faveauthoric - Tumblr blog

[faveauthoric]

"- Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново, животът може да не ни срещне пак. След години ти може да си на единия край на света, а аз - на другия. Можем да се озовем и в един град, но ти да минеш по десния тротоар, а аз - по левия, взирайки се във витрините, претрупани с шоколад.

- Единственото, което знам, е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги... поне още веднъж.

- Ти и аз ще се намираме във всеки живот, нали?

- Ще бъде трудно, не обещавам, но ще те търся във всеки следващ живот. Да, в някои не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми..."

"Най-доброто в мен"- Никълъс Спаркс

[faveauthoric]

На сбогуване

Та значи тъй: реши и си отиваш!...

На добър час! Аз няма да те спра!

Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,

ала от скръб едва ли ще умра!

И мене, ако някога ме стопли

усмивката на някой друг човек,

той ще изпие старите ми вопли,

но пътят ми ще стане ли по-лек?

..........

Сърцето ми докрай ще се разнищи,

във него ще пресъхне песента,

и то ще заприлича на огнище,

в което ровят с пръчка в пепелта;

и то ще заприлича на вратата,

която подир теб мълчи и зей

и през която само нощен вятър

ще носи прах от твоите нозе...

...Та значи тъй: реши и тръгваш вече!

Но първо поседи като пред път,

за да погледам в таз последна вечер

чертите ти и топлата ти гръд,

за да запомня в тебе всичко свято,

което си отива с вечерта,

и после в песента си недопята

отново да го върна на света!

Дамян Дамянов

[faveauthoric]

Винаги се появява момент, в който пътят се раздвоява. Всеки поема в различна посока, мислейки, че в крайна сметка пътищата им ще се съберат... А от твоя път другият човек всеки път ти изглежда все по-малък. "Няма нищо, създадени сме един за друг... Накрая той ще е там"... Но накрая се случва само едно-идва зимата. И изведнъж си даваш сметка, че всичко е приключило... Наистина! И точно тогава се опитваш да си спомниш в кой момент е започнало всичко... И откриваш, че всичко е започнало много по-рано, отколкото си си мислел. Много по-рано... И е точно тогава, точно в този момент, в който си даваш сметка, че нещата се случват само веднъж. И колкото и да се опитваш, никога вече няма да чувстваш същото. Никога вече няма да имаш усещането, че си на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО!

"Три метра над небето" ❤️

[faveauthoric]

"Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.

Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.

Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.

Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как? Не зная."

Автор Ваня Гайдарова

[faveauthoric]

-Такава гад си!

-Ама не можеш без мен.

В сто текстове го писах, в сто листове разлистих.Такъв като него няма.

Щях да го убия с поглед, ако преди това не го убивах с любов. Всеки ден.

Да, не можех.

Дотолкова, че залъка ми пресядаше, ако не кажеше срещу мен "В тая манджа сол слагала ли си?".

Живота ми е солен с него, поне имаше някакъв вкус.

До толкова бяхме различни, че в супер-а аз търсех бутилка хубаво вино за довечера, а той отвертки. Накрая си тръгнах с бутилката, а той с две отвертки!

Различно пиехме - аз водка, той сок.

Различно мислехме - аз за нас, той за мен.

Аз да бъда добре, въпреки че ми вгорчаваше дните, когато го нямаше!

До толкова бяхме еднакви в прецизността да изпипваме детайла. Аз в своята половина. Той в моята половина на сърцето, леглото, мисълта.

Обичах го.И още го обичам.

Такъв недодялан камък е, от скъпите. Казвала съм ви и друг път.

Идвало ми е да му крещя, не веднъж съм тряскала вратата, не веднъж съм била с юмруци в гърдите му, сякаш да победя собствения си яд, че това е по-силно от мен.

Гонила съм го да си тръгва,

и не си е тръгвал, прегръщал ме е, най-мило и най-леко. Сякаш прегръща крепост, а аз съм перо.

Тиха. Само по сълзи. И само негова.

Такава гад е.

