#Умра

[subhonjalilov]

Душанбе-Дубай-Мадина-Макка-Ҷидда-Дубай-Душанбе

Рост аст, ки ягон кору амале бе розигии Худованд анҷом намешавад, балки ҳатто сурат намегирад. Ва новобаста ба хоҳишу интизориву ҳаросҳову орзӯҳо дилхоҳ кору амал ҳамон гунае оғоз шудаву ҷараён мегирад, ки офаридгор хоста бошад. Сафари мо ҳам бо мақсади Умра дар Мадинаи мунаввараву Маккаи мукаррама дар аввали моҳи марти соли равон бо хоста ва ризоияти Худованд буд. Он аз санаи 6-ум то 18-уми март…

[agnabeyainfo]

Сегодня начнется регистрация египтян для проведения хаджа

Агнабея.info► Министерство туризма и древностей Египта откроет регистрацию имен граждан, желающих совершить хадж, на едином портале хаджа в понедельник, в рамках подготовки к проведению лотереи и выбору победителей 6 января 2024 года. Министр туризм... Читать дальше »

[samodivas]

@13reasonstoeatthatcake

приятелката ти е сред много потърпевши, които са били в мазето на графиката :')

[earlgreydarkchocolate]

В мойта стая имаш дрехи, да ти ги дам ли?

[lora-bez-qvorov]

Константно се намирам между “живота е страхотен” и “искам да умра” и не мога да му хвана цаката просто.

[bskhv]

Из проявления искренности [в наше время] это то, что когда ты совершаешь любые виды поклонения: Намаз, Пост, Хадж, Умра, Закят, Садакъа, Ифтар и т.д, не делаешь ни одной фотографии/видео этого, нигде об этом не распространяешь, не кричишь, не желаешь иных свидетелей [сотоварищей] своим делам, кроме Всевышнего Аллаха. Тихо и молча делаешь, что даже твои близкие люди, об этом не знают.

Ибн аль-Къаййим сказал: «Искренность — это когда ты не ищешь другого наблюдателя за своими деяниями, кроме Аллаха, и не ищешь иного воздающего, помимо Него».

«Степени идущих» 2/29

[kadeemagi]

Аз няма да умра като хората.

Аз просто ще престана да те сънувам.

- Любомир Левчев

[snqg-v-slunchev-den]

...Но е ужасно да не те загубя.

И аз те губя - губя те по улици

и влакове със някакво неистово,

прекрасно разточителство. По влакове

и улици... Сеячът аз на твойте

сълзи съм... Ще умра от изумление.

Какво да съхраня?

Несъхранимото?

…

… “

- Христо Фотев

[invisible269]

“Аз няма да умра като хората.

Аз просто ще престана

да те сънувам.”

Любомир Левчев

[witheringflowerofdreams]

Аз няма да умра като хората. Аз просто ще престана да те сънувам. Любомир Левчев

[gadji500]

Бесконечная Благодарность Всевышнему за возможность читать Коран в мечети пророка Мухаммада с.а.с.

Желаю каждому получить возможность посетить эти прекрасные земли.

��мра 2024 🤲🏻

[subhonjalilov]

Сабадҳои баракат

Рамазон дар воқеъ моҳи хайру баракат аст. Ба ҳамон ҳад, ки ҳатто аз тасаввури инсонҳо фаротар асту берунтар. Ҳоло то фарорасиаш ду ҳафта боқӣ монда бошад ҳам, пайки нек ва пайғоми баракат аз он моҳ аллакай мерасад. Ман, ки фарорасии Рамазони шарифро хеле пазмон мешавам, имрӯз дар маросими имзои созишнома барои кӯмакҳои башардӯстонаи иборат аз ғизо миёни Маркази имдод ва кӯмакҳои башардӯстонаи шоҳ…

[agnabeyainfo]

Египтянки от 25 лет могут совершать хадж без сопровождения

Агнабея.info► По данным Федерации туризма Египта (ETF), Саудовская Аравия разрешит египетским женщинам в возрасте 25 лет и старше регистрироваться для совершения хаджа без опекуна-мужчины. Нововведение доступно с марта 2024 года. Ранее это правило б... Читать дальше »

[iwatasblog]

На мен ми е ясно,

че светът може без нас,

може без теб,

може и без мен,

може без когото и

да е друг.

