rentwen - Tumblr blog

[rentwen]

[rentwen]

By Japanese artist Asami Shoji

[rentwen]

Nicole Eisenman - Morning Studio (Ain't No Ordinary Love), 2016.

[rentwen]

of virtue and other things Socrates in Plato's dialogues

[rentwen]

Tehachapi, CA

@ Sinziana Velicescu

[rentwen]

― Soren Kierkegaard

[rentwen]

La boulangère de Monceau (The Bakery Girl of Monceau) | Eric Rohmer | 1963

Barbet Schroeder, Claudine Soubrier

[rentwen]

Merry Christmas

[rentwen]

Hulda, Albin Egger-Lienz

Medium: canvas

[rentwen]

Zwei Mädchen Im Wald, Otto Mueller

https://www.wikiart.org/en/otto-mueller/zwei-madchen-im-wald-1919

[rentwen]

ТЯ БЕЗРАБОТНАТА

Със мене ще рискуваш това, което имаш. *

Четири дни в криза: 

Скучна поезия. Некадърна поезия.

Великолепна поезия. Никаква поезия. 

До тук се стигна, защото не спортувам.

В работно време се процежда жива светлина 

Листата на дърветата играят

Върху бялата стена на тоалетната. 

В твоя магазин

Седя разпусната и осветена.

Ти създаде магазина,

В който аз съм продавачка. 

Но няма нищо по-скъпо от труда и грижата, 

А пък аз не търся друго, 

Освен да се отпусна и разслабя. 

Достатъчно много работа имам със себе си, 

така че не се отдалечавам.

Имам предвид важните неща. 

Витрината с артикули блести.

Тайно те зяпам през нея 

Как градиш, пренареждаш 

И влагаш душа

Веднъж влязохме заедно в базилика

Вентилатори охраняваха

мозаечни свастики и римски цветя.

Веднъж навън се тропна и шефът ме закри с ръка. 

Опасността дойде за мен малко след това.

Продавам в магазин и фантазирам:

Влизаш с ореол от светлина

Щръкнали златни коси

Грубо наметало, вечен нос

Водиш стада през пустиня 

Срещнал си горящия храст

С голямо безразличие.

Съсухрен аскет ти разправя

Демони изкушават със захар

Но той избира да страда.

Виждал си какво ли не…

— Не и прохлада? 

Въпрос - изненада те разсмива. 

Моята слава - че правя вечни сандали от камилска кожа 

Измервам те високомерно,

коленича пред босото стъпало, поднасям сандала

Но ти и пръст не помръдваш.

Какво правим тогава?

Тази трапчинка от дясно

Очертава, тя те издава, 

Божествено прикрита наслада —

За къде да бързаш?

Оглеждаме се в тъмните води на студен кладенец.

Първото ни селфи е истинска забава.

Такива ми ти неща

Аз съм твоята проблемна жена

И колко хубаво се усмихваш над мен

Сега сега мижа блажено в кръгче светлина 

И крадец да влезе, ще се умили

Макар че

И шефът, и крадецът, и двамата сте ти.

Какво ли очакваш днес да забравя?

Доставката. Грешиш, не и доставката.

Не и лекотата

Приплъзването над нещата

Правя повече от всеки друг на мое място

Питай който искаш от квартала

На мен ми се отдава.

Искам да влезеш и първото нещо 

да ме видиш така

Първото нещо 

Как мисля за теб романтично отпусната

На бяла стена със светло петно на челото

Защото мина време откакто нищо не правя и 

И просто седя до вратата 

От тоалетната мирише на чисто

Където е чисто където е чисто 

Мирише добре 

Всичко е готово за твоето пристигане

Режеш тънък кабел върху трупче бреза

Бели зъби оголват медта

Ти каза да пусна тока  

С оголена жица с мокра уста.

Ти не каза “за малко и трагедия”, 

Колко ниско цениш смъртта.

Посочвам себе си:

Служител на годината.

Има магия когато сме заедно

И никаква когато не сме

Ти, извън магазина ти,

прощавай, имаш ли душа?

Снощи ядох гъби, валя, лежах на пода Гледах от перваза как Дърветата танцуват по двойки  Почувствах безмерна самота. До тук се стигна, защото не спортувам. Повърнах си закуската на Витоша И дойдох на работа с половин сърце.

Вратата се отваря. 

След толкова чакане 

Подминаваш прахта

Но не и чили соса с грешната цена 

И аз казвам нещо без причина

Както си е: в неяснота

Пускаш една вода, блутут и музика 

С този вкус за музика - направи ми дъщеря.

Това ти го спестявам.

Разчувствах се.

Искаш ли кафе?

Погледът на шефа отговаря: 

Сто несвършени дела. 

Поезията е в правенето на неща!

Обирам прах и с крайчеца на роклята

Виждаш : мога да летя. 

Забърсвам белега ти, онова място под коляното, 

С нищо неизвестно — сега е център на света.

И двамата сме в лен, в горещина.

Бърникаш нещо климатика

Не съм го пипала.

Заклевам се, не е лъжа

Лъжата е величина.

/А ти би ли наел коя да е/ 

Днес си отворила със закъснение.

/Обичай ме, кое време е/

Спри да обираш праха,

има сто несвършени неща.

— Цветята са от Витоша…

Виж я ти нея! Дайте й кафе и безсмислени цветя.

/Оглеждам се за третото лице/

За нея всичко е шега.  

—  Но няма нищо смешно в любовта.

Просто безполезен човек. 

Сега аз, тя безработната, с нагласа 

Че подкрепя бизнеса

С безполезна дейност. 

Чете Смирненски на гости

За хармонията пея, братя.

Пет месеца отбягва магазина.

Не й трябва да обича безусловно.

Тя обича например да се смее

Как я имитираш в ролята на сериозна поетеса.

Как няма нищо по-скъпо от труда и грижите по мен

Как имаш достатъчно много работа със магазина,

Така че не се отдалечаваш. 

*надпис на третото, оловно ковчеже във “Венецианският търговец” на Шекспир

[rentwen]

Tod Browning - Dracula (1931)

[rentwen]

paz de la huerta for playboy

[rentwen]

[rentwen]

Katherina Olschbaur (Austrian, b. 1983), Ecstasy, 2019. Oil on linen, 200 x 200 cm

[rentwen]

Srijon Chowdhury (Bangladeshi-American, 1987) - Chess (2022)

[rentwen]

Ella Garvey - I had your love, I have your hate, 2023