#Вера Петрова | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 3 years ago

Text

Постановката на „Дама пика“ от Чайковски на Вера Петрова – съновидение и фантазност

Софийската опера представи оперния шедьовър „Дама пика“ на Пьотър Илич Чайковски - първата постановка за този сезон с режисьор Вера Петрова. Забележителен певчески състав, пищни костюми, смела и ефектна сценографска концепция, безупречен диригентски прочит и всичко това обединено от режисьор, който прониква в подсъзнанието човешко и извежда на повърхността човешките страсти.

Възкликнаха музикални специалисти след премиерата на 18 ноември. Не по-различни бяха възторзите след втората премиерна вечер в Софийската опера на "Дама Пика". Почти различен беше съставът, но отново и отново забележителен спектакъл. Трябва да се преживее, защото той надхвърля представата за красива оперна постановка, а отвежда в светове не само благодарение на великата музика на Чайковски, прекрасните гласове, режисьорската интерпретация и цялостното художествено решение, а заради смисъла, с който по неповторим начин обследва чрез изкуството човешката ни същност, която времето не променя…

Цветана Бандаловска като Лиза

Някак си бяхме подготвени за този артистичен блясък след предварителната среща с екипа, начело с Вера Петрова. Самата пресконференция беше, сякаш, по-различна, която се проведе на Малката сцена на 7-ия етаж на Операта. Сама по себе си тя, поне за нас, беше построена като документален театър, посветен на творческия процес като философия и личното участие в него на всеки от екипа.

„Днес в нашата опера се случва едно уникално чудо. В момента в нашата зала има хора, минимум от пет различни нации, поканени да създадат това нещо – артисти, нашия диригент, който идва от Беларус, имаме артисти от Украйна, от Беларус, от Русия, Германия, Китай, от България. Чудото е, че се събираме и намираме допирни точки във времена, когато светът е много, много несигурно място за всички нас. Това се дължи на един-единствен човек –академик Пламен Карталов, който събра всички нас в този проект. Диригентът Андрей Галанов, който работи с огромна дълбочина с тази изключително трудна партитура. Хореографката Александра Тихомирова , която изработи с фантазия най-точните и красиви жестове за всички нас, както и всички други, които се посветиха на този проект.“ Каза Вера Петрова като въведение към тази среща.

Вера Петрова

А във времето, когато всеки от артистичния екип се включваше с няколко изречения за участието си и усещането си за работата по спектакъла, режисьорката се вмъкваше, както каза с чувство за хумор „зад кулисите“, където ѝ е мястото да обобщи, да обоснове концепцията си за тази, както видяхме след дни забележителна „Дама пика“. Определи я като съновидение, но като вълнение на съвременния човек в цялостната сложност на живота и битието ни. „ В нашето съновидение нищо не е такова, каквото изглежда. Концепцията е, че влизаме в едно съновидение, в което има един реален герой, събирателен и това е Герман. Той е реален герой, той е такъв защото в него може да бъде всеки един от нас и да пътува към себе си. И той влиза в едно съновидение, пожелал го сам, навлиза в него и се среща с всички свои същности. Най-голямото предизвикателство за всички наши артисти е, че те трябва да играят на границата на реалното. Александра Тихомирова, която е изключителен хореограф работи жест по жест, за да има изразност, която да е далеч от всякакъв битовизъм във всички останали герои, защото те са взети като архетипи от Юнгианските съновидения – имаме присъствието на смъртта, имаме присъствието на любовта, имаме присъствието на рицаря Елецки. Решени са като един фантастичен сън. Да достигнем до публиката с един по-различен начин от различна гледна точка е целта ни. В музикалния език и израз има специфични формули и самия наратив от край до край на либретото е закодирана притча, поне аз така го чета.

Ние сме се опитали да навлезем в това. Тази тема е изключително необятна, изключително сложна, на границата на метафизиката. Нека не забравяме, че това са автори, които можем много трудно да определим и да опишем с една дума. При Пушкин и при Чайковски винаги има нещо, което трябва да се доразгадава, те имат огромна дълбочина. Въпросът е, че ние сме се опитали да го намерим по друг начин. Ние сме се опитали да разкажем една архетипна приказка, ползвайки точно Юнгианските символи. Надяваме се това да достигне до публиката, без да разказваме какво представлява творчеството на Юнг. Ние така го четем като един код, ако може така да го наречем – какво е пътуването на човека.“ По-късно в текста ще ви запознаем с режисьорските бележки на Вера Петрова, които хвърлят още по – голяма светлина върху концепцията ѝ на постановчик.

От своя страна диригентът Андрей Галанов сподели, че от 27 години е в тази музика. Той е работил с академик Пламен Карталов при постановката му на „Дама пика“ в националната опера на Беларус. Изрази възхищението си от певците, които знаят какво правят на сцената.

От ляво на дясно: Александра Тихомирова, Андрей Галанов, Христина Михалева и Нела Стоянова

Хореографката Александра Тихомирова също е работила с Карталов в Минск. „Припомням си постановката Карталов на „Дама пика“ в Беларус и тя много се различава от сегашната на Вера Петрова. Моята версия е, че човек на прага на смъртта се опитва да отговори на най-важния въпрос за Бога и Дявола – какво го свързва с Бога и какво с Дявола. Това е почти библейска история, зашифрована в Евангелието. И когато сме пред вратите на смъртта, ние мислим какво правилно сме направили в нашия живот и какво неправилно. И ако казваме, че всеки човешки живот е космос, това го виждаме и в прекрасния декор на постановката с нейната космическа конструкция. Това е и в костюмите, които са дават код за състояние ��а битието, не на бита. Като хореограф заедно с режисьора сме изграждали пластическите решение на образите. Това се нарича пластическа партитура, а не хореография в чистия ѝ вид. Ако Чайковски не се е замислял какво има от Дявола, не бихме имали такава гениална музика. Целият човешки живот е път нагоре до достигне на края. И ще цитирам Йосиф Бродски: „Аз не вярвам в нито едно политическо движение, единствено вярвам в човешката душа, обърната към себе си, за да може да си прости.“ Това е заложено в спектакъла на Вера и това е призив в такова сложно време да се вгледаме дълбоко в себе си и да помислим с Бога ли сме или с Дявола, с доброто ли сме или със злото и да успеем на прага на смъртта да извикаме: „Господи, прости ми!“ Така, както успява нашият Герман. Единственият, който вижда в Герман светлина, това е Лиза. Така аз разбирам историята. А актьорите, екипът, който се е събрал са фантастични.“

Екипът

Сценографката на спектакъла Нела Стоянова сподели: „Всеки търси своята дама пика и търси своя отговор и не я намира. С Вера търсехме космическа визия, за да създадем по някакъв наш начин идеята за времето и непрекъсната обновяемост и енергията да търсиш своето цяло. Опитахме се самият декор да се развива, да се самопоглъща и пак да се връща към своето цяло. Моята основна мисия беше човек, съзерцавайки сцената да се почувства в някакъв своя вътрешен път и свят, да открие нещо от себе си. И ние като екип откриваме нещо от себе си. Не е лек пътят, но сме си го избрали - идеята за външния и вътрешен космос на човека . Сложен механизъм, който ще ви отведе в нереална обстановка в самия спектакъл.“ И тя и костюмографката Христина Михалева показаха свои скици за спектакъла, които видяхме така бляскаво реализирани в представлението.

