#Аделина
Explore tagged Tumblr posts
alissachudesa · 1 year ago
Text
Найди свою гавань , и все будет хорошо, а пока иди с фразой ‘все в порядке, да нормально, я отлично , благодарю’
Знаешь я так привыкла блуждать по темному лесу, будто роща это все что у меня осталось, во сне то бегу тебе на встречу , то удивляюсь твоему цвету волос , голосу, недавно был другой сон, яркий давно не было такого .
Давно это для меня полтора года , ты мне снился но не так , этот сон я ощущала , ты же знаешь у меня есть такие сны , и я так рада , мы поку��аем в продуктовом то что не продали бы наши торгаши .
Я очень долго тебя ищу , всюду , рассказы , плевать что им восемь, пять , или больше лет, все же думаю , Что твои строки, что именно это ты пишешь.хожу неприкаянно ищу будто Адель искавшая Пинсоту,лившись ума
.
Tumblr media
Безумие — это точное повторение одного и того же действия раз за разом в надежде на изменение.
Безумие это худшее что может случится с человеком , что же чувствуют эти (я) люди?
Сумбурное состояние, сплетается с верой и виденья во всем что хочешь, стр��шнее отслеживать это, и понимать, легче и не так тягостно сходит с ума без понимания.
Я скажу одно безумие ,это что то наподобие альтернативы реалий ,зазеркалий Л.Кэрола , странно но до истории о Адель, стала называть так свою вторую личность, ранее была Алиса , но про это я расскажу вам и тебе мое безумие чуток позже, они все живут со мной по сей день.
Роберт Стивенсон
Фани Осброн
Девушка которая покорила сердце мечтателя , если прочтете книгу «ОстровСокровищ»
Вы поймете мою тягу к биографиям , в самом деле я обожаю читать биографии разных людей в плоть до политиков , как они докатились до низшего обещая лучшее.
Tumblr media
Если мужчина хочет он приедет , прибежит, найдет , украдет , и не отдаст никогда - никому
Смертельно больной писатель преодолел все препятствия на своём пути, пошёл за своей единственной на край света, но добрался. Был счастлив и написал лучшие свои произведения...
В Париже именно в городе что говорят любовь , встретились эти два одиночества, она была не сверх красива , но она была родная , будто знакома уже ему во сн��х, будто его человек которого и нужно встретить в жизни , та что связана квантовой физикой .
Но Фанни к сожалению была замужем , у нее были дети и она не могла позволить себе , такого, она вернулась а себе в Шотландию ,оставив бедного мечтателя .
Писав это начала плакать, как же я понимаю и ее , и его , как бы мне хотелось что бы все кто любят и чувствуют что души на миллион лет приходящие и уходящие вместе все же прожили хотя бы одну жизнь без трагедий . Желаю .желаю …
Долго Роберт убеждал ее быть с ним, и когда это случилось , Фанни заболела очень сильно, доходило до смерти , она написала письмо тому кого боялась так и не увидеть перед кончиной,он сорвался сразу же , но судьба та еще шлюха.
Он болен малярией , и сам в кулаке сырую землю сжимает, думает только о любви ,вопреки любви, от всего и счастье , от всего и беды.
Он не смог теперь ждать, он ехал будучи болен, он прошел этот путь в целую вечность ,
Он доехал, Фанни выздоровела, и наконец подала на развод , они стали быть мужем и женой и спустя время они переехали на остров.
Tumblr media
Но прожили не долго, Роберт умер, это стало последним местом для него, умирая Роберт я думаю был счастлив , лучше прожить короткую но счастливую жизнь чем умереть от дряхлости и старости в отчаянии.
Поэтому я верю в чудеса
Поэтому я верю что все в итоге окажутся на столе .
Поэтому я верю в май
Поэтому поэты не могут быть подлыми
Поэтому я считаю что лучше раньше и больше
Поэтому я верю что все будет
Поэтому ��ля меня нет правды во имя зла
И лож во имя добра
Я не верю только в одно хорошее и плохое .
Tumblr media
Я все еще живу , три года ? Как время летит , мы встретимся я знаю , кто прав в итоге ? Никто . Я когда тебя встречу одно прошу дай мне тебя крепко обнять , а после мы можем , рассвет , моя апи обещала мне … она сказала ты тоже идешь ко мне просто боишься раскола души? Поверь я не разобью тебя , я тебя как самое дорогое Bonhams.
2 notes · View notes
panmikola · 5 months ago
Text
"Аделина Патти"
Франц Ксавер Винтерхальтер 
1863 год.
Холст, масло. 115х81 см.
Частная коллекция
Tumblr media
0 notes
justsweethoney · 9 months ago
Text
0 notes
vprki · 1 year ago
Text
Срамът като морален коректив и вината като наследство от поколенията в изложба
Tumblr media
Изложбата „Срам и вина“ представя нови произведения на петима млади български художници: Мария Налбантова, Мартин Пенев, Мартина Вачева, Невена Екимова, Радостин Седевчев, които са създадени специално за проекта в галерия „Васка Емануилова, филиал на СГХГ. Това е втората част от трилогия на кураторката Галина Димитрова-Димова („Страх и любов“, 2023 и „Грижа и изцеление“, 2025 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения.
При откриването на изложбата на 25 юни Аделина Филева, директор на СГХГ каза: „Тази вечер имаме среща с част от един много интересен проект, който се развива. Първата негова част беше изложбата „Страх и любов“ /за нея може да прочетете тук в текст на „въпреки.com/. Тя предизвика много голям интерес, но и провокираше към определена посока. Тази вечер колегите, които са с нас за��дно с куратора Галина Димитрова-Димова са подготвили следваща изложба „Срам и вина“. За нашето общество това е нещо много важно. Може би, трябва да поискаме всеки да изпитва и страх и вина, защото в последните 35 години това е забравено във всяка една посока. Изложбата, освен че ще бъде показана в София, след това ще има своето представян в Берлин, където има не малка общност от наши художници, които учат и работят там, а същевременно ще бъде интересно и за германските ни колеги. За третата част ще трябва да почакате следваща година, когато ще дойде темата „Изцеление и грижа“, все пак да имаме едно нормално общество.“
Tumblr media
Аделина Филева разглежда творбата на Невена Екимова
Галина Димитрова-Димова беше любезна да ни предостави за публикация нейния кураторски текст, за което ѝ благодарим.
„Срам и вина“ е втората част от трилогия („Страх и любов“, 2023, и „Грижа и изцеление“, 2025 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения. Проектът представя гледната точка по темата на петима млади художници, всеки с изразена критична нагласа и индивидуален подход към създаване на художествено произведение специално за изложбата. Работата по проекта обхваща дълъг процес на изследване, с индивидуално проучване и множество срещи в екипа, както и с външни консултанти, като Димитър Стоянович (сценарист и журналист), Мила Цалова (терапевт) и Стефан Иванов (писател).
Интересът към темата за срама и вината идва от назрелия момент, в който българското общество се разкъсва между стереотипи и модели на поведение, които отразяват неизказаните истории и травми от социализма и прехода в страната. Към тежкото историческо наследство добавяме психологическите измерения на този проблем. В психоаналитичната теория на Жак Лакан вината е вътрешно чувство, а срамът идва в резултат на реакция отвън. За Лакан срамът винаги е свързан с взора на другия, взор, който виновният тълкува като укорителен. Ницше свързва вината с дълг. Андре Мишелс, френски психиатър, твърди, че „чувството за вина е свързано с гласа на съвестта, срамът се организира около погледа на другия“.
