#Маргарита Димитрова

[vprki]

Греди Асса: Продължавам да вярвам в пътуването, а не в пристигането…

 „Влизането в седмото десетилетие за мен не е преминаване към точка на пречупване. Важните не��а, които ме вълнуват са непроменими. Живописта остава голямата ми любов, на която посвещавам времето си, мислите си и цялата си енергия.“ Каза за „въпреки.com” неподражаемият и прекрасен художник проф. Греди Асса.

Планирахме с него да се срещнем за този наш разговор преди изложбата му в Градската художествена галерия в Созопол, част от Програмата на 40-ото юбилейно издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ или по време на вълнуващите събития на Фестивала. По лични мои малко екстремни причини тези планове не можаха да се реализират, за съжаление. Затова му зададох няколко въпроса по мейла преди това, една идея обстоятелствени, като в свободен разговор, все едно, че сме срещнали очи в очи…

Греди Асса при откриването на изложбата в Созопол

Годината е специална за теб не само заради юбилейната ти годишнина. Всъщност, тя започна в края на миналата, когато се откри изложбата ти в „Ракурси“ „Край езерото“ и с нея влезе в 2024. После последва изключителната ти юбилейна в СГХГ „Пътувания“. След нея във Велико Търново и както се обяви, че тази година си носителят на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ в Самоков. А сега предстои изложбата ти в ГХГ в Созопол в рамките на 40-ото юбилейно издание на „Аполония“, фестивал, с който си свързан много. В традиционния анонс, който пр��вим с Маргарита Димитрова, артистичния директор на Фондация „Аполония“ преди Фестивала тя сподели, че в ателието ти е видяла творбите ти, които ще покажеш в Созопол, създадени специално. Беше зашеметена, открила е нещо, което не е виждала досега – тъга, неистово усещане за времето, в което живеем…

Маргарита Димитрова и Греди Асса в Созопол

Ти винаги ни изненадваш с различния си поглед, с новаторството ти. Но какво е това специално, с което тръгна към тази изложба за „Аполония“? Кой е новият ти разказ, защото в годините съм се уверила, че всяка твоя картина е разказ или приказка, видение или реалност?

Благодаря ти за топлите думи и за припомнянето на важните събития, които белязаха тази моя година. Влизането в седмото десетилетие за мен не е преминаване към точка на пречупване. Важните неща, които ме вълнуват са непроменими. Живописта остава голямата ми любов, на която посвещавам времето си, мислите си и цялата си енергия. Когато вляза в ателието, прахът от всекидневието изчезва. Радвам се, че си уловила желанието ми да се променям и винаги да експериментирам с нов подход. Този жест е обратното на рекламисткото убеждение, което се пренесе и върху живописта, че един автор трябва да се държи като бранд: да бъде мигновено разпознаваем. Тази тиражирана версия на себе си е досадна.

"Черно море"

Експериментът движи напред изкуството. Влизането в предвидим калъп или в някакво злободневие, едва ли радва публиката. В изложбата „Пътешествия: острови, морета“, която със съдействието на Иво Милев /той бе куратор на юбилейната изложба „Пътувания“ на художника в СГХГ- б.а./  подредихме за „Аполония“, отправната ми точка е беше картината „Хоризонт“. Бях я нарисувал, когато получих предложението да участвам в това 40-ото издание на Фестивала. И започнах работа в тази посока. Обикновено работя в серии. Това ми позволява да навлизам в дълбочина и да усложнявам търсенията си.

"Хоризонт"

Въпросът ти за разказа, който стои зад всяка картина е много важен. Доскоро в нашето съсловие  имаше съгласие, че наративният пласт в живописта е преодолян етап от историята ѝ. Постмодерният край на разказите бе приет с ентусиазъм. Аз също съм се стремил работите ми да внушават, а да не разказват. Днес постмодернизмът е „стара новина“. На негово място все още няма равностойно по влиятелност течение. Напоследък разполагам картините си между фикцията и реалността. Те са двете страни на една монета. Не могат една без друга и вместо да се противопоставят, се преплитат.

"Фрегата"

В твоите „Пътувания“ откри ли своето търсено място? Ще те цитирам:„Основният проблем на евреите е, че те, ходейки по земята, все търсят земя. Може би този проблем стои някъде дълбоко и в моите работи. Струва ми се, че те много по-малко са свързани с конкретни места и много повече с броденето между тях, с пътешествието.“ Ателието ли е това място, домът ти, Пустинята, Исландия, Париж, Гърция, Созопол, срещите с приятелите в Долно Камарци, например, или работата със студентите в НХА?

"Пасаж"

Продължавам да вярвам в пътуването, а не в пристигането до конкретно място. Обичам хората, с които са свързани местата, които изброяваш. Те придават емоционална плътност на пространството на дома, на местата за приятелско общуване, на учебната зала. Привързвам се към места, когато имам потребност непрекъснато да преживявам гледките им.  Трите реда разноцветни планини в далечината, които се променят с всеки час от деня и се виждат от къщата  ни близо до язовир Сопот, са моята медитация.

И, все пак, какво се случва, когато си сам пред бялото опънато платно или лист хартия? Накъде тръгваш, тогава?

"Среща"

Когато съм  пред платното, обикновено ме напътстват множеството рисунки, които съм правил преди това. Често това е подсъзнателен процес на припомняне и нямам нужда от патерицата на листа. Замислям картините си като цикли. Така имам възможност да експериментирам с различни подходи. Когато съм натрупал много часове работа, съсредоточен върху дадена проблематика, достигам в дълбочината на мисловния пласт на картината.

"Големият остров"

Нямаше как да видя на живо изложбата на Греди в Созопол. Но великолепните снимки, които им изпратиха със съпругата му Жана Асса, тези, които сподели художникът Чавдар Гюзелев и фотографиите на Тихомира Крумова, която документира вълнуващо фестивала Аполония“ показват красотата и атмосферата на изключителната експозиция в Художествената галерия на Созопол.

Все пак споделям тук какво написа на стената си във фейсбук доц. Георги Лозанов, което заслужава да се чете и препрочита, защото не е просто приятелски възторг, а дълбокият художествен, философски, лично преживян смисъл на изкуството на Греди Асса.

"Танцуващият ледник"

„Едно от ненадминатите естетически удоволствия в Созопол на тази 40-а Аполония носят картините от изложбата на Греди Асса „Пътувания: острови, морета“. Живопис, създадена сякаш от въздух и светлина, която привлича погледа, за да го освободи от умората на задължителните гледки, преди да го пусне отново да обикаля релефите на реалността. Реалността обаче ни най-малко не е изключена от картините, а задвижва в тях лични преживявания, работа на паметта, културни препратки, митологични архетипи… Външният предмет – в случая на моретата и островите, е влязъл в Аза и е станал негово вътрешно въображаемо, напуснал е физическия си прототип и е придобил трансцедентална лекота. На практика това значи живопис, която пресреща фигуралното и абстрактното, докато се загуби разликата помежду им.

"Малкият остров"

Но с островите е още по-особено. Островът е суша, на която искаш да стъпиш и вода, която ти пречи да го направиш. Той е суша и вода, но не поотделно, както ни се явяват в своята наличност, а събрани от аза в невъзможно трето, което е по силите само на метафората. Островът е естествено възникнала метафора на себе си и в този смисъл той може да съществува само в изкуството. Художникът казва за него, че е „копнеж, илюзия, фикция, идея, мираж…“, което е валидно за живописта му като цяло – тя дава метафорично битие на нещата, за да ни ги покаже такива, каквито те са за нас. Така че, каквото и да рисува Греди, в последна сметка рисува острови.“

"Вълна"

Но годината не е приключила за експозициите на Греди Асса – предстои в ГХГ „проф. Васил Захариев“ през октомври в Самоков, когато ще му бъде връчена на официална церемония Националната награда за живопис „Захарий Зограф“. Надявам се, че в избора му на тази изложба художникът ще покаже и от картините, които представи в Созопол. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: личен архив, Тихомира Крумова, архив на „Аполония“

P.S на „въпреки. com“: В годините сме писали много за изложбите на проф. Греди Асса, неумор��н и изключително талантлив, различен автор, за вълнуващите лични разговори и срещи.  Благодарим за още много неща, най-вече за изкуството му, за споделените моменти, за приятелите, за липсите, за отношението към света, за доверието и приятелството.

Желаем му здраве, обич, вдъхновение!

[mihaylovblog]

07.01.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Ян Бибиян" на режисьора Васил Апостолов, по сценарий на Атанас Ценев и Васил Апостолов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Вили Казасян. В ролите: Микаел Дончев, Маргарита Апостолова, Георги Калоянчев, Цветана Манева, Никола Тодев, Пламен Дончев, Петър Пашов, Людмил Николов, Ваня Сивинова, Янко Гъделев, Петър Пашов, Людмил Николов, Нели Лепоева, Емилия Маленова, Иван Сивинов, Мария Лазарова, Нина Сивинова, Иван Дипчиков, Цветана Георгиева, Цветана Балканджиева, Стефан Балджиев, Карп Карпов, Нели Цветкова-Узунова, Панайот Панайотов, Таня Иванова, Нели Кьой, Яна Хаджиянкова, Никола Тупарев, Ива Ташкова, Павлина Китерска, Емилия Попова, Станка Златанова, Гергана Димитрова, Гергана Петрова, Наташа Караатанасова, Ана Бакова, Радослава Василева, Мален Маленов, Ралица Димитрова, Владимир Апостолов, Младен Станев, Мария Джидрова, Сивина Сивинова, Андрей Мирчовски, Георги Лазаров, Станислава Лалева, Марияна Личева, Емил Филипов, Мария Чапанова, Ани Гунчева, Александра Калоянова, Красимира Апостолова, Величка Будурова, Маргарита Гешева и др.

[magdalenagigova]

Михаил Белчев свиква класици на естрадата за концерт в НДК

Михаил Белчев свиква класици на естрадата за концерт в НДК

Михаил Белчев свиква класици за концерт в НДК Бардът на България вдъхновява гилдията за „Третия лъч“ Михаил Белчев, който през идващото лято празнува юбилей, свиква поп класици за респектиращ концерт в НДК. На сцената в зала едно на 20 май от 19 часа за музикалното метро пътешествие „Третият лъч“ излизат Маргарита Хранова, Тони Димитрова, „Ритон“, Милица Божинова, Кристина Белчева, Орлин…

[deblov-stepanr183z30-blog]

Выборы в нижнем новгороде в 2017 году

Выборы в нижнем новгороде в 2017 году. В 93 квартирах в областной столице затомпоновали канализацию за долги. Владельцы недвижимости не перечислили коммунальщикам в общей сложности 2,3 млн. рублей и теперь не могут воспользоваться услугами водоснабжения и водоотведения. Эти квартиры расположены на десятке улиц: без канализации остались обитатели домов по Бубнова, Георгия Димитрова, Демократической, Зои Космодемьянской, Кирова, Московскому шоссе, Ново-Садовой, Силина, Солнечной, Ташкенской, Тополей и Шверника. Кстати, с января этого года собственникам не нужно вручать уведомление об отключении лично, достаточно позвонить или разместить информацию на квитанции. выборы в нижнем новгороде в 2017 году выборы краснодарский край 2017 выборы брянск Выборы в нижнем новгороде в 2017 году. Сотрудники таможни г. Владивостока обнаружили елочные игрушки, которые не были указаны в таможенной декларации. Общее количество задержанных игрушек составляет 17 760 штук. При подаче декларации на товары на таможенный пост Морской порт Владивостокской таможни, ответственная компания заявила данные о количестве елочных игрушек в форме собаки. По официальным сведениям их должно было оказаться 182 400 штук. выборы в нижнем новгороде в 2017 году https://nom24.ru/events/v-bryanske-obuchat-nablyudateley-dlya-predstoyashchikh-vyborov/ https://nom24.ru/map/?cat=s4 https://nom24.ru/opinion/ По факту таможенники выявили 200 160 елочных игрушек из полимерного материала в форме собаки. По этому факту в отношении данной компании было возбуждено административное дело. Виновным грозит штраф, либо конфискация имущества. «Весь незадекларированный товар отправлен на ответственное хранение до принятия процессуального решения по данному делу», - заявили во владивостокской таможне. Выборы в нижнем новгороде в 2017 году. 5 сентября гандбольный клуб «Кубань» сыграет свой первый матч сезона в Чемпионате России. В заявку на участие в турнире вошли 25 игроков. выборы в нижнем новгороде в 2017 году выборы пермский район выборы главы бурятии выборы в саратовской области https://nom24.ru/events/zayavlenie-golosa-o-nepartiynom-nablyudenii-za-vyborami-v-edinyy-den-golosovaniya-10-sentyabrya/ https://nom24.ru/events/permskie-studenty-vyydut-na-izbiratelnye-uchastki/ http://www.liveinternet.ru/users/liytmasnistcon1975/post419773193/ Вратари: Виктория Калинина, Ирина Михайлюта, Маргарита Кушнырь, Виктория Самарская; Разыгрывающие: Любовь Аришина, Ксения Карпачева, Юлия Наливко, Ярослава Фролова; Правые полусредние: Валентина Вернигорова, Юлия Гаряева, Юлия Голикова, Наталия Даньшина, Милана Рзаева, Антонина Скоробогатченко; Левые полусредние: Людмила Выдрина, Виктория Жилинскайте, Оксана Королева – капитан команды, Лада Самойленко, Елизавета Собина; Крайние игроки: Диана Голуб, Александра Давиденко, Снежана Махнева, Яна Савинова, Екатерина Фанина; Линейный: Екатерина Матлашова. Средний возраст команды – 23 года, тренирует краснодарский коллектив Евгений Трефилов, а помогать ему будут Евгений Кашкаров, Светлана Розинцева и Андрей Овсянников. Сейчас «Кубань» находится в Македонии, где поборется за победу в турнире «Vardar Trofy». 23 августа наша команда сыграет против местного «Вардара». Еще больше материалов по теме: «Гандбольный клуб «Кубань»»

[vprki]

Фондация „Аполония“ удостои БТА с наградата „Аполон Токсофорос“

На официалното откриване на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“  на Амфитеатър в центъра на Созопол за 25-и път беше връчена наградата на фондация „Аполония“ „Аполон Токсофорос“. С прекрасния приз беше удостоена БТА в лицето на генералния ѝ директор Кирил Вълчева, връчена му от артистичния директор и един от създателите на знаменития фестивал Маргарита Димитрова.

Изключително развалнуван от високата чест Кирил Вълчев сподели, разбира се, и пред колегите си от Агенцията: "Наградата „Аполон Токсофорос“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ е голямо признание за БТА. За усилията на всички, които работят в нея да популяризират българската култура, както в самата България, така и в чужбина с емисията на английски език. Тази награда досега е получавана обичайно от един артист, понякога от двама. Колективните награди са били на музикални групи или пък на продуцентска къща.

Кирил Вълчев

Самият град Созопол, като домакин, получава наградата. Но за първи път държавна институция, в която работят повече от 300 човека, а през 40-те години на „Аполония“ през БТА са минали хиляди хора. За първи път такава институция получава колективна награда. Има още нещо забележително - „токсофорос“ означава „носещия лъка“. И тази награда винаги е давана на хора, които носят лъка на изкуствата с таланта, който имат, с вдъхновението, което имат. А сега, за първи път, наградата я получават тези, които изпращат стрелите – новините с постиженията, включително тук, на тези празници на изкуствата. И това вече се случва 40 години.“

Припомняме, че в традиционния ни текст като анонс към предстоящата „Аполония“  Маргарита Димитрова сподели в контекста на юбилейното издание на Празниците в Созопол: „В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

Панайот Денев на "Аполония", 2023

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“. А има и още нещо. Панайот Денев готви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ /за него вече може да прочетете във „въпреки.com” тук/ с повече от 350  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи.“

„В 40 годишната история на “Аполония” през нея са минали хиляди - пример на силата на натрупванията, които винаги водят до напредък във всяка сфера на живота, какъвто пример е и самата “Аполония”. В амфитеатъра в Созопол е един от символите на връзката между “Аполония” и БТА, който работи за популяризирането на фестивала от първата му година - Панайот Денев, който е бил и генерален директор на агенцията, а заедно ще представим на “Аполония” новата книга на БТА с новини от архивите през 125-те години след създаването ѝ. / първите 2 тома бяха представени миналата година на фестивала – б.р./.

Маргарита Димитрова, Георги Лозанов и Кирил Вълчев на "Аполония", 2022

Тук са и част от настоящите колеги с принос да има редовни новини от “Аполония” - заместник-генералният директор Евгения Друмева, ръководителят на редакцията за знание и култура ЛИК Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК, чиито броеве за теми от изкуството от миналия август досега също ще представим на “Аполония” (впрочем на нея също беше посветен брой след възстановяването на списанието преди две години), директорът на “Архиви” на БТА Десислава Севова, репортерът Ваня Сухарова, операторите Красимир Михайлов,  Емил Граничар��в и Габриела Телалова, кореспондентите в Бургас Мая Стефанова, Мартина Христова, Христо  Стефанов. Всъщност за първи път “Аполон Токсофорос” получават не носещи лъка на изкуствата, а носещи стрелите - новините, с които постиженията в изкуствата на “Аполония” стигат навсякъде в България и чужбина.“ Каза още Кирил Вълчев при получаването на наградата.

