uarelua

[uarelua]

Ако имах документ с дата и час, в който пише кога отново ще срещна определени хора- сега нямаше да мисля колко е трудно да забравиш, за да не помниш.

-Мирела Н.

[uarelua]

Когато затворя очи представям си, че всичко това не е истина. И сякаш нереално е. Всичко това, което се е случило и може би предстои да се случи. Объркващо е. Някак се настанява една чужда бучка в гърлото и казва ,,добре съм дошла", но не пита приета ли е. И тази бучка я свързвам с хората. Идват и си отиват. Без да питат дали вратата е отворена за тях- влизат. И накрая си тръгват, оставят отворена вратата. И как да не затвориш завинаги своята врата за онзи предстоящ гост?

-Мирела Н.

[uarelua]

Колкото и да се чудим понякога защо не получаваме повече от необходимото, трябва да не забравяме, че Бог дава колкото е полезно за нас. И това винаги е перфектното!

-Мирела Н.

[uarelua]

Когато ми се случи нещо, искам човек до мен, който ще попита ,,Как си?", вместо ,,Как се е случило?"...

-Мирела Николова 💦

[uarelua]

Ако беше справедлив живота- шоколадът щеше да лекува акне.

-Мирела 🍫

[uarelua]

Ако живота беше справедлив първият избор на хората, щеше да е правилен.

-Мирела

[uarelua]

'Какво са разтоянията' след като обичаме без да видим- Бог

-Мирела

[uarelua]

Странното в нея бе, че не е като всеки. Човек питаше ли я за името й, тя откликваше с това, че трябва името да бъде избрано от този, който пита. Явно не всеки разбираше значението на етикета, но знаеха да определят тя каква е по народност, по характер и душа. Защо? А тя обичаше сама да определя себе си, защото познаваше се. Всеки ден говореше на огледалото и опознаваше всяка своя скрита част. И знаеше, че бе време да застане пред огледалото с някой, който познава нея колкото самата нея. И тя неговата душа. Ала толкова странна и отличена с недостатъци беше. Нейната душа беше чиста и толкова красива. Явно Бог не смее да сподели красотата й с друг, затова тя беше сама - все. Чужда и красива! Красива сама, живееща в чужд свят. Но обичаше всеки малък детайл, наивна и чиста. Както всеки един уж...

[uarelua]

С каквото се похвалиш днес, без него ставаш утре.

-Мирела 🔗

[uarelua]

Радостта на един баща се крие в това, че детето   споделя своята любов и доброта с друг. Радостта му се крие в отличията, възнагражденията. Доброто в него. Най-вече силната му вяра, че той е до него и го пази. Така е и с Бог. Колко благословени са онези, които без да чуват, виждат  имат истинска любов към Своя Баща.

-Мирела❤

[uarelua]

Колкото и да мъчим из спомените да се разходим, съществува едно ,,безразличие". Празнотата на човека, обзет от ,,никакви" чувства. Колкото болката или щастието да са далеч, то като магнит ги привлича, но нищото в него безразличен към тях го прави. И най-лошото е, че човек свиква... Тогава безразличието печели душата му. Нито щастие, нито болка не се открива. Една голяма дупка, а зад себе си мечти и хиляди спомени.

-Мирела Н.

[uarelua]

Има едно средно положение при човека, когато той не чувства нито болка, нито щастие- просто съществува. Нито болката го прави жив, нито щастието подарява му усмивка. Средното положение е загуба на душата из небето, което търси своята друга половина. Надали ще има по- празни дни от сега...🕯

-Мирела Н.

[uarelua]

Няма да има щастливи дни за тези, които се чувстват живи с болката. Колко силни са тези, които в усмивката си крият хиляда спомени.

-Мирела

[uarelua]

Когато си готов да направиш някого щастлив направи своята първа крачка.

-Мирела

[uarelua]

Колко лесно е да аргументираме злобота в душите си, а дори не поглеждаме в тъмното кървящото отражение на тялото си, което с болка образувало е имено усмивката.

-Мирела

[uarelua]

Вижда се силата на човека, а бурята е забелижима за тези, които са докоснали душата му.

-Mirela H. 🖤

[uarelua]

Човек вижда отражението си в тъмното, а душата си, когато сълзите една по една докосват сърцето.

-Мирела