#ДелянПеевски
Text
ДГС Звездец - мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!
ДГС Звездец - мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!
Фирмите на ДПС и старите мутренски образувания около Митьо Очите са завзели напълно държавно горско стопаство Звездец (ДГС Звездец) с директор Атанас Спасов (на снимката).
ДГС Звездец е за жалост участник в монополизирането на пазара на дървения материал и той става със съдействието на държавата в лицето на ДГС Звездец. Отново дървата се купувани на начална цена по търговете за продажба на дървесина от фирмите на ДПС, като останалите участници са отстранени от участие по търговете.
инж. Атанас Спасов директор на ДГС Звездец
Най-ярък пример в опита на новите управляващи да завладеят българската гора на безценица са сегашните процедури през м. декември 2022г. в Югоизточното държавно предприятие - Сливен и в ДГС Звездец.
Абсолютно незанонно от ДГС Звездец се налагат неизпълними и незаконосъобразни условия към търговците на дървесина, които са в бранша от над 10 години, след което техните оферти се отхвърлят и дървесината се продава на единственият допуснат кандидат на начална цена.
Един пресен пример е търгът в ДГС Звездец на 05 и 06 декември 2022г.
В него всички участници, конкуренти на фирмата , определена предварително за купувач под масата, са отстранени от участие и фирмата, приближена на директора на ДГС Звездец Атанас Спасов и неговият заместник - Данаил Кръстев, с довереният човек на директора - инж. Стела Куртева.
Ето, един пресен пример от днес!
На търга в ДГС Звездец бяха отстранени всички участници, за да може дървесината да бъде купена БЕЗ НАДДАВАНЕ, НА НАЧАЛНА ЦЕНА от 60 лева на пр. м3 ( 110 лева на пл. м3) от фирма , приближена до групировките от 90-те и после тази дъвесина да бъде продавана на търговците за 200 лв. на пр. м3. Ето така се прави буизнес у нас. Приближените на ГЕРБ и ДПС фирми купуват дървата на безценица, създават монопол и после препродават дървата за огрев на търговците с огромна надценка, ограбвайки печалбата на държавните горски предприятия.
Как се случи това?
Използвайки незаконно една вратичка в наредбата, че търговците, закупуващи дървесина от държавния горски фонд, трябва да са обработили в свой склад поне количеството, за което играят на конкретния търг. Но това условие се отнася само за производителите на дървен материал от трупи. Т.е. без дървата за огрев.
Но какво правят нашите корумпета?
Пускат търг само за дърва за огрев и от ДГС Звездец искат от участниците в търга да са произвели дъски от тях. Това е абсолютно незаконно.
В наредбата чл. 47, ал.6 от Наредбата, която гласи:
"До участие в процедури за продажба на дървесина, организирани и проведени
от ДП и ТП на ДП в периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2, се допускат участници, които са
преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества
дървесина не по-малко от тези за обекта, за който участват, като изискването не се прилага за
търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата. "
А съгласно пар. 26 от същата Наредба гласи, че:
""Преработка на дървесина" е
процес на употреба на дървесината в сферата на дъскорезното, амбалажното и мебелното
производство, производствата от целулозно-хартиената промишленост, производствата на
плочи от дървесни частици и влакнести плочи и други крайни продукти с изключение на
продуктите, получени само чрез цепене или дробене."
Дървата за огрев не подлежат на обработка, защото те самите не отговарят на стандартите за обработка.
С една дума, трябва да произвеждаш дъски, палети, мебели, хартия, дървесни частици и влакнести плочи от ДЪРВА ЗА ОГРЕВ... Това абсурдно, от дървата за огрев не е възможно при никакви обстоятелства да се произведат такива крайни продукти, защото те не отговарят на стандартите за това, заради което са категоризирани като дърва за огрев.
И какво имаме сега?
Имаме търг, в който се продават само дървесина за огрев, без нито един кубик с дървесина за обработка и
тези дърва за огрев не могат да се купят от складовете за дърва за огрев от ДГС Звездец, защото те не са складове за производство на дъски и мебели.
С една дума, само заводите, направени с парите от КТБ и от други далаверки с европари, предоставени беконтролно от ГЕРБ на техните фирмички, могат да си купят дърва, а складовете за дърва за огрев не могат.
Моноплизират бизнеса и източват спестяванията на гражданите, защото те са принудени да плащат огромните надценки на прекупвачите от фирмите на ГЕРБ и ДПС, които единствено могат да си купт дърва за огрев от държавните горски стопанства и конкретно, в ДГС Звездец.
Параграф 22!
Ето днес как беше отхвърлен незаконно един от участниците в търга, заради което
държавата загуби поне 50 000 лева (само от една процедура),
които пари щяха да влязат в държавата след като цената на търга бъде вдигната при наддаването.
Само, че в България тези пари обикновено минават под масата и не стигат до държавната хазна.
Но дали има конфликт на интереси?
Г-н Данаил Кръстев е, хем заместник-директор на ДГС Звездец, разпределяйки порциите дървесина на пряко договаряне (т.нар. ценоразпис, до който имат достъп само благосло��ени фирми) е и соственик на фирма ЕТ "КРЪСТЕВ - ДАНАИЛ КРЪСТЕВ" с ЕИК: 107517955, чийто предмет на дейност е "ДЪРВООБРАБОТВАНЕ. ДЪРВОРЕЗБА. ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГИВЯ СЪС СУВЕНИРНИ ДЪРВЕНИ ИЗДЕЛИЯ." И тази фирма фукционира и съществува в Търговския регистър до ден-днешен.
Интересното е, че през 2021г.
в ДГС Звездец се вихри фирмата на Въчо Въчев, която стана известна с незаконната си сеч в Странджа около Средец.
За тази фирма се говори, че
е свързана с Митьо Очите
и според нашата информация от самите горски стражари, има навика да
заплашва горските служители на терен (подчинените на директора Атанаса Спасов) с фрази като:
"Знаете, коли горят, хора биват пребити."
Стана ясно в близкото минало, че тази дървосекачите на фирмата на Въчо Въчев завзели десетки метри от общинския горски фонд с благословията на служител от кметската администрация в Средец.
Ето какво се установи тогава:
Пътят разделя частната от общинската територия, а сечта продължава навътре в общинския горски фонд
Оказа се, че публикуваното от Флагман.БГ дотук, е ставало с благословията на Жабов, чиито служители са надзиравали и спомогнали за незаконната сеч.
„Това е жива кражба със знанието на Общината и на горския, назначен от общинската администрация. Той издава превозните билети на добитата дървесина.. Той е съучастник”, обясни Огнян Петков – главен специалист горски инспектор.
Служителите на РДГ-Бургас казват, че край Вълчаново изобщо не е трябвало да се сече.
Първоначално районът е бил със статут на нива, но в момента е видно, че той се е самозалесил в гора. От Община Средец са знаели много добре това и вместо да уведомят инспекторите, самосиндикално са издали разрешително за т. нар. „почистване”.
Вижте как се укрива незаконна сеч
„Трябвало е да бъде извикана комисия, която да установи на място дали е гора или не, след което да се сече. На своя глава от Общината са им разрешили да секат. След като им издадохме актовете, започнаха да говорят за политическа поръчка. Вие виждате с очите си за какво става въпрос”, коментират служителите на Инспекцията по горите.
Като резултат са премахнати над 100 дървета, които са над 30 години. Според закона за горите абсолютно забранено е да се изсичат дървета над 25 години. В землището на Вълчаново обаче младите и тънки дървета, от които нищо не може да се спечели, са пропуснати. „От едно голямо дърво могат да излязат около 4 куб. м дървесина”, поясняват инспекторите.
Това дърво не е трябвало да бъде отсичано без знанието на РДГ-Бургас
С просто око се виждат фрапиращи безобразия - рязано е точно по границата между частната и общинската територия.
„Не спазват границите и закона. На места има навлизане на частника с над 20 м навътре в общинската територия. Горските служители, както и този от Община Средец, не са си свършили работата. Затова сме им съставили актове”, поясни инспектор Петков.
Служителите на РДГ-Бургас отхвърлиха твърденията на кмета Жабов, че лесно можели прегрешилите дървосекачи да се заблудят и да преминат границите, навлизайки в чужда територия.
„Това е недопустимо! Първо собственикът или наемателят на земята, която е решил да обработва, показва с джипиес къде точно е границата, а след това тя се очертава от общинския служител, който трябва да надзирава цялата дейност”, обясняват инспекторите. Те показаха как самата гранична маркировка услужливо е преместена на метри в общинската територия. ��ещо повече, самият горски, назначен от кмета, е маркирал за изсичане дървета, които видно са на повече от 25 години. А те по закон са забранени за сеч.
Така изглеждат площите, които не са обработвани повече от 25 г., но са със статут на ниви
Според документите на Община Средец изсечената дървесина е 70 куб. м, но служителите на РДГ смятат, че реално са почистени 150-160 кубика.
„Извозването без документи е криминализирано! Ние го установяваме и след това изпращаме информацията в полицията, където се образува дознание. В зависимост от щетата го дават на прокуратурата или го прекратяват”, заяви Огнян Петков.
При проверка в началото на март т.г. служителите на РДГ-Бургас са конфискували 9 куб. м дървесина, които днес, при нашия обход, липсваха от мястото. Някой просто ги е изнесъл. От землището на с. Вълчаново липсваха всички големи дървета, които са изсечени незаконно.
Другата фирма, която изкупува дървата с благословията на държавната мафия в горските стопанства е тази на т.нар. "Цигулари" от Царево. Това са дългогодишни феодали на община Царево, общински съветници в общината и т.н.
За тях се говори, че са основните строители на къмпинг "Арапя" и че са участници в изсичането на вековните гори там през 2019г.
Борова гора се изсече край къмпинг „Арапя“ за строителството на 6 двуетажни вили.
Според становище на Държавното горско стопанство в Царево имотът, който е на първа линия до морето, не бил попадал в горска територия. От Регионалната екоинспекция в Бургас и Община Царево ��огава заявиха, че строителството е законно...
Пак сътава въпрос за т.нар. и кримнализирано "ПОЧИСТВАНЕ", което по съществото си е незаконна сеч без позволително, издадено от районната дирекция по горите в Бургас.
За тях се говори, че са са получили без търг правото да изсекат горите около границата за построяването на оградата, от което са излезли няколко десетки хиляди кубучески метра дървесина.
Но дали шапката си има опшка, четете по-надолу...
За тях се говори, че са "истинският кмет на Царево в сянка".
Ето разследването на "Дневник" за Ангел Цигуларя.
Четете повече в статията: Цигуларят, Каскетът, Джонката... Кой управлява в Царево - града на крокодилите
"В Царево нямаш никакъв шанс да работиш нормално, ако не си с ГЕРБ и хората на Лапчев, казва Живко Жеков, кандидат на БСП за кмет на града.
Вие не сте оттук и няма как да знаете, но
Лапчев е само публичната фигура, други управляват града
Кметът в сянка е Ангел Цигуларов–Цигуларя (общински съветник от ГЕРБ - бел. ред.). Той пък е човек на Джони Каскета – връзката на тукашните с хората в София. Има и още един – Джонката. Той също е много близък до кмета. Има хотел и ресторант на Арапя, но и друг голям бизнес с матраци в София. Изобщо... Царево се управлява оттам, тук са само изпълнителите", казва Жеков.
Източник на проверима информация за Цигуларите е Търговският регистър. Според отразеното там, той участва пряко – еднолично или в съдружие в девет компании, управлява шест и е прехвърлил дяловете си от други три. Техният предмет на дейност покрива целия спектър от възможни бизнес активности. Но те са съсредоточени основно в дърводобива, строителството и търговията с недвижими имоти.
Двамата верни на Георги Лапчев съветници – Ангел Цигуларов и Георги Атанасов развиха впечатляващ бизнес в последните четири години
Последните четири години със сигурност са най-успешните за двама бизнесмени от Царево. Това са бившите общински съветници Ангел Цигуларов и Георги Атанасов.
Зад тях прозира сянката на управлявалия през изминалия мандат Общината Георги Лапчев. Публична тайна е, че ГЕРБ Царево се разцепи заради Атанасов и Цигуларов, а основните обвинения срещу Лапчев бяха за прекомерно голямото влияние на двамата.
В Царево нищо не може да остане скрито и местните видяха как
за четири години Атанасов и Цигуларов значително повишиха стандарта си на живот.
И докато Цигуларов имаше сравнително печеливш бизнес и преди това – дърводобив, то израстването на Георги Атанасов е впечатляващо.
Проектът край Арапя, където инвеститор е "НИС Инвест" ООД
Днес Цигуларов и Атанасов са замесени пряко или косвено във всеки голям инвестиционен проект в Общината, а фирмите им строят на най-атрактивните места в Царево.
От строителните разрешителни, издадени от Община Царево, става ясно, че например „НИС Инвест“ ООД, в която акционер е Георги Атанасов, изгражда ваканционен комплекс на 200 метра от плажа Арапя. Атанасов държи 25 % от акциите, а съдружниците му са руски граждани. Компанията е учредена през 2012 година, а попадането на Атанасов в нея не изглежда никак случайно. Достатъчно говори фактът, че „НИС инвест“ ООД не са имали абсолютно никакви спънки при контактите с Общината.
