metandex - Tumblr blog

[metandex]

Bambi

(Source)

[metandex]

“You deserve a relationship that enables you to sleep peacefully at night.”

— R.H. Sin (via perfeqt)

[metandex]

Води ми се душевен разговор.

Ей така с някого,

Да седнем, да пийнем

Та да си разкажем

Хем за кусурите и мъките,

Хем за радостите и хвалбите.

[metandex]

[metandex]

Обичах като малко дете, а страдах като великан..

[metandex]

Обичайте когато сте готови, а не самотни.

(via lovingyouisadrug)

[metandex]

Без посока

Вървя. Мисля. Гледам, но не виждам.

Продължавам без посока.

Подминавам хора, спомени.

Всичко остава зад мен.

Гледам напред.

Пейките са празни. Няма ги хората. Човекът.

Пусто е, като душата ми.

Вървя без посока.

q(n)ko

[metandex]

ние сме деца, които просто искат да бъдат обичани

и.н.

[metandex]

душата моя прекърши се и огън във лед превърна се

И. Н.

[metandex]

Трябва да решиш. Аз или тя. Няма грешен избор. Само измъчени от чакане сърца.

И. Н.

[metandex]

forget the world turned 2 today!

[metandex]

Четеш стиховете ми и бавно прочиташ и мен. Лъжлива истина те обвзема.

[metandex]

Страхуваше се да не бъде наранена. Отново. От друг, но по същия начин. Страхуваше се да не обича. Отново. Друг. Но по същия начин.

И. Н.

[metandex]

[metandex]

колко любимо е любимото време без любим човек?

[metandex]

Не питайте героите защо умират. Не се присмивайте на влюбените, когато фантазират. Не стряскайте децата, когато сън сънуват. Не питайте поетите защо будуват. И лудите не питайте защо се смеят. Не ние, те живеят.

неизвестен автор (via sunsets-die-slowly)

[metandex]

Тихо е. Всичко спи, а дъждът вали ли, вали. Седяща до прозореца, сгушена в самота, мисля за теб и едвам сдържам рева. "Ти си моята муза, опора, най-добрата от всички хора." - казваше ми ден след ден и това преобръщаше всичко в мен. И ето, не след дълго други думи изрече, разбрах, че не ме обичаш вече... Тихо е. Всичко спи. Дъждът продължава да вали. Среднощни разговори, прегръдки, сълзи, ти бе в най-съкровените ми мечти. И ето най-голямото нещастие- бях допуснала ти да си моето щастие. Сега седя със сърце отново обвито в мраз и се чудя ти ли си тръгна или аз. Тихо е. Всичко спи. Дъждът спря да вали, но мен още ме боли.

И. Н.