#Вечерница

[margocooper]

Вечерница обыкновенная, или Вечерница ночная фиалка или Вечерница женская (лат. Hesperis matronalis). Hesperis, or Sweet rocket.

[lora-ns-world]

,, - Сърцето ми сякаш ще излети от гърдите ми. Сякаш то вече не принадлежи на мен, а принадлежи на теб! - каза Ивейн, Звездата Вечерница на Тристан-И ако ги искаш. - продължи тя-Няма да искам в замяна подаръци или стоки. Нищо, освен да знам, че ме обичаш. - замъка звездата, след кратко мълчание продължи. - Само моето сърце в замяна на твоето. "

,, Звезден прах. *

[randomscrapbook]

Михо Атанасовски: од „На покривот вечерница“, 1987

СОНЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ Таа можеби си легнала спие а јас поради неа почнав да го менувам светот реката веќе ги пресликува на небото расцутените бадеми на нејзините усни

Куќарките се преправаат во кловнови и свират смешни песни во кавалот на ветрот и сите убави нешта го пеат нејзиното име сочни како пукнатата калинка на залезот

Го скротив и белиот зајак на срцето што толку често во петиците ми бега и сенката си ја скрив да не игра по неа

како врзана мечка пред насобран свет само како да ја разбудам и да ја домамам да види дека поради неа се овие промени?

СОНЕТ ЗА НЕМИРОТ

На челото редам камчиња како каснат од оса од секој предмет ме дебне крстопат без знаци и пајакот на мојот немир ја везе во сребрени конци младата месечина на некоја жена

Ниеден ѕид од собата не е толку бел како мојата љубомора срцето ми стана градски часовник и со секој удар го опишува полжавот на некој далечен рид што ми се ближи

Меѓу црните крпчиња на бессоницата не можам да го најдам белиот прстен на зората ни белиот фустан на априлските багреми

Редам камчиња на челото како каснат од оса и до отворениот прозорец на сонот сè така стои младата месечина на некоја убава жена.

СОНЕТ ЗА КАЛЕТО

Цела ноќ само моите чекори одѕвонуваат во ова кале со ѕидишта налик на скршени заби и се стресувам кога ќе скокнат сувите треви пред некој цигански ветер со вцрвен нос

Далечината како јамка ми го подзема здивот чекор по чекор барам излез од овој каменен сплет и ни штурците не можат да го опишат веќе немирот пред црното око на отворените врати

Тука напрсти минува животот се ситни само моите чекори одѕвонуваат и ѕвездите ги изговараат имињата на загинатите

Осаменоста ми е венчален прстен а стравот како брадавица расте во сонот на нечија рака на нечиј образ познат...

СОНЕТ ЗА ВЕТРОТ

Волкот ветар црта бели јагниња и вие гладот му е свиткан еж што боцка во умот а помнењето како безглаво езеро бега наназад пресечено на остриот срт на денот

Но доволно беше само да му го покаже својот гризнат образ последниот прозорец па да ги заборави сите роднокрајни пејсажи и да остави тревите да го вајаат обликот

Сега е веќе љубовник меѓу тополите им ветува златни обетки и фустани од шепот а тие се веднат и не му даваат ни да ги штипне

И пак станува златножолт и улав ги гризе вршките по грбот на дрвјата и вие ветрот-волк ветрот-тврдиот лик на одекот.

СОНЕТ ЗА ПОНОРНИЦАТА

Штом ќе ја отпрета петелот на муграта брза да ја нацрта перуниката на вчерашниот ден но тогаш ќе ѝ се разлее бојата и заличува на извалкан цртеж врз бела хартија

Напладне очите ѝ се под веѓите на врбите во длабочината ѝ тупка каменот на тагата и како скинат конец од везилото на небото жуборот ѝ се провира до крајот на рамнината

Навечер со ѓердан од лаеж под грлото се извива и игра како гола танчерка телото ѝ блеска во крлушки од риба

Ноќе далечното море го сонува и само понекоја ѕвзеда надеж ѝ паѓа во окото и се гасне.