Солидното строителство на "Куин Пропъртис" ООД на Георги Атанасов, Ангел Цигуларов и Александър Тошев продължава и в местността "Мечата дупка" до Лозенец
„Куин Пропъртис“ ООД е друга интересна фирма, свързана и с Георги Атанасов, и с Ангел Цигуларов.
Тя е регистрирана с едва 100 лева дялов капитал на 30 октомври 2013 година, но развива изключително солидна инвестиционна програма. Учредители са Георги Атанасов, Ангел Цигуларов и митичният столичен бизнесмен Александър Тошев.
Компанията бързо набира скорост и започва да строи 4 вилни къщи на първа линия в квартал „Василико“. „Куин Пропъртис“ ООД инвестира сериозно и във ваканционен комплекс в „Мечата дупка“. Публична известност придоби и друг от проектите на компанията – на метри от плажа Арапя. Почеркът на фирмите на Цигуларов и Атанасов е, че не се работи на случайни места – а
на най-атрактивните незастроени кътчета по Черноморието, а както е известно, това не е по силите на всеки.
Read the full article
#АнгелЦугуларов#ВъчоВъчев#герб#горскостопанство#ДГСЗвездец#ДелянПеевски#ДПС#инж.АтанасСпасов#мутритевБургас#ЮИДП
0 notes
Text
ДГС Звездец принуждава складовете за дърва за огрев да купуват от посредници от ГЕРБ - Юстиция
ДГС Звездец - мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!
Фирмите на ДПС и старите мутренски образувания около Митьо Очите са завзели напълно държавно горско стопаство Звездец (ДГС Звездец) с директор Атанас Спасов (на снимката).
#АнгелЦугуларов #ВъчоВъчев #герб #горскостопанство #ДГСЗвездец #ДелянПеевски #ДПС #инжАтанасСпасов #мутритевБургас #ЮИДП
Read the full article
0 notes
Text
Петър Низамов: През 1992г. Конституционния съд охвърля противоконституционността на етническата партия ДПС под бутафорни основания
ПУБЛИКУВАМЕ РЕШЕНИЕТО на Конституционния съд, с което е отказано искане за обявяване на протиовоконстиционността на ДПС. В състав : Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Цанко Хаджистой��ев, Нено Неновски, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев – докладчик.
Г-н Президент, Радев, ако искате да докажете малко реални действия, а не само на ниво речи и декларации в медиите, че сте родолюбец.
Използвайте конституционното си право да инициирате производство за обяваяване на етническата партия ДПС а противоконституционна пред Конституционния съд, където 1/3 от съдиите са избрани от Вас лично по време на Вашия мандат.
Знаете че съгласно Конституцията на Република България :
Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
...
Решение № 4
от 21 април 1992 г. по к.д. № 1/91 г.
по искане за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи и за установяване на неизбираемост на народните представители от 36-ото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи в изборите на 13 октомври 1991 г.
(Обн., ДВ, бр. 35 от 28 април 1992 г.)
С ъ с т а в: Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Цанко Хаджистойчев, Нено Неновски, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев – докладчик
Производството по делото е образувано въз основа на искане, направено от група народни представители от състава на Седмото велико народно събрание. Искането, подписано от 93 народни представители, е заведено в Конституционния съд на 8 октомври 1991 г., т.е. непосредствено след конституирането на Конституционния съд. Списъкът на народните представители, които са го направили, е приложен към искането. Искането съдържа две части:
а) Конституционният съд да даде задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 4, 5, 11, ал. 4 и чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България;
б) Конституционният съд да се произнесе по конституционността на Движението за права и свободи (ДПС).
На 4 ноември 1991 г. по делото е постъпило ново искане, направено от 53-ма народни представители от състава на 36-о Народно събрание. Обозначено като "Допълнителна молба", то включва заявление на подписалите го, че се присъединяват към първоначалното искане, както и две нови искания:
а) Конституционният съд да обяви за противоконституционна разпоредбата на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии (ЗПП);
б) Конституционният съд да се произнесе по статута на депутатите, избрани с листата на ДПС.
В изпълнение на указания, дадени от Конституционния съд с определение от 12 ноември 1991 г., исканията са формулирани така:
а) да се установи и обяви противоконституционността на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПП;
б) да се установи и обяви противоконституционността на ДПС;
в) да се обяви за незаконен изборът на народните представители, избрани с листата на ДПС.
Отбелязано е също, че не е необходимо даването на отделно задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 4, 5, 11, ал. 4 и чл. 44, ал.2 от Конституцията, поради което с определение от 29 декември 1991 г. е прието, че това искане е оттеглено.
Посочените три искания са разгледани във фазата по допустимостта съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС). В тази фаза са постановени две определения: от 29 декември 1991 г. и от 4 февруари 1992 г.
Според първото от тях и двете молби са подадени при спазване на изискването на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, така че всяка от тях води до възникването на конституционноправно процесуално отношение. Предвид на това и на обстоятелството, че втората молба обхваща в предметното си съдържание първата, те са приети за едновременно (общо) разглеждане. Със същото определение е прието за допустимо искането за установяване противоконституционността на ДПС и е отклонено искането за установяване противоконституционността на § 6 ЗПП. С второто определение (от 4 февруари 1992 г.) е допуснато за разглеждане и искането (на 53-ма народни представители от 36- от о Народно събрание) за установяване на неизбираемост на народните представители от същото Народно събрание, избрани с листата на ДПС.
По този начин предметът на делото обхваща два въпроса:
а) спор за конституционността на ДПС - правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията, респ. чл. 12, т. 5 ЗКС;
б) за установяване неизбираемост на народните представители, избрани в 36- от о Народно събрание с листата на ДПС - правомощие на Конституционния съд съгласно чл. 72, ал. 2 от Конституцията и чл. 12, т. 9 ЗКС.
Очертаният с искането предмет на спора относно конституционността на ДПС се определя от следните твърдения, които се съдържат в подадените от народните представители молби:
1. Според първоначалната молба ДПС е регистрирано при условията на § 3 (сега § 6) ЗПП и поради това, както и по силата на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК) не е било допустимо участието му в изборите на 13 октомври 1991 г., тъй като юридически то съставлява сдружение с нестопанска цел, а не политическа партия. Изтъкната е и въведената от Конституцията забрана за съществуване на партии и организации, сформирани на верска и етническа основа.
2. В допълнителната молба се отбелязва съществуването на доказателства, от които може да се заключи, че ДПС независимо от това дали е политическа партия или сдружение с нестопанска цел, е изградено на етническа и верска основа, извършва дейността си на турски език, провежда политика на етническа асимилация на българомохамеданското население на религиозна основа, както и дейност, насочена към етническо и религиозно противопоставяне на населението.
3. Твърдението, че ДПС е създадено на верска и етническа основа се поддържа и при окончателното формулиране на основанията на разглежданото искане. Още веднъж се отбелязва, че макар и да не е политическа партия в юридически смисъл, а такава по своята социална (фактическа) природа, образуването (функционирането, респ. съществуването) на ДПС на етническа и верска основа се свързва със състава на членската му маса (която включва изключително - 99 на сто, лиц�� с турско етническо самосъзнание или принадлежи към ислямското вероизповедание), с териториалното разположение на поделенията му (в районите, в които преобладава турскоезичното и мюсюлманското население), с неговата дейност. Твърди се, че дейността му е насочена към обособяване на съответното население в затворена, отделена от българската нация общност, че се развиват и насърчават отделни видове автономии, които в крайна сметка водят до административна (и политическа) автономия.
От друга страна, искането, което има за предмет статута на народните представители от 36- от о Народно събрание, избрани с листата на ДПС, се основава на твърдението, че ДПС е организация, която е: а) незаконно регистрирана за участие в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г., и б) противоконституционна.
В отговор на твърденията и доводите, на които исканията се основават, от страна на ДПС се поддържа, че организацията поначало съставлява политическа партия и че като такава е регистрирана още с влязлото в сила решение от 26 април 1990 г. по ф.д. № 2574/90 на Софийския градски съд, без преди това да е съществувала като юридическо лице с нестопанска цел и независимо от наименованието й "движение". Като се изтъква наличието на влезли в сила съдебни решения - и относно регистрацията на ДПС, и относно участието му в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г., се оспорва компетентността на Конституционния съд да преразглежда тези въпроси. На тази плоскост в становището на ДПС се дава и тълкуването на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията за образуване на политически партии на етническа, расова или верска основа, като се излага разбирането, че тази забрана поначало засяга момента на образуването на дадена политическа партия, който момент се явява меродавен (и преценен при регистрацията), а не членската маса, присъединила се към политическата партия впоследствие. В допълнение на този довод се възразява срещу употребеното в чл. 11, ал. 4 от Конституцията понятие "основа", като се изтъква, че от конституционната разпоредба не е ясно коя е основата на една политическа партия - съставът на учредителите й или присъединилата се впоследствие членска маса. В тази връзка се посочва, че разбирана и прилагана буквално, забраната би обхванала и българската "народност", а що се отнася до "верската основа" - че при наличието на такава забрана не биха могли да съществуват христяндемократически или христян-социални партии, в основата на които се включват християнските добродетели. Предвид на тези съображения се поддържа, че спор за конституционността на дадена партия може да се развие само с оглед на забраната по чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Хипотезите, предвидени в тази разпоредба, обаче изискват, за да бъдат признати за установени, установяване и на действия на отделни физически лица, чрез които се изразява и обективира волеизявлението на съответната организация или на нейни органи и които са определени като престъпления от Наказателния кодекс, така че за доказването им е необходимо наличието на влезли в сила присъди.
По отношение на искането, свързано с избора на народните представители, в становището на ДПС от 27 януари 1992 г. наред с довода, отричащ компетентност на Конституционния съд да пререшава въпроси, разрешени с влезли в сила административни актове (на ЦИК) и съдебни решения, се обръща внимание и върху липсата (в съответното искане) на твърдения за нарушения на изборния процес, допуснати при избора на всеки един от 24 народни представители.
За да се произнесе по направените искания, Конституционният съд взе предвид следното:
Раздел I
Относно спора за конституционността на ДПС
1. ДПС е създадено на Учредителна национална конференция, проведена в София на 26 и 27 март 1990 г., на която са приети устав и програма на движението и са избрани ръководни органи. По молба на Централното оперативно бюро на движението (в смисъл ДПС) то е вписано в отделния регистър за политическите партии в Софийския градски съд съгласно решение от 26 април 1990 г. по ф.д. № 2574/90. Решението на Софийския градски съд, с което вписването е постановено, е обнародвано в "Държавен вестник" (бр. 35 от 2 май 1990 г.). В текста на обявлението е отбелязано, че вписването е на основание чл. 9 във връзка с § 3 (сега § 6) от преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии. Това отбелязване се оспорва от страна на ДПС в становище, изразено по делото. Оспорването е в съответствие с поддържането по принцип, че посоченото вписване е първоначално и единствено, както и че по силата на това вписване движението е придобило качеството и на юридическо лице въобще, и на политическа партия, без да е било регистрирано преди това и да е съществувало като сдружение с нестопанска цел, което при условията на § 3 (сега § 6) ЗПП се е регистрирало като политическа партия, за да участва в определени избори.
Възражението е основателно.
ДПС действително не притежава друга регистрация, предшестваща тази по ф.д. № 2574/90, и поради това не е съществувало като сдружение с нестопанска цел, което се е регистрирало за участие в определени избори според изискванията на посочената преходна разпоредба на Закона за политическите партии. Отбелязване в този смисъл липса и в регистъра, в който вписването е извършено, така че споменаването на въпросната разпоредба (§ 3, съответно § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии) в обявлението в "Държавен вестник" като основание за вписването не съответства на проведеното регистрационно производство и на постановеното в това производство съдебно решение. Ето защо не е основателно позоваването на това обявление и на посоченото в него основание за вписването, за да се обоснове доводът за незаконност на регистрацията на ДПС за участие в изборите за народни представители, общински съветници и кметове, проведени на 13 октомври 1991 г. Твърденията в тази насока поначало не подлежат на обсъждане, тъй като не се обхващат от спора за конституционността на ДПС освен на плоскостта на забраната по чл. 12, ал. 2 от Конституцията. Същественото в тази връзка е, и само в този смисъл Конституционния съд обсъжда въпроса за регистрацията на ДПС, че вписването е станало с решение на Софийския градски съд, че е извършено в отделен регистър, предназначен за политическите партии, и че е обнародвано в "Държавен вестник" (с отбелязаното несъответствие), последица от което по силата на чл. 11 ЗПП е придобиването от ДПС на правен статут на политическа партия. Именно това е приела Централната избирателна комисия, която с решение № 41 от 11 септември 1991 г. е регистрирала ДПС за участие в изборите за народни представители на 13 октомври 1991 г. (С решение № 636 от 20 септември 1991 г. по адм. дело № 911/91 на ВС е оставена без уважение жалба срещу решението на ЦИК за регистрация на ДПС за участие в изборите).
Поради това, че според регистрацията си ДПС е политическа партия и участието му в изборите за Велико народно събрание и в изборите на 13 октомври 1991 г. не е последица от регистрация при условията на § 6 ЗПП, не се налага да се даде инцидентно отговор на въпроса дали тази разпоредба не противоречи на Конституцията и дали не се оказва отменена по силата на непосредственото й действие, предвидено в чл. 5, ал. 2 и § 3, ал. 2 от преходните и заключителните й разпоредби.
