dusheven-mrak

[dusheven-mrak]

“I think some people are just inexplicably bonded. Drawn by forces beyond their own comprehension, they have no choice but to gravitate toward one another. Destined by fate to keep crossing paths until they finally get it right.”

— L.B. Simmons (via quotemadness)

[dusheven-mrak]

[dusheven-mrak]

Наистина се изморих постоянно да си мисля за теб, без да мога да ти споделя, защото за теб е без значение.

Не мога да спра да те искам.

[dusheven-mrak]

вече мина година,

очаквах, че всичко ще е отминало,

че отново ще изпитам щастието,

което имах с теб,

но уви,

дори заобиколена от хора,

усещам само празнината,

самотата,

която остави в мен

и нищо не ми помага,

чувството е странно.

[dusheven-mrak]

[dusheven-mrak]

𝕏𝕀𝕀. Затварям очи,

за да те видя

Не мога да те върна,

ти си там,

недостижимо далече,

да те целуна,

да те прегърна,

аз искам...

а невъзможно е вече.

Затварям очи, за да те видя,

сред самотата ехти твоя глас,

като мираж сред пустиня,

оазис на неугасваща страст.

И с плаха надежда отворя ли очи,

аз дори не разбирам кое е измама,

лъжа ли е, че нещо успя да ни раздели,

истина ли е, че вече те няма...

Аз все още дишам,

на живота тук някак се радвам,

не спирам да те обичам,

и истински, истински вярвам,

че в друг живот,

нашите души ще намерят път

и ще я има нашата любов,

отново и отново,

до деня последен и отвъд.

Теодора Цветославова Тодорова

[dusheven-mrak]

“ Никога не бе имало граница между тях. Само глупавите му страх и гордост.”

- “Среднощна корона”

[dusheven-mrak]

Ако седнете да разговаряте с хора, които наистина са един за друг, ще забележите следните неща:

- Разминавали са се многократно в живота, по един или друг начин. Не само физически. Дори и емоционално. Израстват поотделно, за да могат на по-късен етап да почнат да израстват и градят заедно.

- Първия момент, в който са се запознали не е било, уж магическото привличане и любов от пръв поглед. В доста от разказите им ще забележите, че доста голяма част от тях отбелязват, че са си мислили, че това не е техния тип човек, други са им се дразнели. Цялостно не са предполагали, че може да се случи нещо помежду им.

- Емоциите им не са били бурни и изпепеляващи, а по-скоро наподобяващи чувство на спокойство и сигурност.

- Доста често, е трябвало единят или двамата да превъзмогнат някаква част от себе си, която до този момент не са осъзнавали, че вреди на тях и на околните, за да могат да градят отношенията си един с друг.

- Трябвало е да преминат през пречките, ��оито са им поставяли околните, умишлено, за да ги отдалечат. Приятелите и роднините, не винаги искат най-доброто за даден човек, а това което те смятат, че ще е изгодно за тях самите.

- В огромна част от случаите, тези двама човека имат и физически прилики. Например, смесица между цвета на очите им, сходна форма на тялото, формата на очите, почти еднаква усмивка и много други варианти. Ако ги гледате поотделно надали ще ви направи впечатление, но когато са един до друг ще го забележите, дори и приликата им да е минимална.

- Отношенията между двамата не е “Не мога да живея без теб, ти си ми всичко”, ами “Мога и без теб, но с теб ми е по-добре”.

- Лиспват елементите на токсичност тип “Няма да комуникираш с него/нея”, “Пиши ми нон-стоп, докато си с тези хора”, “Ако пренебрегнеш това ми желание, ще си посегна по този начин” и множество други, за които може да се сетите и които голяма част от вас са изпитали.

Загледайте се, изслушайте ги и ще ги забележите.

Време е да се даде гласност на този тип отношения, не само за ‘любовта’ от пръв поглед, базирана на физическо привличане.

Да спрем да издигаме токсичното и временното в култ, само защото така сме научени, било то от филми, книги, близки и познати.

