#разни мисли след дискотека

[vsvensen]

Мъжете ви са боклуци❗️❗️❗️❗️❌ Връзките ви са страшно лицемерни. Гледам как се разхождате с половинките си, хванати любовно за ръце. Как се мляскате по улиците, в градския транспорт, в ресторантите. Как си казвате „обичам те” и „ти си всичко за мен” по стените си във Фейсбук. И как ви се иска всички да повярват, че имате перфектната връзка и перфектната половинка. А истината е малко по-различна. Дами, специално към вас, с извинения, че ще спукам розовия балон, в който живеете с вашия приятел или… съпруг. Мъжете ви са боклуци. Отне ми време, години дори, за да направя това заключение, защото все се надявах, че има и свестни, че просто аз, моите приятелки, моите познати, сме каръци и нещо ни куца в отношенията с другия пол. Сега живея по-спокойно, защото виждам вашите лицемерни връзки и се усмихвам широко, че не съм „обвързана с някой такъв. Ще ви разкажа малко за вашите мъже, дами. За вашите любими, български мъжаги, вашите котенца, тигърчета и мечета, както ги наричате във Фейсбук. Защото ми е жал за вас и затова с какви гнусотии от страна на половинката ви трябва да се примирите, само и само да заявите пред обществото, че не сте сами. Давам ви шепа примери за вашите мъже, събирани къде от личен, къде от чужд опит, за да се замислите какъв човек ляга вечер до вас. Ще използвам псевдоними, за да не ме обвините, че развалям нечие лицемерно щастие. Сигурна съм, че която има малко акъл, сама ще сложи края. Да започнем с Георги. Хубаво момче, на 24 години. Всички мацки са му в краката, но според коментарите му във Фейсбук, той има очи само за една - истинската жена на живота му, неговата приятелка. Момиче, наближаващо 30-те. Ежедневно Гошо пуска любовни снимки на семейната идилия вкъщи, но в свободното време пише на разни ''пички'', отправя някой и друг комплимент и се опитва да си уговори среща за секс. На въпроса ''ами гаджето ти'', отговорът е ''ами ние точно днес скъсахме, вече не сме заедно''. Както се сещате, Гошо си е с жената, но просто явно го сърби момчето да пробва и чуждо. Да преминем към Борислав, 35-годишен мъж, работещ в голяма фирма. Запознава се с момиче в столична дискотека, започват да излизат, харесват се, правят секс и всичко е повече от чудесно, докато един хубав ден Боби не си качва снимки от почивка в чужбина, на която е с жена. Връща се в България и веднага търси момичето от дискотеката. На въпроса ''Каква е тази с теб'', Борислав спокойно отговаря, че това е приятелката му, за която обаче е пропуснал да спомене вече толкова време. Но пък обичал секса и в името на любовта не можел да се лиши от другите жени. Тодор. 28-годишен мъж, разведен, с деца, популярна личност, затова ще ви спестя работата му. Тошко е мъжът мечта - красив, умен, забавен, секси, известен, недостъпен… все пак последното се оказва под въпрос. Започва да си комуникира в социалните мрежи с момиче, харесват се, виждат се, на срещата споделя, че наскоро е приключил връзка, към която нямало връщане назад никога, жената дори се била изнесла. Странно твърдение, при положение, че точно този ден тя му поства любовни послания на страницата във Фейсбук. Финалът, предполагам, ви е ясен. Тошко никога не се е разделял с приятелката си, просто е имал нужда от нещо друго. Явор, на 26, управител на фирма. От две години има сериозна връзка с момиче, с което обаче често се карат и уж разделят. При една такава раздяла се запознава с друга девойка, и отново срещи, прегръдки, целувки, секс, всичко е прекрасно и продължава точно две седмици. След това Явор се връща при бившата, но решава да го запази в тайна от другото момиче, щото е як пич и може да върти две. Е, за зла участ, най-добрият му приятел, без да иска го издава пред втората девойка, че е обвързан мъж. Александър, на 44, преуспяващ бизнесмен. Има зад гърба си един развод, по настоящем живее с новата си приятелка, заедно са от 3 години. Това, разбира се, не му пречи да е в постоянно търсене на нови жени, които да прекарат поне нощта с него. Води ги по хотели, а понякога и в офиса си, за по-екстремно. За пред тях, той е необвързан, но ако някой се добере до истината казва, че приятелката му е ''нищо сериозно'' и щом е тук, значи няма интерес да е с друга. Чист оратор. Списъкът с такива примери, повярвайте, е ужасно дълъг. Историите са различни, но финалът винаги е сходен. И няма значение от възрастта, нито от семейното положение, нито от работата. Тези хора, описаните горе, са нечии съпрузи или приятели. Те имат наглостта да лъжат за чувствата си, да нараняват и да наглеят, само да си задоволяват нагона. Някоя жена всяка вечер ляга сгушена до такъв мъж, мислейки, че той е само неин, че когато работи до късно е, защото мисли за семейството, а не защото ходи да оправя друга, или по-лошото – да прегръща друга, казвайки й, че „жена ми нищо не значи за мен”. Дълбоко вярвам, че има и от ”другите” мъже, но се притеснявам, че преобладаващата част са боклуци като гореописаните. А предполагам е тъжно да си легнеш до любимия човек, да те целуне с устните, с които досега е целувал и лъгал някоя друга, чужда жена. Та, този текст, бързам да кажа, че не е отмъщение към някой бивш, нито ви пиша от името на наранено девойче, което иска да сподели мъката. Само искам да кажа на част от вас, момичета, че фалшивата любов за пред хората във Фейсбук, виртуалните сърца и целувки, няма да ви донесат щастие. И със сигурност ще сте по-добре сами. Поне няма да сте унизени от някой мизерник, който уж много ви обича. Защото… мъжете ви са боклуци. П.С. А да, и да живее Фейсбук, че иначе нямат хващане...

