#недовършени

[vprki]

Георги Борисов и неговите истории…

През ноември с логото на издателство Colibri  излязоха два тома с мемоарна проза, непубликувани стихове, мисли, наблюдения и философски есета на Георги Борисов, белязали неговия път в продължение на половин век. Внушителен по обем и времеви обх��ат литературен труд, който авторът е нарекъл „Моите истории“, а някои биха го определили като своеобразен „дневник на писателя“. Художественото оформление е на Кирил Златков.

Бихме поставили двата тома на Георги Борисов сред най-силните издания на отминаващата вече 2024 година…

Сред разделите на първата книга „Моите истории (1973-2023)“ особено любопитен е първият - и като форма, и като тематика - защото препраща към Далчевите „Фрагменти“ и представлява ценен принос с „опитите“ на поета да разгадае същността на поезията и творческия процес, многоликите маски на битието и холограмите на словото, безкрайните възможности и измамната нищета на българската рима.

Богатството от мисли и впечатления и нахвърляните под влияние на моментното вълнение стихове, предназначени единствено за личния бележник и незаслужено пренебрегвани от поета като недовършени или недостатъчно „добри“, пръснатите в движение образи и сюжети, спонтанното и метафорично възприятие на света и природата в тази книга са златно находище за всеки ценител на изкуството и литературен изследовател – а защо не и за неизбежните в такива случаи „литературни джебчии“, както ги нарича Кирил Христов в своите дневници. Пишат от издателството.

Малцина са днес у нас служителите на Словото, които съумяват да устоят на суетата и да не се отклонят от пътя, по който ги е повел талантът. А на този път, ако о��танеш верен на природата си и безучастен към изкушенията на времето, ще срещнеш и разпознаеш хората, които са твои събратя по кръв, ум и перо. Кои са те в този втори том от „Моите истории (1973-2023)“ на Георги Борисов?

Константин Павлов, Борис Христов, Радой Ралин, Йордан Радичков, Петър Увалиев, Миряна Башева, Вера Мутафчиева, Никола Радев, Алек Попов и Деян Енев, Севда Севан, Божана Апостолова, Красимир Дамянов и Влади Киров, Кирил Кадийски и Георги Господинов, Румен Леонидов, Светлин Русев и Георги Чапкънов, Юлия Огнянова, Катя Паскалева и Иван Росенов, Пламен Масларов и Стефан Димитров, Георги Трифонов, Руси Чанев, Павел Васев и Александър Морфов, съпругата на Георги Марков – Анабел, и братовчед му Любен, дъщерята на Албер Камю – Катрин, легендарният правозащитник Владимир Буковски, нобеловият лауреат Томас Транстрьомер, американските поети Роланд Флинт и Джон Балабан, руските писатели Юз Алешковски /може да прочетете във „въпреки.com” тук/, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Пригов, Лимонов, Владимир Шаров, Анатолий Корольов, Михаил Шишкин /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

И след цялата тази необикновена галерия от образи и характери – широко отворените врати към един богат на пътешествия, срещи и приключения живот в последния раздел на този том, озаглавен „Минах много земя“: от големите европейски столици до пясъците на Сахара и Мексиканския залив. Природа и история, бит и нрави, улични сценки, музеи и театрални представления – какъв шеметен калейдоскоп от многоцветни изображения, през който всеки може да види онова, което търси. „Моите истории (1973-2023), том II“

Георги Борисов при получаване на наградата за хуманитаристика на Портал Култура, 1 ноември 2022

Георги Борисов е роден 1950 година – поет и преводач, дългогодишен редактор и издател на легендарното списание „Факел“, е една от открояващите се фигури в съвременната българска литература. Основател и директор на издателствата „Факел“ и „Факел експрес”, главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“ (2009–2016), той е автор на единайсет поетични книги, както и на есеистичните сборници „Откаченият вагон“ (издателство „Фабер“, 2021), отличен с първа награда за хуманитаристика на „Портал Култура“ (2022) „заради неговата „немерена реч“, която разширява пределите на българската словесност“, и „Хиатус. До пъпа на земята и обратно“ (в съавторство с Анатолий Корольов).

При връчването наградата му на 1 ноември 2022,  Деня на народните будители, тогава бе представен от члена на постоянното жури проф. Божидар Кунчев, който каза: “С вълнение и категоричност препоръчвам книгата. Тя се чете на един дъх – един изключително дълбок, проникновен текст, в който има размисъл за всичко това, което е настоящето, миналото, нашата духовност, нашият път през годините, нашата безпътица, стагнацията на сегашното общество, деградацията, упадъка, но преди всичко тя е път към надеждата, към вярата, че нещо утре може да се случи. Книгата е един своеобразен синтез. Събрани са портрети за значими писатели, проникновени текстове за Виктор Ерофеев, за  Юз Алешковски /той почина тази година в САЩ/, много други чуждестранни автори, за Константин Павлов, за Георги Марков, за Георги Рупчев. Георги Борисов го познавам отдавна като талантлив поет, и издател на списание „Факел“, чиито броеве са в библиотеката ми до книгите, които обичам и препрочитам. Георги Борисов е творец наясно с нещата, с истинските стойности. Книгата е написана на един чудесен български език, тази тя е с голям критически заряд, философски заряд с дълбок подтекст. Особено написаното за един от най-любимите ми поети Константин Павлов…“ /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Георги Борисов при получаване на Голямата награда на клуб "Перото", 2 ноември 2021

