#Кирил Вълчев

[vprki]

Фондация „Аполония“ удостои БТА с наградата „Аполон Токсофорос“

На официалното откриване на 40-ото издание на Пра��ниците на изкуствата „Аполония“  на Амфитеатър в центъра на Созопол за 25-и път беше връчена наградата на фондация „Аполония“ „Аполон Токсофорос“. С прекрасния приз беше удостоена БТА в лицето на генералния ѝ директор Кирил Вълчева, връчена му от артистичния директор и един от създателите на знаменития фестивал Маргарита Димитрова.

Изключително развалнуван от високата чест Кирил Вълчев сподели, разбира се, и пред колегите си от Агенцията: "Наградата „Аполон Токсофорос“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ е голямо признание за БТА. За усилията на всички, които работят в нея да популяризират българската култура, както в самата България, така и в чужбина с емисията на английски език. Тази награда досега е получавана обичайно от един артист, понякога от двама. Колективните награди са били на музикални групи или пък на продуцентска къща.

Кирил Вълчев

Самият град Созопол, като домакин, получава наградата. Но за първи път държавна институция, в която работят повече от 300 човека, а през 40-те години на „Аполония“ през БТА са минали хиляди хора. За първи път такава институция получава колективна награда. Има още нещо забележително - „токсофорос“ означава „носещия лъка“. И тази награда винаги е давана на хора, които носят лъка на изкуствата с таланта, който имат, с вдъхновението, което имат. А сега, за първи път, наградата я получават тези, които изпращат стрелите – новините с постиженията, включително тук, на тези празници на изкуствата. И това вече се случва 40 години.“

Припом��яме, че в традиционния ни текст като анонс към предстоящата „Аполония“  Маргарита Димитрова сподели в контекста на юбилейното издание на Празниците в Созопол: „В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

Панайот Денев на "Аполония", 2023

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“. А има и още нещо. Панайот Денев готви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ /за него вече може да прочетете във „въпреки.com” тук/ с повече от 350  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи.“

„В 40 годишната история на “Аполония” през нея са минали хиляди - пример на силата на натрупванията, които винаги водят до напредък във всяка сфера на живота, какъвто пример е и самата “Аполония”. В амфитеатъра в Созопол е един от символите на връзката между “Аполония” и БТА, който работи за популяризирането на фестивала от първата му година - Панайот Денев, който е бил и генерален директор на агенцията, а заедно ще представим на “Аполония” новата книга на БТА с новини от архивите през 125-те години след създаването ѝ. / първите 2 тома бяха представени миналата година на фестивала – б.р./.

Маргарита Димитрова, Георги Лозанов и Кирил Вълчев на "Аполония", 2022

Тук са и част от настоящите колеги с принос да има редовни новини от “Аполония” - заместник-генералният директор Евгения Друмева, ръководителят на редакцията за знание и култура ЛИК Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК, чиито броеве за теми от изкуството от миналия август досега също ще представим на “Аполония” (впрочем на нея също беше посветен брой след възстановяването на списанието преди две години), директорът на “Архиви” на БТА Десислава Севова, репортерът Ваня Сухарова, операторите Красимир Михайлов,  Емил Граничаров и Габриела Телалова, кореспондентите в Бургас Мая Стефанова, Мартина Христова, Христо  Стефанов. Всъщност за първи път “Аполон Токсофорос” получават не носещи лъка на изкуствата, а носещи стрелите - новините, с които постиженията в изкуствата на “Аполония” стигат навсякъде в България и чужбина.“ Каза още Кирил Вълчев при получаването на наградата.

Припомняме, че първият носител на наградата „Аполон Токсофорос“ е забележителният пианист и преподавател Маестро Людмил Ангелов в далечната вече 1999 година. Тогава той имаше незабравим концерт-рецитал с творби на Шопен в църквата „Свети Кирил и Методий“ с прекрасна акустика в Созопол, където тогава се правеха повечето от камерните концерти…

Двама носители на наградата „Аполон Токсофорос“ Живко Петров (2020) и Людмил Ангелов (1999) на откриването на "Аполония", 2020. Снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

В годините последваха обичани и прослави България творци. За мнозинството от тях сме писали във времето, но сега само припомняме имената им: 1999 – Людмил Ангелов, пианист; 2000 -Ицхак Финци, актьор; 2001- Теодосий Спасов, музикант; 2002 – Георги Данаилов (1936-2017) – писател; 2003 – Мариус Куркински, актьор и режисьор; 2004 – община Созопол; 2005 – Георги Господинов, писател; 2006 – Александър Морфов, режисьор; 2007 – Самуел Финци, актьор; 2008 - АГИТПРОП, продуцентска къща; 2009 – Иво Хаджимишев, художник-фотограф, БНТ, БНР; 2010 – Елица Тодорова и Стоян Янкулов, музиканти; 2011 – Васил Петров – певец; 2012 – Александрина Пендачанска, оперна певица; 2013 – Красимира Стоянова, оперна певица; 2014 – Минчо Минчев, цигулар; 2015 – Петър Вълчанов и Кристина Грозева, кинорежисьори; 2016 – Иван Теофилов, поет и драматург; 2017 – Павел Койчев, скулптор; 2018 – Греди Асса, художник; 2019 - Балет „Арабеск“; 2020 – Живко Петров – пианист; 2021 – Камерен ансамбъл „Софийски солисти“; 2022 – Иво Папазов – Ибряма и 2023 – музикална формация „Фондацията“.

Павел Койчев и Маргарита Димитрова в двора на ХГ в Созопол, 2024

Сред тях има и личности, участвали на първата „Аполония“ 1984 година в Созопол, а не малко, които в сегашното юбилейно издание имат своите изяви в програмата на Фестивала. Може да следите на https://apollonia.bg/programa/.

Светлина Стоянова и Кирил Илиевски на откриването на "Аполония", 2024

Празниците на изкуствата „ Аполония“ бяха официално открити на Амфитеатъра в Созопол на 29 август с първото гостуване на Фестивала на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски и солистка вече известното по света мецосопрано Светлина Стоянова. За нея са отворени най-големите оперни сцени, сред които Щатсопера, Виена,  Миланската Ла Скала и още и още…Изключителен концерт с блестящата Светлина Стоянова!

