#Сергей Лозница

[blvdwika]

Saw Babi Yar. Context today. Thinking about what happened to this place after the war. What happened in 1941 was bestial cruelty, but what happened five years later was cruel too - it was a mindless, pointless cruelty. I think it speaks to me even more. The mechanical erasure of humanity, nature and memory.

[fasterpussycatkillkillkill]

[telegid]

Марина Боржемская и Иракли Макацария на красной дорожке

Марина Боржемская и Иракли Макацария на красной дорожке

Вечером 19 апреля в Киеве прошла церемония вручения премии “Золота Дзиґа-2019”. Триумфатором вечера стал режиссер Сергей Лозница. Он победил в номинации “Лучшая режиссерская работа” за фильм “Донбасс”, который также стал лучшей картиной года.

Иракли Макацария стал тренером проекта «Зважені та щасливі»

Среди гостей церемонии было множество звезд кино и шоу-бизнеса. Эффектно появились на красной…

[vprki]

София Филм Фест: Солидарност с Украйна

Година след началото на така наречената „Специална операция“ на Русия срещу Украйна, която, всъщност, е война срещу независимо и свободна страна Международният филмов фестивал София Филм Фест изразява своята солидарност с народа на Украйна и близките на жертвите на този нехуманен, чудовищен акт през 21-ви век.

Скърбим за хилядите загинали и изразяваме своята съпричастност със стра��анията на милиони невинни хора. Написаха организаторите на Феста. А те още от 2015 година  откликват на тревожните събития на не много далеч от нас на Изток, но затова, малко по-късно в текста, за да припомним.

Три важни филма, посветени на военното безумие, са част от програмата на 27-ия София Филм Фест.

Най-новият филм на Марина Ер Горбач „Клондайк“ ще бъде представен пред софийската фестивална публика от неговия продуцент Мехмет Бахадир Ер. Световната премиера на украинско-турската копродукция бе преди година в програмата на фестивала Сънданс, където получи приза за най-добър режисьор в секцията „Световно кино“, месец по-късно в конкурсната програма „Панорама“ на Берлинале 2022 бе удостоен с наградата на Екуменическото жури, а журито в Сараево го отличи с наградата за най-добър режисьор.

„Клондайк“

Филмът разказва за перипетиите на едно младо семейство от село в Донецка област, Източна Украйна. Действието се развива през лятото на 2014 година, военните действия са всекидневие, а наблизо до полуразрушения им дом се разбива пътнически самолет на Малайзийските линии, свален от руска отбранителна ракета… Сценаристката и режисьор Горбач е родена в Киев. Дипломира се във Факултета по кино и телевизионна режисура на Националния университет за театър, кино и телевизия и Майсторската школа по режисура на Анджей Вайда. Заедно с творческия си партньор и съпруг Мехмет Бахадир Ер печели десетки награди и номинации от фестивали в цял свят.

Сергей Лозница

Показан премиерно във Венеция 2022, филмът на световноизвестния украински режисьор Сергей Лозница „Киевският процес“ обръща погледите на публиката към миналото. Като използва уникални, непоказвани досега архивни кадри, Лозница реконструира ключови моменти от „Киевският Нюрнберг“, включително изявленията на обвиняемите и показанията на свидетелите, сред които оцелели от Аушвиц и Бабий Яр. Това е един от първите следвоенни процеси, провел се през януари 1946 година, в които са осъдени германски нацисти и техни сътрудници. По дело № 1679 „За зверствата, извършени от фашистките завоеватели на територията на Украинската ССР“ пред съда застават 15 престъпници, виновни за чудовищни деяния, които по-късно са определени от Нюрнбергския процес като „престъпления към човечеството“. Филмът разкрива „баналността на злото“ и е изключително актуален днес, когато украинският народ е подложен на насилие от варварски нашественици. Филмът е копродукция между Нидерландия и Украйна.

„Граница на солидарността“

Американският режисьор Лех Ковалски, добър приятел на СФФ, който в продължение на десетилетия работи в Европа и е представял много от своите творби пред публиката в София през годините, ще пристигне отново у нас със своя нов документален филм – френската продукция „Граница на солидарността“. Вдъхновение за него са съпричастността и големите сърца на хората в Полша, които от началото на руската инвазия в Украйна са приели вече няколко милиона бежанци. Историята е конструирана от разкази на фермери, собственици на магазини, фотограф и учител, които живеят в района на Люблин, близо до река Буг, по която минава границата с Украйна и Беларус – всички споделят шокиращи детайли и как избухването на войната е променило ежедневието им. Самият Ковалски има полски корени – родителите му са прогонени от ��олша по време на Втората световна война, установяват се в САЩ, а той самият завършва Школата за визуални изкуства в Ню Йорк, където се вдъхновява от стила „Синема верите“.

Лех Ковалски

Най-популярният му филм е „D.O.A.“ – документална хроника на процъфтяващата пънк сцена във Великобритания в края на 70-те години. През 2021 година Лех Ковалски получи Специалната награда на София Филм Фест.

В този контекст държа да припомня моменти от свободолюбието на София филм фест, изразено в подкрепа на Украйна и народа ѝ, не по хронологичен ред. Миналата година на традиционната пресконференция за 26-то издание на Феста, която бе на този 24 февруари, който сложи началото на кошмарите ни режисьорката Иглика Трифона, председател на Международното тогавашно жури сподели, че на този ден, в който е родена дъщеря ѝ, Русия е нападнала Украйна. Като автор на филма за след войната в бивша Югославия „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, представен в програмата на София Мийтингс под името „Лъжесвидетелят“ през 2008 година, напомни това, което десет години е преживявала с подготовката и реализацията му. Изводът ѝ е, че от гледна точка и на днешния ден след войната никой не е пощаден - и жертвите, и агресорите и тези, които трябва да въдворят справедливост.

Иглика Трифонова, 2022

Беше странно преди една година, че радостта от предстоящата среща с Феста я нямаше. Всички  бяхме зашеметени – война! Винаги сме приемали тази среща малко преди откриването на Феста празнично и въодушевено, когато се представя програмата на най-голямото филмово събитие не само за София. Този път, преди една година, беше различно, защото точно на този ден, 24 февруари 2022, светът осъмна с ужасяващата новина, че Русия е нападнала с въоръжена сила независима Украйна. Преди да разкаже за събитието всеки от участниците за предстоящия 26-ти София Филм Фест споделяше тревогата си, болката и гнева си от войната, която беше започнала в Европа 77 години след 1945… Биляна Генова, директор на дирекция “Култура“ на Столична община, съорганизатор на СФФ, каза, че този ден е изпълнен с тревожни и гневни моменти, а тя лично си припомнила забележителния филм на полската режисьорка Агнешка Холанд „Мистър Джоунс“ /2019/ , в който тя напомня за журналиста Гарет Джоунс, който описва Гладомора в Украйна през 30-те години на ХХ век и той става достояние на света. Но за това заплаща и с живота си. Този филм е гледала, благодарение на Феста.

