tovaeblog - Tumblr blog

[tovaeblog]

ЛИТЕРАТУРЕН АНАЛИЗ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО ОТ КРИСКО БИЙТС “ЛОШ ИЛИ ДОБЪР”

В модерната музика името на Кристиан Талев, по-известен сред младежите като Криско, е често срещано и обсъждано. Текстовете на неговите песни се вклиняват в съзнанието ни и оставят горчиво-сладък отпечатък върху духовния ни мироглед. Истината е, че в днешно време  той е един от най-слушаните български музиканти. Противоречивите мнения за поезията на Талев се дължат предимно на иновативния му подход към изкуството, за който някои критици все още не са готови.

Песента “Лош или добър”, най-новия хит на популярния изпълнител, започва с прелюдия, загатваща за своеобразния вътрешен монолог на лирическия Аз. Реторичният въпрос “Има ли пожари?”, зададен няколко пъти подред, говори за известна неувереност в това дали действително има пожари. Тук съществителното “пожари” носи метафоричен смисъл; става въпрос не за буквални огньове и природни бедствия, а за “горещи” жени, определяни и по-нататък в текста като “пожари”. При първи прочит е лесно да се изпусне тънкото буквализиране на качеството “горещ” - похват, действащ като дискретна закачка към публиката.

След неколкократното повторение на въпроса, който така и не получава отговор, творецът запознава своя слушател с казуса си чрез пряко обръщение към жената, от която очевидно е черпил вдъхновение за цялото произведение - в този смисъл можем да си позволим да я наречем негова творческа муза.

В първия куплет авторът очертава ситуацията с няколко основни щриха. Тук се проявява майсторството на Талев и неговия екип - с помощта на няколко категорични твърдения той не само пресъздава атмосферата на взаимоотношенията му със своята муза, но и не оставя никакво съмнение по въпроса за понататъшните си намерения с нея.

Въвеждащото изречение “Лъжи за мен си чувала и си се чудила така ли е, такъв ли съм; в моя кръг си се бутала и си се фукала, че аз по тебе хлътнал съм” съдържа в себе си предположението, че жената вече е запозната с личността на лирическия герой, но преживява известни колебания що се отнася до тяхната правдивост. Освен това музата на Криско е дотолкова увлечена по изпълнителя, че си позволява да злоупотреби с репутацията му като хвалебствено твърди, че последният проявява романтичен интерес към нея. Така Талев демонстрира знанието си за това какви мисли се въртят в главата на неговата изгора и сурово ги критикува чрез косвени изказвания.

В следващите редове забелязваме контраст в твърденията на лирическия Аз. Според него героинята притежава “скандална фигура” и като цяло може да бъде определена като “пожар” (вж. по-горе), но едновременно с това тя бива наречена “вещ купена” - епитет, рязко принизяващ авторитета на талевата муза. Тази антитеза говори за противоречията в душата на поета, който в крайна сметка не може да вземе еднозначно решение по отношение на въпросния пожар.

Припевът е основната част на всяка качествена песен; “Лош или добър” не прави изключение. В текста на припева забелязваме много повторения на ключови думи с цел подчертаване на тяхното съдържание. Думите “най” и “дай” са често употребявани в цялата песен, като особено внимание им се отделя именно в припева. Концепцията, която формулира Талев в припева, е свързана предимно с идеята му за безрезервната любов и преданост на героинята към лирическия Аз (в случая - самия Криско). Според автора за нея той винаги ще бъде “най-най-най”, което респективно ще я кара да повтаря “дай, дай, дай” в негово присъствие.

Вторият и последен куплет в емблематичната творба на модерния поет съдържа предимно своеобразни закани, отправени отново към изгората на Талев. Интересното тук е, че в рамките на един куплет за жената се говори както във второ, така и в трето лице. Може би някои аматьори биха предположили, че това се дължи както на небрежност, така и на желание редовете да се римуват; но ние знаем, че в този привидно неуместен похват се крие многопластово съдържание. Защото при по-задълбочен прочит виждаме, че освен смяна на адресатите, в куплета се наблюдават и различни взаимоизключващи се обръщения: Талев, наричайки себе си “батко” на своята муза, говори и за нечия “кака”, която според него също заслужава внимание като обект на романтични чувства. 

Създавайки илюзията за нелогичност, Криско всъщност напълно съзнателно оставя озадачените слушатели да се чудят за какво всъщност се пее в песента му. Тук се крие динамиката на цялото негово досегашно творчество - поетът залага не толкова на силните лирически послания, колкото на озадачаващото безсмислие, с което е пропита всяка нишка от тъканта на неговата поезия. 

[tovaeblog]

Момичетата са прецакани по подразбиране

Скъпи 40-годишни мъже, които ме спряха на улицата през нощта, притиснаха ме до оградата и ми предложиха да се прибера с тях, въпреки че биха могли да са ми бащи;

Скъпо момче в кафенето, което видя, че съм разстроена и побърза да седне на моята маса, за да ме кани на бар;

Скъпи чичковци на отсрещния тротоар, които ме нарекоха “п*тка” така, че да чуя, и продължиха да крещят след мен, докато аз забързано завих по друга улица,

Скъпо момче с фотоапарат, което снима краката ми със светкавица, докато пресичах,

Това не е нормално. Не е нормално да караш една жена да се чувства застрашена само защото е гримирана или носи къса рокля. Тя не си го проси - единствените, които си го просят, сте вие. Просите си боя, но ние няма как да ви набием. Знаете, че сме слаби и ако искате, можете да ни притискате - затова го правите. 

Не, мъжете не са свине. А ние не сме парчета месо. Всъщност има доста мъже, които биха ви пребили с пълно право, защото знаят, че такива неща са недопустими. Но какво значение има думата “недопустимо” в момента, в който ръката на непознат мъж се плъзга по рамото ми, а погледът му - на други места?

Ние сме “нежният пол”. Нашата роля в живота е да ходим грациозно на пръсти, да бъдем красиви, да носим рокли, да танцуваме балет и да въртим баници, а малко по-късно да добавим и бърсане на сополи и сменяне на памперси. Като всички тези задължения са непосредствено придружени от едно основно - да се харесваме на мъжете. 

Не ме интересува дали ме харесвате. Не ме интересува дали ме намирате за “красива”, “секси”, “трепач”... Всъщност като цяло ми е все едно за каква ме намирате. Но когато започнете да демонстрирате физическото си надмощие с безсрамните си подхвърляния, заслужавате възможно най-ужасно отношение. 

Вероятно винаги ще е така. Живеем в свят, в който момичета се мислят за грозни, защото никой не ги кара да се чувстват морално (или дори физически) изнасилени. И в който онези, които са приети за “красиви” от обществото, се страхуват да излязат сами - понякога дори по светло. Не, не е нормално да си мисля “иска ми се да бях по-грозна, за да не ме е страх”. Или да ходя без грим, за да изглеждам по-невзрачна и да си спестя безсрамните подвиквания от минаващите коли.

В тези моменти аз не мога да ви кажа нищо, защото съм жена. И не съм от онези жени, които тренират бойни изкуства и с един ритник спукват три черепа едновременно. Аз съм като повечето момичета - беззащитна, доста нетренирана, емоционална и плашлива. А вие точно на това се надявате. Затова все още плъзгате ръка по рамото ми и нямате никакво намерение да я махате оттам.