„Още от първата ни среща с Вера Петрова тя успя да ме зареди с огромния творчески заряд, който носи. Ние извървяхме този път заедно. Костюмите са разделени на две групи. Всеки един от артистите носи своя емоционалност не само характер. Дори в костюмите търсете израз на емоционално състояние – Лиза е нежна красива, носи обич, полет, душа. Герман е единствения реален герой в целия спектакъл. Всеки един солист има своя облик. С Вера се старахме да представим една красива, но злокобна картина. Използвала съм много цветя, костюмите са леки ефирни, има много пеперудки. Гоня един сюрреалистичен привкус, не точно сюрреализъм, но с този подход се стремях да постигна този ефект на злокобност. Масовата сцена на бала е решена изцяло в златно, присъстващите са едни метални кукли, което ще даде, освен пищност, също злокобност. Общо взето се движа в един приказен свят, в едно съновидение, което ме вдъхновява и с цялата си душа усещам, че влизам в нещо фантастично, дълбоко. Човек рядко се чувства по този начин.“ Разказа Христина Михалева.

Както ви обещахме по-горе, публикуваме режисьорските бележки за „Дама пика“ на Вера Петрова, публикувани на интернет страницата на Националната опера и балет, които открехват вратата към творческия ѝ подход и виждания за великолепния спектакъл. Убедени сме, че той ще бъде едно от важните културни събития за годината.

Вера Петрова

“В „Дама пика“ ме привлече общата картина на едно много интересно обяснение, което Чайковски дава по отношение на личното пътуване на главния герой Герман. Той може да е Герман, Херман, Жермен, никой не знае какво е закодирал Чайковски, но всячески се опитваме да разберем. От там дойде и желанието ни да навлезем в един по-фантастичен свят, в който липсва битовата игра на карти, битовата страст, битовата любов, битовото проклятие, всичко това, което обичайно сме свикнали да виждаме в „Дама пика.“ Постановъчният екип беше провокиран да потърси дълбочината на приказката, такава каквато я знаем от деца, но с провокацията на Карл Юнг по отношение на апхетиповете. Всеки архетип, всеки герой в тази продукция представлява една същност – с изключение на Герман. Той е единственият реален герой. Той влиза в едно съновидение, в което всичко придобива фантастичен облик и всеки герой, с който се среща всъщност е една част от него, която му говори – било то на подсъзнателно, било на съзнателно или на ниво свръхсъзнание.

С навлизането в полето на несъзнаваното – тук работим с термините на Юнг – откриваме тази част на нашия мозък, която отговаря за творчеството, за фантазията, не рациото, не словото. Там, където влиза музиката, ние попадаме в така наречената „дълбока тишина“. Там вече не работи рационалното възприемане на реалността, а нейното ирационално възприемане, Всъщност Юнг, както и впрочем американският учен и писател Джоузеф Кембъл, точно така ни провокират - чрез изследването на приказния сюжет от гледна точка на главния герой, който се среща с всичките видове изначални типове, така наречените архетипове.

Карл Густав Юнг

Ние не сме осъвременили творбата, не сме я направили в днешно време, не сме търсили съвременни костюми или съвременни препратки. Търсим изначалното в човешкия живот. А изначалното в човешкия живот е да се пребориш с вътрешните си демони.Всички ги имаме тези демони. Аз не знам човек, който да няма вътрешни демони и страхове. Не съм имала щастието да се запозная с толкова просветлени хора. Има хора, които са на път и те са около нас. Хора, които вървят към това просветление. Но всеки един от нас има своите страхове, своята смърт, своята любов, своите демони и духове - закрилници. Вътрешният ни свят е много богат, той е наситен с невероятно много същности. В постановката играят живи хора, които трябва да представят тези същности и затова за всички нас „Дама пика“ представлява и нашия личен път.

Режисьорът е повече обединител и провокатор, диригента също. „Дама пика“ е огромен колективен труд. Беше много интересно и вдъхновяващо да се работи с артистите. Най-впечатляващо беше, когато един по един започваха да откриват своя път, този, по който всеки върви сам. Трудно се обяснява с думи това пътуване. То е в сферата на фантастичното и затова много ми допада, че самият Достоевски е определил тази творба като образец в сферата на най-фантастичното.Ние се провокираме един друг. Започнали сме от една основа, която се разгръща, благодарение на нашите артисти - те присъстват активно и задават въпроси, съзряват за ролите си, навлизат във фантазния си свят. Направили сме един фантастичен филм.

Пьотр Илич Чайковски

Според мен Чайковски е бил просветлен. Той е изпитал собствените си демони, потънал е до най-дълбоките вибрационни нива и след това се е изкачил до свръхсъзнанието. Изживял е цялата стълбица от горе до долу и впоследствие написва гениална музика. Това е висша форма на себепознаване.

До ден днешен трудно разчитаме самото заглавие и послание. Либретото на Модест Чайковски, генезиса в Пушкин – те са наситени с много символи и тези символи влизат в полето на несъзнаваното, което стои в нас, като едно дълбоко генетично познание, както казва Юнг, и което провокира фантазията ни. Чайковски работи с огромна емоционална амплитуда. Ние всички подхождаме с огромно смирение и уважение – предлагаме един различен поглед, нашата гледна точка.

Ние нямаме очаквания, ние сме по време на едно много интересно пътешествие. То никога не свършва, няма последна спирка. Има поредна спирка, защото тъкмо си стигнал на последната спирка и си казваш „Успях!“ и пред теб се отваря нова пътека, с нови релси, с нови кръстопътища. Постановката е колелото на вечността, тъкмо си решил, че си се опознал и разбираш, че имаш още много работа със себе си.

Партитурата на "Дама пика", антикварно издание

„Дама пика“ за мен е катарзис, среща със самата мен. Много научих, всеки ден се уча и продължавам. Имаме щастието да сме с такава професия, която ни дава възможност да живеем много по-интензивно от другите хора, защото живеем много и различни същности, човешки същности, фантазни образи. Това понякога затормозява и изтощава, но невероятно много обогатява.