И аз няма да умра,

ако тази вечер не ме

целунеш,

ако тази вечер не ме

прегърнеш,

ако тази вечер не ме

погалиш,

поне не и физически.

И ти няма да умреш,

ако тази вечер не те

питам как си,

ако тази вечер не ти

заспя на рамото,

ако тази вечер ти

откажа подкрепа.

И ако след тази вечер

нас ни няма,

света утре ще си е

същия,

дори и да е погребал

нашия свят.

-ivagadjenakoff

[khrysanya]

Какво бих могъл да напиша? Като човек, който няма какво да прави на този свят, какво мога да кажа? За какво си струва да пиша в този покварен и празен мозък? Защо не? Въпреки че всичко около мен беше статично и безцветно, нима вътре в мен не бушуваше буря, конфликт, трагедия? Тази мания, която ме заобикаля, е по съвсем нов начин, във всеки час от деня, във всеки момент от деня; Не се ли появява той пред мен в по-отвратителен и кървав вид, когато наближи времето за екзекуцията? Защо да не се опитам да си обясня всичко, което е насилствено и безсмислено, което чувствам в тази среда на изоставяне? Несъмнено имам много да разказвам и колкото и кратък да е животът ми, ще има нещо ценно в тревогите, страховете и болките, които ще го изпълват от сега до последната ми минута, което ще износи писалката ми и ще изпразни мастилница. Всъщност начинът да намаля болката, причинена от тези тревоги, би бил да ги изследвам и изразяването им би ме разсеяло. И тогава може би нещата, които пиша, няма да бъдат безполезни. Ако имам сили да продължа да пиша, докато стане "физически" невъзможно да продължа да пиша, този дневник на моята болка, в който записвам всяко мъчение час по час, минута по минута; Няма ли тази история за моите чувства, която несъмнено никога няма да свърши, но ще остане възможно най-пълна, да носи в себе си голям и дълбок смисъл? Няма ли да има повече от един урок в този запис на агонизиращи мисли, в непрекъснато нарастващата болка, в умствената аутопсия на осъден на смърт затворник, за тези, които вземат съдебното решение? Нещата, които съм написал, могат да им помогнат да бъдат по-справедливи, когато друг път хвърлят мислеща глава, човешка глава, на това, което наричат ​​везните на справедливостта. Може би те, тези бедни хора, не са се замисляли за тежкото емоционално натрупване, изпълнено с мъки, породено от смъртна присъда. Дали тези хора никога не се сещат за идеята, че човекът, когото решават да елиминират, има ум, ум, който държи на живота, душа, която не е готова за смърт? Не. За тях това е просто триъгълно острие, което пада право надолу, и те несъмнено смятат, че нито преди, нито след времето има някакво значение за един затворник. Тези документи ще ги спасят от тази грешка. Може би, ако бъдат публикувани един ден, това ще накара съвестта им да се погрижи за душевните болки, защото те дори не знаят, че съществуват. Всъщност те са щастливи, защото могат да убиват, без да причиняват болка на тялото. Точно това целят. Но физическата болка е нищо в сравнение с духовната! Отвращение и жалост, така се правят законите! Ще дойде един ден и може би тези спомени, тези последни изповеди на един нещастен човек ще допринесат малко за тях… Оказва се, че след като умра, вятърът няма да разнесе тези изцапани с кал хартии из двора или няма да се намокрят и изгният от дъжда, където са били залепени за счупеното стъкло на прозореца на един пазач.

[lora-bez-qvorov]

мразя името ти;

името ти е костелив орех под езика ми, между розовите ми устни, под небцето - и седи и се разлага там от години

нося смъртта си като най-нежната дума и отказвам да я изрека; отказвам да те назова

стискам те и те смуча и те крия под езика си заедно с нещата, които искам да ти направя;

едно име има сила и го откраднах за себе си; скрих те под езика си и ще си умра с неизказаното там