mariaruseva04

[mariaruseva04]

една сълза,

едно проклятие

съдбата - кървава любов

омраза, болка и страдание -

враг за всякакъв живот...

М. Р.

[mariaruseva04]

Да бъдеш човек

Хора много има по земята,

но да си човек – голямо изключение.

Умение огромно се изисква,

за да заслужиш уважение.

 Доброта, човещина, спокойствие,

интелигентност, страст и удоволствие…

Удоволствие от това да подадеш ръка,

да кажеш: „Моля!”, „Извини!”, „Благодаря!”.

 Да бъдеш честен, но не и жесток,

да бъдеш верен, да не забиваш нож…

Да бъдеш мил, да не злепоставяш,

да бъдеш силен, да не изоставяш!

 Да бъдеш уверен, но никога самоуверен,

да бъдеш истински, а не - фалшив…

Да бъдеш смел, но не и горделив,

да бъдеш любезен и да бъдеш щастлив!

 И когато някого погледнеш в очите

и те блещукат като небосвод далек

и видиш искрената му усмивка,

разбираш, че пред теб стои ЧОВЕК!

М. Р.

[mariaruseva04]

В живота има хубави и лоши мигове. Ние вървим по свой собствен път, изпълнен с добри и не чак толкова добри спомени, с трудности и препятствия, които трябва да преодолеем. Не бива да се обвиняваме за грешките си, нито да се връщаме назад в миналото. Защото не можем да го променим. Но можем да променим бъдещето. Да го направим по-добро място за нас самите. И все някога трябва да успеем! Нали?! 🙂

М. Р.

[mariaruseva04]

[mariaruseva04]

[mariaruseva04]

Да бъдеш човек не се учи в училище.

Човек се раждаш и човек оставаш...

М. Р.

[mariaruseva04]

I can't believe that this is true -

real conversation between me and you.

М. Р.

[mariaruseva04]

Докато се мъчим да сглобим живота си по кар��инки, той тече. Времето минава. Ние порастваме, ставаме по-умни и вече имаме различно мнение за света и живота. Мислейки за това какво да напиша в момента, животът тече, минутите минават, времето не спира. Не можем просто да замразим даден момент, дори да бъде най-уникалният. Но можем да го запечатаме в мислите си и да си го припомняме с времето. Но с това припомняне, нека не забравяме, че трябва да живеем, защото времето тече, а спомените се трупат. И когато му дойде времето, ние ще потънем в тях. Но сега трябва да живеем собственият си живот. И да бъдем себе си!

М.Р.

[mariaruseva04]

След година

Все тъй уморен планините прескача.

Преминава тревите, реките, полята.

Стига донякъде, но всъщност доникъде.

Но пак тръгва нагоре, надолу, навсякъде..

Отива при нея, за нея се бори,

иска той да я види отново,

да му даде тя целувка миловна

и да заживеят заедно отново.

А желанията му блян ли са, не са ли?!

Ще се върне ли при своята любима?!

Ще бъдат ли отново двама?!

Ще дойде ли и тяхната година?!

Ще я гледа той, ще я погали,

дорде е жив ще я милува.

Ще се врекат те двама,

а след година ще бъдат трима...

Ще дойде и тяхното време!

Ще дойде, но след година!

Той ще я търси през цялото време

и ще заживеят заедно двама!

М. Р.

[mariaruseva04]

[mariaruseva04]

Изгубени

Хората си идват и си отиват.

Тръгват, връщат се.

Изгубени

във времето,

в пространството,

във вселената.

Изгубени

се носят по улиците,

минават…

Не виждат!

Не гледат!

Не слушат!

Не мислят за стореното,

за видяното…

Изгубени

се носят с душите си

бедни, жадни

за власт, за пари , за имущество…

Изгубени

във своето собствено его,

във себе си,

във алчността си

се гледат и самовъзхваляват…

Изгубени

във времето,

в пространството,

във вселената.

Изгубени…

М. Р.

[mariaruseva04]

* * *

И когато те погледна във очите,

виждам само доброта,

откровената ти нежност,

усещам твойта топлина...

М. Р.

[mariaruseva04]

Обич

Когато гледам теб, не виждам

радостта във хорските очи.

Аз само тебе виждам.