Каним зрителите да преживеят едно съновидение, което със сигурност ще проговори на всеки един по някакъв начин. Много бихме искали, аз и целият екип, след спектакъла нашата публика да си тръгне пречистена. Това е нашето най-голямо желание – да преживеят, да усетят и да погледнат реалността навън, която е една голяма илюзия, защото реалността е в нас самите, и да се почувстват по-добре.

Защото това е историята на един човек, всъщност на всеки един от нас.

Всеки има история, нали!“

Да, всички имаме история, не често имаме смелостта да се вгледаме в нея и да разберем демоните, скрити в нас. Дълга тема. Но сме убедени, че „Дама пика“ на Вера Петрова и екипа ѝ ще остане в най-красивата история на Националната опера и балет. Не пропускайте спектакъла!

Едуард Мартенюк и Нела Стоянова

Този текст завършваме с думите на украинския тенор, един от изпълнителите на партията на Герман Едуард Мартенюк. Той я е изпълнявал на големите оперни сцени в Европа, включително и в Болшой театър каза в контекста на „Дама пика“, че най-страшните неща се случват от липсата на любов. И тази ужасна война в родината му е и заради липсата на любов.

Велики класици, без които не можем да си представим живота си, като Пушкин и Чайковски са го казали по най-талантливия, гениален начин. А подробности за създаването на една от най-прекрасните и вълнуващи опери „Дама пика“ може да прочетете тук . ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на националната опера и балет и Светлана Димитрова

#Вера Петрова #‟Дама пика‟#Чайковски #Пушкин

0 notes

textuallytext · 3 years ago

Text

Как русская классическая литература озумерилась

“Сначала в пятом классе мы читаем “Муму”, а потом взрослые удивляются, почему подростки постоянно в депрессии”.

Когда я училась в пятом классе, мои одноклассники так не говорили. Они так и не думали. На переменке, конечно, мы посочувствовали бедному животному. Посочувствовали и те, кто рассказ даже не читал, а содержание ему передали “из уст в уста”. Осознание, что книга, которую ты взял в школьной библиотеке вот-вот перед уроком или стянул с полки дома у бабушки, может травмировать или быть “не по зубам, не приходило.

Сейчас же на такие мысли наткнуться легче, чем на мемы с котиками. Тематических пабликов с Достоевским на аватарке больше, чем воды в “Войне и мире” — тоже прикол из мира зумеров.

···

Учителям теперь не нужно доказывать важность чтения, значимость русской классической литературы — за них это сделали старшеклассники.

“Бесконечное страдание” в русской литературе возвели до субкультуры, у которой нет одного названия, но есть черты, по которым можно понять, что это дама точно “тащится” по Верховенскому, а этот молодой человек ходит одинокий в пальто и точно задумывается о правах “твари дрожащей”. К этим чертам можно отнести: эстетизация русской классики, когда мучения героя, автора и читателя необходимы и даже желательный; поиск сакрального смысла в этих мучениях; всеобщая безысходность, которой нет конца; вера в Бога или неверие, что здесь одно и тоже, потому что диалог ведется в любом случае; исключительность русского страдания.

Все это прорастает в творчество: пишутся фанфики на основе произведений или произведение вписывают в повседневность 21 века; снимаются ТикТоки, где неизбежность якобы русской жизни сейчас перекликается с прошлым. Достоевский и Бердяев не зря писали об этом.

Это эстетика — неприкаянности, отчаяния и исцеляющей тоски.

Каждое течение преувеличивает само себя, доводит до крайности то, по чему его встречают. Однако ни одна субкультура не возникает из ниоткуда. На каждое действие есть противодействие. Поэтому с большой аккуратностью нужно признать, что в русской литературе страдают пусть и не все герои, но многие. Тех же Стругацких, Ильфа и Петрова не используют в качестве примера писателей меланхоликов. Но есть целая плеяда самоубийц или группа тех, кто заявлял прямо: страдание необходимо русскому человеку.

Отсюда понятно, почему современные подростки на волне ментального здоровья, психологических травм, о которых можно и нужно говорить открыто, нашли пристанище в литературе. Здесь возможна некая сублимация, переоценка собственной жизни и реальности.

В. О. Ключевский считал, что на формирование менталитета влияет все: от расположения торговых путей до климата. Ясно, например, что принятие христианства, которое имело собственные предпосылки, повлияло на литературу, еще даже до появления “романа” как жанра. Также абсолютно ясно, следуя логике, что окружение, современность влияют на молодых людей, скрещивая при этом то, что кажется взрослым не совместимым. Кто бы мог подумать, что, насмотревшись ТикТока, дочка или сыночка побегут скупать Платонова?

Что же касается христианства и его влияния, то идея вечной жизни “уравнивала” людей перед Богом. После мирской смерти наступает жизнь вечная, где статусность уже не имеет значения: “Ибо нет лицеприятия у Бога” (Рим. 2:11). Но для обретения этой вечной жизни нужно пройти жизнь бренную, с ее утратами и болями.

Так мотив необходимого страдания появился уже в фольклоре. В особенности он прослеживался в крестьянском творчестве. Нежелание обрекать дитя на мирские мучения вместе с отсутствием возможности “кормить еще один рот” отразилось в ��олыбельных.

Популярными были колыбельные с пожеланием смерти ребенку.

Например:

«Бай да бай,

Поскорее помирай!

Помри поскорее!

Буде хоронить веселее,

С села повезем

Да святых запоем,

Захороним, загребем,

Да с могилы прочь уйдем».

То есть эта тенденция страдания прослеживается не только в литературе 19 века, которую так любят рвать на цитаты, но и раньше. Однако подростки для собственного творчества и эссе используют преимущественно произведения Достоевского, Бердяева и Андреева. К ним присоединяются Платонов, Ахматова, Цветаева, Есенин и Маяковский. Где-то позади плетутся Розанов, Гиппиус и Мережковский.

Дань уважения нужно отдать и Пушкину:

«Опять кипит воображенье,

Опять ее прикосновенье

Зажгло в увядшем сердце кровь,

Опять тоска, опять любовь!..»

···

Вот это слово – тоска – здесь главное. В. В. Набоков считал его непереводимым и дал ему собственное толкование: «Ни одно английское существительное не передает всех оттенков этого слова. На самом глубоком и мучительном уровне это чувство сильнейшего душевного страдания, часто не имеющее объяснимой причины. В менее тяжелых вариантах оно может быть ноющей душевной болью, стремлением непонятно к чему, болезненным томлением, смутным беспокойством, терзанием ума, неясной тягой. В конкретных случаях оно означает стремление к кому-то или чему-то, ностальгию, любовные страдания. На низшем уровне — уныние, скуку».

