#теодор блекбърд | Explore Tumblr Posts and Blogs

hamstergod · 11 years

Text

Сферата на Еариндур 12

В гората на Шелерин има много различни видове треви. Някои от тях са лечебни, други отровни, трети са просто красиви, но с всички трябва да се внимава. Често тези треви биват отглеждане от горските феи, а те защитават ревностно реколтата си. Ако искате редки стръкове за отварите си, за да си нямате проблеми с местните, носете им подаръци. Горските феи особено много обичат дрънкулки – гривни, пръстени и т.н. Елфическите са им любимите, но не прибързвайте да задигате скъпоценности от елфическите си приятели. Човешките изработки също вършат достатъчно добра работа, особено ако са по-шарени.

Мира Лагра „Справочник на полезните растения“

Когато Джон отвори вратата на следващата сутрин, или по-скоро следобед, без особена изненада установи, че стаите наистина се бяха разместили. Той въздъхна и с известно усилие на волята успя да накара изтощената си магия да се поразмърда.

-Събуди ли се? - чу се весел телепатичен глас в отговор на усилията му.

-Силно казано. - отговори с по-мрачен тон старият вещер.

-Не се ли наспа? - истинският глас на Теодор Блекбърд изникна зад Джон. Той успя да не подскочи.

-Обикновените магьосници нямаме огромни магически резервоари. - каза той изнервено. - Ако използвам толкова магия, колкото вчера, ще се чувствам така на следващия ден.

Тео кимна разбиращо.

-Ако ще те успокои, мен ме боли главата през цялото време.

-Не виждам как това трябва да ме зарадва. Както и да е, загубихме прекалено много време. Нямам какво повече да те науча, защото другите неща ще отнемат прекалено много време.

Тео наклони глава въпросително.

-Но мина само един ден...

Болезненото изражение на лицето на учителя му го накара да млъкне.

-Имаш огромен потенциал. Самият факт, че още си жив, го доказва. И аз не искам да те оставя толкова рано. Но се нуждаем от теб. Затова трябва да се задоволим с това, че можеш горе-долу да управляваш и използваш магията си.

Тео се намръщи недоволно, но кимна.

-Но не разбрах...Какво ще получа в замяна на тази помощ?

Джон помълча. Не беше мислил за това, но наистина трябваше да му предложат нещо.

-Дом.

Тео повдигна вежда, като многозначително плъзна черния си поглед по каменните стени около тях.

-Дом като място, където можеш да отидеш, без да те гонят. Място в академиите. Достъп до библиотеките.

Очите на Тео веднага светнаха.

-Ще мога да уча магия?

Джон кимна.

-Ще мога да влизам в библиотеки и книжарници? Да си купувам книги и материали?

Джон кимна отново.

-Вътре съм. Напълно.

-Радвам се, че си толкова ентусиазиран, защото тръгваш веднага.

Тео примигна.

-Къде ще ходя точно?

-Не знам. Сега ще питам. Имаш десет минути, приготви каквото ще взимаш дотогава. Не ти препоръчвам да е много. О, и първо ме заведи долу.

Флириел замислено пиеше чай и гледаше лебедите, които елегантно се носеха по езерото. По едно време сякаш се сепна, след което се вглъби още повече. Меолле си приказваше с една костенурка на неразбираемия си за Елен Вълков език, а Люриен точеше меча си, отдалечена и от тримата. Елен реши да отиде при нея, след като изглеждаше най-предразположена за разговор. Доколкото можеше да очаква такъв от воден елф.

Тя чу стъпките му по тревата, погледна го и след секунда колебание се усмихна леко, но приветствено. Елен ѝ отвърна и седна до нея.

-Защо си толкова далеч от другите.

Тя отново се поколеба в отговора си, но накрая реши да говори направо.

-Флириел се дразни от звука при точене на острие, а Меолле е прекалено шумен.

Елен кимна разбиращо.

-А ти си човек.

-Аха.

-Извинявай.

-Няма проблем. Имаш хубав меч.

Тя погледна оръжието си с нескрита любов.

-От дядо ми е. Старите заклинания още бяха по него, когато го получих, но бяха избледнели. Помолих Флириел да ги подсили. Сега е като ново.

Елен погледна с изненада блестящото острие.

-Не бих си помислил, че е толкова старо. Не че намеквам нещо за възрастта ти.