2. Вън от въпроса за статута на ДПС като един или друг вид сдружение, на който се дава посоченият вече отговор, установено е и е явно, че след учредяването си ДПС е извършвало политическа дейност, присъща само на политическите партии. Тази дейност чл. 11, ал. 3 от Конституцията определя като съдействие "... за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите", а чл. 1, ал. 1 ЗПП допълва дефиницията с израза "... чрез избори или по друг демократичен начин". Същественото за този вид политическа дейност е непосредственото участие в процеса на образуване на органите, чрез които според Конституцията народът осъществява държавната власт (чл. 1, ал. 2 от Конституцията).
ДПС е участвало в изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. и в него са избрани 16 народни представители, чиито кандидатури са издигнати от движението.
В резултат на участието си в изборите за Народно събрание, проведени на 13 октомври 1991 г., в които ДПС се е регистрирало в 26 избирателни района от общо 31, движението е получило 24 мандата в 12 избирателни района.
Дейността на ДПС във връзка с изборите през юни 1990 г. и октомври 1991 г. естествено включва и провеждането на митинги, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа на движението и на издигнатите от него кандидати, което е дейност по "формиране" на политическата воля на гражданите. Освен в изборите за Народно събрание ДПС е издигнало кандидатури и за общински съветници и кметове.
3. Първото от основанията, на които се оспорва конституционността на ДПС като политическа партия, има източник в твърдението, че движението е създадено на етническа и верска основа. В тази му част искането се позовава на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията.
Редакцията на този конституционен текст, без да съдържа експлицитно това понятие "забрана", е фор��улирана по начин, от който може да се заключи, че се касае именно за забрана, чието действие е недвусмислено. За да се разкрие действителното съдържание на разпоредбата, е необходимо да се анализират елементите, които я съставят, в контекста на систематичното й място в Конституцията, както и от гледище на съпоставката й с други конституционни норми.
Разпоредбата на ал. 4 от чл. 11 се намират в глава първа на Конституцията, озаглавена "Основни начала". Самото им наименование говори за характера на включените в тази глава конституционни норми. Принципното им значение се определя от предназначението им да очертаят фундаменталните ценности, върху които се изграждат отношенията в сферите на държавното устройство и на гражданското общество, и да подчертаят върховенството на правата на личността. Тези норми определят формата на държавно управление, източника на държавната власт и пределите, в които тя се осъществява, ценността на човешката личност и нейните права и свободи.
Въпреки че разглежданата ал. 4 съставлява част от текст (чл. 11), в който са установени основни принципи на политическия живот в страната, доминирани от принципа на политическия плурализъм (механизъм, за чието функциониране са политическите партии), тази разпоредба има и свое особено съдържание. То се разкрива от пълния й текст, в който "забраната" за образуване на политически партии на етническа, расова или верска основа е поставена на един хоризонтален ред със "забраната" за образуване на политически партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Що се отнася до втората "забрана", фактическият й състав противоречи на Конституцията, т.е. хипотезата на тази забрана визира нарушение на основни принципи на конституционната държава и цели да охрани съществуващия конституционен строй. Логиката на тази част от текста се диктува и от това, че се намира в една посттоталитарна Конституция, приета в процеса на създаване на ново политическо устройство. Началото на този процес съвпада с края на един тоталитарен модел на обществото, създаден и наложен от политическа сила, признаваща насилственото завземане на държавната власт като политическо средство.
Поставянето на двете "забрани" на една плоскост в рамките на общия текст на чл. 11, ал. 4 дава основание да се приеме, че първата по ред също има охранителна функция и цели да защити държавата и държавната власт от екстремните последици, които могат да произтекат от развитието на процеса на етническо, расово и/или верско противопоставяне. Нейна цел, разбира се, е и реалното осъществяване на принципа на политическия плурализъм.
От друга страна, съдържанието на "забраната" и нейната насоченост, за да бъдат изяснени в същинския им обем, изискват дефиниране на понятията, чрез които е установена. Използваните в текста понятия ограничават съдържателната й страна и ефекта на нейното действие в рамки, които трябва да бъдат определени недвусмислено. Разширяването на тези рамки може да доведе до противоречие с други конституционни положения, до ограничаване на основни права на личността, предвидени също в Конституцията, и в крайна сметка до изопачаване смисъла на разпоредбата.
Като е изградена върху идеята за единството на българската нация (срв. абз. 4 от преамбюла, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 44, ал.2), Конституцията на Република България същевременно признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия, респ. на носители на такива различия. Указания в тази насока съставляват редица конституционни текстове (вж. чл. 37, ал. 1, в който се говори за "търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания"; чл. 36, ал. 2, в който се споменава за "гражданите, за които българският език не е майчин"; чл. 29, ал. 1, който защитава срещу "насилствена асимилация"; чл. 44, ал. 2, който забранява организации, чиято дейност е насочена "към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда"; чл. 54, ал. 1, който установява правото на личността" да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност"). Така се обясняват определенията към понятието "основа" и се разкрива един от елементите на това понятие. Той е преди всичко на личностна плоскост и се състои в носителите на един или повече от посочените белези.
Лица, за които се отнасят някои от тези признаци, очевидно съставляват основата на едно сдружение, каквото е и дадена политическа партия. Към персоналния субстрат на партията обаче принадлежат и членската й маса, и симпатизантите (привържениците) й, и електоралната й база. Последните два елемента не се включват пряко в организационния строеж на партията, не са организационно свързани с нея, но определят цялостно параметрите й като явление не само на правото, а и на политическия живот предвид на функциите, които партиите изпълняват - да формират и изразяват политическа воля. Именно защото е и такова явление (а това произтича от определението, дадено от Конституцията) в характеристиката на една политическа партия не може да не се включат и симпатизантите, и електоратът й, така че в този смисъл те също принадлежат към нейната "основа". Още повече това е така от гледище на адресата на идеите и целите на партията. Ако тя апелира към ограничени кръгове от населението, включващи граждани, които са носители на разглежданите признаци, и това определя "основата" й като етническа или верска. Ако действа единствено в интерес на граждани, принадлежащи към тези категории, и цели да упражнява държавната власт или да влияе върху държавната власт, за да удовлетворява само тези интереси, "основата" й също може да бъде квалифицирана по този начин. Ако е затворена за хора, ценности и идеи във въпросните рамки, съответната политическа партия се явява изградена върху основа, която Конституцията не допуска.
Това разбиране за действителния смисъл на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията в разглежданата й част показва, че независимо от употребения в нея израз - "не могат...", целта й не е да установи една забрана, насочена срещу определена категория или категории лица, отличаващи се по етнически, расов или верски признак. Целта е да не се допусне създаването и функционирането на политически партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски признак поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на "своя" кръг от членове, привърженици и избиратели, изразяващи политическата воля само на този кръг и действащи във и върху структурите на държавната власт единствено съобразно тази воля.
Това съдържание на конституционната норма се покрива с охранителната й функция, отбелязана по-горе, а именно на тази функция Конституцията придава значението на основно начало. Схващането, което я определя като забранителна норма, не съответства на значението, което й е придадено и я поставя в противоречие с други разпоредби от Конституцията, които също са от порядъка на основните начала (чл. 11, ал. 1 и чл. 6, ал. 2) или регламентират основни права и свободи на гражданите (чл. 44, ал. 1). Такова схващане води до подценяване и стесняване смисъла на разпоредбата и има за последица свеждане на ефекта на действието й до ограничаване (забрана), насочена срещу известна категория лица на правото им свободно да се сдружават в политически партии. Такова действие дефинитивно не е в състояние да оправдае съществуването й, а с оглед на характера му - и систематичното й място в Конституцията.
4. В светлината на възприетото тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията разрешението на спора за конституционността на ДПС е в зависимост от установеното по редица фактически положения относно образуването и функционирането на движението - относно учредителите, членската маса, условията за членуване, обхвата и насочеността на целите, задачите и политическата дейност.
Самото възникване на ДПС като политическа формация въобще и като политическа партия в правен смисъл става в конкретен исторически момент, когато в страната се създават условия за преминаване от тоталитарен режим към демократично управление в условията на политически плурализъм, в навечерието на първите свободни избори за Велико народно събрание, приело Конституцията на Република България. Създаването на ДПС е непосредствена последица от действията на тоталитарния режим спрямо част от българските граждани, изразяващи се в грубо посегателство върху свободата и основните човешки права (вж. оценката на тези действия, дадена в Декларация на Народното събрание от 15 януари 1990 г. - ДВ, бр. 6 от 19 януари 1990 г., която отразява преобладаващото в момента на приемането й обществено мнение по тези въпроси). Явявайки се естествена реакция срещу накърняването на основни човешки права и пренебрегването на значими духовни и материални интереси, ДПС възниква в средите на засегнатите от посочените действия на тоталитарния режим. Това предопределя състава на учредителите му. То слага отпечатък и върху програмата на движението, приета от Учредителната национална конференция. В нея "специфичната етническа и религиозна основа, на която е изградено движението", е заявена открито. Декларирайки етнически и религиозен характер на основата, върху която е изградено движението, неговите учредители същевременно държат сметка за законодателните условия, в които го създават, и изразяват волята си да се съобразят със забраната на чл. 53, ал. 4 от тогава действалата Конституция за образуване на политически организации на верска основа, както и намеренията си в политическата област - да издигат свои кандидати за народни представители и народни съветници и да подкрепят партии и съюзи, чиито платформи защитават целите и интересите на движението. Сред формулираните в програмата принципи, цели и задачи основно място е отделено на такива с правозащитен характер: по отношение на определени категории лица и с оглед на отстояването и зачитането на основни човешки права и свободи (право на свободен избор на име, право на изучаване и ползване на майчиния език, право да развиват своя култура в съответствие с етническата си принадлежност и др.). Определени текстове от програмата недвусмислено показват сред кои части от българското население се заражда и формира ДПС и за движение за права и свободи на кои граждани става дума чрез използването на два отличителни белега - език (турски) и религия (мюсюлманска), като се борави и с понятието "етнически общности". Независимо че в програмата са залегнали положения, които са недопустими от гледище и на действалата при приемането й Конституция, и на сегашната Конституция (напр. т. 1.2: "Постигане на национална консолидация на основата на признаване на разнородния религиозен и етнически състав на българската нация"), преобладаващият правозащитен характер на целите и задачите дава основания да се приеме, че и тяхната ограниченост, и ограничеността на групите български граждани (определени по споменатите признаци), чиито права и свободи целят да защитават основателите на движението, се обуславят от момента, в който движението се учредява, от контекста на времето на учредяване. Това предопределя и изразения в програмата стремеж да се защити етническата, религиозната, езиковата и културната идентичност на съответните части от населението, включително и чрез защита на общностите като такива (доколкото разглежданите признаци съставляват общностнообразуващи фактори). Във връзка с последното и с оглед на неговата оценка трябва още веднъж да се отбележат споменатите вече конституционни разпоредби, които гарантират упражняването на правото на собствен културен живот, свободата на избор на вероизповедание, правото да се изучава и ползва своя език от лицата, за които българският език не е майчин. В това отношение Конституцията на Република България не се отклонява от общопризнатите принципи и норми на международното право, създадени да запазят и защитят етническата, религиозната, езиковата или културната идентичност на лицата, които по свой свободен избор желаят да съхранят такава идентичност. Конституцията е в съответствие и с международните договори, по които Република България е страна или е изразила воля да се присъедини (съотв. чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи).
Тези положения се отбелязват, за да се подчертае, че поставяйки си цели и задачи в разглежданата област и извършвайки дейност за тяхното осъществяване, включително и политическа, ДПС не представлява противоконституционна политическа партия и в акта на неговото учредяване, и в програмните му документи и устава, и при функционирането му. Доколкото се заражда в определени среди и си поставя за цел да брани определени интереси чрез политически средства, присъщи на политическите партии, от това не произтича противоречие с чл. 11, ал. 4 от Конституцията, защото се касае за защита на накърнени по определен начин интереси. Именно в това се състои консолидиращият фактор, довел до създаването на движението, в това е неговият генезис. В този смисъл не може да се приеме, че ДПС е образувано и функционира в ограничените рамки на съответна група, образувана на етнически и/или верски принцип, съществува само заради тази група и изгражда политическата си платформа върху ценности и идеи, които принадлежат само на известна затворена общност.
Такъв извод следва и от устава на ДПС, въз основа на който е извършена регистрацията му. От съдържанието на чл. 4 от устава, който урежда условията за членуване и правата и задълженията на членовете, е видно, че член на ДПС може да бъде всеки български гражданин (т. 1), че определени права, произтичащи от членството, не са свързани с принадлежността "към дадена етническа и религиозна общност" (т. 2), че изгубването на българско гражданство води до прекратяване на членството (т. 6) и че поначало членството е доброволно и се предпоставя от отрицателното условие, според което са недопустими прояви на национален шовинизъм, реваншизъм, ислямски фундаментализъм и религиозен фанатизъм. Подобни прояви и цели са обявени за недопустими и в програмата на ДПС, в която освен това то се обявява против идеята за автономия.