Получается, в русском языке есть целое слово, которое совме��ает в себе такое количество чувств, понятных якобы только носителю культурного кода.

И здесь Онегин, как и многие другие герои, страдает только из-за того, что он иной. Этой “инаковостью”, которая выступает причиной одиночества, скуки, непонимания заражен и Печорин, и современная молодежь. Их страдание, в том числе и мое — это не страдание отдельного человека, это чувство целого поколения, обособленность каждого, которую заполняют словами “революция”, “митинг”, “убийство Бога”.

Из "Героя нашего времени":

«…Потом пустился я в большой свет, и скоро общество мне также надоело».

«…я стал наслаждаться бешено всеми удовольствиями, которые можно достать за деньги, и разумеется, удовольствия эти мне опротивели…».

«…влюблялся в светских красавиц и был любим – но их любовь только раздражала мое воображение и самолюбие, а сердце осталось пусто…»

Апофеоз “инаковости” достигается у Достоевского.

Так, например, в повести «Записки из подполья» главный герой сравнивает себя «человека страдающего» и людей, не страдающих. По его мнению, страдать – значит сознавать. Для него понять жизнь может тот, кто сознает действительность, которая не может существовать вне страдания. В этом понимании таится не только боль и тоска одиночества, но и смешанное удовольствие от возможности видеть правду и знать её. В первую очередь – знать себя.

Вот цитата из самой повести:

«Но именно вот в этом холодном, омерзительном полуотчаянии, полувере, в этом сознательном погребении самого себя заживо с горя, в подполье на сорок лет, в этой усиленно созданной и все-таки отчасти сомнительной безвыходности своего положения, во всем этом яде неудовлетворенных желаний, вошедших внутрь, во всей этой лихорадке колебаний, принятых навеки решений и опять через минуту наступающих раскаяний - и заключается сок того странного наслаждения, о котором я говорил».

То же все относится и Раскольникову из «Преступления и наказания» и Ставрогину из «Бесов».

Сам Достоевский придерживался таких же мыслей. Он писал:

«Я думаю, самая главная, самая коренная духовная потребность русского народа есть потребность страдания, всегдашнего и неутолимого, везде и во всем. Этою жаждою страдания он, кажется, заражен искони веков. Страдальческая струя проходит через всю его историю, не от внешних только несчастий и бедствий, а бьет ключом из самого сердца народного. У русского народа даже в счастье непременно есть часть страдания, иначе счастье его для него не полно».

Во всем этом есть закономерность, и я писала об этом выше. Русская литература проросла в современные тренды и даже стала одним из них. Удивительно, насколько искажает реальность наличие интернета.

Подросткам удалось связать абьюз, газлайтинг и порой скучные словеса писателей. Им удалось даже больше, но эти истории не для неискушенного читателя. А всем остальным:

“Встретимся на фикбуке”.

3 notes · View notes

luna-movie · 4 years ago

Text

Анасенко Елизавета - режиссёр-сценарист

Худякова Марианна - режиссёр-сценарист

Саша Марьин - помощник режиссёра

Дима Епихин - второй режиссёр

Макар Чистиков - художник постановщик

Соня Шимшилова - второй режиссёр

Иван Тютиков - звукорежиссёр

Андрей Дашко - помощник звукорежиссёра

Анна Грушо - оператор

Майкл Бодхисаттва - оператор

Григорий Веденеев - помощник оператора

Дмитрий Карпов - помощник оператора

Илья Волнянский - помощник звукооператора

Фотографы:

Евгения Клим

Лев Бровкин

Екатерина Ганчурина

Алена Колесникова

Главные актеры:

Егор Вернигора - Лёша

Оля Ерёмина - Маша

Светлана Бромберг - Лиля

Художественные руководители:

Иван Семёнов

Александр Воропаев

Актеры массовых сцен:

Артём Сергеев

Тимур Исланбулов

Мария Кузьмина

Эвелина Кирюшкина

Соня Гавришева

Катя Костикова

Игорь Каракосов

Настя Баскова

София Дерябина

Руслава Петрова

Полина Бондарева

Василиса Калинникова

Данила Мишин

Эрик Шахмалиев

Даниил Мозговой

Марта Маркарян

Анастасия ��ровикова

Кристина Баринова

Александр Чирков

Артём Алямовский

Серафима Забегина

Арсений Самодуров

Беседа Анастасия

Саша-Марта Зацепина

Лиза Гинзбург

Анастасия Нестерова

Катя Костырко

Лиля Соча

Хардикова Алина

Алдошина Полина

Шарыпина Анна

Грибина Элина

Вера Кошкарова

Никитина Вика

Лукова Василиса

Виктория Пахряева

Анатолий Евсеев

Сценическое движение:

Лиза Вахмистрова

Лиза Сафронова

Марьяна Мостовяк

Черепко Полина

Тимофеева Дарья

Полина Степанцова

Милена Гунина

Тася Ремизова

Настя Сесявина

Александра Агавелова

Василиса Яковлева

Елизавета Евсюкова

Особая благодарность:

Андрей Панов

Таня Толстых

Екатерина Мазнина

1 note · View note

tekunad · 6 years ago

Text

Дизайн граненого стакана советского образца приписывают Вере Мухиной, автору монументальной композиции «Рабочий и колхозница». Впрочем, документального подтверждения этому нет. По некоторым сведениям, Вера Игнатьевна разработала форму стакана специально для советского общепита.

Также он активно использовался в уличных автоматах по продаже газированных напитков.

Что касается обычного граненого стеклянного стакана (без верхнего гладкого ободка), то он был известен куда раньше — еще во времена Петра Первого. Засвидетельствовано, что граненый стакан императору подарили в качестве небьющейся посуды для распития спиртных напитков. Царь, увлекавшийся, как известно, корабельным делом, подарок оценил, заявив, ��то такой стакан не свалится на пол во время качки на корабле, а если и упадет, то не разобьется.

В более позднее время 12-гранный стакан с чаем был изображен на картине известного русского художника Кузьмы Петрова-Водкина «Утренний натюрморт» (1918 год). Эта посуда и стала прародителем советского граненого стакана.