Припомняме, че първият носител на наградата „Аполон Токсофорос“ е забележителният пианист и преподавател Маестр�� Людмил Ангелов в далечната вече 1999 година. Тогава той имаше незабравим концерт-рецитал с творби на Шопен в църквата „Свети Кирил и Методий“ с прекрасна акустика в Созопол, където тогава се правеха повечето от камерните концерти…

Двама носители на наградата „Аполон Токсофорос“ Живко Петров (2020) и Людмил Ангелов (1999) на откриването на "Аполония", 2020. Снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

В годините последваха обичани и прослави България творци. За мнозинството от тях сме писали във времето, но сега само припомняме имената им: 1999 – Людмил Ангелов, пианист; 2000 -Ицхак Финци, актьор; 2001- Теодосий Спасов, музикант; 2002 – Георги Данаилов (1936-2017) – писател; 2003 – Мариус Куркински, актьор и режисьор; 2004 – община Созопол; 2005 – Георги Господинов, писател; 2006 – Александър Морфов, режисьор; 2007 – Самуел Финци, актьор; 2008 - АГИТПРОП, продуцентска къща; 2009 – Иво Хаджимишев, художник-фотограф, БНТ, БНР; 2010 – Елица Тодорова и Стоян Янкулов, музиканти; 2011 – Васил Петров – певец; 2012 – Александрина Пендачанска, оперна певица; 2013 – Красимира Стоянова, оперна певица; 2014 – Минчо Минчев, цигулар; 2015 – Петър Вълчанов и Кристина Грозева, кинорежисьори; 2016 – Иван Теофилов, поет и драматург; 2017 – Павел Койчев, скулптор; 2018 – Греди Асса, художник; 2019 - Балет „Арабеск“; 2020 – Живко Петров – пианист; 2021 – Камерен ансамбъл „Софийски солисти“; 2022 – Иво Папазов – Ибряма и 2023 – музикална формация „Фондацията“.

Павел Койчев и Маргарита Димитрова в двора на ХГ в Созопол, 2024

Сред тях има и личности, участвали на първата „Аполония“ 1984 година в Созопол, а не малко, които в сегашното юбилейно издание имат своите изяви в програмата на Фестивала. Може да следите на https://apollonia.bg/programa/.

Светлина Стоянова и Кирил Илиевски на откриването на "Аполония", 2024

Празниците на изкуствата „ Аполония“ бяха официално открити на Амфитеатъра в Созопол на 29 август с първото гостуване на Фестивала на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски и солистка вече известното по света мецосопрано Светлина Стоянова. За нея са отворени най-големите оперни сцени, сред които Щатсопера, Виена,  Миланската Ла Скала и още и още…Изключителен концерт с блестящата Светлина Стоянова!

Маргарита Димитрова и Румен Радев на откриването на "Аполония", 2024

Държавният глава Румен Радев участва в откриването на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. По повод юбилея държавният глава удостои с Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ Фондация „Аполония“ за последователните усилия за съхраняване на родните традиции в изкуствата и значимия принос на инициативата към развитието и обогатяването на българската култура държавният глава удостои с Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ Фондация „Аполония“.

Павел Койчев "Две фигури", "Той и тя", Аполония, Созопол, 2024

Но обичайно големият празник на изкуствата започна с изключителни изложби в Градската художествена галерия и не само – на скулптора Павел Койчев; на проф. Греди Асса по повод 70-ата му годишнина,  след голямата му изложба в София, а  за Созопол е подготвил съвсем нови произведения; фотоизложба на Асен Шопов „Нашият Созопол“. За втора година правим изложба на дипломираните студенти от Националната художествена академия. Извън всичко изброено „Аполония“ стана символ и на добрия плакат в България. Не става дума само за изложбите  на отк��ито в града и в двора на галерията по различни теми, а това че  всяко издание е с различен плакат, правят ги най-добрите. Няма експозиция на Международното триенале на сценичния плакат, където да не присъстват образите на „Аполония“.

Откриването на "Аполония", 2024: Илко Ганев, зам. министър на културата, Маргарита Димитрова, проф. Димо Димов и Тихомир Янакиев, кмет на Созопол

Ще завърша отново с думите на Маргарита Димитрова: „Това е голямата радост, това е Щастието. Пак се връщам на думата „любов“, защото да, между всичките артисти, които идват на „Аполония“, има отношение, уважение, любов. И така: въртят се годините една след друга, ето  го вече – 40-ия фестивал. Кой си е помислил, че 40 години ще се изнижат ей-така, като миг! Кой си е помислял, че „Аполония“ ще има такъв прекрасен пълноценен живот?“

Предстоят великолепни събития и срещи в следващите дни на „Аполония“ до 7 септември – преживявания за публика и творци на 40-ото издание…А ние ще продължим да ви разказваме… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“

[vprki]

Премиерата на „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов ще е на „Аполония“

 „Нека да има някой да подсказва идеи. Не може само една глава! Аз как съм взела Божидар Манов да ми помага (за киното), как съм взела Светльо Желев (за литературата), как в един момент ти ми даде имена на млади творци, които да представим на „Аполония““. Каза в традиционния ни разговор преди откриването на фестивала в Созопол артистичният му директор Маргарита Димитрова.

„Това е смисълът на приятелството. И радостта, именно за това говоря.“ С усмивка каза тогава още тя. Дни по-късно в неформален разговор Светлозар Желев, ръководител на Литературен клуб „Перото“ НДК си припомни, че вече повече от 10 години, независимо къде е работил е свързан с литературната програма на „Аполония“ и заедно с Маргарита Димитрова я подготвят и организират. Самата програма по дни се прави не просто да се отбележи най-доброто, а носи и определен драматургически контекст като селекция, като среща с автори и теми.

Маргарита Димитрова

Важно е да припомним, че до 2020 година литературните срещи се провеждаха в голямата зала на Градската художествена галерия в Созопол. Никога не стигаха местата и отворените прозорци не помагаха за прохлада на публика и участници. Но с ограниченията око��о ситуацията с Ковид пандемията и мерките представянето на книгите излезе на двора на галерията и публиката стана неограничена, свободна в още по-ярък досег с авторите и прекрасната атмосфера на града. В годините след това е имало изключения, както миналата година незабравимата среща с нобелистката за литература (2015) Светлана Алексиевич. Но организаторите бяха осигурили видеоекран в пространството на двора и за много хора преживяването беше изключително!

Но да се върнем към литературната програма на 40-ото юбилейно издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол, която не за първи път е забележителна. Няма да е представим хронологично, а ще се спрем на важни акценти. Подробно с нея може да се запознаете на  https://apollonia.bg/programa/ .

Георги Господинов представя участниците в Майсторския си клас на "Аполония", 2023

На „Аполония“ тази година  писателят Георги Господинов за трети път след 2021 ще проведе своя Майсторски клас по творческо писане. На 1 септември от 19 часа е неговата авторска вечер, като тогава ще е премиерата на книгата му „Градинарят и смъртта“ – първата му след Международната награда „Букър“ (2023). Тя се публикува с логото на издателство „Жанет 45“ и първата ѝ среща с публиката е в Созопол с участието на актьора Владимир Пенев само няколко дни, след като излиза от печат в края на август. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване –  милостива и безмилостна едновременно.

„Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“

Редактор на „Градинарят и смъртта“ е Биляна Курташева, художник Люба Халева.

На 30 август започва литературната програма на Празниците на изкуствата „Аполония“ в пространството на двора на ГХГ на Созопол. Неслучайно тя се открива с представянето на книгата на големия български, писател и поет Иван Теофилов „Антология на българския символизъм“, издание на „Рива“. Тя излиза през 1995, но от години е с изчерпан тираж. Това е нейното второ издание, за което Георги Господинов казва, че разширява кръга на символистите и причислява хора, които не сме свикнали да възприемаме като такива. А ето и думите на самия съставител:

Иван Теофилов

„Като съставителски принцип избрах подхода на периодично излизащите френски и руски антологии, включващи повече и различни по величина поети. При това представени по-обстойно (доколкото е възможн��), за да се откроят и усетят истинските им намерения и стойности. И в най-мрачните тоталитарни години руснаците лансираха антологично дори дамгосани от режима поети, а ние като „по-голяма“ литература за щяло и нещяло измитахме родните си творци като есенни листа. Така че тази антология е и своеобразен призив за преодоляване на рутинните граници, като приютява в страниците си и вълненията на редица незаслужено затирени поети.“ Иван Теофилов е от участниците в първата „Аполония“ преди 40 години и един от носителите на наградата „Аполон Токсофорос“ (2016), с която особено се гордее. Дълга тема е да се пише и говори за Иван Теофилов, личност, която е еталон за талант, почтеност, щедрост, щастливи сме, че живеем в неговото време…

Същия ден е от 19:00 часа в галерията е представянето на третата книга, издадена за 125 годишнината от създаването на БТА, отбелязано и на „Аполония“ 2023. В третата книга всяка от тези години е отбелязана с по едно важно събитие от България и света. В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал генералният директор на Агенцията Кирип Вълчев представи първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“. А има и още нещо. Панайот Денев готви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ с повече от 350  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи. Засега отделни моменти от тази забележителна фотоистория  се появяват във фейсбук  и на страницата на Фестивала. Но за всичко това тепърва ще прочетете при нас.

На 31 август от 18 часа ще бъдат представени две книги на незабравимия писател и кинорежисьор Людмил Тодоров (1955-2023) „Посланичката“, 2024 (издателство „Знаци“) и „Смяна оптиката“, 2022 ( издателство „Ентусиаст“). „В тази последна, посмъртно издадена книга на рано напусналия ни писател, сценарист, режисьор, актьор Людмил Тодоров мисля, че става дума точно за това: опитът ни в областта на нещастието. Нека това не ни насочва само към негативното, песимистичното и депресиращото. Напротив. Известно е, че ако не съществува антиподът, не ще уловим и другото състояние. Как би се самоопределило нещастието, ако не бе хедонизмът ни, като алтернатива. Нещастието ни е нужно, за да се опитаме да се наслаждаваме на всички щастливи моменти и времена. Да, щастието може да е и миг, но и протяжност. Но и чрез свой герой Людмил Тодоров ще ни напомни знаменитата реплика на Манделщам: „Кой е казал, че трябва да бъдем щастливи, кой е обещавал това?“ Написа за „въпреки.com” за „Посланичката“ Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

Същата вечер е и срещата с Иван Ланджев, поет, преводач, културолог и книгата му „За неизбежната случайност“ – истории, есета, фрагменти (издателство „Жанет 45“).

Проф. Михаил Неделчев

На 2 септември са срещите с двама доайени в българската литература – „Диалозите с проф. Михаил Неделчев“ (издателство „Сиела“) и „Живот по неизбежност“, Мемоарен роман на проф. Кирил Топалов (издателство „Бард“). Книгата на проф. Неделчев ще представи проф. Веселин Методиев. Извън изключителната творческа биография на Михаил Неделчев, той е от видните аполонци с участия в различните издания на фестивала. Той е литературен историк, теоретик, критик и публицист, общественик и политик. Автор е на монографични литературно – исторически изследвания, студии, статии, очерци. Завършил е славянска филология и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Творчеството на Михаил Неделчев изследва проблемите на литературната теория и философията на българската култура и литература, както и историята на новия български демократически преход.

Проф. Кирил Топалов

Кирил Топалов е професор по литература в СУ „Св. Климент Охридски“, във френски и гръцки академии. Бил е директор на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетен гражданин на Атина и София. Автор на много научни изследвания, на 4 книги с разкази, на 11 романа, повечето многократно издавани. Някои от тях са филмирани – „Бъди благословена“, „Не се сърди, човече“, „Бягай… Обичам те“. Автор е на 19 пиеси, поставяни на български и чуждестранни сцени. За  тази своя, много лична, книга пише: “Имах нужда да разкажа за моите срещи, истории. В книгата има много политици, дипломати, писатели. Животът, който водехме преди 10 ноември, беше почти живот по неизбежност. Никой не те питаше как искаш да живееш. Като че ли и след това животът остана по неизбежност. Днес ни питат как искаме да живеем, но не ни чуват. Политиците страдат от такава глухота. Живеем в сложна епоха.“

На 3 септември от 20 часа, според нас, предстои едно от най-важните и специални събития в литературната програма на „Аполония“ в контекста на всичко, което ни се случва сега, тук в България. За съжаление с тъжна и безперспективна тенденция към доброто и нормалното, което живеем всеки ден…“Виж ме свободна и силна“ – вечер с творбите на български поетеси и Жените Survivors. (Първата българска общност от жени, успели да се спасят от домашно насилие, за жени, поели към промяна и нов живот). Те преминават  курс по поетично писане под менторството на 7 български съвременни поетеси. В серия от творчески срещи жените опознават тънкостите на творческото писане в стихотворна форма и създават свои собствени произведения, свързани с опита им на “оцелели”, силни жени. Основни теми на вдъхновение за тях са женската сила, любовта и грижата към себе си, пробуждането.

Няколко месеца след поетичните сесии, Жените Survivors излизат пред публиката на „Аполония“, за да представят преживяванията и силата си в една чисто нова творческа светлина. Те ще си поделят сцената със своите ментори поетеси, които също ще четат свои стихове. Поезията на #ЖенитеSurvivors ще бъде четена от актрисата Елена Телбис. Поетесите, които ще вземат участие в сесиите и ще излязат на сцената заедно с Жените Survivors, са Албена Тодорова, Биляна Димова, Ева Гочева, Камелия Панайотова, Надежда Радулова, Ренета Бакалова и Силвия Чолева. Проектът е реализиран под ръководството на драматурга и поет Стефан Иванов.

Тук не е необходимо да цитираме статистика, тя е известна, а и всеки ден научаваме за поредния кошмар, а колко не научаваме заради стаения ужас, мълчанието и усещането за самота и срам…

Преди това от 18 часа ще бъде представена великолепната книга „Тук живее Йожи“ (издателство „Жанет 45“) на Надежда Радулова, доктор по  литературознание  в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише, редактира, превежда поезия и проза от английски език, преподава. Историите в книгата, заявена като роман в 21 разказа, са разнообразни, както и стилистичният подход на авторката към тях. Надежда Радулова превръща и писането, и четенето в игра, която обезсилва страха със смях. За героинята Йожи, която е свързващата нишка в книгата, четем от самото ѝ детство до края ѝ, а и отвъд него…За романа повече може да прочетете във „въпреки.com” тук.

А от 19 часа ще гостува Тодор П.Тодоров с романа си „Хагабула“ („Жанет 45“), който спечели Националната литературна награда за български роман на годината на Национален дарителски фонд 13 века България, 2023.

На следващия ден 4 септември ще бъдат представени книги на издателство „Хермес“: Александър Секулов „Възхвала на провинцията“ (Национална награда за художествена литература Хр. Г. Данов“ 2024) и на Цанко Лалев „Домът на пчелите“ (дебютен роман на автора).

„Аполония“ във всяко едно от вече 40-е си издания почита по личен и благороден начин творците, които напуснаха нашия свят, за жалост, много преждевременно и това прави болката и тъгата по-осезаеми. Споменахме вече скъпия на сърцата ни Людмил Тодоров, а и на 5 септември от 18 часа ще се срещнем отново с книгите на вечно усмихнатия талантлив писател Алек Попов (1966-2024). Все още мисълта, че не е сред нас, звучи, някак, несъстоятелно…

Алек Попов, 2022

Алек Попов, наречен най-смешният сериозен български писател, е автор на многократно преиздавани и превеждани на десетки езици романи, сценарист и драматург, носител на много литературни отличия, общественик. Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни белетристи, до последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово.

Същия ден от 19 часа гост ще бъде писателят Захари Карабашлиев и представянето на роман�� му „Рана“ (издателство „Сиела“). Книгата е широко разгърнат роман-епопея за войната, когато българският народ съсредоточава патриотичните си сили да си възвърне Добруджа – една изстрадала част от България, която многократно попада ту в границите на България, ту е под румънско владичество, докато българските войски са се били със сърби и гърци. За нея във „въпреки.com” при излизането ѝ Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик написа:

Захари Карабашлиев

“Новата книга на Захари Карабашлиев е озаглавена с една дума – „Рана“. Една дума, но силна, като основен, стъписващ акорд. Дума, бележеща всичко. Дума, която съдържа всичко казано и недоизказано. Ако следвам асоциациите си и към друго изкуство ще си представя картината на Гойя „Сънят на разума ражда чудовища““.

На 6 септември в литературната програма на „Аполония“ са включени две книги на издателство „Колибри“: Премиерата на книгата на Владимир Тодоров „Холивудобългарин“ и на Владо Полеганов и Владимир Чобанов „Отдел издирване“.

Светлозар Желев

Както вече отбелязахме в началото на текста литературната програма на „Аполония“, както и цялостното решение на Празниците на изкуствата в Созопол имат своята драматургия като избор, като подреждане на събитията. А и в споменатия приятелски разговор със Светлозар Желев той каза: „Започваме с Иван Теофилов, а финалът е Ани Илков…“ Но и �� едно ново начало…На 7 септември, последния ден от литературните събития гост ще бъде забележителният поет и преподавател с представянето на книгата му „Избрано“ (на издателство за поезия ДА). В годините сме писали неведнъж сме публикували текстове за Ани Илков, за творчеството му, за отношението му към света, за философията му като интелектуалец, единствен и неподвластен. Припомняме кратък откъс от текста при нас за премиерата на поетичната му книга „До края на смъртта“ (издателство за поезия ДА) на 15 февруари 2023. „Светът е в��е така безкрайно загадъчен, включително и смъртта…“ каза тогава поетът.

Ани Илков и Силвия Чолева, февруари 2023

Силвия Чолева като издател продължи: „С тази книга Ани се опитва да ни говори повече за смъртта, не че тази смърт не е присъствала досега в неговото писане, в поезията му. Аз ще продължа, че и след края на смъртта, което значи, че смъртта е безкрайна, както вероятно, и раждането. А може да се окаже, че не е така, но засега нямаме доказателства. Той си остава за мен един човек, който гледа към звездите, гледа към бъдещето, което в неговата поезия не изглежда много оптимистично, но в същото време е стъпил с краката си, както той я нарича плодна кал, там, където се ражда животът и смятам, че макар да става често дума за смъртта, за хората, които са си отишли от неговия живот, от нашия живот. И въпреки това, в тази книга има много жизненост, има енергия, такава, каквато очакваме и присъства в поезията на Ани Илков.“

Същата вечер ще бъде представен и дебютният роман на ��еда Узунколева „Днес не ми се излиза“ (издателство „Рива“). За него тя е удостоена с наградата за проза „Бронзов Пегас“ на фестивала за дебютна литература „Южна пролет“, 2024 в Хасково. Авторката на  споделя, че е написана, за да вдъхновява, основните теми са  творчеството, свободата и младостта.