Стопира филма на интересното, знае ми слабите места и кой шоколад обичам.

Знам, че още помни къде го заведох за първи път.Каза, че там повече няма да стъпи!

Не е по комплиментите.

И по-добре.

Един път ми е казал, че съм хубава, ама сто пъти ме е питал яла ли съм.

Такъв е. Недодялан.

Трудно ми е, но без него ми е блудкаво и безвкусно.

Като отиващо си лято, което не искам да си иде.

Противореча си.

Любовта няма сезон..

Иси /Isi /

[faveauthoric]

Аксиома на Сайрус:

Не всеки въпрос заслужава отговор.

Максима на Волтер:

Остроумното изказване абсолютно нищо не доказва.

Закон на Ларсон:

Множество хора възприемат късата памет за чиста съвест.

Теория на Оскар Уайлд:

Истински познават себе си само дребните хора.

Правило на бащата на Фицджералд:

Дръжте се така, сякаш ви наблюдават.

Наблюдение на Дефалкуа:

Път без препятствия обикновено не води до никъде.

Следствие от закона на Бейкър:

Като стигнеш върха на хълма и го подминеш, веднага набираш скорост.

Наблюдение на Ертц:

Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовния неделен ден.

Наблюдение на Талуза Бенкхед:

Ако трябваше да изживея живота си още веднъж, аз бих направила същите грешки, само че по-бързо.

Закон на Пирсън:

Ако се движите по инерция, значи се плъзгате надолу.

Наблюдение на Бернард Шоу:

Разумният човек се приспособява към околния свят, неразумният пък упорито се опитва да приспособи околния свят към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумните хора.

Закон на Джери:

От това че всичко е станало друго, изобщо не следва, че нещо се е променило.

Настолен закон на Барбара:

Когато устата ви е пълна с храна, никога не казвайте "супер!".

Гастрономичен закон на Лангфилд:

Откриването на ново блюдо за човечеството е много по-полезно от откриването на нова звезда.

Постулат на Пулиам:

Никога не стъпвайте в нищо меко.

Закон на Елин:

Вероятността да спечелите в лотария мъничко нараства, ако си купите билет от лотарията.

Закон на Батнър:

Този, който се смее последен, съобразява най-бавно от всички.

Заповед на Хуго:

Сутринта най-напред изяжте една жива жаба - тогава през целия ден с вас вече няма да се случи нищо по-лошо от това.

Закон на Кренске:

Пазете се от деня, в който няма да има за какво да поръмжите.

Закон на Хендерсън:

Колкото по-малко сте казали, толкова по-малко ще ви се наложи да си вземете обратно.

Правило на Грин:

Това, което едрият шрифт дава, дребният го отнема.

Аксиома на Чарлз Осхуд:

Никой не смята, че печели прекалено много пари.

Закон на Льо Енгел за счетоводството:

Никой още не се е отказал да прави бизнес заради това, че му се налага да плаща прекалено високи данъци поради прекалено високи печалби.

Закон на Харингтън:

Чистото бюро е верен признак, че чекмеджетата му са натъпкани догоре.

Закон на Чарлз Дарвин:

Щастието не благоприятства работата.

Коридорно правило:

Вие можете да минете където си поискате, ако изглеждате сериозен и носите под мишница папка.

Първи закон на деловото писмо:

Никога не задавайте в деловото писмо едновременно два въпроса. В ответното послание ще разгледат само онзи от тях, който ви интересува по-малко, и няма да напишат нито дума по другия.

Правило на Хари:

Когато не знаете с какво да се заемете, трябва да вървите бързо и да изглеждате загрижен.

Закон на Моузли:

Нещастните случаи стават в ситуации, при които двама души се опитват да бъдат умни едновременно.

Първи капан за гения:

Нито един началник няма да търпи подчинен, който е винаги прав.

Закон на Перкин:

По гърба те потупват само с няколко сантиметра по-високо от мястото, където те изритват с ритник.

Закон на Чапмън:

Не бъдете незаменими. Ако е невъзможно да ви заменят, е невъзможно и да ви повишат в длъжност.