Георги Борисов превежда руски, френски и английски поети. Носител е на множество литературни отличия, сред които „Владимир Башев“ за първа стихосбирка, националните награди „Иван Николов“ и „Никола Фурнаджиев“, „Орфеев венец“ „за изключително високи постижения в съвременната българска поезия“, Голямата награда на Литературен клуб „Перото“ на НДК, 2021, за „цялостен принос към българския литературен контекст“. /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

От ляво на дясно Румен Леонидов, Георги Борисов и Тони Николов в СГХГ

Представянето на двутомното издание „Моите истории“ от Георги Борисов  бе на 21 ноември в Софийска градска художествена галерия с участието на Тони Николов и Румен Леонидов. Публикуваме словото на Тони Николов, главен редактор на Портал Култура и списание „Култура“.

„Това е книга-чудовище от 1300 страници, но „нежно чудовище“ според определението на немския поет Ханс-Магнус Енценсбергер. Извадените на бял свят Георги-Борисови страници са палимпсест, в който изстърг��ното от времето изниква с неочаквана яркост и сила; „камъчета от мозайка в пясъчен часовник – казва сам той, сравнявайки ги още с „буца глина, увита в мокра кърпа“. Твърди, че ги е писал, без да поправя; ей тъй, на един дъх. Може и така да е. Мисълта обаче е сцедила достатъчно словото, че да му придаде неподозирана релефност на изказа и мащабност на звученето. Страници, които си струва да бъдат четени, а и препрочитани от онези, които решат да проникват в „свръзката на времената“ (Пастернак).

Самият автор твърди, че не знае в какъв „жанр“ са въпросните „изречения“. Капки дъждовна вода, в които се оглеждаме, докато изтегляме ведрото от кладенеца; или, както би казал Емил Чоран (любим негов автор), „свършеци“, кондензации на смисли и отражения на едно време, което не е било от добрите времена; време на съпротива и на глуха защита, както го определя самият Борисов. Думи и образи и на другите около нас; толкова много пропуснати или замълчани неща.

Тони Николов

Размисъл в две части. Условно ще определя първата като „мито-поетическа“. Не защото Георги Борисов е създател на нови митове, въпреки че кой знае… А защото poiesis-ът е и mythos (същностен разказ). Докато втората е посветена на „преминаванията“ (в никакъв случай тя не е чисто „пътеписна“). В първата ѝ половина има и „разделяния“ с хора на духа, а във втората – с „места“, които човек рядко посещава за втори път.

Из всеки ред на този двутомник извира поезия, която авторът на тези редове определя като „върховно напрежение, състояние на краен предел и подем, който граничи с пророческите ��ърчове на просветлението; наричаме го вдъхновение, но може и да е фатален завършек“.

За щастие, в нашия случай завършекът не е фатален. Имаме и втори том с „истории“. Още 800 страници. Кръстосване на аза с другите. Срещи, срещи безброй. Например, с изкуствоведа проф. Димитър Аврамов за думите на Дега и невъзможността човек да се изприкаже. Или за цветовете на поезията – у Фурнаджиев – черно и червено; у Разцветников – златисто, синьо. Цели находки – дали стиховете на Далчев напомнят за кубизма?

И още: за редактора Николай Кирилов, пуснал за печат няколко неразрешени странички от пътепис на Георги Божинов (авторът на „Калуня-каля“), в които се прокрадва разказ на българин, минал през съветските лагери. Скандалът на 1975 г.

Георги Борисов

Неусетно тези настроения в бележниците (публикувани без редакции!) се усилват. И през 1987 г. авторът им се пита: „И какво излиза сега? Че целия си живот аз съм изкарал в лъжа и мълчаливо примирение и съм придобил най-грозните привички на властта и съм вървял срещу природата човешка… И как сега ще се отворят тия уста, без да потече мед от тях, и с какво ще клеймят, като цялата им жлъч попи дълбоко в сърцето ти? Лесно се пръскат заешки сърца, а напуканите вече за нищо не стават. Пък и кой ли ще вярва на думите ни днес…“

Пример за „втората проза“ на Георги Борисов, която помним още от „Откаченият вагон“ (2021). Така през страниците на томовете изникват в „пентименто“ и на бързи обороти „образите на 1989–1990 г.“.

Румен Леонидов гладува девети ден, свети като цигарена хартия. А авторът на спомените превежда Велимир Хлебников. Още тогава. Да припомня само, че невероятният том „Творения“ на Хлебников (под съставителството и редакцията на Георги Борисов) излезе чак през 2020 г.

