boksi88 - Tumblr blog

[boksi88]

Загубих се.

Забравих коя съм.

Забравих пътя, посоката.

Липсвах на себе си.

Вървях без компас.

Ходех без път.

Бях гола.

Бях боса.

Бях нищо.

Бездънна яма.

Дупка.

Пропаст.

Празнина.

Горчах.

Миришех на минало, от което не беше останало и следа.

Цялата бях минало.

Бях на всички, но не и на себе си.

И животът ме съблече.

Бързо, със страст.

Стоеше зад гърба ми и насочваше погледа ми към огледалото, където бях аз.

Само аз.

Такава каквато винаги съм била.

- Не виждаш ли колко красива си станала? - ме попита с жадни очи.

Не виждаш ли, че всичко това е твое - защо така неприлично го раздаваш на всички?

Защо правиш красотата си така удобна?

Защо раздаваш това сърце като предмет на търг? Накарай ги да го спечелят, малката!

Не бъди наивна.

Никой не е тук, защото си света му - всички са тук, за да украсят света си с теб.

Задоволяваш нуждите им - можеш да бъдеш всякаква.

Можеш да паснеш на всяка тяхна потребност - завладяваш ума им, сърцето им, леглото им.

Ухаеш на безпорядък.

Лъхаш на водка.

Миришеш на ванилия.

Опасна си - защото си различна.

Защото можеш да бъдеш каквато си поискаш. Можеш да бъдеш, където си поискаш.

Настаняваш се в душата им, между завивките им. Изчезваш с изгряването на слънцето.

Не търсиш, не питаш, не искаш.

Задоволяваш се с малко.

А имаш нужда от повече.

Бягай, малката.

Пази красотата си.

Свали тези дрехи.

Искам да ги подпаля.

Искам да изгоря това минало.

То вече не ти е нужно.

Ще те науча да се обичаш, така както аз те обичам. Ще те науча да се виждаш, такава каквато аз те виждам.

Дай това сърце насам - има нужда от промивка. Толкова е кървяло, а ти така и нищо не си направила.

Продължавала си да забиваш същите ножове в него, които са причинили раните му?

Плашат ли те думите ми?

Вярваш ли ми?

Само, ако знаеш колко брилянтна те виждат очите ми, щеше да полудееш съвсем.

Ще ти покажа.

Ела...

Наметни си сърцето ми, студено е - аз ще пазя твоето.

- Защо така смело ми го даваш? Откъде знаеш, че няма да го нараня?

- Само човек познал вкуса на болката, не би я причинил на друг.

Довери ми се.

Чаках те толкова дълго, че те познавам по-добре от теб самата.

Нямаме време за губене.

Една любов от векове очаква да бъде изживяна. Време е.

Силвия Крумова

[boksi88]

ако се трупаше стаж за безсъние вече да съм пенсионер

[boksi88]

[boksi88]

the truth

[boksi88]

[boksi88]

Somewhere in Sofia, Bulgaria 

[boksi88]

*

ако бях мъж, щях да съм висока 

не по-малко от 1.80 

и нямаше да падам под 80 кг. 

щях да имам брада, 

ама не като на Ботев, 

а такава, небрежна, 

пет-шест дневна. 

ако бях мъж, 

щях да карам и кола, и мотор, 

и колело. 

щях да ходя за риба 

и щях да съм преплувала Дунава. 

щях да знам 

как се ашлаидисва дърво, 

как се ремонтира двигател, 

как се плете плитка, 

как се меси хляб, 

и как се правят мебели 

от нищо. 

ако бях мъж, 

щях да нося гривна броеница, 

кубинки ENERGIE и риза 

с вечно навити ръкави. 

ако бях мъж, 

щях да свиря на китара, 

да тренирам поне един 

боен спорт + футбол, 

да разбирам от политика, 

да играя покер, шах, табла, 

а на белот 

немаше да има кой да ме бие! 

ако бях мъж, 

щях да подмокрям жените, 

без изобщо да ги докосвам, 

нито с длани, нито с устни... 

а с думи само...само с думи. 

щях да им чета поезия, 

да им подарям цветя без повод, 

да си играя с косите им, 

да ги скубя, да ги реша 

с пръсти и с гребени... 

ако бях мъж, 

щях да ги чукам, като боклуци 

и след това 

да ги прегръщам, като кралици! 

щях да им свършвам в устите 

и после да ги целувам 

по челата. 

ако бях мъж, 

и сгреша пред някоя жена, 

щях да мия краката ѝ 

в леген с топла вода и сълзи, 

след това, щях 

да ги подсушавам с ризата си 

с вечно навити ръкави. 

