#Мария Лалева

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

(..) смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай боже, да си ги подценил.

"Живот в скалите", Мария Лалева

[gerdaisy]

Поевтиняване

Привет, новоизлюпен мачо! (Поостаря, но щом пък си решил.) На уиски, сред обидите ти в здрача, си спомням колко хубав беше, мил. Припомням си очите – черна рана, и паузите – честни като гроб, момчето с умълчаната цигара, с ръце, готови да рисуват Бог. На дървената маса помежду ни линчуваш спомен, нощи, имена. Забравила, че също имам думи, откривам тъжно твоето сега. Оставих те до дъно да покажеш къде си стигнал, със кого и как. Да бях си тръгнала, преди да станеш… След теб миришеше на евтин мрак.”

[alt3rn8-knowl3dg3]

“Знам, че когато съдбата ти пречи да довършиш нещо, значи не си готов. Явно има още какво да научиш и да изживееш, друго да преосмислиш, трето да премахнеш. Всяко нещо си има своето точно време. Ако нещо върви прекалено трудно, с много нерви, с много обърквания и разминавания, значи или е рано, или е късно за него. Или изобщо не бива да е. Когато е писано да стане, то се случва лесно и красиво. И с любовта м��жду хората е така, и с работата, и с приятелствата.”

Мария Лалева

[byeimresting]

В някой друг живот

Ще ти се случа в някой друг живот.

Ще ме обичаш от мига ти на зачеване.

Ще ме дочуеш насред вълчия си зов.

Ще си ме търсил. Страшно. Точно мене.

Ще ме познаеш във един-единствен миг.

Ще си ме плакал и в платно, и в поема.

Ще си ме спомниш по божествения вик

на щерка си. От двама ни родена.

Ще ти се случа в някой друг живот.

Сега играхме просто пантомима.

Мини през времето. Да бъдеш цял.

И нов. ��а този беше рано да ме имаш.

- "Личен архив" Мария Лалева

[invisible269]

"Разбрах, че когато някой е изпълнил мисията си докрай, си отива. От твоя живот, или от живота изобщо. Осъзнах, че ние, човеците, не разбираме нито времето, нито стойността на нещата и на хората по пътя си. Все си мислим, че ако нещо е дълго, то е значимо. Но има мисии и задачи, които се случват в миг и те преобръщат до края на дните ти. Може някой само да те е прегърнал и сл��д минута да е изчезнал, но тази прегръдка да е спасила душата ти."

„Пасиансът на архангелите“, Мария Лалева

[ibracadabraa]

"... Ти не разбираш! Понякога на човек не са му нужни ангел и спасение, а още кал. Още кални черни хора наоколо му, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и желания… Трябва му точно тази кал, за да завърши сам себе си. Както Бог от кал го е изваял, така и човекът от кал сам се създава. Затова не протягай ръка към чуждата кал да спасяваш, без да си повикан за помощ. И да го беше измъкнала, щеше да побегне и пак в калта да се хвърли. Чуеш ли обаче да те вика, черното вече му е достатъчно, калта му е по мярката за цял човек. Тогава само кажи: „Тук съм!“… И остави Бог да си свърши работата. Толкова е човешкият живот, Екатерина – достатъчно кал, божият дъх и някой търпеливо да те чака да се изваеш от калта сам. Другата дума е любов."

"Пасиансът на архангелите"

Мария Лалева

[ladyschaoticmind]

" Който обича, очи за друг няма, ни сърце, ни ръце..."

- Мария Лалева

[slimarka]

“ Пасиансът на архангелите”

Мария Лалева

[shadywitchruins]

Понякога е толкова хубаво да бъдеш невъзпитан - да не отидеш някъде, просто защото не искаш, просто защото нямаш сили да се усмихваш насила, просто защото си толкова изчерпан, че нямаш енергия дори да утешиш себе си, камо ли да бъдеш любезно лицемерен. Бягаш от света за малко, прегръщаш ствола на дърво и го молиш да ти даде сили. За малко. Поемаш дълбоко въздух и … се връщаш в реалността. За дълго. Възпитан, предвидим и самоунищожително мил към всички, само не и към себе си. “Събрал си се”. Аплодисменти! А дърветата плачат след теб. Заради теб. За теб. Но ти вече си ги забравил. Себе си също. Маската ти отива. Или поне на това се надяваш. Мисля си, че дърветата знаят всичко за човешката умора. И добре, че са неми.

