miladywriter-blog

[miladywriter-blog]

Когато живееш в сърцето на някого, ти никога не можеш да изчезнеш.... Не и за дълго.... Не и завинаги....

[miladywriter-blog]

[miladywriter-blog]

Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

Чарлз Буковски

(via bulgarianthoughts)

[miladywriter-blog]

[miladywriter-blog]

Притежавай ме... Ако ти стиска. Ако можеш да ме удържиш до края. Ако смяташ, че животът те притиска, недей, игри без смисъл няма да играя.

[miladywriter-blog]

[miladywriter-blog]

[miladywriter-blog]

How long will I have to crave you, until it becomes unbearable? My hands are already numb from the lack of your skin against them. I want to be wrapped up in you now.. I mean, I can wait, but patience is a bitch and The issue is that I’m too greedy for this.

[miladywriter-blog]

Ти никога няма да разбереш

как ръцете й трепереха.

Как се молеше за теб,

в онази октомврийска нощ,

така отчаяно и яростно

копнеейки да види бъдещето ти,

за да се успокои.

Искаше душата й да спре да се бунтува.

Тогава ти се появи отново

и го направи вместо нея.

Заличи болезнените сълзи

и я накара отново да сияе.

Тя е като дете-

лесно ранима и безгранично щастлива

покажеш ли й малко любов.

А може би 

точно това обожаваше най-много в нея.

[miladywriter-blog]

Точно там!

  Попитаха ме къде съм те срещнала. И знаеш ли какво им отговорих? –Там където се срещат реалността и илюзията. Точно там. Там където реалността те обгръща със студените си ръце, но затваряш очи и се потапяш сладко в илюзията. Илюзия ли съм аз за теб? -Не съвсем…Как бих могла да съм илюзия щом всичко е толкова истинско. Реалност?Не! Та аз те карам да мечтаеш, разкрих ти непознати светове.

Помниш ли как започна всичко? Ти се доближи до мен и завърза очите ми. Усещах дъха ти на всякъде по мен. Учестен и топъл. Попита ме дали се страхувам, а аз се затворих за теб. Ти докосна ръката ми и ме помоли да не те пускам. Не си тръгна, въпреки, че ти казах да си вървиш и да ме оставиш. Ти остана. Помниш ли?

Точно там- на моста между реалността и илюзията, ти ме накара да се влюбя в теб, да повярвам във всичко красиво, което не може да се види, но Господи, толкова силно се усеща. Не можеш да избягаш от това чувство и на другия край на света. Ти ме накара да повярвам и в невъзможното.

Усетих болката ти. Помниш ли? Как би могъл…Ти спеше, но аз не мигнах и за миг. Пак там бях и чаках да се събудиш, ти ме научи на търпение. Ти ме научи да не се отказвам. Ти не се отказа от мен и аз не бих се отказала от теб сега.

Пак там- на моста, на нашия мост на който се срещнахме…Малцина са чували за него, но това е нашето съкровено място. Точно там усети и ти дъха ми, нали- учестен и топъл.

Нарича се любов.

[miladywriter-blog]

Всеки път щом рисувах вълшебства в нашите светове

Ти затихваше..

Всеки път щом те измъквах от сивотата

Ти обичаше..

[miladywriter-blog]

[miladywriter-blog]

Гледаш я- Силна, своенравна, А в една твоя прегръдка се разпада И мислите си по теб разпилява. Гледаш я- Тиха, кротка, но не знаеш колко крещи когато те няма И не знаеш как плаче вечер. Гледаш я- Смирена, А в очите- война.

П.Т.

[miladywriter-blog]

Beauty in the dark ...

[miladywriter-blog]

I 'm in his mind…