predpriqtie-izkupuvane-blog - Tumblr blog

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Децентрализация

Централна Европа

 Преструктурирането  на преходните  икономики  зависи от фирмената организация и равнището на концентрация в тях . Както е известно, в тези страни организацията и размерите на предприятията са такива , че фирмената организация се оприличава на „пирамида, с основата нагоре ". В тях изцяло преобладаваха големите фирми като относителен дял в БВП, като относителен дял на заетите и  дори като брой.

Новини от страната и чужбина Първа инвестиционна банка Отборът от Формула 1 "Форс Индия" е заплашен от фалит „Фалшивите новини“, манията на Тръмп, стават инструмент на авторитарни лидери

Централноевропейските страни не правят изключение. Въпреки сравнително по-либералния икономически режим на Унгария, първите опити за обръщане на „пирамидата " са от началото на 80-те години и най-вече от 1985 г., когато започва да се въвежда самоуправлението в държавните компании. Едва след приемането на Търговския закон (1988) и Закона за трансформацията, с които стартира предприватизационната корпоратизация, започват радикални промени във  фирмената организация.

След 1988-1989 г. отчетливо  се проявяват  две  тенденции:  Първата се характеризира с над трикратно нарастване от 1988 г. (само) до 1991  г. на относителния дял  на малките  предприятия (с не повече от 100  заети) в общия брой на всички предприятия (Вж  Табл. 4).  Същото  се наблюдава и в държавната индустрия. Относителният дял на  заетите в тези предприятия (до 100 души) нараства от 1.1% (1988  г.)  на  12.8% (1991 г.), а относителният дял на заетите в предприятията с не повече от 1000 души персонал се увеличава съответно от 26.4% до  39.6%.

Втората тенденция е противоположна  на първата .  Относителният дял на предприятията, в които са заети над 1000 души, в общия брой предприятия рязко намалява (през 1991 г. той е 1.6%). Спада също делът на заетите в държавната индустрия  в предприятия  с над 2000 души персонал.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Финанси - България

Едни от най-значителните промени в индустриалната организация на българската икономика са осъществени в организационната й структура. Те бяха извършени главно в две насоки – промяна във формите на организация на държавните предприятия и рязко увеличаване броя и формите на търговските дружества и фирми, собственост на други субекти юридически и главно физически лица.

Новини от страната и чужбина ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите Бари и Чезена обявиха фалит Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи

През юни 1991 г. беше приет Търговски закон*, с което се целеше основното стопанско законодателство на  България  да  се уеднакви  с това на развитите страни с пазарна икономика. Нормите на Търговския закон имат изпреварващ характер, особено в частта за акционерните дружества , защото регулират отношения, които по това време не съществуват в стопанската практика или все още са слабо развити.

Въз основа на този закон през юли беше приет Закон  за образуване  на търговски дружества**, с което започна преобразуването на държавните фирми в еднолични търговски дружества . Държавните акционерни фирми се регистрираха като акционерни дружества , а останалите държавни фирми като дружества с ограничена отговорност. Освен това след децентрализацията бяха създадени и редица нови дружества и дружества и от двата вида.

Промяната на фирмената организация може да се види от табл. 3. Пререгистрацията, съобразно изискванията на Търговския закон, не можеше да се осъществи за кратко време, затова през 1991 и 1993 г. в статистическите данни за формите на предприятията са показани както търговски дружества, така и фирми, регистрирани според Указ N 56.

Разнообразяването на формите на стопанска организация, обособяването като отделни групи на дружествата с ограничена отговорност, акционерните дружества , както и различните форми на обединяване на предприятия или дейности. Сравнително стабилен е броят на акционерните дружества, след като веднъж вече са създадени през 1991 г. Въпреки че всички разглеждани предприятия са държавни, разнообразяването на  организационните  им  форми може да се разглежда като положителен процес. Той отразява стремежа да се съобрази видът на предприятието с неговото място в икономиката, характера на неговата дейност и т.н.

Едни от най-важните елементи на промяната в предприятията това са промените в тяхното управление и контрол. Процесът има две страни, в зависимост от различните им организационни форми – създаването на предприемачи, които да бъдат движеща сила на развитието, и основните фигури, осъществяващи управлението и контрола в малките и средни предприятия и създаването на корпоративно управление в акционерните дружества. Проблемът се усложнява от това, че промените се осъществяват в две направления при възникващите частни и при променящите се държавни предприятия.

Във второто направление проблемите са по-сложни и по-трудно осъществими,  .защото  възникват извън  икономически  противоречия и е необходимо да се съчетаят изискванията за ефективни изменения с избягването на провала на държавния сектор, който  все още е  основата на икономиката.

Управлението и контролът в предприятията е тясно свързан и произтича от точното определяне на имуществените  права.  В  тази насока през 1991 г. беше направена съществена промяна – прекратено беше неясното съчетание между работническо самоуправление , технократизъм и държавна намеса. Министерският съвет е  определен като органът, който отговаря за функционирането на държавната собственост, и през август 1991 г.  беше приета Наредба  за  управление на Едноличните търговски дружества с  държавно  участие. Установиха се основните правила за провеждане  на мениджърски конкурси, с което се целеше да се заменят назначените според политическите им заслуги стопански ръководители с такива, които са избрали според професионалните им качества.

Друг важен акт за регламентиране дейността на държавните предприятия беше приет в началото на юни 1992 г. С Постановление на Министерския съвет се възложи на министрите на промишлеността, търговията, транспорта и др . да преобразуват все още съществуващите фирми, регистрирани по Указ N 56 в еднолични търговски дружества с държавно имущество. По този  начин  се направи  последната  с тъпка към уеднаквяване статута на държавните предприятия съобразно изискванията на Търговския закон.

Измененията във формите на организация  на българските промишлени предприятия се осъществява в общи линии подобно на промените в останалите централно  и  южноевропейски  държави. Замяната на социалистическото държавно  предприятие  с разнообразие от форми, които са присъщи на пазарната  икономика,  се осъществи както в България, така и в повечето  други  страни през  периода 1990-1992 г. Подобни са и възприетите форми на предприятия, въпреки че наименованията се различават поради националните специфики или възприетите  западни  модели френски,  англо-саксонски,  германски и др. Като правило разнообразието е по-голямо в страните , кои то имат специален закон (например в България Търговския закон), в който е събрана на едно място цялата материя, свързана с формите на предприятия, функционирането им и взаимодействието между тях.

В повечето страни с преходни икономики се наблюдава също и разнообразие от институции за управление, преструктуриране и приватизация на държавните предприятия. В това отношение България изостава не съществуват например холдинги за управление  на държавните предприятия, фондовете за реконструкция или  за подпомагане на малките предприятия да функционират.

Формата, чрез която ще се управлява държавната собственост или държавното участие, не би трябвало да се вземе на готово от някоя друга страна, но все пак е необходимо да се посочи, че зад разнообразието си пробива път един принцип специализацията на органите, които ще осъществяват управлението. При това не може да се разчита, че всички чиновници в отрасловите министерства са способни да провеждат компетентно държавната политика по отношение на отделните предприятия чрез включването им в неговите управленски органи. Още по-малко това е възможно, когато на практика липсва индустриална политика.

Ме само създаването на специализирани органи за управление на държавната собственост е достатъчно за неговото подобряване. Опитът на Румъния в това отношение е положителен. Там съществува стройна система от допълващи се специализирани органи на три равнища, но въпреки това не бихме казали, че румънските държавни предприятия функционират много успешно.

Като цяло може да се твърди, че в България вече има относително разнообразие от съвременни форми на организация. Създават се и ще бъдат създадени и нови, чието съществуване е регламентирано в Търговския закон (например обединения от търговски дружества консорциуми, холдинги и т.н.). Това  е  положително явление ,  но  все още не е достатъчно, за да се твърди, че организационните форми на предприятията са създадени като институции на нормалната пазарна икономика. Тяхното  действително  формиране, изпълването  им  с реално съдържание , първо, се нуждае от време, и второ, протичането на този процес е свързано и зависи  от развитието на  останалите институции на пазарната икономика.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Финанси - Югозападна Европа

През последните пет години в Румъния са приети  над  20  закона , чрез което в основни линии е създадена законовата  рамка  на прехода към пазарна икономика. През август 1990 г. е приет Закон № 15 за реорганизацията на държавните пре дприятия в  автономни дружества (Regie autonome) и търговски компании. Целта  е държавният сектор да се превърне в обществен (публичен) чрез предоставяне на оперативна автономия на предприятията и осъществяване на дейността им на пазарни принципи. През месец октомври същата година е приет Закон N 26 (За търговските регистри), който през 1993 г. е обновен и променен.

