#Стефан Кънчев

[mihaylovblog]

23.05.1983 г. – Премиера на българския сериен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Велко Кънев, Рашко Младенов, Добринка Станк��ва, Константин Цанев, Ели Скрочева, Андрей Чапразов, Лъчезар Стоянов, Невена Коканова, Мария Каварджикова, Николай Бинев, Витомир Саръиванов, Невена Коканова, Любомир Кабакчиев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Стоян Гъдев, Вълчо Камарашев, Вельо Горанов, Силвия Рангелова, Любомир Димитров, Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Георги Мамалев, Любен Чаталов, Богдан Глишев, Бистра Марчева, Минка Сюлеймезова, Пламен Дончев, Антон Радичев, Любомир Бъчваров, Никола Тодев, Валентин Гаджоков, Кирил Кавадарков, Банко Банков, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Тодор Тодоров, Стефан Илиев, Иван Балсамаджиев, Явор Милушев, Николай Николаев, Владимир Давчев, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Никола Дадов, Васил Бъчваров, Стефан Попов, Веселин Борисов, Иван Стефанов, Никола Дачев, Меглена Димитрова, Никола Хаджийски, Иван Андреев, Богомил Атанасов, Стефан Стоилов, Найчо Петров, Светозар Неделчев, Димитър Ташев, Михаил Михайлов, Васил Димитров, Йосиф Сърчаджиев, Стойно Добрев, Минчо Колев, Лора Кремен, Рангел Рангелов, Петър Петров, Васил Банов, Румен Стефанов, Кънчо Кънчев, Георги Николов, Стефан Георгиев, Илия Илиев, Стефан Бановски, Християн Русинов, Георги Кодов, Петър Николов, Любомир Киселички, Николай Стоилов, Георги Стефанов, Продан Димов, Емил Джамджиев, Добромир Манев, Валери Еличов, Атанас Янакиев, Йордан Гаджев, Милена Атанасова, Адриана Палюшева, Стоян Стойчев, Иван Гайдарджиев, Петър Ф. Петров и др. Колаж: скрийншот

[parvanov-org]

Можеш да се изкачиш където пожелаеш! 📷 Стефан Кънчев Стефанов (at Язовир Кърджали) https://www.instagram.com/p/B3tdw4VgCfrzbEePm-GEgRDjEwteTQiQG5x3JQ0/?igshid=nil0xa178mls

[kboytube]

Станислав Тодоров ще ръководи дербито на върха между Лудогорец и ЦСКА-София, стана ясно, след като от БФС обявиха съдийските назначения за предстоящия кръг в Първа професионална лига. Двубоят в Разград е в петък от 17:00 часа. Разградчани са лидери в класирането с 69 точки, докато "червените" са на втората позиция с три по-малко.

5 Апр 2018 г. Четвъртък 17:15 ч.Витоша - ОФК Пирин ЕООДГС:    Георги Николов Кабаков        АС1:    Мартин Веселинов Маргаритов    АС2:    Мартин Емилов Венев4-ТИ:    Андрей Венков Николов    ДАС1:    Николай Йорданов Колев         ДАС2:    Георги Кънчев ДимитровСН:    Кирил Петков Йорданов      5 Апр 2018 г. Четвъртък 19:30 ч.ПФК Славия АД - ПФК Черно мореГС:    Никола Антонов Попов        АС1:    Веселин Мишев Добриянов          АС2:    Георги Пламенов Тодоров4-ТИ:    Йордан Петров Петров    ДАС1:    Стефан Апостолов Апостолов    ДАС2:    Волен Валентинов ЧинковСН:    Петър Стоянов Петров      6 Апр 2018 г. Петък 14:30 ч.ПФК Ботев АД - ПФК Левски АДГС:    Петър Кирилов Костадинов     АС1:    Александър Ангелов Атанасов     АС2:    Георги Йорданов Дойнов4-ТИ:    Станимир Илков Илков        ДАС1:    Драгомир Димитров Драганов    ДАС2:    Георги Милков ГинчевСН:    Георги Крумов Виделов      6 Апр 2018 г. Петък 17:00 ч.ПФК Лудогорец 1945 АД - ПФК ЦСКА–СофияГС:    Станислав Георгиев Тодоров    АС1:    Диян Христов Вълков               АС2:    Мартин Иванов Димитров4-ТИ:    Димо Дамянов Вълчев         ДАС1:    Валентин Станчев Железов    ДАС2:    Владимир Вълков ВълковСН:    Кольо Димитров Данев      6 Апр 2018 г. Петък 19:30 ч.ФК Верея - ПФК Берое ЕАДГС:    Ивайло Иванов Стоянов     АС1:    Петър Николов Джугански    АС2:    Димитър Рус��нов Русев4-ТИ:    Румен Емилов Иванов    ДАС1:    Димо Стоянов Димов    ДАС2:    Валентин Георгиев СтанчевСН:    Йордан Веселинов Гулев      9 Апр 2018 г. Понеделник 17:30 ч.Етър - ФК Дунав 2010ГС:    Неделчо Танчев Гаджалов        АС1:    Иво Николаев Колев                   АС2:    Дениз Пиринов Соколов4-ТИ:    Борислав Николаев Колев    ДАС1:    Румен Красимиров Христов     ДАС2:    Радослав Петров ГидженовСН:    Светослав Петров Славов      9 Апр 2018 г. Понеделник 20:00 ч.Септември София - ПФК Локомотив Пловдив 1926 АДГС:    Станислав Тошев Ставров          АС1:    Мирослав Максимов Иванов    АС2:    Димитър Божидаров Стоилов4-ТИ:    Красимир Владимиров Миланов    ДАС1:    Никола Илиянов Атанасов    ДАС2:    Иван Георгиев ПенчевСН:    Евгени Тодоров Геров  

http://sport.bnt.bg   

-- Публикувано от Stoyan Argirov blogger in KboyTube за NN Sport на 4/04/2018 01:55:00 сл.об.

[mioritic]

Stephen Kantscheff (Stefan Kanchev), featured in Idea no. 170, January 1982

via designreviewed

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги ��имеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др.

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

Критичен поглед: Преподаватели от НХА - активни в художествения и обществен живот

Неприсъственото обучение в условията на пандемията се отразява не само на учениците, но и на студентите. Но ако все пак при някои по-теоретични лекции и упражнения, онлайн общуването може и да е даже по-ползотворно, то при тези свързани с изкуства е по-сложно. Особено, когато се отнася за изобразителни и пластически изкуства. Затова и обучението в Националната художествена академия е сред ощетените.