Случайност ли е това, кажи?!

Обичам твоята усмивка,

твоята душа и твоите очи.

Аз много те обичам! Обичаш ме и ти, нали?!

М. Р.

[mariaruseva04]

ПРЕДСТАВЯМ СИ УТРЕ...

Представям си утре… Понятието „утре“ е една безкрайна вселена. Утре е светликът на деня. Утре е плясъкът на вълните. Утре е усмивката в очите на малко детенце. Утре е денят…

Утре е денят след днес.

Днес е денят след вчера.

Вчера е денят след онзи ден.

И така до безкрая…

И утре целият цикъл от обичайни и повтарящи се действия ще започне отначало. Утре ще направим всичко, което сме си запланували да направим днес или вчера. Утре е денят, в който се надяваме, че светът ще стане по-добър. Утре е денят, който вечно чакаме да дойде. И той идва. Но става днес. Случва се понякога да не искаме да свърши днешният ден. Така прекрасен! Така незабравим! Но той отлита. Изплъзва се като пясък през здраво стиснатите ни пръсти. И има край.

Казват, че всяко нещо има край, за да има ново начало. Следователно днес трябва да свърши, за да дойде утре. Утрешното днес ще бъде по-мъдро, по-заб��вно и по-интересно. Затова не се вкопчвайте в даден ден. Не се дръжте за днес. Помислете за утре. Помислете какво искате да промените от днес, за да направите утрешния ден по-добър и по-магичен. Дайте ход на времето. И не забравяйте едно: „След два дни утре ще бъде вчера и всичко ще бъде наред.“.

Всеки човек мисли различно за света и има различни възгледи за околните. Всеки човек е различен и това го прави уникален. Затова всяка представа за утрешния ден ще бъде различна или донякъде ще се припокрива с останалите. Но всеки човек е индивидуална личност и възприема света по различен начин. Някой може да каже, че утре си представя да посети Америка, да отиде до Дубай, Париж, Лондон или дори до Близкия изток, да види необятния космос, да си направи околосветско пътешествие и хиляди други неща. Обобщавайки, ще продължа така: Представям си утре да постигна мечтите си! А мечтата – това е съкровеното ни желание, желаната ни представа за бъдещето, нашата цел и стремеж към щастие. Нашият утрешен ден…

Представям си утре… Не мога да кажа, че си представям да бъдем една чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание, както е мечтаел Васил Левски. Това е неговата мечта. И колкото и да ми се иска да е така, не е и няма да бъде. Защото времето ни е различно. И то е в нас. И ние сме в него. Скрито е дълбоко в съзнанието ни. Отключва се в определени моменти от нашия живот. Моменти на страх. Моменти на болест. Моменти на болка. Моменти, които са решаващи. Моменти, които никога няма да забравим. Моменти, които ще оставят следа в нашата душа. Съдбоносни моменти, от които зависи всичко – нашето бъдеще, нашето здраве, нашият живот, нашият утрешен ден.

Представям си утре да отворя сутрин очи, да видя красотата на светлината, да мога да вдишам живота дълбоко, да скоча, усещайки всяко мускулче пълно с готовност за един динамичен ден, да се радвам на живота такъв, какъвто е – цветен и сив, весел и тъжен, труден и лек, обичан и мразен. Това е една от мечтите ми и аз я осъществявам всеки ден. А що се отнася до представата ми за заобикалящото ме утрешно битие, за стремежите и ценностите, които ще властват в дните ни, това е една огромна и неизследвана досега почва. Това е една книга, която всеки ден ще отваряме и ще се учим от нея. Ще побутваме някоя буква и друга дума, ще наместваме събития и факти, но те пак ще се подреждат посвоему. Защото няма как да познаваме предстоящото. Няма как да разбера какво ни предстои утре или по нататък, защото не мога да го предвидя. Не съм медиум и не искам да бъда. Аз съм мечтател.

Мечтая и затова мога да си го представя. Но не искам да дърпам дявола за опашката, защото представите ми може и да не се осъществят. Затова ще си помечтая в една единствена посока - представям си утре с усмивка на лице да следваме мечтите си и, независимо от трудностите, да вярваме на интуицията си! Защото тя е компасът на нашата мечта. Нашата представа за утре…

М. Р.