От друга страна, характерът на ДПС като отворена организация личи и от състава на неговия колективен ръководен орган - Централен съвет, в който членуват и лица, които категорично не се идентифицират като принадлежащи към определена етническа или верска общност. Следователно не може да се счита, че членската маса на ДПС се състои изключително от лица, принадлежащи само към една група, сформирана на етническа или верска основа. Това се потвърждава и от състава на парламентарната група на ДПС в 36- от о Народно събрание.
Придобило статут на политическа партия и осъществяващо дейност, присъща само на политическите партии, ДПС е еволюирало значително от състоянието, в което се е намирало в периода на неговото образуване, и като обхват на целите, задачите и идеите с програмен характер, и като насоченост на политическата му платформа към определена част от избирателното тяло. Това се потвърждава от предизборната платформа на движението, изготвена през септември 1991 г. с оглед на изборите, насрочени за 13 октомври с.г. Вярно е, че и в нея значително място е отделено на защитата на правата и свободите, на която е придадено значението на задължителна предпоставка на демокрацията. Като субекти на правата и свободите са посочени "всички български граждани, в т.ч. малцинствата и културно-религиозните общности". Като се отбележи, че платформата неколкократно си служи с понятието "малцинство", което в Конституцията не се съдържа, без от това да може да се прави извод за противоконституционност на разглежданата плоскост, трябва да се подчертае становището на ДПС, също изразено в платформата, че според движението действащата Конституция "не гарантира правата на лицата, принадлежащи към етническите, религиозните и културните общности". Заявена е също така като политическа цел на движението чрез дейността му в Народното събрание да се допълнят и изменят конституционните текстове, които не са в съгласие с международните договорености, третиращи правата на общностите в Европа. Да се формулира като цел изменението и допълнението на Конституцията не е в противоречие с Конституцията. Друг е въпросът, че това може да стане само по предвидения в нея ред, за да се осигури стабилност на свободния демократичен строй (респ. функциониране на демократичните процедури). Спазването на този ред се предвижда в платформата. Изразените в нея виждания на ДПС относно малцинствата и техните права като средство, за чието реализиране е предложен пътят на конституционните поправки, макар и в различие с действащата Конституция, не разкриват противоконституционност на организацията, която ги предлага. Както вече се отбеляза, редица разпоредби на Конституцията са призвани да гарантират именно права и свободи, за чието осъществяване ДПС е създадено, и като такова, със статут на политическа партия, си поставя цели и извършва политическа дейност. Същественото е, че претендираното разширяване на някои права или предоставянето на права, които Конституцията не предвижда, се разглежда в рамките на самата Конституция, а не с оглед на средства, които са противоконституционни, или чрез дейност срещу създадения в страната конституционен строй, съществена основа на който са суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност. Може да се постави под съмнение разбирането на ДПС, според което суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност се гарантират главно чрез гарантиране на правата и свободите на човека и малцинствата (без с това да се подценява ценността на конституционно установените права и свободи), но не може да не се вземе предвид, че движението не пренебрегва основни начала на Конституцията, каквито са суверенитетът, неприкосновенността на териториалната цялост и националната сигурност. Средство за тяхното гарантиране е и защитната функция на чл. 11, ал. 4, както и други разпоредб�� на Конституцията и законите, целящи да предотвратят действия, насочени срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията (елементи на външната сигурност), към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда (елементи на вътрешната сигурност). Въпрос и на спазване на Конституцията от страна на съответните държавни органи е да пресичат такива действия. Конституционно задължение за всички политически партии е да се придържат в своята дейност към тези основни начала, защото нарушаването им е основание за тяхното прекратяване. Показателно е обаче, че чрез предизборната си платформа ДПС се е отдалечило от облика, който документите, приети при неговото образуване, му придават. Докато върху тези документи са дали отражение обстоятелствата на възникване на организацията и особения - предвид на тези обстоятелства - неин обхват, участието в политическата дейност не се свързва само с този подход. ДПС не се легитимира пред българската общественост като политическа партия, която търси членове и поддръжници в тесните рамки на общности, склонни да се самоизолират по силата на някакво етническо или верско отличие. Самата партия не ограничава своите цели, задачи, политическа платформа и идеи за упражняване на държавната власт до изразяване на политическата воля на подобни общности. Програмата й е с широк обхват, подобен с този на останалите партии, като включва проблематиката на демократизацията в страната, прехода към пазарна икономика, социалните гаранции за населението, духовната сфера. Не изразява интересите на етнически или верски общности като такива (освен на плоскостта на правата им). Не е адресирана само към подобни общности. Доколкото въпросите относно правата на третираните общности са в известна степен акцент в политическата платформа, те не я изчерпват.
В края на този анализ може да се заключи, че в демократично устроеното общество съществуват средства и за осигуряване на политическия плурализъм, и за защита на демократичния строй. Върховенството на принципа на политическия плурализъм изисква свеждането до разумния минимум на възможностите за неговото ограничаване. Конституцията на Република България предвижда и двете категории средства. В групата на вторите попада разпоредбата на чл. 11, ал. 4 в разглежданата й част. Критериите за нейното точно място в Конституцията, за предназначението й и за действието й са според Конституционния съд очертаните в т. 2 на този раздел. Така разбирана, разпоредбата не може да намери приложение спрямо ДПС, защото ДПС не е противоконституционна политическа партия във възприетия смисъл.
Ето защо искането за обявяване на противоконституционността на ДПС, основано на твърдението, че то е образувано на етническа и/или верска основа, следва да бъде оставено без уважение.
Тъй като именно искането повдига спор за конституционността на ДПС, за да бъде уважено, т.е. за да бъде постановено решение, с което то се уважава и се обявява противоконституционността на ДПС, е необходимо съгласно чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство повече от половината от всички съдии в Конституционния съд. Поради това, че становището, според което искането е основателно, не получава необходимото мнозинство, искането се отхвърля.
5. От гледна точка на фактическите твърдения, върху които се основава искането за обявяване на противоконституционността на ДПС, искането съдържа и второ основание. То свързва противоконституционността на ДПС с дейността на движението, като се поддържа противоречие с чл. 44, ал. 2 от Конституцията.
Петър Низамов
Съгласно чл. 44, ал. 2 от Конституцията организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, се забраняват, а според чл. 44, ал. 3 организациите, които подлежат на регистрация, както и редът за тяхното прекратяване се определят със закон. Специално по отношение на политическите партии това е регламентирано в чл. 11, ал. 3, изр. 2 от Конституцията. Образуването и прекратяването на политическите партии се урежда от Закона за политическите партии. Сред основанията за прекратяване, предвидени в този закон (чл. 22, ал. 1), фигурира и разпускането по решение на Върховния съд, като чл. 23, ал. 1 от същия закон определя реда за разпускането - по предложение на главния прокурор, когато партията извършва дейност в противоречие с чл. 3. В чл. 3, в който поначало са изброени отрицателните условия, на които политическите партии трябва да отговарят, като е разпоредено, че не може да се образува политическа партия с определена насоченост, цели, основа, идеология или начин за постигане на целите, се съдържа и забраната, по силата на която не може да се образува политическа партия, насочена против суверенитета или териториалната цялост на страната и единството на нацията, правата и свободите на гражданите. В това се състоят твърденията, които запълват фактическият състав на второто основание, на което е повдигнат спорът за конституционност на ДПС. В тази част основанието за забраната по чл. 44, ал. 2 от Конституцията и основанието за разпускане на политическата партия по чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗПП се покриват. От това обаче не възниква конкуренция на основания. Конституционната норма на чл. 44, ал. 2 не е предназначена да регламентира условията за забраняване (разпускане) на политически партии. Според ал. 3 на същия текст и чл. 11, ал. 3, изр. 2 това се определя със закон и именно такъв се явява Законът за политическите партии. Значението на ал. 2 е друго. В нея е установено едно от основните права на гражданите - правото свободно да се сдружават (срв. и систематическото място на текста - глава втора от Конституцията, озаглавена "Основни права и задължения на гражданите"). След като това право е провъзгласено (в ал. 1), ал. 2 посочва ограниченията, на които подлежи упражняването му. Този подход се използва и по отношение на редица други основни права, чието упражняване може да бъде ограничено при определени условия (срв. напр. чл. 37 от Конституцията относно свободата на съвестта, мисълта и религията, чл. 39 относно свободата на изразяване и разпространяване на мнение, чл. 40 относно свободата на печата), познат е и от международноправни актове (срв. напр. аналогичните на чл. 9, 10 и 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи). Следователно ал. 2 на чл. 44 от Конституцията трябва да бъде тълкувана в този смисъл, а не като целяща да уреди основанията за разпускане на политическите партии. Това, както се посочи, става със закон. Ето защо не възниква конкуренция или дублиране на основания, нито съществуват два паралелни режима - един по Конституцията, съобразно който се осъществява контрол за конституционност на политическите партии с оглед на тяхната дейност, осъществяван от Конституционния съд, и друг по ЗПП, осъществяван от Върховния съд по предложение на главния прокурор, който води до разпускане на дадена политическа партия.
Щом като една политическа партия извършва дейност в противоречие с чл. 3 ЗПП, възниква основание за нейното разпускане. Сама по себе си дейността на политическите партии, ако попада под действието на забраната по чл. 44, ал. 2 от Конституцията, не се обхваща от спора за тяхната конституционност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията и поради това не се включва в компетентността на Конституционния съд. По тези съображения искането, което има за предмет спора за конституционността на ДПС, се явява недопустимо в частта му, в която се основава на твърдения, отнасящи се до дейността на движението, респ. на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Предвид на възможността да се произнесе по допустимостта на едно искане във всяка фаза на конституционния процес, т.е. независимо от това, че вече е постановил определение за допустимост на искането (чл. 25, ал. 2 ПОДКС), Конституционният съд прекратява производството по делото в тази част. В този смисъл Конституционният съд изоставя становището си по определението от 29 декември 1991 г., с което искането за обявяване противоконституционността на ДПС е прието за разглеждане в неговата цялост.
Петър Низамов
В Бургас детските градини работят по програма на Норвежките грантове
Баща се оплака, че не е работено по сигнала му за насилие упражнено от учителка в детска градина в ж.к. Сласвейков
Детските градини в Бургас, Йорданка Ананиева и Барневерн, които отнемат безпричинно американско дете в Норвегия. ВИДЕО.
ПРОТЕЖЕТАТА НА ВА��ЕРИ СИМЕОНОВ И ЖОРО МАНЕВ В БУРГАС ИЗЛЪГАХА ИЗБИРАТЕЛИТЕ ЗА БЕЗМИТНАТА ЗОНА И ЛЕТИЩЕТО В РОСЕНЕЦ
Раздел II
Относно искането за произнасяне по статута на депутатите от 36- ото Народно събрание, избрани с листата на ДПС
1. Съгласно определението от 4 февруари 1992 г. искането за обявяване за незаконен избор на народните представители, избрани с листата на ДПС, е допуснато за разглеждане като искане за установяване на неизбираемост на тези народни представители. Изходено е не от квалификацията, която направилите искането са дали, а от основанията, на които то се поддържа - като последица от незаконосъобразното регистриране на ДПС от ЦИК за участие в изборите за народни представители, проведени на 13 октомври 1991 г., и от друга страна, от евентуално установената противоконституционност на организацията, издигнала техните кандидатури. Тези основания поставят спора на плоскостта на въпроса за избираемостта на народните представители, защото недопустимостта на участието на 24-мата народни представители, избрани с листата на ДПС, се извлича от незаконното регистриране на организацията, която е издигнала кандидатурите им, и с твърдението, че тази организация е противоконституционна.
2. И на двете основания искането не подлежи на уважаване.
Разрешението произтича от приетото в раздел I във връзка с първото искане. ДПС е вписано в отделния регистър за политическите партии. Като политическа партия то е допуснато до участие в изборите за народни представители, проведени на 13 октомври 1991 г. Регистрацията му от ЦИК за участие в тези избори не е при условията на § 6 ЗПП, а на политическа партия, притежаваща статут, който произтича от надлежно вписване. Ето защо регистрацията на ДПС за участие в изборите не е незаконна.
Народните представители, избрани с листата на ДПС, не са неизбираеми и с оглед на второто основание. ДПС не е обявявано за противоконституционна политическа партия, така че техните кандидатури не са издигнати от организация, която поради своята противоконституционност не е могла да се регистрира за участие в изборите.
От друга страна, допускането на ДПС до участие в изборите е станало въз основа на решение на ЦИК, което само по себе си има характер на стабилен административен акт, още повече, че в случая то е потвърдено с решение на Върховния съд. В резултат на регистрираните по реда, предвиден в ЗИНПОСК, кандидатски листи, както и в проведените избори 24 народни представители са получили мандат, чийто източник е самият избор. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Конституцията народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ, като е недействително обвързването им със задължителен мандат.
Въз основа на изложеното Конституционният съд
Петър Низамов
Как НОРВЕГИЯ от СТРАНА НА ФИОРДИ И… ПЕДОФИЛИ стана спонсор на детските градини в Бургас
Р Е Ш И:
1. Отхвърля искането на 93 народни представители от състава на Седмото в елико народно събрание, към което са се присъединили и 53 народни представители от състава на 36- от о Народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България.
2. Отхвърля искането на 53 народни представители от 36- от о Народно събрание за установяване на неизбираемост на народните представители от същото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г.