Новини от страната и чужбина Слуховете за фалит на ПИБ - силно преувеличени Сушата в Европа може да доведе до фалит на множество земеделци Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват

През 1993 г. Министерският съвет издава още две Разпореждания, които са пряко свързани със статута на предприятията. В едното се стесняват областите, в които могат да бъдат създавани автономни дружества (RA), а в другото се предвиждат мерки за тяхното преструктуриране чрез засилване на финансовата автономия и икономическия характер на управлението им, както и се определя статутът на другите форми на предприятия – търговска компания (СС ), акционерно дружество , дружество с ограничена отговорност и др .

Освен правителството и икономическите министерства в Румъния е изградена широка мрежа от други институции, които осъществяват преструктурирането на икономиката. Координационният съвет за стратегия и икономическа реформа е специален орган на правителството за определяне и контрол върху прилагането на неговата стратегия и програма за реформи. Румънската Агенция за развитие , подчинена също на правителството, е създадена , за да осигурява благоприятен климат за привличане на чуждестранни инвестиции и за развитието на малките и средните предприятия. Агенцията за преструктуриране, учредена през 1994 г., има за цел преструктурирането на държавния капитал в търговските компании. Към тези институции могат да се добавят Националната агенция по приватизация, екипите от икономически съветници на правителството и на президента и др.

В резултат от приемането и промяната на законовата рамка и дейността на институциите в румънската икономика се създаде възможност за разнообразяване формите на предприятия. Пo наименование новите форми са  близки  до  тези, съществували в страната преди войната , но по характер, както е и в другите преходни икономики, те носят белезите  на предишните държавни предприятия.

Автономните дружества (RA) са стратегическите предприятия в румънската икономика, които са държавна собственост и няма да бъдат приватизирани в близките години. Законът предвижда единствено възможността управлението на тези предприятия да бъде предоставяно на частни лица чрез лизинг или договор за управление . Това може да се осъществи чрез публичен търг и при условие, че държавата ще получава годишна сума не по-малка от средната печалба на предприятието през последните пет години.

Друга основна форма на предприятия са търговските компании, които заемат най-голям дял от икономиката . Една част от тях са преобладаващо или изцяло частни. Повечето обаче са със смесен- държавен и частен капитал. Държавната собственост обхваща 70% от текущите активи, докато 30% са разпределени чрез сертификати за собственост сред възрастните граждани на страната. Делът на държавата се управлява от Фонда на държавната собственост (SOF), а делът на гражданите – от Фонда на частната собственост (POF). Fla практика чрез първия държавата има решаващо влияние както при определянето на мениджърските екипи, така и върху тяхното поведение.

Законовата рамка на преструктурирането в Албания започна да се създава през 1992 г. През юли същата година е приет Закон за държавните предприятия, чрез който се предоставя управлението и финансовата автономия на предприятията и се изясняват основните въпроси, свързани с тяхната дейност в пазарните условия. В Закона за търговските асоциации се уреждат въпросите за типовете асоциации, статута им, техните финансови взаимоотношения, управлението и юридическата им отговорност, вкл. проблемите  с  фалита . Чрез  Закона за чуждестранните инвестиции  се  изравняват правата  на чуждестранните с тези на местните инвеститори,  предоставя  им  се защита , възможност за трансфер на печалбата и др. Flo-късно е приет отделен Закон за фалит на предприятията , в който се уреждат въпросите за времето, условията и процедурата на фалита.

Прави впечатление , че разнообразието на организационни форми на държавните предприятия в Албания не е толкова голямо, както в другите източноевропейски страни. Това се дължи вероятно на липсата на традиция и на сравнително малките размери на страната . Липсва общ закон, в който да се разглежда статутът на всички форми на предприятия, както държавни, така и частни или със смесена собственост. Решение на проблемите на най-големите 30 предприятия се търси чрез създаването на Агенция за преструктуриране на предприятията. Приема се, че поради малкия им брой е възможно тази институция да намери и предложи конкретно решение на всеки отделен случай.

С цел да се помогне приспособяването на предприятията към променената макросреда към Министерството  на  икономиката е създаден специален орган за подпомагане на предприятията чрез осигуряване на краткосрочни кредити, особено на тези, които имат потенциал за оцеляване и чрез подобряване на управлението им.

Като една от формите на децентрализация на икономиката предприятията в Албания бяха разделени на две групи – подчинени на отрасловите министерства и на общините . В условията на  неразвит пазар, неизяснен статут и липсата на управленски традиции са  възникнали редица противоречия между втората група предприятия и общинските органи, когато последните са се намесвали пряко в тяхната производствена и финансова дейност.

Предприятията от основните  добивни  и инфраструктурни подотрасли са обединени в асоциации – електроенергия, нефт  и  газ, хром, мед, телекомуникации и др. По форма това са корпорации с икономическа и управленска  независимост  от съответните министерства и самите осъществяват  преструктурирането  на включените в тях предприятия.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Закон  за  приватизацията на държавните предприятия

Въпреки че още пре з 1990 г.  е приет  Закон  за приватизацията на държавните предприятия (Privatization Law for State-Owned Enterprises) и е създадено Министерство на трансформацията на собствеността  (Ministry of Ownership   Transformation) структурната реформа се активизира на Трипартитната комисия с приетия на 22.11.1992 г. Пакт на пре дприятията.

Министерството на трансформацията притежава разгърната регионална мрежа (43 воеводства са покрити от 13 регионални бюра; други 6 воеводства са в директен контакт с министерството ) и си партнира с редица специализирани институции  Агенция  за индустриално развитие, Агенция за развитие на  дребния  и среден бизнес, Агенция за технологичен трансфер, Фонд за кредитно застраховане и др .

Новини от страната и чужбина ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите 20 общински болници са пред фалит Големите новини вече се пускат първо в Twitter

Департаментът no правата на собствеността в министерството отговаря за около 500-те компании собственост на Трезора. Този департамент извършва корпоратизацията на компаниите.

Изборът на 600-те , впоследствие  съкратени на  200,  държавни фирми, попаднали в схемата за масова приватизация, както и самото разпределение на акции по тази схема, предстоящото участие на Националния инвестиционен фонд на сесиите на Варшавската фондова борса и т.н. ускоряват преструктурирането на полската икономика. В същата посока действа и схемата за приватизация на малки и средни предприятия от мениджърски групи „Приватизация чрез преструктуриране".

Първоначално и в Чехия, както и в Унгария, се смята, че приватизацията трябва да се инициира отдолу и да бъде децентрализирана и по този начин би се постигал нужният компромис между държавна администрация и топ мениджъри.

В Чехия много бързо се разбира, че промяна на собствеността в големи размери и в кратки срокове може да се извърши само с нестандартни методи. Уникалната ваучерна система е подготвена за три месеца от чешката администрация. Тя няма отношение към собствено преструктуриране на фирмите, за каквото липсва достоверна информация. Реално преструктурирането е налице само там, където има сериозен външен инвеститор. Администрацията, от своя страна, взема мерки за финансовото оздравяване на компании с шансове на международния пазар.

С приемането на Акта за защита на конкуренцията (Compe tition Protection Act), който влиза в сила през февруари 1991 г. и на Закона за фалита (Bankruptcy Law) се допълва институционалната рамка, необходима за преструктурирането на икономиката .

Актът за защита на конкуренцията е подобен на аналогичното законодателство в ЕС и особено на немския закон. В Чехия съществува диференциация на антимонополната политика по отрасли – в капитало-интензивните отрасли тя е по-гъвкава . Има и парадоксални примери, каквито са  прекалено  голямото раздробяване  на предприятията от хартиената промишленост, или исканията на „ВАТА " за защита срещу конкуренцията на чешкия пазар.