Tumblr media
Радостин Седевчев показа детайли от творбата си
Посоката, която зададох на артистите, бе изследване на срама като морален коректив и вината от наследството от предишните поколения. От една страна, исках да разкрием как тяхното поколение разчита изрази от типа: „От кумова срама“ и „Как не те е срам?“, и как личното усещане за срам идва от наложените от обществото норми на поведение. А, от друга, за мен беше много интересно да разгледаме емоционалното наследство, което носи всяко следващо поколение. В нашия контекст това е натоварено с много натрупани с времето проблеми от тежкия преход, дълбоката политическа криза и разделението в обществото на база отношението към наследството от социализма.
Любопитно за мен, като медиатор на този процес, бе към какво ще се насочат младите артисти, какво предизвиква у тях чувство за срам и усещане за вина. Интересно е, че повечето от тях избраха да се занимават със срама „втора ръка“, който идва от действията на някой друг, или от процеси в общественото пространство, върху които ние, като обикновени граждани, нямаме контрол. Част от проектите са породени от безсилието да спреш или промениш човешки действия или поведенчески модели, които засягат живота и здравето на хора или нанасят пагубни щети върху природата.
Tumblr media
Творбата на Мартин Пенев
Мартин Пенев черпи вдъхновение за своя проект от реален случай, в който пациент в психиатрична клиника загубва живота си по време на пожар, защото е завързан за леглото. Радостин Седевчев изследва идеята за срам втора ръка, или Fremdschäm, като кани публиката да се включи в този процес и да сподели какво предизвиква у тях срам заради постъпката на някой друг. Мартина Вачева представя проблема с домашното насилие и стереотипите в обществото, които налагат мълчание и срам у жертвите им. Мария Налбантова насочва вниманието ни към наболели обществени проблеми, а именно корупция, злоупотреба с власт и ненаказаните актове на посегателство върху околната среда. Невена Екимова разглежда, с доза шега и хумор, табутата за секса, обръщайки поглед към миналото, ни отправя към настоящето, в което общуването между младежите става все по-трудно от дигиталните устройства.
Tumblr media
Участниците в изложбата от ляво на дясно: Радостин Седевчев, Невена Налбантова, Мартин Пенев, Мария Налбантова и Мартина Вачева
Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ събира тези разнообразни гледни точки и артистични подходи, като изгражда увлекателен разказ за срама и вината в съвременното общество. На моменти той е разтърсващ и дори брутален, в други е поетичен и хумористичен, но все така отговорно насочва вниманието към сериозни проблеми. Надяваме се изложбата да повдигне по-широк дебат върху това как младото поколение усеща срам и вина и как можем да преодолеем колективната тр��вма от миналото, за да се справяме по-успешно с предизвикателствата на днешния ден.“
Интересна е и мотивацията да се включат в проекта на самите автори с техните вълнения и тревоги в контекста на темата. Мария Налбантова: „Безсрамна пепел“ е инсталация с обгорели парчета дърво, метална врата от кула за наблюдение на птици изгоряла през януари 2020 г. след пожар в Драгоманското блато. „Безсрамна пепел“ дискутира темата за умишлените палежи като форма на „разчистване“ на терени или прекратяване на определени взаимоотношения.
Tumblr media
Творбата на Мария Налбантова
Често мотивите за такива „инциденти“ включват инвестиционни цели, уреждане на финансови или лични въпроси. Работата разглежда тези аспекти на човешкото поведение, където социалната и политическата реалност се определят от липсата на срам, разкаяние или вина. Тук се разпалват различни „огнени“ конфликти, които разрушават както материални, така и нематериални ценности. Палежите на обществени сгради или паметници на културата, горски пожари и палежи на ниви, както и на превозни средства са част от този деструктивен модел на действие./примерите са ужасяващо много – б.р./. В проекта са използвани обгорели парчета дърво и отломки, които са останали след пожара в Драгоманското блато през януари 2020 година и все още могат да бъдат открити на място. При този пожар бяха унищожени 80% от растителността в блатото.
Tumblr media
„Привързано тяло“ на Мартин Пенев
Мартин Пенев: „Привързано тяло“. Пациент загива при пожар в държавна психиатрия. Младежът е бил завързан за ръцете и краката и заключен в „меката стая“ в момента на избухването на огъня. След проява на „психомоторна възбуда“ сутринта е наредено пациентът да бъде вързан и изолиран. След изтичане на часовия срок е наредено отново и после наредено за трети път. Така младежът, постъпил доброволно в институцията месец по-рано, дочаква огъня. В стаята има камера, но никой не я наблюдава. Звуковият сигнал за дим не е чут от персонала, а само от други пациенти на етажа. Приятел на младежа се опитва да отвори стаята, но вратата е заключена. Чува само: „Горя, горя“. След намесата на огнеборците пожарът е загасен и е открит мъртвият пациент. Наред с многото нередности в психиатрията, изброени в доклад на омбудсмана, „меката стая“ е наречена „наказателна стая“. / и този случай не е фатално изключение, случвало се е в горящ спален вагон със заключени врати – б.р./
Мартина Вачева: Common Injury (в буквален превод на български „често срещано нараняване“ или общо нараняване, травма) говори за насилието и агресията както в локален, така и в глобален контекст.
Tumblr media
Пред Common Injury, в буквален превод на български „често срещано нараняване“ на Мартина Вачева
Светът се е превърнал в една насилена, болна и деградирала развалина, за която човекът сам е виновен. В нашенската арена насилието е всекидневие, а срамът и вината са най-честите чувства, вменявани на жертвите от насилника. Често наложените стереотипи от тесногръдото ни обществото структурират рамки, от които, ако имаш смелостта да излезеш, биваш колективно порицан, осъден или насилствено премоделиран. Агресията като н��казание бива оправдана, а лицето на Срама се посочва за пример... Трябва ли да ни се вменява срам за това, което сме, излизайки от формираните обществени предразсъдъци и настройки?Може би сме пропуснали много културни пластове, виновни за лицето на агресията като норма в политическия и социалния живот. Парламентът се е превърнал в боксова арена, а ти ставаш не просто жертва на един садист у дома или навън, а жертва на цялата система. Прогниване, разпад, статичност, запустялост и безжизненост като общо състояние, като диагноза. Това са умъртвените надежди на едно насилено общество.
Това е тема, която винаги е на нашето внимание, но само на политиците ли трябва да вменяваме вина или зад този род насилие не се крие национален манталитет. Срам ни е да го признаем, но той е тук, да не заблуждаваме. /Прочетете по-особена и не съвсем гледна точка, за която сме писали при нас./
Tumblr media
Дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“ на Радостин Седевчев
Радостин Седевчев:  Fremdschäm (“Срам втора ръка“). Инсталацията се базира на дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“, използвана като наказание и носена от осъдените от църквата в Средновековието римокатолически страни, като Италия, Испания и Португалия. В контекста на съвремието ни, доминирано от социалните мрежи, преливащи от доброволно качени изображения, инквизицията на онлайн културата разцъфтява и без съмнение всеки един от нас е бил обект на срам втора ръка (Fremdschäm), без да го подозира. Инсталацията ни подканва да споделим върху дрехата изображения от нашето всекидневие, които пробуждат у нас чувството за срам втора ръка, но едновременно с това да облечем „хабителото“ и да се превърнем съзнателно в колективен обект на срама.