Член на журита трябваше да бъде и украинският режисьор Олег Сенцов,  който да представи пред българската публика филма си „Носорог“, започнал своя път от международния копродукционен пазар София Мийтингс през 2012. Тревогата бе голяма миналата година заради войната в Украйна  дали той ще успее да дойде в София. Той не дойде…Къде ли е сега?...

Мира Сталева, 2015

Но да се върнем още малко във времето, когато започна всичко и как се включи България, предимно чрез София Филм Фест. Дни пред откриването на 19-ия Фест на 5 март 2015 година разговаряхме с Мира Сталева, зам. директор, ръководител на отдел „Гости” и на „София мийтингс” на „София Филм Фест”. На тръгване я попитахме за стикера, залепен на пуловера ѝ, на който беше написано на руски и английски „Свобода за Олег Сенцов”. „Това е украинският режисьор, арестуван в Крим през май миналата година. „Той е беше в София преди три години, представи свой проект на „София мийтингс”, даже когато още никой не го познаваше, бяха показали първия му филм „Геймър” в Ротердам и един месец по-късно дойде в София. Той живее в Крим и е арестуван от руската полиция, изключително талантлив и скромен младеж, обвинен е в основаване на терористична група, проукраинска и при всички тези суматохи там арестуват няколко млади хора. Веднага са репатрирани в Москва и оттогава е в затвора и всъщност тече дело. Адвокатът му Дмитрий Дензе, същият, който е на „Пуси Райът” и с него имаме връзка чрез Европейската филмова академия, казва, че прогнозата е 30 години затвор. Това за тях е наказателна акция и то показна и изобщо не става въпрос за това кой какво е правил. Те просто са си решили. Както на няколко фестивала вече го обявиха Олег Сенцов и в Сан Себастиян, мисля, че и в Кан, той ще бъде шестият член на журито на „София Филм Фест” с председател Стефан Командарев.

Чисто символично, разбира се, но целта е да се говори за тези неща и да не се оставят някъде там”. Каза преди осем години Мира Сталева. България бе част от световната подкрепа за Олег Сенцов.

Олег Сенцов, снимка: news_main_768_91

Неправителствената организация „Амнести Интернешънъл“ определи съдебното дело срещу него като „несправедлив процес пред военен съд“. Неговият случай беше емблематичен за съдбата на около 70 украинци, незаконно арестувани и осъдени на дълги години затвор от руските окупационни сили на Кримския полуостров. Той обяви гладна стачка през май 2018 г., която прекрати едва на 6 октомври 2018 г. пред заплахата, че ще бъде хранен насила.

През същата 2018 Олег Сенцов беше удостоен с наградата за свобода на мисълта „Андрей Сахаров“ на Европейския парламент и Националната премия на Украйна „Тарас Шевченко“. Той получи своята награда в Страсбург на 26 ноември 2019, след като бе освободен от затвора в Русия.Украинският филмов режисьор и активист за правата на човека получи своята награда за 2018 за свободата на мисълта лично, след като бе освободен от затвора на 7 септември 2019 г. при размяна на затворници между Русия и Украйна. При връчването на наградата председателят на ЕП Давид Сасоли /1956-2022/ се обърна към Олег Сенцов с думите: „Вие ясно отстоявахте своите принципи и убеждения, заради което платихте висока цена със свободата си. Нито един човек не би трябвало да плаща за това“. Сасоли отбеляза смелостта на борците за свобода, които са готови да протестират срещу нарушаването на човешките права:

Олег Сенцов и Давид Сасоли, 2019 в ЕП

„Господинн Сенцов беше освободен, но много други хора, включително блогъри и журналисти са задържани като заложници в Източна Украйна. Призоваваме те да бъдат освободени“. Олег Сенцов заяви тогава пред евродепутатите: „За мен е огромна чест и огромна отговорност да получа тази награда. Приемам я не като лично отличие, а като награда за всички украински политически затворници, които са били в руски затвори, и за всички онези, които са все още там“. Той изтъкна демократичните ценности на Европейския съюз и разкритикува „милитаристичните“ практики на Русия. И днес думите му се оказват пророчески и по-страшни, отколкото можехме да предвидим тогава.

Стефан Китанов, създател на София Филм фест

С днешна дата изводът е, че София Филм Фест не само, че е забележителен фестивал, за който пишем и ще продължаваме да пишем, но преди всичко е надежда за един по-добър свят. Ако днес можем и сме в състояние да си го представим с помощта на филмите и техните автори.

We stand in solidarity with Ukraine! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на СФФ, Стефан Марков и Стифан Джамбазов

[chenewsnet]

Режиссер Сергей Лозница об убийстве Захарченко: Видео очень неубедительное Новости Украины: Режиссер Лозница говорит, что видео убийства Захарченко - постановочное. Видео, на котором заснято якобы убийство главаря представителя российской оккупационной администрации в Донецке Александра Захарченко, сделано плохо и неубедительно. Такое мнение высказал режиссер Сергей Лозница в интервью Укринформу. "Видео очень неубедительное. Сделанное человеком, который не следил за script-continuity (англ. "преемственностью сценария" - ред.). Он не следил за вторым планом. Если вы внимательно посмотрите и разберете его, вы увидите, что машины находятся в разных положениях. Они не могут физически перескочить в другое место за те буквально три или пять секунд", - объяснил он. Лозница добавил, что и спецэффекты на видео сделаны очень некачественно, поэтому он выразил сомнение в подлинности видео. "Да, я думаю, что это постановочное видео", - сказал режиссер. Однако он также не исключил, что это может быть только впечатлением, и уточнил, что его слова касаются только анализа самого видео. Как известно, в центре Донецка 31 августа 2018 года произошел взрыв в ресторане "Сепар", в результате которого, по сообщениям сепаратистских СМИ, погиб главарь "ДНР" Александр Захарченко.

[e2blogengine]

Боль и память: «Аустерлиц» С. Лозницы

Фильм, разумеется, не связан ни с «Войной и миром» Л. Толстого, ни с историей Наполеона в целом. Хоть и, признаться, в определенный момент зритель ощущает себя Андреем Болконским, который наблюдает за вечным небом и которому открывается вдруг нечто такое, чего он не замечал, не понимал — пронзающее до глубины души. Сергей Лозница заставляет зрителя провести в молчании 90 минут: никаких комментариев, рассказов, объяснений. Всё это время мы будем находиться среди современных экскурсионных комплексов, воздвигнутых на местах бывших концентрационных лагерей смерти. И увидим мы не столько бараки и крематории, сколько посетителей подобного рода «музеев». Фильм представляет собой запись реальных посетителей, толпы которых проходят через эти комплексы изо дня в день.