Законът за фалита е в сила от април 1993 г. Фондът на националната собственост (Fund of National Property) пък следи за избягването     на    верижни    фалити,    като     субсидира     определени предприятия. Освен опасенията от подобни фалити и поведението на търговските банки, б��окира прилагането на закона. Те са кредитори, от една страна , а чрез фонда собственици на същите тези фирми, от друга. Чрез т.нар. корпоратизация голяма част от преобладаващите преди 1989 г. в Чехия държавни предприятия и техни административни образувания са преобразувани в търговски дружества – ООД, АД. Към края на 1993 г. ООД са 1220, АД – 881; а държавните фирми – 577.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Промени във фирмената организация

Преди 1988 г. компаниите в Унгария действат в съответствие със закона от 1945 г. През 1988 г. е приет новият Закон за компаниите (Company Law), а през 1989 г. – Закон  за  трансформацията (Transformation Law). В резултат  на  това бизнесорганизациите  в страната нарастват от около 300 хил . през 1988 г. на приблизително 800 хил. през септември 1993 г. Големите и средните предприятия (както държавни, така и частни) са в групата на „компании със статут на юридическо лице". За този период техният брой се увеличава около 8 пъти. Относителният дял на държавните предприятия (юридически лица) намалява от 22.0% през 1988 г. на 1.6% през септ. 1993 от броя на всички предприятия. Дружествата с ограничена отговорност (ООД) са предпочитани пред акционерните (АД). Относителният дял на  броя на  кооперативите  намалява драстично.

Новини от страната и чужбина Fibank в подкрепа на българския бизнес Много европейски фермери са застрашени от фалит заради сушата Новини от Германия: Милиарди за влакчета или как българските деца затъпяват

През първата фаза на реформите в Унгария при преструктурирането на големите държавни предприятия се разчита на т. нар. „спонтанна приватизация" (както скрита, така и легална). Създават се холдинги от държавни предприятия, в които компании с посредствени резултати се чувстват „уютно". Според някои оценки* по това време са преобразувани и раздробени около 250 големи държавни фирми с активи от около 150 млрд. форинта.

Впоследствие децентрализирания1 модел на приватизация се заменя от централизиран. Създава се Агенция за държавната собственост SPA (State Property Agency). На пея са делегирани правата на собственост на всички държавни предприятия, с изключение на 163-те компании (1500 млрд.форинта активи), контролирани от създадената по-късно Държавна холдингова компания SIIC (State Holding Company).

Приетите през 1990 г.  Закон за  комуникацията (Compe tition  Law) и през 1991 г. Закон за разделянето (Separation Law)  превръщат (какъвто е случаят с втория закон) браншовите министерства  в арбитри на разделянията. Потвърдени са 2/3 от тези разделяния, послужили за основа на възникването  на 81  нови предприятия.

Важно значение има и влезлият в сила от 1.1.1992 г.  Закон  за фалита (New Bankruptcy Law). В него има нови клаузи  90-дневен  срок на ликвидация, възможност за разсрочване на дългове и за замяна  на  дълг срещу собственост и др ., насочени към създаването на по-добри условия за неговото прилагане .

Две са нещата, които определят особеностите на законовата рамка и институциите на организационното преструктуриране в Полша : зависимостта  на преструктурирането  от   използваните приватизационни схеми чрез: ликвидация, корпоратизация; масова приватизация; ролята на синдикатите, peen,  на  работническите  съвети по предприятия при регламентирането и избора на самите приватизационни схеми.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Индустриална политика, преструктуриране и приватизация - България

Реабилитирането на индустриалната политика в България започна с декларациите на 5-то българско правителство след 1989 г. за необходимост от разумен баланс между стабилизационни мерки и структурни промени и с поставянето на преструктурирането пред приватизацията.

Новини от страната и чужбина Според Отмар Исинг външният дълг от над 300 млрд. евро е непосилен за южните ни съседи БСП: Вероятността Топлофикация София да изпадне във фактически фалит става все по-реална Защо крият лошите новини в Германия, а направиха кампания със снимка на удавено дете?

Новата индустриална политика в България прозира в усилията за: разработване на най-обща стратегия за развитие на държавните фирми;

поставянето на дневен ред на въпросите за управлението на тези фирми;

във финансовото оздравяване и  ликвидация на  фирмите , намиращи се в остра платежна криза.

Стратегията за развитие на държавните фирми се базира на предварителната им класификация в групи по определени критерии и възприемането на определена политика към всяка от групите .

Предприятията от първата група ще бъдат преструктурирани след приватизация. Бъдещите собственици се задължават да направят необходимите инвестиции.

За втората група се предвиждат мерки за подобряване на финансовата им дисциплина като елемент от програмите им за преструктуриране. Това са предприятия, които влизат в различни схеми за приватизация.

В третата група са включени предприятия в безнадеждно състояние , чийто фалит е неизбежен. Те ще бъдат ликвидирани.

В четвъртата група са големи по размер предприятия със сериозни финансови проблеми. Те не могат да бъдат ликвидирани поради многобройните негативни последици. Тяхното преструктуриране ще изисква големи капиталовложения. Засега не се  предвижда приватизацията им.

Този елемент на новата индустриална политика е любопитен с отчитането на необходимостта от ликвидация на предприятия в безнадеждно състояние и на преструктуриране извън схемите за приватизация*.

След много повече „против" и твърде малко „за", индустриалната политика е на път да бъде реабилитирана в Централна и Източна Европа. България не прави изключение.  Без  да  е панацея на прехода , тя е неизбежният спътник на икономическите реформи.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Индустриална политика, преструктуриране и приватизация - централна Европа

Както е известно, Унгария е доайен на  икономическата либерализация  на  изток. Децентрализацията  на   управленските решения, либерализацията на цените и т.н. датират от края на 60-те и началото на 70-те години.  Единен  валутен курс с въведен  от началото на 80-те години. Въпреки тази продължителна адаптация, унгарските предприятия се оказаха в  не  особено добра „кондиция" през  1988-1989 г. Що се отнася до самия термин „икономическо преструктуриране", в него се влага твърде широко и многообразно съдържание . В Унгария  то се разбира или като преструктуриране на цялата икономика, или като преструктуриране  спрямо икономическите  агенти   (държава , компании). Според използваните методи то се определя като организационно или финансово. Различни интерпретации се правят и в зависимост от това дали то предшества, следва  или  се  извършва по време на приватизацията.

Новини от страната и чужбина Summertime jazz с Fibank Цветан Василев си призна - „Искам фалит за „Сръбска фабрика за стъкло“! Меркел: Фалшиви новини, тролове и социални ботове може да манипулират изборите

В Полша само една  от декларираните  в стабилизационната програма на Л. Балцерович цели – „Разделяне на съществуващите монополи" може да бъде отнесена към структурната реформа.

В Чехия приватизация и преструктуриране се  отъждествяват. Смята се, че промените в правата на собственост са „видимите жалони" на преструктурирането на икономиката . Неговата бъдеща динамика се поставя в зависимост от регламентирането и прилагането  на  процедури за фалит, както и от развитието на капиталовия пазар.

2.   Югоизточна Европа

 Анализът на опита на Румъния през последните пет  години показва , че тя е типичен представител на страните, в които продължава предишната традиция на комплексно разработване и организационно осигуряване на целенасочена индустриална политика. На различните равнища са създадени органи, които трябва да координират дейността в съответните области и да осъществяват националните цели*. На макро равнище съществува Съвет по координация, стратегия и икономическа реформа, чиито обхват е националната производствена система и структурата между различните отрасли.

На мезоравнище индустриалната политика се осъществява от отрасловите министерства, които следят за обема, структурата и качеството на продукцията в съответните отрасли. И накрая, Фондът за държавна собственост (БОР) отговаря за нейното провеждане на микроравнище.

При разработването на индустриалната  политика  се използва  широко помощта на чуждестранни експерти. Чрез финансиране от външни източници (напр. програма РПЛК_Н) се  изследват сравнителните предимства или възможностите за преструктуриране на отделни отрасли или предприятия. Използват се различни форми за постигане на целите на индустриалната политика – бюджетно финансиране, участие на държавата като инвеститор, опрощаване на дълговете, гаранция за кредити и др.