Ето и бележките му за онези дни (забележете, след първо пътуване в Лондон): „Реформите у нас, на фона на събитията в Източна Европа, са почти незабележими за чуждото око. Като се има предвид, че не дават никакъв що-годе оригинален български принос…Малка страна, малък народ с малки площади и наплашени покрайнини, където още безнаказано се разпореждат местни величия – нима можем с нещо да изменим общия ход на събитията?“

За същия онзи преломен отрязък има бележката, че „дните се изнизват като фотони“. Време не за поезия, а за публицистика.

Румен Леонидов

Поводът за онова първо пътуване е посрещането на Нова година в къщата на Георги Марков на „Линет авеню“ 23. И записаните думи на Анабел Маркова: „Моят съпруг Георги Марков не престава да обича своята родина, която напусна през 1969 г., и отказа да замълчи за робството и безправието“.

В тези бележки липсва обаче нещо, което ще си позволя да допълня – като редактор в „Профиздат“ Георги Борисов убеждава директора на издателството Никола Радев да пренасочат целия запас от дефицитната тогава хартия, с който разполагат, за огромния и първи тираж на „Задочни репортажи за България“ (негов е и предговорът към това издание).

Следват още множество „пълзения по думите“, пронизани с болка и тревога: „Как може да се преодолее вековната омраза и у нас, колкото и кротки да сме били към поробителите? Тъкмо тази кротост може да стане взривоопасна някой ден.“ (3 януари 1990 г.)

Страхове, хвърлящи своята сянка по един начин преди 1989: „Гнети ме някакъв страх – за бъдещето ни изобщо, което ми изглежда безнадеждно като изоставена нова къща – недостроена още, здрава – камъни и тухли, прясна дограма, дървесината още ухае на балкан… Тъмнина. Огън, отровен дим. Край огъня – три псета ровят в боклуците. Виждаш изрязаните им в зловещата мръсна и жълта светлина черни силуети. Така ще да е било с пещерните хора. Ние се връщаме, явно се връщаме към тях.“ (Княжево, 1987 г.)

И по- друг през октомври 1994 г. („Страната ни е кочина“): „Гробище на коли, бойлери, кюнци, готварски печки, гниеща арматура, легени и корита, фургони и автобуси, държавата ни е гробище – гробище на самосвали и бетонобъркачки, на цехове и заводи; цялата е осеяна с натрошени шишета и смачкани пластмасови кофички, осаждени кофи за боклук, бълващи денонощно зловония и черен пушек; земята ни е крематориум, който не може да насмогне на труповете, защото родилните ни домове масово емигрират.“ 

Георги Борисов и Румен Леонидов

И доста по-нататък (1999 г.): „В това призрачно гробище на скръб, където и кучетата не лаеха, най-ярко грееше луната. О, нощи слънчеви… Следобед се покатерих на един бял бор и наблюдавах въжената линия на паяжината, опъната между две дървета, по която се качваха и спускаха като кабинки паячета.“

Някъде из паяжината от записи откриваме и предложението му да се пише „громол и  гняв“ – вместо „врява и безумство“ (по Фокнър).

А сред „минатите много земи“ със „зарева от тлееща жарава“ и „дрипави слонски уши“ отново попадаме на думи за поезията: „Тя е дърво, което със сенките от облаците и гласовете на птиците иска да полети след вятъра… Отдели ли се от земята обаче, ще изсъхне.“

Тони Николов

/Текстът е цитиран от публикация на Портал Култура/

За финал публикуваме кратък откъс от Георги Борисов в първия том.

От ляво на дясно Румен Леонидов, Георги Борисов и Тони Николов в СГХГ

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПОСЛЕПИС

Попитах мой приятел, философ, какво пише. „Нищо – отговори. – Аз съм умрял.“ Бяхме на маса. Изгледах го продължително и той поясни:„Човек трябва да пише така, все едно го няма. Да не мисли въобще дали ще го публикуват, кой ще го чете, какви пари и награди ще получи. Все едно, че е умрял.“

„Аз отдавна съм мъртвец тогава! – възкликнах. – Наздраве!“

Имах предвид точно тия страници, които сега вадя на бял свят. Какво представляват – и аз не знам: прашец от пеперуда, която вече не лети, камъчета от мозайка в пясъчен часовник, отпечатъци от стъпки по тавана, буци глина, покрити с мокра кърпа … Никога не съм смятал да ги публикувам. Водел съм ги в движение, на ръка и на един дъх, без да трия, зачерквам или добавям отделни думи, без да ги препрочитам и поправям. Ей така, за отскок – както загрява и тича на място юношата, преди да се засили и литне над летвата; както има нужда да се поразтъпче след продължително седене и четене на чужди ръкописи книжният роб. Или просто за да поддържам форма, по-точно, за да придам форма на хаоса в мен; да се надвеся над собственото си отражение между капките в кладенеца, преди изтегля кофата с вода. Не са нито поетичен, нито някакъв вид дневник, макар и да наподобяват такъв, нито спомени и опити за портрети, есеистична и документална проза, бегъл пътепис, афористични изречения, свидетелства, самопризнания...