[dusheven-mrak]

Продължавам да се чудя.

Понякога се чудя..

Дали някой ден ще се разминем случайно, ще се спрем ли да завържем разговор и дали въобще ще се поздравим..

Дали душите ни ще се познаят и ще се прегърнат ли, дори за кратък миг..

И дори да го направят, ще им позволим ли да останат вплетени, или ще ги разделим, било то, поради страх, инат, егоцентризъм или някоя друга подобна емоция, подвластна на лъжливия ни, недостоен за доверие, разум..

Разумът ми казва изобщо да не си задавам този въпрос, но душата не ще да го послуша

[dusheven-mrak]

Някои заслужават да са в листата с номинации за Икар

И tumblr вече не е тва, което беше...

Превърна се в същото, в което и всички останали социални мрежи -> Хората не споделят тва дето има е присърце, а неща, с които искат да предизвикат няква конкретна емоция или впечатление в определена група хора или определен човек.

Ебати театъра играем всички.

[dusheven-mrak]

“да, може да те накара да свършиш за 2 минути, но може ли да те изправи на крака, когато живота те преебе ?”

—

[dusheven-mrak]

“Понякога съдбата избира хора, които нямат нищо общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени. Избира ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока… Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора,които дори не знаят имената си. Достатъчно е да се осъзнае,че човекът, с когото си се сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден може да бъде единственото ти спасение. И никога не може да знаеш името на твоето спасение. Тогава разбираш стихийността на живота. Тогава разбираш, че и ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, съдбата вече те е избрала.”

“Рай” - Радослав Гизгинджиев

[dusheven-mrak]

и ти ли гледаш над повърхността?

а, защо не се потопиш под нея, виж какво се крие в душата на отсрещния, зад усмивката му повърхността е лесна, виждаш това което е ясно, чуваш това, което искаш зад нея е истината, дълбочината на чувствата, знанието на другия, способността да обича, възможността да ти преобърне повърхността зад повърхността се крие душата

[dusheven-mrak]

“И не бъркай мълчанието с тишината. В тишината винаги има любов. А мълчанието много често е просто страх.”

— “Живот в скалите”, Мария Лалева

[dusheven-mrak]

Когато тъгата ми спря да говори#

Когато тъгата ми спря да говори

за теб

тя изчезна

и се превърна в щастие,

което не носи определено име,

което не си тръгва,

когато нечий смях е останал в ехото на спомен,

което не се събира в шепи,

нито в ръце,

за които ще треперя преди отново да ги хвана,

щастието ми вече не е прегръдка, която чакам да получа,

нито стои на повърхността на чужди устни,

щастието ми не е вербален израз, който използвам, когато се чувствам малко повече от "добре",

щастието ми не е последствие от друг човек,

не е награда за страдание,

не е утеха за ужасни дни,

не е нещо което трябва да заслужа

и не стои зад чужди обещания.

Щастието ми говори, но не е

силно,

не е заглушително

то не вика,

не крещи като болка,

само прошепва "тук съм".

Когато тъгата ми спря да говори за теб

твоята отминала любов се превърна

в купчина

б у к в и

наредени в тетрадка

и спрях да усещам аромата ти,

и нашия дом се превърна в моята къща

И слънцето продължи да изгрява,

усмивката ми се върна

и позволих на ръцете ми друго тяло да докоснат,

и целунах други устни под дъжда

И минах през всички наши места, без да се сетя за гласа ти...

Когато тъгата ми спря да говори за теб,

поемите свършиха.

[dusheven-mrak]

И tumblr вече не е тва, което беше...

Превърна се в същото, в което и всички останали социални мрежи -> Хората не споделят тва дето има е присърце, а неща, с които искат да предизвикат няква конкретна емоция или впечатление в определена група хора или определен човек.

Ебати театъра играем всички.

[dusheven-mrak]

Сънища

Очи които вечер сънуваш.

А на сутринта не виждаш.

Понеделника става само наужким.