my-365happydays - Tumblr blog

[my-365happydays]

Всяка буря има край.

Ах… Планувам този пост много отдавна. В няколко различни варианта. Честно казано аз за себе си нямам нужда да го напиша, искам да го напиша за вас. За теб. За следващия чийто живот се срива пред очите му поради някаква причина.

Ще дам накратко личната си история.

Сериозна връзка, изнесохме се да живеем заедно и той реши да се разделим 2 месеца по-късно. Няма да се впускам защо, как, какво - не е важно. Той си тръгна, а аз исках да умра.

Минаха 3 месеца и половина. Всичко хубаво, което ми се случи през тях е защото него го няма.

От години пиша, личи си в тъмблр-а ми. Никога не събрах смелост да го споделя с някой извън непознатите, които ме следват и най-близките ми хора. Сега реших, че ще го превърна в книга. Направих фейсбук страница (https://www.facebook.com/Katonikoyadruga/) подписвам се с името си и работя върху мечтата си.

Докато бях с него имахме кола, която шофираше най-вече той. Имам книжка, мога да карам, но ме беше страх. А и беше по-лесно той да кара. Защо да се мъча, да се притеснявам, да го мисля като може да го направи той. И това беше осакатяващо за мен. Не беше правилно, исках да се науча, но избирах лесния път.

Той си тръгна - събрах смелост. Направих малки крачки, леко и постепенно и сега шофирам. Да, още се притеснявам, да, още ако имам избора избирам по-спокойни часове и пътища, но… Карам и извънградско. Което бях правила последно на курса. Качих се на магистрала и пътувах Пловдив - София. Което никога не бях правила. Справям се. Научих се.

Напуснах работата, която мразех. Не можех да го направя с него, защото плащахме наем, сметки, храна. Носех отговорност за още един човек, не можех да го оставя да се мъчи и да работи без почивка, само защото не си харесвах работата. Но сега… Сега имам нова работа. Стоях един месец с ограничени финанси, но това си беше лично мой проблем. Новото място изглежда много добре на първо четене, смятам, че ще се получи.

Отрязах си косата в пристъп на смелост, която нямах.

Свалих някой килограм.

Преоткрих всичко, което харесвах в себе си.

Преоткрих себе си.

И… На финала. Срещнах друг. Не вярвах, че ще се случи толкова скоро, не вярвах, че ще мога да изпитам нещо към някого поне година. Не вярвах, че ще искам да се доверя на някого, не вярвах, че мога да целуна друг.

Да, когато се срещнахме вече бях г/д добре. Вече знаех, че не искам да имам нищо общо с бившия си приятел, че не ме интересува. Бях се справила с него. Не знаех, как да се справя със себе си. И все още не знам. Но знам, че има начин. Знам, че ще се получи.

Влюбена съм. Всъщност тази дума ми звучи…. слабо, лигаво, недостатъчно.

Влюбена съм в усмивката му. В очите му. В ръцете му.

Влюбена съм в това как бие сърцето му докато му прегръща нощем. Влюбена съм в целувките му, в това как държи ръката ми. Влюбена съм. В него.

Щастлива съм.

Живота продължава.

Слънцето ще изгрее и утре, колкото и да е мрачно днес.

И така… Просто искам да знаете - нещата ще се оправят. Колкото и черно да ви изглежда бъдещето, дори когато не виждате бъдеще - нещата ще се оправят.

Оцелява се от всичко. Да, излизаме малко поударени, доста наранени и с няколко нови белега по душите ни, но още сме живи. И можем да продължим напред.

Можеш да продължиш напред.

Вероятно не ми вярвате, вероятно всеки ви го казва без значение каква е ситуацията ви, но аз минах от там. Знам какво е да си в депресия, в истинска депресия (това обаче е друга история), знам какво когато единственото, което искаш е да спиш, защото тогава не те боли, знам какво да не знаеш как да станеш от леглото, знам какво е да не виждаш смисъл да продължиш.

Живота продължава. Трябва само да го решите.