Докато беше драматург в Народния театър "Иван Вазов" Георги Борисов организираше и премиери на книги в залата, която сега носи името на Павел Васев. Снимката е от 17 октомври 2014, автор Стефан Джамбазов (1951-2021)

Двата тома на Георги Борисов отново ни срещат с големия му талант – не само да пише стихотворения, но и да владее перото в различните му проявления. "Моите истории" на поета са увлекателни с енергията си и умението му да разказва. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[knowitsforthekiller]

женски манастири, лоша поезия, бгмама блогове, евтини цигари, евтина водка, излагащи моменти, странни мъже, ъндърграунд банди, психеделична музика, безсънни нощи, проспани дни, идеологии в които не вярваш, непрочетени книги, неизслушани песни, недовършени филми, пропиляни възможности, изгубени надежди, неизречени думи, затаени емоции, забравени гласове, незабравими очи

[nurxaya]

**Сънищата** са загадъчни и интригуващи. Хората летят в сънищата си поради разнообразни причини, които включват:

1. **Подсъзнателни желания и страхове**: Сънищата често отразяват нашите подсъзнателни желания, страхове и недовършени преживявания. Летенето може да символизира свобода, желание за избягване или стремеж към високи цели.

2. **Изпитване на емоции**: В сънищата ние можем да изживеем емоции и ситуации, които не са възможни в реалния живот. Летенето може да представлява радост, лекота или дори страх.

3. **Неврологични процеси**: Някои теории се свързват с неврологични процеси, като например активността на мозъчните региони по време на сън. Летенето може да бъде резултат от тези сложни мозъчни механизми.

4. **Креативност и фантазия**: Сънищата са място, където фантазията и креативността нямат граници. Летенето може да бъде проява на творчески процеси в мозъка.

Всъщност, няма единствен отговор, защо хората летят в сънищата си. Те са индивидуални и зависят от личния опит и вътрешен свят на всеки човек. 🌙✨

[venskolev]

10 факта за тълкуване на сънищата, които може би не знаехме

Сънищата винаги са били предизвикателство за нашето разбиране и тълкуване. От древни времена хората са се занимавали с гадаене на символиката на сънищата и техния потенциал да ни разкрият нещо повече за нашето подсъзнание. Разбирането на сънищата е много индивидуален процес и съществува множество аргументи и примери, които подкрепят значимостта им. Нека да се запознаем с 10 факта за тълкуването на сънищата, които може би не сте знаели. Често сънищата ни са свързани с нашите емоции Наблюдавано от психологическа перспектива, сънищата имат тясна връзка с нашите емоционални състояния и вътрешни преживявания. Например, ако сънувате, че падате, това може да отразява чувството ви за загуба на контрол или страх от неуспех. Падаш ли от високо в съня си, ще се провалиш, ще претърпиш неуспех. Сънуваш ли, че падаш от високо и няма за какво да се хванеш, значи че си в тежка ситуация, заради нещо и се чувстваш много несигурен. Сънищата имат индивидуално значение Сънищата, този уникален и тайнствен свят, те носят със себе си индивидуално и лично значения за всеки от нас. Всеки образ, детайл или емоция в съня може да бъде ключ за разбиране на индивидуалния ни опит и емоционално състояние. Въпреки че съществуват общи символи и тълкувания, всеки сън е уникален за  всеки отделен човек, който го изживява. Това също може да бъде свързано със нашето ежедневие.

Фото: Matheus Bertelli Символите в сънищата могат да се променят с времето Един символ може да има различно значение в различни фази от живота ни. Например, за някои хора кучето може да представлява лоялност и приятелство, докато за други може да символизира страх или агресия. Видиш ли насън куче, значи имаш зложелател. Сънуваш ли вой на куче, предстои ти опасност, а също така и за болест. Видиш ли в съня си кучка с кученца, ще помагаш на беззащитни приятели или ще се сдобриш с неприятелите си. Често в сънищата ни се появяват хора от нашето минало Това може да бъдат бивши партньори, приятели или хора, които сме изгубили. Тези сънища могат да отразяват неизречени проблеми или недовършени отношения. Ако сънуваш моменти от миналото си, това е знак, че имаш някакъв проблем в настоящето, който е свързан по някакъв начин с нещо в миналото ти. Цветовете в сънищата имат значение Например, червеният цвят може да символизира страст и енергия, докато синият цвят може да бъде свързан с мир и спокойствие. Интерпретацията на цветовете в сънищата е силно свързана с индивидуалното възприятие. Много хора сънуват, че падат, и това състояние се нарича "хипнически скок" Това е нормално явление и се счита, че е свързано с преминаването от една фаза на съня към друга. Въпреки че е страшно преживяване, няма научно доказани причини за това. Сънуваш ли, че падаш от високо и няма за какво да се хванеш, значи че си в тежка ситуация, заради нещо и се чувстваш много несигурен. Може би нямаш достатъчно самочувствие, трябва да се погрижиш за намерение, което криеш от доста време в себе си, да си дадеш сметка дали правилно оценяваш силите си.