Втори закон на големите корпорации:

Всяко действие, за което няма никакво логично обяснение, следва да се смята за "фирмена политика".

Принцип на Принс:

На хората, които работят седнали, им плащат повече, отколкото на хората, които работят прави.

Наблюдение на Елизабет Тейлър:

Проблемът с онези хора, които нямат никакви недостатъци, се състои в това, че като правило можете да сте абсолютно сигурни в наличието на някакви страшно дразнещи качества в тях.

Закон на Крамър:

Хората, които не вярват в нищо на света, с лекота могат да повярват в най-лошото в другите хора.

Правило на Браун:

Никога не оскърбявайте хората с формата на своите изказвания, ако сте в състояние да ги оскърбите с тяхното съдържание.

Наблюдение на Марк Твен:

Добрите маниери се състоят в умението да се скрие колко много ние мислим за себе си и колко малко - за другите хора.

Правило на Ларошфуко:

Всеки от нас има достатъчно сили да преживее нещастието на ближния.

Правило на Лем Съливан:

Изкуственият интелект не може ни най-малко да се сравни с естествената глупост.

Правило на Макмахон:

Независимо от това какво точно търсите в Интернет, вашите критерии за търсене ще съответстват поне на един порносайт.

Закон на Потър:

Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.

Политически принцип на Бърнард Шоу:

Правителството, което ограбва Петър, за да заплати на Павел, винаги може да разчита на подкрепа от страна на Павел.

Закон на Паднос:

Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.

Закон на Уилсън за политиката:

Ако искате да си завъдите врагове, опитайте се да промените нещо.

Закон на Марго:

Съвет наричаме онова, за което молим, когато вече знаем отговора, но бихме искали да не го знаем.

Закон на Мелник:

Ако от самото начало всичко върви успешно, старайте се да не изглеждате прекалено учудени.

Закон на Филон:

За да се учим от грешките си, отначало трябва да разберем, че ги вършим.

Закон Ланинг:

Законът на Мърфи винаги нанася удар в най-неподходящото време.

[faveauthoric]

"Ще има човек в живота ти,

когото ще обичаш толкова много,

че ще искаш да го прегърнеш и това да не свършва. Мисълта да се откъснеш от него ще бъде непоносима, но... точно него, трябва да пуснеш на свобода.

Насити се на прегръдката, запомни аромата и усещането и го пусни. Любовта и свободата са взаимозависими - когато любовта дава свобода, свободата отвръща с любов. Да осъзнаеш това е едно от най-трудните неща.

Най-много боли, когато дадеш някому свободата, обичайки го безкрайно, и стис��аш очи и душа с единствен въпрос: дали ще го видиш отново.

Но нямаш представа какво е чувството, когато - веднъж получил свободата си - той се върне тихичко и те прегърне отново...

Вече можеш да отвориш очи...!!" 💖

Надя Костова

[faveauthoric]

- Какво се казва на някого, когото обичаш?

- Ами...Обичам те! - каза той.

- А ако се уплаши?

- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.

- И какво правиш тогава?

- Изчакваш го. - каза той.

- Как така?

- Изчакваш го да стане готов. - каза той.

- А ако не стане?

- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.

- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?

- Продължаваш да го обичаш... - каза той.

- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?

-Не.- каза той. -Защо?

- А защо всички се женят?

- Защото не знаят какво е да обичаш! - каза той.

- Кой знае?

- Ти знаеш! - каза той.

- Защо?

- Защото обичаш някого... - каза той.

- Защо така мислиш?

- Иначи нямаше да ме питаш. - каза той.

- А какво правиш, когато някой ти каже "Обичам те"?

- Вярваш му! - каза той.

- Защо?

- Ще разбереш, когато някой ти каже " Обичам те"! - каза той.

- Защо мислиш, че не са ми казвали?

- Той не ти го е казвал - каза той.

- Аз кога съм го срещала?

- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.

- Как така?

- Ще разбереш, когато някой ти каже "Обичам те"! - каза той.