[mariaruseva04]

Разказ за луната

Понякога поглеждам навън. Виждам небосклона. Едно необятно небе, разкриващо толкова много неща. То може да е просто празно – синьо, безгрижно. Може да е мрачно, тъмно, предвещаващо буря или нещо по-лошо. По него могат да подскачат разни невинни облачета или да се разхождат волни птиченца. Можем да видим следите от някой самолет, показващ безграничността. А най- хубавото е, че можем да видим мечтите си с малко въображение. Никога не е излишно, винаги трябва да ни съпътства, за да бъде животът ни по-забавен и мистичен. Можем да си затворим очите и да видим динозавър или папагал, утрешния ден или познатото минало, някой приятел или враг. Но в повечето случаи мечтаем за нещо по-добро, за нещо красиво, за нещо вълшебно и магическо.

Днес погледнах небето. Видях едно светлосиньо платно. Върху него се беше плеснала половин луна, която се местеше с времето. Тук-таме прелиташе птичка, търсеща храна или себеподобно. И просто се вгледах…В далечността…В небето…В луната… Видях я  сякаш беше толкова близо, а всъщност е на стотици хиляди километри от мен. Но във въображението ми – тя се намира удобно в моите ръце. Прегърнала съм я и чувствам удовлетворение. За това, че съм се докоснала до необятния космос, дори от земята, дори от разстояние, дори със силата на въображението.. Но е красиво!

Невероятно, нали?! Затваряш си очите и се транспортираш, където поискаш. Забележително! И когато ги отвориш, виждаш безкрайното синьо небе и се чувстваш щастлив. Защото мечтите не могат да спрат мислите ти. Не могат да не бъдат преживени. Не могат да не бъдат почувствани. Дори да са просто мечти…Нещо въображаемо… Нещо, в което силно вярваш… Нещото, което следваш до края на живота си, докато не го осъществиш, докато не го изживееш, докато не го почувстваш…. Уникално, нали?!

 М. Р

[mariaruseva04]

СПОКОЙСТВИЕ

Има хиляди неща, които успокояват човека. Спокойствието е нещо уникално. Когато човек е спокоен, той се чувства добре.

Когато гледам морето, аз се чувствам добре. Чувствам се спокойна. Усещането е не��ероятно. А самата гледка – опияняваща. Поглеждам вълните. Те са толкова красиви. Наблюдавам техния път, тяхната изв��вка, надигането и спадането. А когато докоснат сухия пясък, се случва магия. Едно вълшебство, което не ти дава да откъснеш поглед от него. Гледам го и се чувствам щастлива. Те ми помагат да забравя трудностите и да погледна отвъд тях, да видя лъча светлина, защото той е някъде там зад вълните. А търсейки го, наблюдавам една приказка, един спектакъл. И... Мога да му дам едно единствено име – СПОКОЙСТВИЕ!

Погледна ли морето, забравям за всичко. Забравям къде се намирам. Забравям какво е времето. Забравям за хората. Забравям лазещите по мен насекоми. Забравям настроението си. Забравям за натрапниците. Забравям за всичко онова, което ме притеснява, тормози или ме кара да се чувствам зле. Забравям часовника и просто го гледам – морето. То е толкова близо. Вкопчило се е в съзнанието ми. И сега аз рисувам тази картина. И тя се нарича СПОКОЙСТВИЕ.

Вглеждам се в далечината... Вглеждам се в мястото, където небето среща морето. Виждам границата между две велики сили. А нощем, когато е тъмно, и морето се слива с небето, се чувствам сякаш съм в космоса. Звездите са се качили на небето и озаряват душата ми. Сякаш летя. Магическо! Незабравимо! Уникално! Три думи – море, звезди, небе – и толкова много спокойствие... Моята любов! Моята мечта! Моето спокойствие – морето!

М. Р.

[mariaruseva04]

Нарушение

Болка ме обзема, като погледна назад.

Лошото мина, но пак ме е страх...

Ще дойдат ли пак да търсят отпечатък?

И ще намерят ли у мене недостатък?

Ще ме викнат ли да давам обяснение

за намереното вкъщи нарушение?

Ще има ли за мен спасение?

Или ще потъна във забвение?

М. Р.