Tumblr media
Невена Екимова „Момков свян“
Невена Екимова „Момков свян“, Ракла, бродиран текстил.Работата се фокусира върху срама и табутата около секса и в частност проявленията на този срам у момчетата в подрастваща възраст. Разглеждат се теми като традицията на спазване на приличие и семейна йерархия, неопитността и незнанието, които оцветяват обсъждането на вълнуващите теми около сексуалността, както и чувството на срам от самия ни пол – „отбора“, в който по случайност сме се родили. Без да обвинява момчетата за всички нещастия на момичетата, Момков свян се опитва да скъси космическата дистанция между половете с добронамерен хумор, който не сочи с пръст, а по-скоро смушква приятелски.
Tumblr media
Пред галерия "Васка Емануилова" при откриването на изложбата
В годините във „въпреки.com” винаги с много респект, уважение и възхищение сме писали и ще продължим за проектите на СГХГ и филиалите ѝ. И сега изложбата „Срам и вина“ отново и за нас като зрители и журналисти тя е едновременно и интимно преживяване, но води и към размисъл за света, в който живеем и как се справяме или не с емоциите си в личностен и глобален план. Но една изложба е не само креативен проект и творчески процес за създателите му, но и много организационна работа, привличане на партньори и още и още дейности.
Ще си позволим и наш, личен коментар. „Срамът и вината“ съвсем не са, според нас, колективно състояние, свързано с политика, обществени реакции и т.н. Това е човешко, индивидуално преживяване, което ни следва цял живот…Кой как реагира в битието си е достатъчно коментирано от велики умове и най-вече от мислители и практици психиатри и психоанлитици от ранга на Зигмунд Фройд. Сложната и понякога необяснима природа на човека, въпреки науката, въпреки литературата и изкуството. Този проект на СГХГ е талантлив опит да се опитаме да вникнем в нея, в контекста на времето, в което живеем и на опита ни от последните десетилетия. А младите автори, не рядко, както и в случая стъпвайки на творците преди тях споделят вълненията си и със сигурност искат светът и хората да са по-добри към себе си другите. Дълга тема…
Tumblr media
Стефан Иванов, Галина Димитрова-Димова и проф. Венелин Шурелов при откриването на изложбата „Страх и любов“, 2023
На финала на този текст ще цитираме проф. Венелин Шурелов, който бе един от авторите на първия проект „Страх и любов“ от трилогията  в галерия „Васка Емануилова“, миналата година:  „Съвременният човек обича страховете си. Как решаваме този феномен? Особено натрапчиви са случаите, когато човек е в някаква зависимост или полза от тях. Влюбени в колективните или собствени страхове са повечето политици, националисти, патриоти, популисти, инфлуенсъри, радикали, расисти, хомофоби, журналисти, активисти. Създава се обществено усещане за вкопчване в различни апокалиптични сценарии, които парадоксално имат претенция за защита, но създават поредната разделителна линия. Някаква странна загриженост без любов, без милост, без съчувствие. Как любовта преодолява страховете е тайна, но и неотменима възможност. Понякога е необходимо да обикнеш себе си, понякога друг човек или някаква идея. Винаги има начин.“ Със срама и вината като неотменни човешки чувства и преживявания е същото с известни нюанси. �� ние сме в очакване на следващата изложба „Грижа и изцеление“ и нейните участници…
Изложбата „Срам и вина“ в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ продължава до 6 септември. ≈
„въпреки.com”
Снимки: Стефан Марков
1 note · View note
blackhester · 1 year ago
Text
Знаете, в какой-то момент я поймала мысль, что не очень хочу уезжать из общаги. Да, грязно. Да, тараканы. Да, огромное количество посуды, которая копится горами будучи грязной и не помещается в шкафу будучи чистой. Да, отсутствие родительской заботы и вообще они далеко
Но люди. Мира, с её периодическими "бабушкиными" замашками - приготовить пироги на всех, ужин, убраться немного, вымыть посуду. Виктор, с которым приятно вести политические разговоры, который как и я пипец любит видео про страны и не только на ютубе; Соня, перешедшая в последнее время на ночной образ жизни, для неё купить бутылку вина в десять утра - вообще не проблема. А бумажные журавлики, которыми она кошмарит Настю... Настя, которая поддерживает наши с Виктором разговоры, но порой принимает их близко к сердцу. Девочки из 127 комнаты - Даша, Тамара, Аделина. Я захожу к ним уже без стука. Можно просто прийти и выпить чаю, похвастаться носками, помочь нарядить ёлку. В общаге все-таки хорошо. И я была бы не против отметить Новый год там
Tumblr media Tumblr media Tumblr media Tumblr media Tumblr media Tumblr media
22 notes · View notes
olegromanchuk · 2 years ago
Video
youtube
Аделина Панина -что такое магия? Ясновидящая и экстрасенс.Когда закончит...
1 note · View note
genealogyrus · 4 months ago
Photo
Tumblr media
Откуда у татар, рожденных в СССР, греческие и французские имена ⁉ Среди татарского населения распространены имена не только тюркского и исламского происхождения, но имена, имеющие древнегреческие и римские корни. Для примера возьмем имена мальчиков: Эрик, Ренат, Рудольф, Эдуард, Эрнст, и другие. А вот женские имена более звучные: Аделина, Луиза, Эмма, Регина, Робина, Эльвира, Фрида. Встречаются и имеющие латинские, французские или же итальянские корни: Марат, Рафаэль, Римма, Рим, Феликс, Лилия. Все эти имена татары заимствовали у народов, с территориями которых они были соседями. ✅ Во всем виноваты большевики Филологи-исследователи считают, что весомый взнос в это был сделан в период активной борьбы большевиков с религией. В это время не приветствовали имена, связанные с религией и поэтому детей мусульман запрещали называть традиционными татарскими именами. Встал вопрос — что же делать? Тогда татары решили позаимствовать несколько имен у западных европейцев. Выбирали наиболее мелодичные, звучные, не забывая о том, что имена должны отвечать народным традициям. Вот так и появились имена для девочек – Роза, Лилия, Азалия и даже Резеда. Для мальчиков старались выбрать имя со значением, имеющим схожесть с тюркским. Это, например, Роберт — «знаменитый», Альберт — «благородный», Марсель – «посвященный Марсу» и так далее. А вот имя Адольф (древнегерманское имя – «благородный волк») принесло существенные проблемы своим владельцам особенно в период Второй Мировой войны. Не обошлось и без смешных вариантов: Фикус, Индия, Форель и даже Бриллиант.. Есть предположение, что на появление германских имен у татар имело влияние то, что в двадцатых годах ХХ столетия, южнее Саратова, появилась отдельная республика немцев Поволжья. Там проживало более 2 000 татар и предположительно, именно они сделали свой вклад в распространение немецких имен. ✅ От Владленов к Тракторам В двадцатые годы ХХ столетия появилась мода на революционные имена, а также имена-аббревиатуры. И эта мода не обошла стороной татар. Появились такие имена, как Вилен, Вилев, Лестан (Ленин и Сталин), Лемар (Ленин и Маркс), Владлен, Рем, Ким, Люция. Но были также и имена, возникшие на основе событий тех времен: Маузер, Октябрина, Трактор, Пионер. Со временем мода на них прошла, но иногда можно встретить такие имена как Дамир и Лениза. Время шло. И постепенно тенденция к заимствованным именам пошла на спад. Татары стали возвращаться к своим традициям. ✅ Возврат к традициям В наше время в Татарстане на пике популярности такие имена, как Арслан, Нурбек, Ильбарис, Ислам, Карим, Ильяс, Даут. Стало модно начинать имена с «э», например, вместо традиционного Ильдар, мальчика называют Эльдар, Амира — Эмир и так далее. Выбирая имя, родители учитывают его значение, внутреннюю форму и, конечно, модные тенденции. Часть современных родителей предпочитает традиционные арабо-персидские имена, а часть-подвержена современным веяниям. Вот для примера популярные имена, связанные с исламом: Эмирхан, Ихсан, Газиза, Сабержан. Современные имена арабо-персидского происхождения это Азат, Илдуз, Эмир, Тимур, Булат, Адель, Самира. Не потеряли популярности и имена европейского происхождения: Милана, Стэлла, Эвелина — для девочек. Имена мальчиков не менее звучные: Эдгар, Ренат, Альберт. https://cyrillitsa.ru ПРОШЛОЕ - РЯДОМ! 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 📜🔍 Услуги составления родословной, генеалогического древа. 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ в нашей группе ВК: http://vk.com/app5619682_-66437473 ✉ Наша почта: [email protected]
0 notes
muzantropic · 4 months ago
Text
Tumblr media
Пьяная красавица. Аделина Рамазанова Drunk beauty. Adelina Ramazanova
1 note · View note
alltheatre · 5 months ago
Text
Романтика на льду: фестиваль на «ЦСКА Арене» согреет сердца
Фестиваль «Влюбленные в фигурное катание» снова объединит красоту спорта и искусства в День всех влюбленных. Уже 14 февраля 2025 года на льду «ЦСКА Арены» выступят самые известные фигуристы России.