50 notes · View notes

spbteatr · 6 years ago

Video

youtube

Вера СВЕШНИКОВА и Кирилл ГОРДЕЕВ 🎵Концерт в день рождения композитора Андрея Петрова

Сквер Андрея Петрова (Каменноостровский пр. 28-30)

#Вера СВЕШНИКОВА #Кирилл ГОРДЕЕВ #ВераСВЕШНИКОВА #КириллГОРДЕЕВ #скверАндреяПетрова #фондАндреяПетрова #fondpetrov #Камен��оостровский

2 notes · View notes

mihaylovblog · 2 years ago

Text

25.05.1985 г. – Премиера на българския сериен филм „Нощем с белите коне” на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. Участват актьорите: Николай Бинев, Пламена Гетова, Иван Иванов, Гинка Станчева, Борис Луканов, Любомир Младенов, Васил Димитров, Петя Миладинова, Пламен Сираков, Паша Берова, Лилия Донева, Георги Василев, Таня Кировска, Теодор Юруков, Славчо Митев, Ева Мария Радичкова, Владимир Братанов, Велко Кънев, Надежда Казасян, Евгения Баракова, Мила Печева, Илия Пенев, Георги Попов, Иван Йорданов, Димитър Кехайов, Владимир Илиев, Димитър Зафиров, Георги Бъчваров, Емануела Шкодрева, Жоржета Николова, Йорданка Димитрова, Йорданка Николова, Огнян Купенов, Румен Иванов, Николай Станчев, Стефан Митев, Ивайло Генчев, Филип Чавдаров, Вера Делчева, Кирил Маринов, Снежана Кацарова, Румяна Стоянова, Ференц Немети, Богдан Глишев, Жана Стоянович, Георги Калоянчев, Кирил Господинов, Янка Влахова, Минка Сюлеймезова, Мария Саева, Христо Янакиев-Фери, Даниела Витанова, Лариса Добрева, Димитричка Божиновска, Маргарита Николова, Галина Димитрова, Андрей Аврамов, Юлия Стоянова, Феодор Дяконов, Георги Ардашев, Пенко Русев, Камелия Недкова, Антон Тонев, Христо Петров, Рубина Ованесова, Алексей Чернов, Радина Червенова, Румен Зла��инов, Валери Петров, Людмил Гайдарски, Васил Йотов, Антон Радичев, Стойка Миланова, Красимира Петрова и др.

#българскокино #българско кино

0 notes

vera-biosea-blog · 8 years ago

Text

‼Народная мудрость гласит: каждый👨 мужчина обязан посадить дерево🌳, построить дом🏠, вырастить сына👶....

В чем же тогда предназначение 👩женщины, как вы думаете❓❓

На мой взгляд, в первую очередь - в👼 материнстве🚼

Я мама, как и многие из Вас, и это главное в моей жизни‼Я всегда стремлюсь к тому, чтобы ребенок 👶был здоров ,счастлив 😁и ни в чем не нуждался. И очень хочу, чтобы он гордился своей мамой🙋

И как же этого добиться:

✅Работать над собой, ✅заниматься саморазвитием 📚 ✅постоянно обучаться📖.

✅ Поддерживать семейный 💰бюджет💳.

✅Заниматься воспитанием ребенка, ✅Общаться ✅Взаимодействовать).

Работа в #Biosea позволяет этого добиться. Рассказать подробнее пишите в личку?!

#biosea_diveevo #петрова_вера #мама #биоси #дивеево #семья #сын #дочь #мужчина #общение #мыртанизация #бюджет #взаимопомощь #счастлив #сыночек #Евгений #октябрь

#biosea diveevo #биоси #дивеево #петрова вера #работа #подработка #франция #мужчина #женцина #семья #моя жизнь #моя семья #дети #мыртанизация #октябрь

0 notes

rfo-ona · 3 years ago

Text

Новый феминистский календарь «Женское лицо Петербурга»

Проект о протестной, гендерной, квир-истории «Присутствие» представляет феминистский календарь на 2022 год «Женское лицо Петербурга». Этот календарь — ода выдающимся женщинам, которые внесли свой в вклад в историю России, в особенности, в историю города Петербурга-Петрограда-Ленинграда. Здесь и революционерки, и художницы, и диссидентки. Писательницы и редакторки, научные работницы и поборницы женских прав.

Как и история нашей страны, так и наши героини совершенно разные, порой неоднозначные, но, без сомнения, выдающиеся деятельницы своего времени. Тут и знакомые лица Ольги Берггольц, Анны Ахматовой, Александры Коллонтай, и менее известные женщины, такие как Авдотья Панаева, которая была единственной женщиной в редакции известного журнала «Современник», или Мария Безобразова, первая женщина со степенью доктора философии в России. Меценатка Мария Тенишева, которая открыла художественную школу не только в Петербурге, но и в селе Талашкино, превратив своё поместье в центр культурной жизни, куда приезжали гости из столиц. Анна Философова, поборница женских прав, благодаря которой в Петербурге были открыты Высшие женские бестужевские курсы (1869 год). Революционерка-народница Вера Фигнер, участвовавшая в подготовке покушений на Александра II, впоследствии разочаровавшаяся в терроре. Петербург считается убежищем для творческих людей, и в календаре нашли своё место две художницы — Алиса Порет, ученица Петрова-Водкина, близкая к ОБЭРИУтам, и Елена Гуро, поэтесса и художница, несмотря на своё тесное общение с футуристами, нашедшая свой собственный художественный язык.

Мы убеждены, что истории женщин, которые находили в себе силы бороться и творить в ещё более неласковое время способны вдохновлять и поддерживать нас сейчас. Они печатали самиздат, писали открытые письма в поддержку политзаключённых, выходили на акции, боролись за образование для женщин и за женские права, писали лесбийские повести и открывали художественные школы.

На календарной сетке отмечены важные даты для феминистского, левого, протестного и квир-движения. Чтобы в 2022 году можно было найти повод не только для расстройства, но и для гордости, солидарности, почтения. По доброй традиции феминистских календарей, наш начинается с марта и заканчивается февралём 2023.

Календарь можно купить в книжных магазинах «Все свободны», «Подписные издания», «Во весь голос», «Порядок слов», а также на страничке проекта.

#новости

1 note · View note

comonblancechance · 5 months ago

Text

06/02/2025Који кроз њега верујете Бога који га подиже из мртвијех, и даде му славу, да би ваша вера и надање било у Бога. 1. Петрова 1:21 ,,Изнесите парбу своју, вели Господ, покажите разлоге своје, вели цар Јаковљев. Нека дођу и нека нам објаве шта ће бити; објавите нам шта је прво било, да промислимо и познамо шта ће бити иза тога; или кажите нам шта ће бити унапредак. Кажите шта ће бити после, и познаћемо да сте богови; или учините што добро или зло, и дивићемо се и гледати сви. Исаија 41: 21-23 Ове су речи биле изазов вавилонским идолима да објаве нешто што је раније било и да наговесте шта ће бити. На то онда Бог сам о себи објављује:,, Памтите шта је било од старине; јер сам ја Бог, и нема другога Бога, и нико није као ја. Који од почетка јављам крај и издалека шта још није било; који кажем: намера моја стоји и учинићу све што ми је воља.’’ Исаија 46:9-10 Пророчанство је унапред написана историја. Човек не може прорећи будућност. Само Бог може дати да се унапред напише историја, јер је само Он свезнајући. Доказано је, да је библијско пророчанство надприродног карактера и као такво оно је истина. Драги читаоче! Не веруј Христовим непријатељима тим отвореним антихристима. Једнога дана ће сви бити разоткривени и показаће се јавно њихово безумље и превара. Тада ће сваки од њих добити заслужену плату. Зато веруј истини и много пута доказаном учењу Светога писма која те води на пут спасења и вечнога живота. Напусти лажне путеве неверства и признај Христу сву своју кривицу, јер је он ПУТ, ИСТИНА И ЖИВОТ. Само он те може спасити. Он то жели још данас да ти учини!