Или както преди време един от преподавателите там – художникът проф. Вихрони Попнеделев каза: „За да преподаваш, трябва да си и работещ професор. Не можеш да обясняваш само, трябва и да покажеш”. Разбира се, той имаше предвид друго – по-скоро дали имаш свежи идеи и посоки за работа, а не само стара слава. Но това важи и за сегашната ситуация, в която професорите трудно могат да показват онлайн, а не само да обясняват. Но затова пък някои от тях правят изложби, където споделят създаденото в изолация и то може да бъде видяно. Вече имаше няколко такива експозиции, а тези дни се откри изложба и на проф. Георги Янков, ректор ��а НХА, в галерия One Gallery под заглавие „Лека майонеза“ - кинетична инсталация. Много прочити могат да се правят на тази изложба – от намигване към рекламата на различните нароили се майонези, до едно по-философско трактуване за днешния ни свят и битие. При това тези търсения на Георги Янков, който е плакатист, към едно по-раздвижено и разчупено образно послание, даващо ново измерение на сегашните му търсения.

Но нека чуем гледната точка на един друг преподавател в НХА – доц. д-р Венелин Шурелов за изложбата: „Георги Янков е голям образ. Поемам отговорността за цялата двусмислица на определението. Когато е в настроение той разхожда своя Джак Ръсел териер, все едно е панаирджийска мечка. Като доказателство вижте и неговите образи двусмислици, които показва по изложби. Те са големи образи на големия смисъл, нараснал заради собственото си противоречие. Например вклиняването на една буква в изписването на Exit и превръщането му в Exist, е преобръщане на значението и негово допълнение. Освен дължина, ширина, дълбочина и време, сякаш се активира някакво пето, допълнително измерение на смисъла в неговата двузначност. Проблемно е съществуването в постоянно състояние на търсене на изход.

Доста по - пълноценно ми се струва търсенето на входове, но не и ако житейският ти избор е сведен до евакуация. Спешно напускаме местообитанията на надеждата за един разумен свят, споделен с едни разумни хора. Евакуационния план, който ни предлага авторът, е чисто въображение. Зрителят е подканен да си въобрази, че го е разбрал, а как ще действа си е негова работа. Изложбата „Лека майонеза“ в „One Gallery“ на Георги Янков е вход-изход към един многоизмерен свят на големи, плътни, сияещи образи. Те са свръхуголемени и свръхпотентни, защото съдържат фрагменти от причудливата реалност, формули от уравнението на живота. Те са знаци, които с лекота ни допускат до себе си, но разберем ли посоката към която ни упътват ни стягат като с менгеме. Според „Теория на относително леката майонеза“ нищо няма значение, но всичко има смисъл, или май беше, че смисълът няма значение, или има значение, че няма смисъ��, или няма значение, че има смисъл…“, написа Венелин Шурелов.

Венелин Шурелов пред инсталацията си “Един човек” - снимка Стефан Джамбазов

А да не забравяме, че самият Шурелов има в момента една инсталация в центъра на София, на мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров, озаглавена „Един човек“ по програма „Навън“ на Столична община. Петя Чалъкова, доктор по изкуствознание, написа във „въпреки.com“ за неговата инсталация /целият тек��т можете да прочетете тук/: „Ситуирането на изкуство на открито не е нова практика в световен план и не е нещо невиждано и нечувано у нас, макар и не чак толкова често явление. Все пак, има места в града, които са се превърнали в нарицателни по своя характер и взаимодействието с тях винаги се забелязва. Това са полемични ареали - арена на мнения, разнопосочни позиции и разбирания за света. Поставени на тези ключови места, артистичните проекти се превръщат в „опонент” на местата за противоборство на ценности и културни разбирания. Самото място, без съмнение, е емблематично, но днес то бива все по-често митологизирано, в по-голяма степен, отколкото е реалната му социална стойност. В буквалния му прочит, към момента, става дума за една бетонна площадка, която граничи с паркинг от едната страна, а от другата с градски парк“.

Валидирането на марката - снимка личен архив на Ненко Атанасов /д./

А един друг преподавател - гл. ас. д-р Ненко Атанасов от Катедра „Плакат и визуална комуникация“ на НХА, е автор на марка за една значима личност от нашата история, която беше валидирана тези дни. Тя е по повод „120 години от рождението на Българския патриарх Кирил“ – марка с винетка и специален печат. Валидирана беше в присъствието на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Росен Желязков, изпълнителния директор на „Български пощи“ ЕАД – Деян Дънешки, представители на ��врейската общност в България, представители на посолството на Израел в България, висши архиереи и други.

Проектът за марката  „120 години от рождението на Българския патриарх Кирил“

Художник на изданието е Ненко Атанасов, а консултант Борис Цацов – и двамата част от инициативен комитет, издигнал идеята за отбелязване на годишнината на един от най-знаковите български духовници в съвременната национална памет. През 1943 година играе главна роля в координирането на акциите на Българската православна църква заедно с екзарх Стефан за спасяване на подготвените за депортиране в лагерите на смъртта български евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи от Пловдив /неговата епархия/ под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през 2000 година е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е арестуван и лежи няколко месеца в затвора, където е малтретиран. Освободен е след застъпничество на еврейската общност в България.

Част от изложбата с творби на проф. Красимир Джидров в галерия “Академия” на НХА - снимки Стефан Джамбазов

А като става дума за изложби на преподаватели от НХА, трябва да споменем и откритата в галерия „Академия“ експозиция с творби на покойния проф. Красимир Джидров /1947 – 2020/. „Творчеството на проф. Красимир Джидров е богато и многообразно. Творбите са лични, искрени и вечни превъплъщения на преживяванията на художника. Близките, приятелите, колегите, студентите успели да се докоснат до света на този художник, без съмнение познават основните теми, които присъстват в творчеството му още от ранните години на обучение и преподаване в Академията и се превръщат в съзнателно разработвани мотиви чак до последните няколко изложби. Макар приносът на проф. Красимир Джидров за развитието на керамиката в България, изграждането на връзки с чуждестранни автори, влиянието му върху поколения студенти и специалност „Керамика" на НХА да предполага организирането на ретроспективна изложба, сега бихме искали посредством някои от неговите най-емблематични и знакови произведения, да изведем именно тези теми, които нестихващо вълнуват художника“, пише в анотацията за изложбата.