Приватизацията и  преструктурирането  се разглеждат  като допълващи се фундаменти на икономическата реформа. Нито само приватизацията, нито само преструктурирането са достатъчни, зй да се осъществи преходът от командна към ефективна пазарна икономика. В някои изследвания на румънски автори преструктурирането се разделя условно на два вида – предприватизационно, когато се променя финансовата зависимост на предприятията  от държавата  и юридическият им статус, и следприватизационно, когато се очаква да бъдат направени промени в производството, персонала, управлението и т.н.

По отношение на Албания може да се каже, че през последните години започват да се формират елементи на индустриална политика . Към правителството е създадена Агенция за преструктуриране на предприятията, чиято задача е да координира дейността по преструктурирането на 30-те най-големи албански индустриални предприятия. Агенцията чрез своите функционални отдели следи финансите, производството и търговията на тези предприятия. Тя може да предлага облекчаване на финансовото състояние, ограничено държавно финансиране, закриване на части или на цели предприятия, а заедно с Агенцията по приватизацията – частично или пълно приватизиране на някои предприятия.

Албанското правителство е приело средносрочна програ-

ма (1994-1996) за преструктуриране на индустриалните предприятия. В нея се предвижда по-активна и директна държавна намеса към предприятията от тежката промишленост преки инвестиции, модернизация (предимно чрез външни инвеститори), предоставяне на концесии и др . Отношението е различно към тези от леката промишленост.  Усилията на  правителството  са  насочени  предимно към косвено въздействие , чрез насърчаване на развитието и преструктурирането им, към създаване на по-благоприятни условия за тяхната дейност. В програмата се предвижда също закриване на нерентабилни предприятия от всички отрасли, което може да бъде за определен период или окончателно.

Отношението приватизация-преструктуриране е един от  въпросите, на които се отделя специално внимание. Приема се, че  те  се допълват при осъществяването на трансформацията  на  държавните предприятия в ефективни субекти на пазарната икономика.

Предвижда се (в т.ч. и в посочената програма), че една част от предприятията трябва да бъдат закрити, други – приватизирани, като преструктурирането бъде осъществено от новите собственици, а трета част от тях да бъде преструктурирана преди приватизацията им. В Албания се разграничават два аспекта на преструктуриране. Първият е свързан с възможния набор от дейности, чрез които се осъществява преструктурирането на юридическия и организационния статут, намаляване на финансовите задължения и на излишната работна сила , промяната в тяхното управление и маркетинг и др. Вторият аспект е свързан с резултата, т.е. възможността предприятията да станат печеливши преди приватизацията*.

Що се отнася  до  количественото  съотношение между приватизация и преструктуриране, предвижда се ускоряване на приватизационния процес, в т.ч. и чрез масова приватизация, без да се изчаква преструктурирането на най-големите предприятия.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

1.  Понятие за индустриална политика и икономическо преструктуриране

Дефинирането на това какво е и какво трябва да включва индустриалната политика не е лека задача.  Опитът  на развитите държави подтиква-към различни определения – технократски, предопределени от усилията за влагане на големи инвестиции в нови технологии, и по-общи, базиращи се на анализ на средата, в която функционират предприятията*.

Новини от страната и чужбина Fibank представи своята специална програма Smart Lady, насочена към жените в бизнеса Тръмп предрече голям фалит: До седем години няма да ги има... Какво е да бъдеш лице на новините

Всичко онова, което може да бъде отнесено към индустриалната политика , търпи продължително и сложно развитие. В южноевропейските страни с  пазарна  икономика, чийто  опит  е интересен и поучителен за бившите социалистически страни, тя преминава през няколко етапа .

1.   Индустриализация чрез стимулиране притока на чуждестранните инвестиции през 60-те и 70-те години.

2.   Вертикален тип индустриална политика , при който набор от дейности и фирми се подпомагат по различни схеми от централната администрация.

3.  Хоризонтална индустриална политика, при която се контролират основни макроикономически величини с оглед поддържането на благоприятни условия за развитие на фирмите .

В Централна и Източна Европа е познат единствено вертикалният модел индустриална политика . Ето защо  промените  след бурната  1989 г. не пощадиха дори и самата идея за  индустриална политика. Тя  все още се отъждествява с централизираното планиране. Така, вместо опити за разработване на нова индустриална стратегия, постоянно се повтаряше , че: „Най-добрата индустриална политика е липсата  на  политика"  („The  best idustrial policy is no policy").

Независимо от подобно предвзето отношение към „индустриалната политика" в началото на реформите , някои от мерките на структурни промени и адаптация могат да бъдат определени  само като  индустриална (макар и своеобразна , свързана с кризисно управление) политика.

В самото начало се приема, че приватизацията е най-добрата структурна политика. Въпреки отъждествяването на  промените  в правата на собствеността , от една страна ; и на структурната реформа и индустриалната политика , от  друга , управленските  екипи  в Централна и Източна Европа са изправени пред въпроса как се съотнасят, в каква последователност да се осъществяват  приватизация  и преструктуриране*.

По принцип пре структурирането трябва да предхожда приватизацията, какъвто е опитът на Еермания. Тази схема изисква огромни финансови средства , каквито на Изток няма.  Нещо повече, почти всички източноевропейски страни (с изключение на Чехия и Словения) са в остра финансова криза. Структурните промени  много често се блокират и поради липса на средства.

С хода на реформите се променя и отношението към отхвърлената в началото на прехода индустриална политика.  Това се  чувства най-напред в Унгария, където редица мерки от схемите за кризисно управление на „големите 13" и дългова консолидация са пар екселанс индустриална политика . Редица аспекти на избора на схеми за приватизация, антимонополна практика и законодателство, регламентиране на ликвидационни процедури  и  т.н. в другите централно и източноевропейски страни също могат да бъдат третирани като индустриална политика.

Две са областите от т.нар. преструктуриране на преходните икономики, в които са направени сравнения: – организационно преструктуриране (фирмена организация; децентрализация и т.н.) и финансово преструктуриране (дългове, консолидация,  капиталови пазари).

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Програмата за самоприватизация - Чехия

Законовата база за  малката приватизация  в  Чехословакия е създадена през октомври 1990 г. с приемане на закона за търговете. С установената децентрализирана, прецизна и ясна процедура тази приватизация бързо набира скорост, като през следващата година са продадени 15231 обекта , които са донесли приходи в размер на 18258 млн. крони. Малката приватизация обхваща основно различни видове магазини, книжарници, ресторанти, складове . Малките производствени обекти представляват едва  2%  от всички  продадени единици*. Повечето обекти на  малката  приватизация са  продадени  изцяло, а малко активи са дадени под наем. Средната финална цена е със 75% по-висока от началната.

Новини от страната и чужбина Fibank въвежда възможност за мобилни разплащания чрез NFC Георги Харизанов: „Визия за България” означава бърз фалит, международна изолация и сваляне на БСП с камъни Защо новините на Нова тв са срам за журналистиката

Интересен опит е натрупан в Чехия по отношение прилагането на холандските търгове . По правило те се използват, когато участниците в търга преценят, че началната цена е висока и те не са склонни да я надвишават . Тогава се тръгва от началната цена надолу докато  се срещнат търсенето и предлагането. Този метод в Чехия е използван при продажба на 3453 обекта от общо 21786, или 15,8% от тях , като  средно финалната цена представлява 53%  от началната цена*. Най-голям  относителен  дял в структурата на продадените единици по този начин имат обектите за услуги, магазините за хранителни стоки и ресторантите **. Тъй като много хора смятат, че чрез холандските търгове се прави подарък на участниците от държавата , в първия тур от провеждането  им  е забранено участие на  чужденци. Малката  приватизация  в основни линии се смята за приключила в Чехия в края на 1992г.