В центре внимания режиссера находится поведение этих самых посетителей. На одном из кадров парочки делают селфи и фотографируются на фоне лагерных ворот с надписью «Arbeit macht frei» («Труд делает свободным»). Они улыбаются и позируют для фотографий. Подлинный смысл этой надписи затёрт для них. На другом кадре мужчина позирует рядом со столбом, на котором вешали заключенных. И нам вновь непонятно, как такое может прийти в голову тому, кто вроде бы понимает, куда он пришел?

И речь вроде бы не об осуждении инстаграмм-культуры и возможности фотографироваться. Картина Лозницы в плане авторской позиции практически нейтральна. Речь же, как мне кажется, здесь о другом, куда более трудном, но важном. Не ограничивается ли память людей о подобного рода шоковых, отрезвляющих местах, наполненных человеческими страданиями — не «скукоживается» ли она до необходимости сделать снимок в духе «Я здесь был»? Посетители такого рода мест пришли сюда потому, что им интересно здесь оказаться. Но главное ли здесь знание?.. Лозница вглядывается в лица современных людей, пытаясь запечатлеть их неспособность испытывать боль. Ту, которая, вроде бы, пережита не мной, не моими близкими и к которой я не имею, казалось бы, никакого отношения. Но всё же — могу ощущать погибших своими «двойниками». В конце концов, перед нами люди, победившие забвение. Но обнаружившие неспособность сопереживать, оказавшиеся бесчувственными. Можно ли, справившись с забвением, победить безразличие? В чём тут дело?

Вот футболки туристов. Today is your lucky day («Сегодня твой счастливый день»), Cool story bro («Крутая история, братишка») и т. д. Они в летних шортах, в солнцезащитных очках, не выпускают из рук телефоны, с разными взглядами — от пустых до задумчивых; не все внимательно слушают экскурсоводов, которые повторяют, судя по всему, уже давно заученные формулировки. А где-то экскурсоводов вовсе нет — люди прикладывают к уху динамики с записями. Почему так много общего с походом в «диснейленд»? Откуда всё это? И мгновенно рождающийся новый вопрос: а что должен делать человек в таких местах? И вновь нет готового ответа. Следующий вопрос: нужны ли подобные места? Являются ли они «прививкой» от безразличия? Зачем сюда приходят люди? Я не знаю, как отвечать на эти вопросы. Вспоминаю «Черную книгу» И. Эренбурга и не знаю.

Потрясают последние кадры фильма. Если в начале мы видим входящих в лагерь довольных «туристов», и это довольство, позирование перед объективом камеры мы, зрители, можем еще связать с неполнотой понимания посетителями того, что они не увидели, но вскоре увидят, то в конце фильма мы внимательно следим за людьми, покидающими территорию лагеря. Мы вправе ожидать изменений в их поведении, лицах, жестах, походке, впрочем, хоть какой-то задумчивости, которая неизбежно оказывается следствием пережитого потрясения. Но нам навстречу бегут радостные подростки. Раздается смех.

Источник: Константин Когут - Боль и память: «Аустерлиц» С. Лозницы. Опубликовано с помощью IFTTT.

[oi5]

Сергей Лозница о похоронах Сталина, потерянное кино и Сенцова: «Только люди, у которых нет надежды, хранили себя»

Максим Ивануха Кинорежиссер Сергей Лозница, который на последнем Венецианском кинофестивале представил фильм «Государственные похороны» о прощании с советским диктатором Иосифом Сталиным, на днях стал лауреатом Государственной премии Украины имени Довженко. В эксклюзивном интервью Радио Свобода режиссер рассказал, почему он снял фильм про Сталина, он представит свои фильмы в России и для чего спешит снимать картину за картиной. – Можно ли сказать, что ваш предыдущий фильм «Процесс» о сфабрикованное при... Читать дальше: https://oi5.ru/n284488351

[nigiloff]

Кроткая. Отзыв о фильме

Кроткая. Отзыв о фильме

Ну что сказать, основная идея возникшая во время просмотра была такой:  компьютерный квест по этому фильму получился бы неплохой.

Кроткая 2017, драма Франция, Россия, Германия, Латвия, Литва, Нидерланды, Украина реж. Сергей Лозница

(Блокада, 2005; Счастье моё, 2010)

  А вообще, если честно, то фильм очень ржачный, я хохотал как накуренный над некоторыми сценами. И если при просмотре большей…

[kinolectory-blog]

Все фото со встречи 'Аустерлиц. Сергей Лозница.' в фотоальбомах группы на фб (at Театр 18+)

[gupalov]

Сергей Лозница о природе протестов в России и на Украине

http://dlvr.it/PFNl4l

[telegid]

Картина получила премию за лучшую режиссуру в программе «Особый взгляд» на Каннском кинофестивале в этом году.

Режиссер Сергей Лозница

На допремьерный показ в кинотеатр «Оскар» украинской драмы режиссера Сергея Лозницы «Донбасс» пришли: Джамала, Дмитрий Шуров, Ольга Шурова, Андрей Хлывнюк, Анна Копылова, Ирма Витовская, Ахтем Сейтаблаев, Валентина Хамайко, Андрей Онистрат, Тоня Ноябрева,  Олимпия Вайтмусташ, Яна Алтухова, Екатерина Кистень, Ярослав Лодыгин, Влад Фисун, Янина Соколова, Мирослава Ульянина, Алексей Дивеев-Церковный, Юлия Синькевич, Алла Мартынюк, Наталия Васько, Алена Лавренюк, Александр Макаров, Людмила Смородина, Наталья К��дряшова, Валерия Толочина, Иван Пилипець, Вячеслав Соломка, Lilu, Александра Кучеренко, Олеся Жураковская, Андрей Халпахчи, Антон Полищук и многие другие

This slideshow requires JavaScript.

О чем кино

Тринадцать коротких сюжетов показывают панораму жизни на оккупированных территориях, от трагедии до комичного фарса. «Зеленые человечки» не могут вспомнить названия своего «родного городка, рядом тут». Немецкого журналиста на блокпосту встречают криком «фашиста поймали!». Здесь играют свадьбы и устраивают площадные расправы, экспроприируют на благо «республик» машины и деньги, живут в подвалах, спасаясь от обстрелов. Фильм Сергея Лозницы задается вопросом: где в этом калейдоскопе проходит грань между правдой и вымыслом?