Tumblr media
Зрителей ждет насыщенная программа: звездные спортсмены покажут свои легендарные номера, а также представят совершенно новые постановки, полные романтики. Среди участников – олимпийские чемпионы Евгения Медведева, Аделина Сотникова, Александр Энберт, Евгения Тарасова и Владимир Морозов.
Организаторы фестивал�� подготовили и музыкальные сюрпризы: главным гостем станет певица Zivert, а ее выступление дополнит программа ярких артистов. Кроме того, шоу включает в себя лазерное представление и интерактивные элементы, которые сделают праздник еще более незабываемым.
С момента своего дебюта в 2023 году фестиваль привлекает внимание не только любителей фигурного катания, но и тех, кто ценит атмосферу праздника. В этом году мероприятие обещает стать самым романтичным событием зимы, объединяющим спорт, музыку и вдохновение.
0 notes
asbestgid · 7 months ago
Text
Асбестовские гимнастки выступили на Первенстве региона
В Нижнем Тагиле прошло Первенство Свердловской области по спортивной гимнастике среди юниорок 14-15 лет, юниорок 13 лет, девушек 11-12 лет, девушек 10 лет. 22 спортсменки отделения спортивной гимнастики Асбестовской спортивной школы приняли участие в этих соревнованиях и показали следующие результаты: По программе 1 юношеского разряда 1 место Коровина Венера (тренеры-преподаватели Цаплина В.С., Носкова А.С.) По программе 2 спортивного разряда 3 место Ивачева Аделина 5 место Федорова ... Читать дальше »
0 notes
dwesti · 10 months ago
Text
Tumblr media
"Пьяная красавица" . Аделина Рамазанова
0 notes
luizakerry · 1 year ago
Text
Что ж, как я и обещала! Что-то вроде анализа. Хотя это больше простое рассуждение на тему: "Как развиваются взаимоотношения Реймонда и Стефана? Почему они такие непостоянные?"
Начнем с того, что оба юноши росли в различных условиях, основа которых была едина. Вспоминая все детали, которые уже даны в тексте, что мы видим? Реймонд рос в изоляции, которая изначально была воссоздана его родителями (в основном отцом). Он не видел мира за пределами дома, лишь когда его заключили под стражу он взглянул на столицу, которая отныне и впредь стала синонимом слова "боль". Болдвуд - единственное место, которое он мог бы теперь назвать домом. Само собой и дружеских отношений Реймонд не познал. Самым близким человеком оставалась его матушка - Аделина. Но это привязанность немного иного толка. С другими людьми (будь то служанки поместья Горн или жители деревни) он держится на расстоянии, оставаясь приветливым и вежливым. И все же вся эта доброта напускная. Настоящий Реймонд саркастичный, не умеющий вовремя держать язык за зубами лис, который под ударами судьбы научился прятать мех.
А что со Стефаном? Казалось бы, его никто не ограничивал. Он свободен делать, что хочет. Как бы не так...Не скажу, что леди Горн была гиперопекающей матерью. Наоборот, она вкладывала в сына умение решать все самостоятельно, независимо ни от кого. Император особо не допускался к сыну. К сожалению, леди Горн покинула этот мир, и все воспитание легло на плечи четы Фогарти. Елена сразу же оиказалась от какого бы то ни было участия, продолжая просто наблюдать за мальчишкой. А вот Давид стал пытаться воспитывать принца по-своему. Но ценности леди и императора были диаметрально противоположными. Если мать вкладывала в сына умение сопереживать окружающим, то император вложил в него некий эгоизм и извращенный патриотизм (а с ним и сильную религиозность), который и вылился в такую противоречивость Стефана. У Стефана были "друзья" при дворе. Но как только принц осознал, что болен, его восприятие самого себя изменилось, отчего он изолировал свое я. Это, впоследствии, и привело к потере былых связей. А дальше и к одиночеству, съедающему изнутри. Да, император старался окружить его заботой и любовью (совместные поездки на переговоры, балы, праздники, лучшее оружие и наряды). Но Стефан не чувствовал в этом что-то родное. Мальчику с детства было трудно понять себя и свои чувства. В тексте не единожды упоминаются его сомнения по поводу наименований чувств. Может они давно позабыты, а может он и не чувствовал такого никогда. Поверьте, Стефану и самому сложно. У него были неплохие отношения с принцессой и принцем Фогарти-Уилтшер (общие дочь и сын Елены и Давида). Но этой крохи недостаточно, чтобы заполнить пустоту. Поэтому он так привязан к служанкам в поместье, к Льюису, к Итану и даже немного Гарсии.
Да, у него больше дорогих людей, чем у Реймонда. Но Рей умеет правильно "распределить" любовь и заботу внутри, отчего даже одного человека достаточно на долгие годы (я понимаю, что слово распределить звучит странно, но лучше слова не подобрать). А Стефан так не может. Он все "выжимает" любовь из себя и других, смотря на эти розовые лужи, которые, в итоге, не заполняют его пустой сосуд. Он любит и заботится, но это выглядит столь нездорово (оба ударения подойдут), что подобное превращается в две крайности: или всепоглощающее внимание с его стороны, которым он начинает душить окружающих, или полнейшее игнорирование, которое сделает больно и ему, и другим. Стефан не слишком хитрый. Он не умеет быстро изворачиваться в ситуациях. Принц до жути наи��ный альтруист, которым руководит эгоизм.
К чему же вся эта статья? Соединяя эти детали, я попытаюсь сама себе ответить на вопрос: как развиваются отношения Стефана и Рея? Почему же они метаются все эти главы?
Могу сказать, что они друзья. Но если один в этом уверен до мозга костей и головой бьется о гранит этой дружбы, чтобы доказать, что он хороший, только так умея показывать заботу и внимание, то второй, совершенно не понимая уз дружбы, косвенно отрицает это, несмотря на то, что готов ночами не спать, лишь бы узнать, как преодолеть все их невзгоды. Еще давление на Реймонда оказывают лживость его биографии и сроки предопределенные "свыше". Как уже отмечалось, у Рея язык без костей. Он не привык лгать, какой бы вульгарной правда не была. Но на чаше весов стоит что-то более дорогое, чем драгоценная истина. Вот почему Рею будет труднее понять все хитросплетения взаимоотношений. Его основной стимул - выжить. А основной стимул принца - не потерять хорошего друга. По крайней мере, на данный момент все так.