Ето и няколкото съвета, които най-много ми помогнаха.

1/ Готви, рисувай, пиши, научи нещо ново. Но сготви нещо сложно, което иска внимание. Нарисувай нещо, което не рисуваш по принцип. Пиши нещо различно - ако пишеш поезия - напиши разказ/започни книга и обратното. Учи език, програма, формули по математика, астология, химия. Нещо, което ще държи мозъка ти зает.

Звучи малко трудно, но работи.

2/ Излизай. Не стой вкъщи гледайки тавана. (Трябва малко време да се накараш да излезеш с приятели например, но помага. Дори и да говориш само него/случилото се. Ходи на работа, ходи на събития. Просто излизай.)

3/ Направи си списък с неща, които да направиш. (може да са дребни като - да идеш до магазина, може и да са като моите /книгата, работата, шофирането, английски/)

4/ Спри да се обвиняваш. Каквото и да е станало - станало е вече. Няма смисъл да търсим причини и виновници.

Надявам се, ако някой изчете този роман, да съм помогнала поне малко. Каквото и да се е случило - то се е случвало и на други.  Не сте сами. ;33

И ако някой иска да ми пише, независимо дали анонимно или не, независимо дали, за да сподели нещо или да ме попита нещо - тук съм, ще се радвам да отговоря.

Усмихнете се. Заслужава си.

И след най-дългата и тъмна нощ изгрява слънце.

Всяка буря има край.

Всичко лошо има по нещо хубаво.

S. M.

[my-365happydays]

Day 52 / #живота ми е объркан

Имам връзка без да имам връзка. Такава беше уговорката от самото начало. Никакви сериозни отношения. Излизаме, забавляваме се, прекарваме си божествено.... Аз продължавам да се опитвам да му напомням, че няма да имам сериозна връзка с него. И той уж казва същото, ама на моменти ми се струва, че ме вижда малко собственически.... Подразни се, когато бившия ми приятел ми беше писал (служебно), дразни се от други мъже около мен...

Вчера вечерта ме целуна обвързано момче. Ама много обвързано. Да, флиртувахме, но това е просто шега. И мислех че и той вижда така нещата ама... ама ме изненада и ме целуна. И щях да се гръмна, защото отказвам да бъда момичето, с което изневерявят. И го отблъснах и му напомних, че си има приятелка, но все още се чуствам ужасно, че изобщо флиртувах с него.

Да спомена ли, че някъде там имам и лека тръпка към трети човек? Не съм сигурна, че е с романтична насоченост, по-скоро съм заинтересувана от личността, но все пак...

И естествено емоциите към бившия, които и аз не ги знам точно какви са...

Започнах фб страница и не знам дали нещата там ще получат.... / Като никоя друга /, не съм сигурна че е правилния вариант...

Искам толкова прости неща в живота си в момента, а всичко се превръща в една голяма драма и някак си не мога да видя логиката на събитията и защо ми се случват. А за мен и моят начин на мислене това е страшно важно...

Ще си въздишам... Ще видим. Всичко ще се нареди по най-добрия начин.

S. M.

[my-365happydays]

Day... 50 (maybe...)

Първото извънградско без инструктор и без баща ми. (Общо трето откакто имам книжка ;д) Беше страхотно.... И добре, че беше с човек, който не се панира (и няма книжка, защото нямаше как да се откажа). И напълно непланувано.

Извод: Хубавите неща стават случайно. Просто се случват. Когато не ги очакваш, когато не ги планираш до най-дребния детайл. А аз обичам да планирам, но тази спонтанност... толкова е далеч от мен, а винаги съм искала да бъда такава. И когато си позволя да бъда се чуствам магично, така че явно трябва да си позволявам по-често да се пускам по течението.

S. M.

[my-365happydays]

Day... Загубих им бройката / Движение

Така... Ъпдейт на личния ми списък, който бях позанемарила напоследък.

Харесах си курс по английски. Трябва само да се обадя да се запиша, което при добро развитие на обстоятелствата ще се случи още днес или най-късно утре.