- А какво правиш, когато някой те попита "Обичаш ли ме"?

- Нищо. - каза той.

- Защо?

- Защото, ако го обичаш, той ще знае...и няма до има нужда да те пита - каза той.

- А защо всички все повтарят на другия "Обичам те"?

- Защото не са сигурни...- каза той.

- В какво?

- В любовта си! - каза той.

- А какво става, когато любовта свърши?

- Нищо. - каза той.

- Защо?

- Защото тя не свършва! - каза той.

- А защо всички се развеждат?

- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.

- Ти всички отговори ли знаеш?

- Не... - каза той.

- А как ми отговаряш?

- С голямото си желание! - каза той.

- Знаеш ли какво?

- Да... - каза той.

- Обичам те!

- Знам! - прошепна тихо той

Неизвестен автор

[faveauthoric]

Дишаш ли?

- Дишам!

Движиш ли се?

- Движа се!

Ходиш ли?

- Ходя!

Виждаш ли с очите си?

- Виждам!

Държиш ли нещо в ръцете си?

- Държа!

Усещаш ли вятъра в косите си?

- Да, усещам го!

Говориш ли?

- Да, говоря!

Това е дар, който трябва да цениш, защото има хора, които тези неща ги нямат!

Уважавай всяко едно живо същество, ако теб не те уважават, това не е твой проблем.

Това е техен проблем.

Хората са пътници в нашият влак, качват се, разглеждат, слизат.

Ти страдаш ли?

- Да, страдам!

Недей да страдаш за хората, които не те ценят, продължи напред, усмихвай се, мечтай, запази се.

Йолина Костадинова

[faveauthoric]

"Днес получих цветя... не беше рождения ми ден или друг специален ден. Имахме първия си сблъсък вчера вечерта и той ми каза много жестоки неща, които наистина ме нараниха...Знам, че е... съжалявал, че не искаше да каже нещата, които каза, защото ми изпрати цветя днес.

Днес имам цветя. Не беше годишнината ни или друг специален ден. Вчера, през нощта, той удари главата ми в стената и започна да ме души. Изглеждаше като кошмар. Не можех да повярвам, че е истина. Събудих се тази сутрин, болеше ме цялото тяло. Знам, че сигурно съжалява, защото ми изпрати цветя днес.

Днес имам цветя. И не беше ден на майката или друг специален ден. Вчера, през нощта, той ме наби отново, беше много по-агресивен от друг път. Ако го напусна, какво ще правя? Как да се грижа за децата си? Ами финансовите проблеми? Страхувам се от него, но ме е страх да си отида. Знам, че сигурно съжалява, защото ми изпрати цветя днес.

Днес имам цветя. Днес беше много специален ден - беше денят на моето погребение. Вчера вечерта, той най-накрая ме уби. Той ме преби до смърт. Ако бях намерила куража да го напусна, нямаше да получа цветя днес..."

/Anna Rita/

/25 ноември - международен ден против насилието над жени/

[faveauthoric]

- Недей да ми звъниш повече.

- Няма.

- Закълни се.

Мълчание.

- Закълни се.

Упорито.

- Знаеш, че няма за какво да ми звъниш повече. Когато затворя тази вечер в края на разговора, затваряме книгата на историята си.

- Не затваряй още.

- Няма.

- Само още няколко минути да послушам как дишаш. Как живееш. Как има нещо помежду ни, пък дори да е просто проклетата телефонна връзка.

- Добре.

Мълчание.

- Вярваш ли го наистина?

- Кое? Че е краят ли?

- Да.

- Почти.

- Нищо повече ли не можем да направим?

- Направихме предостатъчно. За да съсипем всичко.

- Но още ме обичаш. Още те обичам.

- Така е.

- Но нямаме шанс.

- Нямаме.

- Обаче се обичаме.

- Обичаме се.

- И съсипахме всичко. Идиотски.

- Наистина идиотски. Без доверие няма смисъл да опитваме. Любовта не оцелява без него.