Тя го погледна неразбиращо.

Елен се усмихна неудобно, напомняйки си да се откаже от плахите си опити да се шегува с тези хора.

-На колко години си?

-Двеста и десет. Ти?

-Ще ставам на тридесет тази зима.

Тя го изгледа странно.

-Никога няма да разбера растежа на човеците.

Докато се чудеше какво да отговори на това, откъм езерото се чу силен пукот.

-Готов ли си?

Тео прибра манерката в робата си и кимна.

Намираха се в голямата зала, която служеше за изпълняване на по-вятъропораждащи магии, които не бяха пригодени за малки закрити пространства.

-Добре тогава, застани в този кръг и...

Тео оглеждаше пода, докато отиваше към кръга, и погледът му се спря върху нещо.

-Момент, моля.

Той притича при нещото и внимателно го вдигна. Изтупа го и го нахлупи на главата си.

Джон присви очи. Беше островърха шапка. Черна и стара, връзваше се с наметалото на младия вещер. Сигурно върваха в комплект.

Тео му се ухили и бързо ��тиде на посоченото му място.

-Трябва ли да правя нещо?

-Стой така и изглеждай представително.

Тео кимна със сериозно изражение. Джон щеше да оцени хумора, ако не беше толкова изморен. Щеше да използва голяма част от и без това опърпаната о вчера останала му магия, а после и последната, за да се прибере в Акрон. Искаше просто да легне в собственото си удобно легло и да спи три дни.

Избута тези мисли настрана и се съсредоточи върху свитъка в ръцете си. Докато разучаваше заклинанието, изписано на него, реши да пообясни на Теодор какво се случва.

-Телепортиращо заклинание. Бавни и досадни за съставяне, но бързи при изпълняване. Ще те пратя направо при Флириел, който би трябвало да е при езерото Наерен в югоизточните части на гората на Шелерин. Той ще те поеме оттам, надявам се.

-Доста несигурности, струва ми се.

Джон сви рамене.

-Мога единствено да ти пожелая късмет. И внимавай.

Тео кимна и старият вещер започна да чете заклинанието.

Когато свърши, след около половин минута, всичко избухна в светлина, вътрешностите на Тео си размениха местата за момент, и изведнъж всичко завърши с оглушутелен пукот и плисък, след който Тео осъзна, че се намира във вода, изруга на северняшки и изплува, чу „Ндаро!“, което, преди да осъзнае всичко друго, мозъкът му преведе като „Дръж!“ на водноелфически. Миг по-късно около половин дузина птици му се нахвърлиха. Тео отново употреби няколко по-груби северняшки думи, хвана птиците, които разпозна като лебеди, за дългите им вратове и бързо заплува към брега, който беше близко, за негово щастие. Излезе на брега и си пое въздух, след което хвърли недоволно пърхащите лебеди по единствения горски елф наблизо, който се заливаше от смях на брега.

-Дръж си патките! - учтиво каза Тео на горскоелфически, при което елфът спря да се смее, избягвайки ядосаните лебеди, обърка им малко внимание, докато се успокоят, и после започна да се смее още по-силно.

-Да ни убиеш ли идваш? - попита той, вече почти през сълзи.

-Не официално. - каза Тео. Явно се беше ядосал, защото видя как водата се изпарява от ръкавите му. Неконтролируемата магия си имаше и добри страни.

-Флириел ми спомена нещо за някаква полезно попълнение от Акрон. Това ти ли трябва да си?

-Не мога ли да съм от лошите?

-Те не използват магия, доколкото разбирам.

-Аха. Значи съм каквото ти каза.

Елфът отиде при него и го потупа приятелски по гърба, игнорирайки високата температура.

-Откъде знаеш горски?

-Израснал съм при мечка друид.

Събеседникът му отново се засмя.

-Ще се харесаме, значи! Аз съм Меолле, вторият командир на тази експедиц-

Беше прекъснат от камък, запратен към главата му. Успя да го избегне в последния момент. Изстрелялият камъка беше ядосан на вид женски воден елф, се развика нещо, предполагаемо на нейния език. Тео силно се съмняваше, че това беше Флириел, но преди да разгледа странната жена по-добре, нещо привлече вниманието му. До нея стоеше един объркан човек, който го наблюдаваше внимателно, ръце на дръжките на оръжията си.