Это я ��ишу, чтобы для самой себя, наконец, расправить этот "ковер" и рассмотреть узор подробнее. Трудновато таскать эти мысли в голове, без возможности их расписать. Хех.
Спасибо за внимание! Удачного дня!
1 note · View note
adelaiderautt · 1 year ago
Text
Будь счастлива моя огненная девочка,пускай все ненастья твои развеет февраль
Ты та самая да ты она что себя назвала сто восьми именами
Ты та что боги звали Гера
А сказки Герда
Ты королева
Ты рай
А не ад
Прекращай пожалуйста себя так называть.
Ты сладкий сахар , ты мармелад
Ты чудеса
Ты не Аделина что могла и сошла с ума
Ты Алиса но не в зазеркалье ты наяву
Ты та что я люблю .
0 notes
vprki · 1 year ago
Text
Съзиданията на Дечко Узунов…
Tumblr media
Дечко Узунов... Имам чувството, че когато седнеш да пишеш за тази невероятна личност, празната страница те поглъща, а многоточието става безкрайно.Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Наташа Ноева за изложбата Дечко Узунов. „Съзидания“, 125 години от рождението на художника в Софийска градска художествена галерия.
 Опасността човек да залитне в употребата на клишета е голяма, защото неговото артистично присъствие и изискана аристократичност, мащабното мислене и внушителната сила на пластичния език го нареждат сред онези художници, които не просто заемат важно място в съвременното българско изкуство, а бележат цялостното му развитие.
Tumblr media
През 1999 в СБХ се организира голяма изложба по повод 100 години от рождението на Дечко Узунов, разположена на три етажа на „Шипка“ 6. През 2003 г. се появи книгата „Памет и забрава“, един задълбочен изследователски труд на Аделина Филева и Ирина Генова, който през архиви, фотографии и произведения детайлно документира биографията на Дечко Узунов и анализира неговата творческа дейност. В книгата са включени и публикации на водещи изкуствоведи, изследователи и теоретици на българското изкуство Ружа Маринска, Вера Динова-Русева, Милена Георгиева, Чавдар Попов, Даниела Чулова.
Tumblr media
А 25 години по-късно Софийска градска художествена галерия осъществи мащабна програма, с която да се отбележи 125-ата годишнина от рождението на художника чрез поредица от изложби, представящи своеобразието на Дечко Узунов като творец и личност. Изложбата в СГХГ с куратори Аделина Филева, Пламен В. Петров и Рамона Димова е третото събитие от тази програма. Първото бе изложбата в родния град на Дечко Узунов – Казанлък. В Градската галерия директорът на галерията д-р Пламен В. Петров и куратор на изложбата „Голямото надлъгване. Към изложбата на Дечко Узунов от 1969 година“ даде един нов ракурс към рецепцията на художествения факт, събитията и отгласа в критиката за юбилейната изложба на Дечко Узунов по случай неговата 70- годишнина.
Tumblr media
Ден преди откриването на изложбата проф. Аксиния Джурова представи книгата си „Разпилените спомени“. Второто събитие в програмата беше изложбата „Светско монументално изкуство“ в галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ. Тя представлява своеобразен визуален разказ, който чрез фотографии, документи и проекти на стенописи, мозайки и витражи разкрива присъствието на Дечко Узунов в областта на декоративно-монументалното изкуство, една съществена страна от неговата творческа дейност.
Tumblr media
Изложбата „Съзидания“ в СГХГ събира творби на изящното изкуство на Дечко Узунов. Той казва: „Това, което си създал, това е твоят живот“. А неговият е особено продуктивен. Оттук идва и нелесната задача при селектирането на творбите, представени в изложбата. Включени са 90 произведения – портрети, пейзажи, голи тела, натюрморти, абстрактни композиции, които проследяват отделните периоди в творчеството на художника (най-ранната творба е пейзаж от 1922, собственост на НГ, а последната, която създава, е абстрактна композиция от 1986, собственост на ХГ „Дечко Узунов“). В експозицията можем да видим много от най-известните му картини като „Българска мадона“, „Невеста“, „Шопи“, портретите на Майстора, Николай Масалитинов, Маша Узунова, Елисавета Багряна, Кръстьо Сарафов, Иван Тутев, Христо Нейков, пейзажи от Китай, алафрангите, българските моми, а също така и произведения, които в продължение на десетилетия не са излизали от депата на галериите в страната или частни колекции.
Tumblr media
Подредени са на хронологичен принцип, така зрителите имат възможност да проследят развитието, трансформацията, еволюцията на творческия му стил.
Tumblr media
Редица изследователи и художници определят изкуството му като „класика“, но живописта на Дечко Узунов е и урок по виртуозност. В едно интервю, когато го питат как тръгва към платното – от хаоса или от хармонията, той отговаря, че „хаосът е вечна борба със закономерностите на живописта“. Мъките на творческото лутане, естествени за всеки млад автор, преодолява бързо. Жорж Папазов пише на страниците на списание „Златорог“ през 1935 г.: „ В действителност разстоянието между виртуозност, играта да се прави картини и изкуство е само една крачка. Тая крачка обаче понякога е непреодолима, защото тя е именно, която определя и закръгля артиста. – И тъй, подхвърляйки с любов и кокетност четките и боите, Дечко Узунов стои на границата и боязливо гледа скока, който трябва да направи.“ И той го прави.
Tumblr media
Живописта на Дечко Узунов е богата като тон, текстура, мазка, движение, борави с широка гама от звучните акценти на чистия цинобър и оранжа до сложните сиви, виолетови, кафяви, сини и зеленикави тонове, избухва в хармонична цветност, в многослойната обща мазка на боята се откриват сложни и богати тонове. Взета сама за себе си, взета дори като проблем на абстрактното изкуство, разкрива една сложна структура. Основно изразно средство за художника често е човешката фигура и заложените в нея пластически възможности. Портретите му са проникване в духовния свят на човека, опит да пробие бездните на неговата душевност. Често ликът, позата на тяло��о, жестът на ръцете предизвикват взрив от емоции.
Tumblr media
Натюрмортите превръща в увековечени образи на битието, пейзажите – уловен миг, запечатал спомен, настроение, чувство. Голите тела носят особена мистичност, общата тоналност и изтънчените нюанси на цвета, преходите на фона потапят тялото в някакво отдалечено пространство и го освобождават от плътността на видимото, а абстрактните композиции са отражение на необуздана свобода.
Да се дефинира творчеството на един художник е винаги сложна задача, защото се изправяш пред предизвикателството да разкриеш специфичното, индивидуалното, характерното, което е негов отличителен белег. С още по-голяма сила това се отнася до художник и обществена личност като Дечко Узунов, олицетворяващ темповете на развитие и динамиката на художествения живот в продължение на десетилетия в различна обществено-политическа среда. Всеизвестни са заслугите на Дечко Узунов като председател на СДХБ (края на 30-те), след това на СБХ през 60-те, директор на Националната галерия през 50-те, ректор на Художествената академия, президент на AIAP.