ЕСЕНСКИ СОНЕТ

Каллив ноември во војнички чизми кашла во фенерот меѓу мокрите дрвја па наведнат се потпишува и удира печати врз пожолтените документи на полето

Како стутулен селанец еден голем облак на правиот пат си ја поправа колата а далечните прозорци на некое село просветлуваат како расфрлани рими

Меѓу сакатиот поток и тажните врби само белката од слепилото на водите и дождот како прелажана девојка плаче

Врз кренатите показалци на дрвјата паѓа за'рѓаната ламарина на ноќта каллив ноември во бакарни чизми оди...

ТОЈ ДЕН

Тој ден ветрот се бесеше на дрвјата голи како наизлечлив болник се лигавеше сводот и некои прозорски капаци чукаа потоа подмолно како нешто многу кога боли

Скришно од животот зад заклучени врати очекувана како весник наутро што се чека ѝ се предадовме на љубовта што никој на веков ниту јас сака ниту пак може да ја сфати

Беше време кога сите не знам каде одат се огледуваа само по улиците празни развлечените покриви во струпливата вода

Тој ден нè зближи болеста запеа во мене нашето детство низ заборавени сказни како шушкање на мравка како лист што вене.

СТАРИЦАТА

Со здив на босилек восочното бледило трепери сред сјајот на покуќнината скапа стравот низ клучалка гледа во огледало се клешти мракот со превртена капа

Како далечен крик повторливо ѝ се јавува вечер ѕвездена грев некој скришен крупна солза во окото ѝ се заглавува со бело шамиче крадешкум го брише

Саноќ гори огинот по белината на ѕидот сеќавањата ко птици превртени висат и до утрото ѝ довикуваат некого во видот

Се појавува и сонцето тркалезно и мазно секој предмет ја добива вистинската смисла сред сјајот на покуќнината пак е нешто празно.

[loranayavorov]

ПРЕТВОРЯВАНЕ

Превърнах в облак твоите коси

и вятъра ги вдигна нависоко;

превърнах аз очите ти в звезди

и те изгряха толкова високо;

превърнах аз ръцете ти в криле

и с птиците излитнаха високо;

превърнах те над себе си в небе

и ти сега си толкова високо!

Загубвам бавно твоите черти,

лицето ти, ръцете ти, очите

и повече не знам къде си ти -

при жълтите светулки на звездите,

при скритите зад облаци лъчи

или отвъд пространството - далече?

Над мене само вятърът бучи

и аз съм сам през тая късна вечер.

Защо не те превърнах в облак бял,

защо ��везда-вечерница не станах?

Нагоре своите очи съм взрял,

ръцете ми нагоре са простряни

и викам: Приземи се! Приземи!

Стани отново земна и гореща

и с пътищата свои ме вземи.

Аз искам да те виждам и усещам.

Евтим Евтимов

[flytomy134340]

The Evening Star. Alexander Mutafov / Вечерница. Александер Мутафов

These pictures of my favorite work of art are taken in the National Art Gallery in Sofia, Bulgaria. The work is called “Zvezda Vechernitsa” (An evening star) and is by the Bulgarian artist Alexander Mutafov. “Vechernitsa” actually stands as a separate personal name of the star, a word used only to denote this particular object in the night sky. This is Venus, the first star to appear in the evening sky. The painting renders successfully the longing atmosphere of the night-air, using the two figures on the left that are headed to somewhere-else, they are specially present, but are also missing – having turned their backs to the viewer and thus to the present moment, they are virtually absent. Their gazes, though not explicitly depicted, are drowning beyound the horizon and above the sea level. Thus the whole picture creates a sensation of levitation above the sea surface, a gentle desire of elevation above the water desert and the worldly desolation. The Evening star caught me with its fascinating mild night-colour atmosphere of longing, escapism and the constant desire to lift ourselves from the present reality and dive into the warm waters of the unknown.”

