"– Как така е мълчал? През цялото време? Нито дума ли?
– Нито една.
– И ти как разбра, че те обича… много…? Когато хората се обичат, си го казват, все пак. Дори и само понякога, даже рядко, но си казват „обичам те“.
– Разбрах.
– Как?
– По всичко останало.
… Хиляда души преди това ме обичаха с „обичам те“ и нито един с чаша вода като се закашлям, с ризата си, докато вали като из ведро през Август, с кротката си прегръдка, докато пищя заради някакво незнайно куче, което така и не ме ухапа.
С дланите си, които никога не до��уснаха моя сълза да падне на пода…
Хиляди са ме обичали на думи, само на мълчанието повярвах."
Да спиш с някого е много просто. Срещаш го, говориш с него, игра на погледи, интригуващи разговори, дума повече, дума по-малко... Събличането е травиално. Докосването е механично. Приключваш. Обличаш се. Тръгваш си. Можеш да го направиш с всеки.
Да обичаш някого е различно. Разговорите му те заинтригуват. Ти не просто събличаш дрехите си. Можеш да му кажеш, че имаш нужда от прегръдка, че се притесняваш за нещо, да разкриеш страховете, които носиш в себе си, да му разкажеш за съня, който често сънуваш, да споделиш за твой проект, да му довериш тайна...
Можеш да му направиш място между страховете и думите си, да му направиш място в живота си и да влезеш в неговия... Можеш да го хванеш за ръка и да го убедиш, че заедно сте цялата сила, от която се нуждаете...
Можеш да се събудиш на следващата сутрин и да осъзнаеш, че сте заспали, говорейки си, и че ароматът, който си мислила, че се носи в съня ти, всъщност е бил уханието на неговия парфюм....
Да спиш с някого е много просто. Срещаш го, говориш с него, игра на погледи, интригуващи разговори, дума повече, дума по-малко...
Събличането е травиално.
Д��косването е механично.
Приключваш. Обличаш се.
Тръгваш си. Можеш да го направиш с всеки.
Да обичаш някого е различно.
Разговорите му те заинтригуват.
Ти не просто събличаш дрехите си. Можеш да му кажеш, че имаш нужда от прегръдка, че се притесняваш за нещо, да разкриеш страховете, които носиш в себе си, да му разкажеш за съня, който често сънуваш, да споделиш за твой проект, да му довериш тайна...
Можеш да му направиш място между страховете и думите си, да му направиш място в живота си и да влезеш в неговия...
Можеш да се събудиш на следващата сутрин и да осъзнаеш, че сте заспали, говорейки си, и че ароматът, който си мислила, че се носи в съня ти, всъщност е бил уханието на неговия парфюм....
Да тя е жена. Бута, когато на вратата пише дръпни. Смее се още по-силно, докато се опитва да обясни защо влиза в стаята и забравя, защо е там. Смята на пръсти понякога. Може да се гримира по два часа. Крие болката си от най-близките, а тяхната лекува с целувка, казва, че е дълга история, а всъщност не е. Плаче много повече отколкото си мислим. Грижа я е за онези на които не им пука за нея. Слуша те дори, когато ти нея не. И една прегръдка винаги помага.. и да тя се гордее, че е жена!
Един прозорец свети, а зад него двама влюбени не спят, за да са заедно. Зад друг пък майка храни в просъница детето си, пеейки му нежна песен. Зад трети някой страда, а мъката държи клепачите отворени. Отсреща пък студент будува, влагайки последни сили в утрешния изпит. До него някой от вълнение не спи, а въздухът около му прелива от мечти. И ето там почти до тях, а някак си далече, друг един посред нощите става, да работи за прехрана. Някой се сбогува с любим човек, друг подготвя се за утрешния ден, трети дави мисли в тихото, четвърти точно е поел плесница, пети сгушил се е в прегръдка, шести се измъчва от безсмислие.
Всичките еднакво будни.
Всичките така различни.
Спи светът. Не вижда в тъмното какво се случва с другите.
Да обичаш е да оплиташ ръце
в тежките, сочни мембрани на времето,
да се разстелиш меко и плътно
по охладнялата пустош – пръст и скала –
на луна, луна без слънце,
самият ти да си
лунен и бледолик, с очи настръхнали
към някъде без има – място безлико,
но не картотекирано,
да обичаш е да се чукаш сам,
представяйки си как чукаш друг,
да обладаваш огледала и фотоси,
да разнищваш невидими кълбета
през лабиринти от звук,
а чашата ти да е винаги
само наполовина чаша,
да обичаш е да нямаш и да не държиш –
или да имаш и да държиш треперещ –
съсредоточен в нещо като многоточие –
губещо се в хоризонт от ванилия.
или:
да обичаш е да подписваш некролози,
да обичаш е да се спичаш на полюс,
да обичаш е да критикуваш ангели,
да анализираш пробудени,
да си прецакаш вечността, въжеиграч,
да ядеш стъкло и да се чудиш
защо те боли стомахът,
да си играеш на оракул с огън и обръчи,
да си объркан, натикан и разпилян,
да знаеш отговора, обаче без гатанката,
да викаш дама пика и да дойде,
да обичаш е да не вдишаш, но да издишаш,
да обичаш е да пишеш стихове
с името на някой, който бърка твоето,
да обичаш е да си жилав и желиран,
да си дзен и да си дозиран,
да обичаш е да бръкнеш в черта дупка
и да изкараш заек, който подранява,
да обичаш е
да си достатъчно глупав да си татуираш
име различно от Теб или Бог.
или:
да обичаш е да приемеш
нечия друга вяра,
да обичаш е полупрозрачно камъче
и прегръдка през спален чувал,
и мнима армия от клоуни, и
нощен влак след бандонеон, и
да се преструваш, че не си го чувал, и
да се преструваш, че няма да свърши, и
да си мълчалив експлозив
във фъстъчена черупка,
спрял на 00:01.
да обичаш е кафе преди сън, маска от
кора на краставица, шампанско юни месец,
бисове без концерт, бой на петел и куче,
всяко изображение, което ми хрумне,
всяка секунда, която ме сполети,
докато се усещам 1/2 пъзел.
или:
да обичаш не е да разкодираш
прастари тайни в палиндром,
освен ако не би те поблазнило.
да обичаш е да хакнеш
собствената си праисторическа душа –
колкото и да не те блазни.
или, последно:
да обичаш е оризово зърно в средата на празна стая.