Tumblr media
Като председател на СБХ той е от онези, които активно подкрепят младите художници. Обединени в Ателието на младия художник (АМХ) към СБХ, те са изпращани в многобройни творчески командировки, на работа в издателства, което „създава у тях творчески импулс, търсене на оригинален и пластичен израз, стремеж към съревнование“. В интервю за в. „Пулс“ през 1966 г., когато се подготвя Втората младежка изложба и предстоящата Обща художествена през 1967 г., журналисти му задават въпроса: „Какво да очакваме от младите художници и може ли да се говори за модернистични и формалистични увлечения сред тях?“. Дечко Узунов отговаря, че въпреки тематичността на изложбата и сключените контрактации да се направят портрети на Ленин, няма да се ограничат индивидуалните търсения на младите художници и се очаква от тях да представят творби с най-разнообразни сюжети. Признат авторитет, организирал свои самостоятелни изложби и представяния на българските художници по света, голяма е заслугата на Дечко Узунов за осъществяване и активизиране на международните контакти със сродни организации, работещи в областта на изкуството и културата.
Tumblr media
А споменавайки пътуванията, тук е мястото да се отбележи изложбата, открита на 24 май в БКИ в Берлин, организирана от Аделина Филева, уредника Мила Старейшинска в ХГ „Дечко Узунов“ и екипа на СГХГ. Тя е съпроводена с каталог и също е част от поредицата събития, съпътстващи неговото честване. Наречена „Пътни бележки“, експозицията представи любопитна страна от творчеството на художника, за когото няма ограничения кога и къде ще рисува, без значение дали е участник в заседание в художествен съвет в Академията, в общо събрание, конгрес или международна среща, някъде из софийските квартали, в страната или в чужбина, винаги е имал скицник в себе си. Например, в Базел, вече свършил листовете за рисуване, докато чака, взима хартия от рецепцията и рисува върху нея (печатът на хотела още стои на листа). Някои от скиците след това изпълнява в големи композиции в цвят с акварел или маслени бои.
Tumblr media
Следващото събитие от програмата, е на 11 юни, когато в ХГ „Дечко Узунов“ ще се открие документална изложба, посветена на неговото изкуство с религиозна тематика и обектите, по изпълнението на които Дечко Узунов работи в екип с други художници. Ще могат да се видят и самите проекти.
Дългогодишна политика на Софийска градска галерия е нейните проекти да имат изследователски характер, но също така и да обогатяват и разширяват представата и познанията на широката публика. Допълнително съграденото П-образно пространство в центъра на първа зала в галерията предлага на зрителя интересни архивни документи и фотографии, даващи информация за живота на художника. A подбрани цитати през различните десетилетия от страниците на печата, служат, за да онагледят как се оценяват участията му в общите художествени изложби или самостоятелните му изяви. Една част от тях са поместени в двуезичния албум, включващ произведенията от експозицията, с увеличени детайли на живописта му, и с уводен текст на Аделина Филева.
Tumblr media
Аделина Филева
Няма как да приключи разказът за изложбата „Съзидания“, без да споменем, че във втора зала е обособен кът, където освен филмът на БНТ „Бай Дечко” от 2000 г, режисьор Дамян Петров, се прожектират видеоинтервюта с проф. Аксиния Джурова, проф. Валентин Старчев, проф. Григорий Григоров, Елза Гоева, Иван Б. Иванов, Марин Добрев, Мария Стефанова. Общували пряко с Дечко Узунов, в спомените им оживяват интересни факти и случки от неговия живот, от студентските им трепети в Академията, от работата им по някои от монументалните обекти, от съвместните им пътувания за изложби и т.н.
Tumblr media
„Като да ви гледам от отвъдното…“ отекват в съзнанието думите на Дечко Узунов, надписани върху гърба на една от картините, гледайки безплътния автопортрет на художника от 1983 г. и другия от 1922 г., при излизане от галерията. Те по-скоро те посрещат при влизането в пространствата на ул. „Гурко“ 1, но ги запазих за финал. Замисляш се за твоя път, какво ли ще оставиш след себе си…
Tumblr media
Подобен амбициозен проект, в който всяка една изложба се превръща в събитие, няма как да се осъществи без усилията и продължителната работа на голям екип професионалисти, а именно Аделина Филева, Пламен В. Петров, Рамона Димова – куратори; Николета Гологанова-Петрова и Наташа Ноева – сътрудници; Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова – реставратори; Петър Димов и Маргарита Енева – връзки с обществеността; Надежда Олег Ляхова – дизайн на експозицията; Цветан Игнатовски – фотограф; Татяна Пунева – коректор; Трейси Спийд, Мирослава Николова-Чернодринска – превод на английски език.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, Държавна агенция „Архиви“,
Tumblr media
Изложбата Дечко Узунов. „Съзидания“, 125 години от рождението на художника в Софийска градска художествена галерия продължава до 8 септември. Цяло лято светът ни ще е огрян от изкуството на изключителния Дечко Узунов. Едва ли само с едно посещение в залите на СГХГ ще е възможно да вникнем и преживеем истински дълбоко смислено и емоционално, че сме дарени с творец като него… ≈
Текст: Наташа Ноева
Снимки: Стефан Марков
Tumblr media
0 notes
blackhester · 2 years ago
Text
Вчера я приехала в Казань. Меня встретила Аделина и мы пошли к ней домой
Знаете, бывают такие уютные, но захламленные квартиры. Уютные не по пинтересту, а по-русски: шкаф во всю стену со множеством ящичков и полочек, некоторые не открывались годами. На верхних полках- километры книг, на дверцах- разнообразные календари и грамоты. В дверных проёмах- стеклянные "окошки", на которых высятся башенки из спичечных коробков или туалетных рулонов.
На стене- обязательно советский ковер. У одной из стен стояло пианино, мне потребовалось какие-то время, чтоб найти его среди коробок, возвышающихся до самого потолка, и огромных стопок разнообразных листов и бумажек. Рядом со столом стояла старинная швейная машинка, не заставленная вещами исключительно из-за своих округлых форм.
У окна старенький телевизор, далеко не факт, что рабочий. На входной двери приколото множество писем. Кухня, маленькая, что не провернутся, под потолком- полотенца и прочие вещи на бельевых верёвках. Два стареньких холодильника, у одного сломана ручка.
Атмосферно, но я бы не смогла жить в таком месте, как мне кажется.