[myminiworldd]

- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.

С прямотата и честността си.

Те са свикнали с маските, разбираш ли?

И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.

И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).

И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават.

А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.

Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,

която сипваш в тях.

Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.

Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.

Плашат се и бягат,

осъзнали че си Дявол от Рая,

който не могат да заблудят,

нито да вкарат в безчувственото си легло, нито да те натикат в златната си клетка

или да те проиграят на карти.

Плаши ги това, че си лека,

но не от онези плат��ни жени,

а по душа, присъствие и усмивка.

И стъпваш леееко в душите им.

Почти без да усетят ...

И хем си лека като перце,

хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват

са хиляди, но ...

само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.

Оставяш им избор и бягат.

Защото днес е модерно

да "оковеш" някой за себе си,

да го контролираш, лъжеш и манипулираш..

Ти не го правиш,

даваш им избор и свобода ...

И те бягат, защото не знаят

какво е да ги обичат безкористно.

Не знаят какво да правят с такава любов.

Не знаят и как да я задържат ...

Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,

които са се научили на оставане.

Те знаят как да спечелят

устат Дявол като теб.

Научили са се на разгадаване на мълчания;

на обичане на истини;

на посрещане на мълнии;

на ценене на честност;

на овладяване на женски бури;

на диалог с очи;

на неизречени, но спазени обещания

и да не влюбват жените в своя маска,

а в истинските тях.

Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции

и да ти върнат усмивката

по възможно най-простичкия начин.

Такъв мъж си заслужава

да не спираш да търсиш.

Да търсиш ... да търсиш ...

Докато не ти останат сили

от пълното ти с необременена любов сърце.

И когато го намериш ...

Да потънеш в очите му ...

(да са ти звездите)

в ръцете му ...

(да са ти дом)

в сърцето му ...

(да ти е Вечерница)

във всяка частичка от Него ....

(да ти е Вселена)

И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...

урок по обичане ...

на Себе си.

Николета Иванова

[eastwesthomeisbest]

Captain Swan Supernatural Summer

In Bulgarian folklore Samodiva is an ethereal female wood nymph. She is unearthly beautiful and eternally young. Her hair is blond and long, her waist is thin and petite, her eyes can bewitch and dazzle or even kill. Any man who lays eyes on her instantly falls in love. Samodivas’ attire consists of long white gowns and shirts and a rainbow-coloured or green belt. They have a white mantel, also called a shadow, in which their power lies. They like to ride deer, using twisted snakes for reins and often carry with them bows and arrows.

The wood nymphs live in dark forests, in big old trees, caves or forgotten huts which are near water sources, wells or rivers. 

Samodivas can be spotted from spring to autumn. In winter they live in the mythical village Zmeykovo, which is located at the edge of the world and is a home to many mythical creatures. When they are on earth they are active at night and disappear immediately when the sun comes out, because they fear it.

At twilight, the samodivas go to fresh water sources, strip naked, wash themselves and their clothes which they lay out to dry in the moonlight. They keep a watchful eye on their drying clothes, because if a man steals their mantle, where their power lies, they turn into normal women and have to obey the man. After washing themselves and their clothes, the samodivas gather around and start singing and dancing. It is known that the samodiva’s songs are the most beautiful and their dances are the most graceful. If a late traveller sees the samodivas’ dance, he is enticed to join them and dances with them from midnight to dawn. When the sun’s rays appear, the nymphs disappear in haste and leave the traveller to die from exhaustion. The samodivas love music and often kidnap shepherds, so that they can play kaval (shepherd’s pipe) for them while they dance.

Samodivas are not always harmful. Sometimes they appear like normal working women and help with the harvest. They would especially help women with children. If a man does something good for a samodiva, she becomes his patron or a sworn sister. Sometimes, a samodiva can fall in love with a human and bear him children, who grow up to be great heroes.