Мария Лалева

[more-than-gravity]

Не е страшно да останеш без мен. Много по-страшно е да останеш без себе си. - "Живот в скалите", Мария Лалева

[mihaylovblog]

07.01.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Ян Бибиян" на режисьора Васил Апостолов, по сценарий на Атанас Ценев и Васил Апостолов. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин. Музиката във филма е композирана от Вили Казасян. В ролите: Микаел Дончев, Маргарита Апостолова, Георги Калоянчев, Цветана Манева, Никола Тодев, Пламен Дончев, Петър Пашов, Людмил Николов, Ваня Сивинова, Янко Гъделев, Петър Пашов, Людмил Николов, Нели Лепоева, Емилия Маленова, Иван Сивинов, Мария Лазарова, Нина Сивинова, Иван Дипчиков, Цветана Георгиева, Цветана Балканджиева, Стефан Балджиев, Карп Карпов, Нели Цветкова-Узунова, Панайот Панайотов, Таня Иванова, Нели Кьой, Яна Хаджиянкова, Никола Тупарев, Ива Ташкова, Павлина Китерска, Емилия Попова, Станка Златанова, Гергана Димитрова, Гергана Петрова, Наташа Караатанасова, Ана Бакова, Радослава Василева, Мален Маленов, Ралица Димитрова, Владимир Апостолов, Младен Станев, Мария Джидрова, Сивина Сивинова, Андрей Мирчовски, Георги Лазаров, Станислава Лалева, Марияна Личева, Емил Филипов, Мария Чапанова, Ани Гунчева, Александра Калоянова, Красимира Апостолова, Величка Будурова, Маргарита Гешева и др.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Огромна е приликата между първата и последната любов. И в двата случая вярваш, че няма да има следваща.

"Живот в скалите", Мария Лалева

[gerdaisy]

Урок по достойнство

Мой си е, сине, и тежкият кръст да те науча на доблест. Да те извая от дух. От душа и от пръст, за да си Богу достоен. В едно те заклевам. В едно. И сега. Жена не разплаквай, която обича. Мъжът не оставя сълзи зад гърба. Мъжът е достоен. Дори необичащ. Мерзавецът бяга, но ти остани. Бъди по-голям от страха и вината. Глупакът мълчи, ала ти говори. Така че след теб светлина да остава. Така че след теб да пак да никне трева. Така че след теб някой друг да обичат. Дори необичащ, целувай ръка. Че всяко сърце е от Бог. И е живо.

[ancoragente]

Прожекция “Пробуждането. Можем ли да излъжем Матрицата?”

ЧЕТВЪРТЪК, 25 ЯНУАРИ 2024 Г. ОТ 19:00 Ч. Кино "Люмиер"

Билети на касите на НДК. Предизвикателството да разберем заблудите на света, в който живеем са пред очите ни. Но можем ли да провидим през мъглата на мани��улацията, която ни съпровожда всекидневно? В този филм има кодирани послания, които зрителите откриват. Защо е така ли? Отговорите през очите на: проф. Бойко Рангелов, Димитър Недков, Мария Лалева, Виктория Бешлийска, Йордан Камджалов, Джорджия Николова, Димитър Лучев, Силва Дончева, Иво Величков, Дамян Попхристов.

Линк към събитието

[halfanangel]

"– Дядо, а защо хората се разделят?

– Защото единият от двамата няма какво повече да даде на другия, дори и да има още какво да вземе."

-"Живот в скалите" Мария Лалева

[ibracadabraa]

– Дядо, а защо хората се разделят?

– Защото единият от двамата няма какво повече да даде на другия, дори и да има още какво да вземе.

– И със смъртта ли е така?

– Ако е дошла спокойно и по естествен път – да. Просто човек няма какво да даде повече на живота. Но от живота все има нещо, което може да се вземе.

"Живот в скалите" - Мария Лалева