4 notes · View notes

vprki · 8 years ago

Text

Литературният фестивал ще бъде отново заедно с Панаира на книгата

Между 12 и 17 декември тази година в програмата на петото издание на Софийския международен литературен фестивал в НДК ще участват 12 чуждестранни писатели, а от българска страна – 60 автори и 21 модератори. Освен срещи с тях, програмата включва обзорни дискусии, изложби; литературен конкурс за студенти; богата детска програма, съпътстващи събития и др. Организатор е Асоциация „Българска книга” и по същото време там ще бъде и Панаирът на книгата.

Всяка година събитието има международен фокус, като тази година ще представи литературата на Вишеградската четворка - Полша, Словакия, Унгария и Чехия. Основната част от събитията от фестивалната програма ще се случат в Мраморно фоайе на НДК, паралелно с Панаира на книгата. От Полша гостуващите писатели са: Кая Малановска, Кшищов Варга, Еугениуш Ткачишин-Дицки; от Словакия: Михал Хворецки, Яна Беньова, Петер Били; от Унгария: Виктор Хорват, Ласло Мартон, Дьорд Драгоман, от Чехия: Михал Айваз, Ива Прохазкова, Милош Урбан. Стремежът на организаторите от новия екип с програмен директор Вера Петрова /на снимката/ е събитието да бъде платформа за съвременна литература и култура, която се фокусира върху диалога между писателите и обществото, популяризира четенето и езика и разкрива многобройните взаимовръзки на литературата с останалите изкуства.

Срещите с автори са програмирани на тематичен принцип, като част от тях са: „Вземи се в ръце. Психология на съвременния градски човек” - среща с полската писателка Кая Малановска, психотерапевтката Албена Стамболова и писателите Момчил Николов и Владимир Полеганов (14 декември). Също �� „Постдеградация или реконструкция на личността: на каква цена?” - разговор между Михал Хворецки (Словакия), Ангел Игов и Димитър Кенаров (15 декември), „Приток на енергия: авторките в най-новата българска литература“ – разговор с авторките Амелия Личева, Лора Динкова, Любов Кронева, Ирена Иванова (Рене Карабаш), Яница Радева други.

Вера Петрова представи програмата на Литературния фестивал пред журналисти

По време на дискусиите ще бъдат обсъдени актуалните тенденции в самопубликуването у нас – един нов бизнес модел, който все повече набира своята популярност с участието на авторите: Ралица Генчева, Деси Нико, Алекс Ненов и други любимци на читателската публика и носители на престижни награди, които добиват известност под определението „самопубликуващи се“ (14 декември). Ще се разбере повече за „поколението Милениум“ нови илюстратори от България, които са илюстрирали десетки книги в чужбина, но трудно се срещат с българските книгоиздатели. Както и една дискусия, която ще върне времето назад, когато някои рискуваха свободата си, за да достигне написаното от тях до хората. Книгите на чешките дисиденти пропътуваха разстоянието Прага - София заедно с Петр Поспихал /бивш посланик на Чешката република в България 1993-1998 г. – б.а./, някогашния дисидент от Бърно, сподвижник на Вацлав Хавел, защото литературата е само едно от лицата на дисидентството. Дискусията ще премине с участието на: Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Миглена Николчина, Михаил Неделчев, Петр Поспихал, Пламен Дойнов - „Самиздат: творческата мощ на дисидентската литература от ХХ век“ и изложбата на „Самиздат – дисидентски книги от Чехия и Полша“ (14 декември).

Още през май беше обявено в клуб “Перото”, че литературата на страните от Вишеградската четворка - Полша, Словакия, Унгария и Чехия ще бъде фокус на Софийския международен литературен фестивал

Детската програма е важен модул в програмата на фестивала и предлага различни по формат събития. Целта е да се постигне образователно – забавният момент в общуването между децата и книгите. Сред акцентите са проектът „От деца за деца“, който представя книга, изцяло написана и илюстрирана от деца, среща с писателките Юлия Спиридонова – Юлка, Петя Кокудева, чешката писателка Ива Прохазкова, „Приказки за горите и животните“ – събитие с кауза, организирано от WWF България. По време на ателие „Шарената черга“ илюстраторката Мария Вълкова ще покаже на децата как е нарисувала картинките за книгата на Йордан Радичков.

Предвидените в програмата изложби са в НДК и ще бъдат представени с дискусии: „Самиздат – дисидентски книги от Чехия и Полша“ (14 декември) и „Поколението Милениум – илюстратори. Трудната среща с българския издател“ (13 декември). Съпътстващите фестивалната програма събития включват: концерт на „Стругаре“ (17 декември); екранни импровизации с филми от страните на Вишеградската четворка, селектирани и предоставени от филмовия и музикален фестивал Mediawave (Комаром, Унгария - 12 и 15 декември); връчването на наградите на Асоциация „Българска книга“ „Златен лъв“ (15 декември); финал на студентския литературен конкурс „Моята среща с културата на ... (една Вишеградска страна)“. Финалистите ще четат собствени есета на полски, словашки, унгарски или чешки език с екранен превод на български. Връчването на дипломите на курсистите от Творческа академия „Заешка дупка“ ще се случи също на фестивалната сцена (17 декември). Откриването на Софийския международен литературен фестивал е на 12 декември в Мраморно фоайе, НДК, етаж 2, със „Среща на поколенията“, на която Владимир Зарев, Ани Илков и Владимир Левчев ще представят част от дебютантите на 2017 г.: Антон Стайков, Боян Крачолов, Десислава Николова, Марианна Георгиева; модератор: Тодора Радева.