Фото: Ron Lach Действията, които извършваме в сънищата, могат да бъдат отразени в реалния живот Например, ако сънувате, че печелите ��якаква награда, това може да ви подсказва, че имате потенциал за постижения и успехи в реалността. Сънищата могат да ни предупредят за предстоящи проблеми Понякога нашето подсъзнание разпознава опасност или рискови ситуации, които още не сме осъзнали на съзнателно ниво. Такива сънища могат да ни предупредят и да ни подготвят за предстоящи предизвикателства. Сънуваш ли, че страдаш от венерическа болест, значи, че в реалния живот трябва да се пазиш от несигурни и различни интимни партньори. Повтарящите се сънища имат специално значение Ако имате същото сънуване повече от веднъж, то може да се свърже с важни теми или проблеми, които трябва да разгледате и разрешите. Повтарящите се сънища представляват феномен, който често носи специално значение в психологията на сънуването. Такива сънища могат да бъдат ключови за разгадаване на скрити аспекти от нашето подсъзнание. Вместо да бъдат просто случайни фрагменти от нощния ни живот, тези сънища може да се окажат портал към по-голямото ни разбиране за нас. Тълкуването на сънищата е субективно Не съществуват универсални правила за тълкуване на сънищата. Това, което е важно, е да се фокусираме върху личното си вътрешно разбиране и интуиция, за да намерим смисъла, който сънищата имат за нас. Тълкуването на сънищата е сложен процес и тези факти помагат да разширим нашето разбиране за тях. Независимо дали сънищата ни са свързани с нашите емоции, с миналото ни или ни предупреждават за предстоящи проблеми, те предоставят ценна информация за нашето подсъзнание. Предлагам да се отнасяме с любопитство към сънищата си, тъй като те могат да ни помогнат да открием по-дълбок смисъл и разбиране за себе си.   В случай че статията Ви харесва и мислите, че би могла да бъде полезна за приятелите Ви, подкрепете я чрез споделяне. Тази статия има информативна цел и не представлява научен труд или доказателство! Read the full article

[designis4lovers]

какво означава да пишеш добре?

трябва да виждаш, да забелязваш и мислиш по-различно и с друга дълбочина, трябва да имаш вкус и усет за обикновеното, да го познаваш достатъчно добре и да го използваш за отправна точка, но и за крайна цел. за мен писането трябва да тръгва от познатото, универсалното и разбираемото, за да премине през чуждото, новото и индивидуалното и да го приобщи към това, което разбираме. то ни дава емпатия, учи ни да разбираме, тези, чийто мисли и глас няма как да чуем в ежедневието си. винаги съм предпочитал автори, които пишат с обикновени думи и ясен език за сложни състояния и усещания, които превеждат ясно невидимите, вътрешните и скритите трептения на ежедневното.

[theblackswansblog]

Понякога е по-добре някой истории да си останат недовършени. Ей така, без край.

[ndd33]

Толкоз

Ако някога посегна на душата ти

Прокълни ме, в ада ме прати

Че си цяла изтъкана от обятия

На недовършени съдби

Ако някога изсмея се в лицето ти

Обърни се и тъжна си тръгни

Туй най голяма е трагедия

За сърцето ми ... о миг поспри

Не бива никой да те наранява

С гняв юмруци стискам от това

Но трябва да се самопревъзмогна

Не бивало, разбираш ли, така

-----

Ех, носталгийо моя

Колко ли още ще спиш

Колко ли много умора

Имаш да си присвоиш

Колко ли думи те чакат

Свити във тайно легло

Колко ли ласки убягват

На разцъфтялото ти стъбло

Носталгийо ти ме разбираш

И знаеш за мойте съдби

Недовършените на баира

Походи в тъмни води

Носталгийо чакай ме ида

Свърши се мъката веч

Не искам нищо да диря

Просто ще бъда човек

[chaos-in-words]

Идеите за романи се трупат.

Всички имат начало и край,

ала няма я средата.

Стоят си в папка,

недовършени и запустели.

Героите ми вече са отчаяни,

че съм ги забравил и няма да допиша

животите им.

Няма да им дам цел или смисъл.

А и аз това гоня.

Да придам смисъл на живота си.

От малък знам, че ще съм писател.

И да, не съм издал първата си книга...

все още

На вас едва ли ви пука,

но тук искам да дам думата си

и съвсем сериозно да заява:

Сигурно няма да е тази година,

едва ли ще е и следващата,

но ще го направя.

[pylnigluposti]

Части да ме запълнят

Купих си пъзел, да го редя през ваканцията.

От кога не съм се прибирал... Твоите очи се напълниха с минало като отворих кутията, като тогава, и се разпиляха по пода

всякакви емоции и чувства.

И редим ги както знаем - първо крайните парчета, после разделяме по цветове и започваме да запълваме празнините.

Ти се усмихваш. Чува се искреност в тези разговори, които още тогава трябваше да водим.

И ще дойдат хора на гости, най-различни, всичките те ще запълнят някоя друга дупка, ще ти дадат някоя друга насока с онези

уж незначителни разговори.

И може би когато купчинките намалеят, когато започне да се разкрива голямата картина, наистина ще проличи кои са важните части.

Винаги точно те липсват, някъде сред суматохата изгубени.

И винаги трябва да дойде правилният момент, в правилния ден и с правилното настроение, за да видиш, че каквото си търсил ти е било право пред очите.