Бихме добавили, че не малко от участниците на „Аполония“, 2024, които ще видим, чуем, ще съпреживеем творческите им изяви, не са били родени преди 40 години. А децата, които помагаха и тичаха тогава в първите години са вече авторитетни хора на изкуството и не само…Животът върви напред, Въпреки!

Очаквайте още публикации при нас за Празниците на изкуствата „Аполония“. До скоро! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“ и Стефан Марков

[vprki]

Маргарита Димитрова: Това е голямата радост, това е Щастието

„За нас е огромна радост и гордост Празниците на изкуствата „Аполония“ да се състоят за четиридесети път в Созопол. През далечната 1984 г., когато направихме първия фестивал, никой от нас, организаторите, не е предполагал, че тези празници ще дадат началото на най-големия форум в българската култура. Форум, на който се представят всички изкуства – театър, музика, танц, литература, изобразително изкуство, архитектура, кино.“ Пише във въведението си към предстоящите Празници (28 август – 7 септември 2024) Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация „Аполония“.

„Много пъти са ни питали защо в Созопол започна това ��риключение. По онова далечно време Созопол беше най-романтичният, най-артистичният, най-гостоприемният град на българското Черноморие. И там се събираше „бохемата“, хората от творческия свят, които общуваха, разговаряха,  споделяха, мечтаеха…

Маргарита Димитрова

Идеята за създаването на „Аполония“, това смело и необикновено за онова време събитие, е на големия български музикант проф. Димо Димов и кръга от негови съмишленици – артисти, музиканти, художници, режисьори, журналисти. А през 1991 г. беше основана Фондация „Аполония“, която и досега организира Празниците на изкуствата в Созопол.

Невъзможно е да изброим всички класически, джаз и поп концерти, театрални представления, балетни и фолклорни спектакли, художествени изложби, представяния на книги и списания, прожекции на филми, майсторски класове и хилядите участници в тях.

Днес Созопол е много променен, но в дните на фестивала грее от усмивките на хората, които идват от цял свят, за да преживеят радостта от срещите с големите български и чуждестранни изпълнители. И до днес смисълът на „Аполония“ е свобода, новаторство и синтез на изкуствата.

Очакваме Ви, за да празнуваме заедно нашата вълнуваща годишнина!“

Екипът на "Аполония"

Присъединяваме се с обич и възхита към емоционалния призив на Маргарита Димитрова като приятели и журналисти, които чувстваме и съпреживяваме своята привързаност и принадлежност към изключителния форум на изкуството от също далечната вече 1987 г. В тези години е било изключение да не присъстваме, като не сме приемали служебните си ангажименти да разказваме за Фестивала като задължение, а като радост, независимо в кои медии сме работили. Винаги сме били в колегиално партньорство с „Аполония“ и нейния екип, което продължава.

Седмици преди откриването на 40-то издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ се срещаме с Маргарита Димитрова в офиса на Фондацията. Това е нашият традиционен разговор от десетки години, дни преди фестивала да бъде открит, тя да представи програмата му. Независимо, че месеци преди това ни е споделяла какво готви с артистите за радост на публиката. А за сегашните празници тя споделяше още преди година…Много пъти сме си говорили, но винаги ни е изненадвала колко ярък и силен е предстоящият фестивал, по-добър от това, което е минало. А то е било винаги много хубаво.

„Вече повярвах, че ни предстои 40-ото специално издание на „Аполония“. Много са годините, но са силни! Всичките тези години в Созопол са, наистина, забележителни за нас – за тебе, за всички приятели, за всички участници и, разбира се,  за публиката. Те са един спомен, който, като почнем от първия Фестивал в Созопол, та до ден днешен са много вълнуващи.“ Бяха първите думи на Маргарита Димитрова.

Концерт с участието на Лия Петрова, Людмил Ангелов, Румен Цветков и Александър Сомов, "Аполония" 2023

Извън всичко останало, с което ни дарява като публика за тези 40 години разрастването, развитието на Фестивала – „Аполония“ създаде едно общество, което е само на „Аполония“. Срещи между артисти от различните области на изкуството, участници, които се виждат предимно на „Аполония“. Всеки със задачите си, с представянето си в различните събития, които като зрител е невъзможно да обхванеш, и изборът къде да отидеш, какво да избереш, не е лесен. Всички тези хора заедно с вярната публика станаха общност, само тук те могат да се видят заедно, да общуват и никъде другаде. Но Маргарита Димитрова не е съвсем съгласна с подобно обобщение.

„Не, те се виждат. Ние се виждаме. Тези хора, които сме свързани с „Аполония“, се виждаме и се обичаме. Което е най-важното. Даже наскоро един приятел, който ходи по фестивалите, ми каза: „Ти знаеш ли, няма такъв фестивал, който да не се е разцепил (българска „традиция“, за съжаление не само в политиката –б.а.) . Няма такъв фестивал, на който да не са ставали скандали между хората, които участват.“ Май че само при нас в Созопол никога не е имало такива емоционални сблъсъци и разриви, които да доведат до откъсване. Вярно е, не се бях замисляла, че трябва с някого да се караш, когато правиш такова прекрасно нещо. Тук няма момент на надмощие или на егоизъм. Когато правиш подобен фестивал, трябва да му се посветиш. Около нас хората, които работят, всичките ни приятели, всички ангажирани с Фестивала хора – журналисти, артисти, музиканти – всички са добри по някакъв начин. Което е много важно.

Проф. Димо Димов на "Аполония", 2023

На „Аполония“ няма случайни хора. Ако някой случайно е попаднал за миг, той е изчезнал. Винаги са били сериозни и отговорни, хора, което е много важно, и то хора, които имат вкус, с които можем да общуваме и винаги да намерим общ език. И, както отбелязахме в началото,  животът ни в дните на Празниците в Созопол не малко години ни увери и в нещо друго, много поучително, противно на общоприетото. Тук я няма йерархията – „това не мога да го направя, не е моя работа“. Маргарита Димитрова допълва в знак на съгласие: „Така е. В един момент всеки прави и помага. Важното е да се свърши работата и да се изпълни задачата, която предстои, за да стане това, за което сме се събрали.“

Но се връщаме към Програмата на 40-ата „Аполония“, която е изключителна. Пет оркестъра ще се включат, като единият е създаден, специално ��а Празниците, продуциран от Фондацията и отдавна замислян от Маргарита Димитрова. „Това ще бъде нещо особено, нещо различно, абсолютна продукция на „Аполония“. Събрахме прекрасни музиканти от едно поколение, да кажем, от средното поколение, утвърдени имена. Всички те са концертмайстори и то на забележителни оркестри. Всички са със страхотна творческа биография, всички са хора много отговорни, страхотни професионалисти. Това, че успяхме да ги съберем, мисля, че е постижение, защото трудно се намери свободно време на всичките тези музиканти, в което да бъдат заедно.

Албена Данаилова, Румен Цветков и Александър Сомов, "Аполония" 2023

Идеята тръгна още от миналата година, когато аз споделих  с някои от музикантите моята мечта. Те толкова се зарадваха, защото изведнъж видяха нещо красиво, което може да се получи, нещо, което да ги обедини. Някои от тях са свирили в камерни състави – имало е и такива, и тази година ще има пак камерни концерти с тяхно участие – но толкова много никога не са се събирали заедно. А са, наистина, забележителни музиканти, истински звезден екип (аз тази дума „звезда“ не я обичам), но те са наистина страхотни музиканти.

Вълнението ми е за това какво ще стане, защото само го виждам в перспектива, но ще го видим на 2 септември, а ще го чуем и на 1 септември на репетициите. Тогава ще се преживее резултатът. Тъжно е, че ще бъде само един концерт. Но пък може да даде възможност след някоя друга година отново да ги съберем. Да видим как ще се почувстват и те, толкова са вдъхновени! Даже в момента си разменят ноти, пращат си материали, защото не всички разполагат с тях. А има и една интересна тръпка, надявам се да успеем да запишем този концерт и, дай Боже, някои световни телевизии, свързани естествено с класическа музика, да ги покажат. Това ми е мечтата.“

Лия Петрова, маестро Пламен Джуров на финала на концерта на Камерен ансамбъл "Софийски солисти", "Аполония" 2021

Може само да добавим, че това е формация, достойна за фестивали от ранга на този в Залцбург, защото ето кои са музикантите в изключителния Фестивален оркестър „Аполония“: Албена Данаилова – цигулка –  концертмайстор на  Виенската филхармония, Светлин Русев – цигулка – концертмайстор на Филхармонията на Романска Швейцария, на Филхармонията в Сеул (2007/2015) и на Филхармоничния оркестър на Радио Франс (2005/2017), Лия Петрова –   цигулка –  солист на най- известните оркестри, лауреат на най-престижните фестивали, Николай Минчев – цигулка  – концертмайстор на Оперно-симфоничния оркестър във Вупертал, Стоимен Пеев – цигулка – концертмайстор в Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, Валя Дервенска – цигулка  –  концертмайстор на Хайделбергския симфоничен оркестър, Калина Христова – цигулка – концертмайстор на Софийската филхармония, Галина Койчева – цигулка – концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР, Румен Цветков – виола – изявен солист и директор на фестивала „Мърси Арт“, Мадрид, Стефания Янкова – виола – първа виола на СО на БНР, Александър Сомов –  виолончело – концертмайстор във Филхармоничния оркестър на  Страсбург, Иван Лалев –  виолончело  – концертмайстор в Софийската филхармония, и Димитър Иванов – контрабас –  концертмайстор във Солунския симфоничен оркестър. Не е възможно да изброим изключителните им концертни изяви у нас и по света. (Неведнъж сме писали за мнозина от тях, може да намерите всичко това във „въпреки.com”.)

Константин Илиевски и Светлина Стоянова

Фестивалът официално ще бъде открит на 29 август с първото гостуване на Празниците на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски и солистка вече известното по света мецосопрано Светлина Стоянова. За нея са отворени най-големите оперни сцени, сред които и Миланската Ла Скала… А Маргарита Димитрова споделя подробности: „И хубава, и млада, с прекрасно излъчване, с богат оперен репертоар – отдавна мислех за нея, но ето, че сега стана нейното участие. С нея сме в преговори от миналата година. Беше много щастлива, оказа се, че са много добри познати с Илиевски, заедно са работили . Сега, за концерта, имат много интересна и много сериозна програма. Мисля, че ще бъде много респектиращо присъствието им при откриването на Фестивала.“

Александър, Константин, Панчо и Екатерина Владигерови при честването на 125 години от рождението на Панчо Владигеров в залата на НМА, 2024

На 30 август в Археологическия музей е концертът, посветен на 125 години от рождението на Панчо Владигеров с участието на неговите внуци –  Панчо Владигеров – пиано, Катя Владигерова – пиано, Александър Владигеров – тромпет и флюгелхорн, Константин Владигеров – пиано, кларинет. Ще има и изненада, както сподели Маргарита Димитрова (но ние винаги сме се разбирали с нея да не издаваме тайни предварително – б.а.) с изпълнение на много млад музикант заедно с малкия Панчо, както наричат големия внук на Владигеров, но за нея ще разберете в Созопол…

На 6 септември ще има концерт на знаменитата ни арфистка  професор Сузана Клинчарова. „Тя беше на първата „Аполония“, идвала е и през годините. Миналата година се разбрахме, че ще се включи в специалната програма за  годишнината ни. И Христо Йоцов, и Антони Дончев са от първите – те бяха толкова млади, толкова обещаващи. (техният концерт е на 3 септември от 23 часа в Археологическия музей заедно с изключителния ни басист Петър Славов-син със забележителна кариера в САЩ. (Миналата година бе сред гостите на „Аполония“страхотен концерт с Васил Спасов Трио – б.а.) Сигурна съм, че има още участници, които са били от първата „Аполония“. А има и един друг момент.

Живко Петров и Людмил Ангелов на откриването на "Аполония", 2020

Когато правех програмата, си мислех, че трябва да поканя и хора, които са получавали нашата награда. Мисля, че тези няколко човека, които сега са участници и са получили наградата ни, още веднъж ще демонстрират своя професионализъм – това, за което всъщност са получили „Аполон Таксофорос“. Да споменем Людмил Ангелов (първия, получил приза през 1999 г.), Иван Теофилов, Георги Господинов, Живко Петров, Мариус Куркински, Павел Койчев, Греди Асса.

В този наш разговор с Маргарита Димитрова, малко „рошав“, как да обхванеш толкова години в контекста на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ си припомням и споделям, че „Аполония“ тръгна повече свързана с музиката, после нещата започнаха да се надграждат. Сега е фестивал, единствен по рода си. Другите правят подобни неща, но се казва „съпътстваща програма“. Тук няма съпътстваща програма, всичко е едно цяло със своя драматургия, осмислена и представена.

„Не знам кое е водещото при нас – може би, все пак, е музиката, защото присъстват различни музикални жанрове: класика, джаз, поп, фолклор. Може би това е водещото, но е нормално, защото музиката е навсякъде край нас и е достъпна за всички.

Павел Койчев и част от морските му пластики на "Аполония", 2017

И театърът е много силен, да не говорим за литературата, да не говорим за киното. Всички изкуства наистина са равностойни. На Фестивала. Да, „Аполония“ тръгна с музика, тръгна с много музика – това бе нормално. На проф. Димо Димов от това му е дошла идеята: първо като майсторски класове или като срещи с музиканти, на които да има обсъждания, дискусии; после постепенно… Но още първата година имаше изключително много събития – бях ги позабравила – имаше и художници. По улиците и в дворовете. Припомни го Павката Койчев, също от първите участници, който сега пак ще участва. Имаше един период, в който Здравко Мавродиев (1936-2017), (един от първите участници във фестивала и негов кръстник) редеше творбите в Дома на флота по стълбите, на първия етаж и долу, навсякъде. Тогава имаше много художници, различни, но отбрани автори. После изложбите се изнесоха по улиците и дворовете преди да ремонтират старото созополско училище, което е галерията на Созопол.

Извън всичко изброено „Аполония“ стана символ и на добрия плакат в България. Не става дума само за изложбите  на открито в града и в двора на галерията по различни теми, а това че  всяко издание е с различен плакат, правят ги най-добрите. Няма експозиция на Международното триенале на сценичния плакат, където да не присъстват образите на „Аполония“.

Плакатът на проф. Божидар Йонов за Международната плакатна акция "Контакт" за "Аполония", 2024

„Божидар Икономов (1943-2016), (един от създателите на Международното триенале на сценичния плакат заедно с проф. Божидар Йонов и Албена Спасова) имаше много фантазия и много хубав стил, който наложи още от първите години. А после щафетата пое един млад човек, който вече не е чак толкова млад, но той започна при нас още като студент – Светлин Балездров, той е извор на идеи! Даже си спомням, че една година толкова бяха красиви двете му предложения, че ги сложихме и двете като плакати. При него всяка година изскача ново решение. Макар че скоро ми казваше „Абе, дай да вземем някой млад художник“. „Добре, добре, отговорих – хайде сега да мине 40-ата годишнина, че тогава ще мислим!“ с усмивка коментира Маргарита Димитрова.

Греди Асса при откриването на изложбата му в СГХГ по повод 70-ия му юбилей, 27 февруари 2024

В деня преди откриването на Фестивала традиционно ще се открият изложбите в рамките на „Аполония“ в Созопол – на скулптора Павел Койчев; на проф. Греди Асса по повод 70-ата му годишнина,  след голямата му изложба в София, а  за Созопол е подготвил съвсем нови произведения; фотоизложба на Асен Шопов „Нашият Созопол“. За втора година правим изложба на дипломираните студенти от Националната художествена академия.

Асен Шопов при откриването на изложбата му в Чешкия културен център в София, посветена на Созопол, февруари 2023

Винаги фестивалът е почитал творците, които вече ги няма, напуснали нашия свят в последната година. Със спектакъла „Кралицата на красотата“ („Бившата мис на малкия град“)  на Мартин Макдона, постановка на ДТ „Адриана Будевска“, режисьор Боил Банов, с който се открива театралната програма на 29 август ще бъде почета паметта на режисьора и дългогодишен директор на Бургаския театър и приятел на „Аполония” Борислав Чакринов (1961-2024). В литературната програма на 31 август е вечерта, посветена на паметта на писателя и кинорежисьор Людмил Тодоров (1955-2023), а на 5 септември – на незабравимото творчество на приятеля  ни и многократен участник на „Аполония” Алек Попов (1966-2024).

В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

Панайот Денев на "Аполония", 2023

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“. А има и още нещо. Панайот Денев готви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ с повече от 350  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи. Засега отделни моменти от тази забележителна фотоистория  се появяват във фейсбук  и на страницата на Фестивала. И точно един от постовете с много снимки припомня и едно изключително събитие за театъра и културата ни.

През 1988 година  в афиша на „Аполония“ се появява за пореден път фестивалният театър. След 35-годишна невъзможност Самюъл Бекет да бъде поставян на българска сцена, в Созопол се ражда съвместната продукция на Празниците и Театъра на народната армия  „В очакване на Годо“. Преводът е на Бояна Петрова. Режисьорът Леон Даниел и актьорите Йосиф Сърчаджиев, Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Мирослав Косев и Веселин Ранков подготвят първата част на пиесата.