И още: „Ябълката несъмнено е един от най-знаковите мотиви в творчеството на проф. Красимир Джидров. Както самият автор неведнъж споделя, тя е символ на греха, чрез който се появява и новият живот. Тя също така е свързана с жената, „вечният символ на живота за мен“. Ябълката съвместява много художествени и тематични проблеми, като намира отражение в многообразието от използвани техники и материали десетилетия наред. „Шлемовете“ и лицата са интерпретацията на темата за близостта, за допускането отвъд маската на официалното, приличното, редното и достигането до личното, истинското. Това научаваме от някои от последните изложби и срещи с професора, но разглеждайки стари снимки, връщайки се към отдавна отминали времена и изложби, виждаме най-ранните керамични портрети. Откриваме как трите мотива – ябълката, жената и човешкото лице, действително са в един вечен кръговрат на близостта, любовта, греха и новия живот“.

Фотоизложбата “Андрей Даниел - последните седем години” беше също в галерия “Академия” - снимка Стефан Джамбазов

Тази изложба идва в галерия „Академия“ след една друга изложба пак там – фотоизложбата „Андрей Даниел – последните седем години“. Тя е на Стефан Джамбазов и съвпадна с годишнината от кончината на проф. чл. кор. Андрей Даниел /1952 – 2020/. В скоба ще добавим, че предпечатната подготовка на фотоизложбата беше осъществен перфектно от Ненко Атанасов. И някак си съвсем естествено във връзка с тези изложби дойде съобщението на ректора на НХА проф. Георги Янков, че е решено да бъдат давани стипендии за студенти на името на тези двама творци, но и преподаватели в Академията – за живопис и за приложно изкуство. А Андрей Даниел беше казал преди време за „въпреки.com“ по повод преподаването в НХА: „Искал съм да създам свободно пространство за студентите. Нещото, което като усещане съм имал през всичките тези години е било желанието да създам друга атмосфера. Не тази, която може би по моето следване и по следването на мои батковци е имало в България”.

Началото в Академията - снимка архив НХА

Впрочем, тези дни беше отбелязана 125 – годишнината от създаването на Академията. На 6-ти февруари, преди сто двадесет и пет години, княз Фердинанд I утвърждава с Указ № 4 основаването на Държавното рисувално училище. На 16-ти октомври 1896 г. училището отваря врати. „...До откриване на Държавното рисувално училище животът у нас съвсем не приличаше на днешния: прост, дори патриархален, със слабо развити духовни нужди – такава беше в груби черти неговата действителност. За изкуства изобщо тогава слабо се намекваше и навсякъде, във всичко, се носеше хладният лъх на апатията към тях и господстваше редът на безвкусието...

Преподаватели и студенти работиха по проект “Работен каталог  на колекция “Стефан Кънчев” в музейната сбирка на НХА” - снимка архив

Така беше до преди тридесет години, когато едно събитие, странно и дръзко за онова време, дойде да импулсира усилията на художниците към интензивна дейност и да създаде по - други обществени условия за общокултурния подем на цялата страна. През есента на 1896 г. се откри Държавното рисувално училище...“. Тези думи принадлежат на известния публицист и художник Васил Димов, публикувани в Годишника на Държавната художествена академия през 1926 г. по случай нейния тридесетгодишен юбилей. В продължение на сто двадесет и пет години Националната художествена академия продължава целенасочено да усъвършенства и развива специфичната си образователна, научно-изследователска и културна политика. Днес, повече от ��сякога, основните цели на най-старото учебно заведение по изкуства са свързани с повишаването на качеството на обучение и утвърждаването на неговия авторитет като съвременен научен и културен център, пише д-р Милена Балчева - Божкова, уредник „Музейна сбирка“ на НХА. И това се доказва от дейността и на преподаватели, и на студенти особено сега. ≈

Текст: “въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

Критичен поглед: Литературата открива онлайн път към публиката

Тазгодишният Софийски международен литературен фестивал /СМЛФ/ ще се проведе от 10 до 13 декември и ще бъде изцяло онлайн, както вече съобщихме. Това издание, макар необичайно, дава възможност да се включат писатели и поети от България, Великобритания, Канада, Шотландия, Израел, Нидерландия, Финландия и Америка. За съжаление, заради пандемичната ситуация много събития свързани с книги традиционно през декември, бяха отменени за тази година. Софийският международен панаир на книгата в НДК, който събираше преди Коледа читатели, които освен всичко друго, осигуряваха и коледните си подаръци, отпадна.

Едно друго традиционно литературно събития също не можа да бъде осъществено. Става дума за Поетичния Никулден, който се организира от Федя Филкова, съпругата на поета ��иколай Кънчев /1936 – 2007/ и актьора Милен Миланов, съосновател и дългогодишен председател на Фондация „А,Аскеер”. Наградата за нова българска поезия, която тази година се връчва за девети път, е почетен диплом, пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван и 2200 лева. През 2012 г. поетесата и преводачка Федя Филкова учредява наградата за поезия „Николай Кънчев“ в негова памет, която се присъжда всяка година. Тази година, обаче, наградата беше връчена онлайн. Тя беше присъдена на Александър Байтошев за поетичната му книга „Свещената гора“ /изд. „Жанет 45“/. Останалите номинирани тази година бяха: Пламен Дойнов – за „Влюбване в диктатора”, ИК „Несарт – Милен Миланов” и Издателство „Кралица Маб”, 2020; Надежда Радулова – за „Малкият свят, големият свят”, Издателство „Жанет 45“; Ина Иванова – за „Криле от папие-маше”, Издателство „Жанет 45“ и Наталия Иванова – за „човек с бинокъл”, Издателство „Арс”.

