#Рошпака

[vprki]

„Летни сънища“ в галерия „Париж“

Вече 22 години столичната галерия „Париж“ представя творби на съвременни художници, които работят в областта на фигуративното и наивистично изкуство, на магическия реализъм и хиперреализма. В момента в пространството ѝ  гостуват четиринайсет художници от Асоциация „Арт Наив България“, които творят в областта на наивизма и са представени около тридесет техни творби в експозиция, озаглавена „Летни сънища“.

Участват: Владимир Шунев, Галя Ромова, Елисавета Ангелова, Емануела Байракова, Изабел Немечек, Лиляна Дворянова, Люси Цонкова, Мариана Калъчева, Невена Ненова, Светлозар Стоянов – Свесто, Стела Стефанова, Стоян Божкилов, ��ли Шумарев и Росен Рашев – Рошпака (гостуващ автор).

Във въведението към изложбата галеристката Надя Павлова, богослов, която в момента подготвя магистратура по изкуствознание в НХА пише: „Заглавието „Летни сънища“ отвежда зрителя в едни светове на слънце, море, цветове и щастие. Четиринайсет различни погледа, техники и сюжети, които претворяват света в изкуство, създават различни реалности и отвеждат отвъд видимото. Птици, хора, кучета, риби и ангели свободно шестват по своите пътеки и умно наблюдават. Очите на детето сякаш надничат от всички творби, а усещането е за свързаност и любов. Освен картини, участват и керамичните скулптури на Изабел Немечек, в които ще се срещнем с летящия Карлсон и четящия Пинокио. Обединяващата нишка между всички произведения е именно това общуване, което го има както вътре в самите картини, така и отделно със зрителя, защото всеки наблюдател изгражда своята лична реалност с произведението и така комуникацията става многопластова.

Наивизмът е изключително жизнеутвърждаващ стил, който не търпи мрак в себе си. Там има искреност, невинност и чистота, защото такива са детските очи и души. А тези художници творят именно през тази светлина и умеят да виждат света само с такива очи, злото за тях е невидимо, несъществуващо. Картините са техните убежища, а ние останалите - търсим пристан и утеха в тях.“

Свързва дългогодишно приятелство и общи проекти със семейството галеристите Борис и Надя Павлови, които създадоха галерията през април 2003 година в София от семейство Борис и Надя Павлови. Заедно с тях като партньори през 2017 година ние от фондация „Въпреки“ започнахме реализацията на проекти, посветени на културното пространство с много галерии на улица „Цар Самуил“, разположени на 250 метровия участък между улиците „Гладстон“ и „Денкоглу“. Проектът имаше своите три прекрасни издания, последното „Толерантността като култура“ бе през 2020. Но 2021 година Стефан Джамбазов напусна нашия свят и нямаше как да го продължим. Но от няколко месеца по инициатива на Борис Павлов с участието и на другите галеристи създадоха  прекрасната инициатива обединяващ галериите изложбен сезон „Посока Самуил“ всеки  последен четвъртък на месеца. През май реализираха на Първата групова изложба в пространството на галерия „Контраст“.

Борис и Надя Павлови на откриването на изложбата "Летни сънища" в галерия "Париж

Но да се върнем към експозицията „Летни сънища“ в галерия Париж…В годините сме писали за не една изложба в пространството ѝ. Художникът Росен Рашев- Рошпака, към когото имаме и лични пристрастия повече 25 години има вече почти 20 самостоятелни изложби в галерията, сега е един от участниците в нея. „Това ми е най-старата галерия. Миналата година ѝ правихме 20 (2023) години. Аз излагам в нея от самото начало. Сега вече стават 21-22 години.“ Сподели за „въпреки.com” прекрасният художник – наивист по повод изложбата си „Рисунки“ миналата година в галерията. И продължи: „Харесвам Боби и Надя (галеристите) и пространството е много хубаво, естествено, но хората са най-важни за мен като присъствие, като отношение, като приятелство.“