Маргарита Димитрова и Румен Радев на откриването на "Аполония", 2024

Държавният глава Румен Радев участва в откриването на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. По повод юбилея държавният глава удостои с Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ Фондация „Аполония“ за последователните усилия за съхраняване на родните традиции в изкуствата и значимия принос на инициативата към развитието и обогатяването на българската култура държавният глава удостои с Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ Фондация „Аполония“.

Павел Койчев "Две фигури", "Той и тя", Аполония, Созопол, 2024

Но обичайно големият празник на изкуствата започна с изключителни изложби в Градската художествена галерия и не само – на скулптора Павел Койчев; на проф. Греди Асса по повод 70-ата му годишнина,  след голямата му изложба в София, а  за Созопол е подготвил съвсем нови произведения; фотоизложба на Асен Шопов „Нашият Созопол“. ��а втора година правим изложба на дипломираните студенти от Националната художествена академия. Извън всичко изброено „Аполония“ стана символ и на добрия плакат в България. Не става дума само за изложбите  на открито в града и в двора на галерията по различни теми, а това че  всяко издание е с различен плакат, правят ги най-добрите. Няма експозиция на Международното триенале на сценичния плакат, където да не присъстват образите на „Аполония“.

Откриването на "Аполония", 2024: Илко Ганев, зам. министър на културата, Маргарита Димитрова, проф. Димо Димов и Тихомир Янакиев, кмет на Созопол

Ще завърша отново с думите на Маргарита Димитрова: „Това е голямата радост, това е Щастието. Пак се връщам на думата „любов“, защото да, между всичките артисти, които идват на „Аполония“, има отношение, уважение, любов. И така: въртят се годините една след друга, ето  го вече – 40-ия фестивал. Кой си е помислил, че 40 години ще се изнижат ей-така, като миг! Кой си е помислял, че „Аполония“ ще има такъв прекрасен пълноценен живот?“

Предстоят великолепни събития и срещи в следващите дни на „Аполония“ до 7 септември – преживявания за публика и творци на 40-ото издание…А ние ще продължим да ви разказваме… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“

[mihaylovblog]

04.05.1981 г. – Премиера на българския сериен филм "Мера според мера" на режисьора Георги Дюлгеров. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Георги Тодоров-Жози. Участват актьорите: Руси Чанев, Григор Вачков, Катя Иванова, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Кристин Бартлет, Румена Трифонова, Цветана Манева, Димитър Буйнозов, Владимир Йочев, Маргарита Карамитева, Жана Караиванова, Иван Бабев, Мартина Вачкова, Гордън Логан, Илиан Балинов, Марио Кръстев, Людмил Тодоров, Богдан Глишев, Румена Трифонова, Кристин Бартлет, Владимир Йочев, Вълчо Камарашев, Владимир Дончев, Стефан Стефанов, Йордан Алексиев, Георги Тодоров, Борис Луканов, Иван Черкелов, Милена Андонова, Георги Бахчеванов, Димитър Луканов, Емил Велчев, Светослав Овчаров, Катя Иванова, Венцислав Кисьов, Ивайло Христов, Добра Балинова, Николай Иванчев, Ризо Манчев, Владимир Георгиев, Пламен Сомов, Велин Велинов, Владимир Давчев, Крикор Хугасян, Любен Мунин, Митко Киров, Стефан Войнов, Красимир Манчев, Григор Толев, Данаил Райков, Васил Боянов, Христо Йорданов, Тодор Панайотов, Спас Андреев, Дойчин Йондов, Калина Палазова, Антон Антонов, Орлин Орошаков, Ангел Геров, Илия Ейков, Малина Петрова, Искра Йосифова, Иван Павлов, Панайот Панайотов, Михаил Мелтев, Никола Вълчев, Валентин Недялков, Владимир Андреев, Христо Александров, Крум Крумов, Васил Каменов, Димитър Димитров, Иглика Обрешкова, Парсех Шубаралян, Владимир Станков, Руси Люцканов, Хикмет Реджов, Росица Вълканова, Христо Димитров-Хиндо, Христофор Калоянов, Петър Горанов, Иво Фурнаджиев, Катя Ашмакова, Щеряна Цветкова, Елица Дюлгерова, Венета Ганчева, София Халачева, Асен Черкелов, Димитър Панайотов, Огнян Влахов, Кирил Каракашев, Петър Караангелов, Иван Кирилов, Ивайло Георгиев

[mhealthyliving]

Членовете на Асоциацията на балканските новинарски агенции избраха София за свое седалище

Членовете на Асоциацията на балканските новинарски агенции избраха София за свое седалище

България става седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции (АБНА)- Югоизточна Европа (ЮЕ). В следващия 3-годишен мандат генерален секретар на организацията ще бъде генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Това са решения на представителите на новинарски агенции от 11 страни, които участваха в 30-ата Генерална асамблея на АБНА-ЮЕ в Бургас. Като…

[swubg]

Тържествено бе открита новата академична 2019/2020 г. в ЮЗУ „Неофит Рилски“

http://www.swu.bg/news/30-09-2019-new-academic-year-20192020.aspx

С тържествена церемония днес официално бе открита новата академична 2019/2020 година в Югозападния университет "Неофит Рилски". Празникът по традиция започна с полагане на венци и цветя пред паметника на Неофит Рилски. Церемонията бе открита от ректора на университета проф. д-р Борислав Юруков.

"В последните години често чуваме колко агресивни и нетолерантни са младите хора, как не четат и не желаят да се образоват. Аз не съм съгласен с това. Фактът, че вие, скъпи колеги, сте решили да тръгнете по пътя на знанието доказва, че тук в Югозападния университет има амбициозни, образовани и целеустремени млади хора, които искат да знаят, да могат повече и да променят света към по-добро", каза в приветственото си слово проф. Юруков.