“В очакване на Годо” от Бекет в знаковата постановка на Леон Даниел, копродукция на ТБА и Академията за изкуство „Аполония“ - 1988 - снимка архив на Театър “Българска армия”

Няколко месеца по-късно вече цялата пиеса е в репертоара на театъра. Играе се седем сезона, повече от 150 пъти. И това е едно от най-паметните представления в българския театър, което остава в историята. В програмата за постановката в театъра е публикувано цялото интервю на Леон Даниел за Мария Велковска, поместено във вестника на Празниците в Созопол. Ще цитираме част от него:  „С „Аполония“ всички ние – и актьорите, и аз, имаме дългогодишни приятелски отношения, основани на взаимно уважение и професионална искреност – без никакво лицеприятие… Ние се плашим – по повод премиерата на първата част на „В очакване на Годо“ – че контактът с широката публика може и да не бъде идеален. При това се съмняваме не само в нейната готовност да възприеме тоя материал, но и в нашето умение да ѝ го поднесем в най-добрия му вид. Нашата работа е действително експеримент с всички възможни последици на първия опит. Затова и хвърляме усилията си не върху цялата пиеса, а само върху първото действие. От контакта, който ще получим със зрителя, ще зависи дали да го продължим, или да започнем всичко отново. „Аполония“ дава добра възможност за такава проверка…“

"Антигона"от Жан Ануи, режисьор Иван Добчев, 2014

Вече мислехме да завършим този първи наш текст за 40-годишнината на „Аполония“, но не може да не напомним, че през 2014 година фондацията продуцира и постановката на „Антигона“ от Жан Ануи съвместно с театър „София“ с режисьор Иван Добчев, сценограф проф. Станислав Памукчиев и музика Христо Намлиев…

За колко още постижения на „Аполония“ може да се разказа, но това остава за следващи публикации, когато и по-подробно ще коментираме програмата и участниците в 40-ото издание на фестивала.

С тях може да се запознаете подробно на https://apollonia.bg/programa/.

Съвместна пресконференция на фондация "Аполония" и БТА за представяне на 40-ото издание на фестивала, 27 юни 2024. От ляво на дясно: Георги Лозанов, Маргарита Димитрова, Кирил Вълчев, Светлозар Желев и Божидар Манов

Ще завърша с думите на Маргарита Димитрова: „Това е голямата радост, това е Щастието. Пак се връщам на думата „любов“, защото да, между всичките артисти, които идват на „Аполония“, има отношение, уважение, любов. И така: въртят се годините една след друга, ето  го вече – 40-ия фестивал. Кой си е помислил, че 40 години ще се изнижат ей-така, като миг! Кой си е помислял, че „Аполония“ ще има такъв прекрасен пълноценен живот?“

А ние вече се вълнуваме с предчувствието какво ни очаква като преживявания на 40-ото издание и, разбира се, кой ще е новият носител на наградата „Аполон Таксофорос“.

До скоро на „Аполония“ в Созопол! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Тихомира Крумова, Стефан Джамбазов (1951-2021) и Стефан Марков

[vprki]

Маргарита Димитрова е удостоена с отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ на Франция

Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“, получи отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“, което ѝ се присъжда от министъра на културата на Франция, съобщиха от организацията.

 Н.Пр. Жоел Мейер, Посланик на Република Франция в България ѝ връчи отличието на церемония в посолството в София на 9 май, Деня на Европа. Паметно е, че тази година предстои за 40-и път фестивалът Празници на изкуството „Аполония“ от  28 август до 7 септември в Созопол.

Френският дипломат заяви, че като основен организатор на фестивала Маргарита Димитрова от самото му създаване през 1984 година, когато се присъединява към Академията за изкуства „Аполония“, основана от проф. Димо Димов, самият той франкофон, а по-късно и министър на културата.  непрекъснато насърчава нови идеи и проекти, с което тези културни тържества са уникални и привлекателни за все по-широка публика, в която има място за всички поколения не само от България.

проф. Димо Димов и Маргарита Димитрова

„Благодарение на Вашата творческа визия, фестивалът „Аполония“ успява да се развие, показвайки интерпретацията на традицията и новото в българското творчество, във всички сфери на изкуството – театър, музика, поезия, литература, кино, балет, пластично изкуство, архитектура, културно и историческо наследство. Свобода, новаторство и синтез на изкуствата – такъв може да бъде девизът и спецификата на „Аполония“. Госпожо Димитрова, с Вашата любов към изкуството, Вие допринасяте толкова много за разпространението на френската култура в България и за жизнеността на културните и творчески връзки между нашите две страни“, каза посланик Мейер.

Маргарита Димитрова

И добави: „От създаването на фестивала през 1984 г. вие и вашият екип посрещате множество творци от цял свят. Представяте изпълнители и колективи с концерти и майсторски класове, между които Каролин Дюма в оперното изкуство, Клод Бонен в областта на театъра, Ролан Пиду с концерт на виолончело и Ан Бертелети с концерт на пиано, както и преподавателят по кларинет – един толкова скъп за вас инструмент – Серж Данген. /Маргарита Димитрова е снаха на проф. Сава Димитров (1919-2008), създател на българската кларинетна школа, съпруга на проф. Димитър Димитров, проф.  (1947-2012),синът  проф. Сава Димитров, ректор на НМА „Панчо Владигеров“, внукът ѝ Димитър Димитров е четвърто поколение кларинетист, ученик в НМУ „Любомир Пипков“ – б.р./ . Вие успявате да предизвикате възхита у малки и големи с три големи, запомнящи се събития: представянето на музикалната трупа „Théâtre des Grooms“ с нейните фанфари, незабравимото представяне на уличния театър Малабар и, разбира се, постановката на „Антигона” от Жан Ануи /с режисьор Иван Добчев- б.р./ в Театър „София“, с премиера в Созопол в присъствието на неговата дъщеря Коломб Ануи. Фестивалът остава и с невероятните си поетични моменти, като музикалния салон на Полин Виардо /с участието на Ина Кънчева и Людмил Ангелов – б.р./, прочута за времето си певица, композитор и поетеса. Когато говорим за поетични моменти, не можем да забравим и вашата подкрепа през 2022 г. за невероятния спектакъл на катерача и алпинист Антоан Льоменестрел по фасадите на няколко сгради в София, включително и тези на площад Славейков. Потопен в поетичната атмосфера на Пенчо и Петко Славейкови, творецът представи историята на един френски Ромео, търсещ любовта в България.

Близките и приятелите на церемонията във Френското посолство в София, в средата Димитър Димитров, четвърто поколение кларинетист

Но да се върнем на Вашия фестивал, който отделя специално внимание на визуалните изкуства с Празника на изкуствата Аполония, включил през 2013 г. изложбата, посветена на българския и френски художник Жул Паскин, показана в Градската художествена галерия в Созопол преди представянето ѝ в София, както и ретроспективата на фотографии от колекцията на музея Албер Кан или изложбата на парижката художничка и галеристка Паскал Курбо.“

Орденът е висше френско държавно отличие, учредено от министъра на културата  през май 1957 г. Присъжда се за значителни заслуги към обогатяването на френското културно наследство. Допълнителният му статут към френския „Орден за заслуги“ е потвърден през 1963 г. от президента Шарл дьо Гол. Целта е признание за значителен принос към изкуствата, литературата или разпространението им. Произходът му се приписва на Ордена на свети Михаил, основан през 1469 г. Членството не е ограничено до френски граждани.

Маргарита Димитрова и Н.Пр. Жоел Мейер, Посланик на Република Франция в България

Екипът на „въпреки.com“ поздравява Маргарита Димитрова за удостояването ѝ с изключително високото престижно отличие на Република Франция. Щастливи сме!

В контекста на признанието към нейния принос към българската култура и изкуство и представянето им не за първи път ще цитираме споделеното преди време за „въпреки.com“ от проф. Пламен Джуров, диригент,  композитор и преподавател в НМА „Панчо Владигеров, най-дългогодишния ръководител на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ за „Празниците на изкуствата Аполония" в Созопол. „Този фестивал е феноменален за България и продължава да е уникален, защото събира всички видове изкуства. Защото, за съжаление, у нас има известно затваряне между гилдиите и публиките. А тук срещата е между различните видове изкуства и най-вече с хората, които правят изкуство и с хората, които обичат изкуство. В Созопол това става по елегантен и непринуден начин. Това е разликата – всичко е свободно, фриволно, оптимистично. Солидните, тежки програма в големите зали имат своя блясък. Но тук е различно, тук кипи живот!“

Мариана Кацарова /л/, Светлана Алексиевич /ц/, носител на Нобелова награда за литература 2015, която избра единствено "Аполония" за среща с публиката и Маргарита Димитрова /д/, 2023

И нещо много лично за финал: В годините много сме писали за „Аполония“ в различните медии, в което сме работили. В едни вече далечни времена преди повече от две десетилетия в служебните ми задължения като част от ръководството на БНТ отговарях и за  програмите, които записвахме или излъчвахме на живо от Созопол, за дневниците, които присъстваха в сутрешните блокове. А години преди това сме представяли документални филми на СТФ „Екран“ на фестивала. Моите, свързани с него са 37. За тези години много от  децата ни тичащи и помагащи всичко да става красиво и забавно пораснаха. Не малко от тях са в елита на българската култура и изкуство.

Ще разкажем и за тях след време особено в контекста на 40-ото юбилейно издание на Фестивала. С днешна дата можем да кажем с обич и уважение към Маргарита Димитрова, която от десетилетия гради  програмата на фестивала с познание, въображение и артистизъм, към проф. Димо Димов и верните хора в екипа им: „Благодарим, че „Аполония“ е от красивите, непреходни моменти в живота ни.“ ≈

„въпреки.com“

Снимки: Тихомира Крумова, архив на фондация „Аполония“

[vprki]

Проф. Димо Димов: Невероятно е, че са минали 39 години…

 „Сега, като се обръщам назад, ми се струва невероятно, че са минали 39 години.“ Каза за „въпреки.com” именитият български  музикант проф. Димо Димов. През 1984 г. създава созополските Празници на изкуствата „Аполония“ и основава Академията за изкуства „Аполония“, по-късно превърнала се във фондация „Аполония“.

Разговаряме с него в един от дните на 39-ото издание на фестивала (28 август – 5 септември 2023) в Созопол. А проф. Димов продължава:

„Когато тръгнахме да го правим, не мислехме за това, което ще става. Гледахме да разрешим всичко, защото началото беше много импровизирано – и като амфитеатър, и като другите зали. Но сега, като се обръщам назад, ми се струва невероятно, че са минали 39 години. Може би защото бях зает с други дела – депутат, министър на културата, накрая бях и посланик (в Дания 2001-2005). Тогава се отдръпнах и идвах тук само за самите празници. На Маргарита Димитрова, артистичен директор, от 2000-та година една дума не съм ѝ казал – тя прави абсолютно всичко.

Проф. Димо Димов и Маргарита Димитрова

Аз само съм зрител. Но във времето има някои константни неща – като обзавеждането на тази зала, например (офисът на читалищната библиотека), което не е мръднало отпреди 50 години. За съжаление, така наречените зали в Созопол не са по-различни оттогава. Ние нямаме зала за музика – толкова години нищо, нищо не мръдна. Сменят се кметове, даже не смеят да обещаят, че ще направят нещо. За тях беше много удобно това решение. Единствено Амфитеатърът от първия си вид претърпя няколко изменения. Оградата беше много импровизирана, имаше даже строителни елементи, тръби, от тях правехме ограда, с чаршафи я завивахме, какво ли не беше…. Докато в един момент се преработиха тези стълби в центъра на Амфитеатъра, направихме тази голяма сцена, която отговаря на всички нужди. Изгради се покритие на сцената за лошо време – ето, вчера то се видя, че артистите са запазени. Докато в първите години помня как в един проливен дъжд стояхме с чадъри над артистите, а публиката танцуваше под него. Така че хората тук са готови всичко да приемат, но ние като организатори трябва да мислим все пак за някакви по-добри условия. Като преправиха така Амфитеатъра, той не е точно амфитеатър, толкова е крив! Можеха спокойно да го направят със стълбите отстрани, да го оформят малко по-добре, да повдигнат малко седалките – защото човек седи на 30 сантиметра от земята, сгъва се, както не трябва да бъде.“ Проф. Димов в цялостната си изключителна кариера като музикант, създател е на струнния квартет „Димов“ с международен авторитет, винаги е бил много взискателен и като професионалист и като организатор.

Проф. Димо Димов

С днешна дата отчита, че мечтите не могат да бъдат реализирани, защото кметовете на Созопол в годините имат други задачи. „За тях ние сме нещо, което съществува, нещо, с което могат да се похвалят на откриването, а след това… Един сегашен кандидат за кмет казва, че щял да построи концертна зала. Сигурно няма да съм жив дотогава, но нека да я направи, стига да има сили за това.“ Не без тъга, но с надежда споделя проф. Димов. Продължава да мечтае.

Заедно си припомняме забележителни камерни концерти по време на Празниците в годините. И специално рецитала на Людмил Ангелов с програма с музика на Шопен в църквата „Св. Св. Кирил Методий“ 1999, който бе преживяване от световна класа. По-късно във времето знаменитият ни пианист заедно с невероятният Веско Ешкенази в залата на Археологическия музей ни заплениха като дуо с музиката Гершуин и още, още прекрасни концерти за радост на публиката. Повече от 20 години в църквата не се правят концерти, а тя има и прекрасна акустика.

Проф. Димов продължава по темата: „Вчера влязох в църквата и я огледах – цялата е изрисувана в стенописи, само няма цветни стъкла – те са много скъпи (може би ще направят), обзавели са я прекрасно… Ако бяхме католици, щяхме да правим концерти там –католиците не възразяват, какви ли не концерти правят в катедралите. Не, нашата религия, освен служенията на поповете – никой няма право да се намеси в тая работа. През годините имахме доста, така, не спречквания, обаче дочувах за недоволството на свещеника тука в града, накрая взеха църквата.

От ляво на дясно: Лия Петрова, Людмил Ангелов, Румен Цветков и Александър Сомов

Ние тогава се преместихме в Археологическия музей да правим тези концерти – там е чудесно, звучи много добре, атмосферата е добра. Обаче местата са малко – 100 места. Ето, Людмил вече не свири там, защото трябва по стълбите до долу да стоят да го слушат хората. (Все пак тази година имаше изумителен концерт заедно с изключителните си колеги, музиканти със световна кариера,  като солисти или в най-авторитетни формации - Лия Петрова, цигулка, Румен Цветков, виола, Александър Сомов, виолончело и  Маргарита Калчева, контрабас б.а.). Така че проблемите си съществуват. Даже по е��но време искаха да не ни пускат тука – спирала се работата на библиотеката. Разбирам, че притесняваме хората – трябва да се изнесат от това помещение, където е щабът на фестивала. Но мисля, че са осъзнали това за града – да имаш 9-10 дни фестивал, това значи пълен град!“

Публиката идва специално за фестивала и често билетите свършват бързо, дори се налага да има правостоящи… „Артистите обичат да идват тук. Ето, Людмил Ангелов пак е тук – вече с по-друга формация, защото гледа да разнообразява нещата. (Тази година отново на Амфитеатъра бе един от солистите заедно със Стоян Караиванов – бандонеон, Петър Македонски – тромпет и Orquesta Tipica Libertango,  първия български танго оркестър, посветен изключително на класическото аржентинско танго –б.а).

Албена Данаилова, Румен Цветков и Александър Сомов

Формулата на фестивала, която избрахме, от първия момент не се изменя. Тя се обогатява с нови артисти. От моето поколение артистите вече ги няма, разбира се. Дойдоха нови, ние остаряхме много. Това си е нормален процес, никой не се учудва от него. Но пък младите артисти!  Какъв концерт направиха снощи Албена Данаилова и нейните приятели Румен Цветков и Александър Сомов –концерт, който на която и сцена по света да го сложиш, ще го оценят. Защото е изключителен.“ Възторжено говори и като музикант Димо Димов.

Това е единственият фестивал, който събира тези български артисти заедно, а те са по целия свят. И са много авторитетни и търсени.

„Поначало като тръгна фестивалът, с мене като организатор, камерен музикант, биография голяма, тогава много пътувах по света… Ние нямаме проблем, хората ни познават, артистите ни познават; и младите вече ни познават – да вдигнеш телефона и да кажеш „Идваш ли?“ – и те идват. Не съм питал Маргарита Димитрова, но не съм чувал някой да се пазари, някой да пита „Какво ще ми платиш?“. Обикновено нямаме никакъв проблем, защото те знаят, че не сме богати; знаят, че залите са малки – обикновено това е последното нещо, за което се говори. Е, стараем се доколкото можем, на всички артисти да платим.“ Споделя музикантът.

Маргарита Димитрова

Припомняме, че в публикацията ни като анонс за 39-ото издание на фестивала Маргарита Димитрова каза за  „въпреки.com”: „Тайната е, че се обичаме с тях. Малко приказки, малко уговорки, малко съблазни за следващия, по-следващия и по-по-следващия фестивал… и става. Може би, това е традицията. Защото всички, които идват, знаят на какво идват. Не идват, за да отбележат само едно събитие и да кажат „И тази година ще присъстваме!“ Не, всеки идва с нови неща – с нова програма, с нов заряд. Може би това е тайната: че самите артисти, които идват в Созопол искат да покажат своето най-най-най!“ /Целия текст може да прочетете тук/.