Одобрена съм за среща с Ванеса Виденова, трябва да и изпратя информацията и да уговорим дата.

Ии нищо не съм направила все още по фейсбук страницата на книгата, която искам да издам, но и това ще дойде. Там нещо ме прекъсва и ме кара да изчакам и това не е мързел, така че явно има причина.

За финал - остават ми само още 3 седмици на тази работа и се опитвам да не я мразя, за да не ги превръщам в излишен кошмар.

*Ъпдейт на мен

Вчера се опитаха да ми вменят вина, че някой сам е решил да направи нещо ама не им се получи. Не нося отговорност за чуждите решения. Да ме бяха изчакали - аз нямах проблем да го свърша.

Майка ми ми се цупи, защото живея на друго място, но пък на мен ми е добре и поставям това като приоритет. Да се цупи щом иска.

S. M.

[my-365happydays]

Day 38 / Захарна адикция

Не съм яла сладко от доста време. Поне не и в количествата, в които бях свикнала. Има мноого причини за това - не исках да си лекувам проблемите със захар защото е вредно (особено за мен), беше някаква криворазбрана лоялност и към Него и обещанието ми към него и накрая вече просто не ми се ядеше и нямах нужда. Освен в последните няколко дни. Постоянно искам сладко. Ама много сладко. Шоколад. И вариациите не помагат. И като всеки философски настроен човек започна един див анализ защо аджеба имам нужда от това точно в момента. И не ядях сладко. Мъдрих и премислях какво не ми достига в емоционален план та да изпсихясвам толкова, дори усетих че ми пада малко кръвното, толкова сериозно имам нужда от това. И ще си купя сладко. Само да измисля такова от мисълта, за което да не ми се гади, де... Понеже това е странният страничен ефект.

Тааа човек, който обича себе си, просто ще удовлетвори нуждата на физическото си тяло и после ще анализира как и от какво е породена тя. Не е толкова сложно. И да, сладкото е вредно, но да се измъчвам също със сигурност не е особено полезно за мен.

S. M.

[my-365happydays]

Day 35 / Проблем или възможност

Колежката ми е в отпуска. Не бих казала, че съв и голям фен, но се разбираме и имаме изграден някакъв ритъм на работа една с друга. Да, ама гадината реши да ходи на море и естествено ще я замества жената от другия магазин, която не харесвам почти от ден 1 на тази работа. И с която още на третия ми ден тук успяхме да се сдърпаме.

Ие седя и го мъдря как ще я изтрая цяла седмица докато днес не реших, че просто не гледам на ситуацията правилно. Вместо да се вманиачавам в това как не мога да я търпя реших да възприема, че това може да е интересна възможност.

Мога да открия какво други колеги харесват в нея. Може да видя, че първото впечатление лъжа. И най-вече имал шанс да се науча да се сработвам с хора, които са ми антипатични до болка. В голям колектив това е лесно - избягваш обекта на неприазън и общувате само служебно. Да ама... ние не сме голям колектив и това ми дава шанс да развия нещо в себе си.

*Началото на деня всъщност е доста добро. Не е такава трагедия каквото очаквах.

S. M.

[my-365happydays]

Day 30 /vol.2 Валидация

Едно от основните неща, които смятам, че вървят с тази практика е това да спра да изпитвам нужда от валидация. Да спра да изпитвам нужда да си пратя селфито за одобрение на някоя приятелка, което днес направих и беше липса на любов към мен.

Точно както изпитах нужда да попитам мъжа срещу мен как е възможно да е толкова непукстичен и дали това е разбиране към мен или изобщо не проявява подобен интерес. (Тук да вметна, нямам връзка с тоза мъж, изобщо нямаме подобни отношения).

Та така... днес май не се обичах особено, но и утре е ден.

Любов към себе си е да приема, че подобна коренна промяна в отношението ми към мен самата няма как да се случи да един ден и е нормално да се срещам с такива ситуации. Взимам си поука и карам нататък.