1.    Изводи

 Малката приватизация 15 повечето страни на преход е в началото на процеса на трансформация както на собствеността, така и на цялото общество . Тъй като тя е  свързана с ежедневните  нужда  на населението и резултатите от осъществяването й са външно много лесно осезаеми, значението й за по-нататъшния ход на реформата е огромно. В Полша , Унгария и Чехия гражданите бързо установяват предимствата  на  частните пред държавните магазини и ателиета като бързина на обслужване, асортимент и качество на стоките и  възможности  за плащане. Единственото  предимство  на държавните  магазини  и ателиета е в по-ниските цени на предлаганите  стоки  и  услуги.*** Бързите и осезаеми резултати от малката  приватизация създават милиони поддръжници на реформата.

Малката приватизация е сравнително евтина и бърча. Поради спецификата на обектите за продажба тя не изисква големи средства за преструктуриране, трансформиране, оценка на активите , сложни и продължителни техники  на  приватизация. Провеждането  й  зависи преди всичко от желанието на централните власти и местната администрация.

Методите на тази приватизация не са особено разнообразни. Предимно се използват открити и закрити търгове и директни продажби. В Полша и Унгария широко разпространение намира отдаването под наем с или без възможност за подновяване или съчетаването на продажба на оборудване с него .

Според институциите , които я осъществяват , моделите на малка приватизация са  централизирани  или  децентрализирани.  При първите се търси съдействие от консултантски фирми и други посредници за ускоряване на приватизационните процедури.

Участието на чужденци в тази приватизация е въпрос с различен отговор в страните в преход. Рядко се среща пълна забрана за участието им в малката приватизация, а по-често се поставят ограничителни условия като възможност за участие във втория тур на наддаванията . Достъпът на чуждестранни участници се ограничава и с подбора на метод на приватизация, често недопускащ външна конкуренция.

По отношение на основната дилема на приватизацията: бързина или приходи от продажбите, при малката приватизация се откриват два противоположни подхода. В Чехия и Полша акцентът е поставен върху бързината , като за сметка на това се оценява , че обектите са  отстъпени на новите собственици на по-ниски от пазарните цени. В  Унгария поради необходимостта от средства за погасяване на вътрешния и външния дълг приоритет е отдаден на По-високите приходи от приватизация.

Малката приватизация по правило обхваща обекти от търговията, храненето и услугите , затова нейното влияние  върху  други отрасли като промишленост, строителство и т.н. е нищожно.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Програмата за самоприватизация

Процедурата на самоприватизация е  въведена  в Унгария  в  отговор на неуспешните случаи,допуснати при провеждане на Програмата за предприватизация. Тя е лансирана от Агенцията  за държавна собственост в средата на 1991 г. и  цели ускоряване  на  приватизацията на по-малките предприятия със зает персонал до 300  души и  стокооборот не повече от 300 млн. форинта.  Вторият  етап  от  програмата започва през 1992 г. и  изменя параметрите  на подходящите за включване в нея предприятия, като въвежда следните критерии: не повече от 1000 души персонал и оборот по-малко от 1 млрд. форинта.

Новини от страната и чужбина Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank Тръмп предрече фалит на култови компании - вижте кои „Уикилийкс“ – революцията в новините

Самоприватизацията се осъществява с помощта на избрани от агенцията 93 консултантски фирми, към които могат да се обърнат подходящи по  определените критерии  предприятия  за трансформирането или  приватизирането  им.  Основното  средство на тази програма е „приватизация на приватизацията ", т.е. прехвърляне на дейностите но приватизация от агенцията към външни посредници. Самоприватизацията се състои  от два етапа . На първия етап предприятието се преобразува в подходящо търговско  дружество, като  консултантската  фирма   извършва преоценка на активите , преценява има ли ненужни активи и  ако намери за уместно, ги продава преди преобразуването. Тази фирма преценява също платежоспособността на предприятието и способността му  да оцелее в конкурентни условия.

 Ако то няма шанс  за развитие , на  него му се препоръчва да бъде ликвидирано. Ако пред предприятието съществуват възможности за позитивно  развитие ,  консултантската фирма подготвя неговия бизнесплан и проект за приватизация. След оценката на новото предприятие , извършвана от избран от агенцията оценител , консултантската фирма може да продава акциите му, но задължително на търг или с конкурс. За това тя получава комисионна, формирана като процент от постъпленията и премия от постигнатото надвишение на началната цена. Другите  разходи на  фирмата  се покриват от самото предприятие. Поради различните интереси на мениджърите на  предприятието,  консултантските  фирми и  Агенцията за държавна собственост, резултатите  от самоприватизацията  не постигат очаквания ефект. 

Едва 126 от общо 220 предприятия от търговията и услугите са успешно трансформирани в търговски дружества по време на двете години на приложение на програмата . Резултатите по отношение на нейната основна цел приватизацията – са още по-скромни, защото делът на приватизираните предприятия  спрямо общия  брой е  33% ,  а  спрямо трансформираните – около  60%. Около  половината  от останалите  147 неприватизирани предприятия о г търговията и услугите в рамките на програмата за самоприватизация попадат в процедура на фалит или ликвидация, вследствие от загубване на ключови магазини и обекти при предприватизацията (Вж. Табл. 42). Тези процедури се  оказват печеливша карта за самите предприятия, консултантските фирми и външните купувачи, защото  чрез  тях  собствеността  на предприятието се отчуждава бързо, на ниска цена и което е немаловажно  –  необременена от дългове и договорни задължения.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Методи на малка приватизация - Румъния, Словакия и Унгария

Румъния

 Програмата за малка приватизация в Румъния включва магазини, складове, туристически агенции, обекти  на  услугите , храненето  и други, които са обособени  като  самостоятелни  единици и  се  продават на открити търгове , организирани от Националната агенция за приватизация. Очакваните приходи от продажбата на обекти  в рамките на малката приватизация са за 56 млрд. леи и засягат 39000 д.

На търговете е разрешено участие и на чуждестранни инвеститори. Новите собственици са задължени да не препродават и отдават йод наем закупените обекти за срок от една година. Съществуващите наемни и други договори се запазват за две години след извършване на продажбата.

Новини от страната и чужбина Живко Тодоров от Fibank с престижна награда от конкурса CFO of the Year 2018 Черноморец (Балчик) пред фалит Две добри и две милиционерски новини. Пари нема, има СРС

Словакия

 Малката приватизация в Словакия и Чехия не се различават съществено поради това , че са проведени в рамките на една федерална държава и законовата база е еднаква за двете страни. До края на 1992 г. чрез търг е продадено имущество на стойност около 497 млн. дол. (вж. Таблица 8). Около 73% от продадените обекти са търговски магазини и складове , ресторанти и барове, 14% – от сферата на услугите, 9% – цехове за промишлена продукция, а останалите 4% са от строителния бранш.

Унгария

 В унгарската приватизационна практика е трудно да се открие синоним на понятието „малка приватизация". Това се обяснява с прокарването на различни програми за приватизация и  отдаване  под наем на обекти от търговията , услугите и храненето. Целите на тези програми твърде съществено се отличават от целите на малката приватизация в Чехословакия и Полша, както  и  от завареното наследство от реформите в тези сектори по времето на „социализма на гулаша ". Така близки до смисловия пълнеж на малката приватизация в Унгария е извършеното в рамките на програмата за предварителна приватизация (privatization) и самоприватизацията (selfprivatization).

Програмата за предварителна приватизация

 Предприватизационната програма е единствената , която се отнася специално за сферата на търговията , услугите и ресторантите . Продажбата на магазини и други обекти,  отдадени под  наем,  е замислена още по време на правителството на М. Немет, но предприватизационният закон е приет през 1990 г. В резултат от това забавяне поради страх, че  ще им  бъде  отнета собственост, мениджърите на държавните предприятия-наемодатели са прекратили между 1989 и 1990 г. 27% от договорите за наем*. Предприватизационната програма е една от мерките за спиране на спонтанната приватизация, защото процесът се поставя  под  контрола на  създадената Агенция за държавната собственост. При около 80% от продажбите агенцията провежда  открит  търг за  наддаване  над начално определената цена от оценителски и консултантски фирми. Тъй като в около 70% от случаите недвижимата собственост на обектите от предприватизационната програма принадлежи на общините , чрез нея фактически се  продава  бизнесът, оборудването,  марката ,  а недвижимата собственост се взема под наем за срок от 10 години.