- И утре няма да ми се обадиш.

- Няма.

- Нито аз на теб.

- Нито ти.

- Ще е друг живот. Нов. Отделен.

- Напълно. Дали ще боли по-малко?

- Не знам. Ще разберем.

- Искаш ли да разбираме въобще?

Мълчание.

- Не съм сигурна. Но знам, че е правилно.

- Вярваш ли го? Да го знаеш не е същото като да го вярваш.

- Не е. Обаче не ни е останало за вярване. Само знаем. Няма да се откажеш, нали?

- Няма.

- Но няма да звъниш повече. Не искам.

- Няма. Обаче ще чакам ти да звъннеш.

- Няма.

- Знаеш. Но вярваш ли го?

- Не затваряй още.

- Няма.

- Валентина Йоргова

[faveauthoric]

НАСЪН

Сънувах те.

Беше лято.

Пътувахме дълго.

Бе си качила краката на таблото, гледаше ме, а вятърът от свалените прозорци разрошваше косите ти.

Усмихваше се, но не ми отговори защо.

Каза само: „Тихо, тихо, гледай си пътя.“

Пристигнахме в къщата на село и всички бяха там.

Ядохме катми и се разхождахме боси из двора.

Брахме си ягоди и ги михме на външната чешма, от която едва тече вода.

После с племенницата ми си вплитахте цветя в косите, шушукахте си и се кикотихте.

Беше много красива.

Люлеех те на люлката под огромния орех.

Вечерта седнахме на хамака пред къщата и си говорихме, докато слънцето не започна да изгрява.

Наслаждавахме се на тишината.

И един на друг.

Накрая се качихме да спим в голямата стая на втория етаж.

Онази с печката на дърва, чийто десен крак е подпрян с късче вестник от петдесета година.

И с леглото, което скърца дори когато дишаме.

Прегърнах те силно

и тогава за пръв път ми призна, че ме обичаш.

Не можах да ти отговоря.

Събудих се.

Веднага опитах да заспя отново, за да ти кажа „мерси“, а ти да се засмееш, да ме удариш с възглавницата и да ме целунеш.

Не успях.

Отворих очи.

Нямаше те.

Зима е.

- Д. Калбуров

[faveauthoric]

НЕ Е МОМИЧЕ - ОГЪН Е 🔥🔥🔥

Не е момиче - огън е! А всичко започна като мъничко пламъче, което се разрастна до горски пожар.

Мислиш, че можеш да я опитомиш? Да я изгасиш? Помисли пак! Дори и да й сториш най-лошото, дори да разбиеш сърцето й, тя ще се събуди, като феникс от собствената си пепел и ще се въздигне по-ослепителна и по-силна отвсякога. При нея е така! Лошите неща й се случват само за да я оформят до жената, която трябва да бъде. И тя го знае! И приветства проблемите! И знае, че трябва да благодари за тях. Да ги преживее! Да ги изстрада и да продължи НАТАМ! Не напред, а натам накъдето е тръгнала - до правилното м��сто, а то не винаги е напред!

Някога един мъж беше решил да я изгаси! Не защото е злодей или нещо подобно, а защото имаше нуждата да докаже на себе си, че земята е... плоска. Че такива хора, като нея не са истински и не съществуват.

Даже веднъж я заплаши:

- Излез! - каза, като вълкът от "Трите прасенца" - Излез, или ще издухам сламената ти къщичка!

И така се наду, и така силно духна... Горкичкият! Кажете ми, какво се случва, когато огън и вятър се срещнат! Ще ви кажа! Не свършва добре за никой... освен за огъня!

А тя е подготвена. Домът й е крепост, но най-уютната крепост. Тя сама си го е построила. Здрав отвън! Мек, отвътре! Точно като нея. Висока, висока кула, до която можеш да се изкачиш само ако заслужаваш. А там е топло. Спокойно! И винаги има вкусна храна. Не е просто дом. Храм е! И за тялото, и за душата. Нейният храм, а там не влиза всеки. И стигнеш ли до прага, прекрачиш ли го... връщане обратно няма.