Росен Рашев-Рошпака откриването на изложбата му в галерия "Париж", март 2025

Познаваме Рошпака и изкуството му, вероятно, вече повече от 25 години, благодарение на тях, но първоначално, като се връщам във времето на забележителния ни изкуствовед и художник Максимилиан Киров (1930-2003), който го представи съвсем млад във вече несъществуващата отдавна галерия „Витоша“. 2001 година Росен Рашев – Рошпака подреди в пространството ѝ изложба на два етажа. Тогава изкуствоведът ��о съизмери творчеството му с това на Димитър Казаков–Нерона. Росен Рашев е художник, който отдавна се е утвърдил на художествената сцена, изградил е своето лице, извървял е своя път и сега вече може единствено щедро да раздава на хората от своята вселена, която извира от сърцето му. Неведнъж сме писали за сияйните му творби, излъчващи любов към човека, към птиците, към света. Лошото у хората го натъжава, но винаги в творбите си, някои изпълнени със смесена техника – текстил живопис ни разказва красиви истории…/повече за него при нас може да прочетете тук/.

Няма да бъде преувеличено, че и настоящата изложба „Летни сънища“ ви дава и познание за наивистичното изкуство, което има своите традиции и у нас, макар и малко пренебрегвано.Тази свежест на колорита, заигравката с образността на един, уж, измислен свят, но всъщност, съществуващ, стига да имаш очи, носи своята прелест дори и за най-изкушения от голямото изкуство.

И за нас в изложбата, признаваме, има и изненада – участието на художничката Лиляна Дворянова. Тя работи в различни области на визуалното изкуство - фотография, дигитално изкуство, принт, концептуални форми, живопис, графика и илюстрация. През 2002г. завършва магистратура по философия, СУ “Св. Климент Охридски”, с магистърска теза в катедра “Естетика”. През 2004 завършва магистратура “Графичен дизайн” в НБУ, има докторска степен в катедра ”Изобразително изкуството“  ФНОИ, СУ „Климент Охридски”.

На плаката е картина на Лиляна Дворянова

Припомняме, че тя спечели голямата награда на биенале „Интуитив“,  заслужи статуетката с картината си „Едновремие“, представена миналата година в изложбата ѝ със същото заглавие в галерия „Етюд“. Международното виртуално биенале „Интуитив“ - България 2025 събра художници и скулптори от цял свят - близо 450 работи на 158 автори от 39 страни от пет континента се включиха в състезанието. Третото издание на Биеналето вече прави преглед на ново по-широко изобразително поле – това на интуитивното изкуство.

В последните години Лиляна Дворянова се изявява и като много интересен и различен илюстратор на книги. Илюстрацията я привлича, но за себе си признава, че всички картини, които създава са илюстративни като стилистика, разказват истории. Тя спечели награда "Златен лъв 2023" за най-добър цялостен издателски проект с визуалната си книга "Острови" в съавторство с майка си фината писателка Емилия Дворянова.( издателство "Изток-Запад")

Лиляна Дворянова /л/ с колегите си в галерия "Париж"

През май миналата година нейна книга беше включена в изложбата на илюстраторите на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня. Куратори на великолепния за първи път така изграден българския щанд бяха Свобода Цекова и Антон Стайков с надслов „Радост, тъга, надежда“. Тогава художничката сподели пред нас: „Прекрасно изглеждаше самият щанд. Много съм щастлива, че ми се обадиха да участвам. Не съм очаквала. Участвах с първата си книжка „Слончето, което искаше да лети“. И тъй като тя е по-философска история – има един щастлив и едни тъжен край явно се вписа в темата, която те бяха избрали.“ /Повече за Лиляна Дворянова може да прочетете при нас тук./

Част от участниците

Вероятно, за всеки един авторите в изложбата „Летни сънища“ може да се разкажат интересни истории. Надяваме се един ден да го направим. Не всички от участниците успяха да дойдат на откриването, но всички бяха щастливи, че са заедно /на водещата снимка с Надя Павлова/, което е по-силно от личните амбиции. А сега, зарадвайте се на експозицията в галерия „Париж“, която продължава да е изложена в пространството ѝ до 8 юли. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на галерия Париж и Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Някога в далечната вече 1991 година именитият ни кинорежисьор Костадин Бонев направи прекрасен документален филм „Ловци на сънища“ за балканските наивисти. Ще ви разкажем за него, вероятно…Споменаваме го само заради думичката сънища. А в името на истината, всеки има своите сънища, независимо в кой край на света ги сънува, но понякога те се срещат…, в една изложба, например.

