pana1r

[pana1r]

Здравейте! Както виждате, статията е тук, макар и с малко забавяне (модерно закъснение). Това, обаче, за първи път не се дължи на желанието ми да отлагам нещата за последния момент, даже напротив. Просто ентусиазмът ми беше възпрепятстван от преместването ми в София. Тази информация е напълно ненужна и несвързана със събитието, но тъй като в името на страницата ясно изпъкват думите “блог”, смятам да я споделя с вас.

След ремаркето с емоции, което се изсипа върху мен покрай Враца, не мислих, че SoDrift има с какво чак толкова да ме изненада. Връхлетя ме дори малко притеснение, защото големия, скъпарски фотоапарат, който бях наел, вече не беше рентабилен вариант.

Въпреки това, хванал под мишница прясно закупения ми апарат в комплект с палеолитен обектив, поех към Пловдив, за да видя как точно да закрепя нещата, че да се получат окей снимки, съпроводени с малко текст.

И хора, макар и да не мога да кажа с точност, дали текста, който съм написал е добър, гордо (и малко самонадеяно) мога да кажа, че снимките се получиха доста добре. Това, естествено, се дължи и на Иван, който пак помогна с обработката, така че работата е 50% негова.

Друг фактор, който помогна беше обстановката. Трудно ще опиша гледката в главата ми, но без да се замисля бих казал, че се чувствах по‑ скоро в Орландо, Флорида, отколкото на гребна база в Централна България. Палмите и зеленината, бараките и стойките, пълни с каяци и спокойната вода носеха чувство за меланхолия, което беше в разрез с мощните вибрации на 20‑тина злобни мотора.

Със започването на деня осъзнах, че Сливенското присъствие на събитието е по‑ силно от това във Враца, защото един сливналия се открояваше не със светлоотразителна жилетка, а със състезателен костюм и каска. Той беше първият човек, за когото написахме статия и първия който си е казал: “ще дам на две хлапета да ми губят времето като ме питат разни неща за колата ми”, за което сме му безкрайно благодарни.

Това е именно Веселин с неговото жълто Е30. Забележителното беше, че той беше един от малкото пилоти, които едва скриваха усмивката си и сякаш наистина не му пукаше на коя позиция ще е в класирането. Въпреки това, той се качи на стълбицата и грабна бронза, леко наподобявайки Кръстникът.

През третия ден настъпи промяна. Напрежението от батълите вече го нямаше, като на негово място настъпи сякаш празнично чувство.

Но какво точно се празнуваше? Празнуваше се всичко, що се движи нестандартно.

Освен немалко вече “таксита” с маршрут наподобяващ осмица, се изявиха хора на три гуми, та дори и на две. Имаше дори и място определено за RC дрифт, където топло ме приветстваха и ми позволиха да карам и после блъсна една от количките.

В крайна сметка впечатлението ми е, че че програмата, хората и настроението преобразиха на пръв поглед поредния кръг от дрифт шампионат във фестивал на пушека и убиването на гуми, за което шумно аплодирам организаторите.