Въпреки че над 7000 обекта са продадени в  рамките  на тази програма, тя не се смята за успешна, дори самата Агенция за държавна собственост я оценява като фиаско*. Причини за това са, че много подходящи обекти са „изв��дени" от програмата от държавните мениджъри: високи начални цени на търговете , в резултат на което половината от тях пропадат;  изолиране  на чуждестранни  инвеститори от продажбите; сериозната рецесия в икономиката водеше до спад в стокооборота; проблемите с осигуряването на кредит за закупуване на обектите **.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Методи на малка приватизация

Малката приватизация е нов термин, за пръв път използван в Чехословакия за обозначаване на специфичния  процес  на  прехвърляне на държавна и общинска собственост на малки обекти предимно от търговията , услугите , занаятите, цехове или части от промишлени, строителни и транспортни предприятия в частни ръце. Този процес съществено се различава от процедурата на приватизация на големите предприятия, което се определя от размера на продаваните обекти и използваните техники на приватизация. Отсъствието на аналози на малката приватизация в другите икономики направи този процес уникален.

Важно уточнение, което трябва да се отбележи, е, че малката приватизация се отнася до прехвърляне права на собственост върху  обекти, а не приватизация на определен бизнес.  По  този  начин може да се направи разграничение на малката приватизация от  стартиращия дребен частен сектор, а  също като  такава  приватизация да се разглеждат и случаите на отдаване под наем на държавна и общинска собственост.

1.  Малката приватизация в страните в преход

Новини от страната и чужбина Fibank внедри платформа Oracle Exadata От какво бяга Бойко… Или предстоящият фалит на държавата “стъпка по стъпка”… Президентът хвърли обувка по журналист, но това не е новина

Албания

 Страната започна прехода си към  пазарна икономика  с осъществяване на малката приватизация на обекти от търговията на дребно, занаятите, услугите и транспорта . До края на 1992 г. получените приходи от тази приватизация на около 15 000 обекта са около 360 млн. леки (7,4 млн. щатски долара).

Полша

 След приемане на закона  за местното  самоуправление  през  май 1990 г. полските общини на (брой 2700) получават  права  на собственост върху търговски площи, обекти на храненето и услугите, които по-рано са били управлявани от местни звена на централната и воеводската администрация. Едновременно с това на тях им е предоставена и голяма независимост от органите на централната администрация. С това се слагат формалните основи на малката приватизация, чието  провеждане  започва непосредствено  след приемане на зако-

на за местното  самоуправление .  Поради децентрализирания  характер на този процес статистическата информация за него е оскъдна. Според различни източници в началото на 1993 г. около 90-97% от търговията и услугите в Полша се намират в частни ръце, но тези дялове включват и новосъздадените частни предприятия.

Специфично за малката приватизация в Полша е фактът , че над 90% от обектите са отдадени под наем, а останалата  част  са продадени изцяло. Поради затворения, неконкурентен характер на сделките се смята, че продажните и наемните цени на обектите са под пазарните.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Основни принципи на румънския модел на масова приватизация

•          подбор „отгоре-надолу" на предприятията, включени в схемата за масова приватизация;

•           силно централизирано и етатизирано ръководство на процеса,

изразяващо се в доминиране на държавната собственост в предприятията дори след приключване на масовата приватизация, назначаване на управителните органи на проформа наречените в началото частни фондове и чрез силното им регулиране;

•          по-бавен ход на масовата приватизация, отколкото в Чехия и Словакия;

Новини от страната и чужбина Лесно и забавно: Децата вече могат да плащат с гривни/Как? С дебитните карти за деца и тийнейджъри от Fibank Черноморец (Балчик) е пред фалит заради Общинския съвет в морското градче ВМРО ще пише закон срещу фалшивите новини <

•           програмата за масова приватизация в Румъния е с твърдо зададени параметри (30% от капитала на включените предприятия) по отношение размера на капитала , което осигурява съчетаването й с методите на конвенционална приватизация;

•           намаляване на инвестиционния риск за румънските граждани, участници в масовата приватизация, и уеднаквяване на стартовите условия за участие в собствеността чрез дирижиране създаването на пет частни фонда за управление,

което води до ограничаване на възможностите за по-големи печалби и загуби;

•           съчетаване на масовата приватизация с другите техники на приватизация, като се очаква конвенционалните да заемат водещо място;

•           програмата за масова приватизация предвижда поливалентна употреба на сертификатите за  собственост, вкл .  и  при конвенционалната приватизация

•           изпълнението на програмата се характеризира със слаба поддръжка от обществеността ,  протакане  приемането на  важни решения за осъществяването й, което я компрометира.

1.   Изводи

 Прилагането на различни  модели на  масова  приватизация с различен успех в страните от Централна Европа подсказва някои важни изводи, с които могат да се съобразяват страни, където предстои тя концептуално да се избистря и практически да се осъществява .

Масовата приватизация е безпрецедентен експеримент бързо и евтино да се прехвърли голяма част от държавната собственост сред населението и специално създадени фондове за управление на собственост. Липсата на аналог и съобразяването с националните особености и политически дадености води до развитие на различни модели. Основните различия помежду им се свеждат до целите и обхвата на програмата за масова приватизация, степента на централизация и етатизация на процеса, начините за съчетаване на конвенционалната и масовата приватизация, условията за контрол и регулиране на приватизационните фондове, възможностите за използване на приватизационните бонове от притежателите им и технологията за размяната им срещу акции на предприятията или фондовете (Вж. Табл. 13). Използването на тези показатели позволява сравняването на прилаганите модели и извеждане на типологичните им характеристики. Представените три модела на масова приватизация не изчерпват разнообразието от съществуващи модели, особено ако се вземат предвид и използваните програми в бившите съветски републики, но дават достатъчно ясна картина за принципите за решаване на основните проблеми на този процес.

Политическата воля и поддръжката на масовата приватизация е първото условие за осъществяването й. Без нея процесът се протака или отлага , а успоредно с това се засилва влиянието на различни лобистки групировки и политически противници срещу прилагането на масовата приватизация. Като правило може да се изведе максимата, че колкото по-късно тя започва да се осъществява , толкова по-трудно става това.

Изпълнението на програмата за масовата приватизация се нуждае от силна изпълнителна власт, която да има достатъчно време и средства да организира провеждането й. Използването  на  масовата приватизация като средство за получаване на политическа поддръжка преди  избори води до спиране или до  налагане  на съществени  промени  в изпълнението на програмата след смяна  на властта,  а  това компрометира идеята и засилва съпротивителните сили, които са срещу нея.

Децентрализираният, пазарно насочван  модел  на масова приватизация има предимство пред централизираното провеждане на процеса, защото осигурява неговата изолираност от политическите фактори, намалява съпротивителните сили, по-бързо и по-малко болезнено прехвърляне  на държавната  собственост  в частни  ръце, което създава обществена подкрепа на масовата приватизация.

Умелото съчетаване на  конвенционалните  техники на  прехвърляне на собствеността и масовата приватизация позволява да се преодолеят някои от нейните принципни  недостатъци,  като  например привличането на чуждестранни инвестиции.  В  случаите , когато масовата приватизация обхваща по-малката част от активите на предприятието, а останалата се запазва като държавна собственост, ефектът от нея е незначителен.

Успешното осъществяване на масовата приватизация се нуждае от детайлно  разработена програма  (план),  която  да  координира дейностите и усилията  на институциите ,  упълномощени  да  се занимават с тази приватизация. В нея всяко звено от веригата е от изключителна важност за  завършване на  цикъла.  Масовата приватизация е силно дирижиран процес и ако не бъде постигана координация на всеки етап от програмата , това ще означава  крах  за целия процес.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Масовата приватизация в Румъния

Масовата приватизация в Румъния се смята за водещ модел. През август 1991 г. е приет Законът за приватизация, с които се регламентира процеса на масова приватизация  в  страната. Според него  6280 търговски дружества с размер на капитала си, по цени от 1992 г. приблизително на 1500 млрд. леи трябваше да се приватизират по технологията на масовата приватизация (вж. табл . 7). Тя предвижда създаване на пет частни фонда, чието участие  в капитала  на предвидените за такава приватизация предприятия ще бъде  30%, а  70% от капитала им ще се притежава от специално създаден държавен фонд.