Samodivas are forest creatures and therefore knowledgeable about herbs and cures. However, they never share their secrets willingly. The only way to obtain their knowledge is to eavesdrop on one of their gatherings.

:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.

" The love of the Samodiva"

Part Two

Мрак ли падне, аз тръгвам да скитам,

сам се губя в потайни места,

самодиви ме чакат в нощта

и на коня ми гривата сплитат.

Равнини и дървета се гонят,

самодивите водят хора,

а в безкрайната страшна гора

те се смеят под краката на коня.

Аз не диря ни отдих, ни пристан

и препускам за обич и радост,

а подковите пеят и падат:

златни гривни над букови листи.

Колко леко и хубаво свири

тъмен вятър през черни хралупи,

и далече във хижите схлупени

неспокойните люде се крият.

А преминат ли нощните сови,

самодивите хвърлят цветя,

падат весело в пътя подковите, -

сякаш огнени гривни в нощта

Автор: Иван Буюклийски

..........................................

When darkness falls, I'm going to wander,

I get myself lost in mistery places,

Samodivas are waiting for me in the night

And braided my house's mane.

Plains and threes are chasing each other,

Samodivas are leading the dance,

And in the endless, scary forest

They are laughing under my horse's legs.

I'm seeking nither rest, nor shelter

And running towards love and joy,

And horseshoes are singing and falling -

Like golden bracelets on beech leaves.

How beautiful the dark wind plays

Through black hollows,

And in the far аway vilige

The restless people are hiding.

When the night owls fly over

Samodivas throw flowers,

The horseshoes are marrily falling on ground

As if fire bracelets in the night.

Author: Ivan Buyukliiski

Ще те чакам, дори и след седем лета,

да замръкнеш във тъмни усои,

а гората - сестрицата моя добра,

да обърка пътеките твои.

Ще се луташ уплашен, така не видял

как обратния път си изгубил,

че години живял си, до днес не разбрал -

самодива във теб се е влюбила.

И на горска поляна щом стигнеш до мен,

ще се спусна към тебе щастлива.

Ти от моята хубост ще спреш удивен,

а очите ми ще те опиват.

И във мрака звездици със сребърен смях

на рояк покрай мен ще лудуват.

Аз ще скокна, ще плесна с ръце и със тях

самодивско хоро ще танцувам.

А когато Вечерница горе изгрей,

те край нея ще спрат укротени.

Сред дърветата тихо ветрец ще повей,

ще приседна до теб уморена.

Ще направя постеля от мек горски мъх,

а завивка ще бъдат косите ми.

И на месеца ясен златистия връх

ще ти спусна почти до очите.

И дъхът ми омаен до теб ще гори,

ще те милвам със пръсти атлазени.

Ще ухае на билки и горски треви,

Змей-Горянин съня ни ще пази.

А когато Зората разгъне снага,

босонога ще хукна по съмнало

и от кладенец таен със жива вода

тежки менци за теб ще напълня.

От цветята блестяща роса ще сбера,

после ягоди - дъхаво-вкусни,

със вълшебна милувка, една по една,

ще поднасям към твоите устни.

А когато накрая, за теб и за мен,

аз отвара за обич направя,

ще останеш завинаги ти запленен

и за другия свят ще забравиш.

Автор: Мария Вергова

..........................................

I'll wait for you even as years pass

To end up in the dark woods,

And the forest - my good sister

Will mix up your pats.

You will wander around scared,

Not knowing how you lost thy way back,

As having lived years without realizing

That Samodiva has fallen in love with you.

When you find me in the forest meadow

I'll run to you happily

My beauty will make stop in wonder

And my eyes will make you drunk.

And in the darkness, stars with silver laughter

Will dance around me

I will hop, will clap my hands

And will dance the Samodivas' dance with them.