[vprki]

С творбите си Росен Рашев-Рошпака ни напомня какви сме дълбоко в душите си

За шестнадесети път в галерия „Париж“  талантливият, колоритен художник Росен Рашев – Рошпака представя своя самостоятелна изложба „Светът на Птицочовеците“. Показани са двадесет и три картини в неговия неподражаем стил, повечето от които са изпълнени в специфичната за него шита техника с маслени бои, както и три рисунки.

Във въведението към експозиция галеристката Надежда Павлова, богослов, подготвя магистратура по изкуствознание в НХА пише:  „Светът на птицочовеците е онази рошпакова утопия, която показва един птичи свят, който е досущ като човешкия, но без злото в него. Това е едно райско състояние, където царуват любовта и красотата. Птицочовеците притежават огромна доброта, вътрешна чистота и изпитват неподправена, първична радост от Божието творение. Точно затова те винаги махат към някого за поздрав, разперили са ръце сякаш за прегръдка, втурват се нанякъде, за да посрещнат приятел, играят си, летят или оживено си бърборят за нещо важно от живота. Има и една баба сврака, която крачи бодро, гледа умно и се подпира на тояжката, а опашката ѝ стърчи ли стърчи.

Птицочовеците са винаги красиво облечени – с малки шапчици, полички за врабките и панталонки за врабците. И често си имат семейства. Ходят на разходка, гледат към звездите, поздравяват слънцето и изучават Божия свят. Това е птичият свят, който е като човешкия, но без завистта, без злобата и без грубостта. А може би и ние сме едни птици вътре в душите си, може би Рошпака ни напомня, какви сме дълбоко в сърцата си, може би тази утопия е, всъщност, истината за нас самите…

  С тази слънчева, ярка и жизнеутвърждаваща изложба галерия „Париж“ открива своя нов сезон и приканва отново почитателите на изкуството да се срещнат със световете на талантливите ни художници.

Изложбата на Рошпака може да се разгледа на живо до 27 март, както и онлайн в сайта на галерията.“

Надежда Павлова

Познаваме Рошпака и изкуството му повече от 25 години, благодарение и на дългогодишното му присъствие сред художниците в галерия „Париж“ , но първоначално, като се връщам във времето и на забележителния ни изкуствовед и художник Максимилиан Киров (1930-2003), който го представи съвсем млад във вече несъществуващата отдавна галерия „Витоша“. 2001 година Росен Рашев – Рошпака подреди в пространството ѝ изложба на два етажа. Тогава изкуствоведът съизмери творчеството му с това на Димитър Казаков–Нерона.

Сега сме отново заедно на поредната му изложба, но той за тези години е съхранил момчешкото си излъчване, усмивка, обичта към света, независимо, че човекът с деянията си го и натъжава… Рисува на различни места – в София, във Враца, на село.

Някои от новите му работи в сегашната изложба са в неговата си посока като техника, като продължава да обича птиците. С тях сякаш очовечава хората като ги изобразява като птици, готови за полет, но и щастливи, че могат да се кипрят като за рисунка, а остават тук сред нас.