Пластиката на Николай Кънчев, изработена от Добромир Иван - снимка Стефан Джамбазов

Но да се върнем на Софийския международен литерату��ен фестивал. Началото на фестивала ще постави френският писател Жан-Пол Дюбоа, носител на наградата „Гонкур“ за 2019 г. (10 декември | 16:00). „Ако романите на Дюбоа бяха преведени на английски език, статутът му във Франция щеше да е сравним с този на Джон Ървинг и Уилям Бойд“, казва президентът на академията Гонкур Бернар Пиво. В края отново ще бъдат огласени традиционните награди „Златен лъв“ на Асоциацията на българските книгоиздатели. Иначе смисловата спойка на СМЛФ тази година ще бъде концентрирана в различните разкази за бъдещето, в идеята за започването „На нов ред“. Значителна част от форматите на фестивала ще бъдат запазени. Така освен разговорите с чуждестранните писатели и срещите с българските автори, в програмата на фестивала остават „Разговори за бъдещето“, СМЛФ представя и „Поезия и музика“. Дигиталното издание на Литературния фестивал ще се разшири до още три дестинации, освен вече обявените – Америка, Израел и Финландия. Към програмата на фестивала се присъединяват световноизвестните писатели Салман Рушди, Етгар Керет и Селя Ахава, съобщиха от фестивала.

Салман Рушди - снимка архив

Британският писател и есеист от индийски произход Салман Рушди ще се включи от Ню Йорк. Той е автор на 14 романа, а книгите му са преведени на над 40 езика. Стилът му често е определян като „магически реализъм“. Автор е на документални филми и нонфикшън. Още с втората си книга „Среднощни деца“ Салман Рушди получава широко признание. Тя му носи наградата „Букър“ (1981 г.). През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда. 13 години от живота му минават под друга идентичност и постоянна полицейска защита. Рушди спира да използва фалшивото си име през месеците след 11 септември 2001 г.

Етгар Керет - снимка архив

Сред международните участници е и най-четеният израелски писател на своето поколение – Етгар Керет. Той е автор на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в The New Yorker, The New York Times, Le Monde, The Guardian, Zoetrope, Tablet magazine и др. Произведенията му са екранизирани в над 40 късометражни филма. Сред многото му отличия са Платинената награда на израелската Асоциация на издателите (неколкократно), отличието за най-добър чуждестранен писател на Централната градската библиотека в Санкт Петербург (2010) и кавалерската степен на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, както и Златна камера от Кан (2007) за създадения заедно със съпругата му Шира Гефен филм Медузи. Неговото участие ще бъде директно от Тел Авив.

Селя Ахава - снимка архив

Селя Ахава е финландска писателка, завършила драматургия и писала сценарии за радио, телевизия и филми. Дебютният ѝ роман излиза през 2010 г. и веднага е забелязан от литературните среди. Със своята втора книга, тя става носителка на Наградата за литература на ЕС и е номинирана за престижния приз „Финландия“. Удостоена е и с наградата за разпространение на финландската литература „Факлоносци“. Селя Ахава ще се включи от Финландия. В международната програма ще участват още Естер Херистен, Ешкол Нево, Жил Жобидон, Капка Касабова и Крис Клийв, за които вече писахме /можете да прочетете тук/.

Невена Дишлиева – Кръстева - снимка Ивелина Чолакова

Тук само искаме да добавим думите на Невена Дишлиева – К��ъстева собственик, създател и главен редактор на издателство ICU. Двама от авторите, книги на които издателството е публикувало - британският писател и журналист – Крис Клийв и Естер Херитсен, смятана за едно от обещаващите имена в нидерландската литература още с дебюта си през 2000 г. ще се включат в СМЛФ 2020. „Софийският международен литературен фестивал е един от най-стойностните форуми в културния календар на София и всяка година го чакам с нетърпение. Много е обнадеждаващо да наблюдаваш как нещо се прави с размах и професионализъм, а Дора Радева това го умее и събира около себе си страхотни хора. Защо точно тези двама автори на ICU участват в тазгодишното изцяло дигитално издание на фестивала? Крис Клийв защото е написал книга, която няма да допусна да бъде подмината – би било грешка. Той е автор в творческия си разцвет, познат е на българската публика с вече два романа, излезли в последните 5 години – „Другата ръка“ и „Възпламеняване“ – а сега излиза и третият му, най-силен до момента по мое скромно мнение – „На смелите се прощава“.

Крис Клийв - снимка архив

Крис е писател визионер, неговите книги са пророчески в много отношения – той усеща процесите, които движат човечеството, умее да анализира вътрешните състояния и колебания и предвижда накъде избиват. В този смисъл е съвсем на мястото си на фестивал, чието мото е „На нов ред“. И се надявам читателите да го разпознаят като един от акцентите на фестивала. Що се отнася до Естер Херитсен, нейният „нов ред“ е преобръщането на всичките ни представи за нормално функциониращо семейство и отношения между членовете на едно семейство. Нейният роман „Жажда“ е обсебващ със своята странност, предизвикателен, дързък, трудно се поддава на анализ. Книга, за която си струва да се говори, защото понякога през далечното и необичайното успяваме да видим по-ясно онова, което е непосредствено до нас“, каза за „въпреки.com“ Невена Дишлиева – Кръстева.

Естер Херитсен - снимка архив

Още един чуждестранен автор ще бъде част от програмата на фестивала, но в малко по-различен формат. Като част от „Разговори за бъдещето“ ще бъде срещата с американския поет Джефри Янг и българската поетеса Цвета Софрониева. Двамата автори изследват отношенията между памет и отговорност, многоезичие и мит, документиране и лирическа асоциативност, познанието на културите за себе си и знанието им за другите хора и за природата. Разговорът им ще е посветен на възможностите за бъдеще, които поезията търси, докато в света се унищожават растителни и животински видове, обезлюдяват се океаните, изсичат се цели пояси гори, необратимо се замърсява въздуха и водата.

Срещите с българските писатели и поети ще бъдат обособени в три основни жанрови рамки: роман, поезия и разказ. В осмата година на фестивала авторите от България ще бъдат Антония Апостолова, Георги Господинов, Георги Тенев, Зорница Гъркова, Любов Кронева, Момчил Николов, Надежда Радулова, Русана Бърдарска, Яница Радева. Светлозар Желев, Николай Грозни и Ксения Банович ще представят сборника „България за напреднали“. Тази година отново ще се проведе и форматът „Поезия и музика“, който в последните две години бе заменен от „Тайното поетическо четене“. Съвсем явно и на живо, този път ще участват поетите Александър Байтошев, Георги Гаврилов, Габриела Манова, Наталия Иванова, Рене Карабаш. Между поезията и музиката ще бъде гостуването на писателя, журналист и дългогодишен музикален селектор Светослав Тодоров. През 2020 г. излиза аудио сборникът му с експериментална литература и електронна музика „Нищо няма да ти се случи“. Той обединява текстовете на Светослав, гласа на актрисата Ина Добрева и музиката на композитора Стоимен Стоянов (Nocktern).