Новини от страната и чужбина Summertime jazz с Fibank Закон за частния фалит ще помага на "вечните длъжници" Каракачанов иска ДАНС да провери фалшиви новини за заселване на мигранти в Странджа

Частните фондове ще бъдат организирани като акционерни дружества и основните им задачи са да максимизират печалбата и капитализацията на дружествата чрез инвестиционни и портфолио решения, да разменят сертификатите за собственост срещу акции на предприятията и да ускорят продажбата на акциите на предприятията, държани от държавния фонд*. Макар и да са наречени частни, съветите на директорите им, състоящ се от седем членове, ще се назначава от правителството и ще бъде одобряван от Парламента и Сената .

Разпределението на предприятията между частните фондове ще се извършва централизирано, така че те да са с приблизително еднакви размери по печалба, капитали и заети лица . Очаква се тези фондове да бъдат специализирани географски и да имат офиси в по-големите градове, което да улесни продажбата на акции на предприятията.

-   Участието на гражданите в процеса се осъществява чрез емисия на сертификати за собственост, които могат да се получат от всеки пълнолетен румънски гражданин срещу минимално заплащане от 100 леи (1% от средната брутна месечна заплата през 1991 г.). Очакваният брой на бенефициентите на сертификатите са 16,5 млн. румънски граждани, като всеки свитък съдържа 5 сертификата за собственост, по един за всеки частен инвестиционен фонд, а отделният сертификат се състои от 10 купона.

Съгласно Закона за приватизация сертификатите за собственост могат да се използват по следните начини*:

да се търгуват на борсата или да се продават директно на други лица, с изключение на чуждестранни физически и юридически лица ;

да се заменят за акции на търговските дружества, включени в

програмата за масова приватизация и притежавани от частните фондове чрез самите фондове;

като    платежно     средство     в    случай   на     изкупуване     на

предприятието от персонала със сертификати;

да служат като платежно средство при приватизация на предприятия от държавния фонд и притежателите им ще получат 10% отстъпка от офертната цена на акциите ;

ако не бъдат използвани по някои от посочените начини след пет години, когато се очаква частните фондове да станат обикновени взаимни фондове, те ще се превърнат автоматично в техни акции. През този период правата на акционерите са ограничени, като те почти нямат възможност да контролират съвета на директорите на фондовете , не се предвижда провеждане на общи събрания на акционерите и през първите три години дивидентите им задължително се капитализират и едва след изтичането на периода могат да се получават дивиденти.

Принципът , който е лансиран за  определяне цената  на сертификатите и на самите акции на предприятията, е чрез борсовия пазар, но едва през август 1994 г. бяха приети  законови рамки  за работата на фондовите борси. Раздаването на сертификатите за собственост започна през май 1992 г., но частни фондове не бяха създадени; не бяха разпределени и предприятия между  тях ,  което стопира прилагането на програмата, а  получените  сертификати масово се разпродаваха на ниски цени. Междувременно през 1994 г. започна подготовката на промени в схемата за масова приватизация, които бяха приети през юни 1995 г. Според новия  Закон за  приватизация половината от държавните предприятия трябва да  бъдат  приватизирани до средата на 1996 г. по усъвършенствана технология на масова приватизация.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Унгарският вариант на масова приватизация

Твърде условно може да се приеме, че наречената  в Унгария Програма за преференциално изкупуване  на  акции (ППИА), представлява местна версия на прилаганата в другите страни масова приватизация. Основната разлика между тях е  принципът,  според който се придобиват боновете за закупуване на  акции.  Докато в  другите страни те се получават безвъзмездно,  при унгарската  схема  са  възмездни и подлежат на възстановяване  в 5-годишен  срок чрез годишни вноски. Унгарската версия на масова приватизация  стартира през май 1994 г. и отразява  схващанията на доминиращата  от началото на реформите в страната икономическа идеология, че безплатното разпръскване на държавната собственост между населението няма да доведе до  сериозни  икономически изменения*.  Икономическите причини за въвеждане на подобна схема в страната  са забавеното темпо на приватизация, което основно се определя  от притока  на чуждестранни инвестиции, осъществените вече продажби на най-атрактивните предприятия и по-трудната реализация на пазара на оставащата държавна собственост, както  и необходимост  от  създаване на условия за достъпно и по-масово участие в процеса на широката публика . Последното е свързано с политическите причини за въвеждане на програмата, чието разработване     и    прилагане     стана     в    навечерието     на    предстоящите парламентарни избори.

Новини от страната и чужбина Сътрудничество между Fibank и Международната финансова корпорация „Градски транспорт“-Варна не е пред фалит, билетчето без промяна С невярна информация ГЕРБ обвини президента, че разпространява фалшиви новини

Унгарската версия на масова приватизация предвижда всеки пълнолетен гражданин на страната да има възможност да получи безлихвен кредит от 100 хил . форинта (1000 дол.) след заплащане на регистрационна такса от 2000 форинта  (20  дол.). Очаква  се,  че по-голяма част от годишните погасителни вноски за изплащане на този кредит ще станат чрез бъдещите дивиденти от придобитите чрез програмата акции на предприятията.

Програмата е разчетена за 5 години и предвижда да се  предложат акции за над 120 млрд. форинта от над 70 финансово  стабилни  и известни предприятия. В тяхната собственост и управление вече функционира стратегически инвеститор, като се очаква, че така ще се привлече и оправдае доверието на дребните инвеститори за участие в собствеността . Чрез програмата се предвижда да се емит��рат компенсационни купони за  задоволяване  на реституционни  претенции на бивши собственици и наследниците им, както и чрез тях да се компенсират инвалидите . През петгодишния период на прилагане на програмата се очаква да се включат между половин и един милион граждани и над половин милион притежатели  на  компенсационни купони.

Началото на изпълнение на програмата се оценява като много успешно. Интересът към първите две предприятия, предлагани за продажба по този начин, е много голям, вследствие на което се стига да свръхзаписване за акции. Унгарската пивоварна Sopron, 51% от която се държи от Austrian Brau Union, е успяла да привлече 30 хил. дребни акционери, 1/3 от които са използвали компенсационни купони. Предлагането на компанията за пластмасови изделия Pannoplast успява да привлече 16 хил . дребни акционери. Но поради липса на предлагане на държавни активи за приватизация, пазарната цена на борсата на емитираните вече купони падна на 50% и дори в някои моменти още по-ниско от номинала им, което поставя под съмнение изпълнението на замислената програма*.

Намеренията на новото унгарско правителство и прекъсването на програмата поради изборите правят неясно нейното бъдеще .

 Основни принципи на унгарската схема на масова приватизация 

•           възмездност на боновете в 5-годишен срок чрез годишни безлихвени плащания;

•           ограниченост       на      участниците       и      по-скромен       обем

приватизирана държавна собственост по този начин, в сравнение с конвенционалната приватизация;

•           мобилизиране на спестяванията на дребните инвеститори за

участие в приватизацията ;

разширяване на обема и ускоряване на  търговията  с ценни книж�� чрез утрояване броя на предприятията ,  чиито акции  се  котират на борсата , и четирикратно увеличаване на годишната й капитализация;

•           задоволяване на реституционни претенции чрез емисия на компенсационни купони;

•          намаляване риска за дребните акционери и привличането им за участие чрез предлагане на предприятия с навлязъл вече стабилен стратегически инвеститор.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Основни принципи на полския модел на масова приватизация

•           подбор „отгоре-надолу" на предприятията, включени в схемата за масова приватизация, и акцент върху подготовката им за приватизация чрез участие на външни консултанти и одитори;

•           по-бавен ход на тази приватизация, отколкото в Чехия и Словакия;

•           по-трудно постигане на обществена поддръжка на програмата за масова приватизация, отколкото в Чехия и Словакия;

програмата за масова приватизация в Полша е със

скромни параметри по отношение  размера на капитала,  включен в  нея, и участието на широката публика ;