Тео погледна въпросително към горския елф до себе си.

-Не е съгласна с моето разпределение на властта, предполагам. - ухили се той. След което викна. - ФЛИРИЕЛ! ПРАТКАТА ТИ ДОЙДЕ!

Чак сега Тео забеляза още една фигура, седяща край езерото. Елегантно изправен гръб, дълга, бляскава синя коса, падаща като водопад и разливаща се дори по тревата наоколо, широки ръкави на вероятно скъпа роба, от които се подаваха изящни, дълги бели пръсти, държащи красива прозрачна чаша, която след миг се разпадна – беше направена от вода. Главата на фигурата се обърна към тях, разкривайки под синята коса красиво бяло лице с неразгадаемо изражение, подчертано от очи, сини като дълбините на забравено омагьосано езеро.

Тео се почувства тъпо, че не се беше зазяпал в женската елфка повече. Бърз поглед към нея му донесе информацията, че и тя има бляскава синя коса. Щеше да я разгледа по-добре после. Почувства се още по-тъпо след това си заключение. Изправи се и учтиво се поклони.

-Теодор Блекбърд. Джон Мах ме прати тук с молба да помогна на експедицията и т.н.

С крайчеца на окото си видя как Меолле се усмихна на думите му.

Флириел се изправи, подобаващо бавно и величествено, и с отново бавни, но големи крачки, се приближи към тях.

Тео се постара да не изглежда впечатлен.

Водният елф беше...доста висок. Тео трябваше да повдигне глава малко нагоре, за да срещне очите му.

-Флириел Малксионел. - гласът беше приятен и мелодичен, дори и за елф. - Съжалявам, че се наложи да изпратят някой толкова неподготвен. Но взимайки под внимание уменията ти, сигурен съм, че ще бъдеш от полза.

Тео се усмихна, решавайки да приеме всичко това като комплимент.

-Освен това, надявам се наистина да учиш толкова бързо, колкото Джон каза. - добави водният елф. - Защото бях помолен да те обучавам по време на това пътешествие.

Усмивката на Тео потрепна. Не че си мислеше, че е научил всичко, което може, за два дни, но н беше сигурен, че иска елф да го учина магия.

Лебедите, които беше изкарал на брега, един по един се връщаха във водата.

-Уча бързо. - потвърди Тео.

Меолле го перна приятелски по гърба, като почти изкълчи рамото на вешера.

-Първо ще те науча как да изпозваш магическата си аура като щит. - каза Флириел, наблюдавайки ухиления горски елф внимателно.

-Би било полезно. - съгласи се Тео.

-Мисля, че стояхме достатъчно тук. - Елен се появи зад другия човек. - Може още някой да ни преследва.

-Можем просто да го набием, ако дойде. - предложи весело Меолле. - Вече имаме цели 2 магьосника! Флириел ще ни пази, докато...Как-му-беше-името ги пердаши с тъмни енергии или там каквото прави.

-Теодор Блекбърд. - услужливо каза Тео.

Елен изгледа елфа с досада.

-Ще оставя ти да се справиш с всички, тогава.

Меолле престорено се нацупи сърдито, докато Елен отиде да събере багажа.

-Меолле, вземи си нещата! - викна Люриен.

Мърморейки под нос, горският елф покорно отиде при скромния си багаж.

Тео остана сам с Флириел.

-Та. Къде отиваме? - попита човекът след около минута неловко мълчание.

-На изток. - отговори елфът.

Още минута неловко мълчание. Тео сви рамене и се отказа от опитите си да води учтиви разговори за днес.

-Имаш ли някакви материали? - попита водният елф. Мекият му глас сепна Тео, който се беше загледал в плуващите лебеди.

-Материали? За какво?

Флириел въздъхна.

-Човеците си оставят ръцете навсякъде...Дори и в обучението. Чака ни много работа, изглежда.

Тео повдигна бяла вежда.

-Как прави магии досега?

Тео примигна.

-Просто ги правех.

Флириел кимна разбиращо.

-Това ще ни улесни. Не би било удобно да спираме за допълнителни материали точно сега. За обучението ще използваме моите.

Тео кимна, преструвайки се на разбрал.Люриен, Меолле и Елен вече се бяха строили до тях. Беше време да потеглят.

#еариндур #тео #теодор блекбърд #флириел #блага некитова #12

0 notes