И са едни само неговите птицочовеци. Защо го питаме. „Защото много животни, живеейки с хората придобиват човешки черти. Много хора, живеейки с  животните придобиват чертите им. Забелязал съм, че като разхождат по парковете кучетата си стопаните, те приличат на кучетата си. Всеки си избира такава порода животинка, която да му пасва и да прилича на него. Затова много обичам да прехвърлям едни качества от човека на животното.“ Веднага отговаря Рошпака, а аз допълвам „и обратното, нали?“ И тук се смеем заедно в един наш разговор по повод предишната му изложба в галерия "Париж". Но след закачките ни, той става сериозен и казва не без тъга: „Не знам, особено в последно време както се случват нещата в живота, като че ли животните са по-добри от нас, хората. Много лошотия се развихри и светът не е добър. Лакомия, лакомия за пари, за власт, да властват над хората, да ги ръководят, да ги манипулират. Необходимо е очовечаване на света, да се върнем към най-обикновените човешки качества – добрина, любов, приятелство, помирение. Един друг да си прощаваме, прошка да си даваме. Да я няма тази злоба, да я няма тази агресия. Това изправяне на човека срещу човека, тези конфликти и тези ужасни ситуации – да ги няма.“

Росен Рашев-Рошпака

Казва го с надежда �� цялата доброта, която носи в себе си, вероятно и с наивността на човек, който не само не приема злото, но и е убеден, че е в ръцете ни да го преодолеем. Дълга тема и дали изкуството може и дали красивата му мощ може да ни направи, изгради като добри хора. Риторичен въпрос, но без положителен отговор…,за жалост. Един от талантите на Рошпака, освен че е самобитен художник е и много добър човек, без това да звучи като шаблон.

Като художник в годините Росен Рашев – Рошпака винаги признава за себе си Димитър Казаков - Нерон са свой учител. Дори ни е признавал във времето, че той го убедил да не учи в Националната художествена академия. Нерона го е казвал и на други…Рошпака е много повлиян от него. “И двамата братя Казакови, и Никола и Димитър са ми като учители. За съжаление, Никола е потънал много в сянка и в забрава, но той също е голям като Димитър. И двамата са, наистина, неповторими - Никола в кръглата скулптура, а Димитър в живописта, в релефа и керамиката. Наистина, Димитър го имам за свой учител, така както е успял да загребе всичкото българско, цялото това светоусещане, тази мъдрост тук на Балканите, така се опитвам и аз да го правя с моите работи, по мой си начин.“ Споделя Рошпака.

Тук си припомням неговата дванайста изложба в галерия „Париж“ „Врабчовото село“  в края на 2019 година (последната му, която видя Стефан Джамбазов, а с Рошпака ги свързваха много неща, преди всичко приятелство и подкрепа –б.р.). Тя  включваше четиринадесет нови творби, направени специално за експозицията. „ Врабчовото село е всъщност село Медковец (на съпругата му Надя до Дунав –б.а.), което художникът често посещава през летните месеци. Дворът на селската къща изобилства от най – различни птици, а Росен Рашев отдавна изследва живота им отблизо и дори отглежда пощенски гълъби. Именно това огромно разнообразие от пернати животинки го вдъхно��ява да ги нарисува и да ги превърне в едни своеобразни метафори на всичко случващо се около нас. Росен Рашев твори в областта на наивизма, изградил е своя лична техника, която освен маслената боя, включва и шиенето върху платното, което прави картините му ясно разпознаваеми и със свое собствено лице. Самият той казва, че така продължава гобленарството, ковьорната ни и текстилната живопис, защото „животът е едно дълго бягане и всички ние трябва да си предаваме и да поемаме щафетата един от друг“. Точно заради тази своя философия, Рошпака дава един нов живот на Радичковите врабчета и продължава по своеобразен начин делото на самобитната Лика Янко“, написа тогава галеристката Надежда Павлова.

С тези рошпакови птицечовки винаги си припомняме написаното от Йордан Радичков…„Подир туй ние пак продължихме да играем на врабчета и по едно време дочуваме, че някой започва да почуква вътре в яйцата. Кога погледнахме една сутрин, от яйцата излязоха едни голишарчета, мушат се едно в друго, писукат и примижават от удоволствие. Никаква перушина няма по тях, а само един пух, но въпреки това те размахват крила и ни плашат, че ще хвърчат. Пък ние знаем, че няма да хвръкнат, защото всичко си идва с времето и няма как човек да изпревари времето.“ От „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков (1929-2004), публикувана за първи път 1968 година…