С Димо, както го наричаме приятелски продължаваме да си говорим за „битовите несгоди“ на „Аполония“ и заедно с това за преодоляването им, Въпреки! Залата на читалището навремето беше доста занемарена по ясни причина – липса на средства и местна инициатива. Но в годините се ремонтира, има и климатици, макар че всичко съвсем не ставаше лесно. А не бива да пренебрегваме и факта, че е сложно елитни спектакли да се приспособяват към сцената, която обективно ограничава. И, все пак, и тази година театралният афиш на „Аполония“ бе впечатляващ. Отново заслуга на Маргарита Димитрова, която следи постановките не само в София, за да избере най-доброто и възможното като условия в читалището, разбира се. Това са изключителни партньорства и доверие.  Професорът казва с разбиране:  „Не можем да изискваме от читалищните дейци това, което са нашите изисквания. Имам много колеги, които правят през годините фестивали в Созопол – по-малки или по-големи – в различни периоди, докато дойде време за „Аполония“. Те ползват нашия роял, всички придобивки, които ние сме направили. Понякога ни е криво, че никой не поддържа, не се грижи да настрои рояла, например… Мислехме даже да го заключим, но сърце не ни дава, защото организатори е едно, но някои от артистите са наши приятели и колеги – трябва някак да живеем заедно.“

Проф. Божидар Йонов и проф. Димо Димов на откриването на изложбите

В разговора се насочваме и към изложбите на фестивала, а Димо Димов си припомня: “Първите изложби бяха по къщите в Стария град, по дворовете. В центъра всички дворове бяха пълни с картини – на всеки художник по един двор! И това беше фантастично. Но после комерсиализацията ги измести, плюс това направиха горе Галерията, стегнаха я като хората. Правили сме изложби на всички наши големи художници. Тази година е повече към младите , към жанровете, които не са много известни. (Имаше изложба на студенти – дипломанти в Художествената академия, фотоизложба на прекрасната Лоте Михайлова „Завръщането. Срамежливата интимност“, а на двора, за първи път и на една от стените му „Жените и Международното триенале на сценичния плакат“ – б.а.). Но мисля, че догодина ще се направи една много сериозна експозиция за нашата 40-годишнина. Новото е, че след Ковид пандемията, когато всичко се правеше на открито слизаме в двора, където от подиумчето, с микрофона писателите могат да дишат спокойно, пък и публиката. Защото в тая зала горе, където няма климатици, просто беше ужасно да се стои (преживявали сме го - б.а). Но пък самият двор е неугледен –трябва да го направят като за хората – малко пейки за сядане, осветление отстрани да се сложи. Има какво да се желае още, но трябва градът много да помогне. Нищо не им коства да сложат и повече зеленина. Сега пейки – само един ред, изпочупени. Да направят подвижни пейки, да сложат хората по-близо до писателя, до поета – те стоят настрани.“ Категоричен е проф. Димов и с поглед към юбилейния 40-ти фестивал „Аполония“ догодина.

Говорим си и за Майсторските класове, които организира „Аполония“ в годините. Тук бяха първите за примата Красимира Стоянова, за прекрасната Александрина Пендачанска, писателката Здравка Евтимова, режисьорът Галин Стоев… Години наред забележителния ни цигулар проф. Минчо Минчев правеше в Аркутино, но финалният концерт на участниците беше на „Аполония“. Тази година майсторският му клас бе в рамките на фестивала. “��ази форма я приехме. Не, че тя не съществуваше преди това. Тя сближава артистите с младите, дава по-друг поглед. Майсторският клас е този, който вече разрешава малко по-друга форма. Вчера бяхме седнали с Минчо и си говорехме,  разбира се, за него и фестивала.

Минчо Минчев

Той сподели, че „навремето дошла една девойка и казала,  че иска да го опознае малко повече… а той ѝ отвърнал: „Сега какво искаш, за мен ли да дойдат хора?“ Тя кимнала утвърдително, а той ѝ казал: „Ето ме! Гледай!“В майсторските класове не е така – напротив, там се разкриват големи артисти и преподаватели. Така, че който иска, може да присъства на майсторските класове – никой не ги спира. Освен това – прието е по света – един цигулар може да е ученик на голям професор, той ходи по майсторски класове, защото вижда други професори, други преподаватели, друг маниер на виждане на музиката. Същото е с писателите – едно е да го четеш, друго е да чуеш какво мисли. Майсторският клас е да ти кажат: „Моето момче, дай да видя какво си написал.“ Това е един жив контакт, който остава за цял живот.“ Споделя и личния си опит Димо Димов. А тази година за втори път след 2021 година писателят Георги Господинов имаше своя майсторски клас. Заедно с участниците направиха вълнуващо представяне на резултата от творческата им съвместна работа в двора на Художествената галерия.

Георги Господинов при представянето на участниците в Майсторския му клас

На фестивала има вече елитни участници, които не са били родени, когато се е създавала „Аполония“. Много млади хора са и в екипа, които помагат и работят. Нашите наблюдения показват, че в годините „Аполония“ създаде, изгради и много личности, които днес са водещи фигури в изкуството ни. А Димо Димов казва убедено: „Тези, които работят тук, набират голям опит. Но ако беше другаде, щяха да хвърчат разни хора по залите – все едни и същи. Тук при нас формулата е много ясна: всеки си има една зала, за която отговаря, няма да дойде артист да пита „Кой тука отговаря?“. Не, ние ги посрещаме още като дойдат, работят, както трябва. Никой не проявява никакви претенции към нас. И това е още от първия момент навремето, от първите 2 години тези неща се избистриха. Това е атмосферата на приятелството с артистите, с хората, които са тук, с Маргарита Димитрова, която се разхожда между всички – познава всички, всичко е на приятелска основа.“ Дълга важна тема, но за нея в следващи наши текстове.

Проф. Димо Димов в офиса на "Аполония" в София, 2016, снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

Говорихме си с професора за още много неща, случили през тези 39 години на „Аполония“, между които и за незабравимата зимна „Аполония“, съществувала няколко кратки години. Едва ли биха могли да се изброят… Освен публиката, която е тук от години, създаде се и нещо като общество около „Аполония“ – артисти, музиканти, но не само -  приятели, като усещане. И колкото и да е крехко, тъкмо то, както напомни писателят Георги Господинов на срещата с него, поражда смисъл и надежда за добрите страни на човешкото битие.

А ние вече сме с предчувствието на 40-ото издание догодина, да сме живи и здрави и да вярваме в това, което обичаме, Въпреки! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“

P.S. на „въпреки.com”: Както бяхме отбелязали, ще продължим да пишем за 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“, защото те бяха преживяване от висока класа за публика, артисти и творци със световен авторитет. А това трябва да се осмисля, а не да се ограничава само като информация  в дните на фестивала.

[vprki]

Кирил Вълчев: БТА помага да пишем не само нейната история, а и историята на България

„Тези дни тук в Созопол и на „Аполония“ в няколко последователни дни се говори само за памет. Почнахме със Светлана Алексиевич, продължихме с Георги Господинов. Ние с тези книги, изобщо с това, което ръководството на БТА прави за 125 годишнината на Агенцията са свързани с паметта.“ Каза при представянето на книгата "История на БТА (1898-2023)" авторът  Панайот Денев, дългогодишен журналист и генерален директор на агенцията в периода 1997-2002 и аполонец.

Събитието се състоя в Художествената галерия на Созопол и бе част от осмия фестивален ден на 39-ото издание на Празниците на изкуствата "Аполония". Книжният том "История на БТА (1898-2023)" е втора част от трилогия, като първото заглавие "Лични свидетелства" излезе от печат през месец февруари. То съдържа разкази на хора, прекарали значима част от живота си, работейки в ��ТА. Съставител на изданието отново е Панайот Денев. До края на годината се очаква да излезе от печат и третата част от трилогията, която ще съдържа извадки от архивите през тези 125 години. Всяка година ще бъде представена с по една българска, вътрешна новина, и с по една международна новина - така, както е видяна от хората през БТА съответната година.

Маргарита Димитрова, Панайот Денев и Мариана Кацарова

И да уточним в краткото си представяне на Панайот Денев написахме и аполонец, защото така наричаме хората, които от първия ден на „Аполония“ в Созопол преди 39 години са сред организаторите, тружениците на фестивала, феномен в културата ни. Но за него в следващи текстове при нас. Продължаваме с казаното от Панайот Денев при представянето на "История на БТА (1898-2023)".

„Оказа се, че паметта е силно и стабилно съхранена в едни тавани и мазета на сградата на „Цариградско шосе“ 49. Наричам го с основание Златния фонд на БТА, архивът включва подвързани бюлетини от 1898 година. Първите бюлетини са писани на ръка, по-късно и на машина. Поверителни бюлетини има от първия момент. Те са били двама души – директор и помощник. Помощникът разчита морзовите ленти, които лично донася от пощата - на Ройтерс, Ройтер тогава и на Франспрес, тогава наричана Хавас. Директорът избира, пише новината, разписва я. Тя е в четири екземпляра по един за Двореца, министър-председателя, който е и външен министър, и министъра на войната. Четвъртият екземпляр остава в архива на БТА. А на следващия ден в неофициалния раздел на Държавен вестник излизат официалните новини на БТА и те невинаги са всичките тези, които са написани. Така че от първия ден има поверителни бюлетини. Това приключи през януари-февруари 1990 година. Дотогава всеки ден е издаван поверителен бюлетин под някаква форма. Тези неща са важни за паметта.

Панайот Денев

Важни са и други неща. Има една снимка на страница 153 от 1998 година, когато празнувахме сто годишнината и студенти от НХА, доведени от Греди Асса направиха на прочутото стълбище на БТА много живописна инсталация. Те са заснети как качват по стълбите модел на аероплан. Всички работещи в БТА от десет-петнайсет години бяха изумени, като погледнаха тази снимка. Казаха „Телефонно!“, защото на стената на третия етаж има телефонни автомати с по 5 стотинки, тъй като тогава Иво Инджев отвори първия пресклуб на БТА и започнаха да се дават всеки ден по една или повече пресконференции. Тези телефони с монети седяха, за да могат дошлите на пресконференциите да си предадат дописките. На телефони на стена със слушалки и шайба - тези хора, които сега ги видяха, бяха потресени. Ето защо трябва да има памет и защо трябва да се показват тези неща.“

Кирил Вълчев

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев, своеобразен домакин на събитието заедно с Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония“, в Художествената галерия на Созопол каза: "Всъщност тази книга показва връзката ни с времето преди нас. Това е един спокоен поглед към миналото вчера, спокоен поглед, какъвто БТА дава към света днес вече 125 години. Отварянето на архивите на агенцията показа, че те далеч надхвърлят самата БТА. Първите ни стъпки да ги покажем през тази година по повод 125-годишнина в рубрика за архивите на този ден и в снимки, които нарекохме "Памет от фотоархива на БТА", показват, че БТА много може да помогне да пишем не само история на БТА, а да пишем историята на България, а защо не и историята на света." Той е автор на идеята за този забележителен проект, който се подготвя от две години. Каза и още нещо важно за обективността на Панайот Денев като автор и негов предшественик. „Той е най-обран в собственото си управление.“

От "История на БТА (1898-2023)" може да се вземе поука и какво да не се случва отново. "Не трябва да повтаряме Държавна сигурност. Винаги в историята, включително и сега, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА. Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби", каза още Кирил Вълчев. Според него най-важното, което никога не трябва да се повтаря, това е "тайното знание". "Панайот Денев пише в книгата за секретните бюлетини на БТА - че всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните", каза той. "Най-важното е БТА да остане отворена, както е в момента, със знание за всички, без ограничаване на източниците", категоричен е Кирил Вълчев.

Но да продължим с разказа на автора, който сподели, че са се разбрали с Кирил Вълчев и редактора на изданието проф. Румяна Прешленова, директор на Института по балканистика с Център по тракология при БАН да няма прилагателни и епитети. „Но аз съм бетеанец повече от 30 години, справих се. Понякога се събуждах в 3 часа през нощта -  „там нещо остана“ и го оправях. За скритите тайни бях написал „срамни петна“, а срамни е прилагателно и трябваше да го променяме и него.“ Споделя Панайот Денев. Допълни, че и като работа в информацията за чужбина се е съобразявал с този принцип. А с днешна дата иронизира  себе си, времето, колегите си  и в този контекст отбелязва, че са били склонни, че ще е каже мръсните комуняги, гадните ченгета за хората, работили и за Държавна сигурност, а ги назовава дружелюбно офицерския клуб, защото така ги наричали в БТА. Но това са били колеги – повече или по-малко, вършели добре работата си. И припомня с обективност, така както го разбира като човек изградил почтена и забележителна кариера в БТА от репортер до генерален директор (1997-2002).

„Най-тежкият тоталитарен директор на БТА е Елена Гаврилова, която е била началник на кабинета на Вълко Червенков, шеф на Главлит, която е главното управление на цензурата, която е имала задача да прочиства библиотеки и всякакви неща. Тя идва в БТА и се държи много страшно и всички много ги е страх от нея. Но тя свършва изключително полезна работа. Тя, благодарение на ремсистките и БКП контакти, връзки и влияние, благодарение на Вълко Червенков, построява сградата на БТА 1961 година. Тя прави генерална промяна на техниката на БТА. Ама защо я прави – по това време БТА огледално прилича на ТАСС, каквото е в ТАСС и ние трябва да го правим. Но Лозан Стрелков прави нещо, което част от тази публика, не всички, си спомнят добре. Той създава четирите седмични списания на БТА, които са заченати в грях, защото те преписват материали от всякакъв чужд печат, буквално от А до Я, преведени. Винаги се посочва източника от коя страна е и никога до закриването им, до загиването им, тези издания не се наричат списания. Те се наричат седмични издания и се правят най-различни хитрини, дори и когато, наистина, започват да приличат на списания, да са малко неугледни, за да приличат на бюлетини. Това е оправданието. Дали затова никой не хваща за ушите БТА или, защото България е толкова дребна и незначителна, че никой не ни обръща внимание. Но никога не възниква въпросът за авторските права. Никъде другаде в Съветския блок не се издават такива неща, с изключение на едно издание в Москва, което се казва „За Рубежом“. То е за международна политика, както беше някогашното списание на БТА „По света“. Лозан Стрелков извършва грандиозни неща. Всички ги е страх от него, но всички го уважават. В другата книга със свидетелствата може да се види как всякакви хора с какво чувство и с уважение говорят за него.“ Разказа по бетеански важни моменти от историята на Агенцията Панайот Денев.

В основата на "История на БТА (1898-2023)" е книгата на Георги Ведроденски - "Бетеански дни и нощи", издадена за стогодишнината на агенцията по времето, когато Панайот Денев е генерален директор, както и книгата на Начо Халачев, работил в БТА. Но това са авторски книги. „Сегашната е академично, безпристрастно представяне на историята, каквото досега не е имало", заяви генералният директор Кирил Вълчев.

С присъщото си чувство за хумор Панайот Денев в личен план по работата си над книгата сподели: „Сложна работа, но за един пенсионер почти на 80 години изключително забавна, приятна и пътуваща във времето работа. Като се събудиш в три часа и за нещо много важно се сетиш, трябва веднага да действаш, защото после на сутринта няма да си го спомниш.“ Има идея изданието да излезе в превод на английски, където подходът му като автор трябва да бъде различен, убеден е Панайот Денев.

проф. Румяна Прешленова, Кирил Вълчев и Панайот Денев

"Свети Августин Блажени казва, че велика е силата на паметта. А в случая ние виждаме и трите измерения на това величие - първото е какво продължаваме и развиваме, второто е какво възстановяваме и третото е какво да не повторим". Каза Кирил Вълчев и допълни: „От книгата "История на БТА (1898-2023)" "научаваме нещо, което всъщност добре знаем - нищо не започва от нас".

В този контекст той подчерта: "БТА трябва да продължи да не преследва тиражи, лайкове, импресии, да търси рейтинг. Трябва да продължим и това, което на практика започна моят предшественик и дългогодишен директор, покойният Максим Минчев - да представя българите по света. Трябва да продължим да модифицираме Нашите правила - нещо, което направихме в началото на моя мандат: просто пренаписахме известни стари правила в агенцията. Трябва да възстановим, от книгата научаваме, за силната кореспондентска мрежа на БТА. Но най-вече това, което си струва да възстановим, и ние го правим доста успешно с доц. Георги Лозанов с новата дирекция на БТА - ЛИК, трябва да развиваме и възстановим много по-яркото присъствие на културата в агенцията".

Кирил Вълчев връчи на Маргарита Димитрова юбилеен медал от Монетния двор и пощенска марка, с които агенцията отбелязва 125-годишнината си.

Свидетели сме, че Кирил Вълчев като генерален директор на БТА последователно, с убеденост разшири дейността на Агенцията да представя културата и изкуството. Сключва важни партньорства с културни институции, фестивали, форуми, работи равнопоставено и с неправителствения сектор в тази област. От години БТА е партньор и на „Празниците на изкуствата Аполония“. На последния, девети фестивален ден събитието от дискусионния формат „Цената на успеха”  бе посветено на Българската телеграфна агенция, която заедно с „Фондацията” представи тематичния брой на списание ЛИК, посветен на 10-годишнината от основаването на супрегрупата. „Броят за „Фондацията” е поредният, който ние правим по един различен модел на списание ЛИК отпреди – от 70-те и 80-те години, защото вече няма смисъл да се прави списание – културен дайджест, тъй като тази работа я върши успешно интернет”, каза Кирил Вълчев и допълни. „Но ние направихме нещо, за което много се говори точно на тази „Аполония” – за паметта. Ние разтворихме архивите на БТА. По различни теми търсим какво е писала БТА, респективно – във фотоархива какво е заснела като снимки, и публикуваме броеве като една историческа снимка”, допълни той. Генералният директор посочи още, че 10 години се оказват достатъчни, за да направи една такава историческа снимка и на „Фондацията”.

„Фондацията” получи наградата „Аполон Токсофорос”, връчена им от Маргарита Димитрова, с която фондация „Аполония” отличава всяка година изявени български творци

Припомняме, че в първия текст във „въпреки.com” преди почти два месеца, посветен на предстоящото 39-о издание на „Аполония“ подробно разказахме какво да очаква публиката в Созопол. Още тогава бяхме възхитени, развалнувани от забележителната програма. Фестивалът, участниците, срещите с изкуството им, усещането за заедност се превърна в едно от събитията на годината, за което ще продължим да пишем, защото е феномен, според нас вече десетилетия. А сме в очакване и на 40-то, което обичайно в стила на артистичния директор на „Аполония“ Маргарита Димитрова е вече в подготовка. В споменатия вече разговор с нея тя специално акцентира за срещата на публиката със Светлана Алексиевич, лауреат на Нобеловата награда за литература 2015 година в разговор с Мариана Кацарова. „Разговорите за нейното посещение започнахме много отдавна – преди повече от 2 години с Мариана Кацарова  как да стане, кога да стане. Сега тя се е съгласила, отказвала е много идвания в България, и то на много сериозни организации.  Идвала е много пъти, неофициално. Но най-интересното е, че журналистът Панайот Денев, наш стар, стар, от 40 години „аполонец“, припомни, че през 1987 година тя е гостувала в България, когато е дошла с руска делегация и е била в Пловдив.