When Hesperus rises

The stars will stop around her pacified

The wind will blow around the trees

And I will sit by your side tired,

I will make a bed from soft forest moss

And my hair will be your blanket.

And I will lower the Crescent Moon

Near your eyes

And my charming breath will glow around you

And I gently caress you with my fingers.

The air will smells of herbs and forest grass.

The forest dragon will protect our dreams.

And when Dawn comes

Barefoot I will run at the first light

And from secret well with magic water

I'll fill for you heavy metal piles.

From the flowers shining dew I will gather

And strawberries delicious I will collect

And gently, one by one

I will bring them to your lips.

And when at the end, for you and for me

I will make a love potion,

You'll enchanted forever remain

And the other wold never remember.

Author: Maria Vergova

(The translations of the poems are mine and that's why they are not very good, but at least you can understand what the poems are about)

:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.

@cssns @kmomof4

[sglory]

- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво?

- С "прекалената" си искреност.

С прямотата и честността си.

Те са свикнали с маските, разбираш ли?

И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима.

И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо).

И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават.

Загубили са способността си да я различават.

А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях.

Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта,

която сипваш в тях.

Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби.

Не са свикнали да бъдат слаби пред жена.

Плашат се и бягат,

осъзнали че си Дявол от Рая,

който не могат да заблудят,

нито да вкарат в безчувственото си легло,

нито да те натикат в златната си клетка

или да те проиграят на карти.

Плаши ги това, че си лека,

но не от онези платени жени,

а по душа, присъствие и усмивка.

И стъпваш леееко в душите им.

Почти без да усетят ...

И хем си лека като перце,

хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват

са хиляди, но ...

само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче.

Оставяш им избор и бягат.

Защото днес е модерно

да "оковеш" някой за себе си,

да го контролираш, лъжеш и манипулираш..

Ти не го правиш,

даваш им избор и свобода ...

И те бягат, защото не знаят

какво е да ги обичат безкористно.

Не знаят какво да правят с такава любов.

Не знаят и как да я задържат ...

Абсурдно ... като целия Свят.

Но има едни мъже,

които са се научили на оставане.

Те знаят как да спечелят

устат Дявол като теб.

Научили са се на разгадаване на мълчания;

на обичане на истини;

на посрещане на мълнии;

на ценене на честност;

на овладяване на женски бури;

на диалог с очи;

на неизречени, но спазени обещания

и да не влюбват жените в своя маска,

а в истинските тях.

Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции

и да ти върнат усмивката

по възможно най-простичкия начин.

Такъв мъж си заслужава

да не спираш да търсиш.

Да търсиш ... да търсиш ...

Докато не ти останат сили

от пълното ти с необременена любов сърце.

И когато го намериш ...

Да потънеш в очите му ...

(да са ти звездите)

в ръцете му ...

(да са ти дом)

в сърцето му ...

(да ти е Вечерница)

във всяка частичка от Него ....

(да ти е Вселена)

И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са ...

урок по обичане ...

на Себе си.

Николета Иванова

[oi5]

В Днепре провели благотворительные «Купальские вечерницы» для поддержки детей-сирот

В Днепре под открытым небом проходили благотворительные «Купальские вечерницы». Мероприятие организовали с целью помощи детям с особыми потребностями, проживающих в городском детском доме-интернате: на их поддержку пойдут средства от продажи билетов. По словам организаторов, кроме того, акция направлена на популяризацию и возрождение обрядовых обычаев праздника Ивана Купала. Как отметили организаторы, для помощи воспитанникам интерната они также организовали онлайн-аукцион. За счет продажи лотов дети ... Читать дальше: https://oi5.ru/n302404076

[m-e-t-a-n-o-i-a-bg]

НХГ

18/5/19

Александър Мутафов - Звезда Вечерница - 1919г.