В тази своя изложба „Светът на Птицочовеците“ ни показва и как вижда Рая, в синьо, какво за него е любовта между двама души – цветна, усмихната, щастлива. А подтекстът му е винаги, Въпреки, защото светът не е толкова прекрасен, ние човеците не сме кой знае колко добри. Но си заслужава да гледаме с очите и добротата на Рошпака и да се радваме на творбите му, а и на живота, Въпреки…≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Критичен поглед: Изключителни имена на творци в София през седмицата

Когато се споменат имена като на художниците Кольо Карамфилов, Николай Майсторов, Ясен Гюзелев или скулптора Павел Койчев е ясно, че става дума за изключително качествени изложби. И не са само те. Това се случва тази седмица в София.

Изложбата „Необозримо за Кольо К.” дойде в Артгалерията на НДК. Тя включва серия от графики и живописни платна, които не са показвани в изложбата на Кольо Карамфилов, която бе реализирана в началото на годината в Пловдив в рамките на Пловдив - Европейска столица на културата. В София могат да се видят както популярни, така и малко известни произведения на художника, предоставени от колекционери и галеристи. „Изложбата „Необозримо за Кольо К.“ е един подарък от Пловдив за София и изключително благодарим на НДК за топлото гостоприемство. Опитали сме се в тази изложба да представим най-ключовите и най-съществените като послание, като визуален език, като образна метафора работи, произведения на Кольо Карамфилов.  През годините на своя творчески път той изкова една иконография, която го прави абсолютно разпознаваем автор, много силен, много мощен, много поетичен и много задълбочен“, коментира проф. Галина Лардева, изкуствовед и куратор на изложбата /на снимката/.

През годините художникът работи в почти всички жанрове на визуалното изкуство – графика, живопис, скулптура, пърформанс, инсталации, фотография. Освен това той се изявява като режисьор и сценарист. „Кольо Карамфилов е средоточие на различни, понякога провокативни гледни точки, творчески концепции и нагласи. Той е един от малкото български автори с ярко изразен регионален и същевременно национален облик и значимост. Специфичното му място в художествените процеси от последните десетилетия у нас се определя от пресичането между съзнателно избраната автостилизация на артиста като „художник на собствен��я си живот“ и разполагането на творчеството като територия, която единствена е в състояние както да изрази, така и да запази индивидуалната чувствителност на твореца.“, сподели още Галина Лардева. Изложбата очертава разноликото творчество на пловдивския творец в неговия иначе „необозрим свят”. Показани са ранни произведения в различни жанрове като живопис, графика, скулптура, инсталации.

„Творчеството на Кольо Карамфилов е поетически сложно и дълбоко. Той е един от най-обичаните български художници, работеше с най-различни техники, правеше от всичко изкуство. Включихме в изложбата с много ранни негови неща – графики още от времето, когато се подписваше като Николай Карамфилов. Има една много интересна комбинация между пластика и рисунка и разбира се големи живописни произведения, в които могат да се видят целия този свят от символи, знаци, послания на Кольо Карамфилов.”, добавя още проф. Галина Лардева. Проектът се осъществява от Фондация „Култура и съвременност“ в партньорство с галерия U.P.A.R.K. и е част от официалната програма на Европейска столица на културата – Пловдив 2019. НДК е партньор на проекта в частта с представянето му в София.

Инсталацията „Кибрит” на Кольо Карамфилов е експонирана в едно от най-представителните пространства на НДК – вход А6 

Синът на Кольо Карамфилов /1963 – 2014/ – Росен Карамфилов – дари официално на НДК инсталацията „Кибрит” на своя баща Кольо Карамфилов. Това е изпълнение на волята на големия български художник, който през 2011 г. прави изложбата „Мерси” заедно със Стефан Божков. Тогава експозицията гостува в няколко български града, включително в София - в НДК. Оттогава творбата е на съхранение във фонда на НДК, но вече публиката на двореца може да се докосне до нея и да общува по още един начин с „необозримия” артистичен свят на големия български художник. Екипът на двореца вдъхна нов живот на инсталацията „Кибрит”, експонирайки я в едно от най-представителните пространства на НДК – вход А6. Тя остава там за постоянно и се превръща в още едно от над 120-те произведения на изкуството, разположени в залите и фоайетата на НДК. Посетителите ще могат да видят изложбата всеки ден до 20 октомври.