Тази година мраморното фоайе на НДК ще остане пусто...

Пандемията отмени тазгодишното издание на традиционния семинар по творческо писане, който фондация „Елизабет Костова“ организира над 10 години в Созопол. Фондацията го замести с инициативата #СамиЗаедно, в рамките на която покани писатели от пет континента да погледнат през прозорците на своите кабинети, буквално и метафорично, и да споделят литературното си въображение. Гости на Литературния фестивал ще бъдат Милена Делева, Албена Шкодрова и Иванка Могилска. Елизабет Костова е подготвила специално видео, което ще бъде излъчено по време на разговора. През пролетта, още докато не беше ясен краят на извънредното положение, независимото месечно издание за култура Виж! покани писатели, поети, фотографи, художници и илюстратори да разкажат какво е усещането, когато навън значи навътре. Включват се 150 души от различни области и на различни възрасти. 72 от тях са селектирани и включени в книгата Когато навън е навътре. Срещата ще бъде с Камелия Величкова, Светослав Тодоров и със специалното участие на Тео Ушев.

Така беше в предишни години на Софийския международен литературен фестивал ...

И последният акцент от СМЛФ ще бъде представяне на броя „Извънредната 2020“ на Академичното електронно списание за изкуства и култура „Пирон“, както и дейността на Културния център на СУ „Климент Охридски“. В този брой на сп. „Пирон“ има критически рефлексии от български и световни мислители върху различните аспекти на извънредното положение и пандемичната обстановка, както и осмисляне на българската ситуация през очите на водещи юристи, хуманитаристи, медийни изследователи, учени и артисти. Участници в разговора ще бъдат проф. Стилян Йотов,  Антоанета Колева, проф. Александър Кьосев и Лъчезар Бояджиев. Цялата програма можете да видите тук. 

Всяка година, без изключение, Софийският международен литературен фестивал е съпровождан от разнообразни изложби, свързани с книгите и литературата. Този път обаче фокусът на внимание ще бъде върху една фотографска книга, която по-рано през годината имаше и изложба. Palermo. Box. Me. на Фелия Барух ще бъде представена от Марин Бодаков и Ели Сотирова на 13 декември от 10 ч. Фестивалът ще се излъчва на живо във Facebook страницата на събитието. Всички срещи ще бъдат качени допълнително в YouTube канала Sofia International Literary Festival. Осмото издание на Софийския международен литературен фестивал се организира от Асоциация „Българска книга“. Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2020 г. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата. „Въпреки.com“ е медиен партньор на фестивала. ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: Споделяме свои акценти за годината, не правим класации – II част

Но да се върнем към книгите. Не можем да не забележим, че се издават много български автори. Друг е въпросът доколко това е литература. Сега е лесно – не рядко съответният пишещ си плаща и после си слага етикета писател или писателка, като описва светското събитие, където се е представил в клубове, „елитни“ резиденции и т.н. Но това е положението, а не са много издателствата, които не си позволяват да престъпят професионалните си критерии. Дълга тема.

Но има и книги, които истински вълнуват. Такава  е „Поразените” /издателство „Сиела”/на Теодора Димова, в която темата за т.нар. Народен съд е пречупена през личната история на три жени - много стойностна литература и като език, и разказ /прочетете за книгата тук/. Казваме разказ, защото в безспирния поток на новоиздадени романи няма разказ, а емоционални лични преживявания споделени съвсем не в контекста на това, което определяме като литература. Теодора е последователна в търсенията и развитието си като писателка, и като отношение към света и днешното ни вълнение, което няма как да не минава през миналото, ако не точно нашето, то през това на тези преди нас. Неслучайно тя беше удостоена с голямата награда на Националните награди за литература на името на Хр. Г. Данов. И още нещо – създаде международната награда за литература на името на баща си – любимия на поколения писател Димитър Димов.

Теодора Димова и Елена Алексиева при връчването на наградите на Портал “Култура” - снимка Стефан Джамбазов

И като стигнахме до наградите искаме да отбележим големия победител в различните конкурси тази година - Елена Алексиева за романа си „Свети Вълк“ /изд. „Факел Експрес”/.  Тя спечели наградата в три от най-авторитетните конкурси – на Национален дарителски фонд „13 века България”, на Портал „Култура” и на литературен клуб „Перото” при НДК. Като добавим и Палми Ранчев за сборника с разкази „Тази вечер нищо не е случайно” /„Жанет 45“/, който получи награда за проза в конкурса на Портал „Култура”, а беше и номиниран за наградите на „Перото”, става ясно съвпадението на вкусовете на различните журита. Към тези книги бихме прибавили и „Чудовището“ /изд. „Хермес”/ на Владимир Зарев, една много лична книга. Разбира се, има и други, а и много поетични, които също получиха награди, за които сме писали през годината.

Ромео Попилиев е с наградата на Портал “Култура” - снимка Стефан Джамбазов

Не можем да не отбележим, че продължава тенденцията за издаване на сериозна хуманитаристика и за изминалата година бихме откроила книгата на Ромео Попилиев „Цензурата по времето на комунизма“ /изд. „Рива”/, която чрез анализа на забранените или трудно допуснати на сцената театрални творби от времето на комунизма очертава по нов начин полетата на съпротива срещу режима, получила също награда в конкурса на Портал „Култура” /за книгата можете да прочетете тук/. Разбира се, и издателство „Критика и хуманизъм“ самоотвержено ни води и образова в световната хуманитаристика, амбициозни са и проектите на „Изток – Запад“. Една от книгите му излезе в края на годината и имаше премиера на панаира на книгата в НДК – „Рицар, поет и дипломат – книга за Коста Тодоров” от Паун Генов.

Тео Ушев и Георги Господинов преди премиерата на филма “Физика на тъгата” в НДК - снимка Стефан Джамбазов

Едно от важните неща през изминалата година безспорно са продължаващите преводи на „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, включително и на албански, а полският превод на Магдалена Питлак бе удостоен с Националната награда за литература на Полша. А датската преводачка на Господинов Хеле Далгор получи годишната награда на „Перото“ за преводите си на датски език на „И други истории“ и „И всичко стана луна“. И тъй като тръгнахме към преводите, благодарение на българските великолепни преводачи и амбициозната политика на издателствата имахме възможност да се запознаем с прекрасни автори и книги. В това отношение дейността на издателства като „Колибри“, „Факел експрес“, „Парадокс“, „Жанет 45“, „Лист“, „Аквариус“ и други е впечатляваща.