S. M.

[my-365happydays]

Day 30

Снощи стреснах един тип.

Позволих му да направи нещо с мен, което изисква едно огромно доверие и поне в моятя глава е изисквало и дълго познанство, което ние нямаме.

*Тук да отворя една скоба, че не говоря за секс* Ясно беше, че не се оплаква, но си личеше колко му е странно да съм толкова спокойна.

И ще се опитам да предам част от разговора.

-Добре де, не се ли притесняваш, че мога да прекаля, да съм психопат, да ти направя нещо?

-Е аз винаги ще се притеснявам. Просто... Просто имам доверие на себе си. Имам прекрасна преценка за хората, която рядко греши. Е, случва се, все пак не съм Ванга. Но като цяло - вярвам си. Ще усетя ако има нещо нередно. А и следя реакциите на тялото си, а то е най-съвършения компас, който един човек може да има и най-добре би ми подсказало ако нещата тръгнат на зле.

Едва тази сутрин успях да осъзная какво точно съм казала и как съм виждала нещата в този момент. И едва тази сутрин наистина си казах браво, защото аз съм човек, който трудно се доверевя, особено на себе си и това спокойствие, което изпитах снощи говори, че вървя в правилната посока.

S. M.

[my-365happydays]

Day 20? 25?

Праскова.

На диета съм, или на нещо такова де и неистово ми се прияде шоколад. Смисъл не точно шоколад ами нещо със захар. И ако си бях вкъщи най-вероятно щях да ида и да си взема някакъв боклук, но не съм вкъщи и тук няма от къде да си купя. И реших да изчакам да се прибера... но после се замислих - Какво би направил човек, който обича себе си? И си взех една праскова. Защото знам, че рафинираната захар е вредна за мен (конкретно за мен, защото имам здравословен проблем). Таа реших - ще пробвам дали с праскова ще ми мине глада за захар и ако не мине ще се взема нещо като се прибера. И ми мина. Проработи. Направих нещо правилно за себе си и усетих прилива на любов към себе си. И благодаря на себе си.

S. M.

[my-365happydays]

Day 14

Напуснах работа. Не харесвах тази работа. Умирах. Стоях тук заради него, заради нас. И звучи като перфектната работа - от 8 до 17:30, нищо не правя по цял ден. Буквално нищо и ми плащат. А аз се задушавах. От скука. От безполезност. Полудявах.

А човек, който обича себе си, не би останал на работа, от мисълта за която му се гади.

S. M.

[my-365happydays]

Първата падаща звезда която наистини виждам с целият и блясък. ❤❤

[my-365happydays]

Day 2 or 7...

Не ги броя. Правя малки неща за себе си. Започнах да се храня отвово след един период в който живеех на кафета и цигари. Но се храня внимателно. Знам, че стомаха ми няма да понесе рязка промяна на режима още веднъж. Затова дори храненето по един път на ден в момента е победа.

S. M.

[my-365happydays]

-Липсва ли ти?

-Кое?

-Това, за което първо се сети.

[my-365happydays]

Day 1

Дойдох с колата до работа. Сама. В делничен ден. През града. Няма как да не съм горда.

S. M.

[my-365happydays]

Бях пооставила малко този блог, но днес официално искам да направя опит да го подновя. Не са друго, просто защото смятам че всички трябва да търсим хубавите неща в живота си и поводите за усмивка.

[my-365happydays]

Малка промяна в тематиката на блога...

Започнах практиката (?) “обичай себе си”. Дали е точно практика, дали е точно такава каквато аз я виждам - не знам. Правя нещата както ги усещам.  Иии.. От днес ще се опитвам да записвам подобни решения, с които се обичам... Малко бебешки стъпки ще са, но искам да опитам. 

Първа стъпка. Човек, който обича себе си ще дапие ли нещо гадно само защото е дал 3лв. за него? Не? Не. Окей, отива в коша.

[my-365happydays]

Day 10 9.11.2016 Малко натоварващ ден. Все пак имам едно особено хубаво усещане... Не знам защо. #365happydays S. M.