Сергей Лозница презентовал в столице фильм «Донбасс» Картина получила премию за лучшую режиссуру в программе «Особый взгляд» на Каннском кинофестивале в этом году. На допремьерный показ в кинотеатр «Оскар» украинской драмы режиссера Сергея Лозницы «Донбасс» пришли: Джамала, Дмитрий Шуров, Ольга Шурова, Андрей Хлывнюк, Анна Копылова, Ирма Витовская, Ахтем Сейтаблаев, Валентина Хамайко, Андрей Онистрат, Тоня Ноябрева,  Олимпия Вайтмусташ, Яна Алтухова, Екатерина Кистень, Ярослав Лодыгин, Влад Фисун, Янина Соколова, Мирослава Ульянина, Алексей Дивеев-Церковный, Юлия Синькевич, Алла Мартынюк, Наталия Васько, Алена Лавренюк, Александр Макаров, Людмила Смородина, Наталья Кудряшова, Валерия Толочина, Иван Пилипець, Вячеслав Соломка, Lilu, Александра Кучеренко, Олеся Жураковская, Андрей Халпахчи, Антон Полищук и многие другие О чем кино Тринадцать коротких сюжетов показывают панораму жизни на оккупированных территориях, от трагедии до комичного фарса. «Зеленые человечки» не могут вспомнить названия своего «родного городка, рядом тут». Немецкого журналиста на блокпосту встречают криком «фашиста поймали!». Здесь играют свадьбы и устраивают площадные расправы, экспроприируют на благо «республик» машины и деньги, живут в подвалах, спасаясь от обстрелов. Фильм Сергея Лозницы задается вопросом: где в этом калейдоскопе проходит грань между правдой и вымыслом?

[vprki]

Критичен поглед: Адреналинни стратегии в интерпретацията на кошмари в програмата на СФФ

От  рубриката „Киното днес” на 24-тия София филм фест изгледах 8 филма, които оформят визия за пъстрия световен кинематографичен пейзаж, представен от майстори. Пише за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова във втората част на текста си за фестивала.

„Въпреки мъглата” (2019, Македония/ Сърбия/ Италия) на Горан Паскалевич е разтърсваща история на бежанска тема. Родителите на малкия Мохамед (Али Муса Сархан) са се удавили, след като гумената им лодка е потънала малко преди италианския бряг. Той и тийнейджърът Самир, който го носи на гръб, са оцелели /на снимката горе/. Бежанци са в Италия. Сред мъгла. Самир зарязва Мохамед сам на пътя и се отправя към Швеция. Плющи дъжд. Паоло (Джорджо Тирибази) съзира сгушеното дете на спирка и го прибира в колата. Завежда го у дома. Съпругата му Валерия (Донатела Финокиаро) е стъписана от нечакания гост. Синът им е починал и тя е все още в депресия. Мохамед повтаря само „ОК” и иска „при родителите си в Швеция“. Паоло отива да огледа бежанския лагер до града им. Потресен от условията, отказва да заведе Мохамед там. Постепенно се привързват към детето. То е своенравно. Моли се на пода. Валерия му свири на пиано Шопен. Братът на Паоло и семейството му идват да видят Мохамед. Войнстващата ксенофобия се проявява най-вече в поведението на сина им и на майката на Валерия. Когато Паоло все пак извиква полицията, жена му и Мохамед са изчезнали. Скромен, поетичен и силен филм с рамка мъгла. Без патетика, но с много човечност. Горан Паскалевич отново защитава славата си на един от най-значимите европейски кинематографисти.

“Върба”

„Върба” (2019, Македония/ Унгария/ Белгия) на Милчо Манчевски е съставен от три новели, свързани с нещастно майчинство. Тоест, конструкцията е като в „Преди дъжда” и „Майки”. Първата е средновековна и селска – сред живописни пейзажи девойка и младеж бягат, защото тя е бременна. Помята. След две години прокудените вече си имат малка къща и поминък, но не и дете. Отиват при врачка. Тя им казва, че майката е проклела дъщеря си да няма деца. Обещава да развали магията, но първото родено дете ще бъде за нея. Младата жена ражда Кузман на нивата. Бабата идва да си вземе бебето, но мъжът я убива. Вече поотраснал, синът и майка му отиват в селото. Кузман се удавя. Втората и третата новела са в днешно Скопие. Вечер. Задръстване. Дъжд. Такси бута човек. Между таксиметровия шофьор Бранко и момичето Родна се пръква любов. Заживяват заедно. Тя зачева ин витро с близнаци. Ремонтират стая. Обзавеждат я като детска. Тя си купува върба да я засади. Междувременно виждаме сестра й с мълчаливо момченце. Родна помята. Бранко не й говори. Звучи „Нема, не ке се роди по-убаво девойче от македонче” – тя си е отишла. В третата новела се проследява осиновяването на малкия Кире от сестрата на Родна. Той е аутист и се напишква. Отказва да говори. Новата му майка го обсипва с внимание – дори му дава да държи волана в движение, но детето само се усмихва. В един момент Кире се качва на перваза на балкона, в друг изчезва. Полудяла, майката се щура къде ли не да го търси, докато накрая го открива на цигански празник. И детето проговаря: „Мамо, защо плачеш?”. Филмът е създаден в присъщия за Милчо Манчевски автентичен стил, но, въпреки колизиите, с изключение на първата новела, емоционалният градус не се вдига високо. Ако с „Майки” той се приближи до травматичната енер��ийност на „Преди дъжда”, с „Върба” пак се отдалечава от нея.

“Държавно погребение”

„Държавно погребение” (2019, Холандия/ Литва) на Сергей Лозница е 135-минутно архивно изследване на култа към личността на Сталин. Новината за смъртта му на 5 март 1953 г. е шок за целия СССР. Документалният филм проследява щателно етапите от сбогуването с „вожда на народите”. Екранът е задръстен от плачещи хора в крупен, общ план, панорами. Свидетели сме на пристигането на държавни делегации. Повечето от подбраните огромно количество кадри в черно-бяло и цвят са неизвестни. „Държавно погребение” е смазващ документ за ужасяващо време, но тъкмо заради скрупульозността си като нищо би могъл да се ползва като наръчник по сталинизъм от днешните адепти на вожда.

“Извинявайте, че не ви намерихме”

„Извинявайте, че не ви намерихме” (2019, Великобритания/ Франция/ Белгия) на Кен Лоуч е поредният тръпен филм на неуморния британски левичар и хуманист. Заклет защитник на угнетените, той отново дискредитира устоите на британското общество. Филмът започва със задкадров диалог на черен фон, ��ъдето рижият Рики (Крис Хичън) отговаря на въпроси на работодателя Малоуни (Рос Брустър). И от безработен се превръща в собственик на бял микробус за франчайз в престижно депо за стоки онлайн. Клетки, кашони, мъже сканират, товарят в микробуси, гонят секундите под орловия поглед на Малоуни или ОВП – очаквано време за пристигане. Провират се по задръстени улици и доставят поръчки по домовете. Съпругата на Крис Аби (Деби Хъниууд) от сутрин до вечер гледа грижовно болни хора също по домовете – стари и млади. Синът им Себ (Рис Стоун) рисува графити и е вагабонтин, но няма кой да го стегне – и двамата му родители се бъхтят, защото световната финансова криза през 2008 здравата ги е ужилила. 11-годишната дъщеричка Лайза Джейн (Кейти Проктър) е прилежна ученичка и чувствително дете. Кен Лоуч е отново със своите съмишленици: сценариста Пол Лавърти и оператора Роби Райън. Историята е разказана колкото семпло и фрагментирано, толкова и динамитно. Тук под ножа са гадните експлоататори и здравната система. „Извинявайте, че не ви намерихме” е трусова социална драма, която се гледа с трилърово напрежение. Изтръгва без напън съпричастност.