[teddysworldsblog]

- Плашиш мъжете, знаеш ли? - Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво? - С "прекалената" си искреност. С прямотата и честността си. Те са свикнали с маските, разбираш ли? И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима. И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо). И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават. А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях. Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта, която сипваш в тях. Боли ги ... Усещат се разкрити и слаби. Не са свикнали да бъдат слаби пред жена. Плашат се и бягат, осъзнали че си Дявол от Рая, който не могат да заблудят, нито да вкарат в безчувственото си легло, нито да те натикат в златната си клетка или да те проиграят на карти. Плаши ги това, че си лека, но не от онези платени жени, а по душа, присъствие и усмивка. И стъпваш леееко в душите им. Почти без да усетят ... И хем си лека като перце, хем си трудна - за тях си като сейф ... Комбинациите, които могат да пробват са хиляди, но ... само една отключва сърцето ти. Плашиш ги, момиче. Оставяш им избор и бягат. Защото днес е модерно да "оковеш" някой за себе си, да го контролираш, лъжеш и манипулираш.. Ти не го правиш, даваш им избор и свобода ... И те бягат, защото не знаят какво е да ги обичат безкористно. Не знаят какво да правят с такава любов. Не знаят и как да я задържат ... Абсурдно ... като целия Свят. Но има едни мъже, които са се научили на оставане. Те знаят как да спечелят устат Дявол като теб. Научили са се на разгадаване на мълчания; на обичане на истини; на посрещане на мълнии; на ценене на честност; на овладяване на женски бури; на диалог с очи; на неизречени, но спазени обещания и да не влюбват жените в своя маска, а в истинските тях. Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции и да ти върнат усмивката по възможно най-простичкия начин. Такъв мъж си заслужава да не спираш да търсиш. Да търсиш ... да търсиш ... Докато не ти останат сили от пълното ти с необременена любов сърце. И когато го намериш ... Да потънеш в очите му ... (да са ти звездите) в ръцете му ... (да са ти дом) в сърцето му ... (да ти е Вечерница) във всяка частичка от Него .... (да ти е Вселена) И да знаеш - на сигурно място си. А всички други преди Него са ... урок по обичане ... на Себе си. Николета Иванова

[miniaturepierrottheclown]

Вечерница, Гесперис, Ночная фиалка или Вечерница матроны, травянистое растение из семейства капустные

[mister-excuse-me]

От нерпы до пискульки: посмотрите, каких животных могут лишиться Петербург и Ленобласть уже в ближайшие годы

Недавно стало известно, что 11 видов животных официально признаны исчезнувшими на территории России. Среди них оказались лошадь Пржевальского, тюлень-монах и аборигенная популяция балтийского осетра. Если не принимать срочные меры, то аналогичная судьба может ждать и других животных, в том числе обитающих в Петербурге и его окрестностях. Специально для редакции «Собака.ru» кандидат биологических наук, доцент СПбГУ Эльмира Зайнагутдинова составила список тех видов, которые могут исчезнуть на территории города и Ленобласти буквально в ближайшие годы, и рассказала, как их можно попытаться спасти.

Пискулька Это маленький гусь с высоким звонким голосом, очень похожий на белолобого гуся. Он внесен в красные книги Петербурга, Ленобласти и России. В наших краях пискулька встречалась на миграции, и, скорее всего, ее уже невозможно увидеть в Ленинградской области. В других регионах страны птицу еще встречают, но численность ее продолжает сокращаться. Несмотря на то, что пискулька охраняется по закону, одной из главных причин ее исчезновения является охота. Эти птицы попадают под выстрелы, поскольку в полете их очень трудно отличить от белолобых гусей, охота на которых разрешена. Если мы хотим попытаться сохранить этот вид, необходим запрет охоты на любых гусей в местах массового пролета и концентрации пискулек.