Белослава Димитрова получи наградата за поезия на поетичния Никулден от поетесата Федя Филкова, съпруга на Николай Кънчев и създателка на наградата в негова памет - снимка Стефан Джамбазов

И тук специално искаме да отбележим Издателство за поезия „ДА“, което във времена, когато поезията не е най-четената отстоява да представя най-талантливите български поети от новите поколения, както и най-доброто от световната поезия. Ще отбележим само поетичната книга на Белослава Димитрова „Месо и птици“, която получи наградата на традиционния поетичен Никулден на името на поета Николай Кънчев /прочетете тук/, както и поетичната книга на Владимир Трендафилов, преподавател, преводач „Получих живота си“, който напусна нашия свят преди месеци /можете да прочетете тук/. Изданието е под съставителството на съпругата му Кристин Димитрова, писателка, поетеса, преводачка, преподавателка, чиято великолепна поетична книга „Уважаеми пътници“ беше удостоена с наградата на името на поета Иван Пейчев. Сред наградите за поезия са и изданията на „Жанет 45“ – „Записки на жената призрак“ от Яна Букова на името на Иван Николов и наградата „Владимир Башев“ за Иван Ланджев за поетичната му книга „Ти, непрестанна новина“ /за връчването на наградата тук/.

Яна Букова получи наградата за поезия на името на Иван Николов от поетесата и издателка Божана Апостолова, създателка на тази награда - снимка Стефан Джамбазов

Някак естествено от литературата отиваме към киното, заради идеята на екипа на издателство „Колибри“ да създаде и кинофестивала CineLibri, посветен на литературните екранизации. Той стана истински празник на вдъхновението  на кинематографистите от литературата. Само ще споменем издаването на „Офицер и шпионин“ на Робърт Харис и едноименния филм с режисьор Роман Полански, с който беше открит фестивалът повече от месец преди световната му премиера. За книгата и филма сме писали и за историята може да прочетете тук. Впечатляваща беше и срещата с „Продавачът на вестници и цигари“ на австрийския писател Роберт Зееталер и едноименния филм от 2018 г. под режисурата на Николаус Лейтнер със забележителния Бруно Ганц в ролята на Фройд, една от последните му роли, преди да напусне нашия свят в началото на тази година /за книгата тук/. А романът „Жената от Йерусалим“ на израелския писател А. Б. Йехошуа е много специален поглед и много различен за това, което се знае за съвременен Израел и разбирането за конкретната човешка история. Тук отново тази особена история имахме възможност да видим и в едноименния филм на режисьора Еран Риклис.

Кадър от филма “Офицер и шпионин” - снимка архив

Когато говорим за кино, на първо място трябва да подчертаем усилията и прекрасния ре��ултат на международните форуми и техните създатели и организатори. Споменахме CineLibri, чийто двигател е Жаклин Вагенщайн, но тук включваме и фестивалите с по-дългогодишна история като Киномания, организиран от екипа на НДК, София филм фест с невероятния му екип начело със Стефан Китанов – Кита и по-новия Master of Arts на Найо Тицин. Само да напомним, че София филм фест се откри с документалния филм „Да ходиш по вода“ на Андрей Паунов за проекта на Кристо „Плаващите кейове“, който свързва чрез плаващи пътеки италианския град Сулцано, на брега на езерото Изео, с големия остров Монте Изола /за филма можете да прочетете тук/.  А забележителното събитие на кинофорума безспорно беше с полския режисьор Павел Павликовски и филма му „Студена война“, носител на наградата за режисура на фестивала в Кан /за филма и режисьора прочетете тук/.

Кадър от филма на Тео Ушев “Физика на тъгата” по книгата на Георги Господинов

Сред великолепна селектираната програма на Киномания 2019  голямото вълнение беше възможността да гледаме анимационния филм на Тео Ушев по романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“, вече номиниран за „Оскар“ и с множество авторитетни награди. Изключително е вълнението и преживяването от този филм. В него като че ли сме всички ние, минали през времето на 30 години преход, а и преди това. И остава това дълбоко „Аз сме…“, залутани в лабиринта на Минотавъра, а това е нашият живот, в който тъгата е основният ни белег, въпреки че всячески се опитваме да вървим напред. В програмата на Киномания редом с много документални филми за знаменити артисти безспорно филмът „Андрей Тарковски. Киното като молитва” на неговия син също Андрей беше специален подарък не само за киноманите. Той „дойде“ така естествено след като тази година книгата „Уловеното време“ („Запечатленное время“) на Андрей Тарковски на издателство „Колибри“ в превод на Владимир Игнатовски, част от поредицата „Амаркорд“ в библиотеката им, посветена на киното, имахме шанса да прочетем дори преди да е публикувана в Русия /можете да прочетете във „въпреки.com” тук/. И така в изминалата година си вървяха заедно киното и литературата…

Емануил Иванов - снимка архив

И тъй като фестивалът на Найо Тицин е изцяло с документални филми за хора, явления в културата и изкуството и много от тях са свързани с музиката, ще коментираме сега какво се случи с тази сфера на изкуството през изминалата година. На първо място е изключителният успех на 20 - годишния Емануил Иванов, който завоюва Първа награда на един от най-престижните международни конкурси в света – „Феручо Бузони” в Италия. Не всяко издание на конкурса дава първа награда в седемдесетгодишната /създаден е през 1949 година/ си история. За този не малък период на авторитетното си присъствие на световната пианистична сцена на конкурса са присъдени 31 първи награди. Затова призът за Емануил Иванов има изключителен блясък, а и дава широк хоризонт за младия музикант по пътя към световните сцени. Само да припомним, че през 1957 конкурса печели аржентинската пианистка Марта Аргерич едва на 16 години, една от големите изпълнителки на нашето време. Българското участие в този престижен конкурс има своя богата история. Сред призьорите в надпреварата са били изтъкнати наши пианисти като Иван Дреников /1964 г./, Божидар Ноев /1965 г./, Стела Димитрова / 1969 г./, Боян Воденичаров /1981 г./, Ралица Пачева /1999 г./, а в журито на конкурса са били проф. Люба Енчева, Константин Ганев, Любомир Пипков, Антон Диков. Младият пианист имаше и концерт-рецитал в рамките на Пиано Екстраваганца, в който доказа, че е изключителен и го чака невероятна световна кариера. Той имаше и своя концерт със Софийска филхармония.