[dedo-vi-coko-blog]

Тъй като @sh1zo ме провокира с последния си пост, нека и аз се изцвъкам като за сефте в Тумблера. Па дано се не изложа, щото само тука не ме знаят що за буря в тоалетно казанче съм Ако развиването на търпение е нещо духовно, и е полезно… вместо да избухваш като противопехотна мина за най-малкото нещо… то вече патологията на търпението не е духовна. Наистина, способен съм да търпя всякакви хора покрай себе си (единствено ми е проблем с наборите ми, но за мой огромен късмет, вече пет години откакто завърших средното и с тия играчи и тарикати, аз, мишката нямам пресечни точки по маршрутите си), но в един момент има една такава «горна мъртва точка», отвъд която не трябва да се преминава с оглед собствената ти безопасност. Историята е следната: Един индивид с прякора Емо Мастията, който е достатъчно показателен това що за човек е, ми беше приятел. По-скоро от ония политическите приятели. Не че ми донесе като приятел особена полза. Реално, цялата му полза като приятел възлиза на 86,70 лв за пет години откакто се познаваме. Доста «евтин» човек, нали? Но за сметка на това, като приятел успя на няколко пъти да ми развали приятелствата с няколко човека, на които много държах и с които си бяхме близки и си имахме вз��имното уважение. Зад гърба ми ме злепоставяше с някакви измислени неща – чатове, дребни клюки и тп. Също така и плетеше майсторски интриги зад гърба ми. Когато слушах за ниското проявление на зодия Близнаци Ванеса, бях с едно приятелче, което също му е сърбало попарките и той само каза «Тая па и тя отде знае Емо Мастията?!». Наистина, просто каноничен пример. Интелигентен е, убедителен е, между другото, има особен глас. Един такъв глуховат, но с много специфичен тембър, който ти се забива в мозъка за седмици наред и който може да ти докара такова главоболие, от което с дни да не можеш да мигнеш. Този индивид беше крайно нагъл. Демонстрираше ми колко е над мен като показно ми унищожаваше лични вещи, които използвам редовно и му трябват. А той така ми внушаваше едва ли не, че трябва да му целувам гъза, за това че все още съм жив. Разни д0х0вни хора ми даваха съвети да му прощавам за всичко, да му изпращам любов, светлина и добри мисли, да медитирВам над него, не знам кво още бабината си трънкина… но въпреки всичко Емо Мастията не се спираше да вилнее на мой гръб. Постоянно се обръщаше към мене с «Борке», «Милата ми Борка сладка», наричаше ме «куче», «кученце», «мастия», даже в един момент започна да ме нарича «мастийчица». Също така ми звънеше по телефона да ме притеснява по всяко време, по което му щукне. В единия си апарат даже имам сигурно над 30 телефонни номера блокирани от мене, за да не ме търси повече от тях. Просто взима телефона на някого да го разгледа, а ми звъни и ме тормози… И аз през цялото време му пращам тия фини вибрации, търпя го пряко волята си, тровя се с това всичкото и накрая съвсем наскоро просто реших, че няма какво да го търпя повече. След поредния