Европейская жемчужница Да, в окрестностях Петербурга живут настоящие жемчужницы — двустворчатые моллюски, которые известны своей способностью превращать попавшие внутрь песчинки в красивые жемчужины. Однако в самом скором времени их будет в наших краях не найти. Личинки жемчужницы должны развиваться в жабрах лосося и форели, истребляемых браконьерами. Эти виды рыб, кстати, тоже занесены в красную книгу Ленобласти. Жемчужнице также необходима для жизни чистейшая речная вода и незаиленное дно. Любые загрязнения или даже просто вырубка леса на берегу губительны для нее. Чтобы спасти этот вид, нужно усилить борьбу с браконьерами, запретить сброс сточных вод в реки и вырубку деревьев в пределах водоохранных зон рек. Наконец, нужно создавать охраняемые природные территории в тех местах, где водится жемчужница. Даже если мы все это начнем делать сейчас, на восстановление популяции уйдут многие десятилетия.

Б��лтийская кольчатая нерпа За последние годы кольчатая нерпа стала, пожалуй, самым известным краснокнижным животным в Петербурге. Однако, несмотря на все усилия активистов и внимание общественности, эти тюлени находятся в большой опасности. Для успешного размножения нерпе необходим лед, где она устраивает подснежные норы для отдыха и размножения. Детеныш нерпы должен длительный период времени находиться в логове на льду. Если лед тает очень рано, что в последние годы случается все чаще, бельки гибнут в воде. Взрослых же тюленей также подстерегают опасности в Финском заливе: прежде всего, рыбацкие сети, попав в которые, животные погибают.

Обыкновенная летяга Белка-летяга обитает в старовозрастных хвойно-лиственных лесах с присутствием осины. Однако сплошные и выборочные вырубки приводят к тому, что пригодных мест для жизни зверька становится все меньше. Чтобы сохранить летяг в окрестностях Петербурга, необходимо заботиться о местах их обитания, особенно важны для них старовозрастные осины. Также при вырубке необходимо оставлять «экологические коридоры» — полосы леса, по которым животные могли бы передвигаться между зелеными участками.

Гребенчатый тритон Численность этого земноводного активно снижается как в Петербурге, так и в Ленинградской области, но по разным причинам. В городе животное страдает от загрязнения водоемов, бесснежных зим и сбора опавшей листы в местах их обитания. В Ленинградской области главным врагом тритона является дальневосточный ротан — рыба, искусственно завезенная в наши края человеком, поедающая как взрослых тритонов, так и их личинки. Для поддержания вида в Петербурге необходимо бороться с загрязнением водоемов и пересматривать правила благоустройства, предполагающие уборку опавшей листвы. Сходные рецепты можно применить и в Ленобласти.

Совы В Петербурге можно наблюдать разные виды этих птиц: ушастую и болотную сову, мохноногого сыча, воробьиного сычика, серую, длиннохвостую и бородатую неясытей. И все они занесены в красную книгу города. Из-за вырубки старых деревьев с большими дуплами и общего сокращения зеленых насаждений в черте Петербурга им все сложнее приходится в городе. К тому же постоянный покос травы и уборка опавших листьев сказываются на популяции мелких грызунов, которыми питаются совы. Чтобы мы и дальше имели возможность иногда видеть и слышать сов в городе, необходимо сохранять старые дуплистые деревья и отказаться от постоянного покоса травы и уборки опавшей листвы в парках. В противном случае новости о том, что в городе заметили сову, станут еще более редкими, а затем совы исчезнут совсем.

Летучие мыши От исчезновения старых деревьев страдают также и летучие мыши. Сейчас в красную книгу города занесены сразу несколько видов: ночница Брандта, усатая ночница, прудовая ночница, водяная ночница, рыжая вечерница, нетопырь Натузиуса и двуцветный кожан. Вопреки распространенному заблуждению, эти звери вовсе не пьют кровь, а питаются насекомыми и не опасны для человека. А вот люди сокращают их численность, уничтожая их среду обитания и тревожа в период зимовки. Чтобы спасти летучих мышей от полного исчезновения в наших краях, опять же необходимо сохранять старые деревья, создавать искусственные убежища и беречь животных от излишнего беспокойства.