Софийска филхармония и Найден Тодоров в Мюзикферайн - снимка архив

А филхармонията имаше невероятна година като солисти и диригенти - световни музиканти Анджела Георгиу, Елина Гаранча, Соня Йончева като репертоар и най-вече с концерта в Златната зала на Мюзикферайн във Виена на 5 декември с изцяло програма славянска музика, сред която „Рапсодия Вардар“ от Панчо Владигеров /прочетете тук/. Директорът и диригент на Софийска филхармония Найден Тодоров отбеляза при представянето на сезона: „Щастлив и горд съм, че ще бъда част от това събитие. Но, разбира се, това съвсем няма да е първият път, когато музиката на Панчо е била изпълнявана в тази зала. Още през 1921 година, когато той е бил едва на 22 години, негови произведения са били изпълнявани в Мюзикферайн не от друг, а от Виенската филхармония. Да, имаме с какво да се гордеем, но за тази цел трябва първо да помним…“, каза той. Изпълниха във Виена още и „Жар птица“ от Стравински, и симфонията „Из новия свят“ на Дворжак. Много може да се говори за музикалните постижения на българските артисти, продуценти, организатори, преподаватели.

Емил Табаков и Светлин Русев - снимка архив

Ще споменем и такива събития като Мартенски музикални дни в Русе – фестивал от световно равнище и беше странно, че след местните избори се оказа, че предишният кмет Пламен Стоилов е назначил ново ръководство за отбелязване на 60 - годишнината на фестивала като извадил от ръководството фигури несъгласни с този новаторски подход. От тази комисия отпаднаха тогава досегашният директор Ива Чавдарова, диригентът Пламен Джуров, цигуларят Светлин Русев и диригентът Емил Табаков. И това се случва във време, когато програмата за идната година вече е готова, артистите са ангажирани и всичко се движи в срокове. Първата работа на новия кмет Пенчо Милков беше да направи своя избор как да продължи фестивалът. Слава богу здравият разум победи и Ива Чавдарова, двигател на фестивала от десетилетия, ще продължи да бъде негов директор в компанията на програмния съвет - Емил Табаков, Светлин Русев, Минчо Минчев, Мария Дуканова, Иван Кюркчиев, Михаил Дичев, Венцислав Илиев и Калчо Петков. В този контекст специално трябва да се отбележи, извън доказаната и непрекъснато развиваща се политика на Столична община да отделя средства за развитие на културата в София, дори повече от Министерството на културата и последователната политика на градове като Бургас и Стара Загора в подкрепа на културата и изкуството.

Снежина Петрова - снимка Стефан Джамбазов

Няма как макар и накратко да не коментираме случилото се в Пловдив като Европейска столица на културата 2019. Имаше много метаморфози, не винаги в най-добрата светлина, включително и отстраняването на хора от екипа, които практически бяха извоювали този престиж за града. Но там се реализираха прекрасни изложби и други събития, много от тях с авторитет от години. И все пак специално трябва да отбележим проект�� на актрисата и преподавателка Снежина Петрова „Медея“, която освен свои колеги артисти привлече децата от различни етнически общности за този спектакъл, явление в културния живот на страната /можете да прочетете тук разговор със Снежина Петрова преди реализацията на проекта/.

“Последният човек” - снимка архив

И в този смисъл гостуванията на спектакъла в НДК доказаха широката политика на ръководството на НДК да привлича на своите сцени най-добрите спектакли в различните жанрове от различни градове на страната. Тази отвореност към колаборация в името на изкуството и културата, извън конкретното продуцентство на Двореца дава големи надежди. Така беше и с великолепния спектакъл на кукления театър на Стара Загора „Последният човек“ по „1984“ на  Джордж Оруел на Веселка Кунчева и много други. А пък Новогодишният музикален фестивал в своето 33-то издание под мотото „Музиката е енергия“ демонстрира по красив начин амбициите на ръководството на НДК да работи с други културни институции, независимо дали са от държавния сектор или от неправителствения сектор в името на голямото изкуство и за радост на публиката от различни поколения.

Не е възможно да се обхване всичко в изминалата година, в която извън щастливи моменти в изкуството, ни напуснаха и страхотни личности, но остава творчеството им и посланието им, че културата, познанието за нея ни прави свободни хора. Никакви патриотарски вопли, непризнаването на артистичното въображение, лошото администриране понякога на културните процеси не могат да спрат или санкционират изкуството. То е по-силно! ВЪПРЕКИ ! ≈

Текст: “въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[mihaylovblog]

23.05.1983 г. – Премиера на българския сериен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Велко Кънев, Рашко Младенов, Добринка Станкова, Константин Цанев, Ели Скрочева, Андрей Чапразов, Лъчезар Стоянов, Невена Коканова, Мария Каварджикова, Николай Бинев, Витомир Саръиванов, Невена Коканова, Любомир Кабакчиев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Стоян Гъдев, Вълчо Камарашев, Вельо Горанов, Силвия Рангелова, Любомир Димитров, Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Георги Мамалев, Любен Чаталов, Богдан Глишев, Бистра Марчева, Минка Сюлеймезова, Пламен Дончев, Антон Радичев, Любомир Бъчваров, Никола Тодев, Валентин Гаджоков, Кирил Кавадарков, Банко Банков, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Тодор Тодоров, Стефан Илиев, Иван Балсамаджиев, Явор Милушев, Николай Николаев, Владимир Давчев, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Никола Дадов, Васил Бъчваров, Стефан Попов, Веселин Борисов, Иван Стефанов, Никола Дачев, Меглена Димитрова, Никола Хаджийски, Иван Андреев, Богомил Атанасов, Стефан Стоилов, Найчо Петров, Светозар Неделчев, Димитър Ташев, Михаил Михайлов, Васил Димитров, Йосиф Сърчаджиев, Стойно Добрев, Минчо Колев, Лора Кремен, Рангел Рангелов, Петър Петров, Васил Банов, Румен Стефанов, Кънчо Кънчев, Георги Николов, Стефан Георгиев, Илия Илиев, Стефан Бановски, Християн Русинов, Георги Кодов, Петър Николов, Любомир Киселички, Николай Стоилов, Георги Стефанов, Продан Димов, Емил Джамджиев, Добромир Манев, Валери Еличов, Атанас Янакиев, Йордан Гаджев, Милена Атанасова, Адриана Палюшева, Стоян Стойчев, Иван Гайдарджиев, Петър Ф. Петров и др.