Знам ли, още е млад Декември, почивните дни ще са дълги, ще има много време да редим пъзели.

Вече предчувствам, че ми липсват части, но дали ще успея някак си да ги намеря или ще се примиря, че ще остана на дупки?

Напоследък намирам удоволствие и в недовършени картини.

- Вечерен пътник

[nemojeshdameimash]

Няма нищо по ужасно от недовършено пиене и недовършени разговори (:

[vprki]

RASSIM е  успял да превърне автора (т.е. себе си) в произведение на изкуството

 „Философите казват, че бъдещето не съществува, има само минало, така че в него често се търси опора. За мен това е начин и възможност изкуството да продължи – връщайки се към корените и тръгвайки по нов път. Тук става въпрос за нови тонове на живописта.” Това каза художникът Красимир Кръстев - RASSIM® по повод своя изложба преди години в публикация за „въпреки.com”.

По-късно ще припомним изложбата му преди пет години, когато сподели това. Но сега се връщаме към думите му, защото най-новата му изложба „Недовършени творби 2024-2007“ в галерия ONE е своеобразно продължение или подчертаване на посоките му като артист, сложен, многопластов и едновременно с това, пределно ясен и точен е езикът на неговото изкуство, както го характеризира изкуствоведката и куратор Весела Ножарова.

Публикуваме текста на изкуствоведа и куратор Иван Стефанов към сегашната изложба на RASSIM®.

Иван Стефанов, в дясно при откриването на изложбата на RASSIM в галерия ONE

Кариерата на художника в съвременния свят на изкуството зависи, както от художествените качества, визуалните решения и концептуалните търсения в работата му, така и до голяма степен от нейното представяне и формирането на определена „аура“ около изключителния характер на произведението и на неговия автор. Тази стратегия e добре приета в контекста на българския неоконцептуализъм и в началото на XXI век. RASSIM вече е сред известните български художници, участвал е в престижни международни форуми, включен е в западни издания за съвременно изкуство и е успял да превърне автора (т.е. себе си) във внимателно трансформирано или по-точно „коригирано“ произведение на изкуството. Зад тази добре полирана визитка на професионалния художник стоят много експерименти и разнородни технически условности, които поради преходния си характер обикновено остават в сянката на изведените проекти и завършените произведения. Затова може да се каже, че настоящата изложба представлява неконвенционално решение – тя включва недовършени и непоказани работи, започнати след 2006 г. в период, когато художникът търси формата на своето връщане към живописта след повече от десетилетие работа с т.нар. алтернативни медии, каквито са фотографията, видеото и инсталацията. В този ред на мисли двете широкоформатни платна, показани в изложбата - „Предпочитаното тяло“ (2007) и „Отделяне от тялото“ (2007), могат да се осмислят като централни за експозицията, защото са част от споменатата трансформация в работата на художника и са напълно непознати за публиката.

"Предпочитаното тяло", 2007

Използваните акрилни бои и работата по подготвителни рисунки са нетипични решения за по-късните живописни серии на RASSIM и затова дори да допуснем, че тези две картини са идейно продължение на проекта „Корекции“ (1998/1996), те са и свидетелство за новите в онзи момент формални търсения на художника. Тази преднамерена подмяна на медията откриваме и в най-разпознаваемата сред включените работи - „Автопортрет“ (2024/2015/1995), публикувана за пръв път като акция в списание „Изкуство/Art In Bulgaria“ през 1995 г. Освен че не споделя фотографския реализъм на оригиналното изображение, показаният автопортрет се отличава от другите му живописни интерпретации заради колажираната кинезио лепенка, знак за физическото натоварване върху тялото на художника.

RASSIM 2024 2015 - 1995

Важен акцент от настоящата експозиция е и картината „Et in Arcadia ego“ (1630/2016) по Никола Пусен, която представя следващия период в работата на RASSIM - от 2006 г. насам, художникът рисува с органични материали и натурални пигменти като урина, сол, изгоряло моторно масло, петрол и син камък. Независимо от точното композиционно репликиране на оригинала, тази творба от серията „Стари картини“ може да се отнесе към определението „недовършена“ поради ескизния характер на живописната ѝ разработка и по-свободното третиране на пластиката, фона и пренебрегнатата конкретика в детайла. Подобно приземяване на автора пред публиката е рядкост в съвременното изкуство, защото до голяма степен вече споменатата „аура“ произлиза от мистерията на гениалността, от скритата за всички зрители работа в ателието и от илюзията за почти неръкотворната перфектност – илюзия, поддържана от институционалните стандарти в света на изкуството.

„Et in Arcadia ego“ (1630/2016) по Никола Пусен, която представя следващия период в работата на RASSIM - от 2006 г.

Ето защо този път не с жълтите ръкавици от корицата на списание, а с белите ръкавици и директно от ателието си RASSIM провокира с един откровен поглед към недовършените и несъвършени, но внимателно съхранявани в продължение на години живописни произведения и подготвителни рисунки. Следва да поставим въпроса имат ли недовършените произведения легитимно място в изложбените зали или подобни опити са екзотика, ценна само за изследователите и тесните специалисти? На този институционален казус може да се даде принципно положителния отговор, че в света на изкуството днес всичко подлежи на легитимация – особено ако попадне в полезрението на историческата наука.