Той много увлекателно разказва това, прати ми интервюто, което е успял да направи с нея, тогава.  Бил е в Пловдив като пратеник на БТА, поискал е от нея интервю, тя му е казала „Не, не мога да ви дам интервю, защото веднага след срещата заминаваме и не мога да отделя време.“ Той отговорил „Аз съм дошъл да взема от вас интервю.“, без да подозира тогава, 87-а година, какво ще стане с тази жена. И тя му казала: „Сложете си диктофона пред мен и ми задавайте въпроси.“ Така и станало това интервю – по начин, който тя е измислила, за да може да го даде. Той после предлага интервюто в ЛИК, главната редакторка на списанието отказва да го публикува. След това той отива в „Паралели“ – беше списание с  огромен тираж, което всички четяхме с удоволствие – там публикуват интервюто…“. Припомняме всичко това, защото е в контекста на БТА и паметта, а и на журналиста, бетеанеца Панайот Денев…

От прозореца на Художествената галерия в Созопол...

А ние вече сме с предчувствието на 40-ото издание догодина, да сме живи и здрави и да вярваме в това, което обичаме, Въпреки! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“

[vprki]

Албум с поклон към фотографите, документирали историята на „Аполония“

За своята 40-годишнина „Аполония“ издава албум с 300 фотографии, наречен „Спомени“. Това е един вид поклон към фотографите неизменно документирали Празниците на изкуствата, всичко случило се на сцените и по улиците на Созопол. Написа за „въпреки.com” съставителят на Албума Панайот Денев /на снимката/, един от първите аполонци, журналист, генерален директор на БТА (1997-2002).

Днес малцина знаят и едва ли някой помни, че през първите 15 години репортерът Тодор Денев (1954–2022) снимаше цял ден и всяка вечер, а сетне той и колегата му, поканена за лаборантка, цяла нощ проявяваха филми, копираха и сушаха. За да може всеки артист да си замине с фотографии от участието си, а някои да бъдат отпечатани в пресбюлетина и по-късно във вестничето „Аполония“.

Рашковците пеят акапелно пред Старата поща, 1987

БТА командирова винаги фоторепортер за „Аполония“: Стефан Тихов (1943–2010), Бистра Бошнакова (1970–2020), Елена Дикова, Тодор Ставрев, Минко Чернев, Петър Кръстев, Георги Казаков, Димитър Алтънков, Анелия Николова, Милена Стойкова, днес вече Христо Стефанов. През последните девет години неизменно фотограф на "Аполония" е Тихомира Крумова.

Илка Зафирова в "На смях" от Валери Петров, 1986

Всичко те, заедно с неколцина приятели: Стефан Джамбазов (1951–2021), Мартин Митов са създали фотоархив на Празниците на изкуствата, който съдържа четири хиляди, а може би и повече изображения.

Класът на проф. Лидия Ошавкова, 2001

Това са забележителни лица и сюжети, заснети винаги репортажно, неповторимо живи. Знаят го стотиците големи български музиканти, артисти, писатели, художници – в Созопол на „Аполония“ не се позира, някак неестествено е в тази общност на духа, свободата на общуването и откровеността на диалога.

Квартет Димов, 1986

Книжката „Спомени“ съдържа и кратки извадки от думи и текстове, казани и написани през 40-те години. От основателя Димо Димов в първия брой на пресбюлетина на 1 септември 1984 г. до изпълнителния директор на Фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова и кмета на Созопол Тихомир Янакиев в навечерието на тазгодишните Празници.

Елисавета Багряна , 1987

Те са от професор Гочо Гочев (1913–1991) през 1984, Аркадий Ваксберг (1911–2007) през 1985, Леон Даниел (1927–2008) и Светла Иванова (1948–2006) през 1988, Иван Стоянович (1930–1999) през 1994, до писалите и говорилите през двадесет и първия век Пламен Джуров, Елица Матеева, Александрина Пендачанска, Камен Донев, Копринка Червенкова, Иван Добчев, Ицхак Финци, Ивайло Христов, Пламен Дойнов, Силвия Чолева…

Константин Павлов, 1988

P.S.  на „въпреки.com”В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

"В очакване на Годо", реж. Леон Даниел, 1988

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“.

Татяна Лолова и Марко Ганчев, 1989

А има и още нещо. Панайот Денев подготви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ с повече от 300  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи. В неформален разговор Панайот Денев сподели, че е прегледал над 4000 снимки… Засега отделни моменти от тази забележителна фотоистория  се появяват във фейсбук  и на страницата на Фестивала.

Репетиция на Софийския камерен хор с диригент Васил Арнаудов

А всичко предстои с нови фотографии от 40-ото издание на Празниците на изкуствата "Аполония" (28 август – 7 септември), 2024, в Созопол.≈

Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с Теодосий Спасов, диригент Пламен Джуров, 2014

Текст: Панайот Денев

Снимки: архив на "Аполония"

[vprki]

Албена Грабовска: Надявам се моите книги да бъдат издадени на български

През месец май Държавният културен институт към министъра на МВнР представи свои мобилни  експозиции във Варшава в рамките на различни международни събития и пространства по покана на Посолството на Република България и Културния институт в полската столица.

На 13 май в Публичната библиотека на Варшава посланикът на Република България Маргарита Ганева и директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева-Димитрова откриха фототипната изложба „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“, преведена на полски език.  Изложбата е от програмата на Държавния културен институт към Министъра на външните работи, реализирана съвместно с Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и се състои от 24 пана, представящи църкви и манастири, в които се съхраняват чудотворни икони и свети мощи, историята на всяка обител, легендарната биография на всяка чудотворна икона и обичаите, свързани с храмовите празници и празниците на светците, чиито мощи се съхраняват в тях. Повече за събитието може да прочетете тук.

От ляво на дясно: Калина Станчева, Албена Грабовска, Снежана Йовева, Божидар Славов и Н. Пр. госпожа Маргарита Ганева, посланик на България в Полша

Връщаме се към това събитие, защото след като се върна в София Снежана Йовева сподели пред „въпреки.com”, че сред многобройните гости, между които дипломати, учени, общественици на откриването, е присъствала е известната полска писателка от български произход Албена Грабовска. Решихме да я потърсим и разговаряме с нея, защото се оказа, че почти непозната у нас като автор. Единствената ѝ книга преведена на български, която е и дебютът ѝ е „Там, където се е родил Орфей“(2011). "Сантиментално пътуване до планината на предците и паметните места от детските ваканции" - така литературната критика в Полша e представила необичайна книга за Родопите. Д-р Албена Грабовска е дъщеря на поляк и родопчанка от Чепеларе. Макар родена и израснала в Полша, още през детството си научила майчиния си език, а всяко лято била изпращана на ваканции в Родопите. Книга е посветена на майка Катя, както е наричала с обич баба си…

Нашата среща с нея стана чрез интернет, разменяхме мейли и разговаряхме във виртуалното пространство с надеждата, че ще се видим и на живо…

Пани Грабовска, за съжаление, не съм чела Ваши книги, открих доколкото е възможно подробности около първата Ви книга „Там, където се е родил Орфей”. Само ще вмъкна, че Родопите са любимата ми планина. Разкажете ми подробно как решихте да я напишете и оттам началото на писателската Ви дейност?

Много се радвам, че обичате Родопите. Моите най-красиви спомен са именно оттам. Като дете през всяка ваканция бях в България, в Пловдив, където живееше баба ми и в Чепеларе, където, имаме етаж от столетна къща. Много години след моя брак със децата отидохме да видим Чепеларе. Тогава реших да направя ремонт на къщата, да имам дом в Родопите, да се върна към своите спомени. За съжаление, моите деца не говорят български, България за тях е една друга държава. Помислих си, че един ден ще си отида от този свят и те няма да знаят нищо, нито за втората ми родина, нито за нашите близки в Чепеларе и Пловдив. Ако решат да дойдат, няма да знаят при кого да отидат, към кого да се обърнат, с кого да разговарят.. Реших това всичко да напиша. И го написах. За нашия род, за Родопите, за историята на тази планина, за кухнята, за градове и селца, които биха могли да видят, като някой ден решат да дойдат. Описах също манталитета на родопчаните, особено на тези, които помагаха да направим ремонта. Описах доста подробно как с малките деца отидохме в Чепеларе и как всички ни се възхищаваха че пътуваме с малки деца.

Албена Грабовска

Книгата издадох сама, първоначално 12 книжки, които раздадох на роднини и приятели. Един от приятелите каза, че това, което е прочел било много интересно. Посъветва ме да изпратя книгата до няколко издателства- Поляците много добре си спомнят ваканциите в България през годините, когато единствено там можеше да се почине на топло и слънчево. Пратих книгата, тя много се хареса и веднага я приеха и издадоха(премиера февруари 2011). Имаше голям успех. Това беше началото. После написах няколко книжки за деца, свързани с моята професия (лекар -  невролог, епилепсолог), а после си дадох сметка, че имам желание да пиша романи. И така започнах.

От небългарски източници научих колко разностранна е писателската Ви дейност – от книги за деца, през сагата „Столетието на рода Винни” до криминални сюжети. Как подбирате темите си? Кое ви провокира да избирате своите сюжети и да разказвате истории?

На 14 май имах премиера на 27-та ми книга.Специализирам се в романи със силни образи на жени. Моите героини са силни, умни и се борят за себе си и своите семейства. Много често на заден план е историята на Полша. Тя е доста комплицирана исторически държава. Преживели сме руско, австрийско и германско робство, въстания, две войни и то само за две столетия. Това много влияе на хората, особено на обикновените хора, които трябва да се борят с голяма история, която влиза в техните къщи и живота им.

Имам много идеи, винаги е така е било с мен. Избирам темите старателно, винаги съзерцавам своята история със старателно избрана история и наратив. Затова пиша и криминални романи, и саги, и исторически романи.

Вие сте авторитетен писател с награди в Полша. Правили ли сте опити да се свържете с български издатели и преводачи от полски? ( Ние имаме чудесни полонисти и полската литература е много ценена и обичана у нас.)

Това е болна тема. Направих големи усилия веднага след като издадох „Орфей“. Не знам защо ми се струваше, че всички мои книги ще бъдат издадени на български…Първият опит беше много неуспешен. Книгата щеше да бъде финансирана от община Чепеларе. Те всичко направиха коректно. Помолиха ме да посоча преводач. Аз повярвах на едно младо момиче, което се обърна към мен с молба да дам шанс на младите преводачи. Дадох…Когато помолих да ми даде преведената книга, оказа се, че преводът е много лош. Имаше страшно много грешки. Момичето много слабо знаеше полски. Книгата беше странирана, но аз не можех да се съглася да бъде издадена. Намеси се професорката на младата преводачка, опита се да помогне…

Ако пропусна всички обидни мейли, които получих…книгата не беше издадена. След няколко години опитах пак и изпратих юридическите проблеми с Община Чепеларе, с която имах вече сключен договор. Те ми върнаха правата, за да намеря сама издател. Намерих (посочиха ми го). Междувременно моята майка (Мария Грабовска) преведе цялата книга на български. Издателят най-напред искаше да издаде 1500 екземпляра, после каза 500, след това станаха 250. Но най-големият проблем беше, че искаше да махна всички истории за Родопите, кухнята, литературата, географията. Общо 10 глави. Аргументът беше, че в България знаят всичко това и тези теми няма да ги заинтересуват. Не съгласих и този път книгата да излезе в този осакатен вид…

Албена Грабовска

Правих опит да издам романа „Костите на пророка“, защото действието се развива в Пловдив и се говори за богомилите. Никой не беше заинтересован. Преведох и 30 страници от моя роман „Lady M.”, но и тук не намерих желаещи. Последно говорих за „Столетието на рода Вини“, но ми казаха, че полската история няма да заинтересова българите. И така си остана…Сигурно не ми вярвате… Мои близки винаги ме питат „защо не искам да издам моите книги в България?“ И молят „хайде да издадем…“. Ми хайде!

От Снежана Йовева, директор на Държавния културен институт към МВнР на България, разбирам, че Вие поддържате връзка и с нашето посолство и културен институт във Варшава. Те не са ли Ви съдействали в тази посо��а? Между другото и Полският институт в София се грижи много за представянето на полската литература и изкуство в България, имат и богат библиотека. Мисля че, биха съдействали за Вашето представяне като писателка в България.

Разбира се, Българският културен институт във Варшава помага за промоциите на моите книги в Полша. Много им дължа. Редовно организират авторски срещи. На библиотеката на Полския институт в София редовно изпращам книги. Но като се обърнах с преводача, който намерих за подкрепа за получаване на грант, за да може да се преведе „Костите на пророка“, ми казаха, че те, все пак, не могат да се месят за това. Мисля, че ако дойда с преведена книга, те биха съдействали. Винаги подчертавам, че моите усилия да се представя в България не са свързани с желание за печалба.

Споделете малко повече за „Столетието на рода Винни” и неговата екранизация като телевизионен сериал, дори Вие сте участвали в епизодични роли. Пишете за историята на ХХ век, но с днешна дата ХХI е не по-малко тягостен и жесток. Близо до нас има ужасна война срещу независима и свободна Украйна…

„Столетието на рода Винни” е един чудесен сериен филм. Има четири сезона. Гледаха го средно 3 млн. в Полша и самата книга се продаде в 500 хиляди екземпляра. Никой в Полша нямаше проблем с това, че имам български произход, а пиша за историята на Полша. Напротив, наричаха ме съвест на народа и питаха откъде имам толкова красиво и оригинално име.

Да, успях да осъществя мечтата на детството и участвах в снимките. Това беше много трогателно за мен. Моите деца също участваха.

Вашата професия като лекар е посветена на много сложни не само диагнози, но и лични, дори екзистенциални проблеми на човека. Как тези познания и практика влияят на литературата, на писането Ви? Използвате ли опита си като лекар във Вашите сюжети?

Много влияе. Не непосредствено, в случаите, във формата, която избирам, която е доста научна във вида си. Написах три тома роман за историята на полската медицина (на фона международните научни събития), наречена „Успехите на Хипократ“. Действието се развива между 1850 и 1944 година. Много е интересна и оригинална, има много хубави отзиви. Сега са купени правата за сериен филм и се надявам догодина да можем да го видим.

Над какво работите сега? На кого първо показвате написаното?

След премиерата на мюзикъла "Мазуркски легенди"

Първо показвам на майка ми. Тя много добре умее да ми подскаже нещо, има свои предложения, коментари. Старая се да ги използвам. После книгата отива в издателството и започва редакция, коректура, промоция…Сега работя над криминален роман с медицински сюжет. Но едва преди няколко дни почнах да пиша. Правя още последни поправки на либрето на мюзикъл за живота на полската певица Анна Янтар, която загина в самолетна катастрофа едва на 29 години. Преди това написах либрето на два мюзикъла „Езерно време“ и „Коперник“ за живота на най-значимия полски учен  Николай Коперник. То е за репертоара на операта в Краков.

Нашето интервю с Албена Грабовска с въпроси и отговори по мейл бе в дните преди 24 май. А и съм убедена, че този празник трябва да почитаме всеки ден на годината. Затова я попитах на финала на нашата кореспонденция:       Каже нещо за нашите читатели в навечерието на 24 май.Тя ми написа  този път, за разлика от предишните си отговори, в които използваше латиница, на кирилица:

Мили читатели, приемете най-сърдечни пожелания за 24 май -  Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! И за мен в Полша това е важен ден! Бъдете винаги горди с вашата държава и родния си език и българската култура. Надявам се, че моите книги ще станат част от нея. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: личен архив на Албена Грабовска и на културния институт към МВнР

P.S. на „въпреки.com”: Не за първи път Снежана Йовева свързва хората от различни краища на света, особено свързаните с България. За нея това е мисия. Надяваме се книгите на Албена Грабовска да бъдат преведени и четени у нас. Не зависи само от преводачите, а и от издателствата. Но със сигурност си заслужава…

[vprki]

Чародейство без възраст

Обичам Цветана Манева. И на екрана, и на сцена, и на улицата... Често се срещаме в близкия хипермаркет. Гледам я отстрани – редова, негримирана, приятна жена на възраст. Но усмихне ли се, годините са пометени. Единствена е. Неподражаемо чаровна. Респектираща. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

И вече е на 80 (30 януари 1944).

Чаровница с характер е Цветана Манева. През годините се е изявявала къде ли не, но си остава актриса, съпруга, майка, баба, дама. Отдаде дълги години на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, на преподаване в Театрален колеж „Любен Гройс“ и в НБУ. През 2013 с уникалния си глас невъобразимо вълнуващо рецитира стиховете на Никола Вапцаров в разтърсващия документален филм на Костадин Бонев по сценарий на Ивайла Александрова „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“. През 2018 най-невъзмутимо се появи в клип на Азис.

Цветана Манева и проф. Николай Йорданов на МТФ "Варненско лято"

През август 2023 Цветана Манева стана почетен гражданин на Варна – за значимия ѝ принос към театралния живот на града с дългогодишната ѝ дейност в Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и за блестящите ѝ роли в киното и театъра.

Родена е в Пловдив. Баща ѝ Георги Манев е дългогодишен актьор в Пловдивския театър. Още като ученичка играе в „Когато розите танцуват” от Валери Петров. Колебае се между актьорството и медицината. Не я приемат във ВИТИЗ. Започва работа в обувния завод „Петър Ченгелов”. На следващата година влиза в класа на проф. Моис Бениеш.

