colorful-soul-speaks - Tumblr blog

[colorful-soul-speaks]

Академично изхвърляне

Метонимията на това да те искам

Е аксиома на празен живот

Съзерцаваме изгрева, ала си мислим,

че време нямаме

Същинския отзвук

от животинско желание

Една анекдоха

на сладко отрицание .

Обърнах се , а ти каза ,, няма ме ,,

Няма ме...

Е, да

,,Нямам,, е.

И антипатия е причинно следствие

на това двузначно действие

Покоряваме чувства ,

а после грубостта избухва

Причинното следствие на една аксиома

е да те познавам тебе до болка

и винаги строг е закона

щом все след тебе с мисли се тровя .

Аксиома е !

Ето, след появата ти - мене няма ме .

А дали метафора е , че от наглостта ти

позор обхвана ме ?

Или излишно говоря

Комуникацията ни куца ,

на чужд език - беден .

Или егоизъм засегнах ,

света стана ли черен ?

Аксиома е !

- ти си антипод ,

на моя начин на живот .

Защото пародия е

да си строг

след като строгостта ти

в илюзия се запълва

Догмата ти е леко метафорично изкривена

Чудя се ,

дали осъзна само как те засегнах?

[colorful-soul-speaks]

Не си сменил парфюма си

Все още връща спомени

Все още връща топлини

Все още връща мигове

Все още те са живи

в мислите

Не си сменил и себе си

все същия - разсеян си

по младежки начин ,

по айляшки начин

Не си сменил себе си

все още горчивината

пържи две души

А парфюма ти

е просто отрицание

на тежката истина

Че мигове няма

и спомени няма

топлинните са илюзия ,

животчето се е скрило .

Парфюма ти е просто отрицание

не си го променил ,

ала тежката истина е ,

че аз съм сменила своя

и промените са катастрофални .

Не си сменил уханието

на лято , музика и бира ,

ала аз желая друго

И именно от това

копнея да се скрия .

[colorful-soul-speaks]

Сякаш пиша безкрайна поезия

за нашия поетичен край

А ти никога не чуваше

кога пищя за начало

или се моля за продължение

Препитвам за обяснение

на така безсмислените ни афоризми ,

монотонните ни диалози

или драматичните съчинения.

Сякаш очите ми са мъглата ,

сякаш аз съм мъглявината .

Сякаш пиша безкрайна поезия

за нашия поетичен край...

Ала ти никога не препрочиташе

жълтеникавите ми страници

на моята безсмъртна поезия

Никога не прелистваше, в мислите ми

- не скиташе .

Сякаш никога не разбираше

думите ми , не знаеше .

Сякаш пиша безкрайна поезия

за нашия поетичен край

А краят дори и той бе безсмислен ,

претруфен, замаскиран , леко износен .

Питам се пиша ли изобщо поезия

като няма нищо красиво

няма нищо поетично

в това да бъдеш

безличен ?

В това да бъдеш никой за мен .

[colorful-soul-speaks]

Очите ти

винаги са били

мрачен тунел ,

към непонятна за мене бездна

И колкото и да навлизам , все по- дълбоко

към чувствата ти, към мислите, към самия теб

осъзнавах как пропадам по любов

Пропадам по мъка

Пропадам в тъмнината

Пропадам по тебе

А така не трябва .

Очите ти

Винаги са били

непонятна за мене бездна

И колкото и да навлизам

внимателно в душата ти ,

толкова повече

пропадам

По мъка за самата себе си.

Каква ирония ! Частична агония е всъщност.

Очите ти...

Пропадам от агония !

Колко непонятен си всъщност ...

[colorful-soul-speaks]

Очите ти - копнеят да бъдат обичани ,

но сълзите ти, претръпват щом биват помилвани .

[colorful-soul-speaks]

Ако не бях това , което искам да бъда

сигурна съм

щях да се спра при теб

Да бледнея пред сивите улици ,

да скитам из пустотата

да се наливам с излишни глупости

Но виж - не копнея за теб !

Ако не бях това , което искам да бъда

нямаше да мина през теб

И всяка гара си знае пътя

Аз и ти .. имахме своя момент !

Като бледнеещ призрак в тъмнината,

като безстрастен поет

като птица , вирееща из синевата -

Аз не копнея за теб !

И аз съм това , което искам да бъда

живея живописен живот ,

а това , което не искам да бъда

за него оставам послеслов

/ аз съм това , кое искам да бъда

живея собствен живот

живописвам из пъстротата

и копнея за миг истинска любов /

[colorful-soul-speaks]

Все непознати ме спират по пътя ..

Дали пътя на живота ми или след пешеходната пътека покрай уличка в блока, все се случва.