Tumblr media Tumblr media
21 notes · View notes
genealogyrus · 7 months ago
Text
Родословная киноактёра Брэда Питта. ✅ Уильям Брэдли Питт (англ. William Bradley Pitt; род. 18 декабря 1963, Шони, Оклахома, США) — американский актёр и кинопродюсер. Лауреат двух премий «Золотой глобус», двух премий Американской Гильдии киноактёров и двух наград Британской киноакадемии. Обладатель премии «Оскар» как один из продюсеров фильма «12 лет рабства» — победителя в категории «Лучший фильм» на церемонии 2014 года — и за лучшую мужскую роль второго плана в картине «Однажды в Голливуде» (2020). До этого пять раз номинировался на премию «Оскар» (трижды — как актёр и два раза — как продюсер). ✅ Уильям Брэдли Питт родился 18 декабря 1963 года в городе Шони (штат Оклахома, США), вырос в очень религиозной американской семье. Его отец, Уильям Питт, работал менеджером в компании, занимавшейся грузоперевозками, мать, Джейн Этта Хиллхаус — психологом-консультантом в местной школе. Он, его брат Даг Питт и сестра Джулия Питт росли в Спрингфилде (штат Миссури), куда семья переехала вскоре после его рождения. В школе Питт занимался спортом, состоял в дебатном клубе, музыкальной секции и участвовал в студенческом самоуправлении. После школы Уильям поступил в университет Миссури — Колумбия, где изучал журналистику и рекламное дело. Однако после окончания университета по профессии работать он не пошёл, а отправился в Голливуд с целью начать актёрскую карьеру. Там он сменил своё имя на «Брэд Питт». Родословная Брэда Питта 1-е поколение 1. Уильям Брэдли «Брэд» Питт (1963–) 2-е поколение 2. Уильям Элвин «Билл» Питт (ок. 1940–) 3. Джейн Этта Хиллхаус (ок. 1942–) 3-е поколение 4. Элвин Монро Питт (1913–1959) 5. Элизабет Джин «Бетти» Браун (ок. 1922–) 6. Хэл Нокс Хиллхаус (1911–1976) 7. Клара Мэй Белл (1910–2003) 4-е поколение 8. Оливер Браун Питт (1891–1973) 9. Розали «Рози» Доррис (1893–1973) 10. Лестер Б. Браун (1902–1942) 11. Уна Валери Кокер (1903–1997) 12. Эмери А. Хиллхаус (1882–1965) 13. Этта Коулман Уильямс (1888–1982) 14. Финис Алонсо Белл (1867–1918) 15. Ленора Джейн «Нора» Хаммер (1871–1942) 5-е поколение 16. Томас М. Питт (ок. 1849–) 17. Белл Рэй (1854–1936) 18. Джордж У. Доррис (ок. 1852–ок. 1910) 19. Розали Смит (1857–) 20. Джордж У. Браун (ок. 1873–ок. 1940) 21. Синтия Мартин (ок. 1874–) 22. Ричард Огл Кокер (1872–1932) 23. Лора Троттер (1873–1952) 24. Элайджа Бойд Хиллхаус-младший (1843–1909) 25. Малинда Баррел Моррис (1848–1930) 26. Генри Томас «Хай» Уильямс (1864–1947) 27. Ида Мэй Исбелл (1866–1969) 28. Уильям С. Белл (1820–1879) 29. Сара Элизабет «Лиззи» Нис (1836–1910) 30. Феликс Эмери Хаммер (1845–1926) 31. Сара Анджелина Паркер (1845–1926) 6-е поколение 32. Уильям Питт (ок. 1818–) 33. Синтия —-— (ок. 1819–) 34. Уильям Рэй 35. Красавица —--- 44. Джеймс Уильям Харви Кокер (1847–1911) 45. Матильда Огл (1848–1913). 46. ​​Джон М. Троттер (1831–1889) 47. Трифена Флинн (1831–1901) 48. Элайджа Бойд Хиллхаус (1813–1899) 49. Энн Гибсон (1817–1859) 50. Джордан Эмброуз Моррис (1811–1859) 51. Мэри Энн Баттон (1817–1854) 52. —-— Уильямс 53. Сара Г. —--- 54. Томас Райли Исбелл (1835–1922) 55. Мик Энн Хардин Дэвис (1838–1896). 58. Харди Х. Нис (1815–1895) 59. Элис С. Смолл (1821–1908) 60. Энох Лейн Хаммер (1809–1864) 61. Сьюзанна Картрайт Ньюби (1811–1860) 62. Дж��н Паркер (ок. 1814–1859) 63. Марта Джейн Черри (ок. 1814–1857) 7-е поколение 90. Элайджа Дж. П. Огл (ок. 1822–) 91. Элизабет Коннер (ок. 1824–) 94. Джордж Флинн (ок. 1801–) 96. Джордж Х. Хиллхаус 98. Джеймс Х. Гибсон (1792–1872) 99. Джейн Энн Даудл (1795–1879) 102. Элиас Баттон (1783–1823) 103. Нэнси Сеттл (1791–1852) 110. Уильям Райли Дэвис (1817–1899) 111. Кристина Аделина Хикман (1816–1872) 116. (вероятно) Джон Нис (ок. 1781–1842) 117. (вероятно) Махулда Эллис (ок. 1786–1861) 120. Аарон Хаммер (ок. 1778–ок. 1856) 121. Хестер Лейн (1780–1819) 122. Джеймс Уэйли Ньюби 123. Орфа Фрэнсис Хопкинс 8-е поколение 192. Джеймс Хиллхаус 196. Джордж Гибсон (1763–) 197. Энн Нокс 198. Джеймс Даудл (ок. 1778–ок. 1808) 199. Энн Пикенс (ок. 1776–1841) 204. Харман Баттон (ок. 1753–1822) 205. Сара Фишбек (около 1753–1821). 206. Уильям Сеттл (1770–1808) 207. Элизабет Хоффман (ок. 1772–ок. 1808) 222. Эллиот Хикман (1783–) 223. Нэнси Исбелл (1787–1870) 234. Джеймс Эллис (1758–1817) 235. Сара Риггс (ок. 1760–ок. 1845) 240. Элиша Хаммер 241. Элизабет —--- 9-е поколение 384. Уильям Хиллхаус 396. Роберт Даудл (ок. 1744–1820) 397. Мэри Гивенс (–1823) 398. Джозеф Уильям Пикенс (1737–1781) 399. Элеонора Баскин Пикенс (1746–1803) 408. Джон Баттон-младший (–ок. 1785) 409. Сюзанна Хоппер (–стр. 1781) 410. Джон Фредерик Фишбек (ок. 1716–1782) 411. Энн Элизабет Хольцкло (ок. 1725–ок. 1759) 412. Джордж Сеттл (ок. 1735–1820) 413. Мэри Морган (ок. 1736–) 414. Тильман Хоффман (1744–1815) 415. Маргарет —-— (–стр. 1810) 444. Эдвин Хикман (1762–1857) 445. Пэтси Энн Исбелл (1762–1850) 10-е поколение 796. Эндрю Пикенс (–ок. 1756) 797. Нэнси Энн Дэвис (–около 1760 г.). 798. Джон Пикенс (–ок. 1773) 799. Элеонора —-— (–стр. 1773) 816. Джон Баттон (–ок. 1770) 818. Томас Хоппер (–ок. 1809) 819. Мэри Энн Джордж (–стр. 1803) 820. Иоганнес Фишбах (1691–1733). 821. Агнес Катарина Хэгер (1697–1725). 822. Ганс Якоб Хольцкло (около 1683–1760). 823. Анна Маргарета Оттербах (1686–1730) 824. Айзек Сеттл (ок. 1700–ок. 1752) 825. Черити Браун 826. Уильям Морган 827. Мэри Дункан 828. Ганс Генрих Хофманн (ок. 1712–ок. 1783) 829. Анна Маргарет Хюттенхен (1713–1793). 888. Эдвин Хикман 889. Фиби Истман 11-е поколение 1592. Уильям Генри Пикенс 1593. Маргарет —--- 1596. Уильям Генри Пикенс — То же, что и #1592 1597. Маргарет —-— — То же, что и #1593 1632. Роберт Баттон 1638. Уильям Джордж (–ок. 1783) 1640. Филип Фишбах (1661–) 1641. Элизабет Хаймбах (ок. 1662–) 1642. Иоганн Генрих Хегер (1644–1737). 