Цветана Манева в "Калоян"

През 1963 дебютира в киното – в „Калоян” на Дако Даковски и Юри Арнаудов е русата невинна Деница с разкошни плитки. В „Най-дългата нощ” (1967) на Въло Радев е пак руса, но немска секретарка.

В „Автостоп” (1972) на Никола Петков е първата ѝ главна роля – на отраканото Момиче. С тъмна коса и къса пола пътува на стоп за морето и стига до бензиностанция... Филмът излъчва френски чар. Цветана Манева много си го обича.

Цветана Манева и Николай Узунов в "Автостоп"

След завършването на ВИТИЗ постъпва в Пловдивския театър. През 1967 дебютира на сцената с ролята на принцеса Еболи от „Дон Карлос”. Там е до 1979, където играе все скъпоценни роли: Жулиета, Медея, Нора, Антигона, Албена...

До документалния филм „Възстановителна репетиция“ (2014) на Светослав Овчаров за Любен Гройс (1934 - 1981) знаех, че е значима фигура: и за българския театър (най-вече през пловдивските му постановки от 70-те), и за голямата Цветана Манева на сцената. Посветен на 70-годишнината му, филмът се опитва да извлече естетическия екстракт „Гройс“ през едно-единствено представление отпреди четвърт век – „Медея“. И по-точно - през енергийното градиране на реминисценциите за него: участниците, облечени в неръкотворно-тъканите костюми на Елена Камбурова, пясъчната сценография на Веселин Ковачев, немите черно-бели кадри от едновремешния спектакъл или на самия Гройс... В потока на любовно-сакралните думи за работата с него хората от екипа, начело с Цветана Манева, извършват не само значим археологически ритуал, но и интимна житейска рекапитулация. А иззад издевателски провисналите костюми и грапавия декор зрителят улавя неистовите вибрации на естетски лаконизъм, непосилно екзотичен за българския театър от онова време.

Цветана Манева в "Медея"

После Цветана Манева е в театър „Сълза и смях”... Играе и на други сцени. С хазартен хъс се хвърля в разни театрални начинания. Едно от най-красивите е участието ѝ в спектакли на „Сфумато” (1993 - 1999) На Маргарита Младенова и Иван Добчев. „Има нещо сходно между киното и работата в „Сфумато” – от теб се изискват разни варианти, да можеш да изхвърляш, да прибавяш. Само че отсъства понятието „край”  - всяко представление е предизвикателство за мен.” Там игра в „Луда трева”, „Вуйчо Ваньо”, „Платонов”…

"Последната дума"

В киното Цветана Манева международно се прославя с трагиката на късокосата Учителка майка в „Последната дума” (1973) на Бинка Желязкова. Там свежата хубост на героинята е атракция, от която авторка и актриса създават метафора на идеологиечския блян. Филмът участва в конкурса на Кан и прави впечатление.

Цветана Манева е от малкото актриси в българското кино, способни да излъчват страстност в кадър. И до днес ме пробива изкусителността на офицерската съпруга (Царицата) от прекрасния дебют на Киран Коларов „Служебно положение ординарец” (1978) – красива и сладострастна до жестокост, примамлива с цялата поквара на всепобедната плът. Независимо дали на екрана е изкусителка или еманципантка, Цветана Манева залага на интелигентната женственост – телесна и чародейна.

Цветана Манева и Руси Чанев в “Мера според мера”

Примижава със зелен поглед, полуоткрехва сочни устни, разсича кадъра със сипкав смях, броди из постели и влакове, заводи и старчески интериори с мекотата на хетера и с хъса на просперитетка. И зад подчертаната еротика на присъствието ѝ внезапно изскача неудовлетворение или детска спонтанност, съмнение или коварство. Да си спомним Бела Ица с цедилото, чембера и усмивката от „Мера според мера“ (1981) на Георги Дюлгеров.

При Бинка Желязкова играе и две журналистки („Басейнът”, 1977 и „Нощем по покривите”, 1988). Ако Дора със своята руса перука и фалшива усмивка с микрофон е бутафорен контрапункт на душевните мъченичества на дъщеря си, Диана Пеева достига до спазматичното прозрение за житейската несъстоятелност на кариеризма. „Тези героини изостриха собствения ми характер, провокираха собственото ми майчино чувство.”

Цветана Манева в "Откога те чакам"

Интересно място във филмовата биография на Цветана Манева заема сестра Николова в „Откога те чакам” (1984) – дебют в игралното кино на голямата документалистка Анна Петкова. Героинята ѝ, чието име е Цветана, е ведра и отзивчива към самотните стари хора, за които се грижи като социален патронаж. С присъствието и добротата си осветява края на живота им.

Навремето ми беше казала, че би се снимала във филм на Людмил Тодоров. „Вярвам много на момчетата от края на 80-те, но знам – по мен и името ми има едни наслоения...“ Цветана Манева се снима при Иван Черкелов в „Търкалящи се камъни (1995). Тя е Мария – втората съпруга на Бащата (Георги Черкелов). Епизодична, деликатна и потисната, на героияната й не остава друго, освен да пуши сред луксозното мълчание на семейната дисхармония. Тя е фина, но все пак грешна. Защото иска да живее добре сега. Без да е обвинявана, просто е прогонена – за такива като нея няма място по пътя към Бога...

Цветана Манева и Иван Андонов в "Трудна любов"

Цветана Манева играе разнообразни персонажи и във филми на Иван Андонов: влюбената и силна Екатерина в „Трудна любов” (1974), забавната Пехливанова в „Дами канят” (1980), Вела Благоева в „Мечтатели” (1987).

От „Версенжеторикс“ (2001) на Жак Дорфман започна да залага на интелигентността в превъплъщенията си в по-възрастни майки. Такава е в „Една калория нежност“ (2003) на Иванка Гръбчева. Героинята ѝ е красива, остроумна, деспотична и безпомощна пред връхлетелите я емоции... Цветана Манева е фина и ранима като майката на Калина (Параскева Джукелова) в покъртителната драма за комунистическите безчинства „Изпепеляване“ (2004) на Станимир Трифонов. Видяхме я и като майката на Диана (Касиел Ноа Ашер) в разправата с досиетата на ДС в „Зад кадър“ (2010) на Светослав Овчаров), и на Мария в ченгесарско-театралната драма „Досието Петров“ (2014) на Георги Балабанов. При Светослав Овчаров играе още два пъти: в любовната етно-мелодрама „Лист отбрулен“ е селската леля Гичка, а в копнежно-живописния „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” (2008) - гувернантката.

Цветана Манева и Пенко Господинов в "Далеч от брега"

„Най-притегателното в киното за мен е начинът на работа, суетнята, усещането за общност. Видя ли застинал зад камерата технически работник, значи, че съм успяла с този кадър... Давам си сметка, че малко от филмовите ми роли са успешни, но що за актриса съм, ако не приемам провалите.”

Последната ѝ засега роля е очарователната и мъдра актриса с минало в театралната драма по време на соца „Далеч от брега“ (2018) на Костадин Бонев.

През 2021 излезе биографичната книга „Тя, Цветана Манева” (изд. „Книгомания”) с автори Георги Тошев и Яна Борисова, където казва: „Не влача шлейфа на миналото. Имам ясен поглед за предстоящото, макар да не се знае колко ще трае то. Не се обръщам назад. Безсмислено е. Боря се вътрешно с това и често си припомням една реплика от пиеса на Калин Донков „Да простиш, значи да забравиш.“

Днес на рождения ѝ ден във Филмотечно кино „Одеон” ще бъде показан „Автостоп”, а през февруари зрителите ще могат да видят „Трудна любов”, „Служебно положение ординарец” и „Откога те чакам”.

Цветана Манева и Атанас Атанасов в “Хората от Оз” в Театър 199 “Валентин Стойчев”, автор Яна Борисова, режисьор Галин Стоев

На 22 февруари в Младежкия театър „Николай Бинев ще се състои театрално-музикалният спектакъл “За любовта...Честит рожден ден, Цветана” по идея на Яна Борисова. Посветен е на 80-годишнината на актрисата-икона.

Цветана Манева

На 23 март на 28-ия София Филм Фест тя ще получи Наградата на София на Столична община като признание за нейния принос към изкуството на киното.

Честита да си, скъпа Цветана! ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), архив на СФФ, БНФ

[mihaylovblog]

07.01.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Ян Бибиян" на режисьора Васил Апостолов, по сценарий на Атанас Ценев и Васил Апостолов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Вили Казасян. В ролите: Микаел Дончев, Маргарита Апостолова, Георги Калоянчев, Цветана Манева, Никола Тодев, Пламен Дончев, Петър Пашов, Людмил Николов, Ваня Сивинова, Янко Гъделев, Петър Пашов, Людмил Николов, Нели Лепоева, Емилия Маленова, Иван Сивинов, Мария Лазарова, Нина Сивинова, Иван Дипчиков, Цветана Георгиева, Цветана Балканджиева, Стефан Балджиев, Карп Карпов, Нели Цветкова-Узунова, Панайот Панайотов, Таня Иванова, Нели Кьой, Яна Хаджиянкова, Никола Тупарев, Ива Ташкова, Павлина Китерска, Емилия Попова, Станка Златанова, Гергана Димитрова, Гергана Петрова, Наташа Караатанасова, Ана Бакова, Радослава Василева, Мален Маленов, Ралица Димитрова, Владимир Апостолов, Младен Станев, Мария Джидрова, Сивина Сивинова, Андрей Мирчовски, Георги Лазаров, Станислава Лалева, Марияна Личева, Емил Филипов, Мария Чапанова, Ани Гунчева, Александра Калоянова, Красимира Апостолова, Величка Будурова, Маргарита Гешева и др. Снимка: https://programata.bg/

[vprki]

Теодора Димова представя новия си роман „Не ви познавам“ на „Аполония“

 „Празниците на изкуствата „Аполония““ винаги са отделяли специално внимание на книгите на български автори. Така ще бъде и тази година по време на 38-то издание на фестивала. Имат и своя дом – Градската художествена галерия сред експозициите, част от „Празниците“.  От 2020 година заради пандемията от Covid-19 пространството на литературата е в двора на галерията. А то се оказа, въпреки тогавашната ситуация прекрасно за среща с литературата.

Така ще бъде и тази година.  Това си има и своите предимства. В препълнената голяма зала на галерията нямаше места за всички, които искат да присъстват на среща с любими автори и отворените прозорци не даваха достатъчно хладина от морето. Но хората изтърпяваха задуха заради вълнуващите събития. А вече трета година те ще бъдат и сред произведения на изкуството. В пространството на галерийния двор ще са изложени скулптурите на Мартиан Табаков и Мартин Трифонов, които въпреки младостта си, са утвърдени творци със свой индивидуален и необичаен почерк. И двамата са ученици на забележителния  скулптор и преподавател в Националната художествена академия проф. Емил Попов. Около тях на оградата отвън и отвътре ще бъдат изложени избрани образци от колекцията на 10-ото Международно триенале на сценичния плакат два месеца преди откриването му в София. Кураторът на изложбата Албена Спасова отбелязва „Определян като силно демократично изкуство, предназначено за широк кръг зрители, преди всичко случайни минувачи, плакатът е немислим без своята най-престижна галерия – улицата. В случая с Аполония плакатите са на любимото си място, което Триеналето превърна в галерия на открито – оградата на Художествената галерия.“ А в пространството на галерията ще гостува колекцията на Американската фондация за България (АФБ) от творби на Христо Явашев – Кристо и Жан Клод, неговата съпруга, спътница в живота и съавтор в множество общи проекти, която представя техния и неговия творчески път в рамките на няколко десетилетия от 1958 до 2003 година.

Кристо и Жан-Клод в ателието, снимка: Волфганг Фолц

В тази прекрасна атмосфера ще се представят книгите и техните автори. Това е „Аполония“. Както споделя за „въпреки.com” артистичния му директор Маргарита Димитрова: „Философията на фестивала е точно това да се събират всички изкуства на едно място и да бъдат разположени абсолютно равнопоставено. Тоест там, където е музиката да е и театърът, литературата, художниците, всички да бъдат заедно и да общуват, да се чувстват добре там.“ /Целия разговор с нея може да прочетете тук/

Не е възможно в текста да представим подробно всички книги и автори, които ще гостуват на „Аполония“, ще се спрем на няколко акцента, а с цялата програма на „Празниците“, които се откриват на 28 август и ще продължат до 5 септември, може да се запознаете на https://apollonia.bg/ .

Теодора Димова ще представи новия си роман „Не ви познавам“ . Съдбите на „Поразените“ от мракобесната идеология на близкото минало отекна в кадифения, но безкомпромисен роман на един от най-талантливите ни писателки, която беше представена на „Аполония“, 2019 г. и стана носител на голямата награда Роман на годината на Фонд „13 века България“, както и на престижната френска литературна награда „Фрагонар“.

Проф. Веселин Методиев, Теодора Димова и проф. Михаил Неделчев при представянето на "Поразените" на "Аполония", 2019, снимка Стефан Джамбазов

Тази майсторска история за паметта ще получи своето своеобразно продължение в най-новия ѝ роман „Не ви познавам“, който ще се появи с логото на издателство „Сиела“ до края на 2022 г. В  него една от внучките на главните героини в „Поразените“ ще трябва да се изправи пред видоизмененя кървав терор – кървавият терор от миналото е заменен, но ядката, същността на злото е същата.Защото децата и внуците на палачите продължават да бъдат палачи, децата и внуците на жертвите продължават да бъдат жертви. А прочитът на историята отново е подчинен на прогнила координатна система. Има ли обаче изход от омагьосания кръг, в който се е превърнал животът ни? Откъси от романа „Не ви познавам“ ще бъдат представени от актьора и режисьор Стоян Радев на 1 септември от 18:00 ч. в Художествена галерия – Созопол по време на Празниците на изкуствата „Аполония“ 2022, а самата Теодора Димова ще разкаже малко повече подробности за работата си по романа и неговото излизане. А предния ден на 31 август на театралната сцена на читалище „Отец Паисий“ е спектакълът на Варненския драматичен на сценичната адаптация на „Поразените“ с режисьор Стоян Радев.

Много силно присъствие на литературните събития на фестивала традиционно има издателство Colibri. На 30 август ще бъдат представени книгите „Монолози“, Сборник Изповеди на Мария Касимова-Моасе и „Любовта за напреднали“ на Светлозар Желев. Мария Касимова-Моасе е журналистка и писателка, авторка на книгите „Близки срещи със смесени чувства“, „Балканска рапсодия“ и „Записки от Шато Лакрот“, представена миналата година на фестивала, издадени от същото издателство. 

Мария Касимова-Моасе и Кремена Димитрова на "Аполония" 2021, снимка: Тихомира Крумова

Участва със свои текстове в редица сборници, сред които „Бащите не си отиват“, „България за напреднали“, „Моята булчинска рокля“ и „Българите в ч��жбина – …токова близо, толкова далече….“. В програмата на „Аполония“ 2021 тя с успех представи своето разказваческо шоу „Свободно падащи истории“. Монолози е най-новата ѝ книга и, според нея, е съвсем различна в сравнение с  творчеството ѝ досега.

„“Любовта за напреднали“ е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим зад тях това, което търсим – зависи само от нас самите. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, или пък ни дава възможност да дишаме – отваря гърдите ни, отваря всяка от алвеолите в белите ни дробове, забивайки дълбоко в сърцето ни иглата с адреналин, който ни изстрелва в съвсем различно измерение.“

Отбелязва за книгата си авторът Светлозар Желев, автор на корицата е Тео Ушев.

На 31 август от 19 часа е премиерата на книгата „Гризачи“, Разкази от дядовци и от внучета на талантливия и обичан актьор Валери Йорданов. Героите имат свои пълнокръвни прототипи, хора, от които авторът се е възхищавал като дете: сурови в изпитанията, но и раними, по мъжки смели, но мъдри, тъгуващи, обичащи... Чудаци. Светът е уловен през погледите на изстрадания опит и на детската чувствителност, свързващи се в пространство, където понятията „родов корен“, „чест”, „достойнство” и „любов” са в основата на живота. Дядовци и внучета влизат в своеобразен романтичен диалог, чертаещ дълбинната, непрекъсната линия на съществуването. Същия ден, но от 18 часа ще бъде представена книгата с автор Александра Александрова по идея на Ива Папазова „Колко е лесно да бъдеш обичан“, 25 истории на учениците от различни випуски на любимия актьор и преподавател Стефан Данаилов. С носталгия и любов, през смях и сълзи те си припомнят важните уроци и безценните истории с техния учител, приятел, събеседник… С техния Мастер.

На 1 септември издателство „Захари Стоянов“ гостува с книгата „Ние, другите“, Сцени от личния и обществения живот през ХХ век на интелектуалеца Иван Стоянович (1930-1999), авторитетен кинокритик и публицист. На следващия ден 2 септември издателство „Хермес“ представя двама свои автори и книгите им. Романът „Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов, която възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земя. Другата е „Късна смърт“ на Иван Станков. Писателят и преводач е автор на книгите „Спомени за вода“, „Улици и кораби“, „Имена под снега и „Вечерна сватба“. Носител е на Националната литературна награда Елиас Канети, на литературните награди на Портал Култура, Стоян Михайловски и Хеликон. Професор по българска литература във Великотърновския университет.