телефонен терор, просто го видях недалеч от училището на едно приятелче и го набих с една щанга от Москвич. После го накарах както е целия в кръв, да си отключи айфона, за да може аз да си изтрия телефонния номер от указателя и iCloud-а му Той обаче не се спря с изцепките си Следващия път, когато довърших започнатото, той отиваше на дискотека. Беше слязъл на Севастака, видя ме и започна пред всички с ония неговите си обръщения. Накрая си хвана едно такси, а аз на изпроводяк му направих знак с пръст пред гърлото, че ще яде ножа Отидох на лозето, взех си един сап от лопата и когато той се прибираше, го издебнах да слезе от таксито и го пребих. Направих го труден за рисуване. После майка му припаднала като си го видяла как съм го подредил Но на мен рязко ми олекна от товара, с който той излишно ме беше натоварил. Вярно, че малко ми е жал, че го пребих така, но за жалост, нещата отдавна бяха станали неуправляеми. Баба ми я разбрах какво има предвид като казва «Бий дупенце, за да не биеш дупище» едно време като ми набие един или два шамара като правя глупости, за които сега щях да ям много повече бой и щях вероятно да съм на мястото на Емо Мастията. Дадох си сметка, че съм сгрешил, че не му бях нашил два шамара, когато само с толкова можеше да се разминат нещата. Вероятно нямаше да се налага да го сурвакам през юли месец посред лято. Но си дадох сметка, че не е възможно да простиш на някого така, че наистина да подейства правилно прошката, докато той те рита по земята и те налага с метална тръба или с колан където свари. Прошката без да си сложил граници на подобна идиотщина, без да си я прекъснал, не работи. Тогава е самозалъгване, което ти прави бели само. Не става да излъчиш енергия на любов и светлина към човек, който не е в състояние да ги възприеме. Все едно аз да се опитвам с помощта на моя стар веф да хвана сигналите на мобилния телефон, при положение, че не само са в различни честотни диапазони, но и са с различна модулация на носещата честота и тп. Или все едно да искаш да обясниш дъгата на човек, който е сляп по рождение. То и да искаш, няма как такъв да си представи какво е цвят, каква разлика има между един цвят и друг… Ако един човек не чува от приказка, когато се изчерпят окончателно всички възможни мирни варианти за консенсус, ако трябва, ще има бой… както е казал Ленин (леко попреписвайки от Лао Дзъ и Сун Дзъ вероятно) «Войната е продължение на мирната политика, но с други средства». Естествено, след окончателното изчерпване на всички възможни мирни средства… Не може да си духовен, докато някой, който даже не заслужава да те познава, ти танцува по главата… и те мачка за всичко постоянно… Просто трябва да знаем докъде може да търпим и кога при необходимост, да хванем дървото

[thechaos-of-trouble]

не ми се живее като гледам сред какви хора живея

не бяха то лицемери,безчувствени марионетки

контролирани от материалното

душата отдавна захвърлили

сърцара в кутии затворили ..

в.в