Може би трябва да се помисли дали Литературният фестивал и Панаирът на книгата трябва да бъдат по едно и също време в НДК

Програмата е богата, но остава въпросът дали съжителството между Литературния фестивал и Панаира на книгата е най-подходящо. Миналата година литераторът Светлозар Желев в текст за „въпреки.com” по повод четвъртото издание на фестивала изказа мнение, че е по-добре такова събитие да бъде отделено и предложи това да става около 24 май. Защото, както написа той /целият текст можете да прочетете тук/: „Сблъсъкът на литературната програма на самия Панаир и Литературния фестивал, провеждането му във фоайето на Националния дворец на културата продължава да бъде един от големите системни проблеми на фестивала”. И още: „Едни от най-добрите български писатели също участваха в рамките на фестивала. Но заради сблъсъка на програмите на панаира и фестивала интересът към много от събитията беше безумно малък”. Тази година също и в Панаира на книгата има съпътстваща литературна програма, която макар и да не се дублира с тази на фестивала, прави едновременното присъствие на публика доста трудно в събитията през целия ден и то на две места. И както написа Светлозар Желев за миналия фестивал: „Аз продължавам да смятам, че трябва да бъде направен един по-широк разговор и в крайна сметка Софийският международен литературен фестивал да заеме своето отделно място в българския литературен живот. Това по възможност да не бъде през декември. Месец май е идеален за това, преди базара на книгата, около 24 май, може би най-доброто време, през което трябва да се случи този фестивал. Това не е само мое мнение, а мнение на колегите и авторите. Софийският международен литературен фестивал трябва да бъде отделно събитие, което да заеме своята полагаща му се част в българския литературен контекст”. Такъв разговор не се случи, може би причината е в българското председателство на ЕС, където събитията в НДК през първата половина на следващата година очевидно ще бъдат строго ограничени за широка публика, но може би след време е редно да се помисли за тази идея. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#Софийски международен литературен фестивал #Вера Петрова #книги #НДК #Панаир на книгата #Светлозар Желев

0 notes

russkajaskazka · 5 years ago

Link

Дикие лебеди

Мультфильм «Дикие лебеди» по одноимённой сказке Ганса Христиана Андерсена. Режиссёр Михаил и Вера Цехановские; На основе сказки Ганса Христиана Андерсена «Дикие лебеди»; Автор сценария Евгений Рысс, Леонид Трауберг; Роли озвучивали Валентина Туманова, Елена Понсова, Виктор Сергачёв, Эраст Гарин, Сергей Мартинсон, Анатолий Щукин, Роберт Чумак, Константин Устюгов, Аскольд Беседин; Композитор Александр Варламов; Мультипликаторы Елена Хлудова, Виктор Шевков, Валентин Кушнерёв, Рената Миренкова, Лидия Резцова, Н. Чернова, Фаина Епифанова, Константин Чикин, Татьяна Таранович, Владимир Зарубин, Борис Бутаков, Иван Давыдов, Вячеслав Котёночкин, Татьяна Померанцева, О. Сысоева, Л. Рыбчевская, Н. Австрийская, Елена Вершинина, Константин Малышев, В. Максимович, В. Рогов, Эраст Меладзе; Оператор Елена Петрова; Звукооператор Борис Фильчиков; Студия «Союзмультфильм», 1962 год.

#андерсен #сказка #мультфильм #смотри

0 notes

kymertau · 6 years ago

Photo

Сегодня свой день рождения отмечают: Катя Петрова, Елена Шаталина, Елена Коняева, Ксения Краснова, Кадамжай Жаштары, Светлана Алимбаева (Лымарь), Алексей Сагомонян Валентина Ларькова-Бочарникова, Айгуль Султанова, Ольга Евдокимова, Анна Калимуллина, Алена Кузнецова, Зульфия Хусаинова, Юлия Кургина, Диана Хасанова, Айнур Саитбатталов, Галина Захарова, Анна Краснова, Ксения Алимбекова, Вера Дедова, Венера Волкова, Елена Николаева, ღ♣ღ♣ღгалина николаева(тазеева)ღ♣ღ♣ღ, Светозар Зеленин, Leonidas Martirosyan, Светлана Худорошкова, Жасмина Ташметова, Тамара Пенкина (Разумова), Ирина Ежова, Екатерина Алексеева, Валентина Крупчинова (Пузина), Алёна Райхерт, Сергей Энгельс. С Днём рождения, друзья!!! Предупреждайте о своём будущем дне рождения заблаговременно! Пишите в комментариях, кого ещё нужно поздравить именно сегодня! За каждое отдельное поздравление, или поздравление списком здесь в комментариях - мои +100500!!! Больше двадцати одного миллиона человек во всем мире празднуют свой день рождения одновременно с тобой!!! (at Russia) https://www.instagram.com/kymertau/p/BvOY7lrABFB/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=h3gxylu7dfnv

0 notes

welcombet · 6 years ago

Text

Медведев – с подарком, а Халеп – с «должком»

New Post has been published on http://club4bet.ru/medvedev-s-podarkom-a-halep-s-dolzhkom/

Медведев – с подарком, а Халеп – с «должком»

Медведев после титула в Софии сыграет в Роттердаме, Тим после травмы – в Буэнос-Айресе, а Халеп после победы в Fed Cup над лидером – в Дохе.

Турнир WTA/Premier. Доха (Катар). Qatar Total Open

Призовой фонд: $ 916 131.

Покрытие: хард, открытые корты.

Дата проведения: 11-16 февраля.

Разница во времени с Москвой: нет.

Заявка на турнир (от 31.12.2018): Симона Халеп (1), Анжелика Кербер (2), Каролина Возняцки (3/WC), Элина Свитолина (4/WC), Каролина Плишкова (8), Кики Бертенс (9), Анастасия Севастова (11), Элисе Мертенс (12), Юлия Гёргес (14), Каролин Гарсия (19).

Полный список участников.

Отказались от участия: Наоми Осака (5), Мэдисон Кис (17), Ван Цян (21).

Снялись с турнира: Эшли Барти (15), Петра Мартич (32).

Действующий победитель: Петра Квитова.

Турнир в Дохе разыгрывается с 2001 года. К 2008-му он достиг наивысшей на тот момент 1-й категории, отобрав её у Цюриха. С того же года в течение трёх сезонов в столице Катара проводился и Итоговый чемпионат WTA, из-за чего в 2009-2010-х регулярный турнир брал паузу. В 2012-2014, 2016 и 2018-х турнир в Дохе забирал престижную категорию Premier 5 у Дубая. Эта договорённость остаётся и на последующие годы – в чётные более престижным становится Доха, а в нечётные, как сейчас, — Дубай.