ако не знам какво изпитва 

една жена към мен, 

щях да ѝ се обадя и да ѝ кажа: 

“спремај се! спакувај! 

доаѓам кај тебе да те земам 

и одиме у пичку матер”, 

и ако тя ми отговори: 

“јас веќе сум спремна! 

те чекам! одиме заедно 

у три пички матери! - 

щях да знам - 

любов е! 

...ако бях мъж, 

но аз не съм мъж 

и не искам да съм, 

защото 

в очите на сина си, 

аз вече съм 

всичко онова, което 

съм искала да бъда.

и

щом той ми казва 

“ти си моят герой, принцесо!” 

на мен ми става ясно, 

че да си мъж, вероятно 

е нещо удивително, 

но знаете ли, 

кое е още по-удивително, приятели? 

по-удивително от това 

да си мъж 

е

да си жена 

с топки

Даяна Чобанова

[boksi88]

Когато не са те хранили с любов от сребърна лъжичка, се учиш да я ближеш от ножове

[boksi88]

Дядо ми Йордан беше алкохолик.

Бяха му забранили да се доближава до мен, но на връщане от кръчмата скришом ми даваше дъвки "Турбо", погалваше ме по главата, намигаше ми съзаклятнически, качваше се горе и си лягаше с обувките.

Беше ми интересен, защото през голяма част от времето го наблюдавах отстрани. Не разбирах защо този добър дядо не може да играе с мен. Той беше по селски духовит, с поетично развят перчем и непростимо дълги пръсти. Дебелите устни също са ми наследство от него. :)

А дъвките бяха нашата тайна. Веднъж дори ми донесе вафла и вече знаех - секретна комбина сме завинаги.

Почина, когато бях в първи клас. Напил се в кръчмата, тръгнал да се прибира и паднал в снега. Намериха го на следващия ден. Не знаех дали ми е позволено да плача за него, затова не плаках.

Дядо остана забранен в детството, но на този ден винаги си спомням за него,

с все същото живо любопитство.

Никога повече не позволих да ми се "забраняват хора". Само да ти кажа, дядо.

А сега - наздраве.

Димана Йорданова :)

[boksi88]

@nerazbrana

[boksi88]

Кратка история за любовта

Те се обичат!

Край.

[boksi88]

[boksi88]

За момичето, по-красиво от всяка роза!

#cityart

#sofia ❤️

[boksi88]

𝓢.𝓐.

[boksi88]

от съобщенията, които няма да изпратя…

обещах ти, че ще те обичам завинаги, но обещах на себе си, да не пророня нито една сълза повече… за теб… тази е последната.

не те обичам вече.

[boksi88]

- Бабче, вярваш ли в Господ?

- Вервам.

- А в ада и рая?

- Вервам.

- Ама, там на небето.

- Не. Тука на земята са. На Небето делба нема.

- В душата вярваш ли, бабче?

- Вервам. И у леба - душа вервам.

- На колко години си, бабче?

- 98.

- Какво е щастие за теб, бабче?

- Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

- Какво е ревност за теб, бабче?

- Немане на работа.

- Е как? Не си ли ревнувала мъжо си?

- Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

- Обичала ли си го?

- Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

- Ми много са…

- Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

- Дай ми некоя мъдрост, бабче.

- Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала - с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.

- Я ми кажи любим спомен от детството ти.

- Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!

- Бедни ли сте били, бабче?

- Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

- Кой клас си завършила?

- Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

- Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

- Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

- Кога ти е било най-страшно у живота, бабче?

- Кога дойде война, после кога си изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.

- Хубава мома ли беше?

- Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма уно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

- Гримове ползвала ли си?

- Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребени бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

- Когато ти е тежко и мъчно какво правиш?

- Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

- Какви ястия обичаш най-много?

- Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и 'раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

- Разбирате ли се с комшиите?

- Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

- Кафенце обичаш ли?

- Обичам. С бисквити. Да си топим.

- Приятелки имаш ли?

- Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

- Кога си почиваш?

- От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

- Кое ти е най-любимото от селския живот?

- Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

- От какво се страхуваш много?

- От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

- Обичам те много, бабче…

- Па къде, че одиш да ме не обичаш.

- Ще се видим някой ден, бабче.

- Има време, много време да изтече... Още много леб да омесиш, к'во съм те учила, и да изедеш до тогава.

- Ще меся, бабче. И теб ще наричам……Прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

Елеонора Бойчева

[boksi88]