"Съвременният свят, в който живеем е изключително динамичен. Днес имаме неограничен достъп до всякаква информация, това изисква от нас да умеем да се адаптираме към промените, да откриваме вярната информация сред океана от данни и да я използваме правилно. Затова не е достатъчна само получената диплома. За да следваме тенденциите и да сме подготвени за заобикалящия ни все по-технологичен свят, всички ние трябва да научаваме нещо ново всеки ден, да бъдем гъвкави и да не спираме да се образоваме, защото страна без образовани хора, няма работещи институции и гражданско общество", каза още ректорът проф. Юруков. Той отбеляза, че специалностите, в които студентите са избрали да се обучават, ще им дадат личностно удовлетворение и перспектива за широка професионална реализация. Ректорът подчерта, че възпитаници на университета заемат високи позиции в управлението на България и в много международ��и компании, управляват бизнес за милиарди и правят света по-добър и по-благоустроен.

Приветствие към студентите отправиха също министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, първият ректор на ЮЗУ "Неофит Рилски" академик Благовест Сендов, заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим.

Министър Вълчев подчерта важното място на университета и отбеляза, че всички системи в България разчитат на кадрите на Югозападния университет "Неофит Рилски". "Фактът, че тук има толкова много представители на различните институции е показателен затова. Всички ние подкрепяме Югозападния университет", каза министър Вълчев.

От името на първокурсниците слово поднесе Емел Юсуф, студентка в специалност "Българска филология".

По време на церемонията ректорът на университета проф. д-р Борислав Юруков и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчиха студентските книжки на първокурсниците, приети с най-висок бал: Михаил Димитров, Сашка Кандиларова, Кирил Илиев, Виктория Андонова, Ивелина Палова, Наталия Иванова, Станислав Михайлов, Ангел Георгиев и Емел Юсуф.

Сред гостите на тържеството бяха Елхан Кълков - народен представител в 44-то Народно събрание на Република България от Първи Благоевградски многомандатен избирателен район, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов, председателят на Общински съвет Радослав Тасков, кандидатът за кмет на Община Благоевград за трети мандат д-р Атанас Камбитов, заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности на Община Благоевград Христина Шопова, заместник-областният управител на Благоевград Антоанета Янчева, председателят на Административен съд - Благоевград Мария Тодорова, председателят на Районен съд - Благоевград Вера Коева, заместник-районният прокурор на Благоевград Елица Калпачка, директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград старши комисар Дойчин Дойчинов, заместник-директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград

комисар Димитър Кръстев, началникът на Регионалното управление на образованието в Благоевград Ивайло Златанов, кметът на Община Симитли и кандидат за следващ мандат Апостол Апостолов, директорът на Регионалната здравна инспекция в Благоевград д-р Калоян Калоянов, директорът на Радио Благоевград Елисавета Каменичка и други представители на централната и местната, законодателна, изпълнителна и съдебна власт, представители от системата на основното и средното образование, представители на медиите, бизнеса и обществеността.

[stoimen333]

Tweeted

КОМЕНТАР НА КИРИЛ ВЪЛЧЕВ ЗА ИЗМИНАЛАТА СЕДМИЦА- 28.03.2020 https://t.co/dMy25j7y7r

— ♓Стоимен / Stoimen♓ (@stoimenkk) March 31, 2020

[kboytube]

Станислав Тодоров ще ръководи дербито на върха между Лудогорец и ЦСКА-София, стана ясно, след като от БФС обявиха съдийските назначения за предстоящия кръг в Първа професионална лига. Двубоят в Разград е в петък от 17:00 часа. Разградчани са лидери в класирането с 69 точки, докато "червените" са на втората позиция с три по-малко.

5 Апр 2018 г. Четвъртък 17:15 ч.Витоша - ОФК Пирин ЕООДГС:    Георги Николов Кабаков        АС1:    Мартин Веселинов Маргаритов    АС2:    Мартин Емилов Венев4-ТИ:    Андрей Венков Николов    ДАС1:    Николай Йорданов Колев         ДАС2:    Георги Кънчев ДимитровСН:    Кирил Петков Йорданов      5 Апр 2018 г. Четвъртък 19:30 ч.ПФК Славия АД - ПФК Черно мореГС:    Никола Антонов Попов        АС1:    Веселин Мишев Добриянов          АС2:    Георги Пламенов Тодоров4-ТИ:    Йордан Петров Петров    ДАС1:    Стефан Апостолов Апостолов    ДАС2:    Волен Валентинов ЧинковСН:    Петър Стоянов Петров      6 Апр 2018 г. Петък 14:30 ч.ПФК Ботев АД - ПФК Левски АДГС:    Петър Кирилов Костадинов     АС1:    Александър Ангелов Атанасов     АС2:    Георги Йорданов Дойнов4-ТИ:    Станимир Илков Илков        ДАС1:    Драгомир Димитров Драганов    ДАС2:    Георги Милков ГинчевСН:    Георги Крумов Виделов      6 Апр 2018 г. Петък 17:00 ч.ПФК Лудогорец 1945 АД - ПФК ЦСКА–СофияГС:    Станислав Георгиев Тодоров    АС1:    Диян Христов Вълков               АС2:    Мартин Иванов Димитров4-ТИ:    Димо Дамянов Вълчев         ДАС1:    Валентин Станчев Железов    ДАС2:    Владимир Вълков ВълковСН:    Кольо Димитров Данев      6 Апр 2018 г. Петък 19:30 ч.ФК Верея - ПФК Берое ЕАДГС:    Ивайло Иванов Стоянов     АС1:    Петър Николов Джугански    АС2:    Димитър Русенов Русев4-ТИ:    Румен Емилов Иванов    ДАС1:    Димо Стоянов Димов    ДАС2:    Валентин Георгиев СтанчевСН:    Йордан Веселинов Гулев      9 Апр 2018 г. Понеделник 17:30 ч.Етър - ФК Дунав 2010ГС:    Неделчо Танчев Гаджалов        АС1:    Иво Николаев Колев                   АС2:    Дениз Пиринов Соколов4-ТИ:    Борислав Николаев Колев    ДАС1:    Румен Красимиров Христов     ДАС2:    Радослав Петров ГидженовСН:    Светослав Петров Славов      9 Апр 2018 г. Понеделник 20:00 ч.Септември София - ПФК Локомотив Пловдив 1926 АДГС:    Станислав Тошев Ставров          АС1:    Мирослав Максимов Иванов    АС2:    Димитър Божидаров Стоилов4-ТИ:    Красимир Владимиров Миланов    ДАС1:    Никола Илиянов Атанасов    ДАС2:    Иван Георгиев ПенчевСН:    Евгени Тодоров Геров  

http://sport.bnt.bg   

-- Публикувано от Stoyan Argirov blogger in KboyTube за NN Sport на 4/04/2018 01:55:00 сл.об.