RASSIM

И тъкмо защото финалните изводи са привилегия на историята на изкуството, смятам, че в рамките на тази освободена от научни ангажименти експозиция можем да си позволим формирането на една предварителна и частично нагласена представа за „недовършените творби“ на RASSIM.

Иван Стефанов

И, ако се върнем към изложбата на художника, за която споменахме в началото в същата галерия, но тогава в друго нейно пространство до скоро,  RASSIM® се връща към корените, за да тръгне по нов път. И сега го демонстрира по бляскав начин, без притеснения, с артистизъм и мощ.

От изложбата

Онази изложба, много различна от сегашната, но негова, тогава беше озаглавена  „Стари картини“. Експозицията включваше 8 творби, правени през последните 4 години/от 2015 до 2019/, които представляват визуална интерпретация на световноизвестни произведения на живописта, създадени от стари майстори на Барока и Ренесанса – от Рубенс и Рембранд, през Тициан и Мантеня. Работите бяха изпълнени чрез кода на тялото на автора и изгоряло моторно масло (което той нарича „кода на земята“) върху платно и хартия. Бяха показани върху платно, а през 2012 г. в галерия Credo Bonum и ги представи за първи път върху хартия. Използвайки органичните материали, той се докосва до майсторите, които сами са създавали боите си.

Като мото на изложбата „Стари картини“ използва думите на Овидий от „Метаморфози“ - „…устремен към изкуство незнайно, нова природа твори.“

RASSIM на изложбата си „Стари картини“, 2019

Обсъждайки бъдещето на съвременното изкуство тогава пред изкустведката Андреа-Филипа Зидарова, която писа за „въпреки.com”, RASSIM®. споделя, че в концептуалното изкуство все още има неща, които не са правени до момента (а той сам е доказателство за това). През 90-те години RASSIM® е известен с това, че работи с тялото си (за да открие и изрази себе си, както сам казва) - в „Дрога“ (1995), „Корекции“ (1996-1998), Корекции 2“ (2002). В „Корекции“, например могат да се видят два идеала на мъжкото тяло – преди и след трансформацията.

В „Стари картини“ обаче замисълът е съвсем различен. Спомняйки си за предишните си проекти, признава, че това са били един вид автопортрети, като изразното средство е тялото. „Погледнато от съвременна гледна точка използването на модели, на други хора, за да изградиш своя идея, според мен е нечовешко и воайорско. Спрямо всички неща, които се случват в света на съвременното изкуство, просто не е достойно“, коментира той. Според него първо трябва да опознаеш себе си, за да можеш да опознаеш другия.

RASSIM и галеристката Десислава Зафирова

„Имам чувството, че експериментите ме преследват от 7-ми клас, когато влязох в една паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство в Ловеч. Нямахме дори маслени бои, но беше хубаво, защото ни даваха пълна свобода. Аз винаги най-много съм се вдъхновявал от живописта“, споделя RASSIM®. По-късно, през 1998 г., той завършва специалност „Живопис” в Националната художествена академия при проф. Валентин Колев и проф. Божидар Бояджиев. Може би точно думата свобода най-добре описва автора – в творчеството му няма ограничения, няма рамки. Той обича промените, не търси шока, не следва определен път и бяга от еднаквостта и постоянството. Не харесва думата „кариера“ и не смята, че тя е част от сферата на изкуството. Трансформациите при него не са само физически, а и духовни. Вярва, че в изкуството не бива да се допускат компромиси.

Добавяме с днешна дата и, че и в сегашната си експозиция не изневерява на избраната си посока като артист. Пронизваща изложба, кой както иска да го разбира и не я пропускайте.Тя продължава до 10 юни.

RASSIM споделя...

За финал ще добавим и още нещо, може би, и като закачка. Преди в��еме художникът разбира, че името RASSIM® има арабски корени и означава творец, създател. А той определено е такъв. „Нямах представа, но явно съвсем интуитивно съм го избрал“, признава той. Ярък, изследващ, интересен, характерен и изненадващ, RASSIM® със сигурност ще продължава да търси нови изразни средства за себеизразяване в изкуството. Ще продължава да търси непознатото и онова, което не е правено досега, защото то несъмнено съществува. Все още не знае какви ще са бъдещите му проекти, но ние знаем едно – експериментът му отива, най вече със себе си. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[wandrress]

Кръстословици

Оставяше ги винаги недовършени.

Изписваше само най-лесните думи

и когато станеше сложно я затваряше

и взимаше нова.

Точно както постъпи с мен

и с любовта ни.

Остави ни недовършени.

-Л.Л.

[stefiexhoney]

ЕДИН ДЕН

Един ден, когато осъзнаеш, че ти липсвам, обади се. Тайно се моли да не отвърна на обаждането, защото ще ти е неловко да чуеш гласа ми след толкова време. В тези секунди на позвъняването, които ще ти се сторят като часове, си подготви кратък сценарий в главата. Убеди се, че ще ми кажеш какъв глупак си, за да допуснеш нещата между нас да приключат така недовършени. Дишай дълбоко и се приготви да обясняваш как не спираш да мислиш за всичко, което бяхме и вече не сме. Разкажи за безсънните нощи , загубата на апетит и нежеланието да се усмихваш, след като ме няма до теб, за да отвръщам на усмивките ти.