За романа си авторът пише:“���Както  повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната – привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?“…

Издателство „Жанет 45“ на  4 септември представя „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски. Писател, журналист и магистър по философия, Николай Терзийски още с първия си роман Отлъчване получава голямата награда от конкурса за дебют „Южна пролет“ в категория Проза. Втората му книга „Хроники на неведомото“ е номинирана за  националната награда Роман на годината 2020 на Фонд „13 века България“. Другата среща на публиката същата вечер е със сборника разкази „Таралежите излизат през нощта“ на Йорданка Белева. За нея писателят Владимир Зарев пише: „Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си „играе“, както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг.“

Здравка Евтимова, снимка: Стефан Джамбазов

В последния ден на „Аполония“ 5 септември е срещата с писателката, позната и оценена и от световните литературни среди,  Здравка Евтимова и книгата ѝ „Резерват и вълци“. Нейните разкази са издадени в 32 страни по света. През 2015 печели националната награда Блага Димитрова за произведение, писано от жена, а нейната книга „Една и съща река“ печели наградата за Роман  на годината на Национален фонд „13 века България“. През 2020 получава наградата Христо Г. Данов за цялостен принос в националната книжовна култура. 2021 зрителите на БНТ, след гласуване, я определят за свой любим български автор. Тази година тя води и майсторски клас по творческо писане на „Аполония“.

Оставяме за финал важен акцент от литературната програма на „Аполония“ - юбилеите, които са много сериозна линия за уважението към хората на фестивала.

Радой Ралин, снимка: архив

На 29 август от 18 часа ще бъде отбелязана сто годишнината от рождението на Радой Ралин, може би, най-колоритният български поет, писател,  сатирик, епиграмист, драматург и сценарист. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие, той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности. С блестящия хумор, който струи от страниците му, с интелигентните и същевременно злободневни теми, Радой Ралин великолепно пресъздава недъзите на обществото.

А на 3 септември по повод 80-та годишнина на проф. Михаил Неделчев ще бъде представена неговата тритомна „Как работи литературната история?“, издание на НБУ. Творчеството на проф. Михаил Неделчев изследва проблемите на литературната теория и философията на българската култура и литература, както и историята на новия български демократически преход.

Той пише за литературния, културния и политически персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. За него доц. Елка Трайкова пише: „Литературната история е не просто многолетно професионално занимание на Михаил Неделчев, тя е  негова съдба. Защото всяка книга не е просто факт от творческата му биография, тя идва с мисия – да ни накара да погледнем отново зад предела на познатото, отвъд познанието, което смятаме, че сме постигнали, да ни помогне да съпреживеем поредния неподозиран литературно- исторически сюжет… Вървейки по житейския си път, Михаил Неделчев твори литературна история. Не в онзи традиционен смисъл с книга с хронологично подредени текстове, която с акта на своето издаване идентифицира Автор и История… Литературната история като авторски проект наистина се случва в книгата на Михаил Неделчев.“ Той има и една друга вълнуваща битност вече десетилетия – той е един от аполонците още от времето на създаването на фестивала. Не е бил само миналата година и когато артистичният директор на „Аполония“ го попитала: „Защо?“, той отговорил: „Защото се готвих за тази година!“.

На 38-ото издание на „Празници на изкуствата Аполония“ ще се спази традицията от последните години на организаторите - „Книжна Аполония“ за седми път. Различните издателства ще изложат избрани заглавия – както най-известните от предишни години, така и най-новите книги и автори. Някои от тях ще бъдат представени и на литературните вечери на фестивала, за които вече написахме.

Успех и на добър час на „Аполония“, която се открива на 28 август от 20.30 часа с концерт на Детският духов оркестър към Средно училище Емилиян Станев, Велико Търно��о. Тогава ще разберем и кой ще е 24-ият носител на наградата на Фондация „Аполония“  Аполон Токсофорос. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на „Аполония“, Тихомира Крумова и Стефан Джамбазов

[vprki]

Трийсет и седмата „Аполония“ - с любов и вдъхновение под открито небе

Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент маестро Пламен Джуров откриват 37-то издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол на 30 август. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува отново и, както миналата 2020 заради пандемията от Covid-19, ще бъде изцяло открито.

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията и предупрежденията, че ни заплашва нова вълна притеснява, но Аполония все пак ще я има и то с прекрасна програма.се намери изход. Българските артисти с ��отовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 37-то издание на феста, а когато преди две години попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 37- то издание, заради неизвестността от развитието на пандемията. Питаме я сега в контекста на един от традиционните вече от години акценти в програмата: „Каква е нейната цена успеха „Празниците на изкуствата Аполония“ да са толкова обичани, чакани?“.

Маргарита Димитрова, снимка: архив на фондация "Аполония"

А тя е лаконична: „ Работа, познание, работа, любов, работа!“. Отбелязва, че тази година програмата е била подготвена отдавна и бързо. Артистите от различните изкуства обичат и за тях е удоволствие и чест да са участници на Празниците в Созопол. А ние знаем, че Маргарита Димитрова и нейният екип сътрудници ден след финала на поредната „Аполония“ тръгват в подготовката на новата. Дори често имат планове и уговорки за следващи години. Стандарти!

И така, откриването е на 30 август в Амфитеатъра на Созопол с концерт на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, който тази година отбелязва 60 години от създаването си с диригент маестро Пламен Джуров. Първата репетиция на знаменития ансамбъл е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с огромен успех е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, разбира се, Васил Казанджиев, който ръководи състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който първоначално се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назован от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и популярност, започва да пътува по света и прави записи за известни грамофонни фирми. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на Софийски солисти неизменно е Пламен Джуров.

Софийски солисти са своеобразна лаборатория за изпълнения на съвременна българска и чуждестранна музика. Ансамбълът многократно прави интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български произведения от Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават главно зад граница, стотици остават в България във фонда на БНР и БНТ. Солистите активно работят с млади музиканти и организират образователни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, САЩ, Канада и Япония. В историята им има поредица турнета, в които за два месеца са изнесли около 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през САЩ и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те винаги се завръщат в родината, при своята българска публика. Софийски солисти са носители на всички български награди и много международни отличия.

Пламен Джуров на репетиция със "Софийски солисти" в зала "България", снимка: Стефан Джамбазов

Солистка на концерта на Празниците е талантливата ни прекрасна цигуларка Лия Петрова, която свири на великолепната цигулка Хелиос на Карло Бергонци от 1735. А както каза Маргарита Димитрова „оркестърът я обича и тя ги обича“. Само припомняме, че преди време „Софийски солисти“ и Лия Петрова направиха бляскаво едномесечно турне в Япония. А преди малко повече от месец в рамките на 52-рия Международен фестивал „Софийски музикални седмици Ансамбълът под диригентството на маестро Джуров изпълни забележителна програма в зала „България“ -две премиери за България на кантатите на Марин Големинов „Кресту Твоему“ и „Алелуя“ и забележителната 14-та симфония на Дмитрий Шостакович. „Софийски солисти“ начело с Пламен Джуров са от честите гости на Празниците и винаги са прекрасни програми и великолепни солисти. Любов!. Тази година в програмата на откриването ще бъдат изпълнени произведения на Телеман, Сен-Санс, Бела Барток, Холст.

Да, един от акцентите на Празниците са годишнините. Стогодишнината на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ ще бъде отбелязана с концерта на 31август от 19 часа в Амфитеатър на Джаз сектет, ръководен от прекрасния музикант Михаил Йосифов и негови студенти. Този концерт е част от великолепната програма на Академията през юбилейната 2021, в която младите музиканти и преподавателите им показаха вековния дух на българската Алма Матер на музиката. Най-младият ректор в история ѝ проф. Сава Димитров с амбиция и въображение налага смисъла и истинското ѝ място в културния облик на страната ни. Един друг юбилей, който отбелязва целия свят, особено Аржентина – 100 години от рождението на Астор Пиацола е в програмата на „Аполония“ на 3 септември от 21 часа на Амфитеатъра. Изпълнителите - Йован Богославлевич (Сърбия) цигулка, Цветан Недялков китара, Маргарита Калчева контрабас, Матиас Гонзалес (Аржентина) бандонеон, Людмил Ангелов пиано. Не за първи път Пиацола е в програма на фестивала. През 2017 година Софийски солисти заедно със знаменитите Красимир Щерев /акордеон/ и Георги Василев /китара/ изпълниха двойния концерт на Астор Пиацола за китара, бандонеон и струнен оркестър.

Живко Петров /л/ и Людмил Ангелов /д/ на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

А маестро Ангелов има специално отношение към аржентинския композитор и за „въпреки.com” по повод годишнината на Пиацола, роден на 11 март 1921 г. сподели: „Неговата музика ми беше позната отдавна и винаги ми е харесвала. Но в момента, в който започнах да я изпълнявам, усетих онова много специално привличане, ко��то определени автори ми оказват. Това мигновено емоционално въздействие на музиката му, абсолютно директната емоция, е вероятно едно от най-големите ѝ качества. Свирил съм многократно негови произведения, с различни формации, и не преставам да ѝ се възхищавам и обичам“. За Людмил Ангелов ще споменем и малко по-късно.

В контекста на годишнините на „Празниците“ ще отбележат и един тъжен юбилей – 30 години от смъртта на признатия за от най-великите вокалисти Фреди Меркюри на 4 септември от 21 часа в Амфитеатъра. Точно 30 години след като Фреди Меркюри отлетя от този свят, българските музиканти почитат великите Queen. Acoustic Queen Project включва над двайсет от най-големите хитове на групата. Те ще прозвучат за пръв път на „Аполония“. Това е една от премиерите в Созопол. Тръгнахме с Фреди на минорна вълна и затова не можем да не споменем като акцент в програмата два вълнуващи концерта за талантливи хора, загубили битката с Корона вируса. На 2 септември от 21 часа в Амфитеатъра „В памет на Димо Стоянов - P.I.F.“ с участието на Ерсин Мустафов, Влади Ампов – Графа, Влади Михайлов, Дичо. А групата написаха: „Миналата година, няколко дни преди Коледа почина Димо Стоянов, вокалист на P.I.F., всеотдаен музикант, безрезервно вярващ и подкрепящ младите, човекът, който прибираше сутрин звездите…Този концерт е посветен на него.“. А на 4 септември от 19 часа в Амфитеатъра е концертът „Спомен за Камен Чанев“ с участието на Иван Момиров, Кирил Манолов /един от най-близките му приятели/, Юлиян Константинов и Вяра Шуперлиева пиано.В края на ноември 2020 се сбогувахме с Камен Чанев, певеца, покорил с гласа си световните сцени, изключителния професионалист и скъп приятел. Камен Чанев беше най-успешният български тенор с международна кариера. Той беше солист на Националната опера и балет – София и на Пражката опера. Завършва Националната музикална академия Проф. Панчо Владигеров. Специализира в Римската академия за изкуство и култура при Борис Христов. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера . Лауреат е на конкурса Йоси Бьорлинг, Швеция. Името му се свързва преди всичко със сцените на Виенската Щатсопера и Арена Ди Верона, гостува и на големите оперни театри в Европа, Азия и САЩ.Неговата звезда продължава ярко да блести, красивият му глас звучи в спомена за великолепните и неповторими образи, които създаде…

Ако се вгледаме детайлно в Програмата на Празниците, те е винаги имат някак своя драматургия, а не само акценти. Тази година се налага в концертите и квартетът. С усмивка Маргарита Димитрова казва дали е на добро тази четворка. Убеждаваме я, че с такива програми и изпълнители не може да не е за добро. На 1 септември от 19 часа в Амфитеатъра са Клавирните квартети на Йоханес Брамс със звездни музиканти Лия Петрова - цигулка, Румен Цветков - виола, Александър Сомов - виолончело и Людмил Ангелов – пиано.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

Маестро Ангелов и първият носител на наградата на фондация „Аполония“ Аполон Токсофорос и почти всяка година в Созопол ни радва с концертите си – рецитали или съвместно със забележителни музиканти Александрина Пендачанска, Веско Пантелеев-Ешкенази, Живко Петров… А на 31 август четиримата пианисти, които ни възхитиха още през 2015 година зала 1 на НДК Ангел Заберски, Георги Черкин, Живко Петров и Иван Янъков ще са специалният квартет, който в изпълненията си преплита класиката и джаза виртуозно. Прекрасни музиканти – челисти Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, обединени в Underground Cello Quartet премиерно ще ни представят програмата си. Вълнуващо, нали? Но и да пропускаме и рецитала на изключително талантливия пианист Сергей Редкин на 3 септември. Той има забележителна кариера, а тази година спечели втора награда на един от най-престижните музикални конкурси Кралица Елизабет в Брюксел, Белгия.

Очакват ни и други премиери в киното, в литературата и не само. Една е много специална, поне за нас – „Ангелски хроники“ е първата книга на директора на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров на 2 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия.

Найден Тодоров, снимка: Кирил Христов

Тогава ще бъде представена и последната книга на Мария Касимова-Моасе “Записки от Шато Лакрот“. И двете на издателство „Колибри“. А на 5 септември на същото място и в същия час Георги Господинов ще представи най-новата си книга „В пукнатините на канона“ на издателство „Жанет 45“. Час преди това от него ще научим и как е минал майсторския му клас, към който има изключителен интерес, както сподели Маргарита Димитрова.

На 2 септември от 22 часа в лятното кино предпремиерно ще гледаме филма „Февруари“ на Камен Калев. Да не забравяме и документалното кино, пристрастие на селекционера на филмовата програма на Празниците“ проф. Божидар Манов. На 1 септември от 20 часа е премиерата на документалния филм „Живот от живота“ на Стефан Командарев, посветен на драматичната тема за донорството в България.

Стефан Командарев /л/ и Божидар Манов /д/ на "Аполония", снимка Стефан Джамбазов

За втори път след 2019 година майсторски клас ще има и Александрина Пендачанска. Тогава на концерта на учениците ѝ тя каза, че открила за себе си, че работата като преподавател е като родителството – отглеждаш от едно цветенце, което да стане красиво и силно дърво. Какво се изисква? „Търпение, щедрост и критичност, която не съди, а дава варианти за решаване на проблеми и въпроси. Аз съм го научила от майка ми /Валери Попова/ и като родител. Тя е била и вокален педагог, и нейният път е този, който се опитвам да следвам“. Джиджи беше първата, с която започна през 2012 година реализ��цията на вълнуващите срещи „Цената на успеха“ в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Нейната искреност и топлота даде великолепно начало на тези почти интимни и вълнуващи срещи с публиката. Те предстоят, като първата среща е с маестро Пламен Джуров и Софийски солисти, ще чуем писателя Захари Карабашлиев, ще почетем Камен Чанев…Ще си припомним забележителното списание за култура на БТА ЛИК, което спря през 2013 година. После се появи с един два специализирани броя, но сега на „Аполония“ генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев ще съобщи неговото възраждане. Специално за “въпреки.com” той написа: „БТА ще представи броя на завръщащото се емблематично за българската култура списание “ЛИК”, посветен на изкуството по време на пандемията, на “Аполония” в Созопол.

Маргарита Димитрова и Кирил Вълчев, снимка: БТА

Аполон е едновременно покровител на изкуствата и предводител на музите, но и лечител, включително срещу чума. Според мита през Троянската война той девет дни изпращал със стрели чума в лагера на ахейците, а след жертвоприношения за омилостивяването му спрял заразата. Аполон спрял и чумата в Атина след като загинали 100 хиляди души и полисът загубил Пелопонеската война срещу Спарта през V век преди Христа, за която чума Тукидид пише, че била “толкова голяма и страшна като заплаха, че в човешката памет няма сравнима с нея”. Двете начала в Аполон - на изкуството и на лечителството намерили продължение в синовете му - най-великия певец на Древностра Орфей и бога на медицината Асклепий. На “Аполония” със списание “ЛИК” за изкуството през пандемията БТА иска да покаже, че изкуството лекува и грижата за душата ни е лекарство, което е не по-малко важно от лечението на телата ни. За да “ваксинира” с новини за изкуството през тази година БТА създава и нова редакция за знание и култура, наречена “ЛИК” по името на емблематичното списание, издавано от националната информационна агенция на България. “Post nubila Phoebus” (“След мрачно време - Феб”), ни уверява древната сентенция как след неприятностите идва Феб (Слънце, както наричали Аполон). Със следващия брой на “ЛИК” БТА планира да покаже, че това е вярно, като разкаже за идващата в края на лятото “Аполония” в Созопол“. На добър час на ЛИК, списание, създадено още през далечната 1965 година, което винаги очаквахме и четяхме, като бързахме и да се абонираме, за да го имаме…

И за финал на този въвеждащ текст към 37-то издание на Празниците на изкуствата Аполония за една изненада и необичайно представена, която ни очаква от 31 август в двора на Художествената галерия – Фотоизложба на Димитър Караниколов „Нечовешки поглед“, куратор Елена Филипчева. Той е архитект и любител травъл фотограф. Завършва архитектура в София през 2002 и специализира в Oosterhuis NL – Ротердам. През 2004-2006 работи за Foster+Partners – Лондон, след което създава студио MESHROOM за архитектурни визуализации. Той води уъркшопи за постпродукция и експериментира с интериорен дизайн и създаване на мобилни игри. Неговият проект Loft 9b е номиниран за най-добър проект на Archilovers за 2015, а фотографите му са публикувани от National Geographic, Lonely Planet, Fubiz и Designboom.

Димитър Караниколов, снимка: архив на фондация "Аполония"

В последните години пътува на специализирани фотографски експедиции в Монголия, Мианмар, Ботсвана, Исландия, Етиопия и други в опит да заснеме автентични места и хора и непознати гледни точки със своя дрон. През 2019 печели IPA (International Photography Awards) в категорията травъл фотография, а през 2020 става Aerial Photographer of the Year в категория изящно изкуство. До момента има 4 самостоятелни фотоизложби.

И ако миналата година винилите със снимките от фотоизложбата на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“ (светла да е паметта и на двамата, обичаха/обичат Аполонския Созопол) бяха изложени на оградата на двора, сега фотографиите на Димитър Караниколов ще са на земята. И посетителите ще ги гледат „отгоре“, като дронове ниско летящи, ако можем да си го представим с повече въображение…

Фотография на Димитър Караниколов, снимка: архив

И да очакваме в деня на откриването на Празниците новия носител на наградата Аполон Токсофорос.

Не е възможно да разкажем за всички вълнуващи събития на „Аполония“ - повече за програмата на фестивала може да прочетете на https://apollonia.bg/.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фондация „Аполония“