[vprki]

Кирил Вълчев: БТА помага да пишем не само нейната история, а и историята на България

„Тези дни тук в Созопол и на „Аполония“ в няколко последователни дни се говори само за памет. Почнахме със Светлана Алексиевич, продължихме с Георги Господинов. Ние с тези книги, изобщо с това, което ръководството на БТА прави за 125 годишнината на Агенцията са свързани с паметта.“ Каза при представянето на книгата "История на БТА (1898-2023)" авторът  Панайот Денев, дългогодишен журналист и генерален директор на агенцията в периода 1997-2002 и аполонец.

Събитието се състоя в Художествената галерия на Созопол и бе част от осмия фестивален ден на 39-ото издание на Празни��ите на изкуствата "Аполония". Книжният том "История на БТА (1898-2023)" е втора част от трилогия, като първото заглавие "Лични свидетелства" излезе от печат през месец февруари. То съдържа разкази на хора, прекарали значима част от живота си, работейки в БТА. Съставител на изданието отново е Панайот Денев. До края на годината се очаква да излезе от печат и третата част от трилогията, която ще съдържа извадки от архивите през тези 125 години. Всяка година ще бъде представена с по една българска, вътрешна новина, и с по една международна новина - така, както е видяна от хората през БТА съответната година.

Маргарита Димитрова, Панайот Денев и Мариана Кацарова

И да уточним в краткото си представяне на Панайот Денев написахме и аполонец, защото така наричаме хората, които от първия ден на „Аполония“ в Созопол преди 39 години са сред организаторите, тружениците на фестивала, феномен в културата ни. Но за него в следващи текстове при нас. Продължаваме с казаното от Панайот Денев при представянето на "История на БТА (1898-2023)".

„Оказа се, че паметта е силно и стабилно съхранена в едни тавани и мазета на сградата на „Цариградско шосе“ 49. Наричам го с основание Златния фонд на БТА, архивът включва подвързани бюлетини от 1898 година. Първите бюлетини са писани на ръка, по-късно и на машина. Поверителни бюлетини има от първия момент. Те са били двама души – директор и помощник. Помощникът разчита морзовите ленти, които лично донася от пощата - на Ройтерс, Ройтер тогава и на Франспрес, тогава наричана Хавас. Директорът избира, пише новината, разписва я. Тя е в четири екземпляра по един за Двореца, министър-председателя, който е и външен министър, и министъра на войната. Четвъртият екземпляр остава в архива на БТА. А на следващия ден в неофициалния раздел на Държавен вестник излизат официалните новини на БТА и те невинаги са всичките тези, които са написани. Така че от първия ден има поверителни бюлетини. Това приключи през януари-февруари 1990 година. Дотогава всеки ден е издаван поверителен бюлетин под някаква форма. Тези неща са важни за паметта.

Панайот Денев

Важни са и други неща. Има една снимка на страница 153 от 1998 година, когато празнувахме сто годишнината и студенти от НХА, доведени от Греди Асса направиха на прочутото стълбище на БТА много живописна инсталация. Те са заснети как качват по стълбите модел на аероплан. Всички работещи в БТА от десет-петнайсет години бяха изумени, като погледнаха тази снимка. Казаха „Телефонно!“, защото на стената на третия етаж има телефонни автомати с по 5 стотинки, тъй като тогава Иво Инджев отвори първия пресклуб на БТА и започнаха да се дават всеки ден по една или повече пресконференции. Тези телефони с монети седяха, за да могат дошлите на пресконференциите да си предадат дописките. На телефони на стена със слушалки и шайба - тези хора, които сега ги видяха, бяха потресени. Ето защо трябва да има памет и защо трябва да се показват тези неща.“

Кирил Вълчев

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев, своеобразен домакин на събитието заедно с Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония“, в Художествената галерия на Созопол каза: "Всъщност тази книга показва връзката ни с времето преди нас. Това е един спо��оен поглед към миналото вчера, спокоен поглед, какъвто БТА дава към света днес вече 125 години. Отварянето на архивите на агенцията показа, че те далеч надхвърлят самата БТА. Първите ни стъпки да ги покажем през тази година по повод 125-годишнина в рубрика за архивите на този ден и в снимки, които нарекохме "Памет от фотоархива на БТА", показват, че БТА много може да помогне да пишем не само история на БТА, а да пишем историята на България, а защо не и историята на света." Той е автор на идеята за този забележителен проект, който се подготвя от две години. Каза и още нещо важно за обективността на Панайот Денев като автор и негов предшественик. „Той е най-обран в собственото си управление.“

От "История на БТА (1898-2023)" може да се вземе поука и какво да не се случва отново. "Не трябва да повтаряме Държавна сигурност. Винаги в историята, включително и сега, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА. Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби", каза още Кирил Вълчев. Според него най-важното, което никога не трябва да се повтаря, това е "тайното знание". "Панайот Денев пише в книгата за секретните бюлетини на БТА - че всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните", каза той. "Най-важното е БТА да остане отворена, както е в момента, със знание за всички, без ограничаване на източниците", категоричен е Кирил Вълчев.

Но да продължим с разказа на автора, който сподели, че са се разбрали с Кирил Вълчев и редактора на изданието проф. Румяна Прешленова, директор на Института по балканистика с Център по тракология при БАН да няма прилагателни и епитети. „Но аз съм бетеанец повече от 30 години, справих се. Понякога се събуждах в 3 часа през нощта -  „там нещо остана“ и го оправях. За скритите тайни бях написал „срамни петна“, а срамни е прилагателно и трябваше да го променяме и него.“ Споделя Панайот Денев. Допълни, че и като работа в информацията за чужбина се е съобразявал с този принцип. А с днешна дата иронизира  себе си, времето, колегите си  и в този контекст отбелязва, че са били склонни, че ще е каже мръсните комуняги, гадните ченгета за хората, работили и за Държавна сигурност, а ги назовава дружелюбно офицерския клуб, защото така ги наричали в БТА. Но това са били колеги – повече или по-малко, вършели добре работата си. И припомня с обективност, така както го разбира като човек изградил почтена и забележителна кариера в БТА от репортер до генерален директор (1997-2002).