Аз ще забележа името ти върху екрана на телефона си. Ще си отдъхна вътрешно, че не съм те изтрила от “контакти”, защото иначе щях да вдигна. Сърцето ми ще пропусне удар. Ще забравя как се диша. Коремът ми ще се преобърне. За частица от секундата ще се сетя за неописумото чувство, което близостта между теб и мен, ми доставяше, карайки кръвта ми да кипи. Ще се усмихна извинително на човека срещу мен и ще изругая немощно наум, защото винаги ще искам да бъдеш ТИ на неговото място. С треперещи пръсти ще доближа телефона до ухото си, изправяйки се на крака. Трудна задача, тъй като ще ги почувствам омекнали, но все някак ще запазя равновесие. Няма да ти вдигна, не. Ето. Включва се гласовата ми поща. Чудно как няма да затвориш. Ще чуя гласа ти. Гореща сълза ще се търкулне по дясната ми ��уза и ще капне на пода, докато едра и пареща буца се настанява в гърлото ми. Сълза, пълна с безброй изживени чувства с неизказани думи. Ще изтърсиш едно неуверено : “Аз... само исках да те чуя как си.” и мигом връзката ще прекъсне. Аз ще заридая с всички сили. Ти ще разбиеш мобилното си устройство в стената. Ще хукна нанякъде и ще набера номера ти. Но няма да получа отговор, заради разбитият ти на парчета телефон. 

В това разминаване (отново) няма да има ни капка случайност. Съдбата умишлено няма да ни позволи нито да се докопаме един до друг, нито да се имаме. Тогава защо си играе с нас така, както кукловод с кукли на конци? Никога няма да разберем.

Но все пак, един ден, когато осъзнаеш, че ти липсвам и не можеш да го държиш повече в себе си, обади се. Тайно се моли да не отвърна на обаждането. Аз ще изпълня молбата ти.

И така ... до безкрай ...

- stefiexhoney

[ileftbecauseheneveraskedmetostay]

“Пълна съм с недовършени мисли и неизказани думи.

Върша хиляда неща едновременно и нито едно не довършвам докрай.

Но попитат ли ме дали има нещо, което е започнато и завършено, моментално се сещам за теб.

Защото само с теб започнахме и стигнахме до край. Нашият край.”

~ 𝒮𝒾𝓂𝑜𝓃𝒶.

[invictas33]

Самотата не съществува

Често чувам как хората се оплакват от това, че са самотни. Сигурно всяка глава пръщи от тези ‘’самоопределения’’. В черепната ми кухина обаче изплува мисълта, дали наистина тази дефиниция съществува. Дали самотата наистина е нещо реално, или е илюзия, заблуждаваща ума и тялото на човека? Стигам до изводи, които са безсмислени, простовати или недовръшени. Недовършени- както всичко във Вселената. Нарочно засягам Вселената, защото(тук е и отговорът) АКО ЧОВЕК БЕШЕ НАИСТИНА САМ, НЯМАШЕ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ НИТО ТОЙ, НИТО АЗ, НИТО ТИ. Какво определяш ти като ‘’самота’’? Самотен си защото нямаш някого до себе си 24/7, защото имаш малко приятели или защото ти сам си избрал да се определяш като такъв? Стига с тази ‘’самота’’ , не разбирате ли, че дори когато сте в гората, в планината или някъде изобщо където няма хора, пак не сте сами. Дървета, мушички, буболечки, тревички, цветенца- всичко е живо, всичко диша и функционира. Егото ти те прави самотен, незадоволен и обиден на ПРИРОДАТА. Не намираш удовлетворение в себе си и в другото около себе си, затова си сам и отцепен. Опитай се, само опитай ,да погледнеш през очите на Вселената, опитай се да видиш радостта на пчеличките, когато опрашват цветята, или виж радостта на дърветата, когато Слънцето докосне буйните им корони. Виж, Вселената, не те е създала с мисия да си сам самичък, тя те е създала за да бъдеш от цялото, както всяко материално и нематериално винаги ще бъде. Ти си тук, за да довършиш това, което Вселената не е могла. Тук сме всички, защото трябва да сме едно. Изгони егоизма, но не го унищожавай, защото той е в центъра на твоите решения. Бъди щастлив, бъди с другите, не се страхувай, не се плаши от проекциите си, не се плаши от себе си. Усъвършенствай се, не се цупи на природата и света за абсурдната си ,, самота’’ , която е илюзия втълпена не само в твоята глава.

[designis4lovers]

през пръстите ти светлина минава. в шепите си  сякаш слънцето си скрила. ти, пеперудена вечерница, трептяща линия  между ден и нощ, нощ  и ден. очите ти  звезди са, сълзите ти - съзвездия  сънищата си по теб чета спомените в тебе крия и всеки ден е нов...