Единия ще промърмори :

- Усещам как сърцето ти трепти над всеки , момиче , не заслужаваш боклуци до себе си . Толкова си позитивна и много любвеобвилна .. гледаш все на някого да помогнеш ... а не трябва , не за всички очи си .

Друг пък изстрелва спонтанно:

- Много надежда виждам в очите ти момиче, пълна си с любов, запаси се !

Трети се опитват да ме разгадаят загадъчно :

- В усмивката ти много болка се усеща , но е толкова слънчева ..

И ви казвам , все непознати души ме спират по пътя , сякаш за да ме предпазят , виждайки нещо остаряло у тях самите . Сякаш , да ме предупредят, а аз все горчиво им се усмихвам . Повтарям им да ви се връща учтивостта .. да ви се връща и потеглям по пътеката на живота , скитам , лутам се , усмихвам се затаила сетен дъх надежда , меланхолично от болката на хората.

Зараза е да /те/ обичам .

Зараза е...

А ти си скептицизъм

преплетени измежду нишките на състраданието не усещам/е/ как себе си изгубваме .

Пак повтарям ..

Все ме спират непознати , а аз все се заразявам . Я от чужди маски , я от моята собствена зараза .

[colorful-soul-speaks]

Все още дишам

усещам дъха на цветята

Все още чувствам

не спирам да тършувам из земята

Все още обичам ...

да обичам и да тъгувам

Все още сънувам

и все още ... себе си търся

Все още милея

все още дивея

И глупости да говоря

накрая просто се смея

Все още дишам, чувствам, сънувам

все обичам, плача , бълнувам

все още копнея, крещя и желая

аз все още дишам

Аз все още живея !

- Стефания М.

[colorful-soul-speaks]

Нещо, което трябва да си повтарям на себе си .

[colorful-soul-speaks]

Между мен и теб

Имаше повече ,, ние ,,

От която и да е друга съдба .

Между мен и теб

Имаше ...

Но НИЕ нямахме .

Между мен и теб

Някъде между мен и теб… Между точка ,,А,, и точка ,,Б,,. Между мен и теб няма ,, ние ,,

Между мен и теб има два различни града. Единият е лунно отражение. А другият е предан на слънцето.

Между мен и теб няма ,,ние,, Има само препинателни знаци (.); (+); (-); (?); (!); И множество от недовършени многоточия (….) Пунктуационни грешки в ,,нас,, И неизказани изречения с изгубени по пътя думи.

Между мен и теб има бездна. Различни разбирания. Различни вярвания , виждания …. Всичко.

Между мен и теб имаше само приятелство. Както лунното отражение се разбира със слънцето,защото иначе ще разбалансират млечният път.

Между мен и теб .. Сещаш ли се за лунното затъмнение . Толкова рядко и ние се разбираме.

Между мен и теб няма ,,ние,, защото ,,ние,, е неоткрита магистрала, а по пътя ѝ има доста дупки *и проститутки*

Между мен и теб имаше хармония , докато това ,,ние,, не я развали…

Може би просто двата града не бяха достатъчно развити за съжителство.

Ние. Не сме градове обаче. А хора. И няма млечен път между нас. Не е тест по български . И май, наистина имам нужда да открият нова магистрала За да спра да размишлявам. И да намеря друг път.

Някъде между точка ,,Б,, и свободата.

- Стефания М.

[colorful-soul-speaks]

Не забравяй кой си От къде си тръгнал И кой искаш да бъдеш

[colorful-soul-speaks]

Ами не , аз няма да питам как си.

Ще се опитам да ти е добре .

[colorful-soul-speaks]

Щом се чувстваш недостатъчен за мен

Тихо си тръгни

И без това няма да те чуя

И без това и сега не те усещам

[colorful-soul-speaks]

Седя и се чудя

Колко е хубаво

човек от миналото

да се появи

и да ти припомни колко различни нюанси си способен да видиш

Седя и се чудя .

Времето е голям тарикат .

[colorful-soul-speaks]

Че си стих

разбрах чак,

след като

изгубих стихосбирката .

Намерих я и я препрочетох отново …

Така разбрах, че съм загубила нещо ценно и те открих, там вътре, насред редовете …

Така разбрах, че е било пред очите ми през цялото време , но аз съм била заслепена от друго . Била съм сляпа за тебе .

[colorful-soul-speaks]

Благодаря ти, че никога не получих Точен отговор от теб . Направи ме по-зряла И по -реална .

[colorful-soul-speaks]

Търся се в изгубените

стихове и спомени

Не осъзнавам , че се изгубвам

Заблудена от илюзията да се намирам .