„Най-тежкият тоталитарен директор на БТА е Елена Гаврилова, която е била началник на кабинета на Вълко Червенков, шеф на Главлит, която е главното управление на цензурата, която е имала задача да прочиства библиотеки и всякакви неща. Тя идва в БТА и се държи много страшно и всички много ги е страх от нея. Но тя свършва изключително полезна работа. Тя, благодарение на ремсистките и БКП контакти, връзки и влияние, благодарение на Вълко Червенков, построява сградата на БТА 1961 година. Тя прави генерална промяна на техниката на БТА. Ама защо я прави – по това време БТА огледално прилича на ТАСС, каквото е в ТАСС и ние трябва да го правим. Но Лозан Стрелков прави нещо, което част от тази публика, не всички, си с��омнят добре. Той създава четирите седмични списания на БТА, които са заченати в грях, защото те преписват материали от всякакъв чужд печат, буквално от А до Я, преведени. Винаги се посочва източника от коя страна е и никога до закриването им, до загиването им, тези издания не се наричат списания. Те се наричат седмични издания и се правят най-различни хитрини, дори и когато, наистина, започват да приличат на списания, да са малко неугледни, за да приличат на бюлетини. Това е оправданието. Дали затова никой не хваща за ушите БТА или, защото България е толкова дребна и незначителна, че никой не ни обръща внимание. Но никога не възниква въпросът за авторските права. Никъде другаде в Съветския блок не се издават такива неща, с изключение на едно издание в Москва, което се казва „За Рубежом“. То е за международна политика, както беше някогашното списание на БТА „По света“. Лозан Стрелков извършва грандиозни неща. Всички ги е страх от него, но всички го уважават. В другата книга със свидетелствата може да се види как всякакви хора с какво чувство и с уважение говорят за него.“ Разказа по бетеански важни моменти от историята на Агенцията Панайот Денев.

В основата на "История на БТА (1898-2023)" е книгата на Георги Ведроденски - "Бетеански дни и нощи", издадена за стогодишнината на агенцията по времето, когато Панайот Денев е генерален директор, както и книгата на Начо Халачев, работил в БТА. Но това са авторски книги. „Сегашната е академично, безпристрастно представяне на историята, каквото досега не е имало", заяви генералният директор Кирил Вълчев.

С присъщото си чувство за хумор Панайот Денев в личен план по работата си над книгата сподели: „Сложна работа, но за един пенсионер почти на 80 години изключително забавна, приятна и пътуваща във времето работа. Като се събудиш в три часа и за нещо много важно се сетиш, трябва веднага да действаш, защото после на сутринта няма да си го спомниш.“ Има идея изданието да излезе в превод на английски, където подходът му ��ато автор трябва да бъде различен, убеден е Панайот Денев.

проф. Румяна Прешленова, Кирил Вълчев и Панайот Денев

"Свети Августин Блажени казва, че велика е силата на паметта. А в случая ние виждаме и трите измерения на това величие - първото е какво продължаваме и развиваме, второто е какво възстановяваме и третото е какво да не повторим". Каза Кирил Вълчев и допълни: „От книгата "История на БТА (1898-2023)" "научаваме нещо, което всъщност добре знаем - нищо не започва от нас".

В този контекст той подчерта: "БТА трябва да продължи да не преследва тиражи, лайкове, импресии, да търси рейтинг. Трябва да продължим и това, което на практика започна моят предшественик и дългогодишен директор, покойният Максим Минчев - да представя българите по света. Трябва да продължим да модифицираме Нашите правила - нещо, което направихме в началото на моя мандат: просто пренаписахме известни стари правила в агенцията. Трябва да възстановим, от книгата научаваме, за силната кореспондентска мрежа на БТА. Но най-вече това, което си струва да възстановим, и ние го правим доста успешно с доц. Георги Лозанов с новата дирекция на БТА - ЛИК, трябва да развиваме и възстановим много по-яркото присъствие на културата в агенцията".

Кирил Вълчев връчи на Маргарита Димитрова юбилеен медал от Монетния двор и пощенска марка, с които агенцията отбелязва 125-годишнината си.

Свидетели сме, че Кирил Вълчев като генерален директор на БТА последователно, с убеденост разшири дейността на Агенцията да представя културата и изкуството. Сключва важни партньорства с културни институции, фестивали, форуми, работи равнопоставено и с неправителствения сектор в тази област. От години БТА е партньор и на „Празниците на изкуствата Аполония“. На последния, девети фестивален ден събитието от дискусионния формат „Цената на успеха”  бе посветено на Българската телеграфна агенция, която заедно с „Фондацията” представи тематичния брой на списание ЛИК, посветен на 10-годишнината от основаването на супрегрупата. „Броят за „Фондацията” е поредният, който ние правим по един различен модел на списание ЛИК отпреди – от 70-те и 80-те години, защото вече няма смисъл да се прави списание – културен дайджест, тъй като тази работа я върши успешно интернет”, каза Кирил Вълчев и допълни. „Но ние направихме нещо, за което много се говори точно на тази „Аполония” – за паметта. Ние разтворихме архивите на БТА. По различни теми търсим какво е писала БТА, респективно – във фотоархива какво е заснела като снимки, и публикуваме броеве като една историческа снимка”, допълни той. Генералният директор посочи още, че 10 години се оказват достатъчни, за да направи една такава историческа снимка и на „Фондацията”.