3. Прекратява производството по делото в частта относно искането на 93 народни представители от състава на Седмото в елико народно събрание, към което са се присъединили и 53 народни представители от състава на 36- от о Народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Петър Низамов
Петър Низамов
Петър Низамов
Петър Низамов
Петър Низамов
Петър Низамов
Петър Низамов
Read the full article
0 notes
Text
ДГС Звездец - мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!
ДГС Звездец - мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!
Фирмите на ДПС и старите мутренски образувания около Митьо Очите са завзели напълно държавно горско стопаство Звездец (ДГС Звездец) с директор Атанас Спасов (на снимката).
ДГС Звездец е за жалост участник в монополизирането на пазара на дървения материал и той става със съдействието на държавата в лицето на ДГС Звездец. Отново дървата се купувани на начална цена по търговете за продажба на дървесина от фирмите на ДПС, като останалите участници са отстранени от участие по търговете.
инж. Атанас Спасов директор на ДГС Звездец
Най-ярък пример в опита на новите управляващи да завладеят българската гора на безценица са сегашните процедури през м. декември 2022г. в Югоизточното държавно предприятие - Сливен и в ДГС Звездец.
Абсолютно незанонно от ДГС Звездец се налагат неизпълними и незаконосъобразни условия към търговците на дървесина, които са в бранша от над 10 години, след което техните оферти се отхвърлят и дървесината се продава на единственият допуснат кандидат на начална цена.
Един пресен пример е търгът в ДГС Звездец на 05 и 06 декември 2022г.
В него всички участници, конкуренти на фирмата , определена предварително за купувач под масата, са отстранени от участие и фирмата, приближена на директора на ДГС Звездец Атанас Спасов и неговият заместник - Данаил Кръстев, с довереният човек на директора - инж. Стела Куртева.
Ето, един пресен пример от днес!
На търга в ДГС Звездец бяха отстранени всички участници, за да може дървесината да бъде купена БЕЗ НАДДАВАНЕ, НА НАЧАЛНА ЦЕНА от 60 лева на пр. м3 ( 110 лева на пл. м3) от фирма , приближена до групировките от 90-те и после тази дъвесина да бъде продавана на търговците за 200 лв. на пр. м3. Ето така се прави буизнес у нас. Приближените на ГЕРБ и ДПС фирми купуват дървата на безценица, създават монопол и после препродават дървата за огрев на търговците с огромна надценка, ограбвайки печалбата на държавните горски предприятия.
Как се случи това?
Използвайки незаконно една вратичка в наредбата, че търговците, закупуващи дървесина от държавния горски фонд, трябва да са обработили в свой склад поне количеството, за което играят на конкретния търг. Но това условие се отнася само за производителите на дървен материал от трупи. Т.е. без дървата за огрев.
Но какво правят нашите корумпета?
Пускат търг само за дърва за огрев и от ДГС Звездец искат от участниците в търга да са произвели дъски от тях. Това е абсолютно незаконно.
В наредбата чл. 47, ал.6 от Наредбата, която гласи:
"До участие в процедури за продажба на дървесина, организирани и проведени
от ДП и ТП на ДП в периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2, се допускат участници, които са
преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества
дървесина не по-малко от тези за обекта, за който участват, като изискването не се прилага за
търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата. "
А съгласно пар. 26 от същата Наредба гласи, че:
""Преработка на дървесина" е
процес на употреба на дървесината в сферата на дъскорезното, амбалажното и мебелното
производство, производствата от целулозно-хартиената промишленост, производствата на
плочи от дървесни частици и влакнести плочи и други крайни продукти с изключение на
продуктите, получени само чрез цепене или дробене."
Дървата за огрев не подлежат на обработка, защото те самите не отговарят на стандартите за обработка.
С една дума, трябва да произвеждаш дъски, палети, мебели, хартия, дървесни частици и влакнести плочи от ДЪРВА ЗА ОГРЕВ... Това абсурдно, от дървата за огрев не е възможно при никакви обстоятелства да се произведат такива крайни продукти, защото те не отговарят на стандартите за това, заради което са категоризирани като дърва за огрев.
И какво имаме сега?
Имаме търг, в който се продават само дървесина за огрев, без нито един кубик с дървесина за обработка и
тези дърва за огрев не могат да се купят от складовете за дърва за огрев от ДГС Звездец, защото те не са складове за производство на дъски и мебели.
С една дума, само заводите, направени с парите от КТБ и от други далаверки с европари, предоставени беконтролно от ГЕРБ на техните фирмички, могат да си купят дърва, а складовете за дърва за огрев не могат.
Моноплизират бизнеса и източват спестяванията на гражданите, защото те са принудени да плащат огромните надценки на прекупвачите от фирмите на ГЕРБ и ДПС, които единствено могат да си купт дърва за огрев от държавните горски стопанства и конкретно, в ДГС Звездец.
Параграф 22!
Ето днес как беше отхвърлен незаконно един от участниците в търга, заради което
държавата загуби поне 50 000 лева (само от една процедура),
които пари щяха да влязат в държавата след като цената на търга бъде вдигната при наддаването.
Само, че в България тези пари обикновено минават под масата и не стигат до държавната хазна.
Но дали има конфликт на интереси?
Г-н Данаил Кръстев е, хем заместник-директор на ДГС Звездец, разпределяйки порциите дървесина на пряко договаряне (т.нар. ценоразпис, до който имат достъп само благословени фирми) е и соственик на фирма ЕТ "КРЪСТЕВ - ДАНАИЛ КРЪСТЕВ" с ЕИК: 107517955, чийто предмет на дейност е "ДЪРВООБРАБОТВАНЕ. ДЪРВОРЕЗБА. ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГИВЯ СЪС СУВЕНИРНИ ДЪРВЕНИ ИЗДЕЛИЯ." И тази фирма фукционира и съществува в Търговския регистър до ден-днешен.
Интересното е, че през 2021г.
в ДГС Звездец се вихри фирмата на Въчо Въчев, която стана известна с незаконната си сеч в Странджа около Средец.
За тази фирма се говори, че
е свързана с Митьо Очите
и според нашата информация от самите горски стражари, има навика да
заплашва горските служители на терен (подчинените на директора Атанаса Спасов) с фрази като:
"Знаете, коли горят, хора биват пребити."
Стана ясно в близкото минало, че тази дървосекачите на фирмата на Въчо Въчев завзели десетки метри от общинския горски фонд с благословията на служител от кметската администрация в Средец.
Ето какво се установи тогава:
Пътят разделя ��астната от общинската територия, а сечта продължава навътре в общинския горски фонд
Оказа се, че публикуваното от Флагман.БГ дотук, е ставало с благословията на Жабов, чиито служители са надзиравали и спомогнали за незаконната сеч.
„Това е жива кражба със знанието на Общината и на горския, назначен от общинската администрация. Той издава превозните билети на добитата дървесина.. Той е съучастник”, обясни Огнян Петков – главен специалист горски инспектор.
Служителите на РДГ-Бургас казват, че край Вълчаново изобщо не е трябвало да се сече.
Първоначално районът е бил със статут на нива, но в момента е видно, че той се е самозалесил в гора. От Община Средец са знаели много добре това и вместо да уведомят инспекторите, самосиндикално са издали разрешително за т. нар. „почистване”.
Вижте как се укрива незаконна сеч
„Трябвало е да бъде извикана комисия, която да установи на място дали е гора или не, след което да се сече. На своя глава от Общината са им разрешили да секат. След като им издадохме актовете, започнаха да говорят за политическа поръчка. Вие виждате с очите си за какво става въпрос”, коментират служителите на Инспекцията по горите.
Като резултат са премахнати над 100 дървета, които са над 30 години. Според закона за горите абсолютно забранено е да се изсичат дървета над 25 години. В землището на Вълчаново обаче младите и тънки дървета, от които нищо не може да се спечели, са пропуснати. „От едно голямо дърво могат да излязат около 4 куб. м дървесина”, поясняват инспекторите.
Това дърво не е трябвало да бъде отсичано без знанието на РДГ-Бургас
С просто око се виждат фрапиращи безобразия - рязано е точно по границата между частната и общинската територия.
„Не спазват границите и закона. На места има навлизане на частника с над 20 м навътре в общинската територия. Горските служители, както и този от Община Средец, не са си свършили работата. Затова сме им съставили актове”, поясни инспектор Петков.
Служителите на РДГ-Бургас отхвърлиха твърденията на кмета Жабов, че лесно можели прегрешилите дървосекачи да се заблудят и да преминат границите, навлизайки в чужда територия.
„Това е недопустимо! Първо собственикът или наемателят на земята, която е решил да обработва, показва с джипиес къде точно е границата, а след това тя се очертава от общинския служител, който трябва да надзирава цялата дейност”, обясняват инспекторите. Те показаха как самата гранична маркировка услужливо е преместена на метри в общинската територия. Нещо повече, самият горски, назначен от кмета, е маркирал за изсичане дървета, които видно са на повече от 25 години. А те по закон са забранени за сеч.
Така изглеждат площите, които не са обработвани повече от 25 г., но са със статут на ниви
Според документите на Община Средец изсечената дървесина е 70 куб. м, но служителите на РДГ смятат, че реално са почистени 150-160 кубика.
„Извозването без документи е криминализирано! Ние го установяваме и след това изпращаме информацията в полицията, където се образува дознание. В зависимост от щетата го дават на прокуратурата или го прекратяват”, заяви Огнян Петков.
При проверка в началото на март т.г. служителите на РДГ-Бургас са конфискували 9 куб. м дървесина, които днес, при нашия обход, липсваха от мястото. Някой просто ги е изнесъл. От землището на с. Вълчаново липсваха всички големи дървета, които са изсечени незаконно.
Другата фирма, която изкупува дървата с благословията на държавната мафия в горските стопанства е тази на т.нар. "Цигулари" от Царево. Това са дългогодишни феодали на община Царево, общински съветници в общината и т.н.
За тях се говори, че са основните строители на къмпинг "Арапя" и че са участници в изсичането на вековните гори там през 2019г.
Борова гора се изсече край къмпинг „Арапя“ за строителството на 6 двуетажни вили.
Според становище на Държавното горско стопанство в Царево имотът, който е на първа линия до морето, не бил попадал в горска територия. От Регионалната екоинспекция в Бургас и Община Царево тогава заявиха, че строителството е законно...
Пак сътава въпрос за т.нар. и кримнализирано "ПОЧИСТВАНЕ", което по съществото си е незаконна сеч без позволително, издадено от районната дирекция по горите в Бургас.
За тях се говори, че са са получили без търг правото да изсекат горите около границата за построяването на оградата, от което са излезли няколко десетки хиляди кубучески метра дървесина.
Но дали шапката си има опшка, четете по-надолу...
За тях се говори, че са "истинският кмет на Царево в сянка".
Ето разследването на "Дневник" за Ангел Цигуларя.
Четете повече в статията: Цигуларят, Каскетът, Джонката... Кой управлява в Царево - града на крокодилите
"В Царево нямаш никакъв шанс да работиш нормално, ако не си с ГЕРБ и хората на Лапчев, казва Живко Жеков, кандидат на БСП за кмет на града.
Вие не сте оттук и няма как да знаете, но
Лапчев е само публичната фигура, други управляват града
Кметът в сянка е Ангел Цигуларов–Цигуларя (общински съветник от ГЕРБ - бел. ред.). Той пък е човек на Джони Каскета – връзката на тукашните с хората в София. Има и още един – Джонката. Той също е много близък до кмета. Има хотел и ресторант на Арапя, но и друг голям бизнес с матраци в София. Изобщо... Царево се управлява оттам, тук са само изпълнителите", казва Жеков.
Източник на проверима информация за Цигуларите е Търговският регистър. Според отразеното там, той участва пряко – еднолично или в съдружие в девет компании, управлява шест и е прехвърлил дяловете си от други три. Техният предмет на дейност покрива целия спектър от възможни бизнес активности. Но те са съсредоточени основно в дърводобива, строителството и търговията с недвижими имоти.
Двамата верни на Георги Лапчев съветници – Ангел Цигуларов и Георги Атанасов развиха впечатляващ бизнес в последните четири години
Последните четири години със сигурност са най-успешните за двама бизнесмени от Царево. Това са бившите общински съветници Ангел Цигуларов и Георги Атанасов.
Зад тях прозира сянката на управлявалия през изминалия мандат Общината Георги Лапчев. Публична тайна е, че ГЕРБ Царево се разцепи заради Атанасов и Цигуларов, а основните обвинения срещу Лапчев бяха за прекомерно голямото влияние на двамата.
В Царево нищо не може да остане скрито и местните видяха как
за четири години Атанасов и Цигуларов значително повишиха стандарта си на живот.
И докато Цигуларов имаше сравнително печеливш бизнес и преди това – дърводобив, то израстването на Георги Атанасов е впечатляващо.
Проектът край Арапя, където инвеститор е "НИС Инвест" ООД
Днес Цигуларов и Атанасов са замесени пряко или косвено във всеки голям инвестиционен проект в Общината, а фирмите им строят на най-атрактивните места в Царево.
