#събота

[nurxaya]

Със свещи в ръце, в тъмната нощ,

Велика събота пристига с мълчание.

По пътеките на времето, където се сбират митове,

Светлината се прокрадва, носейки надежда.

Във тишината на пустите църкви,

Изгубени в молитви и въздишки,

Сърцата ни треперят, като свещите на алтара,

Очаквайки чудото на Великата нощ.

Ангелите пламват със светлина,

Изпълвайки света с благодат и любов.

Велика събота, денят на възкресението,

Когато се ражда нов живот и вяра.

И така, в този свещен момент,

Нека се помолим за мир и спасение.

Велика събота, денят на надеждата,

Когато светлината побеждава тъмнината. 🕊️

[summersoullll]

Събота е. Октомври е. Студено е. Миналата година в тези условия бях на дискотека, с разбито сърце и вероятно много, много пияна. Тази година си седя вкъщи. Лежа на същото легло, но съм различна. Не знам дали е заради времето или заради всичко случило се в последната седмица, но все още не съм щастлива.

Обаче не се притеснявам. Знам, че отново ще се усмихвам. Един ден..

[mrdpdolnooryahov]

... to defy the Constitution, the SHIELD: MuskMustFall Global Day of Celebration on June 28, Elon's birthday

Start: събота, 28 юни 2025 г. в 10:00 ч. пр.об. България

End: събота, 28 юни 2025 г. в 10:30 ч. пр.об. България

This is a virtual event

Host Contact Info: macedoniabulgaria@abv.bg 00359 898974054

The world’s richest person, who singlehandedly believes he is allowed to defy the Constitution,

the global SHIELD

No oligarchs, No kings!

[vplovdiv]

За поредна година Община Пловдив ще се включи в националната инициатива на bTV Media Group „Да изчистим България заедно“. Тази година тя е под надслов „Готови сме!“ и ще се проведе на 16 септември (събота) от 10:00 ч.

[emotions-dealer]

Аз съм поет, скъпа

искаш да си взема шофьорска книжка и да карам кола?

искаш да си намеря работа, осем часа, пет дни в седмицата

отпуски и взаимоспомагателни каси и тринайста заплата?

искаш да ме омъжиш?

и да имаме деца?

искаш да излизаме вечерта, може би петък

с онази двойка от твои приятели?

и в събота, филм?

искаш да поема моите отговорности?

искаш да поема отговорности?

кажи ми, как ме искаш?

по-висок?

по-добре облечен?

по-парфюмиран?

по-сигурен?

по-малко възбуден?

повече възбуден?

колко пъти на седмица искаш да го правим?

2?

3?

само в почивните дни?

преди или след хранене?

искаш винаги ти да си отгоре?

така повече ли ти харесва?

искаш да продължа да пиша?

искаш да спра?

искаш да стана известен?

искаш моите любовни стихове да говорят само за теб?

иска�� да спря да използвам подчинителните?

или искаш още да ги употребявам?

искаш ме с брада?

с дълга коса?

искаш ме без брада?

загорял с тен и изпечен?

блед?

по-мускулест?

искаш да спря да пуша?

искаш да те целуна, когато най-малко го очакваш?

или искаш ти да решиш кога?

искаш да имаш твоето пространство?

искаш да излизаш с твоите приятелки?

искаш да спиш на дясно?

искаш да спиш на ляво?

искаш ли аз да спя на пода на един матрак?

искаш ме по-сладък?

или ме искаш по-твърд?

искаш ме по-голям копелдак?

или ме искаш по-романтичен?

искаш ли ме все още?

не ме ли искаш повече?

направи едно нещо, скъпа

реши как ме искаш

ако искаш, направи един списък

и след това се изкачи на покрива

и го разкажи на висок глас

аз ще бъда далече, тогава

ще бягам бързо и леко

и вятъра, може би

ще ми донесе твоите думи

Гуидо Каталяно

[vburgasbg]

Тази събота, 28 юни, парк „Минерални бани“ в кв. "Ветрен" ще бъде домакин на второто издание на Greenburg Fest – еднодневен младежки фестивал, посветен на екологията, културата и гражданската активност.

[p-news]

BG Music Festival Девин 2025 – четвърто издание на фестивала за независима българска музика

На 12 юли 2025 г. (събота), в 20:00 ч. площад „Игор Юруков“ в сърцето на град Девин ще се превърне в сцена за едно от най-значимите музикални събития на годината – четвъртото издание на BG Music Festival. Фестивалът се утвърди като престижна платформа ��а изява на независимата българска музика, съчетавайки модерно звучене и разнообразие от поп жанрове. BG Music Festival има за цел да подкрепя и…

[stara-zagora]

Интересно предизвикателство за феновете на спорта, които не търсят оправдания в жегата, за да си стоят под климатика у дома, предлага на старозагорци Международният младежки център.