[mihaylovblog]

23.05.1983 г. – Премиера на българския сериен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Велко Кънев, Рашко Младенов, Добринка Станкова, Константин Цанев, Ели Скрочева, Андрей Чапразов, Лъчезар Стоянов, Невена Коканова, Мария Каварджикова, Николай Бинев, Витомир Саръиванов, Невена Коканова, Любомир Кабакчиев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Стоян Гъдев, Вълчо Камарашев, Вельо Горанов, Силвия Рангелова, Любомир Димитров, Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Георги Мамалев, Любен Чаталов, Богдан Глишев, Бистра Марчева, Минка Сюлеймезова, Пламен Дончев, Антон Радичев, Любомир Бъчваров, Никола Тодев, Валентин Гаджоков, Кирил Кавадарков, Банко Банков, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Тодор Тодоров, Стефан Илиев, Иван Балсамаджиев, Явор Милушев, Николай Николаев, Владимир Давчев, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Никола Дадов, Васил Бъчваров, Стефан Попов, Веселин Борисов, Иван Стефанов, Никола Дачев, Меглена Димитрова, Никола Хаджийски, Иван Андреев, Богомил Атанасов, Стефан Стоилов, Найчо Петров, Светозар Неделчев, Димитър Ташев, Михаил Михайлов, Васил Димитров, Йосиф Сърчаджиев, Стойно Добрев, Минчо Колев, Лора Кремен, Рангел Рангелов, Петър Петров, Васил Банов, Румен Стефанов, Кънчо Кънчев, Георги Николов, Стефан Георгиев, Илия Илиев, Стефан Бановски, Християн Русинов, Георги Кодов, Петър Николов, Любомир Киселички, Николай Стоилов, Георги Стефанов, Продан Димов, Емил Джамджиев, Добромир Манев, Валери Еличов, Атанас Янакиев, Йордан Гаджев, Милена Атанасова, Адриана Палюшева, Стоян Стойчев, Иван Гайдарджиев, Петър Ф. Петров и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев.

В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Или��ва, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др.

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

23.05.1983 г. – Премиера на българския сериен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Велко Кънев, Рашко Младенов, Добринка Станкова, Константин Цанев, Ели Скрочева, Андрей Чапразов, Лъчезар Стоянов, Невена Коканова, Мария Каварджикова, Николай Бинев, Витомир Саръиванов, Невена Коканова, Любомир Кабакчиев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Стоян Гъдев, Вълчо Камарашев, Вельо Горанов, Силвия Рангелова, Любомир Димитров, Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Георги Мамалев, Любен Чаталов, Богдан Глишев, Бистра Марчева, Минка Сюлеймезова, Пламен Дончев, Антон Радичев, Любомир Бъчваров, Никола Тодев, Валентин Гаджоков, Кирил Кавадарков, Банко Банков, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Тодор Тодоров, Стефан Илиев, Иван Балсамаджиев, Явор Милушев, Николай Николаев, Владимир Давчев, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Никола Дадов, Васил Бъчваров, Стефан Попов, Веселин Борисов, Иван Стефанов, Никола Дачев, Меглена Димитрова, Никола Хаджийски, Иван Андреев, Богомил Атанасов, Стефан Стоилов, Найчо Петров, Светозар Неделчев, Димитър Ташев, Михаил Михайлов, Васил Димитров, Йосиф Сърчаджиев, Стойно Добрев, Минчо Колев, Лора Кремен, Рангел Рангелов, Петър Петров, Васил Банов, Румен Стефанов, Кънчо Кънчев, Георги Николов, Стефан Георгиев, Илия Илиев, Стефан Бановски, Християн Русинов, Георги Кодов, Петър Николов, Любомир Киселички, Николай Стоилов, Георги Стефанов, Продан Димов, Емил Джамджиев, Добромир Манев, Валери Еличов, Атанас Янакиев, Йордан Гаджев, Милена Атанасова, Адриана Палюшева, Стоян Стойчев, Иван Гайдарджиев, Петър Ф. Петров и др.

[mihaylovblog]

23.05.1983 г. – Премиера на българския сериен филм „Константин Философ“ на режисьора Георги Стоянов, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Участват актьорите: Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Ицхак Финци, Георги Черкелов, Велко Кънев, Рашко Младенов, Добринка Станкова, Константин Цанев, Ели Скрочева, Андрей Чапразов, Лъчезар Стоянов, Невена Коканова, Мария Каварджикова, Николай Бинев, Витомир Саръиванов, Невена Коканова, Любомир Кабакчиев, Павел Поппандов, Константин Коцев, Стоян Гъдев, Вълчо Камарашев, Вельо Горанов, Силвия Рангелова, Любомир Димитров, Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Богомил Симеонов, Петър Слабаков, Георги Мамалев, Любен Чаталов, Богдан Глишев, Бистра Марчева, Минка Сюлеймезова, Пламен Дончев, Антон Радичев, Любомир Бъчваров, Никола Тодев, Валентин Гаджоков, Кирил Кавадарков, Банко Банков, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Тодор Тодоров, Стефан Илиев, Иван Балсамаджиев, Явор Милушев, Николай Николаев, Владимир Давчев, Аспарух Сариев, Михаил Петров, Никола Дадов, Васил Бъчваров, Стефан Попов, Веселин Борисов, Иван Стефанов, Никола Дачев, Меглена Димитрова, Никола Хаджийски, Иван Андреев, Богомил Атанасов, Стефан Стоилов, Найчо Петров, Светозар Неделчев, Димитър Ташев, Михаил Михайлов, Васил Димитров, Йосиф Сърчаджиев, Стойно Добрев, Минчо Колев, Лора Кремен, Рангел Рангелов, Петър Петров, Васил Банов, Румен Стефанов, Кънчо Кънчев, Георги Николов, Стефан Георгиев, Илия Илиев, Стефан Бановски, Християн Русинов, Георги Кодов, Петър Николов, Любомир Киселички, Николай Стоилов, Георги Стефанов, Продан Димов, Емил Джамджиев, Добромир Манев, Валери Еличов, Атанас Янакиев, Йордан Гаджев, Милена Атанасова, Адриана Палюшева, Стоян Стойчев, Иван Гайдарджиев, Петър Ф. Петров и др.