Новини от страната и чужбина Fibank отбеляза 20 години в Бургас Свързана с Перес компания вкара Форс Индия във фалит Версията на Борисов: Старите ченгета пускат жълти новини заради борбата срещу контрабандата

•           крайно оспорвано и източник на неспирни политически атаки е предвижданото управление на фондовете да се извършва от чужди мениджъри и фирми, което води до блокиране и забавяне осъществяването на програмата;

•           използване на чуждестранен утвърден мениджмънт на  фондовете за преструктуриране на предприятията , привличане на чуждестранни инвеститори в тях и възможности  за  допълнителни емисии и пласиране на цепни книжа ;

•           намаляване на инвестиционния риск за полските граждани, участници в масовата приватизация, и уеднаквяване на стартовите условия за участие в собствеността , но наред с това ограничаване на възможността за инвестиционен избор и съответно по-големи печалби и загуби;

•           съчетаване на масовата приватизация с другите техники на приватизация, като се очаква за разлика от Чехия тя да не бъде доминиращата форма на приватизация;

•           създаване на ограничения за избягване на изключителната концентрация на собствеността в ръцете на един собственик ;

•           по-ограничено свободно пазарно насочване на процеса, отколкото в Чехия и Словакия;

•           програмата за масова приватизация предвижда придаване на

силен импулс на капиталовите пазари чрез размяната на боновете за акции на инвестиционните фондове.

Резултати от осъществяване на масовата приватизация в Полша

 Прилагането на програмата за масова приватизация в Полша е съпътствано с големи трудности, предимно от политически характер. Политическите противници на програмата и лобито на директорите на държавните предприятия, предвиждани за включване в нея, успяха да

„замразят" разработването на програмата *. Тя беше няколкократно преработвана на концептуално равнище, спъваше се приемането й от Сейма, а след идване на власт на първото правителство на левите сили начело c H. Павлак избраните членове на Надзорните съвети на инвестиционните фондове бяха подменени. От предвидените дейности досега е извършен подбор на предприятия за участие в схемата , а предстоящите стъпки са: разпределение на предприятията между създадените вече 15 фонда, подбор на чуждестранни мениджъри за управление на фондовете , подписване на договори с тях и реално установяване на персонал на фондовете ;  отпечатване  и разпределение на бонове между населението над 18-годишна възраст; одитиране и регистрация на книжата на фондовете на Варшавската фондова борса; размяна на боновете срещу акции на фондовете. Очаква се, че предприятията ще бъдат приватизирани 18 месеца след начало  на работата на инвестиционните фондове.

[predpriqtie-izkupuvane-blog]

Технология на масовата приватизация Масовата приватизация в Чехия и Словакия - част 2

За разлика от Чехия  инвестиционните  фондове в  Словакия  са успели да привлекат 32% от ваучерните точки,  а пряко  в приватизация на предприятията са участвали притежателите на 39%  от  тях .  Около 20% от словаците по време на първата вълна са инвестирали в чешки предприятия срещу 1 -2% от чехите, които са направили същото в словашки предприятия. След приватизацията се оценява , че Словашкият национален фонд за собственост е запазил доминиращата си позиция в собствеността и управлението на предприятията*, а чрез него концентрацията на икономическа власт в ръцете на министър-председателя става огромна, защото той изпълнява функции и на президент на този фонд.

Новини от страната и чужбина Щастлива зона за животните с подкрепата на Fibank Шефът на "Градски транспорт": Не сме пред фалит, цената на билетите във Варна няма да скача Туск обвини Тръмп в разпространяване на фалшиви новини

След разпадането на чешко-словашката федерация политиката на приватизация е съществено преоценена, като приоритет се дава на конвенционалните методи и привличането на чуждестранни инвестиции, способни да преструктурират словашките предприятия. Масовата приватизация се разглежда като допълнителен метод, което не пречи да се подготвя втора вълна на приватизация. Тя е приета през април 1993 г. и включва 600 предприятия на стойност 200 млрд. словашки крони, от които 30% трябва да се приватизират чрез ваучери. Бурните политически дебати около резултатите и проектите за втората в'ьлна на масова приватизация и смяната на правителството на Словакия са причина за многократни промени, настъпили в приетата програма, в резултат на което нейното осъществяване е отложено за след парламентарните избори, които се проведоха в края на 1994 г.

Полският модел на масова приватизация

 Вторият основен модел  на масова  приватизация,  който се разработва паралелно с чехословашкия модел още от 1990 г., е полско творение. Той се различава съществено от подхода на „максимална пазарност", прилаган в Чехия, въпреки че първите му версии са разработвани също през 1990 г. от либералните полски икономисти Я. Зомбург и Я. Левандовски. Процесът на масова приватизация е направляван „отгоре-надолу " и е предварително подсигурен по отношение осигуряването на  корпоративно управление  на предприятията след  приватизацията  им. Първоначалните  идеи, заложени в модела , предвиждаха около 400-600 големи и средни държавни предприятия самостоятелно да се предложа т за участие в масовата приватизация, но фактически 467 предприятия бяха подбрани от специалисти на Министерството на приватизацията по следните критерии:

•           годишен оборот на фирмата – изисква се той да бъде над 10 млн. щатски долара за предходните години;

финансова стабилност акционерните дружества трябва да се намират в добро финансово състояние.

Тези предприятия трябва да се разпределят по специална

процедура, първоначално предлагана с наддаване , а след това чрез принципа на лотарията между 15 финансови  посредници – инвестиционни фонда , които в началото ще са изцяло държавна собственост (Вж. Табл. 13). По този начин всеки фонд ще има доминираща позиция в  около  30  предприятия.  Първоначалните  ще бъдат от затворен (closed-end) тип, а след определен период ще се превърнат в отворени (open-ended). Полският модел залага на това управлението на тези фондове да се осъществява от привлечени и подбрани на конкурсен принцип известни чуждестранни мениджъри и фирми за управление на инвестиционни фондове и рисков капитал и инвестиции. На тях се разчита  да  привлекат  чуждестранни инвестиции за преструктуриране и технологично обновяване на предприятията и да осигурят пазари за продукцията им. Заплащането на мениджърите на фондовете ще се осъществява чрез мениджърски контракти и ще се постави в зависимост от увеличаване капитала на фонда и финансовите резултати от преструктуриране на активите му.

Акциите на включените в схемата предприятия ще  бъдат разпределени по следния начин:

33% от тях ще се държат от един водещ фонд;

•           27% ще бъде разпръснати между останалите инвестиционни фондове;

•           25% ще останат в държавата за оказване на първоначален контрол, а впоследствие ще бъдат предложени за продажба;

•           до 15% ще бъдат предоставени безплатно на персонала на

предприятията , в зависимост от индивидуалните средни  работни заплати.

Управлението на фондовете е предвидено да се състои от Надзорен

и Управителен съвет. Поне 60% от членовете  на  Надзорния съвет  трябва да са полски граждани, които първоначално ще бъдат назначени от полското правителство, включително и представители на синдикатите . Управителният съвет, чиято основна работа ще бъде текущото управление на фонда, ще се избира от членовете на Надзорния съвет чрез конкурс между утвърдени чуждестранни и полски фирми за управление на дялови участия и рискови капитали.

След организиране  на инвестиционните  фондове,  разпределението на предприятията между тях  и  назначаването на  членове  на Надзорния и Управителния съвет полските граждани ще получат бонове, които ще могат да заменят срещу акции на фондовете . Размяната  ще  се извърши на Варшавската фондова борса, една година след започване реалното функциониране на фонда и след одиторска заверка на счетоводните му документи.

Основната разлика между  чехословашкия и  полския  модел на масова приватизация се състои в начина на създаване  и функциониране на финансовите посредници. Докато при първия модел те възникват спонтанно и се борят за привличане на бонове на гражданите , то при втория случай държавата предварително ги създава и извършва първоначалното разпределение на собствеността на държавните предприятия между тях , за да  минимизира риска за масовите участници  и да гарантира качествено корпоративно  управление  на предприятията . И двата модела имат за цел да ускорят развитието  на капиталовите пазари и да повишат пазарната култура на населението.