Много е силна... освен, когато не е! Но ти тогава няма да я видиш и скрие ли се в огнената си коса, знай... не е слаба! Просто е била силна твърде дълго!

Трудолюбива е! И самостоятелна. Изобщо не се залъгвай! Тя няма нужда от теб! Ти имаш нужда от нея!

И ще говорите. За първи път ще искаш да говориш с часове, защото тя не само умее да изслушва, но и чете между редовете. Между твоите редове. Чете мислите ти!

Не е вещица, но в нея има магия. Вижда най-скритите ти тайни и ги приема. Тя ще ги пази вечно. Та нали те са част от теб.

Тя е искрицата, от която всички се нуждаем. Бенгалският огън, който превръща в празник и най-обикновения ден. Клечката кибрит, в ръцете на кибритопродавачите! Тя осветява и най-тъмната нощ с надежда!

Видиш ли я! Познаеш ли я... никога не й позволявай да изгасне, защото не е момиче - ОГЪН Е!!! 🔥🔥🔥

Мария Миразчийска - #Мариачи

[faveauthoric]

"Остани сама, докато не срещнеш мъж, който не отваря всяка врата през която минаваш.

Не държи ръката ти сред тълпата.

Чийто приятели знаят за съществуването ти още преди да сте запознали.

Остани сама, докато не срещнеш мъж, който ще ти каже "пиши ми, когато се прибереш" и не остане буден, докато не получи отговор.

Остани сама, докато не срещнеш човека, който можеш с гордост да представиш пред родителите си.

Този, който няма да се опитва да те променя.

Този, който винаги ще отговаря на въпросите ти без да пита защо.

Остани сама, докато не срещнеш мъж, който понякога ще ти подарява цветя, "просто защото така".

Който ще ти изпраща мило съобщение по средата на работния ден, за който знае, че е ужасно тежък и напрегнат.

Докато не срещнеш мъж, който ще те накара да поискаш да бъдеш по-добра жена.

Този, който ще те кара да даваш повече и винаги най-доброто от себе си.

Този, който ще ти покаже, че е сигурен в чувствата си към теб и никога няма да те постави в ситуация, в която да си задаваш подобен въпрос.

Остани сама, докато не срещнеш мъж, който ще ти каже "обичам те" първи, защото иска да го знаеш, а не защото държи на всяка цена да получи същото обратно.

Остани сама, докато не срещнеш мъж, който никога няма да спре да се опитва да те задържи, защото е наясно, че най-трудната част не е да те спечели, а да ти покаже защо трябва да останеш.

Докато не срещнеш мъж, до който ще се чувстваш красива. Просто, защото си до него.

Единствения, който ще те кара да се влюбваш в него всеки път щом влезе в стаята.

Този, който ще промени света ти.

Този, който ще ти даде всичко и ти ще искаш да му върнеш същото в замяна.

Човека, който ще заслужава грижата ти. Вниманието. Любовта. Страстта. Нежността. Силата. Времето.

Дотогава. Остани сама."

Силвия Крумова

[faveauthoric]

време беше да се разбере -

любовта не познава граници

и за нея няма карантина

любовта ми минава отдолу и отгоре

през тънките процепи

напоена във почвата

любовта ми се разстила като дим

като пухкав облак обгръща

планетата и всичките й граници

няма нищо да я удържи

любовта накрая все ще те застига

- carenina

[faveauthoric]

Отиде си онази, дето чака.

Заключих я отвън...и с катинар.

Затънала е в тиня с двата крака,

а тинята е... чужд товар.

Под чергата ще замета провала,

а болката ще хвърля в пропастта.

Заекваща от мисли недоспали,

на старица сякаш, надживяла вечността.

Белите коси не ми личат, но плачат.

На думи - вечна, а живяла дни.

Страховете си през вечност влача,

с душевни бръчки - колкото за три войни.

Понеже в голотата сме трофеи,

прогизнали в позьорския порой,

и вече ми омръзна от злодеи,

и лични изповеди на фалшив герой...

