ivii94

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

Когато си в токсична връзка, не си даваш сметка до каква степен емоционалните рани, които непрекъснато получаваш, влияят на психиката ти. Не и докато не излезеш от нея. Когато си в токсична връзка, всичко е нея е пристрастяващо. Пристрастяващо е това да знаеш какво ще се случи и да не знаеш какво ще се случи. Пристрастяваща е надеждата, че нещата ще се променят, но пристрастяващо е и това, че те никога не се променят. Има нещо успокояващо в това някой да е влязъл в теб и да те е опознал толкова дълбоко… Когато си в токсична връзка, ти коства всичко да не си тръгнеш от нея. И когато най-накрая го направиш, се връщаш отново. И отново. Защото ти липсва. Липсва ти адреналинът от тези вечно променящи се емоции - от безмерно щастие, през огромната болка на скандалите и до страстното сдобряване. Но тогава срещаш свестен мъж. И осъзнаваш колко негативно ти се е отразила предишната ти връзка. Защото, когато срещнеш свестен мъж след токсични взаимоотношения, в теб, с теб се случва това… 1. Първо очакваш най-лошото. В началото не вярваш на никого, даже и на себе си. Не вярваш, че някой може и ще се отнася с теб така, както искаш и както залсужаваш. Просто твърде дълго време си приемала и си се примирявала да се отнасят зле с теб, че сега всяка промяна ти се струва нереална. И временна. 2. Съмняваш се във всичко. Когато толкова често си хващала някого в лъжа, няма как да не гледаш със съмнение и следващия мъж в живота си. Дори да е различен. Убедена си, че те лъже. Или ще те излъже. Убедена си, че всеки лъже. Търсиш лъжата. И я намираш. Дори да не съществува. Искаш да му покажеш, че не може да си играе с теб (както преди него си играеха с теб). Искаш да му покажеш, че знаеш за какво става въпрос. Но единственото, което показваш, на себе си и на него, е, че не си свикнала да си щастлива. Не знаеш как да бъдеш щастлива.  3. Очакваш скандали. И се готвиш за тях. Дори ги предизвикваш. Свикнала си да те поставят в ситуации, в които трябва да защитаваш себе си. Да се бориш за това, от което се нуждае сърцето си. Свикнала си да не те чуват, да не те зачитат, да те пренебрегват. И да се налага с цената на скандали и болка да обясняваш какво те наранява, какво те огорчава, какво те разочарова. Не че искаш. Просто вече си забравила, че, когато някой иска да те чуе, той те чува. Когато иска да те усети, той се усеща. Когато иска да ти даде това, което заслужаваш, той ти го дава. Без молби и увещания, без скандали. И без разочарования… 4. Извиняваш се твърде често. Свикнала ли си винаги ти да се оказваш виновната. Дори когато си тази, която има право да търси вина. Свикнала си накрая винаги ти да се извиняваш. Дори за неща, за които няма смисъл да се извиняваш. И за които другият никога не се извинява. Свикнала си да поемаш тежестта на вината върху себе си. Защото си свикнала това да е начинът да го задържиш до себе си - да си посипеш главата с пепел, да му кажеш, че съжаляваш, че го разбираш, че вече няма да го укоряваш. Свикнала ли си да стъпкваш сама себе си, за да задържиш него. 5. Очакваш, че във всеки един момент ще си тръгне. Твърде дълго си живяла в страх, че другият може да си тръгне ей така от живота ти - и никога повече да не се върне. Твърде дълго си живяла, ходейки върху тънък лед. Твърде дълго си балансирала върху ръба на острието. Забравила си, че истинската връзка не се разпада ей така. Че когато и двамата искат да са заедно, и двамата се борят да са заедно. Борят се с всичко, дори и със себе си. Борят се и израстват. А заедно с тях израства и се укрепва и връзката помежду им. 6. Най-накрая му се доверяваш. И така, най-сетне си позволяваш да му повярваш. И разбираш, че не е имало смисъл да се пазиш. Разбираш, че истинската любов не нанася рани в сърцето ти. Разбираш, че когато срещнеш човека за теб, нещата просто започват да се случват. И са хубави. И са истински. И са ваши. Разбираш, че отново си започнала да обичаш. Разбираш, че отново си започнала да живееш.

Крис Кърли (via rrollercoaster)

[ivii94]

[ivii94]

[ivii94]

Приеми, че няма връщане назад, и продължи напред. И там има грешки за правене. И там има щастие, което ще си мислиш, че нищо не може да надмине. И там те има.

[ivii94]

[ivii94]