„Фондацията” получи наградата „Аполон Токсофорос”, връчена им от Маргарита Димитрова, с която фондация „Аполония” отличава всяка година изявени български творци

Припомняме, че в първия текст във „въпреки.com” преди почти два месеца, посветен на предстоящото 39-о издание на „Аполония“ подробно разказахме какво да очаква публиката в Созопол. Още тогава бяхме възхитени, развалнувани от забележителната програма. Фестивалът, участниците, срещите с изкуството им, усещането за заедност се превърна в едно от събитията на годината, за което ще продължим да пишем, защото е феномен, според нас вече десетилетия. А сме в очакване и на 40-то, което обичайно в стила на артистичния директор на „Аполония“ Маргарита Димитрова е вече �� подготовка. В споменатия вече разговор с нея тя специално акцентира за срещата на публиката със Светлана Алексиевич, лауреат на Нобеловата награда за литература 2015 година в разговор с Мариана Кацарова. „Разговорите за нейното посещение започнахме много отдавна – преди повече от 2 години с Мариана Кацарова  как да стане, кога да стане. Сега тя се е съгласила, отказвала е много идвания в България, и то на много сериозни организации.  Идвала е много пъти, неофициално. Но най-интересното е, че журналистът Панайот Денев, наш стар, стар, от 40 години „аполонец“, припомни, че през 1987 година тя е гостувала в България, когато е дошла с руска делегация и е била в Пловдив.

Той много увлекателно разказва това, прати ми интервюто, което е успял да направи с нея, тогава.  Бил е в Пловдив като пратеник на БТА, поискал е от нея интервю, тя му е казала „Не, не мога да ви дам интервю, защото веднага след срещата заминаваме и не мога да отделя време.“ Той отговорил „Аз съм дошъл да взема от вас интервю.“, без да подозира тогава, 87-а година, какво ще стане с тази жена. И тя му казала: „Сложете си диктофона пред мен и ми задавайте въпроси.“ Така и станало това интервю – по начин, който тя е измислила, за да може да го даде. Той после предлага интервюто в ЛИК, главната редакторка на списанието отказва да го публикува. След това той отива в „Паралели“ – беше списание с  огромен тираж, което всички четяхме с удоволствие – там публикуват интервюто…“. Припомняме всичко това, защото е в контекста на БТА и паметта, а и на журналиста, бетеанеца Панайот Денев…

От прозореца на Художествената галерия в Созопол...

А ние вече сме с предчувствието на 40-ото издание догодина, да сме живи и здрави и да вярваме в това, което обичаме, Въпреки! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“

[mihaylovblog]

04.05.1981 г. – Премиера на българския сериен филм "Мера според мера" на режисьора Георги Дюлгеров. Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник на постановката е Георги Тодоров-Жози. Участват актьорите: Руси Чанев, Григор Вачков, Катя Иванова, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Кристин Бартлет, Румена Трифонова, Цветана Манева, Димитър Буйнозов, Владимир Йочев, Маргарита Карамитева, Жана Караиванова, Иван Бабев, Мартина Вачкова, Гордън Логан, Илиан Балинов, Марио Кръстев, Людмил Тодоров, Богдан Глишев, Румена Трифонова, Кристин Бартлет, Владимир Йочев, Вълчо Камарашев, Владимир Дончев, Стефан Стефанов, Йордан Алексиев, Георги Тодоров, Борис Луканов, Иван Черкелов, Милена Андонова, Георги Бахчеванов, Димитър Луканов, Емил Велчев, Светослав Овчаров, Катя Иванова, Венцислав Кисьов, Ивайло Христов, Добра Балинова, Николай Иванчев, Ризо Манчев, Владимир Георгиев, Пламен Сомов, Велин Велинов, Владимир Давчев, Крикор Хугасян, Любен Мунин, Митко Киров, Стефан Войнов, Красимир Манчев, Григор Толев, Данаил Райков, Васил Боянов, Христо Йорданов, Тодор Панайотов, Спас Андреев, Дойчин Йондов, Калина Палазова, Антон Антонов, Орлин Орошаков, Ангел Геров, Илия Ейков, Малина Петрова, Искра Йосифова, Иван Павлов, Панайот Панайотов, Михаил Мелтев, Никола Вълчев, Валентин Недялков, Владимир Андреев, Христо Александров, Крум Крумов, Васил Каменов, Димитър Димитров, Иглика Обрешкова, Парсех Шубаралян, Владимир Станков, Руси Люцканов, Хикмет Реджов, Росица Вълканова, Христо Димитров-Хиндо, Христофор Калоянов, Петър Горанов, Иво Фурнаджиев, Катя Ашмакова, Щеряна Цветкова, Елица Дюлгерова, Венета Ганчева, София Халачева, Асен Черкелов, Димитър Панайотов, Огнян Влахов, Кирил Каракашев, Петър Караангелов, Иван Кирилов, Ивайло Георгиев Снимки: https://impressio.dir.bg/

[mihaylovblog]

17.02.1964 г. – Премиера на българския игрален филм „Ивайло“ на режисьора Никола Вълчев, по сценарий на Евгени Константинов и Никола Вълчев. Оператор е Константин Янакиев. Създаден е по романа „Тлееща жарава“ на Евгени Константинов. Музиката във филма е композирана от Боян Икономов. В ролите: Богомил Симеонов, Гинка Станчева, Цвятко Николов, Иван Братанов, Трифон Джонев, Луна Давидова, Михаил Михайлов, Енчо Тагаров, Николай Узунов, Стефан Димитров, Йордан Спасов, Никола Дадов, Николай Дойчев, Цено Кандов, Христо Динев, Аспарух Сариев, Кунка Баева, Елена Хранова, Борис Арабов, Весела Радоева, Кирил Донев, Стоил Попов, Християн Русинов, Найчо Петров, Георги Ставрев и др.

[mihaylovblog]

17.02.1964 г. – Премиера на българския игрален филм „Ивайло“ на режисьора Никола Вълчев, по сценарий на Евгени Константинов и Никола Вълчев. Оператор е Константин Янакиев. Създаден е по романа „Тлееща жарава“ на Евгени Константинов. Музиката във филма е композирана от Боян Икономов. В ролите: Богомил Симеонов, Гинка Станчева, Цвятко Николов, Иван Братанов, Трифон Джонев, Луна Давидова, Михаил Михайлов, Енчо Тагаров, Николай Узунов, Стефан Димитров, Йордан Спасов, Никола Дадов, Николай Дойчев, Цено Кандов, Христо Динев, Аспарух Сариев, Кунка Баева, Елена Хранова, Борис Арабов, Весела Радоева, Кирил Донев, Стоил Попов, Християн Русинов, Найчо Петров, Георги Ставрев и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, том 2-ри, изд. „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г.

