

[aanalizstruktura-blog]

БАНКАТА КАТО ПРЕДПРИЯТИЕ

1. Дефиниране на търговската банка Съвременните

търговски банки

са основен компонент на финансовата система, поради ролята им, както по отношение на трансфера и алокацията на финансов ресурс в икономиката, така и във връзка с трансмисията на паричната политика на централната банка и администрирането на платежните операции в икономиката. Операциите, извършвани от една търговска банка могат да бъдат разнообразни и комплексни; приложимите регулации във всяка страна дефинират съдържанието и обхвата на  банковата дейност.  Условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора и прекратяването на кредитните институции в България се уреждат от Закона за кредитните институции (ЗКИ). В съответствие с Директива 2006/48/ЕО НА Европейския парламент и на Съвета, законът дефинира две категории кредитни институции (банки и дружества за електронни пари), както следва:  

Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Банката може да извършва и следните дейности, ако са включени в нейния лиценз: 1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;  2. издаване и администриране на други средства за плащане (платежни карти, пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1; 3. приемане на ценности на депозит; 4. дейност като депозитарна или попечителска институция; 5. финансов лизинг; 6. гаранционни сделки; 7.търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с: а) инструменти на паричния пазар – чекове, менителници, депозитни сертификати и други, извън случаите по т. 8; б) чуждестранна валута и благородни метали; в) финансови фючърси, опции, инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти, както и други дериватни инструменти, извън случаите по т. 8; 8. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с прехвърляеми ценни книжа, участие в емисии на ценни книжа и други услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти; 9. парично брокерство; 10. консултации на дружества относно тяхната капиталова структура, отраслова стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия; 11. придобиване на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги (факторинг); 12. придобиване и управление на дялови участия; 13. отдаване под наем на сейфове; 14. събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти; 15. други подобни дейности, определени с наредба на БНБ. Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити. Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги.  

Освен банките, електронни пари могат да издават и дружествата за електронни пари.

Последните са акционерни дружества, които могат да извършват и: 1. предоставяне на финансови и нефинансови услуги, пряко свързани с издаването на електронни пари, като: а) управление на електронни пари чрез извършването на оперативни и други спомагателни дейности, свързани с тяхното издаване; б) издаване и управление на други средства за плащане освен предоставянето на кредит под всякаква форма; 2. услуги по съхраняване на информация върху електронни устройства от името на други дружества или публични институции.

ЗКИ дефинира и категорията „финансова институция“: лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: 1. посочени в т. 1-11 по-горе, с изключение на приемане на ценности на депозит и дейност като депозитарна или попечителска институция; 2. придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; 3. отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличан�� на влогове или други възстановими средства.