[in-the-mood-for-tears]

Космически Феникс

Черна дупка Предрешена като изгряваща звезда

Излъчвам надежда и топлина Но поглъщам отчаяние и мрак

Искаш да ме имаш като слънце над главата си Влюби се в блясъка ми космически Но ти не знаеш коя съм аз истински

Един ден излъчвам светлина като звезда На следващия колабирам и умирам Съживявам се наново с гръм За да угасна безмълвно отново Стабилна никога не съм била А ти си влюбен само в лъчите светлина Кой би обичал бездната зад сините ми огледала?

Не ме гледай, не се любувай На красивата ми страна Когато не знаеш що се крие от другата Аз не ще бъда вечно твоята вечерница

Не ме следвай, не ме обичай Щом познаваш ме само наполовина Аз никога не ще се покажа изцяло

[designis4lovers]

през пръстите ти светлина минава. в шепите си  сякаш слънцето си скрила. ти, пеперудена вечерница, трептяща линия  между ден и нощ, нощ  и ден. очите ти  звезди са, сълзите ти - съзвездия  сънищата си по теб чета спомените в тебе крия и всеки ден е нов...

[matzcolona]

- Плашиш мъжете, знаеш ли?

- Така ли? - повдигна крайчетата на устните си в лека иронична усмивка - И с какво? - С "прекалената" си искреност. С прямотата и честността си. Те са свикнали с маските, разбираш ли? И всеки път се опитват да ти припишат такава. Лъжата им е станала поносима. И удобна (все пак истинското лице на някой крие опасности, защото е непредвидимо). И я предпочитат (мазохизъм, може би?!), защото я познават. Загубили са способността си да я различават. А твоите истини режат като нож. Зашлевяваш им шамар с тях. Намираш им раните с деликатните си пръсти и думите ти са солта, която сипваш в тях. Боли ги... Усещат се разкрити и слаби. Не са свикнали да бъдат слаби пред жена. Плашат се и бягат, осъзнали че си Дявол от Рая, който не могат да заблудят, нито да вкарат в безчувственото си легло, нито да те натикат в златната си клетка или да те проиграят на карти. Плаши ги това, че си лека, но не от онези платени жени, а по душа, присъствие и усмивка. И стъпваш леееко в душите им. Почти без да усетят... И хем си лека като перце, хем си трудна - за тях си като сейф... Комбинациите, които могат да пробват са хиляди, но... само една отключва сърцето ти.

Плашиш ги, момиче. Оставяш им избор и бягат. Защото днес е модерно да "оковеш" някой за себе си, да го контролираш, лъжеш и манипулираш... Ти не го правиш, даваш им избор и свобода... И те бягат, защото не знаят какво е да ги обичат безкористно. Не знаят какво да правят с такава любов. Не знаят и как да я задържат... Абсурдно... като целия Свят.

Но има едни мъже, които са се научили на оставане. Те знаят как да спечелят устат Дявол като теб. Научили са се на разгадаване на мълчания; на обичане на истини; на посрещане на мълнии; на ценене на честност; на овладяване на женски бури; на диалог с очи; на неизречени, но спазени обещания и да не влюбват жените в своя маска, а в истинските тях. Знаят как да спрат катаклизма от необузданите ти емоции и да ти върнат усмивката по възможно най-простичкия начин. Такъв мъж си заслужава да не спираш да търсиш. Да търсиш... да търсиш... Докато не ти останат сили от пълното ти с необременена любов сърце.

И когато го намериш... Да потънеш в очите му... (да са ти звездите) в ръцете му... (да са ти дом) в сърцето му... (да ти е Вечерница) във всяка частичка от Него.... (да ти е Вселена) И да знаеш - на сигурно място си.

А всички други преди Него са... урок по обичане... на Себе си.

Николета Иванова