[mihaylovblog]

12.12.1991 – Премиера на българския игрален филм "Искам Америка" по сценарий и режисура на Киран Коларов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Стефан Данаилов, Невена Коканова, Антон Радичев, Катерина Евро, Стефан Мавродиев, Михаил Мутафов, Георги Стайков, Ирина Алфьорова, Касиел Ноа Ашер, Вълчо Камарашев, Никола Тодев, Исмаил Яшар Хабил, Асения Краева, Венцислав Вълчев, Стефан Бобадов, Иван Самоковлиев, Мартина Вачкова, Тодор Генов, Виктор Чичов, Тома Томов, Фани Коларова, Пламен Филипов, Диян Иванов и др.

[mihaylovblog]

12.12.1991 – Премиера на българския игрален филм "Искам Америка" по сценарий и режисура на Киран Коларов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Стефан Данаилов, Невена Коканова, Антон Радичев, Катерина Евро, Стефан Мавродиев, Михаил Мутафов, Георги Стайков, Ирина Алфьорова, Касиел Ноа Ашер, Вълчо Камарашев, Никола Тодев, Исмаил Яшар Хабил, Асения Краева, Венцислав Вълчев, Стефан Бобадов, Иван Самоковлиев, Мартина Вачкова, Тодор Генов, Виктор Чичов, Тома Томов, Фани Коларова, Пламен Филипов, Диян Иванов и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

19.10.1973 г. – Премиера на българския игрален филм "Най-добрият човек, когото познавам“ по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Борислав Пунчев. Създаден е по мотиви от повестта „Отвори, аз съм“ на Лиляна Михайлова. Музиката във филма е композирана от Димитър Вълчев. Художник на постановката е Богоя Сапунджиев. В ролите: Невена Коканова, Петър Слабаков, Григор Вачков, Владимир Смирнов, Сотир Майноловски, Пепа Николова, Васил Попилиев, Димитър Манчев, Олег Ковачев, Сашка Братанова, Асен Кисимов, Аспарух Сариев, Николай Иванов, Любомир Бъчваров, Васил Димитров, Надя Топалова, Добри Добрев, Вера Дикова, Вера Ковачева, Димитър Георгиев, Коко Панов, Илия Божилов, Николай Узунов, Тодор Георгиев, Димитър Милушев, Светослав Иванов, Георги Станойков, Кирил Кирков, Илия Чакъров, Милка Попантонова, Сашо Симов, Цветана Островска, Мария Карел, Таня Вучкова, Михаил Парменов, Асен Тошев, Иван Томов, Рене Белогушева, Анна Рушева, Катя Белева, Мария Стойчева, Димитър Ангелов, Стоян Вълков, Богдан Спасов, Янко Здравков, Дора Димова, Вихра Котова, Христо Памуков, Васил Пенов, Иво Момчев, Георги Новаков, Стоян Стоянов, Христо Стоянов, Стефан Папазов, Михаил Николов, Ованес Шубаралян, Кирил Арсов, Стоян Павлов, Евгени Христов и др.

[mihaylovblog]

19.10.1973 г. – Премиера на българския игрален филм "Най-добрият човек, когото познавам“ по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Борислав Пунчев. Създаден е по мотиви от повестта „Отвори, аз съм“ на Лиляна Михайлова. Музиката във филма е композирана от Димитър Вълчев. Художник на постановката е Богоя Сапунджиев. В ролите: Невена Коканова, Петър Слабаков, Григор Вачков, Владимир Смирнов, Сотир Майноловски, Пепа Николова, Васил Попилиев, Димитър Манчев, Олег Ковачев, Сашка Братанова, Асен Кисимов, Аспарух Сариев, Николай Иванов, Любомир Бъчваров, Васил Димитров, Надя Топалова, Добри Добрев, Вера Дикова, Вера Ковачева, Димитър Георгиев, Коко Панов, Илия Божилов, Николай Узунов, Тодор Георгиев, Димитър Милушев, Светослав Иванов, Георги Станойков, Кирил Кирков, Илия Чакъров, Милка Попантонова, Сашо Симов, Цветана Островска, Мария Карел, Таня Вучкова, Михаил Парменов, Асен Тошев, Иван Томов, Рене Белогушева, Анна Рушева, Катя Белева, Мария Стойчева, Димитър Ангелов, Стоян Вълков, Богдан Спасов, Янко Здравков, Дора Димова, Вихра Котова, Христо Памуков, Васил Пенов, Иво Момчев, Георги Новаков, Стоян Стоянов, Христо Стоянов, Стефан Папазов, Михаил Николов, Ованес Шубаралян, Кирил Арсов, Стоян Павлов, Евгени Христов и др. Снимка: dvd колекцията "Златни български филми"

[vprki]

Чавдар Попов: Оригиналният, необичаен празник на Пламена Димитрова-Рачева

Пламена Димитрова-Рачева ознаменува своята 70-годишнина с изява, която от всяка гледна точка е твърде оригинална и до голяма степен необичайна - в средновековната Пиргова  кула (XVв.), част от Регионалния исторически музей в Кюстендил, написа за „въпреки.com” изкуствоведът проф. Чавдар Попов.

Историческата сграда е реставрирана и адаптирана за малки експозиции и изкуствоведката и художничка подреди изложбата “Преминаване“, която представлява своеобразен „колаж“ от собствени творби, от нейни портрети, рисувани от известни художници (Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Милко Божков, Кирил Божков, проф. Пламен Вълчев, Снежина Попгенчева, Георги Лечев, Явор Цанев, акад. Николай Терещенко – Русия, Кармело Гондзалес – Куба, Лора Маринова, Мария Чакърова, Хироши Арада – Япония, Алекси Начев, Красимир Тодоров с малка пластика в техника Z Art и други, както и снимки от известните фотографи Росен Донев и Гаро Кешишян), от критически и есеистични текстове и от фрагменти от различни по-обширни материали. /Припомняме, че през лятото в пространството на кулата за първи път бе експонирана изложба на талантливия кюстендилки художник Станислав Божанков –б.р./

Подобна синтетична и „полифонична“ структура, впрочем, съответства в пълна степен на личността  на Пламена Димитрова-Рачева – изкуствовед-изследовател, художествен критик, куратор, уредник, лектор, преподавател, художник и фотограф, пътешественик и архивист, администратор, с една дума културтрегер в най-високия и пълноценен смисъл на тази дума. Трудно е да преценим в коя именно област нейните заслуги и нейните приноси са най-осезаеми. В случая обаче не бихме могли да говорим за разнопосочност на интересите и заниманията или за еклектична, механична смесица от дейности в полето на културата и изкуството.

