deiphobahileev

[deiphobahileev]

Без заглавие. To be continued не сега

Вчера случайно бяхме в центъра на София, курсът на дъщеря ми в Сервантес приключи миналата събота и вчерашното излизане от махалата беше инцидентно. Маршрутът ни беше първо с трамвай № 20 (или 22, или 21, не си спомням) от Подуене до Операта. Още с влизането на мотрисата на Дондуков почнахме да забелязваме полицаи, всъщност дъщеря ми първа ги забеляза. Почнахме да спорим на колко метра са, аз…

[deiphobahileev]

Човекът слон

Използваше балсам за коса От сока на размразено месо Маркираше територията си Със станиолчета от дъвки Любимия й филм беше Човекът слон

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Горското езеро (ІІІ)

Отново ми блесна в обкова от сън кристалната чаша вдън мрака със звън. През битки дървесни и вълчи сражения, Където насекоми пият сока от растения, Цветя където стенат, буйствайки стъбла израстват, Природата където хищна твари ръководи, Промъкнах се до тебе и замрях пред входа, Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти. С венец от лилии, в украса от острици, Със суха огърлица от растения…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Горското езеро (Final Cut)

Отново проблесна в обкова от сън кристалната чаша вдън мрака със звън. През битки дървесни и вълчи сражения, Където насекоми пият сока от растенията, Цветя където стенат, буйствайки стъбла израстват, Природата където хищна твари ръководи, Промъкнах се до тебе и замрях пред входа, Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти. С венец от лилии, в украса от острици, Със суха огърлица от растения…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Горското езеро

Отново проблесна в обкова от сън, кристалната чаша вдън горския мрак. През битки дървесни и вълчи сражения, Насекомите дето сока пият от растенията, Цветята дето стенат и буйствайки стъбла израстват, Природа дето хищна твари ръководи, Промъкнах се до тебе и замрях пред входа, Разгръщайки с ръце изсъхналите храсти. С вецец от лилии, в украса от острици, Със сух гердан от растителни свирки Лежеше…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Есенни знаци

Когато отминава ден и освещението природата не ще сама да избере, на есенни гори просторни помещения издигат се във въздуха, тъй чисти домове. В тях ястреби живеят, враните нощуват, и облаците призрачно отгоре чергаруват. Листата есенни, съсухреното вещество Постла земята. Недалеч видение: на четри крака и голямо същество върви, мучейки, към мъгливото селение. Бик, бик! Нима не си ти вече цар? На…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци VІІІ

И цялата природа леденее. Листът на клена сякаш мед звънти, ударил се във малко клонче. И ние трябва да го разберем: това е малък знак, пращан от природата, за да премине в друг сезон. 1932

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци VІІ

Но ето иде вятър. Всичко било дотук тъй чисто, пространствено, и светещо, и сухо – то става рязко, неприятно и мъгливо, неразличимо. Вятярът подгонва дим, върти из въздуха, поваля купища листа, с барут взривява вцепенената земя.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци VІ

Бръмбар къщичката си между листата приотвори, подал рогца, навън поглежда, бръмбарът събрал е коренчета и в купчинка ги подрежда, и затръбява после в малкото си рогче, и скрива се отново сред лисата като богче.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци V

Архитектурата на есента. Разположението в нея на въздушното пространство, реката и горичка, разположението на животни и човеци, когато полетят във въздуха и пръстени, и гривнички, къдрички от листа и особената светлина – това ще изберем сред всички други знаци.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци ІV

Въртейки под клепача кръглото око Във низкото лети голяма птица. В движенията й се чувства отдалеч човек. Поне се той таи в зародиш между широките криле. Между листата бръмбар в къщичката да се прибере.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци ІІІ

Дух на есента, перото да владея дай ми сила! На въздуха в строежа – присъствието на алмаз. Бикът зад ъгъла скри се и слънчевата маса като кълбо мъгла над нас виси и крайчецът, трептейки, й кърви.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Есенни знаци ІІ

Листата есенни, съсухренното вещество Постла земята. Недалеч видение: на четри крака и голямо същество върви, мучейки, към мъгливото селение. Бик, бик! Нима не си ти вече цар? Листът на клена ни напомня кехлибар.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Есенни знаци І

Когато иде си денят и освещението природата не ще сама да избере, на есенни гори просторни помещения издигат се във въздуха, тъй чисти домове. В тях ястреби живеят, и враните нощуват, и облаците призрачно отгоре чергаруват.

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки - Гаснат знаците на зодиака

Гаснат знаците на зодиака над полята и градче, спи животно Котарака, дреме птицата Врабче. Пищногъзите русалки литват право в небесата – и ръцете здрави като палки, и гърдите кръгли като ряпа. Седналата връз триножник вещица превръща се на дим и покойникът танцува множко с горската нечиста сила. Подир тях със бледен хор вещери ловят Мухата, и стои над стръмен склон с неподвижен лик луната. Гаснат…

[deiphobahileev]

Николай Заболоцки – Гаснат знаците на зодиака IV

Ето високата земна обител. Късно, късно е. За сън е час. Разум, беден мой воител, да бе заспал до сутринта. Що за съмнения, тревоги? Мина се денят – и ей ни на звяр наполовина, наполовина бог е – заспиваме на прага в новия трудов живот. Чук-чук-чук клепало, спи животно с име Паяка, спи Телето и Мухата спи, над поля луна виси. Над земята цяла купа преобърнати води. Спи растение Картоф. Бързо да…

[deiphobahileev]

Гаснат знаците на зодиака IІІ

Кандидат на минали столетия, пълководещ нови дни, Разум мой! А тез изчадия вовеки иди ги разбери. Тържище тясно е природата, в кал, лишения и прахоляк защо се гърчиш, царю на свобòдата, неспоко��н земен прах?