От строителните разрешителни, издадени от Община Царево, става ясно, че например „НИС Инвест“ ООД, в която акционер е Георги Атанасов, изгражда ваканц��онен комплекс на 200 метра от плажа Арапя. Атанасов държи 25 % от акциите, а съдружниците му са руски граждани. Компанията е учредена през 2012 година, а попадането на Атанасов в нея не изглежда никак случайно. Достатъчно говори фактът, че „НИС инвест“ ООД не са имали абсолютно никакви спънки при контактите с Общината.
Солидното строителство на "Куин Пропъртис" ООД на Георги Атанасов, Ангел Цигуларов и Александър Тошев продължава и в местността "Мечата дупка" до Лозенец
„Куин Пропъртис“ ООД е друга интересна фирма, свързана и с Георги Атанасов, и с Ангел Цигуларов.
Тя е регистрирана с едва 100 лева дялов капитал на 30 октомври 2013 година, но развива изключително солидна инвестиционна програма. Учредители са Георги Атанасов, Ангел Цигуларов и митичният столичен бизнесмен Александър Тошев.
Компанията бързо набира скорост и започва да строи 4 вилни къщи на първа линия в квартал „Василико“. „Куин Пропъртис“ ООД инвестира сериозно и във ваканционен комплекс в „Мечата дупка“. Публична известност придоби и друг от проектите на компанията – на метри от плажа Арапя. Почеркът на фирмите на Цигуларов и Атанасов е, че не се работи на случайни места – а
на най-атрактивните незастроени кътчета по Черноморието, а както е известно, това не е по силите на всеки.
Read the full article
#АнгелЦугуларов#ВъчоВъчев#герб#горскостопанство#ДГСЗвездец#ДелянПеевски#ДПС#инж.АтанасСпасов#мутритевБургас#ЮИДП
0 notes
Text
ДГС Звездец – мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!
ДГС Звездец - мафиотизирането и монополизирането на горските стопанства. Пеевски се завръща с гръм и трясък в българската гора!
Фирмите на ДПС и старите мутренски образувания около Митьо Очите са завзели напълно държавно горско стопаство Звездец (ДГС Звездец) с директор Атанас Спасов (на снимката).
#АнгелЦугуларов #ВъчоВъчев #герб #горскостопанство #ДГСЗвездец #ДелянПеевски #ДПС #инжАтанасСпасов #мутритевБургас #ЮИДП
Read the full article
0 notes
Text
ДГС Звездец принуждава складовете за дърва за огрев да купуват от посредници от ГЕРБ - Юстиция
Фирмите на ДПС и старите мутренски образувания около Митьо Очите са завзели напълно държавно горско стопаство Звездец (ДГС Звездец) с директор Атанас Спасов (на снимката).
ДГС Звездец е за жалост участник в монополизирането на пазара на дървения материал и той става със съдействието на държавата в лицето на ДГС Звездец. Отново дървата се купувани на начална цена по търговете за продажба на дървесина от фирмите на ДПС, като останалите участници са отстранени от участие по търговете.
#АнгелЦугуларов #ВъчоВъчев #герб #горскостопанство #ДГСЗвездец #ДелянПеевски #ДПС #инжАтанасСпасов #мутритевБургас #ЮИДП
Read the full article
0 notes
Text
Съдия Мариета Бушандрова към жертва на лихвар: Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири!
"Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири" - с тази култова реплика съдия Мариета Бушандрова от Бургаския районен съд се обърна към 55-годишния Иван Димов - една от 64-те жертви на лихваря Иван Донков - известен като Луцифер.
Любопитна подробност е, че всички жалби, които възрастната жертва Димов подава срещу лихваря Донков до районната прокуратура в Бургас за времето от 1997-ма до 2008 година – за измама при изготвянето на фалшивия договор за покупко-продажба, за лъжесвидетелстване, за оказване на системен физически и психически тормоз, за опитите му чрез заплахи и натиск върху работодателите му, които принуждавал да го остранят от работа, завършват с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Заради натискът на лихваря, Димов сменил на три пъти работата си.
Лихварят Донков подава срещу жертвата - Димов и жалба до Районната прокуратура. Обвинява го, че е възпрепятствал държавен съдебен изпълнител по повод въвеждането му във владение. Жалбата веднага е задействана. Досъдебното производство е приключило с мнение за съд, а делото отива за гледане при кой... При съдия Мариета Бушандрова
Повече за бруталното отношение на съдия Мариета Бушандрова към жертвите на лихваря Донков - в дъното на статията!
Донков, за който се говори, че на съвестта му тежат поне няколко десетки убийства на самотни и имотни беззащитни старци.
При ареста на бруталния лихвар от МВР обявиха, че Донков парадирал с близките си отношения със служители на правоохранителната и съдебната система.
81-годишна баба Станка - жена болна от Паркинсон, превърнала се в поредна жертва на лихваря, бе осъдена на затвор за "побой" над бизнесмена, който иначе тежи над 100 кг. Твърди се, че немощната старица го повалила с един удар на земята и единствено преклонната й възраст я спасила от пандиза.
Съдия Мариета Бушандрова стана известна с това, че осъди жертвата на един от най-бруталните лихвари в Бургас - Донков, че го възпрепятствали да им отнеме незаконно имота с измама...
***********************************
* Долу можете да прочетете нашето разследване по отношение само на съдия Мариета Бушандрова, което не бива да се приема като атака срещу съда, защото в Бургаския районен съд работят много качествени професионалисти и четни юристи!
***********************************
Представете си - 80-годишен старец как бие лихвар № 1 за Бургас - Иван Донков!
През 2010г. представители на сдружението "Антимафия", което обединява десетки жертви на имотни измами, извършвани с покровителството на магистрати, покани екип журналисти да се уверят с очите си как правораздава почитаемия българския съд и в частност съдия Мариета Бушандрова.
За да си отговорим на въпроса защо справедливостта е кът в България, а в Бургас е направо мисията невъзможна, следва да разгледаме лицата, които са натоварени с това да въздават справедливост.
И както обикновено става в живота, историята винаги си има опашка.
Днес ще ви занимаем с Бургаския районен съд пак и това дали Бургаски съдебен окръг и район са подвластни на фракцията - Пеевски- Борисов.
Мариета Бушандрова е съдийка в Бургаския районен съд, но миналото е прелюбопитно.
Още завършила право, тя става юрист-консулт на фирмата на Делян Пеевски - "Водострой" 98 АД- гр. Сливен.
mb-atest-obezl-1 стр. 2 интересна за водострой 98
Работи там 1 г. и 9 месеца, после се мести за половин година като юрист-консулт на "Вини" АД - гр. Сливен.
След което отново се връща във фирмата на Пеевски - "Водострой" 98 АД- гр. Сливен за 1 година и 4 месеца, където е приета с отворени обятия.
След това става съдия в Бургаския районен съд, където раздава присъди като наказателен съдия.
И сега най-важното!
Случайно или не, при нея се разпределят дела, в които страна е или някой враг на Пеевски, или негов партньор (човек).
Разбира се, решенията са в ущърб на враговете на Делян Пеевски и свитата му?
А дали Мариета Бушандрова не е поредния човек на Пеевски в Бургаските съдилища?
Отговорът - малко по-долу като заговорим за "Водострой" 98 АД- гр. Сливен.
Тя разбира се, не участва формално в никоя партия, но как Пеевски наема току-що завършила юристка в своята фирма на главно място като юрист-консулт?
Мариета Бушандрова е наказателен съдия в Районен съд-Бургас.
Преди време тя шокира Висшия съдебен съвет с признанието, че заради лични проблеми с председателя на съда Яна Колева е получила дисциплинарка, която после е отменена от ВАС, но това е оказало влияние на атестационната й оценка, която според Бушандрова й пречи на кариерното развитие.
Съдия Яна Колева е доказан професионалист в Районен съд - Бургас и нея може да и се вярва на това, което е подала за Бушандрова до Висшия съдебен съвет.
Съдийката е наказана по жалба на Христо Илиев. С защитата пред обществото на Мариета Бушандрова се занимава специализирания сайт на Пеевски „Правен свят“ , който от 30 януари 2014 година се описва подробно естеството на жалбата на Илиев, като се опитва да маргинализира твърденията в нея!
Делото на Илиев, решено от съдия Бушандрова, по което е бил задържан за 2 месеца е приключило през 2012 година, с одобряване на споразумение и налагане на наказание "обществено порицание".
В съдебното заседание мярката за неотклонение е била отменена, но в протокола от съдебното заседание липсвало каквото и да било отразяване определението да е било съобщено на затворническата администрация. В предложението е посочено, че
"с бездействието си съдия Бушандрова в нарушение на Вътрешните правила за проверка на делата, подлежащи на архивиране не е осъществила контрол относно неизпълнението на постановеното определение от съдебен секретар Марина Димова и не е извършила надлежна проверка при архивиране на делото, в резултат на което не е установила допуснатия пропуск."
Възходът на "Водстрой" през последните 3-4 години съвпадна с очевидното "оредяване" на списъка със строителни компании, които печелят обществени поръчки, и формирането на картел, признат дори от управляващите. Големите обекти се разпределят основно между пет-шест местни фирми, сред които близките до ДПС и Делян Пеевски "Водстрой 98" и "ПСТ груп", ГБС, "Джи Пи груп", "Хидрострой" и "Агромах" ("Пътища Пловдив").
А кои са Водстрой 98 АД - работодателите на Бушандрова?
Това е фирмата на Пеевски, която взимаше всички обществени поръчки по времето на Тройната коалиция и управленията на ГЕРБ. Името и е свързано с далаверата "Южен поток", невърнатите и необезпечени кредити от КТБ, бутафорния ремонт на столичната Централна гара и още една дузина далавери, за които ще стане въпрос в статията!
И след като научите за бруталните далавери на пеевската „Водстрой 98” АД си задайте въпроса дали главния юрист-консулт не е бил замесен в мръсните сделки?
И дали има моралните качества да бъде съдия, да раздава справедливост и дали не уронва престижа на съдебната власт, и засилва чувството на безнаказаност на престъпниците и крадците в Бургас.
Според мен- да!
И според мен, Пеевски диктува присъдите, които раздава съдия Мариета Бушандрова, както и той участва в това "важните" дела за него в Бургаския районен съд да се разпределят на нея за решаване.
Кои са „Водстрой 98” АД и какво е общото със съдия Мариета Бушандрова?
За пет-шест години от средно по размер провинциално дружество "Водстрой 98" беше напомпано с обществени поръчки за близо 900 млн. лева благодарение на връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски.
Интересите на тандема Делян Пеевски – Цветан Василев до 2014г. в строителството е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти.
Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави – КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС – лоби при спечелването на обществени поръчки.
Пример за това беше "Водстрой 98", чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб – Делян Пеевски.
На кого е "Водстрой 98" и какво не знаем за нея?
За няколко години преди да бъде отбита от държавната хранилка “Водстрой” беше успяла да спечели поръчки за близо милиард лева, показа проучване на Биволъ.
През последните дни компанията беше "отрязана" от договори за големи проекти
"Водстрой 98" заедно с ГБС извършва ремонта на столичната Централна гара. Снимка БГНЕС
Съдия Мариета Бушандрова - Районен съд - Бургас.
Едно име на фирма започна да се среща особено често в медиите - "Водстрой 98". Премиерът Бойко Борисов нареди прекратяването на спечелени и (вероятно), предстоящи да бъдат спечелени обществени поръчки от нея, защото, както обясни в Прага, "витае", че зад нея стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. По подобен начин беше "отрязана" и компанията "Джи Пи Груп", която е свързвана с бизнесмена и шеф на "Лукойл България" Валентин Златев.
Но все пак, каква е историята на "Водстрой 98" и защо витае, че фирмата е свързана с Пеевски?
Дружеството е основано през 1998 г. в Сливен за участие в приватизацията на "Водно строителство - Сливен" и става негов правоприемник.
Справка в Регистъра на обществените поръчки показва, че от 2011 г. до 2015 г. компанията е спечелила пряко поръчки за 54,3 млн. лв., като консорциуми с нейно участие са подписали договори за 976,8 млн. лева.
Името на компанията не присъства в списъка с фирми - свързани лица, които са кредитирани от КТБ.
Но в списъка с необезпечени кредити, огласен от синдиците, компанията е получила кредити от банката в размер на 66,5 млн. лева.
Малко след краха на КТБ "Водстрой 98" е заложена в
държавната Българска банка за развитие срещу кредит от 46 млн. лева.
От 2008 г. собственик на дружеството е компанията "ПМ Контрол", която държи 99,98% от неговите акции. Тя е собственост на Иван Мирински (47 г.), който е в борда на директорите ѝ. 58 акционери-физически лица държат 0,01% от акциите.
Към края на 2014 г. на трудов договор в дружеството работят 441 души, показва неговият отчет. През 2014 г. компанията е имала приходи от 156,7 млн. лв. и печалба от 16,8 млн. лева.
През 2007 г. приходите на "Водстрой 98" са 2,6 млн. лв., а печалбата - 169 хил. лева.
През 2008 г. "ПМ Контрол" купува 96% от капитала на дружеството, като по-късно увеличава дела си до почти 100%.
При новия собственик дружеството увеличава оборота си. През 2008 г. приходите му са 10,2 млн. лв., а печалбата - 525 хил. лева. 2009 г. е изключително силна - 144,7 млн. лв. и 7,5 млн. лв. печалба.