Доха – очень успешный турнир для российских теннисисток. Здесь побеждали Анастасия Мыскина (2003, 2004), Мария Шарапова (2005, 2008), Надежда Петрова (2006) и Вера Звонарёва (2011). До финала доходили Елена Лиховцева (2003), Светлана Кузнецова (2004, 2007) и та же Звонарёва (2008). Ещё два раза в Дохе, как Мыскина и Шарапова, побеждала лишь белоруска Виктория Азаренко (2012, 2013). В этом году в основную сетку по рейтингу не попала ни одна россиянка – Шарапова травмирована, а Касаткина и Павлюченкова только что помогли в Польше сборной России в Кубке Федерации завоевать путёвку в плей-офф Мировой группы II, после чего взяли заслуженную неделю отдыха для подготовки к Дубаю. В финал квалификации пробились Людмила Самсонова и Анна Блинкова. Посев в этом году возглавили Симона Халеп и Каролина Плишкова, а вот действующая чемпионка Петра Квитова решила поберечь силы и получше подготовиться к Дубаю. Симона, кстати, существенно улучшила себе настроения после проигранного Australian Open и потерянного первого места в рейтинге – принеся две победы в одиночке, румынка внесла существенный вклад в победу своей сборной в рамках четвертьфинала Fed Cup над командой-лидером и действующим чемпионом – Чехией.

World’s #5 player Karolina Pliskova arrived this morning to Doha. Just in time for the kick-off of the main draw matches! Good luck, @karolinapliskova! #wta #qatartennis #qto2019 #qatartotalopen2019 pic.twitter.com/sD3qwH9vV1

— Qatar Tennis Fed. (@QatarTennis) February 11, 2019

Турнир ATP World Tour 500. Роттердам (Нидерланды). ABN AMRO World Tennis Tournament

Призовой фонд: € 1 961 160.

Покрытие: хард, помещение.

Дата проведения: 11-17 февраля.

Разница во времени с Москвой: -2 часа.

Заявка на турнир (от 31.12.2018): Кей Нисикори (9), Карен Хачанов (11), Стефанос Циципас (15), Даниил Медведев (16), Милош Раонич (18), Николоз Басилашвили (21), Давид Гоффен (22), Чхун Хён (25), Жо-Вильфрид Цонга (SR), Стэн Вавринка (WC), Томаш Бердых (WC).

Полный список участников.

Отказались от участия: Александр Зверев (4), Марин Чилич (7), Кайл Эдмунд (14), Григор Димитров (19), Ришар Гаске (26), Ник Кирьос (35).

Снялись с турнира: Роберто Баутиста-Агут (24), Люка Пуи (32).

Действующий победитель: Роджер Федерер.

Турнир в Роттердаме разыгрывается с 1972 года и сейчас относится к высокой категории ATP500. Рекордсменом по количеству титулов является американец Артур Эш – три. Побеждали здесь и россияне – Евгений Кафельников (1999) и Михаил Южный (2007), а до финала добирались Александр Волков (1992) и те же Кафельников (1996) с Южным (2010). В прошлом сезоне к турниру было особое внимание, поскольку на него заявился Федерер, который в итоге завоевал титул и поднялся на первое место в рейтинг-листе. Защищать титул швейцарец не стал, существенно пересмотрев свои взгляды на календарь. Без него сетку возглавили Кей Нисикори и Карен Хачанов. Ещё один россиянин, Даниил Медведев, только что выигравший в Софии, посеян под 5-м номером. Кстати, сегодня у Медведева день рождения – ему исполнилось 23 года.

It's a special day for @DaniilMedwed. The new number 16 of the world celebrates his 23th birthday today 🎈🎂.

Enjoy your day in #Rotterdam! pic.twitter.com/qckP4RJ61x

— ABN AMRO WTT (@abnamrowtt) February 11, 2019

Турнир ATP World Tour 250. Нью-Йорк (США). New York Open

Призовой фонд: $ 694 995.

Покрытие: хард, помещение.

Дата проведения: 11-17 февраля.

Разница во времени с Москвой: -8 часов.

Заявка на турнир (от 31.12.2018): Джон Иснер (10), Стив Джонсон (33), Джон Миллман (38), Фрэнсис Тиафо (39/WC), Адриан Маннарино (42), Сэм Куэрри (51), Теннис Сандгрен (61), Райан Харрисон (62), Джоржан Томпсон (72).

Полный список участников.

Отказались от участия: Кевин Андерсон (6), Алекс де Минор (31), Фелисьяно Лопес (64), Майкл Ммо (103).

Действующий победитель: Кевин Андерсон.

Турнир в Лонг-Айленде, появился в календаре в прошлом году, заняв место привычного для этого времени года Мемфиса. Первый розыгрыш на новом месте выиграл Кевин Андерсон, который первоначально заявился защищать титул, но затем в итоге снялся. Сетку-2010 возглавили американцы Джон Иснер и четвертьфиналист Australian Open Фрэнсис Тиафо.

See @JohnIsner tomorrow night at the #NYOpen19!

🎟: https://t.co/ok09QDn8qx#BackInBlack pic.twitter.com/eM3Mlbh7DO

— New York Open (@NewYorkOpen) February 11, 2019

Турнир ATP World Tour 250. Буэнос-Айрес (Аргентина). Argentina Open

Призовой фонд: $ 590 745.

Покрытие: грунт, открытые корты.

Дата проведения: 11-17 февраля.

Разница во времени с Москвой: -6 часов.

Заявка на турнир (от 31.12.2018): Доминик Тим (8), Фабио Фоньини (13), Диего Шварцман (17), Марко Чеккинато (20), Николас Джарри (43), Жоау Соуза (44), Малек Жазири (45), Душан Лайович (48), Давид Феррер (WC).

Полный список участников.

Отказались от участия: Пабло Карреньо-Буста (23).

Действующий победитель: Доминик Тим.

Турнир в столице Аргентины разыгрывается с 1921 года. Наибольшее количество титулов завоевал здесь местная легенда Гильермо Вилас – восемь (1973-1977 (два), 1979, 1982). По три раза побеждали здесь испанцы Карлос Мойя (1995, 2003, 2006) и Давид Феррер (2012-2014). Кстати Феррер, завершающий свою длинную профессиональную карьеру, получил в этом году «уайлд-кард». Сетку возглавили действующий чемпион Доминик Тим из Австрии (2016, 2018) и финалист-2014 Фабио Фоньини. Для Доминика это будет первое соревнований после травмы, полученной во втором круге Australian Open.

¡@ThiemDomi 🇦🇹, el encantador de perros! 🐕🐩

Nuestro bicampeón 🏆 caminó por los Bosques de Palermo paseando perros del grupo @FlojitosDeP que buscan ser adoptados. 🐶

¡Mirá este momento especial! 😍 pic.twitter.com/QStPNXyCBM

— Argentina Open (@ArgentinaOpen) February 10, 2019

Источник:www.championat.com

0 notes