iamstonecoldbabyy

[iamstonecoldbabyy]

Писна ми да се качвам в колата с насълзени очи, да карам към вкъщи, да не знам в какви отношения съм, да търся някой повече, от колкото той мен, да обичам повече, да давам повече, да се старая, да бутам, хора, ситуации и неща, които не искат, не искат мен, не искат моята обич. Нямам нужда от това, изтощава ме, удря ме, нямам нужда да мисля за теб ден и нощ, докато аз минавам само като лека мисъл през ума ти. Просто не искам да бъда нещо, искам да съм всичко.

[iamstonecoldbabyy]

Държах твърде дълго всичко, на душата ми й дотежа, а тя е така финна, така лека, събрала се е в едно малко тяло, на което избра да се справя с тежки ситуации. Мисля, че тя е много силна и е избрала този път с нежност, доброта и смирение да изчисти, каквото е необходимо в този живот.

Ти беше част от чистката, ти влияеше зле, енергията около теб бе така тегава, така задушаваща, така токсична, така тровеща, сълзите ми не спираха да се трупат, стичат, борят да запазят, каквото бе останало от нашата връзка, от нашата любов.

Когато пуснах всичко, видях че ти даже не си държал, отдавна съм била сама, сама докато вечерям, сама докато излизам, сама докато спя, сама в щастливите си моменти, била съм толкова сама и съм се борила, за нищо, за никой. За човек, които тотално беше обърнал погледа си в друга страна, но без кураж да ми го каже в очите.

Ти направи избори, в които аз не участвах. Затова и ти не си част от моето бъдеще, истината е, че ти ме дърпаше назад много дълго време, бях забравила да гледам себе си.

[iamstonecoldbabyy]

Сигурно съм различна, изкоренила всичко старо в мен. На бялото платно, рисувам наново, но е толкова далечно и различно, защото отдавна не бях рисувала. Отново съм себе си, това което съм, страстна, наситена картина.

Усмихвам се различно, а очите ми върнаха блясък си, ако не беше ти, нямаше да осъзная, колко по-силна съм, а живота ми се нареди, ниже се като красива нишка, от това е имало нужда сърцето ми, душата ми, ума ми, от промяна, от пускане на старото, от вдишване.

[iamstonecoldbabyy]

Празни стаи, всичко изхвърлих. Беше дом, ти го направи затвор. Сега всичко съживих, всичко изхвърлих, всичко промених, всичко измазах и направих неразпознаваемо. Няма нищо, което да ми напомня за теб, почвам отначало.

[iamstonecoldbabyy]

За връзките:

Важното е да издържи на темпото ти, другото се наглася. 😉

[iamstonecoldbabyy]

Няма да бъда аз, но който и да е, дано държи ръцете ти в трудни моменти, дано се смее шумно на шегите ти, дано те подкрепя в нужда, дано видите много красиви места заедно, дано те прегръща и целува до насита и дано гледаш винаги напред с хъс и надежда.

[iamstonecoldbabyy]

Не се учудвай, един ден, когато мен ме няма до теб. Ще бъде с причина, която ти отдавна ми даде.

[iamstonecoldbabyy]

Каквото и да се случи,

каквото и да несполучиш,

не тъжи,

не се обвинявай,

не се тормози,

не се питай,

дали ти си сгрешил/а,

дали заслужаваш.

Всеки греши,

всеки заслужава,

дори, когато си прав/а,

дори когато си убеден/а,

не всичко е на всяка цена.

Учи се с времето,

няма да е все така,

все пусто, все сиво, все еднакво.

В тъмнината,

ще видиш искра,

тя ще е началото на огъня,

а нежният й пламък,

ще осветява пътя ти.

Стъпнал/а на него,

не забравяй,

светлината винаги показва пътя.

[iamstonecoldbabyy]

Любимият ми капан - “ Сподели, кажи си, насреща съм…” и после използват информацията срещу теб, когато си в слаб момент. 👌🏻

[iamstonecoldbabyy]

Да разбереш истината си има цена, накрая не се знае дали ще можеш да я платиш.

[iamstonecoldbabyy]

Кажете ми нещо по-гадно, от това да си в труден момент, да споделиш и след време, информацията да се използва срещу теб, за да те нарани?

[iamstonecoldbabyy]

Тук е тихо, чувам слабо шума на колите минаващи по пътя, шума на дърветата, които леко се поклащат от вятъра и птиците, предвестници на пролетта.

Тихо е и в мен. Започнах да чувам мислите си, чувам душата си, навигира ме вътрешният ми компас, който дълго време не използвах, водейки се от чужди мисли и мечти.

С това искам да ти кажа, да те апелирам, да слушаш себе си, да чуеш своя вътрешен глас и ако има някой или нещо, което те възпира да продължиш напред или вървиш по пътеки, които не си избрал ти, а някой друг, седни и помислиш, дали това ти служи здравословно.

Раздели се преживяват, трудно е, гадно е болезнено е, но не мисли, че след една раздяла всичко приключва, не, даже напротив, умира само една твоя същност, която е трябвало да премине по този път, за да достигне до себе си.

[iamstonecoldbabyy]

"До моята хубава душа, трябва да застане още една такава."

[iamstonecoldbabyy]

“ Връзката ни така изглеждаше. Страхувах се да не те изгубя. Изгубих те. Сега се страхувам да не ме забравиш. Помниш ли ме? “

[iamstonecoldbabyy]

Не можеш да избягаш от себе си, ти си своята сянка, не се поставяй в тъмнина, когато можеш да осветиш пътя си.

[iamstonecoldbabyy]

Най-големият ти враг си ти. Никой не може да те сломи така, както твоята самооценка.

[iamstonecoldbabyy]

"Мислите ми всяка сутрин отиваха назад. Все едно ума ми не можеше да приеме къде съм сега. Събуждах се, но сутрините ми, от години не бяха изглеждали по начина, по които са сега. Спокойни, тихи, слънчеви, прохладни, ароматни, енергични. Пуснах, всичко, което вече не ми служеше в позитив. Пуснах го и живота тръгна. Тръгна във всички посоки, жив, цветен, крещящ от толкова много подходящи възможности. Трябваше само да се огледам, за да видя колко е наситен, пълен, различен света, от този, в който аз се бях затворила. Сама окачих веригите, сама затворих очите си, сама се дистанцирах, сама в самотата си, наранявах и потисках така екстровертната си душа..."