[deiphobahileev]

Без заглавие. To be continued не сега

Вчера случайно бяхме �� центъра на София, курсът на дъщеря ми в Сервантес приключи миналата събота и вчерашното излизане от махалата беше инцидентно. Маршрутът ни беше първо с трамвай № 20 (или 22, или 21, не си спомням) от Подуене до Операта. Още с влизането на мотрисата на Дондуков почнахме да забелязваме полицаи, всъщност дъщеря ми първа ги забеляза. Почнахме да спорим на колко метра са, аз…

[summersoullll]

И понякога, когато не ми се получат точно нещата с някого, отново се чувствам като онова мъничко 14 годишно момиче. Пак съм девети клас, седя в стаята си до полунощ и пиша шантава поезия на стара, омачкана хартия, да не вземе някой да я прочете наистина. С думи обличам емоциите си, защото моето момче отдавна се е прибрало вкъщи. Липсва ми и умът просто не ми го побира, че ще ми се наложи друга душа да обикна. Имам точно една приятелка и в събота вечер съм си вкъщи, четейки сладникава романтика с маска за лице и рошава коса. После пак се връщам към сегашното си аз. Не съм сигурна защо, обаче просто не е същото. Вече аз наранявам, аз поставям условията. Рядко пиша и по-често съм навън. Онази приятелка отдавна я няма, сега имам просто хора, с които да се чувствам по-малко сама, все едно принадлежа някъде. Вече пия. Не знам даже защо, само от мирисът на евтината водка ми се гади, обаче когато ме хване ме залива такава еуфория. Хубаво ми става. Забравям за износеното си сърце и за момчето от миналото лято, или за това от миналият февруари. И всичко си давам, в такива моменти, да се върна пак в девети клас, в уютната ми стайчка, далеч от големият свят. Преди да ми вземат сърцето и способността да чувствам. Най-любимата ми способност. Преди целият ми розов свят да стане сив, с жалки оттенъци на жълто.

[todorpeychev]

Трима автори – Таня Капинчева, Тодор Пейчев и Людмила Андровска – представят сборниците си с разкази "Слънце на нашата уличка", "Душата ми плаче за теб" и "Което си отива", излезли през 2015 г., четиресет и трети Софийски международен панаир на книгата, Национален дворец на културата, София, декември, 2015 "Аз чета", Асоциация "Българска книга"

Трима автори – Таня Капинчева, Тодор Пейчев и Людмила Андровска – представят сборниците си с разкази "Слънце на нашата уличка", "Душата ми плаче за теб" и "Което си отива", излезли през 2015 г., четиресет и трети Софийски международен панаир на книгата, Национален дворец на културата, София, декември, 2015

Трима автори – Таня Капинчева, Тодор Пейчев и Людмила Андровска – представят сборниците си с разкази "Слънце на нашата уличка", "Душата ми плаче за теб" и "Което си отива", излезли през 2015 г., четиресет и трети Софийски международен панаир на книгата, Национален дворец на културата, София, декември, 2015

Представяне на трима автори: Таня Капинчева, Тодор Пейчев и Людмила Андровска "Аз чета", __.12.2015

Трима автори – Таня Капинчева, Тодор Пейчев и Людмила Андровска – представят сборниците си с разкази "Слънце на нашата уличка", "Душата ми плаче за теб" и "Което си отива", излезли през 2015 г., четиресет и трети Софийски международен панаир на книгата, Национален дворец на културата, София, декември, 2015

Трима автори – Таня Капинчева, Тодор Пейчев и Людмила Андровска – представят сборниците си с разкази "Слънце на нашата уличка", "Душата ми плаче за теб" и "Което си отива", излезли през 2015 г., четиресет и трети Софийски международен панаир на книгата, Национален дворец на културата, София, декември, 2015

43. Софийски международен панаир на книгата. 8-13 декември 2015 г. НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА Програмата утре (12 декември, събота) Асоциация "Българска книга", 11.12.2015

Трима автори – Таня Капинчева, Тодор Пейчев и Людмила Андровска – представят сборниците си с разкази "Слънце на нашата уличка", "Душата ми плаче за теб" и "Което си отива", излезли през 2015 г., четиресет и трети Софийски международен панаир на книгата, Национален дворец на културата, София, декември, 2015

43. Софийски международен панаир на книгата. 8-13 декември 2015 г. НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА АСОЦИАЦИЯ "БЪЛГАРСКА КНИГА" Пълна програма https://www.abk.bg/ Асоциация "Българска книга", 08.12.2015

[vplovdiv]

Търсене на съкровища, пиратски битки, приключения и загадки за морета и океани очакват децата на 7 юни /събота/ и на 8 юни /неделя/ в Природонаучния музей.

[vburgasbg]

За 13-та година с подкрепата на Община Бургас, клубът по планинско колоездене "Шор Инвейдърс" организира емблематичното състезание "Дърт Джъмп Бургас 2025".