1643. Анна Катерина Фризенхаген (1663–стр. 1733) 1644. Ганс Генрих Хольцкло (ок. 1647–1711) 1645. Гертрут —-— (–a1692) 1646. Герман Оттербах (ок. 1664–ок. 1724) 1647. Элизабет Хаймбах (1662–1724). 1648. Джон Сеттл (ок. 1660–ок. 1738) 1649. Мэри Стротер 1650. Максфилд Браун 1654. Джон Дункан 1656. Ганс Генрих Хофман (1680–) 1657. Анна Маргарета Мюллер 1658. Петер Иоганн Хюттенхен (1675–1738). 1659. Анна Элизабет Шпильман (1675–1751) 1776. Эдвин Хикман (–ок. 1769) 1777. Элеонора Эллиотт 12-е поколение 3184. Роберт Андре Пикон 3185. Эстер Жанна Бонно 3192. Робер Андре Пикон — То же, что №3184. 3193. Эстер Жанна Бонно — То же, что №3185. 3280. Иоганнес Фишбах (1631–) 3281. Катарина Хаймбах (1630–1685). 3282. Иоганнес Хаймбах (1632–1683). 3283. Клара —--- 3284. Генри Хегер (ок. 1595–) 3285. Гуда —--- 3286. Якоб Фризенхаген (ок. 1629–ок. 1675) 3287. Анна Мария Дреслер (1637–1675). 3288. Иоганн Хольцкло (ок. 1609–стр. 1664) 3289. Хебель —--- 3292. Иоганнес Оттербах (1622–1696) 3293. Анна Сталл (1629–1698). 3294. Филипп Хаймбах (около 1634–1685). 3295. Мария Катерина Фишбах (1640–1677). 3296. Фрэнсис Сеттл (ок. 1635–ок. 1708) 3297. Элизабет —--- 3298. Уильям Стротер (–a1687) 3300. Уильям Браун (–стр. 1676) 3301. Элизабет —--- 3312. Иоганн Генрих Хофман (ок. 1653–) 3313. Анна Катарина Орндорф 3314. Эберхард Мюллер 3316. Иоганн Хюттенхен (около 1638–1719). 3317. Агнес Клапперт (1641–1705). 3318. Иоганнес Шпильман (1641–1713). 3319. Анна —-— (–стр. 1675) 3552. Томас Хикман 3553. Марта Такер 13-е поколение 6560. Йохан Фишбах (ок. 1600–1672). 6561. Лисс —-— (–стр. 1631) 6562. Георг Хаймбах (ок. 1610–1672) 6563. Элизабет —--- 6564. Иоганнес Хаймбах (ок.1611–1637). 6565. Элизабет —--- 6572. Вильгельм Фризенхаген (около 1595–1648). 6573. Анна Эльза Эгер (–1646). 6574. Якоб Дреслер 6576. Вильгельм Хольцклау (ок. 1573–ок. 1636) 6577. Флендер —--- 6584. Иоганнес Оттербах (ок. 1590–1624) 6585. Оттилия Шнайдер (–p1656) 6586. Йост Стюэлл (ок. 1595–ок. 1666) 6587. Эла Бер (–a1666) 6588. Георг Хаймбах (ок. 1610–1672) 6589. Элизабет —--- 6590. Иоганн Фишбах (около 1605–1679). 6591. Гела —--- 6624. Хен или Иоганн Хофман 6625. Анна Катарина Брук 6626. Йоханнес Орндорф 6632. Иоганн Хюттенхен (около 1605–) 6633. Эльза Хайндж (–1666) 6636. Иоганнес Шпильман (ок. 1595–1670). 6637. Агнес Кни (c1609–p1665). 7106. Генри Такер 7107. Элтонхед Конвей 14-е поколение 13120. Вильгельм Фишбах (c1565–p1630) 13124. Йост Хаймбах (около 1585–1666). 13128. Иоганн Хаймбах (ок. 1573–1636). 13144. Корнелиус Фризенхаген (ок. 1555–ок. 1612) 13145. Катарина Зибель (–p1618) 13146. Иоганн Эге 13152. Франц Хольцклау (ок. 1550–) 13168. Иоганнес Оттербах (ок. 1560–ок. 1599) 13169. Демут —--- 13172. Ганс Стюэлл (ок.1575–ок.1624). 13173. Ной —--- 13174. Якоб Бер (ок. 1570–стр. 1629) 13176. Йост Хаймбах (около 1585–1666). 13180. Иоганн Фишбах (около 1565–1641). 13181. —-— Люк (–a1624) 13248. Иоганнес Хофман (ок.1593–ок.1648). 13250. Эберхардт Брук 13264. Йоханнес Хюттенхен (около 1575–) 13265. Гертруда Буш 13266. Ханнес Хайнге 13272. Антон Шпильман (ок. 1580–1627). 14214. Эдвин Конвей (ок. 1610–ок. 1660/61) 14215. Марта Элтонхед (ок. 1613–стр. 1653/54) 15-е поколение 26240. Вильгельм Фишбах (около 1540–) 26288. Томас Фризенхаген (ок. 1515–) 26304. Иоганн Хольцклау (ок. 1525–1578) 26305. Ох —--- 26344. Ганс Стюэлл (около 1535–1599). 26345. Гертруда —-— (–a1591) 26348. Пиво Goebel (ок. 1540–1599) 26360. Тайсс Фишбах (около 1515–1565 гг.) 26361. Трейна —--- 26362. Петер Люк 26528. Йоханнес Хюттенхен (около 1550–) 26530. Йоханнес Буш 26544. Иоганн Шпильман (около 1553–) 28430. Ричард Элтонхед (1580/81–1664) 28431. Энн Саттон (1590–1654). 16-е поколение 52480. Тайсс Фишбах (c1515–c1565) — то же, что #26360. 52481. Трейна —-— — То же, что #26361. 52608. Хайт Гримм 52720. Иоганн Фишбах (около 1468–1543 гг.) 52721. Нессе —-— (–стр. 1563) 53056. Тильманн Хюттенхен (около 1530–) 53088. Готхард Шпильман (около 1526–1588 гг.) 56860. Уильям Элтонхед 56861. Энн Бауэрс 56862. Эдвард Саттон (–стр. 1607) 56863. Энн Стэнли (1561–стр. 1635) ✅ Знаменитые родственники Брэда Питта Король Эдуард I король Англии 23-й прадедушка Король Генрих III король Англии 24-й прадедушка Король Людовик VI Король Франции 28-й прадедушка Вильгельм Завоеватель король Англии 29-й прадедушка Король Роберт I Король Франции 34-й прадед Альфред Великий Король англосаксов 36-й прадед Карл Великий Король франков 39-й прадедушка Генерал Эндрю Пикенс Герой американской войны за независимость Уильям Фишбек 17-й губернатор Арканзаса Троюродный брат, 5 раз удаленный через Джона Фредерика Фишбека Джеймс Л. Кемпер 37-й губернатор Вирджинии Троюродный брат, 5 раз удаленный через Йоханнеса Фишбаха Генри М. Ректор 6-й губернатор Арканзаса Троюродный брат, 5 раз удаленный через Йоханнеса Фишбаха Джеймс Севьер Конвей 1-й губернатор Арканзаса Троюродный брат, 5 раз удаленный через Йоханнеса Фишбаха Элиас Нельсон Конвей 5-й губернатор Арканзаса Троюродный брат, 5 раз удаленный через Йоханнеса Фишбаха Джеймс Мэдисон 4-й президент США Троюродный брат 9 раз удален через Эдвина Конвея Королева Елизавета I королева Англии Пятый кузен, 15 раз удаленный через Элизабет Фицалан Барак Обама 44-й президент США 9-й кузен через Эдвина Хикмана Дженис Джоплин Певица и автор песен 9-й кузен через Германа Оттербаха ПРОШЛОЕ - РЯДОМ! 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Найдём информацию о ваших предках! ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ на нашем сайте: www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie-rodoslovnoj 📖 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ в нашей группе ВК: https://vk.com/app5619682_-66437473 ✉Или напишите нам: [email protected]
Tumblr media Tumblr media Tumblr media
0 notes