Такава ниска печалба е абсурдна на фона на прескъпите обществени поръчки, които прави с евтини материали и факта, че доста служители са оплакваха , че не са получавали заплати с месеци. Очевидо там са се прикривали приходи и са начислявали нерелани разходи.
Тази фирма никога не е виждала ревизия!
На 13 юни 2014 г. в. "Капитал" написа в своя статия за големите строителни компании, че "Водстрой" е свързана с Делян Пеевски.
После на 19 юни 2014г., само ден преди поставянето под особен надзор на КТБ,
банкерът Цветан Василев обяви в ефира на бТВ, че Мирински "се води собственик на "Водстрой" и е "марионетка на Пеевски".
Още същия ден Мирински изпрати съобщение до медиите, в което потвърди, че КТБ е обслужвала компанията му от 2007 г. до 2014 г. - точно периода, когато бургаската съдийка Мариета Бушандрова е била главен юрист-консулт във "Водстрой" ...
Малко по-късно, в началото на август бившият енергиен министър от кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев в ефира на бТВ каза, че е махнал от българската част на консорциума за строителствто на газопровода "Южен поток" фирми, за които се твърдяло, че са на Пеевски. Сред тях беше и "Водстрой 98".
Начело на консорциума „Газпроект ЮГ“, който е българският партньор на руската „Стройтрансгаз“в компанията, избрана да строи „Южен поток“, е „Промишлено строителство холдинг“. Тя е собственост на свързваната с Делян Пеевски “Водстрой 98“.
Конкурсът, организиран от смесеното дружество между БЕХ и „Газпром“, „Южен поток България“, носеше всички белези на нагласен - къси срокове за подаване на оферти (особено вторият конкурс, който беше проведен около Коледа и Нова година), прекалено конкретни технически изисквания и непрозрачна процедура за избор. Именно затова и Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България за начина, по който бе избран изпълнителят на проекта. Общата стойност на проекта у нас може да стигне (както личи от подписаните договори) 3.8 млрд. евро, като се предполага, че цената е в пъти по-висока спрямо подобни проекти на други места (като германския OPAL или паралелно изграждащият се TAP). Останалите фирми в „Газпроект ЮГ“са „Техноекспортстрой“, „Главболгарстрой“ , „Понсстройинженеринг“и „ПСТ холдинг“. Като индулгенция за мащабната кражба от „ Южен поток“и вероятно вярвайки си, че по този начин си осигуряват мълчаливо американско съгласие за газовия проект, Василев и подопечният му министър Стойнев се опитваха да покровителстват и друг голям проект в енергетиката - на АЕЦ „Козлодуй“и американската „Уестингхаус“.
Общото между „Южен поток“и „Уестингхаус“е степента на непрозрачност. И за двата проекта не се знае нищо. Освен главното - имаме ли нужда от такъв проект, не се знае нито какво е подписано, за каква сума, каква е рентабилността на инвестицията, какви гаранции или комфорт е предоставила държавата и т.н. Разделянето между Цветан Василев и Пеевски ще постави на изпитание позициите на банкера в енергетиката. Този сектор е силно контролиран от държавата и ако детето чудо на ДПС след изборите се окаже отново с достъп довластта, работещите досега схеми едва ли ще се случват толкова гладко. Интересите на тандема Делян Пеевски - Цветан Василев в строителството са отдавна и причината за това е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти.
Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави - КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС - лоби при спечелването на обществени поръчки. Пример за това беше “Водстрой 98”, чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб - Делян Пеевски. След разрива в отношенията обаче компанията твърдо мина в орбитата на депутата.
При правителството на ГЕРБ и особено при кабинета „Орешарски“за “Водстрой 98” се знаеше, че играе ролята на комисионер при уреждане на всички по-големи обществени поръчки срещу определен процент от приходите. Собственикът на компанията Иван Мирински се смята за човек с огромно влияние в сектора, идващо от близостта му с Пеевски. Така пряко беше натрупан портфейл от над 600 млн. лв. договори с консорциуми, в които „ Водстрой 98“участва.
Дружеството има водеща роля и в проекта “Южен поток”. Смятано е за архитект на българското обединение “Газопроект Юг”, което бе избрано за местния партньор на руската “Стройтрансгаз”. От петте български...
Заради разрива с Цветан Василев Пеевски вече не може да разчита на КТБ.фирми в “Газопроект Юг” три са смятани за близки до Пеевски (дъщерната на
„Водстрой 98““Промишлено строителство холдинг”, ПСТ и „Техноекспортстрой“). Договорът за строителство на газопровода по информация на „Капи-тал“вече е подписан при ценаот 3.8 млрд. евро.С финансова идея.Според трима независи- ми източници от строителния сектор Делян Пеевски сеопитва да събере и коалиция за купуването на банка. Идеята е резултат от разрива между Делян Пеевски и Цветан Василев, заради който депутатът от ДПС вече не може да разчита на финансова подкрепа от КТБ. Според източниците идеята на етапа е да се купи Токуда банк, като вече текат правен и финансов анализ. Планът е, ако се стигне до сделка, тя да се фокусира върху финансирането в строителния сектор. За продажбата на Токуда банк се говори отдавна. На въпрос на “Капитал” от надзорния съвет на банката посочиха, че нямат коментар, тъй като за момента няма какво да се съобщи по темата. Според хора от пазара, на които е предлагано да се включат в тази схема, цената по бъдещата сделка трябва да бъде платена от строителните компании. Купувач ще бъде специално учредено дружество, в което акционери ще са над десет големи компании в сектора. Срещу това впоследствие те ще разчитат на банката за финансиране и гаранции при участието им в обществени поръчки. За да изглежда офертата попримамлива, между запознатите с този план се говори и че ще бъде направено всичко възможно там да бъдат прехвърлени и парите на държавните дружества, част от които още са в КТБ.
Съдия Мариета Бушандрова - Районен съд - Бургас.
Мирис на картел
Недостатъкът на подобно обединение е донякъде очевиден. То превръща строителните компании в свързани лица и ги поставя под постоянни съмнения за картел. Освен това има законови ограничения за експозициите на банките към свързани лица. Както се вижда и от много примери в момента обаче, при наличие на мощна политическа подкрепа тези недостатъци могат да бъдат преодолени. Комисията за защита на конкуренцията е практически държавен орган и контролът върху него от лица като Пеевски може да бъде съвсем пряк. Примерът с отношението на надзора в БНБ към КТБ показва, че и другият проблем има решение.
На пазара вече е ясно кои строителни компании остават в орбитата на Цветан Василев и КТБ и кои - в тази на Делян Пеевски. Освен “Водстрой 98” за свързани с депутата се сочат също
“Промишлено строителство холдинг” (дъщерна на “Водстрой 98”), както и “ПСТ холдинг”
, чиито реални собственици са скрити зад офшорни компании. По-сложна е ситуацията с “Техноекспортстрой”, която бе приватизирана с кредит от КТБ, но в момента според собственици на компании в строителния сектор по-скоро гравитира около Делян Пеевски.
В орбитата на КТБ остават други строителни компании, които още от началото са смятани за свързани с нея, но не и с Делян Пеевски. Такава е „Интегрирани пътни системи“(ИПС),
Read the full article
#Бургаскирайоненсъд#Гнилитеябълкивсъдебнатасистема#ДелянПеевски#лобитатанаПеевскивсъдебнатасистема#Районенсъд-Бургас#СъдияМариетаБушандрова
0 notes
Text
Бургаската съдийка Мариета Бушандрова - лоби на Пеевски?
"Млъкнете, щото ще извикам някой да Ви усмири" - с тази култова реплика съдия Мариета Бушандрова от Бургаския районен съд се обърна към 55-годиш��ия Иван Димов - една от 64-те жертви на лихваря Иван Донков - известен като Луцифер.
Любопитна подробност е, че всички жалби, които възрастната жертва Димов подава срещу лихваря Донков до районната прокуратура в Бургас за времето от 1997-ма до 2008 година – за измама при изготвянето на фалшивия договор за покупко-продажба, за лъжесвидетелстване, за оказване на системен физически и психически тормоз, за опитите му чрез заплахи и натиск върху работодателите му, които принуждавал да го остранят от работа, завършват с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Заради натискът на лихваря, Димов сменил на три пъти работата си.
Лихварят Донков подава срещу жертвата - Димов и жалба до Районната прокуратура. Обвинява го, че е възпрепятствал държавен съдебен изпълнител по повод въвеждането му във владение. Жалбата веднага е задействана. Досъдебното производство е приключил�� с мнение за съд, а делото отива за гледане при кой... При съдия Мариета Бушандрова
Повече за бруталното отношение на съдия Мариета Бушандрова към жертвите на лихваря Донков - в дъното на статията!
Донков, за който се говори, че на съвестта му тежат поне няколко десетки убийства на самотни и имотни беззащитни старци.
При ареста на бруталния лихвар от МВР обявиха, че Донков парадирал с близките си отношения със служители на правоохранителната и съдебната система.
81-годишна баба Станка - жена болна от Паркинсон, превърнала се в поредна жертва на лихваря, бе осъдена на затвор за "побой" над бизнесмена, който иначе тежи над 100 кг. Твърди се, че немощната старица го повалила с един удар на земята и единствено преклонната й възраст я спасила от пандиза.
Съдия Мариета Бушандрова стана известна с това, че осъди жертвата на един от най-бруталните лихвари в Бургас - Донков, че го възпрепятствали да им отнеме незаконно имота с измама...
***********************************
* Долу можете да прочетете нашето разслед��ане по отношение само на съдия Мариета Бушандрова, което не бива да се приема като атака срещу съда, защото в Бургаския районен съд работят много качествени професионалисти и четни юристи!
***********************************
Представете си - 80-годишен старец как бие лихвар № 1 за Бургас - Иван Донков!
През 2010г. представители на сдружението "Антимафия", което обединява десетки жертви на имотни измами, извършвани с покровителството на магистрати, покани екип журналисти да се уверят с очите си как правораздава почитаемия българския съд и в частност съдия Мариета Бушандрова.
За да си отговорим на въпроса защо справедливостта е кът в България, а в Бургас е направо мисията невъзможна, следва да разгледаме лицата, които са натоварени с това да въздават справедливост.
И както обикновено става в живота, историята винаги си има опашка.
Днес ще ви занимаем с Бургаския районен съд пак и това дали Бургаски съдебен окръг и район са подвластни на фракцията - Пеевски- Борисов.
Мариета Бушандрова е съдийка в Бургаския районен съд, но миналото е прелюбопитно.
Още завършила право, тя става юрист-консулт на фирмата на Делян Пеевски - "Водострой" 98 АД- гр. Сливен.
mb-atest-obezl-1 стр. 2 интересна за водострой 98
Работи там 1 г. и 9 месеца, после се мести за половин година като юрист-консулт на "Вини" АД - гр. Сливен.
След което отново се връща във фирмата на Пеевски - "Водострой" 98 АД- гр. Сливен за 1 година и 4 месеца, където е приета с отворени обятия.
След това става съдия в Бургаския районен съд, където раздава присъди като наказателен съдия.
И сега най-важното!
Случайно или не, при нея се разпределят дела, в които страна е или някой враг на Пеевски, или негов партньор (човек).
Разбира се, решенията са в ущърб на враговете на Делян Пеевски и свитата му?
А дали Мариета Бушандрова не е поредния човек на Пеевски в Бургаските съдилища?
Отговорът - малко по-долу като заговорим за "Водострой" 98 АД- гр. Сливен.
Тя разбира се, не участва формално в никоя партия, но как Пеевски наема току-що завършила юристка в своята фирма на главно място като юрист-консулт?
Мариета Бушандрова е наказателен съдия в Районен съд-Бургас.
Преди време тя шокира Висшия съдебен съвет с признанието, че заради лични проблеми с председателя на съда Яна Колева е получила дисциплинарка, която после е отменена от ВАС, но това е оказало влияние на атестационната й оценка, която според Бушандрова й пречи на кариерното развитие.
Съдия Яна Колева е доказан професионалист в Районен съд - Бургас и нея може да и се вярва на това, което е подала за Бушандрова до Висшия съдебен съвет.
Съдийката е наказана по жалба на Христо Илиев. С защитата пред обществото на Мариета Бушандрова се занимава специализирания сайт на Пеевски „Правен свят“ , който от 30 януари 2014 година се описва подробно естеството на жалбата на Илиев, като се опитва да маргинализира твърденията в нея!
Делото на Илиев, решено от съдия Бушандрова, по което е бил задържан за 2 месеца е приключило през 2012 година, с одобряване на споразумение и налагане на наказание "обществено порицание".
В съдебното заседание мярката за неотклонение е била отменена, но в протокола от съдебното заседание липсвало каквото и да било отразяване определението да е било съобщено на затворническата администрация. В предложението е посочено, че
"с бездействието си съдия Бушандрова в нарушение на Вътрешните правила за проверка на делата, подлежащи на архивиране не е осъществила контрол относно неизпълнението на постановеното определение от съдебен секретар Марина Димова и не е извършила надлежна проверка при архивиране на делото, в резултат на което не е установила допуснатия пропуск."
Възходът на "Водстрой" през последните 3-4 години съвпадна с очевидното "оредяване" на списъка със строителни компании, които печелят обществени поръчки, и формирането на картел, признат дори от управляващите. Големите обекти се разпределят основно между пет-шест местни фирми, сред които близките до ДПС и Делян Пеевски "Водстрой 98" и "ПСТ груп", ГБС, "Джи Пи груп", "Хидрострой" и "Агромах" ("Пътища Пловдив").
