disappear--with--the--night

[disappear--with--the--night]

“Hard to sit here and be close to you, and not kiss you.”

— F. Scott Fitzgerald

[disappear--with--the--night]

when hands touch

[disappear--with--the--night]

[disappear--with--the--night]

“But then it passed, as all things do.”

— Khaled Hosseini, And the Mountains Echoed

[disappear--with--the--night]

It’s dark because you are trying too hard.

Lightly child, lightly. Learn to do everything lightly.

Yes, feel lightly even though you’re feeling deeply.

Just lightly let things happen and lightly cope with them.

I was so preposterously serious in those days, such a humorless little prig.

Lightly, lightly – it’s the best advice ever given me.

When it comes to dying even. Nothing ponderous, or portentous, or emphatic.

No rhetoric, no tremolos,

no self conscious persona putting on its celebrated imitation of Christ or Little Nell.

And of course, no theology, no metaphysics.

Just the fact of dying and the fact of the clear light.

So throw away your baggage and go forward.

There are quicksands all about you, sucking at your feet,

trying to suck you down into fear and self-pity and despair.

That’s why you must walk so lightly.

Lightly my darling,

on tiptoes and no luggage,

not even a sponge bag,

completely unencumbered.

Aldous Huxley , Island

[disappear--with--the--night]

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.

Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.

Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.

Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.

Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.

Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.

Научих, че отнема много време да станеш човека, който искаш да бъдеш.

Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.

Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.

Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.

Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.

Научих, че герои са хората, които правят това, което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.

Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих, че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажа.

Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих, че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

[disappear--with--the--night]

Едно не си простих - дадох надежда на наранена от друг жена. И си я взех обратно на трьгване. След мен в тези очи вече нямаше рана, имаше ад.

- Къде е тя сега?

- Кодето и да е, знам, че ми е простила. Осьденият да помни сьм аз.

[disappear--with--the--night]

Grief, I’ve learned, is really just love. It’s all the love you want to give, but cannot. All that unspent love gathers up in the corners of your eyes, the lump in your throat, and in that hollow part of your chest. Grief is just love with no place to go.

[disappear--with--the--night]

Вие, жените, умеете да обичате демоните на един мъж повече от самия него. Повече от гордостта си. Повече от егото си. Това винаги ме е карало да ви се възхищавам. Без да го разбирам.

Обичахме се, но нейните дяволи в комбинация с моите образуваха такъв ад, че можехме да разплачем и Данте. Все още я обичам, но видя ли я, бягам.Точно като дявол от тамян.

[disappear--with--the--night]

Любовта е красива, когато не изисква нищо. Има ли условие, това вече не е любов. Всяко настояване за обещание вече не е любов, всяко ограничение на избора вече не е любов. Ние, хората, сме се научили много успешно да живеем без нея, без да си даваме сметка, че вече я няма между нас. И още по-успешно се научаваме да наричаме хиляди неща с нейното име. И да заместваме любовта с екскурзии, къщи, коли, перални, печки, приятелски компании, професии, амбиции, слава, секс.

[disappear--with--the--night]

.  „… И тогава си зададох друг въпрос – кое не е любов?… И си отговорих – страхът не е любов. Ревността не е любов. Страстта не е любов. Да властваш над някого и да го подчиняваш, не е любов. Да го променяш, за да ти пасне, не е любов. Дългът и отговорността не са любов. Меренето на дадено и взето не е любов. Зависимостта не е любов. Самосъжалението и съжалението, отчаянието от това, че си изоставен и необичан, не е любов. Ужасих се, че след всички тези отговори не остана нищо, което да е любовта. И тогава прозрях, че любовта е онова нещо, което няма противоположност. Тя просто е, случва се и я живееш с това нейно лице, с което е дошла при теб. И единственото, което можеш да направиш, е да дадеш най-доброто от себе си и да приемеш най-доброто от другия."

[disappear--with--the--night]

Тази жена можеше да обича, без да иска да притежава. Можеше да напусне някого, без да го изважда от сърцето си. Можеше да излъчва цялата прошка на света и да носи белезите си като медал за храброст, който предпочита грижливо да крие в скрина. Тя знаеше кога и как да убие надеждата, която убива нея, без да спира да обича. Знаеше как да даде свобода на другия. Марина обичаше обезоръжаващо чисто и безусловно, което правеше отговора на такава любов смазващо непосилен за другия. Разбирам мъжете, които са бягали от нея. И аз бих. Кое мъжко его би понесло всекидневно да се чувства джудже и това усещане да е причинено от жена? Ще са ми нужни още няколко живота, за да го проумея, и още толкова, за да обичам по този начин".

[disappear--with--the--night]

Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре, без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.”

- Всичко е любов (1979)

[disappear--with--the--night]

Обичта е активност, а не пасивен афект. Тя е „участвам“, а не „хлътвам“. По възможно най-общ начин активният характер на обичта може да се обясни като даване, а не като получаване.

[disappear--with--the--night]

Вселената има само сегашно време. Вече знам, че трябва да имаш любов в себе си, за да я извикаш пред себе си. Любовта е навсякъде, но за да те доближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха много и тежки години, преди да се разл��сти това познание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че всъщност край няма. Нито любовта има край, нито животът. Има само мигове, в които те са.

"Пасиансът на архангелите", Мария Лалева

[disappear--with--the--night]

“In love the paradox occurs that two beings become one and yet remain two.”

[disappear--with--the--night]

I have always believed, and I still believe, that whatever good or bad fortune may come our way we can always give it meaning and transform it into something of value.