Понеже бягам и от боговете,

окъпани във слава и в пари,

и казват ми, че съм била студена,

а това ме топли (въпреки че ще ме изгори).

Понеже и света да давам,

никой нищичко не ми дължи,

и всичко идва, и си заминава,

но в спомените жива ме души.

От демоните чиста не избягах.

Молих се напразно за обрат.

Сред грешните да си светец е срамно,

но блажен си да си прокълнат.

Януари ме научи да не вярвам,

в търговците на истински лъжи.

Да не търся краткотрайна слава,

да ме издига, за да ме снижи.

Живяла мъртва, като наблюдател,

белязан в нечии чужд дуел,

вървяла за ръка с предател,

смело глупав или глуповато смел...

И от всички погледи в тълпата,

един страхливец само ми мълчи:

Виждах само този на глупака,

и се молех да остана без очи.

Дълго ще си спомням февруари,

когато бях разпъната на кръст,

посипана със пепел от цигари,

с клепачи мокри в суха пръст.

Изстинах в гаснеща жарава,

в студа без мисъл да се инатя.

Но научих се във битки да се давам,

че победите не можех да си ги платя...

А след тинята е... пак начало.

Изпих и нея... за рестарт.

Превърнах я във бяло покривало,

за да се родя отново...

Но същото повтори се през март.

През март допи(с)вам за последно,

на екс... и привкусът да е горчив.

Чакащата е изчезнала безследно,

но моли се,

април да бъде справедлив.

Е.С.

- посвещава се на 2020.

моля те, не ни убивай ❤️ обещаваме, че ще бъдем по- умни и ще спрем да сме кретени един с друг. и ще си мием ръцете. ❤️

[faveauthoric]

🤷🏻‍♂️🌹Има едни такива жени, които не можеш да срещнеш навсякъде,

нито с всеки.

Жени, за които етикетът на дрехата няма значение, а само това, как се чувстват в нея.

Жени, които няма да имат много партньори, не от самозабравяне, а от себеуважение към себе си.

Такива, които умеят да се забавляват в долнопробна селска кръчма, в лъскав ресторант и на поляната в гората, защото умът им е широк отворен.

Наричат се интелигентни глупачки.

Добре възпитани, макар да знаят повече обиди от царете на псувнята, ще замълчат, когато заслужаваш да те удари обидата, като парен чук, за да се освестиш,че светът не се върти само около тебе.

Има едни такива жени с твърда обвивка и мека сърцевина.

Такива, които могат да те слушат, да те разберат.

Онези, които са изчели толкова книги, че не могат да те впечетлят със заглавия, а с мъдростта, която са попили.

Жени, на които парфюмът "ЖЕНА" винаги им пасва.

Те не се познават в тълпата по чанта "Шанел", а по сиянието на усмивката.

Биха нахранили бездомник, прегърнали мърляво коте, погалили улично куче,въпреки изрядния си външен вид,

защото тяхното най-скъпо бижу е добротата.

Има едни такива жени, шарени в умовете си, пълни със смисъл.

Могат да пеят под дъжда, да рецитират Хайне,

да пишат стихове, да бъдат нежни, крехки,

но когато несправедливостта ги застигне,

да се изправят с гордо вдигната глава и да извикат с цяло гърло,

че няма да се предадат на този "ШИБАН ЖИВОТ" , и отново да продължат уверени.

Има едни такива жени, които не знаят, какво е да си галеник на съдбата, а постигат всичко с труд и постоянство.

Не очакват принца да им поднесе света, а сами си го построяват.

Жени, които не разчитат на 400 кубика в пазвата си, късата пола или поведение на куртизанка, нито инвестират в това.

Такива, които за нищо на света не биха те предали, дори да си ги залагал хиляди пъти в казиното на собствената си глупост.

Ако си късметлия и не прекалено глупав,

може да те харесат, може и да останат,

за да ти подарят най-ценното - топлината си.

Има едни такива жени, които не всеки мъж заслужава....

М.О.