А кои са Водстрой 98 АД - работодателите на Бушандрова?
Това е фирмата на Пеевски, която взимаше всички обществени поръчки по времето на Тройната коалиция и управленията на ГЕРБ. Името и е свързано с далаверата "Южен поток", невърнатите и необезпечени кредити от КТБ, бутафорния ремонт на столичната Централна гара и още една дузина далавери, за които ще стане въпрос в статията!
И след като научите за бруталните далавери на пеевската „Водстрой 98” АД си задайте въпроса дали главния юрист-консулт не е бил замесен в мръсните сделки?
И дали има моралните качества да бъде съдия, да раздава справедливост и дали не уронва престижа на съдебната власт, и засилва чувството на безнаказаност на престъпниците и крадците в Бургас.
Според мен- да!
И според мен, Пеевски диктува присъдите, които раздава съдия Мариета Бушандрова, както и той участва в това "важните" дела за него в Бургаския районен съд да се разпределят на нея за решаване.
Кои са „Водстрой 98” АД и какво е общото със съдия Мариета Бушандрова?
За пет-шест години от средно по размер провинциално дружество "Водстрой 98" беше напомпано с обществени поръчки за близо 900 млн. лева благодарение на връзката му с депутата от ДПС Делян Пеевски.
Интересите на тандема Делян Пеевски – Цветан Василев до 2014г. в строителството е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти.
Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави – КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС – лоби при спечелването на обществени поръчки.
Пример за това беше "Водстрой 98", чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб – Делян Пеевски.
На кого е "Водстрой 98" и какво не знаем за нея?
За няколко години преди да бъде отбита от държавната хранилка “Водстрой” беше успяла да спечели поръчки за близо милиард лева, показа проучване на Биволъ.
През последните дни компанията беше "отрязана" от договори за големи проекти
"Водстрой 98" заедно с ГБС извършва ремонта на столичната Централна гара. Снимка БГНЕС
Съдия Мариета Бушандрова - Районен съд - Бургас.
Едно име на фирма започна да се среща особено често в медиите - "Водстрой 98". Премиерът Бойко Борисов нареди прекратяването на спечелени и (вероятно), предстоящи да бъдат спечелени обществени поръчки от нея, защото, както обясни в Прага, "витае", че зад нея стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. По подобен начин беше "отрязана" и компанията "Джи Пи Груп", която е свързвана с бизнесмена и шеф на "Лукойл България" Валентин Златев.
Но все пак, каква е историята на "Водстрой 98" и защо витае, че фирмата е свързана с Пеевски?
Дружеството е основано през 1998 г. в Сливен за участие в приватизацията на "Водно строителство - Сливен" и става негов правоприемник.
Справка в Регистъра на обществените поръчки показва, че от 2011 г. до 2015 г. компанията е спечелила пряко поръчки за 54,3 млн. лв., като консорциуми с нейно участие са подписали договори за 976,8 млн. лева.
Името на компанията не присъства в списъка с фирми - свързани лица, които са кредитирани от КТБ.
Но в списъка с необезпечени кредити, огласен от синдиците, компанията е получила кредити от банката в размер на 66,5 млн. лева.
Малко след краха на КТБ "Водстрой 98" е заложена в
държавната Българска банка за развитие срещу кредит от 46 млн. лева.
От 2008 г. собственик на дружеството е компанията "ПМ Контрол", която държи 99,98% от неговите акции. Тя е собственост на Иван Мирински (47 г.), който е в борда на директорите ѝ. 58 акционери-физически лица държат 0,01% от акциите.
Към края на 2014 г. на трудов договор в дружеството работят 441 души, показва неговият отчет. През 2014 г. компанията е имала приходи от 156,7 млн. лв. и печалба от 16,8 млн. лева.
През 2007 г. приходите на "Водстрой 98" са 2,6 млн. лв., а печалбата - 169 хил. лева.
През 2008 г. "ПМ Контрол" купува 96% от капитала на дружеството, като по-късно увеличава дела си до почти 100%.
При новия собственик дружеството увеличава оборота си. През 2008 г. приходите му са 10,2 млн. лв., а печалбата - 525 хил. лева. 2009 г. е изключително силна - 144,7 млн. лв. и 7,5 млн. лв. печалба.
Такава ниска печалба е абсурдна на фона на прескъпите обществени поръчки, които прави с евтини материали и факта, че доста служители са оплакваха , че не са получавали заплати с месеци. Очевидо там са се прикривали приходи и са начислявали нерелани разходи.
Тази фирма никога не е виждала ревизия!
На 13 юни 2014 г. в. "Капитал" написа в своя статия за големите строителни компании, че "Водстрой" е свързана с Делян Пеевски.
После на 19 юни 2014г., само ден преди поставянето под особен надзор на КТБ,
банкерът Цветан Василев обяви в ефира на бТВ, че Мирински "се води собственик на "Водстрой" и е "марионетка на Пеевски".
Още същия ден Мирински изпрати съобщение до медиите, в което потвърди, че КТБ е обслужвала компанията му от 2007 г. до 2014 г. - точно периода, когато бургаската съдийка Мариета Бушандрова е била главен юрист-консулт във "Водстрой" ...
Малко по-късно, в началото на август бившият енергиен министър от кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев в ефира на бТВ каза, че е махнал от българската част на консорциума за строителствто на газопровода "Южен поток" фирми, за които се твърдяло, че са на Пеевски. Сред тях беше и "Водстрой 98".
Начело на консорциума „Газпроект ЮГ“, който е българският партньор на руската „Стройтрансгаз“в компанията, избрана да строи „Южен поток“, е „Промишлено строителство холдинг“. Тя е собственост на свързваната с Делян Пеевски “Водстрой 98“.
Конкурсът, организиран от смесеното дружество между БЕХ и „Газпром“, „Южен поток България“, носеше всички белези на нагласен - къси срокове за подаване на оферти (особено вторият конкурс, който беше проведен около Коледа и Нова година), прекалено конкретни технически изисквания и непрозрачна процедура за избор. Именно затова и Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу България за начина, по който бе избран изпълнителят на проекта. Общата стойност на проекта у нас може да стигне (както личи от подписаните договори) 3.8 млрд. евро, като се предполага, че цената е в пъти по-висока спрямо подобни проекти на други места (като германския OPAL или паралелно изграждащият се TAP). Останалите фирми в „Газпроект ЮГ“са „Техноекспортстрой“, „Главболгарстрой“ , „Понсстройинженеринг“и „ПСТ холдинг“. Като индулгенция за мащабната кражба от „ Южен поток“и вероятно вярвайки си, че по този начин си осигуряват мълчаливо американско съгласие за газовия проект, Василев и подопечният му министър Стойнев се опитваха да покровителстват и друг голям проект в енергетиката - на АЕЦ „Козлодуй“и американската „Уестингхаус“.
Общото между „Южен поток“и „Уестингхаус“е степента на непрозрачност. И за двата проекта не се знае нищо. Освен главното - имаме ли нужда от такъв проект, не се знае нито какво е подписано, за каква сума, каква е рентабилността на инвестицията, какви гаранции или комфорт е предоставила държавата и т.н. Разделянето между Цветан Василев и Пеевски ще постави на изпитание позициите на банкера в енергетиката. Този сектор е силно контролиран от държавата и ако детето чудо на ДПС след изборите се окаже отново с достъп довластта, работещите досега схеми едва ли ще се случват толкова гладко. Интересите на тандема Делян Пеевски - Цветан Василев в строителството са отдавна и причината за това е доста очевидна. Обществените поръчки в този сектор са много и за големи суми, така че симбиозата между политически връзки и финансов ресурс води до много добри обороти.
Доскоро разделителна линия между двамата трудно можеше да се постави - КТБ осигуряваше финансиране, а депутатът от ДПС - лоби при спечелването на обществени поръчки. Пример за това беше “Водстрой 98”, чийто основен кредитор в продължение на години беше банката, а политически гръб - Делян Пеевски. След разрива в отношенията обаче компанията твърдо мина в орбитата на депутата.
При правителството на ГЕРБ и особено при кабинета „Орешарски“за “Водстрой 98” се знаеше, че играе ролята на комисионер при уреждане на всички по-големи обществени поръчки срещу определен процент от приходите. Собственикът на компанията Иван Мирински се смята за човек с огромно влияние в сектора, идващо от близостта му с Пеевски. Така пряко беше натрупан портфейл от над 600 млн. лв. договори с консорциуми, в които „ Водстрой 98“участва.
Дружеството има водеща роля и в проекта “Южен поток”. Смятано е за архитект на българското обединение “Газопроект Юг”, което бе избрано за местния партньор на руската “Стройтрансгаз”. От петте български...
Заради разрива с Цветан Василев Пеевски вече не може да разчита на КТБ.фирми в “Газопроект Юг” три са смятани за близки до Пеевски (дъщерната на
„Водстрой 98““Промишлено строителство холдинг”, ПСТ и „Техноекспортстрой“). Договорът за строителство на газопровода по информация на „Капи-тал“вече е подписан при ценаот 3.8 млрд. евро.С финансова идея.Според трима независи- ми източници от строителния сектор Делян Пеевски сеопитва да събере и коалиция за купуването на банка. Идеята е резултат от разрива между Делян Пеевски и Цветан Василев, заради който депутатът от ДПС вече не може да разчита на финансова подкрепа от КТБ. Според източниците идеята на етапа е да се купи Токуда банк, като вече текат правен и финансов анализ. Планът е, ако се стигне до сделка, тя да се фокусира върху финансирането в строителния сектор. За продажбата на Токуда банк се говори отдавна. На въпрос на “Капитал” от надзорния съвет на банката посочиха, че нямат коментар, тъй като за момента няма какво да се съобщи по темата. Според хора от пазара, на които е предлагано да се включат в тази схема, цената по бъдещата сделка трябва да бъде платена от строителните компании. Купувач ще бъде специално учредено дружество, в което акционери ще са над десет големи компании в сектора. Срещу това впоследствие те ще разчитат на банката за финансиране и гаранции при участието им в обществени поръчки. За да изглежда офертата попримамлива, между запознатите с този план се говори и че ще бъде направено всичко възможно там да бъдат прехвърлени и парите на държавните дружества, част от които още са в КТБ.
Съдия Мариета Бушандрова - Районен съд - Бургас.
Мирис на картел
Недостатъкът на подобно обединение е донякъде очевиден. То превръща строителните компании в свързани лица и ги поставя под постоянни съмнения за картел. Освен това има законови ограничения за експозициите на банките към свързани лица. Както се вижда и от много примери в момента обаче, при наличие на мощна политическа подкрепа тези недостатъци могат да бъдат преодолени. Комисията за защита на конкуренцията е практически държавен орган и контролът върху него ��т лица като Пеевски може да бъде съвсем пряк. Примерът с отношението на надзора в БНБ към КТБ показва, че и другият проблем има решение.
На пазара вече е ясно кои строителни компании остават в орбитата на Цветан Василев и КТБ и кои - в тази на Делян Пеевски. Освен “Водстрой 98” за свързани с депутата се сочат също
“Промишлено строителство холдинг” (дъщерна на “Водстрой 98”), както и “ПСТ холдинг”
, чиито реални собственици са скрити зад офшорни компании. По-сложна е ситуацията с “Техноекспортстрой”, която бе приватизирана с кредит от КТБ, но в момента според собственици на компании в строителния сектор по-скоро гравитира около Делян Пеевски.
В орбитата на КТБ остават други строителни компании, които още от началото са смятани за свързани с нея, но не и с Делян Пеевски.
Read the full article
#Бургас#Бургаскирайоненсъд#ДелянПеевски#Районенсъд-Бургас#гнилитеябълкивсъдебнатасистема#съдияМариетаБушандрова#съдияМариетаБушандроваотБургаскиярайоненсъд#съдияЯнаКолева
0 notes
Text
Петър Низамов: През 1992г. Конституционния съд охвърля противоконституционността на етническата партия ДПС под бутафорни основания
ПУБЛИКУВАМЕ РЕШЕНИЕТО на Конституционния съд, с което е отказано искане за обявяване на протиовоконстиционността на ДПС. В състав : Асен Манов - председател, Младен Данаилов, Цанко Хаджистойчев, Нено Неновски, Николай Павлов, Иван Първанов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев – докладчик.
Г-н Президент, Радев, ако искате да докажете малко реални действия, а не само на ниво речи и декларации в медиите, че сте родолюбец.
Използвайте конституционното си право да инициирате производство за обяваяване на етническата партия ДПС а противоконституционна пред Конституционния съд, където 1/3 от съдиите са избрани от Вас лично по време на Вашия мандат.
Знаете че съгласно Конституцията на Република България :
Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
...
Решение № 4
от 21 април 1992 г. по к.д. № 1/91 г.
по искане за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи и за установяване на неизбираемост на народните представители от 36-ото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи в изборите на 13 октомври 1991 г.
(Обн., ДВ, бр. 35 от 28 април 1992 г.)
С
Read the full article
0 notes
Last Seen Blogs
zackfalcon
-_-
discipline-your-body
Training & Abstaining
ym4ir
keisuke
medianocheart
Medianoche
rsbookbinders
RS Bookbinders