Стела Димитрова - Майсторова и Николай Майсторов при откриването на изложбата на художника в галерия “Контраст”

А Николай Майсторов представи изложбата си „Портрети” с куратор доц. д-р Ружа Маринска в галерия „Контраст“. И написа свой текст за изложбата: „За моите 20 пастелни портрета бях помолен да напиша нещо. Трудно е художникът да бъде искрен с думите си когато пише за себе си, защото картините са нарисувани. Искам да кажа, че те - дали буквално защитават идеята на автора или не, автономията им определя тяхното присъствие на сцената на живота, където зрителят компенсира своето присъствие чрез тях. Истината за изкуството се ражда в момента пред погледа на зрителя. Бих казал, че и тя е относителна, така че каквото и да напиша за моето изкуство няма никакво значение за никого. Това са само моите думи, които винаги ще носят спекулацията на самозащита.

Но все пак, бях помолен от галерия „Контраст“ и затова ги пиша, защото съм обещал. Един художник  на 76 години, говоря за моята възраст, трудно ще има самочувствието на младия напорист творец. Животът на „стареца” е воля за присъствие на сцената, и е начин да приеме края, въпреки всичко. Така че рисувам, продължавайки отсрочката за победения. Тези двадесет пастелни портрета са сътворени преди 2 години. Те бяха един сантимент към мои близки хора и към самия себе си, защото има и нарисувани автопортрети. Решението да създам тези картини беше драматично. Знаех, че един от нарисуваните си отива от този свят, макар че се самозалъгвах за този край. И това се доказа само след няколко месеца.

Всичко това определя моята цена на тази изложба в галерията „Контраст”. Останалите нарисувани бяхме близки до този човек. Това беше една драма. Аз се опитах чрез създадените портрети да компенсирам и задържа времето. Това е моят личен успех, а искреността на зрителите ще бъде щастливото откровение за художника”, написа Николай Майсторов.

Ясен Гюзелев в галерия “Арте”

Галерия „Арте” пък представя „Илюстрации” на Ясен Гюзелев по Жул Верн и А. С. Пушкин. От галерията отбелязват, че всяка изложба на Ясен Гюзелев е празник. Този път има и няколко събития, които трябва да отбележат. Ясен получи преди броени дни приз за илюстрациите си към „Пътешествие до центъра на Земята“ от Жул Верн по поръчка на испанското издателство VICENS VIVES. Той е сред лауреатите в категория „Най-добри илюстрации към произведения на художествена литература“ на конкурса Book Image, част от 32-ия Московски международен панаир на книгата. В изложбата се показват за първи път на софийската публика оригиналите на тези брилянтни илюстрации, върху които художникът продължава да работи и в момента. Оригиналите са около 30 броя. Представят и техни репродукции, в техниката „жикле“ /най-високoкачествен дигитален печат/.

Освен това издателство Колибри преди няколко месеца издаде за първи път „Дама Пика” на Пушкин с илюстрациите на Ясен Гюзелев, след китайски, руски и френски, книгата вече я има и на български. Ето какво споделя художникът: „Tози текст ми беше поръчан да го илюстрирам от тайванско издателство преди повече от 20 години. Те издават световна класика, работят с най-добрите илюстратори от цял свят. Това беше едно  предизвикателство, защото аз отдавна съм увлечен по руската класика, от така наречения „Златен век на руската култура”. Подходих задълбочено с проучване на архитектура, костюми, на  художниците по това време.  За мен никога не е било интересно просто да пресъздам епохата, просто да се види, че това е 18 век, Петербург.....  търся нещо по-интересно в текста, което да илюстрирам и да го подскажа по някакъв начин. И понеже става дума и за хазарт, и за съдбата, това бяха нещата, които много ме плениха в този текст. Измамното усещане, че можеш да надхитриш съдбата, да я преподредиш по свои планове и чертежи, да отдадеш живота си на това, неминуемо води до загуба. Затова избрах този формат - сякаш всички сцени се развиват във формата на една карта за игра.”