Работата е там, че всички тези страни и аспекти от целокупното ѝ творческо дело, чийто обем през годините вече е твърде осезаем, са не само тясно взаимосвързани, но и се предполагат взаимно. Ето защо, за да разберем по-добре художническите ѝ опуси, следва да имаме пред вид всичко останало, което тя е сътворила и продължава да прави…

Изявите на авторката в областта на пластическото творчество по условие, по презумпция, така да се каже, са обагрени от определен задълбочен „културологичен“ багаж по силата на обстоятелството, че основната област на нейните професионални изяви все пак е изкуствознанието. Тя е позната сред колегите, а и сред по-широки кръгове на обществото, предимно като изследовател на българското изобразително изкуство. Тези занимания дават отражение на нейните рисунки, инсталационни форми, фотографии. Като правило творбите съдържат дълбок асоциативен подтекст.

Без да бъдат символични в строгия смисъл на думата, образите, които авторката изгражда, носят в себе си нещо енигматично, недоизказано, едва загатнато. Светът на сънищата, на неопределените емоции, на противоречивите душевни състояния се просмукват във формите и пространствата на произведенията. Те съдържат и определена доза „мистичност“, която оставя на зрителя значително емоционално и духовно пространство за досътворяване и за „разчитане“ на посланието. Това послание не се налага, не се натрапва, а е внушено и подсказано по един фин, и „тих“, деликатен начин.   

Пламена Димитрова-Рачева

Във време, когато тясната специализация и профилирането на професионалните занимания и дейности сякаш взема връх и се очертава като водеща тенденция, Пламена Димитрова-Рачева категорично ни демонстрира възможностите на автор, който е запазил, колкото и банално за прозвучи това днес, своите автентични интереси и своята неизменна любов към необятния свят на изкуството в неговата пълнота и органика.

Текст: проф. Чавдар Попов

Припомняме, че Пламена Димитрова-Рачева бе директор на ГХГ „Борис Георгиев“ във Варна от 2015 година до началото на 2022. През 2018 година галерията бе партньор на фондация „Въпреки“ в реализацията на мащабния ни проект „Учители и ученици в изобразителното изкуство“ с представянето на изложби на поколенията възпитаници на професорите Емил Попов, Андрей Даниел (1952 -2020), Вихрони Попнеделев и Николай Майсторов. По-специално във варненската галерия бе експонирана изложбата на почти 100 ученици на Андрей Даниел, които изпратиха творбите си от България и различни краища на света. Същата година не само галерията отбеляза и 130 години от рождението на патрона си забележителния художник Борис Георгиев. Тук е била и една от неговите първи изложби във Варна.

Тогава Пламена Димитрова-Рачева сподели и като авторитетен негов изследовател за „въпреки.com”: „Борис Георгиев е нещо много специално за Варна, защото това е един художник, който надскача мисията си на художник. Той има много голяма роля в интелектуалния и политически елит на ХХ век. Отделно от това има своя принос в историята на българското изкуство. Той е художник – космополит, който се цени изключително много в Италия, в Индия, където е пребивавал 5 години по покана на Рабиндранат Тагор. Може много да се говори за това, а той ни е оставил една портретна галерия, за която ние можем да си дадем ясна представа кои са били неговите духовни братя, както той ги е наричал. Неговите духовни приятели са Алберт Айнщайн, с когото е в кореспонденция, след като рисува негови портрети и портрети на семейството му, Рабиндранат Тагор, кардинал Мери дел Вал, чийто портрет е в библиотеката във Ватикана от 1937 година. За него Борис Георгиев получава най-голямото отличие за изкуство Ордена на Италианската корона, връчено му във Ватикана за неговите постижения в изкуството. Може много да се говори за Борис Георгиев, особено тук във Варна, освен изложбите, които е правил като история. Тук е и неговият дом, в който се родил и тази година ще бъде поставена паметна плоча“.

Припомняме още, че докато работеше като главен експерт в Държавна агенция „Архиви“ (от юли 2010 г. до зимата на 2015 г.)  тя успя заедно с колегите си да възстанови и покаже на публиката творчеството на забележителната българска художничка, ценена в Европа Бистра Винарова (1890 -1977), съпруга на изключителния, публицист, дипломат и общественик Симеон Радев (1879 -1967).

Изложбата „Преминаване“ в Пирговата кула  дава възможност да станем свидетели на творческото развитие и личните преживявания на Пламена Димитрова-Рачева. Всяка картина представя момент от живота на автора – чувство, мисъл, надежда или мечта. Когато се докосваме до тях, ние виждаме не само произведение на изкуството, но и обект, с който може да изградим емоционална връзка.

Пламена Димитрова-Рачева

След откриването на изложбата Пламена Димитрова-Рачева изнесе лекцията „Морето в мигове на вдъхновение за Владимир Димитров – Майстора и за Николай Лилиев“ в ГХГ „Владимир Димитров- Майстора“ в Кюстендил.

Така на 20 септември имахме приятната възможност да усетим творчеството ѝ на художник и изследовател и заедно с това да я видим през погледа на другите автори, включени в изложбата чрез образа ѝ, който ги е вдъхновил да я рисуват… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

28.08.1976 г. – Премиера на българския игрален филм "Самодивско хоро" на режисьора Иван Андонов, по сценарий на Георги Мишев (по разказа „Понесени от вихъра“). Оператор е Радослав Спасов. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Павел Поппандов, Мариана Димитрова, Петър Слабаков, Катя Чукова, Йорданка Кузманова, Георги Русев, Леда Тасева, Румяна Бочева, Велко Кънев, Иван Несторов, Никола Тодев, Стефан Сърбов, Надя Тодорова, Иван Григоров, Пепа Николова, Васил Спасов, Велико Стоянов, Стефан Мавродиев, Стоян Гъдев, Тодор Иванов, Венцислав Вълчев, Димитър Учкунов, Кирил Кавадарков, Стефан Данаилов и др.