rafaeleosake-blog

[rafaeleosake-blog]

Очите казват всичко!

[rafaeleosake-blog]

Бетовен до „Моята безсмъртна любима”

Добро утро на 07 юли,

Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе, или не.

Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.

Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете.

Да, за нещастие, така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!

О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка?

Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно.

Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.

Твоят възлюбен Л.

Вечно твой.

Вечно моя.

Вечно наше.

[rafaeleosake-blog]

Може би... някога, някъде, с някого, но не сега.

Рафаеле Осаке

[rafaeleosake-blog]

Писмо

Писмо до "там, където никой не е"!

Октомври е, и... Казвам ти последно "сбогом" ! Изхъбен с последни сили пиша.

Здравей! Помниш ли ме? Аз съм онзи пътник с тежките "криле". Пътник, без спирка, без уют, без топлина. Пътник все търсещ любовта!

Ето... почти 22:00ч е - два часа ме делят от полунощ, а аз все още седя с наведена глава върху този лист хартия, с трепереща ръка, чудейки се как да започна за да мога да довърша.

...за съжаление все още не мога да започна, но мастилото ще те попие. Ще заличи всичко написано. Всичко казано. Всичко неизказано. Всичко между нас.

Сега е време да почина, може би утре ще довършвам...

Рафаеле Осаке

[rafaeleosake-blog]

Здравей!

Здравей!

...не съм ти писал отдавна. Мина време, почти година!

Поредния ред, поредния недоразбран излишък от мен. Измина време! ...почти година.

Съдейки по последните ми редове от последния ми лист хартия, осъзнавам, че не са ми останали много думи за писане.

Нито поезия, на която да се радвам. Някак пуст, празен, безличен, безмълвен ... Като последния лист хартия. Празен!

... но това е, истината. За мен. За теб.

Здравей, измина време! Почти година. Рафаеле Осаке

[rafaeleosake-blog]

Времето

С времето ще се научиш да слагаш заглушител на всички шумове и мнения около теб. И да чуваш вътрешния си глас. Ясно и високо.

С времето ще спреш да откриваш душата си пред всеки. Няма да имаш нужда да е отворена книга. Който иска ще те отгърне сам, ще прелиства страница след страница и ще те прочете. Ще разбереш, че не всеки заслужава вниманието ти и не за всеки ти заслужаваш внимание...и няма нищо лошо в това...въпрос на преценка и допирни точки.

С времето ще разбереш кое е важно за теб, без да се налага за търсиш нечие одобрение. Ще спреш да търсиш отговорите извън теб, а ще се уповаваш на истината, която носиш вътре. Защото там ще си едно цяло.

С времето ще се научиш да отсяваш доброто от лошото. И въпреки че вървят заедно, ще умееш да ги различаваш и да събуждаш сам изгрев в тъмнината си.

С времето ще разбереш, че имаш само краткото време, в което си тук. Ще престанеш да се опитваш да стигнеш бързо утрото и ще се научиш да цениш настоящия момент - като скъп подарък или безценен урок.

[rafaeleosake-blog]

Трябваше

Трябваше да се срещнем, за да се подлудим, за да мечтаем за нас и да разбием всичко.

Трябваше съдбата да ни събере, макар и за малко, макар и по между другото, за да ни покаже, че да обичаш не е толкова зле, но боли на сбогуване. 

Първо бягах аз, а после ти, с тебе все се гонехме, но всеки път успявахме още малко време да си откраднеме.

Сега се разминаваме, сякаш никога не е било, и съдбата вероятно ще ни срещне с други, и други ще ни позволи да обичаме, но помни нашите секунди щастие, защото с тебе явно можем само да се нямаме.

Рафаеле Осаке