Автопортрет на Ангел Панайотов в галерия “Астри”

И докато имената на Николай Майсторов и Ясен Гюзелев са добре известни, то една друга галерия - „Астри” представя живопис на един малко познат у нас творец  - Ангел Панайотов (1927-2008). Неговият брат проф. Филип Панайотов беше написал в каталога за брат си: „Съдбата бе крайно жестока към него. Но и той не бе по-милостив към себе си. На младини е имал и щастливи мигове, но после животът му се изпълни със страдания и кошмари. Знаеше само едно средство, за да ги надмогне - като рисува непрекъснато, без да спира, тъй както диша”. Галеристката Вихра Пешева е развълнувана и от творчеството, но и от съдбата на художника. И споделя: „Тази пролет се срещнах с Емилия Панайотова, съпруга на  Ангел Панайотов , самата тя известен художник и керамик.  Искаше да ме запознае с творчеството на съпруга си, починал през 2008 г. Предлагаше ми да направим изложба на съпруга й. Не познавах този автор, не бях чувала за него. Срещите ми с близки на починали  художници  винаги наслагват горчилка в душата ми. Имам известен личен опит в това преживяване, разбирам подбудите им, но рядко мога да отговоря на желанието за изложба. Още повече, че се старая сантименталността  да дава път на професионализма.

Бързото прелистване на каталога, който ми подаде Емилия беше достатъчно за да знам, че изложбата на Ангел Панайотов ще е следващата, за която ще работя. Бях до извора и ми подаряваха възможността да черпя до насита. Държах в ръцете си книгата с репродукции и  те излъчваха усещане за истинско, мощно изкуство. В подобни моменти винаги съм се чудила с какво се занимават младите изкуствоведи и не биха ли могли в свободното си време да изследват и систематизират творчеството на неизвестни или малко известни, но достойни и истински оригинални автори, да сътрудничат с галериите в популяризирането им?”

И още: „Ангел Панайотов е роден на 20 ноември 1927 г. в с. Златарица в семейството на българин от Дебърско, Македония. Бъдещият художник учи последователно в Търновската мъжка гимназия и в гр. Елена, записва се в Свищовската търговска гимназия, но мечтата му е да завърши Софийската художествена академия. След като не го приемат, постъпва в Техникума по керамика и с��ъкло, след което работи като декоратор в заводите  „Китка“ и „Изида“. През 1958 г. се явява на конкурс, спечелва стипендия и заминава да учи „Керамика" в Берлинската художествена академия. Учи при големия Вернер Клемке, а по-късно преподава на децата му живопис. Още като студент прави самостоятелни изложби в Берлин, Потсдам и Рощок. През 1962 г., в Берлин на поредната си изложба,  изнася беседа на тема „Как да слушаме живописта и да гледаме музиката". Артистичният свят го аплодира. Това, вероятно, е бил един от звездните мигове в живота му.

“Почти възможно” се нарича изложбата на Павел Койчев в Гаелерия “Сан Стефано”. Верен на своя стил, той предлага весели провокативни намеси в градската страна. Засега само на колажирана снимка...

По време на престоя си в ГДР Ангел Панайотов се изправя пред трагичен сблъсък със „системата”. Опитват се да го вербуват от ЩАЗИ и да го използват като доносник в Западна Германия. След като той категорично отказва  е подложен на психологически натиск и преживява огромен душевен срив. Завръща се в България през 1966 г. Първите месеци и години минават по лекари и болници. А после постепенно се завръща към живописта.  Непрекъснатото рисуване е  единственото спасение от преживените в миналото кошмари. Прави изложба в сладкарницата на „Раковски“, но не успява за реализира мечтата си за изложба на Централна гара. Умира на 27 ноември 2008 г., изтощен от тегобите на тежката си участ. В същата година, като малка реабилитация, излагат негов „Автопортрет с шапка“ на голямата изложба автопортрети в Софийска градска галерия. За творческите му години в Германия може само да гадаем по силата на малкото съхранено изкуство след връщането му в България; бил е безпощаден към себе си и е унищожавал това, което не го е удовлетворявало. Вероятно, под псевдонима Антонио, с който е бил известен в Европа, картините му обитават десетки частни колекции. Дали някога  ще попаднем на картини от този период? Надявам се”, пише Вихра Пешева.