Адам Драйвър и Бил Мъри в “Мъртвите не умират”

„Мъртвите не умират” (2019, САЩ/ Швеция) е поредната медитативна разправа на любимия Джим Джармуш с несъвършенството на света. И за края на света. След екстравагантния „Само любовниците остават живи“ (2013), посветен на вампирска любов и тегоби, сега алтернативният метафизик на киното се е захванал със зомб��та (ако си спомняте, те бяха заклеймени в онзи филм). И няма никаква любов. Отново е с продуцентите Джошуа Астрахан и Картър Логан, с невероятния оператор Фредерик Елмс и с мнозина от любимите си/ни актьори. Полицейският шеф Клиф Робъртсън (Бил Мъри) и колегата му Рони Питърсън (Адам Драйвър) напускат с колата малкия спретнат град Сентървил със 738 жители. Минават край гробището. Звучи кънтри парчето „Мъртвите не умират“ на Стърджил Симпсън (и ще звучи често). Полицаите имат и колежка – Минди Морисън (Клое Севини). Неприятният фермер с червена шапка Франк Милър (Стив Бушеми) си търси котката и отсича: „Америка трябва да е на белите“. Друг си търси кучето. „Оста на земята се е изместила“. В гората – червени гъби.

Тилда Суинтън в “Мъртвите не умират”

И, както изчезват домашни любимци, новопристигналата странна погребална агентка Зелда Уинстън (Тилда Суинтън) се упражнява с катана – дълъг японски двуръчен самурайски меч. На гробището се надигат зомбита. Започват да безчинстват. Живите ги наричат „хора с изминал срок на годност“. Полицаите и Зелда Уинстън ги обезглавяват – единственият сигурен начин да убиеш зомби. Злодеите се превръщат в прах. Но са все повече. Плъзват и се тътрят кръвожадно. Избиват спящи в мотела хипстъри от Кливланд и мирни местни хора. Става безнадеждно... Изобретателни драматургични ходове за зомби-апокалипсиса има на екрана (мъртъвците излизат от гробовете със земните си дрехи и търсят любимото си питие – шардоне, например, взето от „Зората на мъртвите“). Интригуваща е и играта с цитати и с имената на персонажите (препратки към филми на Джармуш, например, Уинстън от „Прекършени цветя“ или Питърсън като „Патерсън“, където играе пак Адам Драйвър). „Мъртвите не умират” е колкото страховит и злокобно заснет предимно в нисък ключ, толкова и смешен. Но е по-настървен и сардоничен от другите филми на Джармуш. Такъв един иронично - политически хорър. Актьорите до един са прекрасни, а Тилда Суинтън блести над всички. „Мъртвите не умират“ обаче се гледа трудно, за разлика от другите филми на Джармуш.

“Семейна романтика ООД”

„Семейна романтика ООД” (2019, САЩ) на Вернер Херцог е смайващ – и като сюжет, и като форма. Изобретателен хибрид от игрално и документално кино. Действието се развива в днешна Япония. В главната роля е Юичи Иши, действителен изпълнителен директор на Family Romance – компания, специализирана в даване под наем на човешки заместници. Той играе бащата на ученичката Махиро, когото тя не е виждала от 10 години, защото има друго семейство. Постепенно двамата се сближават и става все по-трудно за удържане, споделя мъжът с майката на Махиро. Жена наема от фирмата баща за сватбата на дъщеря й. Друга иска отново да преживее екстаза от лотарийна си печалба. Девойка мечтае да изглежда като знаменитост... С всички клиенти Юичи Иши е обаятелно внимателен. Междувременно пред погледа се реят убийствени пейзажи, цъфнали японски вишни в парка, роботи на рецепция в хотел, шеметът на мегаполиса... Любопитно е, че ветеранът на експерименталното кино Вернер Херцог сам е оператор на филма поради нищожния му бюджет.

“Шарлатан”

„Шарлатан” (2020,Чехия/ Ирландия/ Словакия/ Полша) на Агнешка Холанд е решен в два времеви пласта – по време на Втората световна война и 50-те години на ХХ век. Фокусиран е върху изключително популярния лечител Ян Миколашек (Иван Троян), който диагностицира болести чрез урина. Пред дома му се събират ежедневно стотици нещастни хора, които търсят спасение – и високопоставени, и редови. Той е в опасна гей-връзка с женения си помощник. И, ако при хитлеристите лечителят успява да се спаси, при комунистите е страшно. Агнешка Холанд за пореден път се рови в историята, за да припомня грешките на времето, но филмът е прекалено обстоятелствен.  

“Върлината”

В рубриката „Калейдоскоп“ гледах два драстични филма, свързани с Втората световна война. В тази секция бе друг от фестивалните ми фаворити – руският „Върлината” (2019) на 27-годишния Кантемир Балагов, ученик на Александър Сокуров. След успеха на дебюта му „Теснота“ (2017), сега негов продуцент е Александър Роднянски. Разказва за навечерието на 1946 в Ленинград. Войната е свършила. Животът е все още парализиран, но се опитва да проходи. Ия (Виктория Мирошниченко) е страшно висока руса девойка – санитарка във военна болница. Наричат я Върлина. Демобилизирана е поради травма. Живее в комуналка със сладкото момченце Пашка. Води го при ранените пациенти. Ия е мълчалива и свита. Хълца. След пристъп Пашка вече го няма. Пристига зенитчицата Маша (Василиса Перелигина) – властна, бъбрива и безпардонна брюнетка. Заживява при Ия. Видимо не страда за Пашка, който всъщност е неин син. Но, тъй като не може да има повече деца, настоява Ия да й роди. За да започнат живота си отначало. Маша има ухажор, който всеотдайно ги снабдява с продукти. Между двете девойки се установява странна близост – не толкова лесбийска, колкото неудържим порив за близост.

“Върлината”

Унил е Ленинград – хората щъкат из него като орисани. Прави впечатление, че и трамваят, и скъпата кола, и броевете на „Правда“ са автентични. Никаква политика. КГБ се споменава само веднъж, но живеенето е просмукано от страх. И героините безпризорно се лутат из него и собствените си светове. Когато отива в разкошната извънградска къща на ухажора си, луксозната му майка (Ксения Кутьопова), съпруга на партиен велможа, се гнуси от нея. На Маша й причернява и по най-циничен начин обяснява как е оцеляла във войната – само чрез мъж - покровител. Прочее, младият Балагов е решил да направи филма, след като прочел книгата на Светлана Алексиевич „Войната не е с лице на жена“. Всички сюжетни ходове във „Върлината“ са колкото реални, толкова и условни. Изобразително филмът е вълнуващо художествен – от цветовете на дрехите до цялостното колоритно-светлинно решение. 25-годишната операторка Ксения Середа го е заснела в ръждиво кафяво, червено и зелено и визията е сякаш травмирана, подобно на героините и пациентите. Всеки кадър е като картина на фламандски майстор. „Върлината“ е ярко кино, което представя войната от стъписващ ракурс.

“Боядисаната птица”

„Боядисаната птица” (2019, Чехия/ Словакия/ Украйна) на Вацлав Мархоул е покъртително черно - бяло пътешествие на невръстния Йоска (Петр Колтар) през кошмара на примитивна Източна Европа по време на Втората световна война. Създаден по романа на полско - американския писател Йежи Кошински, филмът е разделен на 9 глави с човешки имена (някои и по две). Еврейското дете се сблъсква с тормоз, стиснатост, мизерия, ксенофобия, извращения. Става свидетел на чудовищни злини, включително боядисване на птица с блажна боя и избождане на очи с лъжица. На фона на „Боядисаната птица” „Иди и виж” на Елем Климов звучи като нежен романс. Така майсторски е направен филмът, че не примигваш, въпреки ексцесиите в кадър и дължината от 169 минути. На екрана могат да се видят Стелан Скаасгард в ролята на благороден нацистки офицер, Харви Кайтел в ролята на благ свещеник, Джулиан Сандс в ролята на демоничен извратеняк.

“Физика на тъгата”

В секцията „Специални прожекции”, където присъства и величественият „Сладък живот” (1960) на Федерико Фелини в компанията на нови или реставрирани филми, изгледах 3 изключителни. Предполагам, че доста от заглавията ще бъдат предложени на есенното издание на 24. София филм фест. Възхитителната 27-минутна анимация „Физика на тъгата” (2019, Канада/ Франция) на Теодор Ушев по едноименния роман на Георги Господинов бе показана още на Киномания и получи огромно признание по света, включително и Голямата награда от Анеси. Вълнуващо, умопомрачително изящно и безкомпромисно Теодор Ушев представя своята визия върху спомените за любов и баща, мечтите, страданията, заблудите, пропаданията на живеенето далеч от родината. Уникална е и техниката, с която е създаден филмът – енкаустика от времето на древен Египет. Над 15 хиляди кадъра са рисувани на ръка, а изображението се променя чрез нагрят пчелен восък с пигменти. В английската версия филмът е озвучен от Доналд и Росиф Съдърланд, във френската гласовете също са на баща и син − Ксавие Долан и Манюел Тадрос . „Физика на тъгата” е колкото изповедален филм, толкова и универсален в своите внушения.

Нина Хос и Катерина Липовска в “Кръвта на пеликана”

„Кръвта на пеликана” (2019, Германия/ България) се впива в подсъзнанието до безсъние. Вторият филм на младата Катрин Гебе разказва за красивата Вибке (Нина Хос), която живее заедно с осиновената си дъщеря Ангелина (Аделия Оклепо) в романтична ферма, където тренира поли��ейски коне. След дълго чакане тя най-сетне осиновява пак от България 5-годишната Рая (Катерина Липовска). Светла като ангелче, малката скоро започва да показва рога – обземат я неконтролируеми бесове и филмът се превръща в хорър. Става ясно, че е била на годинка и половина, когато е видяла мъртвата си майка. Травмата се е впила надълбоко у детето, отраснало в дом. Новата й майка право всичко възможно да я озапти – дори си купува забранено лекарство за предизвикване на кърма и й дава да суче. Когато и медицината капитулира пред клиничния случай, майчината жертвоготовност стига до вудо магьосница. Финалната развръзка идва някак набързо и поврежда органиката на филма. Но пак е въздействащ – и с необикновената история, и с фантастичното изпълнение на Нина Хос и двете чудни български момиченца. Заснет изцяло във ферма до Вакарел, „Кръвта на пеликана” е нов ракурс към майчинството. Радостно е, че зад филма стои българската компания Мирамар и продуцентът Мила Войникова.

“Денят на жената”

„Денят на жената” (2019, Великобритания/ Русия/ Германия/ България) е пълнометражен дебют на македонката в Лондон Доля Гавански. Документален филм, в който през тачения в Русия Международен ден на жената 8 март се проследяват съдбите на рускини, отраснали в СССР и продължили живота си в Русия или в чужбина. Те са „гласът на СССР” Дина Григорева, популярнa блогърка, шеф на компания за киберсигурност, ветеранки от битката при Сталинград и ленинградската блокада, видна трактористка, феминистка в изгнание, нобеловият лауреат Светлана Алексиевич... Живяла в Москва по време на перестройката, Доля Гавански знае руски и общува свободно с героините си. Филмът интимно, изнен��дващо и умно представя женските житейски нагласи и способности за адаптивност на млади и стари – от свободолюбието, през феминистката радикалност до неизтриваемия сталинизъм. Колкото не ме очарова като актриса в „18 % сиво” на Виктор Чучков (участник в основния конкурс), толкова с филма си Доля Гавански ме заплени. Не ме подразни дори преекспонирането й в кадър. Прекрасно е, че зад този важен филм стоят българският режисьор по монтажа Нина Алтъпармакова и продуцентските компании АГИТПРОП и Чучков брадърс.

“Династията Пиер Карден”

За десерт си оставих „Династията Пиер Карден” (2019, САЩ / Франция) на П. Дейвид Ебърсол и Тод Хюс - единственото заглавие в секцията „Кино и мода”. Роден през 1922 в Сан-Бяджо-ди-Калалта, Италия, иконичният френски дизайнер е един от най-дръзките новатори в модата на ХХ век. 95-минутният документален филм проследява дългия му живот и огромна кариера – от работата при Кристиан Диор до днес, а за своята патриаршеска възраст Пиер Карден изглежда потресаващо витално – дори крои планове за бъдещето, да е жив и здрав. Без да крие своята сексуална ориентация, той се шегува, че като млад е бил толкова красив, че всички искали да спят с него. От филма научих за близката му връзка с Жана Моро. Освен изобилните архивни кадри и топлото живо присъствие на Пиер Карден сред начинаещи дизайнери, за него и творчеството му във филма говорят  Жан-Пол Готие, Филип Старк, Шарън Стоун, Наоми Кембъл, племенник и съратници. Живот като приказка.

Геновева Димитрова - снимка архив БНР

И други филми гледах, но мястото застрашително набъбва. Все още съм в плен на маратона от адреналинни стратегии в интерпретацията на днешните кошмари: самотата, преходността, мизерията, манипулацията, другостта, насилието, дрогата... За пореден път животът е представен на екрана като обиталище на ужас, комплекси и смърт, където мечтаенето е упражнение за наивници, всекидневното оцеляване – неврастеничен тремор дори за тийнейджъри, а любовта – временна терапия. Лятото с COVID-19 започна ударно благодарение на 24 - тия София филм фест. Покрай гледането, преживяването и осмислянето на разнообразните филми някак се изтика ужасът от пандемията и неразбориите в държавата. А още по-изкусителното е, че в края на септември, живот и здраве, предстои 24 – ият Международен София филм фест есен.

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: архив на СФФ

[myprivatenowhere]

[oi5]

Кинорежиссеру Сергею Лозницы вручили премию имени Довженко – Госкино

Украинский кинорежиссер Сергей Лозница 26 сентября получил присужденную ему государственную премию имени Александра Довженко 2019 года за создание игрового, полнометражного фильма «Донбасс». «Для меня большая честь получить такую важную государственную награду. За свою 24-летнюю кінодіяльність я снял 25 фильмов, но это первая моя картина, созданная при поддержке Госкино. Это стало возможным благодаря тем изменениям, которые произошли в украинской киноиндустрии за последние пять лет», – цитирует Госкино ... Читать дальше: https://oi5.ru/n282873576

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Кино за гледане и четене

София Филм Фест се завръща, за да зарадва многобройните си почитатели. 24-ото издание на най-големия български международен кинофестивал бе отложено 3 дни преди планираното откриване на 12 март 2020. След месеци на извънредно положение и извънредна епидемична ситуация, фестът предлага адаптивно решение спрямо мерките за ограничаване на разпространението на  COVID-19 - издания в два периода на 2020 – лято и есен, съобщиха от СФФ.

София филм фест ЛЯТО ще бъде ОНЛАЙ�� в цяла България, в платформи на открито и с прожекции в Дома на киното в София и на платформи на открито, сред които А6 на НДК, Открита сцена парк Военна Академия, Кинодвора на културен център G8. Официалното откриване на СФФ ЛЯТО ще бъде на 25 юни в Платформа А6 на НДК с българската премиера на филма „Паразит“ на режисьора Понг Чун Хо, носител на 4 награди Оскар (включително за най-добър филм), „Златна палма“ в Кан и още над 200 отличия по света. На церемонията ще бъде връчена Наградата на София на Столична община на художника, аниматора, режисьора, продуцента, сценографа Анри Кулев за неговия принос към изкуството на киното.

“Паразит” - снимка архив СФФ

За първи път в историята си София Филм Фест ще предложи част от програмата ОНЛАЙН. Партньор е международната платформа Festival Scope & Shift 72, която е лидер в предоставянето на онлайн фестивални услуги в света. Програмата на СФФ ОНЛАЙН включва 88 заглавия, като част от тях са филми от конкурсните програми на 24-тия СФФ: Международен конкурс за първи и втори филми, Балкански конкурс, Документален конкурс, Конкурс за български късометражен филм. Сред тях са „Сестра“ на Светла Цоцоркова, „Риба, плуваща по гръб“ на Елица Петкова, „Как да имитираш война“ на Рудолф Херцог, „Среднощно“ на Натали Бианкери, „18% сиво“ на Виктор Чучков - син, „Баща“ на Сърдан Голубович, „Три сестри“ на Емин Алпер, „Медена земя“ на Тамара Котевска и Любомир Стефанов (с две номинации за Оскар), „Игра с вълните: изкуството на звука в киното“ на Мидж Костин.

“Върба” - снимка архив СФФ

В програмата ще могат да се видят и филми от рубриките Ново българско кино, Киното днес (филми на утвърдени световни режисьори), Калейдоскоп и други. Сред тях са „Предателят“ на Марко Белокио, „Въпреки мъглата“ на Горан Паскалевич, „Върба“ на Милчо Манчевски, „Мартин Идън“ на Пиетро Марчело, „Държавно погребение“ на Сергей Лозница, „Последният час на г-н Кол“ на Дорон Еран, „Младият Ахмед“ на Братя Дарден, „Извинявайте, че не ви намерихме“ на Кен Лоуч, „Физика на тъгата“ на Теодор Ушев, анимационните филми за деца и родители озвучени на български език „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ на Лоренцо Матоти и „Пътешествието на Принца“ на Жан-Франсоа Лагиони и Ксавие Пикар. Филмите ще бъдат на разположение за ограничен брой гледания в рамките на период от 24 дни. С #ОНЛАЙН изданието си София Филм Фест се превръща във фестивал на цяла България. Любителите на киното в страната ни ще имат сериозни възможности да обогатят познанията си към едно по-различно, авторско и мислещо кино, което е възможно да се гледа само в рамките на голям международен фестивал.

“Дневниците на Путин” - снимка архив

Специална селекция ще бъде представена в Дома на киното – единственият киносалон през лятното издание на София Филм Фест, в който ще има кинопрожекции в зала. С изключение на някои български филми, програмата ще съдържа заглавия, които не се повтарят с онлайн изданието или прожекциите на открито на СФФ. Сред тях са „Ялда – нощ за прошка“ на Масуд Бакши (с голямата награда от Сънданс, оператор е българинът Юлиан Атанасов) и „Родина“ на Томас Венгис (от Международния конкурс), „Шевове“ на Мирослав Терзич (от Балканския конкурс), „Брус Лий и престъпникът“ на Йост Ванденбрук (от Документалния конкурс), „Под слънцето“ и „Дневниците на Путин“ на Виталий Мански, „Екзотика“ и „Примамливото отвъдно“ на Атом Егоян. Програмата в Дома на киното ще предостави възможност за среща с някои автори на новото българско игрално и късометражно кино.

Катерина Липовска, Нина Хос и Аделия Оклепо в “��ръвта на пеликана” - снимка Темелко Темелов - архив на “Мирамар”

Третият модул на лятното издание на СФФ е на открити платформи. Откриването и церемонията, както и още някои гала прожекции ще бъдат в Платформа А6 на НДК. Специални премиери с публика и представени от екип ще имат българският игрален филм „Сестра“ на Светла Цоцоркова (почетен диплом от Сан Себастиан и голямата награда в Котбус), както и немско-българската копродукция „Кръвта на пеликана“ на режисьорката Катрин Гебе, открил конкурса „Хоризонти“ във Венеция и заснет изцяло в България (български копродуцент - „Мирамар“). Във филма участват звездата на немското кино Нина Хос, българските деца-актьори Катерина Липовска и Аделия Оклепо, актьорите Яна Маринова, Димитър Баненкин и други.

“Босият император” - снимка архив

На 6 юли след Церемонията по връчване на наградите на СФФ ще бъде премиерата на копродукцията на Белгия, Холандия, Хърватия и България „Босият император“ на авторския тандем Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Филмът, в който участват Петер ван ден Бегин, Джералдин Чаплин и Удо Киер, е продължение на комедията „Белгийският крал“ (номиниран за европейска комедия на годината). Летният СФФ ще представи филми и в платформата „Открита сцена“ в парка на Военната академия, като съдържание да бъде споделено и в новата платформа Sofia Summer Fest зад музея „Земята и хората“ до хотел Хилтън, която ще бъде част от фестивалната програма и ще представи за първи път в София българският игрален филм „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов („Кристален глобус“ от Карлови Вари и „Златна роза“ от Варна).

“Бащата” - снимка архив

За 18-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в Международния конкурс за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община. Председател на журито е британският режисьор Питър Уебър („Момичето с перлената обица“), а негови членове са продуцентите Николас Селис (Мексико, продуцент на „Рома“) и Джим Старк (САЩ, продуцент на ранните филми на Джим Джармуш), и българската актриса Ирмена Чичикова. Международното жури ще определи и Наградата за български късометражен филм, предоставена от Доли Медиа Студио (8 000 евро в постпродукционни услуги и 1 500 евро парична премия). Балканското жури ще връчи Наградата на Домейн Бойар за най-добър регионален филм. Негови членове са режисьорите Мира Форнай (Словакия), Бенедикт Ерлингсон (Белгия) и Симона Костова (Германия-България). Председател на Документалното жури е руският режисьор Виталий Мански, а членове - режисьорите Андреас Хорват (Австрия) и Светослав Драганов (България). Международното жури за български игрален филм ще връчи Наградата на Булсатком от 3 000 евро. Членове на журито са Гая Фурер (артистичен директор на програмата „Венециански дни“ от кинофестивала във Венеция), Стефан Лаудин (директор на Варшавския филмов фестивал) и Ахмед Шауки (артистичен директор на кинофестивала в Кайро).

Тилда Суинтън в “Мъртвите не умират” - снимка архив

София филм фест ЕСЕН се предвижда да се проведе от края на септември до средата на октомври в няколко софийски киносалона и основно ще включва филми, които не присъстват в програмата на летния фестивал. Сред тях ще бъдат хитовете „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш и „Фарът“ на Роберт Егърс, „За безкрайността“ на Рой Андершон, „Върба“ на Милчо Манчевски, „Диего Марадона“ на Асиф Кападия, „Синоними“ („Златна мечка“ от Берлин) на Надав Лапид, „Почетен гост“ на Атом Егоян, „Ина де Ярд“ на Питър Уебър, „Не съм сам“ на Гарин Хованисян, „Кънингам“ на Ала Ковган, специалната прожекция на „Сладък живот“ на Федерико Фелини, „По Божията милост“ на Франсоа Озон, „Арабски блус“ на Манеле Лабиди Лабе, „Синът“ на Мехди Барзуи, „Папиша“ на Муния Медур и „Адам“ на Мариам Тузани от програмата Франкофония 50, „Лилиан“ на Андреас Хорват и „Проблемът да бъдеш роден“ на Сандра Волнер от Фокус Австрия, Кино-гурме, Музикална кутия и други.

Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програма Творческа Европа MEDIA на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели. Основни партньори на фестивала са Grand Hotel Sofia, Domaine Boyar, Bulgaria Air, MOTO-PFOHE Rent a Car и Fashion Days. София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.

Хубаво е, че филмите на СФФ тръгват – някои онлайн, други на живо. Но все пак да не забравяме, че за киното може и да се чете. И точно в този епидемичен момент се появиха две книги, които си заслужават срещата – едната с българската, другата с английската публика. Проф. Божидар Манов издаде втора своя книга „Фестивални срещи” /изд. „Агенция Вила”/, в която е публикувал свои разговори и интервюта в различни фестивали със забележителни киноимена като Абас Киаростами, Франсис Форд Копола, Джон Малкович, Майкъл Йорк, Такеши Китано, Вернер Херцог, Отар Йоселиани, Джъд Лоу, Джуди Денч, Харви Кайтел, Джон Траволта, Мел Гибсън, Фани Ардан, Хана Шигула, Ричард Гиър, Уилям Дефо, Жан Рено, Ума Търман, Тим Робинс, Джулиан Мур – общо 40 известни хора, свързани с киното.

Проф. Божидар Манов - снимка Стефан Джамбазов

А проф. Божидар Манов пише в увода към книгата: „Преди 12 години излезе книгата ми „Фестивални срещи“ (2007), публикувана от издателство „Агенция Вила“. Тя съдържаше 40 разговора и интервюта с бележити кинематографисти от световното кино (сценаристи, режисьори, оператори, продуценти и разбира се, много актьори), осъществени на различни международни фестивали през годините назад. Текстовете вече бяха текущо публикувани в различни периодични издания (вестници, списания). Но събрани в кориците на книгата плюс прибавени много фотоилюстрации, даваха възможност за по-цялостно проследяване както на личните творчески пътеки на представените кинематографисти, така и за очертаване на някои общи процеси в европейското и световното кино.

Ума Търман - снимка архив на книгата

Междувременно посещенията ми на нови международни фестивали ме срещнаха с още много изтъкнати професионалисти от големия свят на киното. Разговорите или интервютата с тях също бяха текущо публикувани в различни медии, но  вече не само печатни издания, а и в някои интернет сайтове. Надявам се, че сега, отново събрани във втора книга под същото заглавие „Фестивални срещи 2“, новите 40 разговора и интервюта ще добавят допълнителна информация – както за проследяване на интересни индивидуални творчески биографии, така чрез тях и за наблюдение върху някои безспорни промени в световното кино през новата технологична епоха. Всички текстове са датирани и информацията в тях се отнася към момента на написването и публикуването им. Обновени са само „визитките“ на някои от представените кинематографисти”.

Петър Кърджилов - снимка Стефан Джамбазов

А английската публика пък има възможността да се запознае с книгата на известния български изследовател в областта на киноистор��ята – доктора на изкуствознанието Петър Кърджилов. Във „въпреки.com” сме писали за неговата дейност – прочетете тук и тук. А сегашната му книга „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том I)” [The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume One)] е издадена от Научно издателство „Кеймбридж” [Cambridge Scholars Publishing, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK] - тук. Преводът от български език е на Ивелина Петрова. 

В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Англичанинът Чарлс Райдър Нобъл пристига в България, където успява да реконструира мигове от Илинденското въстание, избухнало в Македония (тогава част от Османската империя), впоследствие снима из цяла страна; шотландецът Джон Маккензи прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния…Така благодарение на двамата британци през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”. 

Тъкмо този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е разгледан в книгата на Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман. Уникалният научен труд е предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в университети и колежи, студенти и ученици. Тя е за всички, независимо от възрастта им, които обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие. Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[oi5]

«Я уважаю своих граждан, свою профессию и не хочу быть депутатом» – Сергей Лозница

Кинофестиваль в чешских Карловых Варах принес Украине награду. Лента «Мои мысли тихие» режиссера Антонио Лукіча получила специальный приз жюри и «Хрустальный глобус» в секции East to the West («На Восток от Запада»). А в жюри главного конкурса фестиваля в этом году был украинский кинорежиссер Сергей Лозница. Радио Свобода пообщалось со всем��рно известным режиссером о том, почему оказался неудачным прокат его фильма «Донбасс», про сериал «Чернобыль» от HBO и о политике – предлагали ему пойти на парламентск... Читать дальше: https://oi5.ru/n254919531