[p-news]

„Фестивал на приятелството“ ще разтърси Стрелбище с цвят, музика и усмивки

Приятелството не се купува, но в София ще се празнува подобаващо! На 14 юни 2025 г. (събота) от 11:00 до 18:00 ч., в ж.к. Стрелбище, ул. Йордан Йовков 13-15 (спортна площадка) ще се проведе „Фестивал на приятелството“ – ден, изпълнен с изкуство, музика, циркови номера, спорт и, разбира се, истински човешки връзки. Програма по часове: 11:00 – 14:00 Спектакъл „Джоката и Маги в света на…

[stara-zagora]

Две сцени с музика, спорт, кино, пърформанси, граждански дискусии, симпозиум по дървопластика, лов за съкровища, единственият по рода си Музей на бирата, както и цели събота и неделя с работилници за деца, с изложители и производители на природни продукти.

[idromele]

РАЗГОВОР ПОД ЛИПИТЕ

Вече завършвах сутришния си маратон от седем километра. Точно тогава видях пълен мъж, който тичаше задъхано по алеята, вървяща в кръг около неокосената поляна. В далечината се извисяваше планината, с манастир, кацнал на една скала. От другата страна се виеше нагоре път между хълмовете. Над поляната живописно се издигаше средновековното градче с островърхи камбанарии. Бях се уморила и поседнах на една пейка. Гледах липите, засадени край алеята – вече бяха станали големи дървета, а когато ги посадиха, бяха съвсем мънички. Учудвах се, че при всяко излизане срещах нещо ново, за което после можех да разказвам. Всяко излизане носеше някаква изненада, макар и малка. Или научавах някаква подробност, или виждах, че нещо по пътя с�� е променило. Днес обаче всичко изглеждаше еднакво с предишните дни. Дебелият човек мина запъхтян покрай мен, но след няколко крачки спря и се върна назад.

– Нали няма да ви преча, ако поседна за малко на тази пейка до вас? Съвсем ми свърши въздухът – той се засмя, но на лицето му се четеше леко огорчение.

– Разбира се, седнете.

Така останахме да седим няколко минути, без да пророним и дума. Накрая ми стана неудобно и реших да го заговоря.

– Не ми се струва, че сте оттук. Не съм ви виждала преди.

– Не, не съм оттук, идвам от Рим да подишам малко чист въздух сред природата. Един приятел преди много години ме доведе тук на пикник. Бяха няколко семейства и бяха запалени туристи. Имаха всичко със себе си: сгъваема маса, столчета, топки, чадъри, та дори и барбекю. Всяка неделя ходеха на различно място. Аз работех с един от тях в един прашен държавен офис в центъра на Рим, разнасяхме папки с документи от една стая в друга, правехме фотокопия и подобни дейности. Първо не бях много уверен, защото те бяха семейни, а аз бях сам, но той настоя и така дойдохме тук, край стария град. Много ми хареса тази широка поляна с алеята около нея. Тогава бяхме много хора, децата тичаха като луди след топките, жените подреждаха сандвичите по масичките, а мъжете се бяха захванали с барбекюто. Имаше и няколко местни двойки, които се разхождаха бързо по алеята. Тогава седях и си мислех, че никога не бих тръгнал да ходя в кръг като луд. Струваше ми се много депресиращо, само мисълта за това ми вдигаше кръвното – той замълча за известно време и после продължи: – Не щеш ли, мъжете нещо се заприказваха тогава и всичко изгоря. Така ядохме по един сандвич и това беше. Настроението на всички се беше развалило ужасно, особено на жените, които казваха, че изобщо не могат да се доверят на мъжете си и не могат да ги оставят и едно свястно нещо да направят. Аз не участвах тогава в препирните им, защото бях чужд на тяхната компания, познавах само моя колега, който се беше почувствал много конфузно след този гаф. Аз го успокоих и му казах, че все едно съм прекарал чудесно с тях, и му благодарих от сър��е, но всъщност повече не съм ходил на екскурзии с тази група. Всъщност мисля, че често им се случваха някакви недоразумения и те бяха свикнали да се карат помежду си, но винаги оставаха заедно всяка неделя, независимо дали беше слънчево, или валеше. Смисълът на това събиране не беше толкова яденето и пиенето, а да бъдат заедно и да си споделят какво им се е случило през седмицата. Оттогава обаче често съм идвал тук, обикалял съм доста из околностите, посещавал съм и други градчета, но това ми остана любимо място. Не бях идвал от много време.

– Още ли работите в този офис в Рим?

– Не, не в същия офис, сега работя в една частна фирма. И тъй като не се движа много – от вкъщи до бюрото в офиса и от офиса вкъщи – това е моето ежедневие, не забелязах как напълнях много. Преди няколко седмици не се чувствах добре и отидох на лекар, който след преглед и като видя анализите ми, каза, че съм в много лошо състояние и главната причина е затлъстяването. Препоръча ми спортно ходене поне един час на ден. През седмицата ходя в един парк, който е недалече от апартамента ми, но в събота и неделя се сетих, че мога да идвам тук. А вие тук ли живеете?

– Да, аз живея тук, в една изоставена къща. Собствениците я даваха под наем, защото от дълги години си бяха заминали оттук.