В изложбата присъстват и макети на пластиките на Павел Койчев от проекта

И тук искаме да споменем за още две изложби на емблематичната улица на културата в София – „Цар Самуил” в отсечката между „Солунска” и „Денкоглу”. Вече сме правили две събития на това място и сега имаме намерение за трето издание на този уличен фестивал. А тази седмица освен изложбата на Николай Майсторов в „Контраст” и на Ангел Панайотов в „Астри” в това пространство бяха открити още две изложби – „Врабчово село” на Росен Рашев – Рошпака в галерия „Париж” и  THE NEW WORLD REORDER - изложба Колажи на Нитра и Кокимото в галерия „Intro” на същата улица. Галерия „Париж“ представя за дванадесети път изложба живопис на Росен Рашев – Рошпака. Нейното име е „Врабчовото село“ и включва четиринадесет нови творби, направени специално за експозицията. 

Росен Рашев - Рошпака винаги е цветен, усмихнат и в своите картини

Врабчовото село е всъщност село Медковец, което художникът често посещава през летните месеци. Дворът на селската къща изобилства от най – различни птици, а Росен Рашев отдавна изследва живота им отблизо и дори отглежда пощенски гълъби. Именно това огромно разнообразие от пернати животинки го вдъхновява да ги нарисува и да ги превърне в едни своеобразни метафори на всичко случващо се около нас. Росен Рашев твори в областта на наивизма, изградил е своя лична техника, която освен маслената боя, включва и шиенето върху платното, което прави картините му ясно разпознаваеми и със свое собствено лице. Самият той казва, че така продължава гобленарството, ковьорната ни и текстилната живопис, защото „животът е едно дълго бягане и всички ние трябва да си предаваме и да поемаме щафетата един от друг“. Точно заради тази своя философия, Рошпака дава един нов живот на Радичковите врабчета и продължава по своеобразен начин делото на самобитната Лика Янко, пише галеристката Надя Павлова.

И още от врабчовия свят на Рошпака

А на броени метри в тази улица има съвсем различна експозиция – „THE NEW WORLD REORDER” - колажи на Нитра и Кокимото. Антония Колева - Нитра и Калоян Илиев – Кокимото се събират за втори съвместен художествен проект. На изложбата им в галерия „Интро” има селекция от най-интригуващите им произведения в сферата на колажа. Освен техника в изобразителното изкуство, при която различни фрагменти изграждат картинното пространство, колажът е и свързващ за двамата автори, които се изразяват чрез него от самото начало на творческите си кариери. Названието на изложбата може да се преведе дословно като „Новото световно пренареждане“ и идва в дни на световен безпорядък, на фона на който познатата идея за новия световен ред звучи все по-абсурдно. Нитра и Кокимото обединяват сили и изграждат своята нова действителност  в серия от пост-съвременни картини. Колажи от всичко забравено старо и актуално ново, които заедно оформят тяхното виждане за близкото апокалиптично  бъдеще, пише в текста за изложбата. Така че тези дни културният живот не само в София, но и на тази улица е изключително богат и разнообразен. Може би едно - единствено нещо, което все не може да се реши, е координацията. Много пъти сме обръщали внимание на галеристите – приятели защо не могат да се обединят и да направят откриването на изложбите в един ден. Както в случая – има четири различни и прекрасни изложби. И даже пета – на Юлия Станкова в Къщата – музей „Борис Христов”. И зрителите биха могли да минат през всички галерии. Но може би в бъдеще все пак ще се получи тази културна общност! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов